Предговор

Предговор

В продължение на хиляди години такива феномени са били изучавани, изследвани и обобщавани, било е анализирано цялото поле от религиозни заложби на човека и практическият резултат на всички тези усилия е науката на Раджа Йога. Раджа Йога не отрича съществуването на фактите, които е трудно да бъдат обяснени, както по един безпардонен начин правят някои от съвременните учени; от друга страна, тя внимателно, но същевременно и по един сигурен начин обяснява на суеверните, че чудесата, отговорите на молитвите и способностите на вярата - въпреки че са верни като факти - не стават по-понятни и достъпни чрез едно суеверно обяснение и чрез отдаването на тяхното съществуване на фактора на някакво същество или същества, намиращи се в облаците. Тя заявява, че всеки човек е само един канал на безкрайния океан на познание и сила, които се крият в човечеството. Тя учи, че желанията и всичко което е нужно на човека, са в самия него и че силата да ги осъществи също е там; че винаги когато някакво желание или нужда е била задоволена, винаги когато на някаква молитва е било отговорено – това е ставало чрез този неизчерпаем източник, а не чрез някакво свръхестествено същество. Идеята за свръхестествените същества може и да събужда до някаква степен силата за действие в човека, но тя също така води до духовен упадък; тя носи зависимост; носи страх; носи суеверие. Тя се изражда в отвратителното вярване за присъщата слабост на човека. В природата няма нищо свръхестествено, казва йогинът, а има груби и фини проявления. Фините са причините, а грубите – следствията. Грубите проявления могат лесно да бъдат възприети от сетивата; но не и фините. Практикуването на Раджа Йога води до придобиването на тези фини възприятия.

Всички ортодоксални системи в индуистката философия имат една-единствена цел – освобождението на душата чрез постигането на съвършенство. Методът за това е Йога. Думата Йога покрива една огромна равнина и двете школи на Санкхя и Веданта сочат към нея в една или друга форма.

Предметът на настоящата книга е онази форма на Йога, която е известна като Раджа Йога. Афоризмите на Патанджали са най-висшият авторитет върху Раджа Йога и формират нейния учебник. Другите философи, въпреки че от време на време се различават от Патанджали по някои философски въпроси, като правило са се присъединили към неговия метод на практика с решително съгласие. Първата част от тази книга обхваща няколко лекции, изнесени от настоящия автор в Ню Йорк. Втората част е свободен превод на афоризмите (Сутрите) на Патанджали със съпътстващ ги коментар. Направено е усилие да се избегнат техническите подробности доколкото е възможно и да се запази свободния и лесно разбираем стил на беседване. В първата част са дадени някои опростени и характерни насоки за ученика, който иска да практикува, но добросъвестно напомняме на всеки един, че с малко изключения, Йога може да бъде усвоена безопасно единствено чрез директен контакт с учител. Ако тези беседи успеят да събудят желание за по нататъшна информация по този предмет, учителят също ще се появи.

Системата на Патанджали се базира върху системата на Санкхя, като въпросите по които те се различават, са много малко. Двете най-големи различия са, че първо, Патанджали допуска съществуването на Личностен Бог под формата на първия учител, докато единственият Бог, който приемат санкхите е едно почти съвършено същество, което временно е натоварено с цикъла на творението. Второ, (Раджа) йогините поддържат тезата, че умът е еднакво всепроникващ, както и душата, Пуруша, докато санкхите не вярват в това.

Авторът

Цялото наше познание се базира върху опита. Онова което ние наричаме логическо познание, при което от частното достигаме до общото, или от общото достигаме до частното – има за своя основа опита. Хората лесно откриват истината в точните науки, защото тя отговаря на частните случаи от опита на всяко човешко същество. Ученият не ни кара просто да вярваме в нещо, тъй като той има сигурни резултати, които произтичат от собствения му опит; затова когато разсъждавайки върху своите заключения, иска ние да повярваме в тях - той се позовава на някакъв универсален човешки опит. Във всяка точна наука има база, която е обща за цялото човечество, затова ние веднага можем да видим истината или заблуждението в нейните заключения. Сега въпросът е: Има ли религията такава база или не? Ще трябва да отговоря на този въпрос едновременно и положително, и отрицателно.

Казва се че религията, както обикновено е изучавана по целия свят, се основава на вярата и вярванията и в повечето случаи се различава само по различните групи от теории, от които се състоят отделните религии; те са причината да виждаме как религиите воюват една с друга. Тези теории от друга страна, се основават на вярването. Някой казва, че съществува някакво велико Същество, което седи в облаците и управлява цялата вселена и ме кара да вярвам единствено в авторитета на неговото твърдение. По същия начин, аз може да си имам свои собствени идеи и да карам другите да вярват в тях, но ако ме попитат за причината, не мога да им изтъкна такава. Ето защо религията и метафизическата философия имат лошо име в наши дни. Всеки образован човек си казва: “Тези религии са само купища теории без никакъв критерий, по който да бъдат преценени и всеки проповядва своите любими идеи.” И въпреки това, има една база от универсални вярвания в религията, управляващи различните теории и всички разнообразни идеи на отделните религии във всяка страна. Когато стигнем до тяхната основа ние откриваме, че те също (както и точните науки) се основават на универсалния опит.

На първо място, ако анализирате различните религии по света ще откриете, че те са разделени на две части – тези които имат книга и другите, които нямат. Тези които имат книга са най-силните и с най-голям брой последователи. Онези без книга са почти изчезнали, а някои по-нови измежду тях имат малцина последователи. Въпреки това, във всяка една ние откриваме общото съгласие по въпроса, че истините на които те учат, са резултати от опита на определени хора. Християнинът иска да вярвате в неговата религия, в Христос, както и в това, че той е Въплъщение на Бог, да вярвате в този Бог, в душата и в едно по-добро състояние на тази душа. Ако го попитам за причината, той отговаря, че тя е, понеже той вярва в това. Но ако отидете до първоизточника на християнството ще откриете, че то се базира на опита. Христос е казал, че той е видял Бог; неговите последователи са казали, че са почувствали Бог и така нататък. По същия начин в будизма, това е опитът на Буда. Той е изпитал определени истини, видял ги е, влязъл е в контакт с тях и ги е проповядвал на света. Така е и с индусите. Авторите на техните книги, които се наричат Риши, или мъдреци, заявяват, че те са преживели определени истини и затова учат на тях. Така става ясно, че всички религии по света са били изградени върху тези универсални и твърди като стомана основи на цялото наше познание, или директния опит. Всички учители са видели Бог; всички те са видели своите собствени души, както и собственото си бъдеще във вечността, и са проповядвали това, което са видели. Разликата е само тази, че повечето от религиите, и особено в наши дни, правят едно странно твърдение, а именно, че тези преживявания са невъзможни в настоящето; те са били възможни само за неколцина измежду хората, които са били основателите на религиите, впоследствие носещи техните имена. В настоящето тези преживявания са станали отживелица и следователно, ние трябва да приемем религията само на вяра. Аз категорично отричам това. Ако някога е съществувало определено преживяване или опит в който и да е отделен клон от познанието, от това с абсолютна сигурност следва, че същото преживяване е било възможно милиони пъти преди това и ще се повтаря вечно. Повторяемостта е неизменният закон на природата; това което се е случило веднъж, може винаги да се случи.

Затова учителите на науката на Йога заявяват, че религията не само се базира върху опита на хора от древността, но и че никой човек не може да бъде религиозен, докато самият той не получи същите възприятия. Йога е науката, която ни учи как да достигнем до тези възприятия. Няма голяма полза да се говори за религията, докато човек не я е почувствал. Защо има такова голямо безпокойство, такива борби и раздори в името на Бог? В името на Бог е имало повече кръвопролития, отколкото заради която и да било друга кауза, защото хората никога не отиват при първоизточника; те винаги са били доволни само да се съгласят наум с обичаите на своите предшественици и са искали и другите да направят същото. Какво право има човек да казва, че има душа, ако не я чувства или че има Бог, ако не Го вижда? Ако има Бог, ние трябва да Го видим, ако има душа, ние трябва да я възприемем; в противен случай е по-добре да не вярваме. По-добре да бъдем открити атеисти, отколкото лицемери. От една страна, съвременната идея на “учените” е, че религията, метафизиката и всяко търсене на някакво Върховно Същество са напразни; а от друга, според идеята на полуобразованите изглежда, че всички тези неща нямат действителна основа; според тях единствената стойност на религията се състои във факта, че те могат да черпят от нея мощната движеща сила за правене на добро на света. Те смятат, че ако хората вярват в Бог, те могат да станат морални и да бъдат добри граждани. Не можем да ги виним за поддържането на такива идеи или защото виждаме, че цялото учение, което имат тези хора, е просто да вярват в един нескончаем и несвързан поток от думи, без какъвто и да е смисъл. На тях им се казва да живеят от думите; но могат ли те да направят това? Ако наистина можеха, аз не бих имал и най-малкото уважение към човешката природа. Човекът се нуждае от истината, той има нужда да изпита истината сам за себе си; и само когато я е уловил, когато я е реализирал и почувствал в дълбините на сърцето си - единствено тогава, провъзгласяват Ведите - всички съмнения изчезват, цялата тъмнина бива разсеяна и всички кривини биват изправени. “Вие, деца на безсмъртието, дори и вие, които живеете в най-висшите сфери, пътят е намерен; има изход от цялата тази тъмнина и той е възприятието на Онзи, който е отвъд всяка тъмнина; няма друг начин.”

Науката за Раджа Йога предлага на човечеството един практически и научно разработен метод за достигане до тази истина. На първо място, всяка наука трябва да има свой собствен метод за изследване. Ако искате да станете астроном и с тази цел седнете на земята и започнете да викате “Астрономия! Астрономия!”, никога няма да успеете да направите това. Същото е и с химията. Трябва да бъде следван определен метод. Трябва да отидете в някоя лаборатория, да вземете различни вещества, да ги смесите и комбинирате, да експериментирате с тях и чак след това ще дойдат познанията по химия. Ако искате да бъдете астроном, трябва да отидете в някоя обсерватория, да вземете телескоп, да изучите звездите и планетите и чак след това ще станете астроном. Всяка наука има своите собствени методи. Мога да ви изнеса и хиляда проповеди, но те няма да ви направят религиозен, докато не сте практикували метода. Това са истините на мъдреците от всички страни, от всички епохи, на чистите и безкористните хора, които са нямали никакъв мотив, за да правят добро на света. Всички те заявяват, че са открили една по-висша истина, отколкото тази, която сетивата могат да ни донесат, и ни подканват да я потвърдим. Те ни приканват да възприемем метода им, честно да го практикуваме и след това, ако не открием тази по-висша истина, ние ще имаме правото да казваме, че тяхното твърдение не е вярно; но преди да сме направили това, ние не постъпваме рационално, като отричаме истинността на техните твърдения. Затова трябва да работим вярно и точно, използвайки предписаните методи и светлината ще дойде.

В придобиването на познание ние използваме обобщения, а всяко обобщение се базира върху наблюдение. Първо наблюдаваме фактите, после обобщаваме и накрая извличаме заключения или принципи. Познанието за ума, за вътрешната природа на човека, за мисълта, никога не би могло да бъде достигано, ако първоначално не притежавахме силата да наблюдаваме фактите и явленията, които се случват в нас. Да се наблюдават фактите от външния свят е сравнително лесно, защото за тази цел са изобретени много инструменти, но във вътрешния свят ние нямаме инструмент, който да ни помогне. И все пак знаем, че за да имаме истинска наука, трябва да наблюдаваме. Без точен анализ, не би имало надежда за никаква наука – тя би била само теоретизиране. Ето защо психолозите са се карали помежду си откак свят светува, с изключение на онези неколцина, които са открили средствата на наблюдението.

Науката на Раджа Йога на първо място предлага да ни даде такива средства за наблюдение на вътрешните състояния. Инструментът за това е самият ум. Силата на вниманието, когато е правилно ръководена и насочена към вътрешния свят, може да анализира ума и да осветли неговите факти за нас. Силите на ума са като разпръснати слънчеви лъчи; но когато са концентрирани, те осветляват. Това е нашето средство за познание. Всеки един го използва – както във външния, така и във вътрешния свят; но това детайлно наблюдение, което ученият насочва навън, при психолога трябва да бъде насочено към вътрешния свят; а това изисква много практика. От самото ни детство ние сме били учени да отделяме внимание на външните обекти и никога на вътрешните; затова повечето от нас са изгубили способността си за наблюдение върху вътрешния механизъм. Да обърнем ума си навътре, да го спрем да излиза навън и след това да концентрираме всичките му сили насочвайки ги към самия него, за да може той да познае своята собствена природа и да анализира себе си – това е много трудна задача. И все пак е единственият начин да подходим научно към предмета.

Каква е ползата от такова познание? На първо място, самото познание е най-висшата награда за познанието, и второ, в него има и полза. То ще премахне нашето нещастие. Когато чрез анализирането на своя собствен ум човек се изправи лице с лице с нещо което е вечно неразрушимо и което по своята природа е вечно чисто и съвършено, той повече няма да бъде нещастен, няма да страда повече. Всяко нещастие идва от страха, от незадоволеното желание. Човекът ще открие, че е безсмъртен и повече няма да изпитва страх от смъртта. Когато узнае, че е съвършен, неговите безсмислени желания ще изчезнат, и тъй като тези две причини отсъстват, повече няма да има нещастие, а съвършено блаженство – дори в това тяло.

Има само един начин, по който може да се достигне до това познание и той се нарича концентрация. Химикът в своята лаборатория концентрира всичките енергии на ума си в една фокусна точка, насочва ги към веществата, които анализира и така разкрива техните тайни. Астрономът концентрира всичките енергии на своя ум и ги проектира през своя телескоп в небесата; така звездите, слънцето и луната му разкриват своите тайни. Колкото повече аз мога да концентрирам своите мисли върху темата, по която ви говоря, толкова повече светлина ще хвърля върху нея. Вие ме слушате и колкото повече концентрирате умовете си, толкова по ясно ще разбирате какво ви казвам.

По какъв друг начин е било придобито цялото познание на света, освен чрез концентрация на силите на ума? Светът е готов да ни даде своите тайни, ако само знаем как да почукаме, как да нанесем нужния удар. Мощта и силата на удара идва чрез концентрацията. Няма предели за силата на човешкия ум. Колкото по-концентриран е той, толкова по-голяма сила бива събрана, за да бъде приложена в една определена точка; това е тайната.

Лесно е да се концентрира ума върху външни обекти, той по естествен начин се насочва навън; но това не важи за религията, философията или метафизиката, където субектът и обектът са едно. Обектът е вътрешен – това е самият ум, който трябва да бъде изучен – умът изучаващ ума. Ние знаем, че има такава сила на ума, която се нарича сила на отражение. Аз ви говоря. В същото време сякаш стоя отстрани като втори човек, който знае и чува какво говоря. Вие работите и в същото време мислите, докато една част от вашия ум застава отстрани е вижда какво си мислите. Силите на ума трябва да бъдат концентрирани и върнати обратно към самия него и както най-тъмните места разкриват своите тайни пред проникващите лъчи на слънцето, така и този концентриран ум ще проникне в своите собствени най-дълбоки тайни. По този начин стигаме до основите на вярата, до истинската и действителна религия. Ще видим за самите себе си дали имаме души, дали животът продължава пет минути или е вечен, дали има един Бог на вселената или повече. Всичко това ще ни бъде разкрито. На това предлага да ни научи Раджа Йога. Целта на цялото нейно учение е да и покаже как да се концентрираме, да ни доведе до самите недра на нашите умове, после да ни покаже как да обобщим тяхното съдържание и да направим наши собствени заключения въз основа на това съдържание. Затова тя никога не задава въпроса каква е нашата религия, дали сме теисти или атеисти, християни, евреи или будисти. Ние сме човешки същества; това е достатъчно. Всяко човешко същество има правото и силата да търси религия за себе си. Всяко човешко същество има правото да си задава въпроса “Защо?” и да намери отговора за себе си, ако само се заеме с това.

Следователно досега видяхме, че в изучаването на Раджа Йога не е необходимо да вярваме в нещо. Не вярвайте в нищо, докато сами не го откриете за себе си; ето на какво ни учи тя. Истината не изисква опора, за да стои изправена. Да не би да искате да кажете, че фактите от вашето будно състояние се нуждаят от някакви сънища или фантазии, за да бъдат доказани? Със сигурност не. Изучаването на Раджа Йога изисква дълго време и постоянна практика. Една част от тази практика е физическа, но тя е главно умствена. Докато продължаваме нататък, ще видим колко тясно умът е свързан с тялото. Ако вярваме, че умът е една по-фина част на тялото и въздейства върху него, тогава е разумно да приемем, че тялото също въздейства върху ума. Ако тялото е болно, умът също се разболява. Ако тялото е здраво – умът е силен и здрав. Когато човек се ядоса, умът става неспокоен. Когато умът е неспокоен, тялото също е неспокойно. При повечето от хората, умът е до голяма степен под контрол на тялото, тъй като той е слабо развит. По-голямата част от хората не са много далеч от животните. И не само това, но в много случаи тяхната сила на контрол е само малко по-голяма от тази на низшите животни. Затова, за да достигнем тази власт, за да придобием контрол над тялото и ума, ние трябва да приемем определена физическа помощ. Когато сме придобили достатъчно контрол върху тялото, можем да започнем опити за управлението на ума си. По този начин ние ще приведем и него под контрол, ще го накараме да действа както ние искаме и ще го задължим да концентрира своите сили, както ние желаем.

Според Раджа-йогина, външният свят е само една по-груба форма на вътрешния или финия свят. Финото е винаги причината, а грубото е следствието. Вътрешният свят е причината, а външният – следствието. По същия начин външните сили са просто по-грубата част от онова, на което вътрешните сили са по-фината. Човекът който е открил и се е научил как да манипулира вътрешните сили, ще придобие контрол над цялата природа. Задачата която си поставя Раджа-йогинът е не по-лесна от това -да овладее цялата вселена и да контролира всичко в природата. Той иска да достигне до точката, в която онова което ние наричаме “природни закони”, повече няма да му влияе. Той ще бъде господар на цялата вселена, вътрешна и външна. Прогресът и цивилизацията на човечеството означават точно това – контролирането на тази природа.

Различните раси възприемат различни начини, за да контролират природата. Точно както едно общество от индивиди искат да контролират външната природа, а други вътрешната, така и сред расите, някои искат да контролират външната природа, а други – вътрешната. Някои казват, че чрез контрола върху вътрешната природа, ние можем да контролираме всичко. Други твърдят, че чрез овладяването на външната природа, ние можем да овладеем всичко. И двете крайности са еднакво верни, защото в природата няма такова разделение на външна и вътрешна. Това са въображаеми ограничения, които никога не са съществували. На формалистите и субективистите е предопределено да се срещнат в някаква точка, когато и двете страни достигнат до крайното положение в тяхното познание. Точно както физикът, който достига до пределите на своето познание, открива, че то се разтваря в метафизиката, така и метафизикът ще открие, че онова което той нарича ум и материя, са две само привидно различни неща, а реалността е Една.

Целта и смисълът на всяка наука е да открие единството, онова Едно, от което е произлязло цялото многообразие и което съществува като много. Раджа Йога предлага за начало вътрешния свят, изучаването на вътрешната природа и чрез нея –придобиването на контрол върху цялото, и вътрешно, и външно. Това е един много древен опит. Индия е била неговата специална крепост, но той е бил направен също така и от други нации. В Западните страни на него е било гледано като на мистицизъм и хората, които са искали да го практикуват, са били изгаряни и убивани като вещици и магьосници. В Индия, по разни причини, това познание е попаднало в ръцете на хора, които са унищожили деветдесет процента от него, а останалото са се опитали да държат в дълбока тайна. В наши времена, на Запад са се появили много от така наречените учители, които са по-лоши от онези в Индия, защото последните поне са знаели нещо, докато тези съвременни интерпретатори не знаят нищо.

В системата на Йога веднага трябва да бъде отхвърлено всичко, което е потайно и мистериозно. Най-доброто ръководно начало в живота е силата. В религията, както и навсякъде, винаги се отказвайте от онова, което ви прави по-слаби и недейте да имате нищо общо с него. Търговията със загадки отслабва човешкия ум. Тя почти е разрушила Йога – една от най-великите науки. Още от времето когато тя е била открита - преди повече от четири хиляди години - Йога е била съвършено правилно очертана, формулирана и проповядвана в Индия. Поразяващ факт е, че колкото по-съвременен е коментаторът, толкова по-големи грешки прави той и колкото е по-древен – толкова е по-рационален. Повечето от съвременните автори говорят за всякакъв вид мистерии. Така Йога е попаднала в ръцете на неколцина, които са я превърнали в една тайна, вместо да позволят тя да бъде огряна от ярката дневна светлина и разума. Те са направили това, за да могат да запазят нейните сили за себе си.

В това което аз ви уча, на първо място няма никакви загадки. Малкото което знам, ще кажа и на вас. Ще разсъждавам дотам, докъдето мога, но когато не знам нещо, просто ще ви кажа какво пише в книгите. Погрешно е да се вярва сляпо. Вие трябва да упражнявате собствения си разум и преценка; трябва да практикувате и да видите дали тези неща се случват или не. Точно както бихте се заели с която и да е друга наука, по същия начин трябва да се захванете с изследването на тази наука. В нея няма никакви загадки, нито нещо опасно. Дотам докъдето е истинна, тя трябва да бъде проповядвана свободно в обществото и изнесена на дневна светлина. Но всеки опит да се мистифицират нещата, на които учи тя, може да породи голяма опасност.

Преди да продължим по-нататък, ще ви кажа малко за философията на Санкхя, на която се базира цялата Раджа Йога. Според тази философия, всяко възприятие представлява следното: влиянията от външните обекти се отнасят от външните инструменти до техните съответни мозъчни центрове или органи, органите ги предават на ума, умът - на способността която взема решения, откъдето те достигат до Пуруша (душата). След това той дава “обратна заповед” на двигателните центрове да направят това, което е необходимо. С изключение на Пуруша, всички останали обекти са материални, но умът се състои от много по-фина материя, отколкото външните инструменти. Фината материя или елементите, наречени Танматари, са създадени от материала, от който е съставен и умът. Те стават груби и създават външната материя. Това е психологията на Санкхя. Така че между интелекта и грубата материя отвън, има разлика само в степента. Пуруша е единственото, което е нематериално. Умът е инструмент в ръцете на душата и чрез него тя улавя външните обекти. Умът постоянно се променя и колебае, но когато се усъвършенства, той може да се прикрепи към няколко, един или нито един от органите. Например, ако слушам часовника с голямо внимание, аз вероятно няма да видя нищо друго, въпреки че очите ми са отворени, което показва, че умът не е бил прикрепен към зрителния орган, а към слуховия орган. Но съвършеният ум може да бъде прикрепен към всички органи едновременно. Той притежава отражателната сила да се обръща назад към своите собствени дълбочини. Тази сила е онова, което йогинът иска да придобие; чрез концентрирането на силите на ума и обръщането им навътре, той иска да узнае какво се случва вътре. Тук изобщо не стои въпросът за вярата; това е анализът, до който са достигнали определени философи. Съвременните физиолози ни казват, че очите не са органът на зрението, но че този орган е един от нервните центрове в мозъка - така е с всички сетива; освен това ни казват, че тези центрове са изградени от същия материал, от който и мозъкът. Санкхите казват същото. Първото е твърдение от физическа гледна точка, а второто – от психологическа; въпреки това, и двете са едно и също. Но нашето поле на изследване лежи отвъд това.

Йогинът се стреми да достигне онова фино ниво на възприятие, в което той може да възприеме всички различни умствени състояния. Трябва да съществува умствено възприятие за всички тях. Човек може да възприеме как пътува едно усещане, как умът го получава, как след това то отива при онази негова способност, която взема решения и как тя го предава на Пуруша. Както всяка наука изисква определена подготовка и има свой собствен метод, който трябва да бъде следван преди тя да може да бъде разбрана - така е и с Раджа Йога.

Необходимо е например, да спазваме някои правила относно храната; трябва да използваме онази храна, която ще ни даде най-чистия ум. Веднага щом посетите една зоологическа градина, ще забележите това правило демонстрирано. Виждате слоновете, които са огромни животни, но са кротки и благи; а ако тръгнете към клетките на лъвовете и тигрите ще откриете, че те са неспокойни, което показва какви различия може да породи храната. Всички сили които действат в това тяло, са били създадени от храната; ние виждаме това всеки ден. Ако започнете да гладувате, първо ще пострадат и намалеят физическите ви сили; след още няколко дни, умствените ви сили също ще отслабнат. Първо паметта ви ще стане лоша. После ще дойде момент, когато няма да можете да мислите, а още по-малко да следвате някаква мисъл. Ето защо в началото, ние трябва да обръщаме внимание на това каква храна приемаме, а когато сме събрали достатъчно сила, когато нашата практика е напреднала в голяма степен, няма да има нужда да внимаваме толкова в това отношение. Докато растението се развива, то трябва да бъде оградено, за да не бъде наранено; но когато стане дърво, оградите се премахват. То е способно да издържи на всякакви атаки.

Йогинът трябва да избягва двете крайности на лукса и аскетизма. Той не трябва да гладува, нито да измъчва тялото си. Този който го прави, казва Гита, не може да бъде йогин: “Този който гладува, който стои продължително време буден, който спи твърде много, работи прекалено много или изобщо не работи - никой от тях не може да бъде йогин.” (Гита, VІ, 16)