Концентрацията: Нейната практика

Концентрацията: Нейната практика

2. (Това е) заради практикуването на Самадхи и намаляването до минимум на носещите болка препятствия.

Повечето от нас превръщат умовете си в разглезени деца, позволявайки им да правят каквото си поискат. Затова е необходимо Крия Йога да бъде постоянно практикувана, за да бъде придобит контрол върху ума и да бъде приведен той в подчинение. Препятствията по пътя на Йога възникват вследствие на липса на контрол и ни причиняват болка. Те могат да бъдат премахнати единствено чрез отричане на ума и възпирането му чрез средствата на Крия Йога.

3. Препятствията които носят болка са: невежество, егоизъм, привързаност, отвращение и вкопчване в живота.

Това са петте вида болка, петорната верига която ни държи вързани, от които невежеството е причината, а другите четири са неговите следствия. Това е единствената причина за цялото нещастие. Какво друго може да ни направи нещастни? Природата на Душата е вечното блаженство. Какво може да я накара да скърби, освен невежеството, халюцинацията, заблудата? Всяка болка на Душата е просто заблуда.

4. Невежеството е плодородното поле за всички онези които следват, независимо дали те са латентни, отслабени, надвити или увеличени.

Невежеството е причина за егоизма, привързаността, отвращението и вкопчването в живота. Тези впечатления съществуват в различни състояния. Понякога те са латентни. Често чувате израза “невинен като бебе,” и все пак в бебето може да се крие състоянието на демон или на бог, което ще започне да се проявява на етапи. В йогина тези впечатления или Самскарите, останали от минали действия са отслабени - с други думи, те съществуват в много фино състояние и той може да ги контролира и да не позволи да се проявят. “Надвити” означава, че понякога една група от впечатления са потискани за известно време от онези, които са по-силни, но се проявяват когато възпиращата ги причина е премахната. Последното състояние е “увеличеното,” когато Самскарите достигат голяма активност, независимо дали добра или лоша, поради благоприятните условия, които намират.

5. Невежество е вземането на невечното, нечистото, болезненото и не-аза, съответно за вечно, чисто, щастливо и за Атман (Аза).

Всички различни видове впечатления имат един източник, невежеството. Трябва първо да научим какво е невежеството. Всички ние си мислим, “Аз съм тялото, а не Аза, чистия, сияйния и вечно блажения,” и това е невежество. Ние мислим за човека, а го виждаме като тялото. Това е голямата заблуда.

6. Егоизмът е идентификацията на виждащия с инструмента на виждане.

Виждащият в действителност е Азът, чистият и вечно святият, безкрайният, безсмъртният. Това е Азът на човека. А кои са инструментите? Читта или умственото вещество, Буддхи или реактивната способност, Манас или ума, Индриите или сетивните органи. Това са инструментите, с които виждащият възприема външния свят, а идентификацията на Аза с инструментите се нарича невежеството на егоизма. Ние казваме, “Аз съм умът,” “Аз съм мисълта,” “Аз съм ядосан,” или “Аз съм щастлив”. Как може ние да сме ядосани или да мразим? Ние трябва да идентифицираме себе си с Аза, който не може да се измени. Ако Той е неизменен, как е възможно в един момент Той да е щастлив, а в друг – нещастен? Той е безформен, безкраен, вездесъщ. Кое може да Го промени? Той е отвъд всеки закон. Какво може да Му повлияе? Нищо във вселената не може да породи ефект в Него. И въпреки това, поради невежество ние се идентифицираме с умственото вещество и мислим, че чувстваме удоволствие или болка.

7. Привързаността е това, което постоянно мисли за удоволствието.

Ние намираме удоволствие в определени неща, а умът е като поток, който тече към тях; и това преследване на “центъра на удоволствието” се нарича привързаност. Ние никога не се привързваме към това, в което не намираме удоволствие. Понякога го откриваме в много странни и чудати неща, но принципът си остава: привързваме се към това, от което изпитваме удоволствие.

8. Отвращението е това, което постоянно мисли за болката.

Ние моментално се опитваме да избягаме от онова, което ни причинява болка.

9. Течащо чрез своята собствена природа и установено дори в учения, е вкопчването в живота.

Вкопчването в живота виждате проявено във всяко животно. На неговата основа са били направени много опити да се построи теория за бъдещия живот, защото хората толкова обичат живота, че го желаят и за бъдещето. Разбира се, няма нужда да казваме, че този аргумент не притежава голяма стойност, но най-любопитната част от него е, че в Западните страни идеята за това вкопчване в живота загатва възможността за бъдещ живот, но това е само по отношение на хората и не включва животните. В Индия то е било един от главните аргументи да се докаже миналия опит и миналия живот. Например, ако е вярно, че цялото ни познание е дошло чрез опита (на настоящия живот), тогава е сигурно, че ние никога не можем да разберем или да си представим онова, което не сме изпитвали. Веднага щом пиленцата се излюпят, те започват да кълват храна. Много пъти се е случвало така, при патенца измътени от кокошки, те да се втурват към водата веднага щом излязат от яйцето и майката да мисли, че те ще се удавят. Ако опитът на този живот беше единственият източник на познание, откъде биха се научили тези пиленца да кълват храна или пък патенцата - че водата е тяхната естествена среда? Ако кажете, че е инстинкт – това не означава нищо – това е просто използване на някаква дума, но не е обяснение. Какво е инстинктът? Ние самите имаме много инстинкти. Например, повечето от вас, дами, свирите на пиано: спомнете си как, когато сте се учили на това отначало, е трябвало внимателно да натискате с пръсти черните и белите клавиши, един след друг, но сега, след дълги години практика, вие можете да говорите с вашите приятели, докато пръстите ви свирят механически. Това е станало инстинкт. Така е и с всяка работа, която вършим; чрез практика тя се превръща в инстинкт, става автоматична; но доколкото знаем, всички примери които днес разглеждаме като автоматични, са дегенерирал разум. На езика на йогина, инстинктът е инволюирал разум. Разграничението (разумът) навлиза в инволюирало състояние и се превръща в автоматични Самскари. Затова е напълно логично да смятаме, че всичко което наричаме инстинкт в този свят, е просто инволюирал разум. Тъй като разумът не може да дойде без опит, следователно всеки инстинкт е резултат от минал опит. Пиленцата се страхуват ястреба, а патенцата обичат водата; и двете са резултат от минал опит. Следващият въпрос е дали този опит принадлежи на определена душа или просто на тялото, дали този опит, който принадлежи на патицата, е на нейните предци или неин собствен. Съвременните учени твърдят, че той принадлежи на тялото, но йогите казват, че това е опит на ума, пренасян чрез тялото. Това се нарича теория за превъплъщението.

Видяхме, че цялото наше познание, независимо дали го наричаме възприятие, разум или инстинкт, трябва да дойде по този единствен канал, наречен опит, и всичко което днес наричаме инстинкт, е резултат от минал опит, дегенерирал в инстинкт, който регенерира отново в разум. Така е и в цялата вселена и върху това е бил изграден един от основните аргументи на теорията за прераждането в Индия. Повтарящият се опит на различни страхове с течение на времето е създало това вкопчване в живота. Затова детето инстинктивно се страхува, тъй като миналият опит на болката е в него. Дори в най-учените хора, които знаят, че това тяло ще си отиде и които казват, “няма значение, ние ще имаме стотици тела, а душата не може да умре” – дори и у тях, при всички техни интелектуални убеждения, ние все още откриваме това вкопчване в живота. Видяхме, че то е станало инстинктивно. На психологическия език на йогините, то е станало Самскара. Самскарите, фини и скрити, спят в Читта. Целият този минал опит на смъртта, всичко което наричаме инстинкт, е опитът който е станал подсъзнателен. Той живее в Читта и не е неактивен, а работи под повърхността.

Умствените вълни, Читта-Вритти, които са груби, ние можем да различим и почувстваме; те могат да бъдат по-лесно контролирани, но как стоят нещата с фините инстинкти? Как могат те да бъдат контролирани? Когато съм ядосан, целият ми ум става една огромна вълна от гняв. Аз я чувствам, виждам я, боравя с нея, манипулирам я и мога да се боря с нея; но няма да успея напълно в тази борба, докато не сляза дълбоко надолу при нейните причини. Някой ми казва нещо много лошо и аз чувствам, че започвам да се ядосвам, а той продължава докато не бъда изцяло обзет от гнева, не забравя себе си и не се идентифицирам с гнева. В началото, когато той е започнал да ме обижда, аз съм си помислил, “Ще се ядосам”. Гневът е бил едно нещо, а аз – друго; но когато съм се разгневил, самият аз съм станал гняв. Тези чувства трябва да бъдат контролирани в зародиш, в корена им, в техните фини форми, преди дори да сме станали съзнателни, че те ни въздействат. Фините състояния на тези страсти – състоянията в които те изплуват от подсъзнанието - дори не са известни на по-голямата част от човечеството. Когато едно мехурче се издига от дъното на езерото ние не го виждаме, не го виждаме дори когато е достигнало почти до повърхността; само когато то се пукне и създаде вълничка, ние знаем, че то е там. Можем да успеем да се справим с вълните само тогава, когато ги уловим в техните фини причини и докато не направите това и не ги потиснете преди да са станали груби, няма надежда да победите напълно страстите. За да ги контролираме, ние трябва да направим това в самите им корени; единствено тогава ще бъдем способни да изгорим самите им семена. Както пържените семена, ако са хвърлени в земята никога няма да поникнат, така и тези страсти никога няма да се появят.

10. Фините Самскари трябва да бъдат победени чрез разлагането им до тяхното каузално (причинно) състояние.

Самскарите са фините впечатления, които по-късно се проявяват като груби форми. Как трябва тези фини Самскари да бъдат контролирани? Като ефектът бъде разложен до своята причина. Когато Читта, която е следствие, бъде разложена до своята причина, Асмита или егото - единствено тогава, фините впечатления умират заедно с нея. Но медитацията не може да ги разруши.

11. Чрез медитация трябва да бъдат отхвърлени техните (груби) модификации.

Медитацията е едно от важните средства за постигане на контрол върху възникването на тези вълни. Чрез медитация можете да накарате ума да потисне тези вълни и ако я практикувате в продължение на дни, месеци и години - докато тя стане навик, докато тя започне са идва независимо от вас - гневът и омразата ще бъдат контролирани и възпрени.

12. “Вместилището на действия” има за свой корен тези носещи болка препятствия, а тяхното преживяване може да бъде във видимия или в невидимия живот.

Под “вместилище на действия” се има в предвид общата сума от всички Самскари. Каквото и действие да извършваме, умът бива хвърлян в определена вълна, и след като действието е свършило, ние си мислим, че вълната е изчезнала. Но не е. Тя само е станала фина, но все още е там. Когато се опитаме да си спомним действието, тя се появява отново и става вълна. Така че тя е била там; ако не беше – нямаше да има памет. По този начин всяко действие, всяка мисъл, добра или лоша, просто слиза надолу, става фина и се складира. И щастливите, и нещастните мисли са наречени носещи болка препятствия, защото според йогините, в края на краищата всички носят болка. Всяко щастие което идва от сетивата накрая ще донесе болка. Всяка радост ще ни накара да жадуваме за още, а в резултат това носи болка. Няма предели за желанията на човека; той продължава да желае, а когато достигне до точка, в която желанието не може да бъде изпълнено – резултатът е болката. Затова йогините смятат общия сбор от впечатленията, добри или лоши, за носещи болка препятствия; те възпрепятстват пътя ни към свободата на Душата.

Същото е със Самскарите, фините корени на нашите действия; те са причините, които отново ще доведат до следствия, независимо дали в този или в бъдещите животи. В някои изключителни случаи, когато тези Самскари са много силни, те раждат плод много бързо; постъпките, които са проява на крайно зло или добро, раждат своите плодове дори в този живот. Йогините смятат, че хората които успеят да придобият огромна сила от добри Самскари, няма нужда да умират, а дори и в този живот могат да изменят телата си в божествени тела. Има няколко такива случая споменати от йогините в техните книги. Тези хора променят самата материя на своите тела; те преподреждат молекулите в тях по такъв начин, че повече не изпитват болести и това което ние наричаме смърт, не идва при тях. И защо това да не е така? Психологическото значение на храната е асимилацията на енергията от слънцето. Енергията е достигнала растението, растението е изядено от животното, а животното от човека. Науката тук е, че ние поемаме определено количество енергия от слънцето и я правим част от себе си. Ако това е така, защо тогава да има само един начин за асимилиране на енергията? Начинът на растението не е същия като нашия; начинът по който земята асимилира енергията, се различава от нашия собствен. Но всеки усвоява тази енергия по един или друг начин. Йогините казват, че те са способни да усвоят енергията единствено по силата на своя ум, че те могат да получат от нея толкова, колкото пожелаят, без да прибягват да обичайните средства. Както паякът плете мрежата си от своята собствена субстанция, става обвързан от нея и не може да отиде никъде, освен да се движи по нишките на тази мрежа, така и ние сме проектирали и обективизирали от своята собствена субстанция тази мрежа, наречена нервна система и не можем да действаме освен чрез каналите на нервите. Йогинът казва, че не е задължително ние да сме обвързани от това.

По подобен начин ние можем да пратим електричество до всяка част на света, но трябва да го направим чрез средството на жиците. Природата може да изпраща огромни количества електричество, без никакви жици. Защо ние да не можем да направим същото? Ние можем да изпращаме умствено електричество. Това което наричаме ум, е нещо много подобно на електричество. Ясно е, че нервната течност има определено количество електричество, защото тя е поляризирана и реагира на всяко електрическо насочване. Ние можем да изпращаме нашето електричество само по нервните канали. Защо да не можем да го правим и без тяхна помощ? Йогините казват, че това е напълно възможно и осъществимо и че ако можете това, вие ще можете да работите в цялата вселена. Ще бъдете способни да работите с всеки и навсякъде, без помощта на нервната система. Когато душата действа чрез тези канали казваме че човек е жив, а когато те спрат да работят – че той е мъртъв. Но когато човек е способен да действа както с тези канали, така и без тях, раждането и смъртта няма да имат значение за него. Всикчи тела във вселената са направени от Танматари (фините елементи), разликата между тях се състои само в подреждането им. Ако вие сте този, който ги подрежда, ще можете да подредите едно тяло по един или друг начин. Кой създава това тяло освен вас? Кой яде храната? Ако някой друг ядеше храна вместо вас, вие нямаше да живеете дълго. Кой създава кръв от храната? Разбира се, вие. Кой пречиства кръвта и я изпраща по вените? Вие. Ние сме господарите на тялото и ние живеем в него. Само че сме загубили познанието за това как да го обновяваме. Станали автоматични и дегенерирали. Забравили сме процеса на подреждането на молекулите. Така че това което правим автоматично, трябва да бъде правено съзнателно. Ние сме господарите и ние трябва да контролираме това подреждане; и веднага щом успеем да направим това, ще бъдем способни да обновяваме тялото точно по този начин, по който искаме и тогава за нас няма да има нито раждане, нито болест, нито смърт.

13. Тъй като коренът е тук, плодовете също идват (под формата на) видове (същества), живот и изпитване на удоволствие и болка.

Корените, причините, Самскарите които са тук, се проявяват и дават следствията. Причината изчезва и се превръща в следствие. Дървото ражда семе, което става причината за друго дърво и т.н. Всички наши действия в настоящето са следствия на минали Самскари; тези действия от своя страна, също ще се превърнат в Самскари, ще станат причини за бъдещи действия и така ние си продължаваме. Затова в този афоризъм се казва, че понеже причината е тук, плодът също ще дойде под формата на различни видове същества: един ще бъде човек, друг ангел, трети животно, а четвърти – демон. Освен това има различни ефекти от Карма¹ в живота. Един човек живее петдесет години, друг сто, трети умира на две години и никога не достига зрялост; всички тези различия в живота са регулирани от миналата Карма. Един човек сякаш е роден за удоволствие; дори да избяга в гората, удоволствието ще го последва там. Друг, където и да отиде, е следван от болката; всичко е болезнено за него. Това са резултати от тяхното собствено минало. Според философията на йогините, всички добродетелни действия носят удоволствие, а всички порочни действия носят болка. Всеки човек, който извършва зли дела със сигурност ще пожъне техните плодове под формата на болка.

14. Те раждат плод като удоволствие или болка, причинени от добродетелта или порока.

15. За разграничаващия всичко е болезнено, защото всичко носи болка или като последствие или като предчувствие за загуба на щастието, като ново желание възникващо от впечатленията на щастие или като противодействие на качествата.

Йогините казват, че онзи който има сила на разграничение, човекът на здравия разум, вижда през болката и удоволствието и освен това знае, че те идват при всички и че едното следва и преминава в другото; той знае, че хората цял живот следват един мираж и никога не успяват в удовлетворяването на своите желания. Великият крал Юдхищхира някога е казал, че най-удивителното нещо в живота е как във всеки един момент ние виждаме около себе си да умират хора и въпреки това мислим, че ние никога няма да умрем. Смятаме се за единственото изключение, единствения умен човек, който е заобиколен с глупаци от всички страни. Заобиколени отвсякъде с изменчивост ние вярваме, че нашата любов е единствената вечна любов. Как е възможно това? Дори любовта е егоистична и йогинът казва, че накрая ще открием как дори любовта на съпрузите и съпругите, на децата и приятелите, бавно се разрушава. Разрухата сграбчва всяко нещо в този живот. Само когато всичко - дори любовта - се провали, на човек му просветва и той открива колко безсмислен и подобен на съновидение е този свят. Тогава той започва да чувства Вайрагя (отреченост) и успява да надникне в това, което е Отвъд. Единствено когато човек се откаже от този свят, идва другият; и никога докато се държи за този. Не е имало и една велика душа досега, която да не е трябвало да отхвърли сетивните удоволствия и радости, за да постигне своето величие. Причината за нещастието е сблъсъкът между различните сили на природата, едната теглеща в една посока, а другата – в друга, и правещи по този начин вечното щастие невъзможно.

16. Нещастието което още не е дошло, трябва да бъде избягвано.

Някои видове Карма ние вече сме изразходили, други изразходваме в настоящето, а трети чакат, за да донесат плод в бъдещето. Първият вид е минала и заминала. Следствията на втория ние ще трябва да понесем и единствено онази, която чака за да роди плод в бъдеще ние можем да победим и контролираме; ето защо всички наши сили трябва да бъдат насочени към нея. Това има в предвид Патанджали, когато казва, че Самскарите трябва да бъдат контролирани като бъдат доведени до своето причинно състояние. (ІІ.10.)

17. Причината за това което трябва да бъде избягвано, е съединението на виждащия с видяното.

Кой е виждащият? Азът на човек, Пуруша. Какво е видяното? Цялата природа като се започне с ума и се стигне до грубата материя. Всяко удоволствие и болка възникват от съединението на Пуруша и ума. Трябва да помните, че според философията на йогините Пуруша е чиста; но когато се свърже с природата, започва да изглежда, че тя чувства удоволствие или болка поради отражението.

18. Това което е изпитано, е съставено от елементи и органи; то е с характера на просветление, действие и инерция и има за цел опита и освобождението (на този, който го изпитва).

Изпитаното е природата и е съставено от елементи и органи – елементите са груби и фини и съставляват цялата природа, а органите са сетивата, ума и т.н. – и е с характера на просветление, (Саттва), действие (Раджас) и инерция (Тамас). Каква е целта на цялата природа? Пуруша да придобие опит. Пуруша сякаш е забравил своята могъща, божествена природа. Има една история в която се разказва как кралят на боговете, Индра, веднъж се превърнал в прасе, въргалящо се в кочината; той си имал женска и много прасенца и бил много щастлив. Тогава някои богове видели окаяното му положение, отишли при него и му казали: “Ти си кралят на боговете и всички ние сме на твоите заповеди. Защо си тук?” Но Индра рекъл: “Това няма значение; много ми е добре тук; не ме е грижа за небето, докато имам тази женска и тези малки прасенца.” Горките богове не знаели какво да сторят. След известно време те решили да убият прасенцата едно по едно. Когато всички били мъртви, Индра започнал да плаче и ридае. Тогава боговете разпорили свинското му тяло, а той излязъл навън и когато разбрал що за ужасен сън е сънувал, избухнал в смях – той, кралят на боговете, да стане прасе и да си мисли, че този свински живот е единственият живот! И не само това, но да иска и цялата вселена да живее свински живот! Пуруша, когато се идентифицира с природата, забравя че е чист и безкраен. Пуруша не обича, той е самата любов. Той не съществува, а е самото съществуване. Той не знае – а е самото познание. Грешка е да казваме, че Душата обича, съществува или знае. Любовта, битието и познанието не са качества на Пуруша, а неговата същност. Когато те се отразят върху някакъв обект, тогава можете да ги наричате качества на този обект. Но те не са качествата, а същността на Пуруша - великия Атман, Безкрайното Същество, което е без рождение и смърт и е установено в Своето собствено великолепие. Но то изглежда толкова деградирало, че когато вие се приближите и му кажете, “Ти не си прасе,” то започва да квичи и хапе.

Така е с всички нас в тази Майа, в този свят на съновидения, където всичко е само нещастие, плач и ридания, където се търкалят само няколко златни топчета, а целият свят драпа след тях. Вие никога не сте били обвързани от закони, природата никога не е имала окови за вас. Това ви казва йогинът. И той доказва как, чрез свързването с природата и идентифицирането на себе си с ума и света, Пуруша мисли себе си за нещастен. После продължава да ви показва, че изходът е чрез опита. Вие трябва да придобиете целия този опит, но да приключите с него бързо. Ние сме оплели себе си в тази мрежа и пак ние трябва да излезем от нея. Сами сме се хванали в капана и сами трябва да спечелим свободата си. Затова придобийте този опит на съпрузи, съпруги, приятели и на малки любови; ще преминете през всички тях безопасно, ако никога не забравите кои сте в действителност. Никога не забравяйте, че това е само моментно състояние и че ние трябва да преминем през него. Опитът е най-големият учител – опитът на удоволствието и болката – но знайте, че това е само опит. Той води, стъпка по стъпка, до онова състояние, където всички неща стават малки, а Пуруша – толкова голям, че цялата вселена изглежда като капка в океана и изчезва поради собствената си нищожност. Ние трябва да преминем през различни преживявания, но нека никога не забравяме идеала.

19. Състоянията на качествата са определено, неопределено, само загатнато и без признак.

Системата на Йога е построена изцяло върху философията на санкхите, както ви казах и по-рано, и тук отново ще ви напомня за космологията на Санкхя-философията. Според нейните философи, природата е и материалната, и действената причина за вселената². В природата има три вида материали - Саттва, Раджас и Тамас. Материалът на Тамас представлява всичко, което е тъмно, всичко невежо и тежко. Раджас е активността. Саттва е спокойствието, светлината. Санкхите наричат природата преди сътворението Авякта, неопределеното, недиференцираното; в нея няма различие на име и форма, а тези три материала са държани в състояние на съвършен баланс. След това балансът бива нарушен, Саттва, Раджас и Тамас започват да се смесват по различни начини – и резултатът е вселената. Те присъстват и във всеки човек. Когато доминира качеството на Саттва, идва познание; когато това е Раджас - дейността, а ако е Тамас – невежеството. Според теорията на Санкхя, най-висшето проявление на природата, състоящо се от тези три материала е онова, което те наричат Махат или разум и от което всеки човешки разум е част. В психологията на Санкхя се прави остро разграничение между Манас, умствената функция, и функцията на Буддхи или интелекта (разума)³. Функцията на ума е просто да събира впечатления и да ги представя на Буддхи, индивидуалния Махат, който взема решения за тях. От Махат произлиза егото, от което от друга страна произлизат фините елементи. Те се комбинират и образуват грубите елементи навън или външната вселена. Санкхя-философията твърди, че - като се започне с разума и се стигне до последния камък - всичко е продукт на една субстанция, която се различава само според това дали е в по-фино или в по-грубо състояние. Финото състояние е причината, а грубото е следствието. Според тази философия, отвъд цялата природа е Пуруша, който е напълно нематериален. Пуруша не е подобен на нищо друго - независимо дали на Буддхи, на ума, на Танматарите или на грубите материи. Той не е сроден с нито едно от тези, а е напълно отделен, и абсолютно различен по своята природа; по този начин философите на Санкхя доказват, че той трябва да е безсмъртен, защото не е резултат от комбинация. Това което не е резултат от комбинация, не може да умре. Пурушите или душите са безчетни.

Сега можем да разберем афоризма, в който се казва, че състоянията на качествата са определено, неопределено, само загатнато и без признак. Под “определено” състояние се имат в предвид само грубите елементи, които можем да почувстваме. Под “неопределено” се имат в предвид много фините елементи, Танматарите, които не могат да бъдат възприети от обикновения човек. Ако обаче практикувате Йога, казва Патанджали, след известно време вашите възприятия ще станат толкова фини, че вие действително ще видите Танматарите. Чували сте например, как всеки човек има някаква светлина около себе си; всяко живо същество излъчва определена светлина и това може да бъде видяно от йогина. Ние не го виждаме, но всички отделяме тези Танматари, точно както едно цвете непрестанно изпуска определен вид фини частици, които ни дават възможност да усетим аромата му. Във всеки ден от нашия живот ние изпускаме голямо количество добро или зло, и навсякъде където отидем, атмосферата е пълна с тези елементи. Ето как в човешкия ум несъзнателно се е зародила идеята да строи храмове и църкви. Защо човек трябва да строи църкви, за да боготвори Господ? Защо да не Го почита навсякъде? Дори и да не знае причината за това, човек открива, че мястото където се служи на Бог е изпълнено с добри Танматари. Всеки ден там ходят хора, и колкото повече ходят, толкова по-свято става това място. Ако човек който не притежава много Саттва отиде там, мястото ще му повлияе и ще събуди в него това качество. Ето какъв е смисълът на всички храмове и святи места; но трябва да помните, че светостта на тези места зависи от святите хора, които се събират там. Трудността при човека е, че той забравя това първоначално значение и слага колата пред коня. Хората са били тези, които са направили такива места святи и това следствие става причината, която прави други хора святи. Ако на едно място ходеха само лоши хора, то би станало лошо място, както много други. Не сградата, а хората са тези, които правят една църква, а това ние винаги забравяме. Мъдреците и святите хора, които притежават голямо количество от качеството на Саттва, могат да го излъчват навън и ден и нощ да оказват огромно влияние на своето обкръжение. Един човек може да стане толкова чист, че неговата чистота да бъде осезаема. Който и да влезе в контакт с него, става чист.

Следващият вид състояние на качествата, “само загатнатото,” означава Буддхи, или разумът. “Само загатнатото” е първото проявление на природата; от него произлизат всички други проявления. Последният вид е “без признак”. Изглежда, че по този въпрос има голямо различие между съвременната наука и всички религии. Във всяка религия съществува идеята, че вселената е произлязла от разума. Според теорията за Бог - като вземем нейното психологическо значение и оставим настрана всички личностни идеи – разумът е първи по реда на сътворението и от него произлиза това, което ние наричаме груба материя. Съвременните философи казват, че разумът е дошъл последно. Те казват, че неразумните обекти бавно еволюират в животни, а животните – в хора. Те заявяват, че вместо всичко да произлиза от разума, разумът е последното, което се появява. И религиозното, и научното твърдение, въпреки че изглеждат привидно противоположни едно на друго, са верни. Вземете една безкрайна поредица – А-Б-А-Б-А-Б и т.н. Въпросът е, кое е първо, А или Б? Ако вземете поредицата като А-Б ще кажете, че А е първо, но ако вземете като Б-А ще кажете, че Б е първо. Зависи от начина по който погледнете на нея. Разумът претърпява модификация и става груба материя, която отново се разтваря в разум и така процесът продължава. Санкхите и другите поддръжници на религията слагат разума първо и поредицата става разум и после материя. Научният човек посочва с пръст материята и казва първо материя, после разум. И двете групи сочат една и съща верига. Индийската философия обаче, излиза отвъд - и на разума, и на материята - и открива Пуруша или Аза, който е отвъд разума и на когото разумът е само светлина, взета назаем.

20. Виждащият е единственият разумен и въпреки че е чист, той вижда през цветовете на интелекта.

21. Природата на изпитаното е заради него (Пуруша).

Природата не притежава собствена светлина. Докато Пуруша присъства в нея, тя изглежда като светлина. Но тази светлина е взета назаем, точно както лунната светлина е отразена. Според йогините, всички проявления на природата са причинени от самата природа, но тя няма никаква друга цел, освен да освободи Пуруша.

22. Въпреки че (природата) е унищожена за онзи, чиято цел е била постигната, все пак тя не е унищожена, тъй като е обща за останалите.

Цялата дейност на природата има за цел да накара душата да осъзнае, че тя е вечно отделна от нея. Когато душата узнае това, природата не може да я привлече с нищо повече. Но цялата природа изчезва само за човека, който е станал свободен. Винаги ще остават безчетен брой други, за които природата ще продължава да действа.

23. Съединението е причина за реализирането естеството на тези два вида сили – на изпитаното (природата) и на неговия Бог.

Според този афоризъм силите на душата и природата се проявяват само когато са заедно. Накрая всички проявления биват отхвърлени. Невежеството е причината за това свързване. Всеки ден ние виждаме, че причината за нашата болка или удоволствие е свързването ни с тялото. Ако съм съвършено сигурен, че не съм това тяло, аз не бих забелязвал горещината или студа, нито нещо подобно. Това тяло е комбинация. Да казвам че аз имам едно тяло, вие друго, а слънцето трето, е само една измислица. Цялата вселена е един океан от материя и вие сте името на една малка частица, аз на друга, а слънцето на трета. Ние знаем, че тази материя непрестанно се изменя. Това което формира слънцето днес, утре може да формира материята на нашите тела.

24. Невежеството е неговата причина.

Поради невежество ние сме се свързали с едно определено тяло и така сме отворили себе си за нещастието. Тази идея за тялото е просто суеверие. То е което ни прави щастливи или нещастни. Суеверието породено от невежество ни кара да чувстваме горещина или студ, болка или удоволствие. Нашата работа е да се издигнем над него и йогинът ни показва как можем да го направим. Било е демонстрирано, че при определени умствени условия човек може да бъде изгорен и въпреки това той няма да чувства болка. Трудността се състои в това, че този внезапен подем на ума идва като вихрушка в един момент и си заминава в следващия. Ако обаче го овладеем чрез Йога, ние ще достигнем до перманентно разделение на Аза от тялото.

25. При отсъствието на това (невежество), няма свързване, а точно то трябва да бъде избегнато; в това се състои независимостта на виждащия.

Според философията на Йога, душата се е свързала с природата поради невежество. Целта е да се освободим от контрола на природата върху нас. Това е целта на всички религии. Доктрини, догми или ритуали, книги, храмове или формалности – всички са само второстепенни детайли. Йогинът се опитва да постигне тази цел чрез психически контрол. Докато не се освободим от природата, ние сме роби; трябва да правим това, което тя ни диктува. Йогинът твърди, че онзи който контролира ума, контролира също и материята. Вътрешната природа е много по-висша от външната и е много по-трудно да се справим с нея и да я контролираме. Затова този който е победил вътрешната природа, контролира цялата вселена; тя става негов слуга. Раджа Йога предлага методите за придобиването на този контрол. Тук трябва да бъдат подчинени по-висши сили от онези, които познаваме от физическия свят. Това тяло е само външната обвивка на ума. Това не са две различни неща; те са като мидата и нейната черупка. Те са само два аспекта на едно и също нещо; вътрешната субстанция на мидата се снабдява с материя отвън и произвежда черупката. По същия начин вътрешните фини сили, които се наричат ум, черпят груба материя отвън и от нея произвеждат тази външна черупка, тялото. Ако, следователно, ние имаме контрол върху вътрешната природа, ще бъде много лесно да контролираме и външната. Затова техните сили не са различни. Не е вярно, че някои са физически, а други умствени; физическите сили са груби проявления на фините сили, точно както физическият свят е само грубото проявление на финия свят.

26. Средството за разрушението на невежеството е непрекъсната практика на разграничението.

Това е действителната цел на практиката – разграничението между реалното и нереалното, като знаем че Пуруша не е нито природата, нито материята или ума - и тъй като не е природата - тя не може да претърпи промяна. Единствено природата се променя, комбинира се и се рекомбинира непрекъснато. Когато чрез постоянна практика ние започнем да разграничаваме, невежеството ще изчезне и Пуруша ще засияе в своята истинска природа – всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ.

27. Той е на най-високото ниво на седморното познание.

Когато дойде познанието, това ще стане, образно казано, на седем степени една след друга; и когато започва всяка от тях, ние ще осъзнаваме, че придобиваме познание. В първата ще узнаем това, което трябва да бъде узнато. Умът ще престане да бъде неудовлетворен. Щом осъзнаем жаждата си за познание, ние започваме да търсим тук и там - навсякъде където мислим, че ще получим някаква истина, но когато не успеем да я открием, оставаме неудовлетворени и поемаме в нова посока. Всяко търсене е напразно, докато не започнем да възприемаме, че познанието е в самите нас, че никой не може да ни помогне, че ние сами трябва да си помогнем. Когато започнем да практикуваме силата на разграничението, първият признак, че се приближаваме до истината ще бъде, че това неудовлетворено състояние ще изчезне. Ние ще се чувстваме съвсем сигурни, че сме открили истината. Тогава можем да знаем, че за нас слънцето изгрява и утрото ще настъпи и събирайки смелост трябва да упорстваме, докато не постигнем целта. Втората степен ще бъде отсъствието на всякакви болки. Ще бъде невъзможно за каквото и да е във вселената – вътрешно или външно – да ни причини болка. Третата степен ще бъде достигането на пълно познание. Всезнанието ще бъде наше. Четвъртата ще бъде достигането на края на всеки дълг чрез разграничение. След това ще дойде онова, което се нарича свободата на Читта. Ние ще разберем, че всички трудности и борби, всички колебания на ума, са отпаднали, точно както един камък се търкулва надолу от планинския връх в низината и никога не се връща. На следващия етап самата Читта ще разбере, че тя се разтваря в своите причини, когато ние пожелаем. И накрая ще открием, че сме установени в нашия собствен Аз, че сме съществували само ние в цялата вселена и нито тялото, нито умът някога са имали някакво отношение към нас, а още по-малко са били свързани с нас. Те са работили по своя собствен начин, а ние, поради невежество, сме се свързали с тях. Но ние сме били сами, всемогъщи, вездесъщи и вечно блажени; нашият собствен Аз е бил толкова чист и съвършен, че ние никога не сме имали нужда от нещо друго. Никога не сме имали нужда от някой, който да ни направи щастливи, защото самите ние сме щастието. Ще открием, че това познание не зависи от нищо друго; в цялата вселена не може да съществува нещо, което да не засияе пред нашето познание. Това е последната степен и в нея йогинът ще стане спокоен и тих, за не почувства никога повече болка, за да не бъде заблуден никога повече и да не бъде докоснат от нещастието. Той ще узнае, че е вечно-блажен, вечно-съвършен и всемогъщ.

28. Чрез практикуването на различните части на Йога, тъй като нечистотите ще бъдат унищожени, познанието засиява до разграничението.

Сега идва практическото познание. Това за което говорихме току-що, е много по-високо. То е високо над главите ни, но е идеалът. Първото необходимо нещо е да придобием физически и умствен контрол. Тогава реализацията на този идеал ще бъде стабилна. Когато идеалът стане известен, това което остава е да практикуваме метода за достигането му.

29. Яма, Нияма, Асана, Пранаяма, Пратяхара, Дхарана, Дхяна и Самадхи са осемте клона на Йога.

30. Неубиването (ненараняването), истинността, въздържането от присвояване, целомъдрието и неполучаването (на дарове) се наричат Ями (обети).

Човек който иска да бъде съвършен йогин, трябва да се откаже от идеята за пола. Душата няма пол; защо трябва тя да деградира себе си със сексуални идеи? По-късно ние ще разберем защо тези идеи трябва да бъдат изоставени. Умът на човека който получава дарове, бива повлиян от ума на даващия, затова е възможно поради това получаващия да деградира. Получаването на дарове има склонност да разрушава независимостта на ума и да го прави робски. Затова не получавайте дарове.

31. Тези, ненарушени от времето, мястото, целта и кастовите правила, са (универсалните) великите обети.

Тези практики – неубиването, истинността, неприсвояването, целомъдрието и неполучаването – трябва да бъдат практикувани от всеки мъж, жена или дете; от всяка душа, независимо от нацията, страната и положението.

32. Вътрешното и външното пречистване, удовлетвореността, усмиряването (на желанията), учението и почитането на Бог са Ниямите.

Външното пречистване означава да държим тялото чисто; един мръсен човек никога не може да бъде йогин. Трябва също така да и се извършва и вътрешно пречистване. Това се придобива чрез добродетелите описани в І.33. Разбира се вътрешната чистота има по-голямо значение от външната, но и двете са необходими и външната чистота без вътрешната, не е от полза.

33. За да се възпрат мислите, които са неблагоприятни за Йога, трябва да бъдат създадени противоположни мисли.

Това е начинът за практикуване на добродетелите, който беше изложен. Например, когато голяма вълна от гняв е заляла ума, как можем да я контролираме? Помислете си за любовта. Понякога една майка е много ядосана на своя съпруг и докато тя е в това състояние, идва нейното бебе и тя го целува; предишната вълна изчезва и възниква нова, тази на любовта към детето. Това потиска първата. Любовта е противоположна на гнева. По подобен начин, когато идеята да присвоим нещо се появи в нас, трябва да се помисли за въздържанието от присвояването и алчността, а когато се появи идеята за получаването на подаръци, заменете я с противоположната мисъл.

34. Препятствията по пътя на Йога са убиването, лъжата и т.н. независимо дали човек ги е допуснал, станал е причина за тях или ги е одобрил; дали е поради алчност, гняв или невежество; дали са дребни, средни или големи; те носят като последствие безкрайно невежество и нещастие. Това е (методът, чрез който могат да бъдат предотвратени:) мисленето на противоположното.

Ако аз кажа лъжа или стана причина друг да го направи или одобря трети да го стори, това е грешно. Дори и да е много дребна лъжа, все пак това е лъжа. Всяка порочна мисъл ще се върне обратно, насочена срещу нас, всяка мисъл на омраза, която сте си помислили, дори и да сте били в пещера, се натрупва, и някой ден ще се върне обратно при вас с огромна сила под формата на някакво нещастие. Ако излъчвате омраза и завист, те ще рикошират и ще се върнат обратно при вас с обединени сили. Никоя сила не може да ги отклони; щом веднъж сте ги пуснали в движение, ще трябва да ги понесете. Ако помните това, то ще ви възпре да извършвате лоши постъпки.

35. Когато се установи ненасилието, в негово присъствие изчезва всяка враждебност (в другите).

Ако човек развие идеала на ненараняване на другите, пред него дори животните, които са по своята природа кръвожадни, ще станат кротки. Тигърът и агнето ще си играят заедно пред този йогин. Само когато сте достигнали до това състояние ще разберете, че сте се установили твърдо в ненараняването.

36. Чрез установяването на истинността, йогинът придобива силата да получава за себе си или за другите плодовете от действията без да ги извършва.

Когато тази сила на истината се затвърди у вас, тогава дори и в съня си вие никога няма да кажете неистина. Ще бъдете истинни в мисъл, дума и дело. Всичко което кажете ще бъде истина. Можете да кажете на някого, “Бъди благословен,” и той ще бъде благословен. Ако човек е болен и вие му кажете, “Нека се излекуваш,” той ще бъде излекуван моментално.

37. Чрез установяването на неприсвояването, всяко богатство идва в йогина.

Колкото повече бягате от природата, толкова повече тя ви следва; а ако изобщо не ви е грижа за нея, тя става ваш роб.

38. Чрез установяване на целомъдрието, се придобива енергия.

Непорочният ум притежва огромна енергия и гигантска волева сила. Без непорочност не може да има сила. Целомъдрието дава на човек удивителен контрол над хората. Духовните лидери на човечеството са били много целомъдрени и това е което им е давало сила. Затова йогинът трябва да е целомъдрен.

39. Когато е стабилен в неполучаването той получава спомен за миналия си живот.

Когато човек не приема подаръци, той не става задължен на другите, а остава независим и свободен. С приемането на всеки дар е много вероятно той да получи лошите качества на даващия. Ако не го прави, умът бива пречистен и първата сила, която той получава, е спомен за миналия му живот. Единствено тогава йогинът става съвършено установен в своя идеал. Той вижда, че е идвал и си е отивал много пъти, затова решава, че този път ще се освободи, че повече няма да идва и да си заминава и да бъде роб на Природата.

40. Когато се установи външната и вътрешната чистота, възниква отвращение към собственото тяло и избягване на общуване с други.

Когато е налице истинско пречистване на тялото, външно и вътрешно, възниква пренебрежение към тялото и идеята за неговото поддържане хубаво изчезва. Едно лице което другите определят като най-красивото, ще изглежда на йогина просто като животинско лице, ако зад него няма разум. Онова което светът би нарекъл съвсем обикновено лице, той смята за небесно, ако зад него сияе духът. Тази жажда към тялото е голямото проклятие на човешкия живот. Затова първият знак за установяването на чистотата е че вас няма да ви е грижа да мислите, че вие сте тяло. Само когато дойде чистотата, ние се освобождаваме от телесната идея.

41. Възниква също и пречистване на Саттва, бодрост на ума, концентрация, победа над органите и способност за реализирането на Аза.

Чрез практиката на чистотата, материалът на Саттва започва да преобладава и умът става концентриран и бодър. Първият знак, че ставате религиозни, е че ставате бодри и весели. Когато човек е мрачен, той може да има смущения в храносмилането, но това не е религия. Чувството за приятност е в природата на Саттва. Всичко е приятно за саттвичния човек и когато това състояние настъпи, знайте, че прогресирате в Йога. Всяка болка е причинена от Тамас, затова вие трябва да се освободите от това качество; навъсеността е една от победите на Тамас. Само силните, споените, младите и здравите са годни да бъдат йогини. За йогина всичко е блаженство, всяко човешко лице което той вижда, го прави жизнерадостен. Това е признак на добродетелния човек. Нещастието има за своя причина греха и нищо друго. Какво общо имате вие с помрачените лица? Това е ужасно. Ако някой ден сте с мрачно лице, тогава не излизайте навън, а се затворете в стаята си. Какво право имате да разнасяте тази болест из света? Когато умът ви е станал контролиран, тогава ще имате контрол върху цялото си тяло; вместо да бъдете роб на тази машина, тя ще бъде ваш роб. Вместо тази машина да бъде способна да завлече душата надолу, тя става нейният най-голям помощник.

42. От удовлетворението произтича най-голямото щастие.

43. Резултатът от усмиряването на желанията носи сили на органите и на тялото като разрушава нечистотата.

Резултатите от потискането на желанията се виждат незабавно, понякога чрез усилена зрителна сила чрез чуване на голямо разстояние и т.н.

44. Чрез повтарянето на Мантрата идва реализацията на избраното божество.

Колкото по-висши са съществата които искате да достигнете, толкова по-трудна е практиката.

45. Чрез жертване на всичко за Ишвара, идва Самадхи.

Чрез пълно предаване на себе си на Господ, Самадхи става съвършено.

46. Позата е това, което е устойчиво и приятно.

Сега идва Асана, позата. Докато не постигнете устойчива поза, не можете да практикувате дишането и другите упражнения. Устойчивост на положението означава, че вие изобщо не трябва да чувствате тялото. Ще откриете, че обикновено веднага щом седнете за няколко минути, всякакви безпокойства се появяват в тялото; но когато излезете отвъд идеята за конкретното тяло, ще загубите всякакво чувство за него. Няма да чувствате нито удоволствие, нито болка. А когато се върнете при тялото си обратно, то ще се чувства много отпочинало. Това е единствената съвършена почивка, която вие можете да дадете на тялото. Когато сте успели в побеждаването на тялото и поддържането му устойчиво, вашата практика ще остане стабилна, но когато сте обезпокоени от тялото, нервите ви също ще бъдат обезпокоени и вие няма да можете да концентрирате ума си.

47. Чрез намаляване на естествената тенденция (към безпокойство) и медитация върху безграничното, позата става устойчива и приятна.

Бихме могли да направим положението на тялото си стабилно като мислим за безкрайното. Ние не можем да мислим за Абсолютната Безкрайност, но бихме могли да си представяме безкрайното небе.

48. Когато позата е установена, двойките от противоположности не са препятствие.

Доброто и злото, горещината и студа, както и всички двойки от противоположности няма да ви безпокоят.

49. След това идва контрола върху движенията на издишването и вдишването.

Когато позата е била установена, тогава движението на Прана трябва да бъде тренирано и контролирано. Така ние стигаме до Пранаяма, контрола върху жизнените сили на тялото. Прана не означава дъха, въпреки че обикновено се превежда така. Тя е крайната сума от космическата енергия. Това е енергията, която се намира във всяко тяло, но нейното най-очевидно проявление е движението на белите дробове. Това движение е причинено от Прана, която всмуква въздуха и в Пранаяма ние се стремим да контролираме точно това. Започваме с контрола на дъха като най-лесния начин да достигнем контрол върху Прана.

50. Нейните модификации са външни, вътрешни или неподвижни и зависят от мястото, времето, броя, независимо дали е малък или голям.

Трите вида движения в Пранаяма са: първо, това чрез което ние вдишваме въздуха, второ, чрез което го издишваме и третото движение е когато въздухът бъде задържан в белите дробове или възпрян да навлезе в тях. Тези движения от друга страна, се различават в зависимост мястото и времето. Под място се има в предвид, че Прана се задържа в някоя определена част на тялото. Времето означава колко дълго тя трябва да бъде задържана в тази част и затова ни се казва колко секунди да продължим всяко движение. Резултатът от Пранаяма е Удгхата, събуждането на Кундалини.

51. Четвъртата (модификация) е задържането на Прана чрез размишление върху вътрешен или външен обект.

Това е четвъртият вид Пранаяма, в който се достига до Кумбхака чрез дълга практика придружена с размишление, което отсъства при предните три.

52. Чрез това покритието на Читта върху светлината изтънява.

Читта притежава, по своята собствена природа, цялото познание. Тя е съставена от частици на Саттва, но е покрита с Раджас и Тамас, а чрез Пранаяма това покритие бива премахнато.

53. Умът става годен за Дхарана.

След като това покритие бъде премахнато, ние сме способни да концентрираме ума си.

54. Прибирането на органите навътре става чрез отказване от техните обекти и приемането на формата на умственото вещество.

Органите са отделени от умственото вещество. Аз виждам книга; формата не е в книгата, а е в ума ми. Има нещо отвън, което извиква тази форма. Истинската форма е в Читта. Органите се идентифицират и приемат формите на това, което се появи пред тях. Ако можете да възпрете умственото вещество да не приема тези форми, умът ще остане спокоен. Това се нарича Пратяхара.

55. От това се ражда най-висшия контрол върху органите.

Когато йогинът е успял във възпирането на органите да не приемат формите на външните обекти и в това да ги направи едно с умственото вещество, тогава идва съвършеният контрол над органите. Когато те са под пълен контрол, всеки мускул и нерв ще бъде под контрол, защото органите са центровете на всички усещания и на всички действия. Те са разделени на органи на действието и органи на усещанията. Когато те са подчинени, йогинът може да управлява всяко чувство и действие; цялото тяло е под негов контрол. Единствено тогава човек започва да чувства радост, че се е родил; само тогава той наистина може да каже: “Блажен съм аз, че съм се родил.” Когато този контрол върху органите бъде придобит, ние действително чувстваме колко прекрасно е това тяло в действителност.

Йога афоризмите на Патанджали