Предговор

Книга ІV

5. Както ястребът става нещастен, когато храната му бъде насила отнета и щастлив, когато сам се откаже от нея (така и онзи, който се откаже от всичко доброволно, е щастлив).

6. Както змията е щастлива, когато оставя старата си кожа.

8. Онова което не е средство за освобождението – за него не трябва да бъде мислено; то става причина за робство, както в случая на Бхарата.⁴

9. От връзката с различни неща възникват препятствията в медитацията поради страст, отвращение и др., като гривните от раковина по ръката на девица.

10. Случаят и при двете е един и същ.

11. Тези които се отрекат от надеждата, са щастливи - както момичето Пингала.

13. Въпреки че отдадеността и любовта трябва да бъдат давани на много школи и учители, тяхната същност трябва да бъде събирана от всички тях, както пчелата събира мед от много цветя.

14. Онзи чийто ум е концентриран така, както на създаващия стрели – неговата медитация не е обезпокоявана.

15. Чрез нарушение на първоначалните правила идва непривързаност към целта, както е и в светските дела.

19. Чрез целомъдрие, благоговение и отдаденост на Гуру, след дълго време идва успехът (както в случая на Индра).

20. Няма закон за времето, както в случая на Вамадева.

24. Или чрез общуване с някой, който е постигнал съвършенство.

27. Не чрез удоволствие бива удовлетворено желанието дори и при мъдреците (които са практикували Йога в продължение на дълго време).

Книга V

128. Сиддхите постигнати чрез Йога не трябва да бъдат отричани както оздравяването чрез лекарства и т.н.

Книга VІ

24. Всяка поза която е удобна и стабилна, е Асана; няма друго правило.

Вяса-Сутра

Глава ІV, Част І

7. Обожанието е възможно в седнало положение.

8. Поради медитацията.

9. Защото медитиращият бива сравняван с неподвижната земя.

10. Също защото Смритите казват така.

11. Няма закон за мястото; навсякъде където се концентрира умът – там трябва да се извършва обожанието.

Тези няколко откъса дават идея за това, което другите системи от индийската философия казват за Йога.

<<Обратно към сайта>>

1 Яма – букв. овладяване, обуздаване, контролиране. Първият член или анга, от осморния път, на който учи Патанджали. В него са включени моралните норми, които формират самата основа на духовността. Според Йога-сутрите на Патанджали, те са пет: I. Ахимса, ненараняване; II. Сатя, истинност; III. Астея, възпиране на алчността; IV. Брахмачаря, целомъдрие; V. Апариграха – неполучаване на нищо от никого. Те формират великия обет, Маха-врата, на йогина и са практикувани на всички равнища, независимо от времето, мястото и обстоятелствата.

2 Нияма – букв. овладяване, ограничаване, контрол. Вторият член, анга, от осморния път, на който учи Патанджали. Той се състои от пет практики: I. Шауча, чистота (външна и вътрешна); II. Сантоша, удовлетвореност; III. Тапас, аскетизъм; IV. Свадхяя, учене; V. Ишвара-пранидхана, преданост на Бог.

3 Асана – седеж, поза. Третият член или ниво от осморната Йога на Патанджали. Следващите нива са: 4. Пранаяма – контрол на жизнената енергия чрез контрол на дъха; 5. Пратяхара – букв. отдръпване, оттегляне, отвличане; това е отдръпването на сетивата от техните обекти; 6. Дхарана – концентрация; от дхар/дхри – поддържам, задържам; 7. Дхяна – медитация; 8. Самадхи – екстаз, трансцендентално съзнание; в Самадхи е налице сливането на обекта и субекта на медитацията.

4 Франсоа Делсарте, р.1811г., музикант, разработил за театъра система от движения и жестове, които да отговарят на емоционалното състояние на актьора; в тях влизат и упражнения за релаксиране и контрол на дъха; в Америка е известен с Гимнастиката на Делсарте.

5 Иблис или Шейтан – името на Дявола в Корана; На юдейски – Сатан /противник/.

6 Тамас – една от трите гуни; Според индуистката философия основните три качества, или гуни, които стоят в основата на всяко материално и психическо явление са: I. Тамас, който се изразява и проявява като инерция, пасивност, леност, безчувственост, тъмнина; II. Раджас, чиито характеристики са енергия, активност, действие, неспокойствие; III. Саттва, проявленията на която са светлина, спокойствие, уравновесеност, мъдрост. Чрез своите безчислени комбинации и градации тези три качества обуславят всички феномени в природата – нежива, жива и съзнателна.

1 Лекар практикуващ традиционната за Западните разбирания медицина.

1 Т.е. умът се видоизменя във воля, а волята в нервни импулси, които имат характер на протичащо електричество; затова може да се каже, че тогава тялото представлява голяма батерия от воля.

2 Обектите в първия вид пространство и тези на първия вид възприятие са материални, на втория вид са умствени и представляват идеи, а в третият вид пространство и възприятие няма обекти.

3 Читателят трябва да помни, че тези беседи са изнасяни преди откриването на безжичната телеграфия. Бел.ред.

4 На кихането, кашлянето, различните видове болка, изгаряне и т.н.

5 Както и сънят.

6 Или спомен.

1 Съотношението при това упражнение обикновено е: 1 (вдишване) : 4 (задържане) : 2 (издишване). Т.е. ако се прави вдишване за 4 сек., задържане за 16 и издишване за 8, то когато се вдишва за 6 сек., задържането трябва да бъде за 24 сек., а издишването – за 12.

1 Което най-често е породено от сляпото придържане към определена книга.

1 Т.е. най-лесната Пранаяма започва с 12 сек. вдишване : 48 сек. задържане : 24 сек. издишване; средната започва с 24 сек. вдишване : 96 сек. задържане : 48 сек. издишване; най-трудната започва с 36 сек. вдишване : 144 сек. задържане : 72 сек. издишване. Но дори и най-лесната Пранаяма не трябва да се прави без ръководството на опитен учител, защото ако не бъде изпълнявана правилно, може да бъде опасна за психическото здраве на човек.

2 С други дими, ако човек може да съсредоточи ума си в една точка без абсолютно никакви отклонения за 12 сек. се казва, че той е постигнал концентрация; ако го направи за 12 пъти по 12 сек., (144 сек. или 2 мин. и 14 сек.) той е постигнал медитация; а ако го направи за 12 пъти по 144 сек., (28.8 мин.) – той е постигнал Самадхи.

1 Растениевидно животно.

1 Т.е. от другите четири вида модификации (Вритти).

2 Самскара – букв. “активатор”; впечатление; Самскарите са незаличимите отпечатъци оставяни в ума от всяко едно наше действие и преживяване, независимо дали съзнателно или несъзнателно, външно или вътрешно, приятно или неприятно. Самскарите не са просто пасивни следи от действията, желанията и стремежите на човека, а твърде динамични сили в неговия духовен живот. Те непрестанно подтикват съзнанието към действие. Йога-сутра разграничава два вида подсъзнателни активатори: вюттхана, водещи към активна проява на съзнанието и ниродха, причиняващи потискането на процесите в съзнанието. Йогинът трябва да култивира втория тип Самскари, за да постигне Самадхи.

3 Вайрагя – безстрастие; отреченост от света и страстите; Вайрагя е един от двата фундаментални аспекта на духовния живот; другият е практиката, Абхяса (най-вече медитацията). Ако практиката не е съпроводена от нагласата на безстрастие, човек рискува да се възгордее вместо да премине отвъд егото. От друга страна, безстрастието без практика може да се сравни с един тъп нож: в това положение освобождаваните психически и физически енергии на човека не са канализирани правилно и това може да доведе до объркване и заблуда, вместо до освобождение. Затова Бхагавад Гита постановява тяхното едновременно практикуване.

4 Сампраджната Самадхи – съзнателен екстаз; в класическата Йога, диапазон от екстатични преживявания имащи обективна опора, с която съзнанието (Читта) се отъждествява и която е свързана с върховното знание. Според Йога-Сутра, основните форми на съзнателен екстаз, са четири (всъщност шест): I. Савитарка; II. Савичара; III. Сананда; IV. Сасмита Самадхи. Йога-Бхашя предлага следната схема за по-лесно разбиране на всяка от четирите форми:

I. Савитарка (съмнение, въпрос) = савитарка + савичара + сананда + сасмита

II. Савичара (разграничение) = савичара + сананда + сасмита

III. Сананда (блаженство) = сананда + сасмита

IV. Сасмита (“Аз-съм-ност”) = сасмита

Така по-грубите аспекти съдържат по-фините, но щом бъдат постигнати по-фините аспекти – по-грубите отпадат.

Фокусът на първите два типа медитация са съответно грубите и фините обекти на съществуването, на третия вид са сетивата, а на четвъртия - его-принципът (Асмита); Първите два вида медитация имат и по-висши форми, Нирвитарка и Нирвичара.

Тези шест вида Самапраджната Самадхи съответстват на Савикалпа Самадхи във Веданта. Над тях стои отвъдсъзнателният екстаз, Асампраджната Самадхи (Нирвикалпа Самадхи във Веданта), който разкрива трансценденталния Аз.

5 Танматари - според космологията на Йога и Санкхя, терминът означава финият аспект на материалните елементи или потенциалите на звука, цвета, осезанието, вкуса и мириса. Те са определяни като неспецифизирани и недиференцирани (авишеша); Танматарите пораждат шестнадесет категории: умът (Манас), десетте сетива (Индрии) и петте материални елемента (бхута).

6 Капила – основоположникът на философията на Санкхя.

7 Или думата, идеята и познанието за нея.

8 Т.е. думата, идеята и познанието за нея.

9 Савичара и Нирвичара.

1 Съвкупността от Самскарите.

2 Т.е. природата се е превърнала във вселената от една страна, а от друга, самата тя е създала вселената.

3 Може да се каже, че Буддхи е синоним на Махат; Буддхи е висшият ум и е противоположност на низшия ум, Манас.

1 Разликата между трите вида концентрация споменати в афоризми 9, 11, 12 са както следва: В първия, обезпокоителните впечатления са само задържани на заден план, но не са напълно заличени от впечатленията на контрол, които току-що са се появили; във втория, първите са напълно потиснати от вторите, които ярко се открояват; докато в третия, който е най-висшия, изобщо не стои въпросът за потискане, тъй като тогава следват само сходни впечатления в поток едно след друго.

2 Понеже йогинът разделя външната вибрация (тялото), неговото значение (възприятието или осезаемостта на тялото) и познанието за него (формата).

3 Една от петте прани (жизнени енергии). Те са: прана, апана, вяна, удана и самана. Прана се проявява като движение, гравитация, магнетизъм, жизненият принцип, който поддържа физическия живот, мислената сила и физическите дейности; Петте модификации на прана са свързани с телесните функции: прана е жизнената сила, която се движи нагоре и има за свое седалище върха на носа; апана се движи надолу под пъпа има за свое седалище отделителните органи; вяна се движи във всички посоки и прониква цялото тяло; удана помага на финото тяло да напусне грубото в момента на смъртта и има за свой център гърлото; самана асимилира храната и питиетата и центърът й е средата на тялото;

1 Причините (за тях) са “носещите болка препятствия” (ІІ.3.) и действията (ІV.7.), а следствията са “различните видове, животът и опитът от болка и удоволствие” (ІІ.13.) – бел. ред.

2 В някои издания тук следва един допълнителен афоризъм:

“Не може да се каже, че обектът е зависим от един-единствен ум. Ако нямаше доказателство за неговото съществуване, той би станал несъществуващ.”

Ако единственият критерий за съществуването на един обект беше неговото възприятие, то тогава когато умът е погълнат в нещо друго или в Самадхи (и не възприема този обект), би могло да се каже, че той не съществува. Бел.ред.

1 (“Екстракт”, от корена су, “изстисквам”), напитката на безсмъртието, използвана като възлияние във всекидневното жертвоприношение през епохата на Ведите; смята се, че тя има растителен източник; известна е и като амрита, или нектар на безсмъртието.

1 Биджа-мантра или семенна дума – едносрична дума, която представлява същността и духовното значение на по-сложните мантри.

2 Нада – звук; вътрешният звук (шабда), който става доловим когато мрежата от психоенергийни канали (Нади) бъдат надлежно пречистени. Смята се, че този звук е второто равнище на проявяване на Абсолюта или Брахман. Нада се проявява на три равнища и е оприличаван на много и различни звуци: на звук от раковина, от голям водопад, буреносен облак, барабан, флейта и т.н. Нада възниква в центъра на гръбнака и в символа на Ом се изобразява като полумесец.

3 “(Брахман) не (е) това, (Брахман) не (е) това” – метода на разграничение който използват йогините и онези, които следват пътя на познанието (джнанините).

4 Който се поради привързаността си към един елен, се преродил в следващия си живот като такъв.

Изтегляне 2.01 Mb.

Сподели с приятели: