VІІІ Раджа Йога накратко

Следващият текст е обобщение на Раджа Йога, свободно преведено от Курма-Пурана.

Огънят на Йога изгаря клетката на греха, в която е затворен човекът. Познанието става пречистено и директно бива достигната Нирвана. Познанието идва от Йога; то, от друга страна помага на йогина. Онзи който съчетае в себе си Йога и познание, от него Бог е удовлетворен. Онези които практикуват Махайога – един, два, три пъти на ден или винаги – знайте, че те са богове. Когато човек медитира върху аза като върху нищото, това се нарича Абхава. Онова в което човек вижда аза като блаженство, свободен от всички нечистоти и едно с Бог, се нарича Махайога. Чрез всяко от двете йогинът реализира Аза. Другите видове Йога, за които, четем или чуваме не заслужават да се нареждат до превъзходната Махайога, в която йогинът вижда себе си и цялата вселена като Бог. Това е най-висшата от всички Йоги.

Яма, Нияма, Асана, Пранаяма, Пратяхара, Дхарана, Дхяна и Самадхи са етапите на Раджа Йога. Ненараняването, истинността, възпирането на алчността, целомъдрието и неполучаването на нищо от никого се наричат Яма. Те пречистват ума, Читта. Да не се причинява болка чрез мисъл, дума или действие на нито едно живо същество се нарича Ахимса, ненараняване. Няма по-висша добродетел от Ахимса. Няма по-висше щастие от онова, което човек достига чрез отношението на ненараняване към цялото творение. Чрез истинността (Сатя) ние получаваме плодовете от действията. Чрез истината се постига всичко. Чрез нея всичко се утвърждава. Да се казват фактите такива каквито са, това е истината. Да не се придобиват вещите на другите чрез сила, се нарича Астея или възпиране на алчността. Целомъдрието в мисъл, дума и действие, винаги, при всички условия, се нарича Брахмачаря. Неполучаването на никакви дарове от никого, дори когато човек страда силно, се нарича Апариграха. Смисълът на това е, че когато човек получи дар от някого, неговото сърце става нечисто, той става низък, губи своята независимост и става обвързан и привързан.

Следващите (принципи) са помощници за успеха в Йога и се наричат Нияма или редовни навици и съблюдения: Тапас или аскетизъм, Свадхяя - учене, Сантоша – доволство, Шауча – чистота и Ишвара-пранидхана – служене на Бог. Постенето или контролирането на тялото по други начини се нарича физически Тапас. Повтарянето на текстове от Ведите и други Мантри, чрез които се развива Саттва материалът на тялото, се нарича учене - Свадхяя. Има три вида повтаряне на Мантрите. Първият е устният, вторият – полугласният и третият е умственият. Устният или звуковият е най-низшият, а недоловимият за слуха е най-висшият от всички. Повторението което е на глас, е устно; при следващото се движат само устните, но не се чува звук. Повторението на Мантрата наум, придружено от мислене за нейния смисъл, се нарича “умствено повторение,” и е най-висшето. Мъдреците са казали, че съществуват два вида пречистване, външно и вътрешно. Пречистването на тялото с вода, земя и други материали е външно пречистване, като например къпането и др. Пречистването на ума чрез истината и чрез всички други добродетели, се нарича вътрешно пречистване. И двете са необходими. Не е достатъчно човек да бъде вътрешно чист и външно мръсен. Когато не са приложими и двата вида чистота, вътрешната е по-добра, но никой няма да стане йогин, докато не спазва и двете. Служенето на Бог може да бъде чрез възхвали, мисъл или чрез любов.

Досега говорихме за Яма и Нияма. Следва Асана (позата). Единственото нещо което трябва да се разбере за нея, е да бъде оставено тялото свободно, като гръдния кош, раменете и главата се държат изправени. После идва Пранаяма. Прана са жизнените сили в тялото на човек, а Аяма означава тяхното контролиране. Има три вида Пранаяма - много лесна, средна и най-висша. Пранаяма се разделя на три части: изпълване (на белите дробове с въздух), (неговото) задържане и изпускане. Когато започнете с дванадесет секунди¹, това е най-низшата Пранаяма; когато започнете с двадесет и четири секунди, това е средната Пранаяма; най-добрата Пранаяма е онази, която започва с тридесет и шест секунди. При най-низшия вид Пранаяма има потене, в средния вид – треперене на тялото, а при най-висшия – левитация и прилив на голямо блаженство. Има една Мантра, която се нарича Гаятри. Това е един много свят стих от Ведите. “Медитираме върху величието на Съществото, което е създало тази вселена; нека то просветли умовете ни.” В началото и в края се произнася Ом. В една Пранаяма повтаряйте три пъти Гаятри. Във всички книги се казва, че Пранаяма се дели на Речака (изхвърляне или издишване), Пурака (вдишване) и Кумбхака (задържане). Органите на сетивата и Индриите (мозъчните центрове на отделните сетива) действат навън и влизат в контакт с външните обекти. Довеждането им под контрола на волята се нарича Пратяхара или събиране към себе си. Фиксирането на ума в лотоса на сърцето или в центъра на главата се нарича Дхарана (концентрация). Когато умът е ограничен в една точка и тя е превърната в основа, започват да възникват определен вид умствени вълни; те не са поглъщани от другите видове вълни, а на етапи стават все по-забележими, докато всички останали отстъпват пред тях и накрая изчезват. След това многочислеността на тези вълни дава място на единството и в ума остава само една вълна. Това е Дхяна, медитацията. Когато повече не е необходима основа, когато целият ум е станал една вълна и една форма, това състояние се нарича Самадхи. Лишено от помощта на всички центрове и места, присъства само значението на тази мисъл. Ако умът може да бъде концентриран върху един център за дванадесет секунди, това е Дхарана, дванадесет такива Дхарани правят една Дхяна, а дванадесет такива Дхяни са Самадхи².

Там където има огън, или вода осеяна със сухи листа, където има много мравуняци, диви животни или опасност, където се срещат четири улици или е твърде шумно, където има много лоши хора – там не трябва да бъде практикувана Йога. Това се отнася по-специално за Индия. Не практикувайте, когато тялото се чувства много лениво или болно или когато умът е много нещастен и изпълнен с мъка. Идете на добре скрито място, където няма да идват хора, които да ви безпокоят. Не избирайте мръсни места. Напротив, изберете място с красива гледка, или някоя стая във вашата собствена къща, която е красива. Когато започнете да практикувате, първо поздравете всички древни йогини, вашия собствен Гуру и Бог и после започнете.

Когато се говори за Дхяна, се дават няколко примера за неща, върху които да се медитира. Седнете изправени и погледнете върха на носа си. По-късно ще разберем как това концентрира ума и как чрез контролирането на двата оптични нерва, човек напредва в голяма степен към контролирането на дъгата на реакцията и по този начин към контрола на волята. Ето няколко начина за медитация. Представете си лотос на върха на главата ви, няколко инча висок, с добродетелта за негов център и познанието за негово стъбло. Осемте листенца на лотоса са осемте сили на йогина. Вътре са тичинките и плодникът на отречеността. Ако йогинът отхвърли външните сили, той ще достигне до спасението. Затова осемте листенца на лотоса са осемте сили, а тичинките и плодникът които се намират вътре са символ на крайната себеотреченост, отречеността от тези сили. Вътре в този лотос си представете Златния, Всемогъщия, Неосезаемия, този, чието име е Ом, Неизразимия, който е заобиколен от сияйна светлина. Медитирайте върху това. Ето един друг начин за медитация. Представете си пространството във вашето сърце, а в неговия център си представете горящ пламък. Мислете за този пламък като за вашата душа, и си представете, че вътре в него има друга сияйна светлина и тя е Душата на вашата душа, Бог. Медитирайте върху това в сърцето си. Целомъдрието и непорочността, ненараняването, прощаването дори на най-големия ни враг, истинността, вярата в Господ – всичко това са различни Вритти (умствени вълни). Не се бойте, ако не сте съвършени във всички тях; работете, те ще дойдат. Онзи който се е отрекъл от всяка привързаност, от всеки страх и гняв, онзи чиято душа е отишла при Бог, чието сърце е било пречистено – с каквото желание отиде той при Господ – Той ще го изпълни. Затова Го боготворете чрез познание, любов и отреченост.

“Онзи който не мрази никого, който е приятел с всички, който е милосърден към всички, който няма нищо свое, който е свободен от его, който е уравновесен в болка и удоволствие, който се въздържа, който е винаги удовлетворен, който работи винаги в Йога, чийто аз е станал контролиран, чиято воля е твърда, чийто ум и интелект са отдадени на Мен - такъв човек е Моят любим Бхакта. Онзи от когото не идва тревога, който не може да бъде обезпокоен от другите, който е свободен от радост, гняв, страх и смут - този човек е Моят любим. Този който не зависи от нищо, който е чист и активен, който не го е грижа дали ще го сполети добро или зло и никога не става нещастен, който се е отрекъл от всяко усилие заради себе си; чийто ум остава еднакъв в похвала и обвинение, който има тих, замислен ум и се чувства благословен с малкото, което идва на пътя му, който е бездомен, защото целият свят е негови дом, който е непоклатим в своите идеи - той е Моят любим Бхакта.” Само такива хора стават йогини.

Имало един велик бог-мъдрец, наречен Нарада. Точно както има мъдреци сред човечеството, велики йогини, така е и сред боговете. Нарада бил добър йогин и много велик. Той пътувал надлъж и нашир. Един ден минавал през една гора и видял човек в медитация, който бил седял в това положение толкова дълго, че белите мравки си били построили около тялото му огромен мравуняк. Той казал на Нарада, “Къде отиваш?” Нарада отговорил, “Отивам на небето.” “Тогава попитай Бог дали ще бъде милостив към мен и кога ще постигна свободата?” По-нататък Нарада видял друг човек. Той подскачал насам-натам пеейки и танцувайки и казал: “О, Нарада, къде отиваш?” Гласът и движенията му били като на обезумял човек. Нарада отвърнал: “Отивам на небето.” “Тогава попитай кога ще бъда свободен. Нарада тръгнал. След известно време, той отново минал по същия път и срещнал йогина, който медитирал с мравуняка около себе си. Той казал: “Нарада, попита ли Бог за мен?” “О, да.” “И какво каза Той?” “Господ каза, че ти ще постигнеш свобода след четири прераждания.” Тогава човекът започнал да плаче и ридае и казал: “Медитирах докато мравките си построиха мравуняк около мен, а ми остават цели четири прераждания!” После Нарада отишъл при другия йогин. “Попита ли Бог моя въпрос?” “О, да. Виждаш ли това тамариндово дърво? Трябва да ти кажа, че ти ще се прераждаш толкова пъти, колкото листа има на него и след това ще постигнеш свобода.” Той започнал да танцува от радост и казал: “Ще бъда свободен след толкова кратко време!” Чул се глас: “Дете мое, ти си свободен още в тази минута.” Това била наградата за неговото постоянство. Той бил готов да работи в продължение на толкова много животи и нищо не го обезкуражило. А на първия човек дори четири живота се сторили твърде дълги. Само постоянството и упоритостта като онези на йогина, който бил готов да чака цяла вечност, носят най-висшия резултат.

От практическа гледна точка ние също виждаме, че теорията за вечния прогрес е несъстоятелна, защото разрушението е участта на всичко земно. Всички наши борби, надежди, страхове и радости – до какво ще ни доведат те? Ние всички ще свършим със смъртта. Нищо не е толкова сигурно както това. Къде тогава, е това движение по права линия – този безкраен прогрес? Той отива само на известно разстояние и после се връща обратно към центъра, от който е започнал. Вижте как слънцата, луните и звездите са създавани от мъглявините; след това те се разтварят отново в тях. Същото се повтаря навсякъде. Растението взема материал от земята, после се разлага и го връща обратно. Материалът за всяка форма в този свят е взета от заобикалящите я атоми. Не може да е вярно, че един и същ закон действа различно на различни места. Законът е неизменен. Нищо не е по-сигурно от това. А ако това е закон на природата, той се отнася и за мисълта. Мисълта ще се разложи и отново ще се върне към своето начало. Независимо дали го желаем или не, ние ще трябва да се върнем към своя източник, който се нарича Бог или Абсолют. Ние всички сме дошли от Бог и всички ще трябва да се върнем обратно при Бог. Наричайте го по какъвто си искате начин – Бог, Абсолют или Природа – фактът си остава същият. “От когото възниква цялата тази вселена, в когото живее всичко, което е родено и при когото всичко се завръща.” Това е единственият факт, който е сигурен. Природата действа по същия начин; това което действа в една сфера, се повтаря милиони пъти в други сфери. Това което виждате при планетите, същото ще стане с тази земя, с хората и с всичко останало. Огромната вълна е могъщо съчетание от малки вълни, които са може би милиони; животът на целия свят е съчетание от милиони малки животи, а смъртта на целия свят е сума от смъртите на тези милиони малки същества.

Сега възниква въпросът: Връщането обрано към Бог по-висше състояние ли е, или не? Философите от школата на Йога категорично отговарят, че е. Те казват, че настоящото състояние на човека е състояние на дегенерация. Няма и една религия на лицето на земята, която да казва, че човекът е проявление на прогреса. Тяхната идея е, че в началото човекът е бил съвършен и чист, после започва да деградира, докато стигне до края на деградацията, но след това идва време, когато той се впуска обратно нагоре, за да завърши окръжността. Този кръг трябва да бъде описан. Колкото и ниско да слезе човек, накрая той трябва да направи завой и да тръгне нагоре, докато не се завърне обратно към своя първоизточник, който е Бог. В началото човек идва от Бог, в средата става човек и накрая се връща обратно към Бог. Това е начинът за излагане на тази идея от гледна точка на дуализма. Според монистическата или недуалистичната гледна точка, човек е Бог и се връща обратно при Него. Ако нашето настоящо състояние беше по-висше, тогава защо в него има толкова ужас и нещастие и защо то има край? Ако това е по-висше състояние, защо то свършва? Това което покварява и изражда, не може да бъде висшето състояние. Защо то трябва да е толкова демонично и неудовлетворително? Това положение е простимо, единствено ако чрез него достигаме до нещо по-висше; ние трябва да преминем през него, за да регенерираме отново. Сложете едно семе в земята и ще видите как то се разпада и изчезва, а след време от това разпадане се появява едно великолепно дърво. Всяка душа трябва да се разпадне, за да стане Бог. От това следва, че колкото по-скоро излезем от това състояние, наречено “човек”, толкова по-добре за нас. Да се самоубием ли, за да излезем от него? Ни най-малко. Това ще направи нещата още по-лоши. Да измъчваме себе си или да осъждаме света, не е изход от него. Ние трябва да преминем през Блатото на Отчаянието и колкото по-скоро направим това, толкова по-добре. Винаги трябва да помним, че човешкото състояние не е най-висшето.

Онази част която ще ни е наистина трудно да разберем, е че това състояние на Абсолюта, което е наричано най-висше, не е, както някои се страхуват, това на зоофита¹ или на камъка. Според тези хора, има само две състояния на съществуване, това на камъка и другото, на мисълта. Какво право имат те да ограничават съществуването до тези две нива? Няма ли нещо безкрайно по-висше от мисълта? Ние не виждаме вибрациите на светлината, когато са много слаби; когато станат малко по-интензивни, те стават светлина за нас; а когато се усилят още повече, ние отново не ги виждаме – за нас е тъмно. Тъмнината накрая същата ли е като светлината в началото? Разбира се, че не; те двете са толкова различни, колкото и двата полюса. Състоянието без мисъл на камъка същото ли е като състоянието без никаква мисъл на Бог? Разбира се, че не. Бог не мисли; Той не разсъждава. И защо трябва да го прави? Има ли нещо неизвестно за Него, за да трябва да мисли? Камъкът не може да мисли; Бог не го прави. Това е разликата. Тези философи си мислят, че да излезем отвъд мисълта е ужасно; те не откриват нищо отвъд мисълта.

Има много по-висши нива на съществуване, които се намират отвъд разума. Наистина отвъд интелекта може да бъде открито и първото ниво на религиозния живот. Когато направите една стъпка отвъд мисълта, интелекта и разсъждението, тогава сте направили и първата стъпка към Бог; и това е началото на живота. Това което хората обикновено наричат живот, е само едно ембрионално състояние.

Следващият въпрос е: Какво е доказателството, че състоянието отвъд мисълта и разсъждението е най-висшето състояние? На първо място, всички велики хора на света - много по-велики от онези, която само говорят - хора които са тласкали света напред, хора които никога не са имали нито една егоистична цел – те са заявили, че този живот е само един /кратък етап по пътя към Безкрайността, която лежи отвъд. На второ място, те не само казват това, но показват пътя на всеки човек, обясняват своите методи, така че всички да могат да вървят по техните стъпки. И трето - няма друг изход. Няма друго обяснение. Ако приемем за вярно, че няма по-висше състояние, защо тогава ние се въртим в този кръг през цялото време; какъв аргумент би обяснил света? Ако не можехме да отидем по-нататък, ако не можехме да търсим нещо друго, сетивният свят би бил предела на нашето познание. Това се нарича агностицизъм. Но каква причина имаме да вярваме на данните получени от сетивата? Бих нарекъл истински агностик онзи човек, който застане прав на улицата и умре. Ако разумът е всичко, той не оставя място от тази страна на нихилизма, където да застанем. Ако човек е агностик по отношение на всичко, освен по отношение на парите, името и славата, той е само един измамник. Кант е доказал отвъд всяко съмнение, че ние не можем да проникнем отвъд непреодолимата мъртва стена, наречена разум. Но това е най-първоначалната идея, върху която индийската мисъл застава, осмелява се да търси и успява в намирането на нещо по-висше от разума, където единствено може да бъде открито обяснението за настоящото състояние. В това се състои ценността в търсенето на нещо, което ще ни отведе отвъд този свят. “Ти си нашият баща и ще ни отведеш на другия бряг на този океан от невежество.” Това и нищо друго, представлява науката на религията.

1. Сега ще бъде обяснена концентрацията.

Ние не можем да видим дъното на едно езеро, защото неговата повърхност е покрита с вълни. Само когато те утихнат и водата се успокои, за нас е възможно да зърнем дъното. Ако водата е мътна или развълнувана през цялото време, дъното няма да може да бъде видяно. Ако тя е бистра и спокойна, ще видим дъното. Дъното на езерото е нашият истински Аз; езерото е Читта, а вълните са Вритти. От друга страна, умът има три състояния, едното от които е тъмнина, нарича се Тамас и може да се открие в зверовете и идиотите; то действа само за да наранява. В това състояние не се появява никаква друга идея. Следващото е активното състояние на ума, Раджас, чиито главни мотиви са силата и удоволствието. “Ще бъда силен и ще властвам над другите.” След това идва състоянието наречено Саттва – ведростта и спокойствието – в което вълните спират и водата на умственото езеро се избистря. То не е неактивно, а е по-скоро силно активно. Най-голямото проявление на сила е да бъдеш спокоен. Изтървете юздите и конете ще избягат заедно с вас. Всеки може да направи това, но силният човек е онзи, който може да спре препускащите коне. Кое изисква по-голяма сила, изпускането или въздържането? Спокойният човек не е човек, който е безчувствен. Не трябва да бъркате Саттва с нечувствителността или мързела. Спокойният човек е този, който има контрол върху вълните на ума. Активността е проявление на по-низша сила, а спокойствието на по-висша.

Читта винаги се опитва да се върне обратно към своето естествено чисто състояние, но органите я теглят навън. Да бъде удържана тя, да бъде спряна тази тенденция за излизане навън и да бъде започнато обратното пътуване към същността на разума, е първият етап на Йога, защото само по този начин Читта може да се върне към своето правилно действие.

Въпреки, че Читта е във всяко животно, от най-низшето до най-висшето, единствено в човешките същества ние я намираме под формата на разум. Докато умственото вещество не приеме формата на разума, за него не е възможно да премине обратно през всички тези стъпки и да освободи душата. Незабавното спасение е невъзможно за кравата или кучето - въпреки че те имат ум - защото тяхната Читта все още не може да приеме формата, която ние наричаме разум.

Читта проявява себе си в следните форми: като разпръсване, затъмнение, събиране, еднопосочност и концентрация. Формата на разпръсването представлява активността. Тенденцията на активността е да се проявява под формата на болката и удоволствието. Формата на затъмнението представлява безчувственост и тъпота и има склонност да наранява. Коментаторът казва, че първата и втората форма са присъщи на демоните, а третата форма е естествена за Девите и ангелите. Формата на събиране е когато Читта се бори да се събере в един център. Еднопосочната е когато тя се опитва да се концентрира, а концентрираната форма е тази, която носи Самадхи.

3. По това време (на концентрация) виждащият (Пуруша) почива в своето собствено (немодифицирано) състояние.

Веднага щом вълните на езерото спрат и то утихне, ние виждаме неговото дъно. Така е и с ума; когато той е спокоен, ние виждаме каква е нашата собствена природа; ние не се смесваме с нищо, а оставаме самите себе си.

4. В друго време (освен при концентрация), виждащият е идентифициран с модификациите.

Например, някой ме обвинява за нещо; това поражда в моя ум модификация или Вритти, аз се идентифицирам с нея и резултатът е нещастие.

5. Има пет вида модификации, (някои са) болезнени, (а други не са) болезнени.

6. (Те са) (1) правилното познание, (2) неспособността за разграничение, (3) словесната заблуда, (4) съня и (5) паметта.

7. (1) Директното възприятие, заключението и компетентното свидетелство са доказателства (за правилното познание).

8. (2) Неспособността за разграничение е невярно познание, което не е установено в истинската природа.

Следващият вид Вритти които възникват са погрешното вземане на едно нещо за друго, както едно парче седеф може да бъде взето за парче сребро.

9. (3) Словесната заблуда идва от думи, които нямат (съответстваща) реалност.

Има друг вид Вритти, които се наричат Викалпа. Някой казва нещо, но ние не обмисляме значението му; скачаме към някакво заключение моментално. Това е знак за слабостта на Читта. Сега можете да разберете теорията за въздържанието. Колкото е по-слаб човек, толкова по-малко може той да се въздържа. Винаги проверявайте себе си по този начин. В момента преди да се ядосате или да станете нещастни, разсъдете защо става така, че новините които са достигнали до вас ви хвърлят в (такъв вид) Вритти.

10. (4) Сънят е Вритти или модификация, която обхваща чувството за празнота.

Следващият вид Вритти се нарича сън или сънуване. Когато сме будни ние знаем, че преди това сме спели. Човек може да има спомен единствено за възприятието. Не можем да имаме никакъв спомен за онова, което не сме възприели. Всяка реакция е вълна в езерото. Ако по време на сън в ума няма вълни, той няма да има и възприятия – независимо дали положителни или отрицателни – и следователно ние няма да помним нищо. Самата причина за това ние да помним съня е, че по време на него е имало определен вид вълни в ума. Спомените са друг вид Вритти, които се наричат Смрити.

11. (5) Споменът е когато (умствените вълни или Вритти на) възприетите обекти не се изплъзват (и чрез възприятията се връщат обратно в съзнанието).

Споменът може да се получи от директно възприятие, погрешно познание, словесна заблуда и сън¹. Например, вие чувате една дума. Тази дума е като камък хвърлен в езерото на Читта; той причинява вълна (възприятието), а тази вълна причинява поредица от вълнички; те са е споменът. Така е и със съня. Когато определен вид вълна, наречена сън, хвърли в Читта вълната на спомена, това се нарича сънуване. Сънуването е друга форма на вълната, която в будно състояние се нарича спомен.

12. Контролът върху тях идва чрез практика и непривързаност.

За да притежава умът непривързаност, той трябва да е ясен, добър и рационален. Защо трябва да практикуваме? Защото всяко едно действие е като трептящите пулсации по повърхността на езерото. Вибрацията отмира, но какво остава? Самскарите² или впечатленията. Когато голям брой такива впечатления останат в ума, те се срастват и се превръщат в навик. Казано е, “Навикът е наша втора природа”, но той е също и първата природа, както и цялата природа на човека; всичко, което сме ние, е резултат от навика. Това ни дава утеха, защото ако всичко се дължи само на навика, ние можем да го създадем или разрушим по всяко време. Вибрациите които излизат от ума ни, оставят Самскарите; всяка една вибрация дава своя резултат; нашият характер е общият сбор от всички тези отпечатъци и в зависимост от това коя вълна преобладава, човек приема съответния нюанс (на характера). Ако преобладават добрите вълни, той става добър; ако преобладават лошите - става лош; ако това е радостта, човек става щастлив. Единственият лек за лошите навици са противоположните навици; всички лоши навици, които са оставили своите впечатления, трябва да бъдат доведени под контрол чрез добри навици. Продължавайте да правите добро и да мислите святи мисли непрестанно; това е единственият начин да потиснете низките впечатления. Никога не казвайте на нито един човек, че за него няма надежда, защото той представлява само един характер, една група от навици, които могат да бъдат възпрени от нови, по-добри. Характерът означава повтарящи се навици и единствено повтарящите се навици могат да преобразят характера.

13. Продължителната борба да бъдат държани те (умствените вълни, Вритти) под съвършен контрол се нарича практика.

Какво е практиката? Опитът да се задържи ума в Читта-форма и да бъде възпрян той от преминаването му във вълни.

14. Умът става твърдо установен чрез непрестанни усилия и с голяма любов (към целта, която трябва да бъде постигната).

Въздържанието не идва за един ден, а чрез дълга и продължителна практика.

15. Този резултат - който идва при онези, които са се оказали от своята жажда към обектите, независимо дали чути или видени, и при онези, които желаят да контролират обектите – се нарича непривързаност.

Двете движещи сили за нашите действия са (1) това което ние самите виждаме и (2) опитът на другите. Тези две сили разплискват в ума - това езеро - разнообразни вълни. Себеотречеността е силата чрез която воюваме срещу тези сили и възпираме ума. Отричането от тях е това, което искаме ние. Минавам по някоя улица и идва човек, който ми взема часовника. Това е мой собствен опит. Аз самият го виждам и това мигновено хвърля Читта във вълна, която приема формата на гняв. Ако не можете да предотвратите това, вие сте нищо; ако можете, вие притежавате Вайрагя³ (отреченост). От друга страна, опитът на светските хора ни учи, че сетивните удоволствия са най-висшият идеал. Те са огромни изкушения. Да ги отхвърлим и да не позволим на ума да приеме формата на вълни по отношение на тях, е себеотреченост; да контролираме двустранните движещи сили възникващи от нашия собствен опит и от опита на другите и по този начин да попречим Читта да бъде управлявана от тях, се нарича Вайрагя. Те трябва да бъдат контролирани от мен, а не аз от тях. Този вид умствена сила се нарича себеотреченост. Вайрагя е единственият път към свободата.

16. Отричането дори от качествата, което идва от познанието (на истинската природа) на Пуруша, е крайна непривързаност.

Най-висшето проявление на силата на Вайрагя е когато тя премахне дори привличането към качествата. Ние първо трябва да разберем какво е Пуруша или Азът и какво са качествата. Според философията на Йога, цялата природа се състои от три качества или сили; едната се нарича Тамас, другата Раджас, а третата Саттва. Тези три качества се проявяват във физическия свят съответно като тъмнина или неактивност, привличане или отблъскване и равновесие на тези две. Всичко което е в природата, всички проявления са комбинации и рекомбинации на тези три сили. Природата е била разделена на различни категории от санкхите; но Азът на човек е отвъд всички тях, отвъд природата. Той е сияен, чист и съвършен. Всичко разумно което виждаме, е само едно отражение на този Аз в природата. Самата природа е неодушевена. Трябва да си спомните, че думата природа включва също и ума; умът е в природата; мисълта е в природата; от мисълта, чак до най-грубата форма на материя - всичко се намира в природата и е нейно проявление. Тази природа е покрила Аза на човек и когато тя премахне това покритие, Азът се появява в Своето собствено величие. Непривързаността, както тя е описан в афоризъм 15 (като контрол върху обектите на природата), е най-доброто средство за проявяването на Аза. Следващият афоризъм дефинира Самадхи, съвършената концентрация, която е целта на йогина.

17. Концентрацията, която се нарича правилно познание, е следвана от разграничението, блаженството и егото лишено от качества.

Самадхи се разделя на два вида. Единият се нарича Сампраджната⁴, а другият – Асампраджната. В първия от тях идват всички видове сили за контролиране на природата. Той се подразделя на четири (всъщност шест) разновидности. Първият е наречен Савитарка, когато умът медитира върху един обект отново и отново, изолирайки го от другите обекти. Има два вида обекти за медитация сред двадесет и петте категории на санкхите: 1) Двадесет и четирите неодушевени категории на Природата и 2) единият одушевен Пуруша. Тази част от Йога се базира изцяло на философията на Санкхя, за която вече ви говорих. Както сигурно си спомняте, егото (Ахамкара), волята (способността за вземане на решения, Буддхи) и умът (Манас) имат обща основа - Читта или умственото вещество, от което те са създадени. Умственото вещество взема сили от природата и ги конкретизира под формата на мисъл. От друга страна, трябва да съществува нещо, в което и двете – силата и материята – да са едно. То се нарича Авякта или непроявеното състояние на природата преди сътворението; в края на всеки цикъл, цялата природа се връща отново към него, за да произлезе отново в следващия период. Отвъд това е Пуруша, който е същността на разума. Познанието е сила; затова веднага щом ние започнем да познаваме нещо, ние получаваме власт над него; по същия начин, когато умът започне да медитира върху различни елементи, той придобива власт над тях. Този вид медитация, чийто обекти са външните груби елементи, се нарича Савитарка. Витарка означава въпрос, а Савитарка – с въпрос или с други думи, този вид медитация е като едно разпитване на елементите, за да разкрият те своите истини и сили на човека, който медитира върху тях. Но в търсенето на сили няма освобождение. Това представлява само едно светско търсене на радости, но в този живот няма радост; всяко търсене на радост е напразно; това е един много, много стар урок, който човек намира за толкова трудно да научи. Когато го научи обаче, той излиза от вселената и става свободен. Притежанието на така наречените окултни сили представлява единствено интензифициране на света и в края на краищата – интензифициране на страданието. Въпреки че като учен Патанджали е длъжен да изтъкне възможностите на тази наука, той никога не пропуска възможност да ни предупреди да внимаваме с тези сили.

От друга страна, точно в този вид медитация, стремежът на човек да извади елементите извън времето и пространството и да мисли за тях като за такива, каквито са, се нарича Нирвитарка, без въпрос. Когато медитацията се изкачи с една стъпка по-нагоре и вземе за свой обект Танматарите⁵ (фините елементи) и човек медитира върху тях като намиращи се в пространството и времето, медитацията се нарича Савичара, с разграничение; когато в същия вид медитация човек елиминира времето и пространството и медитира върху фините елемнти като такива, каквито те са – медитацията е Нирвичара, без разграничение. Следващият етап е този, в който човек се отказва от елементите – и груби, и фини – и обект на неговата медитация става вътрешният или мислещият орган. Когато се медитира върху мислещия орган като лишен от качествата на активност и пасивност, това се нарича Сананда, блаженото Самадхи. Когато самият ум е обектът на медитация и медитацията стане много зряла и концентрирана, когато всички идеи за груби и фини материали бъдат изоставени и остане единствено Саттва състоянието на Егото, но диференцирано от всички други обекти, това се нарича Сасмита Самадхи. Онзи който го е достигнал, е постигнал това, което във Ведите се нарича “лишен от тяло”. Той може да мисли за себе си като за лишен от своето грубо тяло; но той ще трябва да мисли за себе си като за притежател на фино тяло. Онзи който в това състояние се слее с природата без да достигне целта, се нарича Пракритилая, но онези които не спират дори тук - постигат целта, която е свободата.

18. Има друг вид Самадхи, което се постига чрез постоянната практика на спиране на всяка умствена дейност и в което Читта запазва само непроявени впечатления.

Това е съвършеното свръхсъзнание – Асампраджната Самадхи, състоянието което ни дава свободата. Първото състояние (Сампраджната) не ни дава свободата. Един човек може да придобие всички сили и въпреки това да “падне” отново. Няма гаранция за нищо, докато душата не излезе отвъд природата. Много е трудно да се направи това, въпреки че методът изглежда лесен. Методът е да се медитира върху самия ум и винаги когато дойде мисъл, тя да бъде унищожавана, като не се позволява на нито една мисъл да се появи в ума и той бъде превърнат в пълен вакуум. Когато наистина можем да направим това, в същия този момент ние ще достигнем освобождение. Но ако хора без обучение и подготовка се опитат да направят умовете си празни, те вероятно ще успеят само да обвият себе си с Тамас, материалът на невежеството, който прави ума притъпен и глупав, а ги кара да си мислят, че го превръщат във вакуум. Да бъде човек способен наистина да направи това, означава той да прояви най-великата сила и най-висшия контрол. Когато това състояние на свръхсъзнание, Асампраджната, бъде достигнато, Самадхи става безсеменно. Какво означава това? В концентрацията в която има съзнание, където умът успява само да потисне вълните на Читта и да ги задържи, вълните остават във формата на (скрити) тенденции. Когато настъпи подходящият момент, тези тенденции (или семена) отново стават вълни. Но ако сте разрушили всички тенденции и почти сте унищожили ума, тогава Самадхи става безсеменно; В ума няма повече семена от които да израства отново и отново това растение на живота - този непрестанен кръг от раждане и смърт.

Може би ще попитате, какво би било това състояние, в което няма нито ум, нито познание? Но това което ние наричаме познание, е по-низше състояние, отколкото единното познание отвъд. Трябва винаги да помните, че крайностите изглеждат по много сходен начин. Ако една много слаба вибрация на етера бъде взета за тъмнина, а средното й състояние за светлина – вибрацията която е много силна, отново ще бъде тъмнина. По подобен начин, невежеството е низшето ниво, познанието е средното, а познанието което е отвъд, е най-висшето състояние и двете крайности на познанието изглеждат еднакви. Самото познание е нещо сътворено, комбинация; то не е реалността.

Какъв е резултатът от постоянната практика на висшата концентрация? Всички стари тенденции на безпокойство и притъпеност ще бъдат унищожени, както също и тенденциите на доброто. Процесът е подобен на този, в който се използват различни химикали, за да се премахнат отпадъците и примесите от златото. Когато рудата бива разтопена, отпадъците изгарят заедно с химикалите. Така и тази постоянно действаща контролираща сила ще спре предишните лоши тенденции, а в крайна сметка и добрите. Тези добри и лоши тенденции ще се потиснат едни други, оставяйки само Душата в нейния собствен блясък, свободна и от добро, и от лошо – вездесъща, всемогъща, и всезнаеща. Тогава човекът ще узнае, че той няма нито раждане, нито смърт, нито нужда от рая или от земята. Ще узнае, че нито е идвал, нито си е заминавал, а природата е била тази, която се е движела и това движение се отразявало върху душата. Светлината отразена на стената от стъклото се движи и стената глупаво си мисли, че тя се движи. Така е и с всички нас; Читта е това, което постоянно се движи и приема различни форми, а ние мислим, че ние самите сме тези различни форми. Всички подобни заблуди ще изчезнат. Когато тази свободна Душа започне да заповядва – не да проси, а да заповядва – тогава това което Тя пожелае, ще бъде мигновено изпълнено; Тя ще може да направи всичко, което пожелае. Според философията на Санкхя, няма Бог. Тя казва, че в тази вселена не може да има Бог, защото ако имаше такъв, Той трябваше да бъде душа, а душата е или обвързана, или свободна. Как може душата, която е обвързана по природа, или която е контролирана от природата, да сътворява? Самата тя е роб. От друга страна, защо Душата която е свободна, ще сътворява и манипулира с всички тези неща? Тя няма желания, следователно не може да има някаква нужда да създава. Второ, философията казва, че теорията за Бог е ненужна; природата обяснява всичко. Каква е ползата от какъвто и да било Бог? Но Капила⁶ учи, че има много души, които, въпреки че почти са достигнали съвършенството, не успяват, защото не могат напълно да се отрекат от всичките си сили. Техните умове се сливат с природата за известно време, за да изплуват от там като нейни господари. Такива богове има. Всички ние ще трябва да станем такива богове и според санкхите, Бог, за който се говори във Ведите, в действителност означава тези свободни души. Отвъд тях няма вечно свободен и блажен Създател на вселената. От друга страна, йогините казват: “Не е така, има Бог; има една Душа, отделна от всички останали души, която е вечният Господар на цялото творение, вечно-свободният и Учителят на всички учители.” Йогините допускат, че онези които санкхите наричат “слети с природата” също съществуват. Това са йогините, които не са успели да достигнат съвършенство и въпреки че за известно време са възпрени от възможността да постигнат целта, те остават владетели на части от вселената.

19. (Ако Самадхи не е последвано от крайна непривързаност, то) става причина за повторното появяване на боговете и на онези, които са се слели с природата.

Боговете в индийските философски системи представляват определени длъжности, които са заемани последователно от различни души. Но нито една от тях не е съвършена.

20. За други (Самадхи) идва чрез вяра, енергия, спомен, концентрация и разграничение на истинското.

Това са онези, които не желаят позицията на богове или дори на владетели на циклите. Те достигат освобождение.

21. Успехът е бърз за крайно енергичните.

22. Успехът на йогините зависи според това дали средствата, които те са възприели са меки, умерени или интензивни.

23. Или чрез отдаденост на Ишвара.

24. Ишвара (Върховният Владетел) е изключителен Пуруша, недокоснат от нещастието, действията, техните резултати и желанията.

Трябва да помним, че Патанджала Йога философията се базира на философията на Санкхя; само че в последната няма място за Бог, докато при йогините има. Йогините обаче, не споменават много от идеите за Бог, като например сътворението. С Ишвара на йогините се няма в предвид Бог като Създател на вселената. Според Ведите, Ишвара е Създателят на вселената; защото е хармонична, тя трябва да е проявление на някаква воля. Йогините искат да установят Бог, но те достигат до идеята за Него по техен собствен и странен начин. Те казват:

25. В Него става безкрайно онова всезнание, което в другите е (само) зародиш.

Умът винаги пътува между двете крайности. Вие можете да мислите за ограниченото пространство, но същата тази идея ви дава идеята за безграничното пространство. Затворете очи и си представете едно малко пространство; в момента в който възприемете тази малка окръжност, около нея имате окръжност с неограничени измерения. Същото е и с времето. Опитайте се да помислите за една секунда; със същия акт на възприятие вие ще трябва да помислите и за времето, което е неограничено. Така е с познанието. Познанието е само един зародиш в човека, (но когато мислите за него) вие ще трябва да помислите също и за безкрайното познание около него. По този начин самото устройство на нашия ум показва, че съществува неограничено познание и йогините го наричат Бог.

26. Той е Учител дори на древните учители, тъй като не е ограничен във времето.

Вярно е, че цялото познание е в нас самите, но то трябва да бъде предизвикано от друго познание. Въпреки че способността да знаем е вътре в нас, тя трябва да бъде извикана; това може да бъде направено, както твърди йогинът, само чрез друго познание. Мъртвата, безчувствена природа никога не извиква познание; това което го прави, е действието на друго такова. До нас трябва да има знаещи същества, за да могат да предизвикат това, което е в нас - затова учителите винаги са били необходими. Светът никога не е оставал без тях и никакво познание не може да дойде без тях. Бог е Учителят на всички учители, защото те, колкото и велики да са били – богове или ангели – всички са били обвързани и ограничени от времето, докато Бог не е. Йогините правят две характерни за тях заключения. Първото е, че като мисли за ограниченото, умът по необходимост трябва да мисли и за неограниченото; и че ако едната част от това възприятие е вярна – другата също трябва да е истина поради това, че тяхната стойност като възприятия на ума е еднаква. Самият факт, че човекът притежава малко познание показва, че Бог притежава неограничено познание. Ако трябва да приема едното, защо да не направя това и с другото? Разумът ме принуждава или да приема и двете, или да отхвърля и двете. Ако вярвам, че има човек с малко познание, аз трябва също да допусна, че зад него стои някой, който притежава неограничено познание. Вторият извод е, че нито едно познание не може да дойде без учител. Вярно е, както казват съвременните философи, че в човека има нещо, което еволюира; цялото познание е в човека, но е необходим определен вид обкръжение, за да бъде извикано то. Ние не можем да намерим никакво познание без учители. А ако има хора учители, богове учители и ангели учители, всички те са ограничени; кой е бил учителят преди тях? Ние сме принудени да допуснем, като последно заключение, един учител който не е ограничен във времето; и този Един Учител с безкрайно познание, без начало и край, се нарича Бог.

27. Дума на Неговото проявление е Ом.

28. Повтарянето на тази дума (Ом) и медитирането върху нейното значение (е пътят).

Защо трябва да има повторение? Не сме забравили теорията за Самскарите, според която общият сбор от всички впечатления живее в ума. Те са станали все повече и повече латентни, но продължават да се намират там и веднага щом получат съответните стимули, излизат навън. Молекулярната вибрация никога не спира. Когато тази вселена бъде разрушена, всички масивни вибрации изчезват; слънцето, луната, звездите, земята се разтварят; но вибрациите в атомите остават. Всеки един атом изпълнява същата функция, каквато и големите светове. Затова дори когато вибрациите в Читта утихнат, нейните молекулярни вибрации продължават и когато получат нужния импулс, излизат отново. Сега можем да разберем смисъла на повторението. Това е най-големият стимул, който може да бъде даден на духовните Самскари. “Един миг в компанията на святите помага на кораба да прекоси този океан на живота.” Такава е силата на общуването. Затова повтарянето на Ом и размишлението върху неговото значение означава поддържане на добра компания в нашия собствен ум. Учете и след това медитирайте върху това, което сте научили. Така при вас ще дойде светлината и Азът ще се прояви.

Но човек трябва да мисли за Ом, а също и за неговото значение. Избягвайте лошата компания, защото белезите от старите рани са във вас и точно лошата компания е онова, което е необходимо, за да ги извади навън. Затова на нас ни се казва, че добрата компания ще извади навън добрите впечатления, които се намират в нас, но които са станали латентни. Няма нищо по-свято в света, отколкото да бъдем в добра компания, защото тогава добрите впечатления ще имат склонност да излязат на повърхността.

29. Така се придобива (познанието за) самонаблюдението и разрушението на препятствията.

Първото проявление на повтарянето на Ом и мисленето за него е, че тази сила за самоанализ ще започне да се проявява все повече и повече и всички умствени и физически препятствия ще започнат да изчезват. А какви са препятствията пред йогина?

30. Болест, умствена леност, съмнения, липса на ентусиазъм, летаргия, вкопчване в сетивните удоволствия, погрешни възприятия, непостигане на концентрация и изпадане от това състояние когато е постигнато, са разсейващите препятствия.

Болест. Това тяло е лодката, която ще ни пренесе на другия бряг на океана на живота. Трябва да се грижим за него. Нездравите хора не могат да бъдат йогини. Умствената леност ни кара да загубим всеки интерес към предмета, без който няма да имаме нито волята, нито енергията да практикуваме. Колкото и да е силно интелектуалното убеждение на човек, в ума ще възникват съмнения за истинността на науката, докато не дойдат определени психични преживявания като чуване и виждане на голямо разстояние и т.н. Тези бегли погледи подсилват ума и карат ученика да постоянства. Изпадане ... когато е постигнато. През някои дни в които практикувате, умът ще е спокоен, ще се концентрира лесно и вие ще виждате, че прогресирате бързо. Ненадейно този прогрес ще спре някой ден и вие ще намерите себе си сякаш изхвърлен на брега. Постоянствайте. Всеки прогрес преминава през такива издигания и спадове.

31. Мъка, умствено нещастие, треперене на тялото, неправилно дишане придружават незадържането на концентрацията.

Концентрацията ще носи съвършено спокойствие на ума и тялото, всеки път, когато е практикувана. Тези смущения идват, когато практиката е водена в погрешна посока или не е достатъчно добре контролирана. Повтарянето на Ом и предаването на себе си на Бог ще направят ума по-силен и ще донесат свежа енергия. Нервни смущения могат да дойдат при почти всеки. Не им обръщайте никакво внимание, а продължавайте да практикувате. Практиката ще ги излекува и ще ви направи стабилни.

32. За да бъде поправено това, (трябва да се изпълнява) практика върху един предмет.

Да накараме ума да приеме формата на един обект за известно време ще доведе до унищожаване на тези препятствия. Това е всеобщо правило. В следващите афоризми то ще бъде разширено и обяснено по-подробно. Понеже една практика не може да подхожда на всеки, различни методи ще бъдат предлагани и всеки, чрез действителен опит ще открие кой от тях му е от най-голяма помощ.

33. Приятелството, милосърдието, радостта и безразличието по отношение съответно на добрите, нещастните, щастливите и лошите - както и по отношение на всички мисли - ще умиротворят Читта.

Ние трябва да имаме в себе си тези четири вида идеи. Трябва да сме приятелски настроени към всички; да изпитваме милосърдие към онези, които са нещастни; когато хората са щастливи, ние също да сме щастливи; а към лошите да сме безразлични. Така трябва да е и с всички мисли. Ако една мисъл е добра - ние трябва да сме приятелски настроени към нея; ако е нещастна – да бъдем милостиви към нея. Ако е добра, да сме радостни; ако е лоша - да сме безразлични към нея. Тези отношения на ума към различните мисли, които се появяват в него, ще го направят спокоен. Повечето от трудностите в нашия ежедневен живот идват от неспособността ни да държим умовете си по този начин. Например, ако някой човек ни стори нещо лошо, ние моментално пожелаваме да отвърнем с лошо, а всяка реакция от зло показва, че сме неспособни да удържим Читта; тя излиза на вълни към обекта, а ние губим сила. Всяка реакция под формата на омраза или зло, е много голяма загуба за ума; от друга страна, всяка лоша мисъл или постъпка на омраза, ако бъдат контролирани, ще бъдат натрупани в наша полза. Не е вярно, че губим като се въздържаме - печелим безкрайно повече, отколкото можем да си представим. Всеки път когато потиснем омразата си или чувството си на гняв, голямо количество от добра енергия се натрупва в наша полза; а това количество енергия ще бъде преобразувано във висши сили.

34. Чрез издишване и задържане на дъха.

Думата използвана тук, е Прана. Прана не означава точно дъх. Това е името за енергията, която е навсякъде във вселената. Всичко което виждате във вселената - което се движи, действа или живее - е нейно проявление. Общата сума от проявената във вселената енергия, се нарича Прана. Преди да започне един цикъл, Прана е в неподвижно състояние; а когато той настъпи - тя започва да се проявява. Това което се проявява като движение – като нервните импулси в човешките същества и животните - е Прана; отново тя се проявява като мисъл и т.н. Цялата вселена е комбинация от Прана и Акаша; такова е и човешкото тяло. От Акаша вие получавате различните материали, които чувствате и виждате, а от Прана – различните сили. Това отделяне и задържане на Прана се нарича Пранаяма. Патанджали, бащата на Йога-философията не дава много насоки по отношение на Пранаяма, но по-късно други йогини са открили различни неща за Пранаяма и са направили от нея голяма наука. При Патанджали тя е един от многото пътища и той не й придава особено значение. Той има в предвид, че вие просто издишвате въздуха, после го вдишвате и го задържате за известно време – и това е всичко; по този начин умът ще стане малко по-спокоен. Но ще откриете, че по-късно от това се е развила една отделна наука, наречена Пранаяма. Сега ще чуем малко от това, което по-късните йогини имат да ни кажат.

Някои от тези неща съм ви казвал и преди това, но едно малко повторение ще послужи да ги затвърди в умовете ви. Първо, трябва да си спомните, че Прана не е дъхът, а тя е това, което причинява движението на дъха, тя е жизнеността на дъха; От друга страна, думата Прана се използва за всички сетива; всички те се наричат Парни, умът също е наричан Прана; така ние виждаме, че Прана е сила. И все пак не можем да я наричаме сила, защото силата е само нейно проявление. Тя е това, което проявява себе си като сила и като всичко останало под формата на движение. Читта, умственото вещество, е машината, която извлича Прана от своето обкръжение и произвежда от нея различните жизнени сили – тези които съхраняват тялото, мисълта, волята и другите сили. Чрез гореспоменатия процес на дишането ние можем да контролираме всички отделни движения в тялото, както и нервните импулси, които протичат през него. Първо започваме да ги усещаме и после бавно придобиваме контрол върху тях.

Тези по-късни йогини смятат, че в човешкото тяло има три главни канала на Прана. Единия наричат Ида, другия – Пингала, а третия – Сушумна. Според тях Пингала се намира от дясната страна на гръбначния стълб, Ида от лявата, а в неговия център е Сушумна, който е празен. Ида и Пингала са нервните течения, които действат във всеки човек и чрез тях ние изпълняваме различните дейности в живота. Сушумна присъства във всички като възможност; но тя действа само в йогина. Трябва да помните, че йога променя тялото. Докато продължавате да практикувате, тялото ви се променя. Това е напълно рационален факт и може да обяснен по следния начин: всяка нова мисъл, която идва в нас прокарва нов канал в мозъка ни, което пък обяснява огромния консерватизъм на човешката природа. Човешката природа обича да се движи в коловозите, които вече съществуват, защото това е по-лесно. Ако си представим, за да онагледим това по-добре, че умът прилича на игла, а мозъчната субстанция е като мека буца пред нея – тогава всяка мисъл, която ние имаме, прокарва една “улица” в мозъка, която би се затворила, ако не беше сивото вещество, което идва и създава покритие върху нея, за да я запази отделна. Ако нямаше сиво вещество, нямаше да има и памет, защото паметта означава преминаване по тези стари улици и проследяване на старите мисли. И може би сте забелязали, че когато човек говори по някоя тема използвайки няколко идеи, които са близки на всеки и започне да ги комбинира и рекомбинира, ще бъде лесно той да бъде следван, защото тези канали присъстват в мозъка на всеки и е необходимо само те да бъдат извикани отново в ума. Но винаги когато се появи някоя нова тема - трябва да бъдат прокарвани нови канали, затова тя не може да разбрана веднага. И ето защо мозъкът (това е мозъкът, а не самите хора) несъзнателно отказва да му бъде въздействано от новите идеи. Той се съпротивлява. Прана се опитва да прокара нови канали, а мозъкът не иска да позволи това. Това е тайната на консерватизма. Колкото са по-малобройни каналите, които съществуват в мозъка и колкото по-малко иглата на Прана е проправяла тези проходи, толкова по-консервативен е мозъкът и толкова повече той ще се бори против новите идеи. Колкото по-дълбокомислен е човек, толкова по сложни ще бъдат улиците в неговия мозък и толкова по-лесно той ще приема новите идеи и ще ги разбира. И така, с всяка нова идея ние създаваме ново впечатление в мозъка и прорязваме нови канали в мозъчното вещество; ето защо откриваме, че в практикуването на Йога (тъй като това е една напълно нова група от мисли и мотиви) в началото има толкова много физическа съпротива. По тази причина виждаме защо онази част от религията, която се занимава със светската страна на човек е толкова широко приемана, докато другата част - философията или психологията - които изясняват неговата вътрешна природа, са много често пренебрегвани.

Трябва да си спомним определението за нашия свят; той е Безкрайното Битие проектирано на нивото на съзнанието. Малка част от Безкрайното е проектирано върху съзнанието и ние наричаме свят него; но религията трябва да се занимае и с двете – и с тази малката бучка, и с Безкрайността отвъд. Всяка една религия, която има за предмет само едното, би била непълна. Тя трябва да се занимава с двете. Онази страна от религията, която се занимава с частта от Безкрайното появила се на нивото на съзнанието - с тази негова част, която сякаш се е “уловила” в клетката на времето, пространството и причинността на нивото на съзнанието – ни е съвсем близка, защото ние сме вече в нея и идеите за този свят са били с нас от незапомнени времена. Но онази нейна страна, която се занимава с Безкрайността отвъд, ни е напълно непозната и получаването на идеи за нея създава нови канали в нашия мозък, смущавайки цялата ни система; ето защо откривате, че в практиката на Йога обикновените хора отначало биват изкарвани извън релсите си. Всички тези методи са били изобретени от Патанджали, за да се намалят тези смущения доколкото е възможно като практикуваме онези от тях, които са най-подходящи за нас.

35. Онези форми на концентрация, които носят необичайни сетивни възприятия пораждат постоянство на ума.

Това идва по естествен начин с Дхарана, концентрацията; йогините казват, че ако умът се концентрира на върха на носа, след няколко дни човек започва да усеща чудни аромати. Ако се концентрира на основата на езика, той започва да чува звуци; на върха на езика – да усеща удивителни вкусове; по средата на езика – да чувства, че влиза в контакт с нещо. Ако умът бъде концентриран на небцето, той започва да вижда странни неща. Ако някой, чийто ум е обезпокоен, иска да започне тези практики на Йога, но в ума му възникват съмнения, те ще бъдат разсеяни, когато след кратко практикуване тези неща започнат да му се случват; така той ще започне да постоянства.

36. Или (чрез медитация върху) Сияйната светлина, която е отвъд всяка мъка.

Това е друг вид концентрация. Представете си лотоса в сърцето с листенца насочени надолу и канала на Сушумна, който преминава през него; вдишайте и докато издишвате си представете, че лотосът се е обърнал с листенцата нагоре, а вътре в него има сияйна светлина. Медитирайте върху това.

37. Или (чрез медитация върху) сърцето, което се е отрекло от всяка привързаност към обектите на сетивата.

Вземете някой свят човек, велика личност която уважавате, светец, за когото знаете, че е съвършено непривързан и помислете на неговото сърце. Това сърце е станало непривързано, затова медитирайте върху него; това ще успокои ума. Ако не можете да направите това, ето следващия начин.

38. Или чрез медитация върху познанието, което идва в съня.

Понякога човек сънува, че е видял ангели които идват при него и му говорят, че той е в екстатично състояние, че е чул музика, която се носи във въздуха. В този сън той е в блажено състояние и когато се събуди, той му прави силно впечатление. Мислете за такъв сън като за истински и медитирайте върху него. Ако не можете да правите това, медитирайте върху всяко свято нещо, което ви харесва.

39. Или чрез медитация върху всяко нещо, което се струва на човек добро.

Това не означава някакъв лош предмет, а нещо добро, което вие харесвате, някое място, което харесвате най-много, някоя идея, която харесвате или нещо, което ще концентрира ума ви.

40. Медитирайки така, всички препятствия от ума на йогина изчезват - от атома до безкрайното.

Чрез тази практика умът лесно съзерцава както най-малкото, така и най-голямото нещо. По този начин умствените вълни стават по-слаби.

41. Йогинът чиито Вритти са станали безсилни (контролирани) по този начин, придобива концентрираност и идентичност както кристала (поставен пред обекти с различни цветове) в получателя, (инструмента на) получаването и полученото (съотв. Аза, ума и външните обекти).

Какво произтича от тази постоянна медитация? Трябва да си спомним как в един от предишните афоризми Патанджали се занимава с различни състояния на медитация, първото от които е грубото, след това е финото, а оттам преминава към още по-фини обекти. Резултатът от тези медитации е, че ние ще можем да медитираме върху фините обекти толкова лесно, колкото върху грубите. Тук йогинът вижда тези три неща: получаващия, полученото и инструмента за получаване, които отговарят на Душата, външните обекти и ума. Има три обекта за медитация, които са ни дадени. Първо, грубите неща, като телата или материалните обекти; второ, фините обекти, като ума или Читта; и трето, Пуруша с качества, но не самия Пуруша, а Егото. Чрез практика йогинът се установява в тези три медитации. Винаги когато медитира, той може да държи извън себе си всички други мисли; идентифицира се с онова, върху което медитира. Когато медитира, той е като кристал. Пред цветята кристалът става почти идентичен с цветята - ако едно цвете е червено, кристалът изглежда червен, ако е синьо – кристалът изглежда син.

42. Звукът, значението и произтичащото познание⁷, когато се смесят, са (наречени) Самадхи с въпрос.

Тук звукът означава вибрацията, значението са нервните импулси, които ни ръководят, а познанието е реакцията. Всички различни медитации които разгледахме дотук, Патанджали нарича Савитарка (медитация с въпрос). По-късно той ни дава все по-висши и по-висши Дхяни. В онези които са наречени “с въпрос,” ние запазваме дуалността на субекта и обекта, което произтича от смесването на думата, значението и познанието⁸. Първо е външната вибрация, думата. Когато тя е отнесена навътре чрез нервните импулси, това е значението. След това възниква вълна на реакция в Читта, която е познанието, но ние наричаме познание смесицата от тези три. Във всички медитации до момента, ние вземаме точно тази смесица като обект за медитация. Следващият вид Самадхи е по-висш.

43. Самадхи, което се нарича “без въпрос” (настъпва) когато паметта е пречистена или лишена от качества и изразява само значението (на обекта върху който се медитира).

Чрез практикуване на медитация върху тези три, ние стигаме до състояние, в което те не се смесват. Тогава можем да се освободим от тях. Първо ще се опитаме да разберем какво представляват те. Това е Читта; винаги помнете сравнението за умственото вещество с езерото, а вибрацията, думата или звука – с трептенето, което преминава по него. В себе си вие имате това спокойно езеро, а аз произнасям думата “крава.” Веднага щом тя влезе през ушите ви, заедно с нея във вашата Читта се образува вълна. И така, тази вълна представлява идеята за кравата, формата или значението, както ние го наричаме. Видимата крава която вие познавате, в действителност е вълна в умственото вещество, която идва като реакция на вътрешните и външните звукови вибрации. Вълната изчезва заедно със звука; тя никога не би могла да съществува без звук. Вие самите създавате този звук. В ума си вие слабо си казвате “крава” и с това идва вълната. Не може да съществува никаква вълна без този импулс на звука; а когато той не два отвън - идва отвътре и щом замре - вълната също изчезва. Какво остава? Резултатът е реакцията и това е познанието. Тези три са толкова тясно свързани едно с друго, че ние не можем да ги разделим. Когато дойде звукът, сетивата вибрират и като реакция се издига вълна; те следват толкова близо едно след друго, че не могат да бъдат разграничени. Когато този вид медитация е била практикувана в продължение на дълго време, паметта – хранилището на всички впечатления – бива пречистена и ние ставаме способни ясно да ги разграничим едно от друго. Това се нарича Нирвитарка, концентрация без въпрос.

44. Чрез този процес (видовете концентрация) с разграничение и без разграничение⁹, чиито обекти са по-фини, (също) биват обяснени.

Тук се прилага процес подобен с предходния; само че обектите, които се използват в предишните медитации са груби, а при тези те са фини.

45. Фините обекти завършват с Прадхана.

Грубите обекти са само елементите и всичко създадено от тях. Фините обекти започват с Танматарите или фините частици. Органите, умът (т.е. цялата нервна система, съвкупност от всички сетива), егото, умственото вещество (което е причината за всички тези проявления), равновесното състояние на материалите на Саттва, Раджас и Тамас – наречено Прадхана (главно), Пракрити (природа) или Авякта (непроявено) – всички те с изключение на Пуруша влизат в категорията на фините обекти.

46. Тези концентрации са със семе.

Те не разрушават семената на миналите действия и затова не могат да доведат до освобождение, но това което те носят на йогина, е изложено в следващия афоризъм.

47. Когато се практикува концентрацията “без разграничение”, Читта става твърдо установена.

48. Познанието в това се нарича “изпълнено с Истина”.

Следващият афоризъм обяснява това.

49. Познанието получено чрез свидетелство и заключение е за обикновените обекти. Онова, което е получено от вида Самадхи, току-що споменат, е от много по-висока степен, тъй като може да проникне там, където заключението и свидетелството не могат да достигнат.

Идеята тук е, че ние трябва да получаваме нашето познание за обикновените обекти чрез директно възприятие, чрез заключение въз основа на него и чрез свидетелството на хора, които са компетентни. Под “хора, които са компетентни”, йогините винаги имат в предвид Ришите или пророците на мислите, записани в писанията – Ведите. Според тях, единственото доказателство на писанията се състои в това, че те са свидетелство на компетентни хора, и въпреки това йогините казват, че писанията не могат да ни отведат до освобождението. Можем да прочетем целите Веди и въпреки това няма да реализираме нищо, но когато практикуваме техните учения, тогава ще достигнем до онова състояние, в което разбираме какво казват писанията, до състоянието, което прониква там, където нито разумът, нито възприятието, нито заключението могат да достигнат и където свидетелството не би било от полза. Това се има в предвид чрез този афоризъм.

Реализацията е истинската религия, останалото е само подготовка – слушането на лекции, четенето на книги и разсъждението са само подготвяне на почвата; това не е религия. Интелектуалното съгласие или несъгласие не са религия. Централната идея на йогините е, че точно както ние влизаме в директен контакт с обектите на сетивата, така и религията може да бъде директно възприета в много по-интензивен смисъл. Истините на религията, каквито са Бог и Душата, не могат да бъдат възприети чрез външните сетива. Аз не мога да видя Бог с очите си, нито мога да Го докосна с ръцете си, а ние също знаем че не можем и да мислим отвъд сетивата. Разумът ни оставя в една съвсем неопределена точка; можем да разсъждаваме през целия си живот, както светът е правил от хиляди години и резултатът е, че откриваме своята некомпетентност да докажем или опровергаем фактите на религията. Ние приемаме като основа това, което възприемаме директно и разсъждаваме върху тази основа. Затова е очевидно, че разсъждението трябва да протича вътре в тези граници на възприятието. То никога не би могло да излезе отвъд тях. Цялото поле на реализацията обаче, е отвъд сетивното възприятие. Йогините казват, че човек може да излезе отвъд това директно сетивно възприятие, както и отвъд разума. Човек притежава в себе си способността, силата, да надрасне дори своя интелект, сила, която е във всяко същество и всяко създание. Тази сила се събужда чрез практиката на Йога и тогава човек надраства обичайните граници на разума и директно възприема неща, които са отвъд разума.

50. Впечатлението произтичащо от този вид Самадхи, възпрепятства всички други впечатления.

В предходния афоризъм ние видяхме, че единствения начин за достигане на това свръхсъзнание, е чрез концентрация и освен това разбрахме, че това което пречи на ума да се концентрира, са миналите Самскари или впечатленията. Всички вие сте наблюдавали, че щом се опитате да концентрирате ума си, мислите ви веднага започват да блуждаят. Моментът в който се появяват Самскарите, е точно този, в който се опитвате да мислите за Бог. В друго време те не са така активни; но когато не ги искате, те със сигурност са там, опитвайки се с всички сили да се наблъскат в ума ви. Защо е така? Защо те са много по-силни във времето на концентрацията? Това е защото вие ги потискате и те противодействат с всичката си сила. В други моменти те не реагират. Тези стари минали впечатления трябва да са безчетни, и всички са се настанили някъде в Читта, готови и чакащи като тигри, за да скочат! Те трябва да бъдат потиснати, за да може да се появи единствената идея, която искаме, за сметка на всички останали. Такива са различните сили на Самскарите да възпрепятстват концентрацията на ума. Затова този вид Самадхи, който току-що беше споменат, е най-добрият за практикуване, поради неговата сила да потиска Самскарите. Тази Самскара, която ще бъде породена от такъв вид концентрация, ще бъде толкова мощна, че ще попречи на действието на другите и ще ги възпре.

51. Чрез възпиране дори на това (впечатление, което възпрепятства всички други впечатления) - тъй като всяко друго е спряло - идва Самадхи “без семена”.

Спомняте си, че нашата цел е да възприемем самата Душа. Но не можем да го направим, тъй като тя се е смесила с природата, с ума, с тялото. Невежият човек смята, че неговото тяло е Душата. Ученият човек мисли, че умът му е Душата. Но и двамата грешат. Какво кара Душата да се смесва с всички тях? Различните вълни на Читта с издигат и покриват Душата; през тях ние виждаме само едно малко нейно отражение; по този начин ако вълната е от гняв, ние виждаме Душата гневна; “Аз съм ядосан,” казва човек. Ако вълната е от любов, ние виждаме себе си отразени в тази любов и казваме, че обичаме. Ако е на слабост и Душата се отразява в нея, ние мислим, че сме слаби. Тези различни идеи идват от впечатленията или Самскарите, които покриват Душата. Истинската природа на Душата не може да бъде възприета, докато има и една-единствена вълна в Читта; тя никога няма да бъде осъзната, докато не са утихнали всички вълни. Затова Патанджали първо ни учи на значението на тези вълни; второ, на най-добрия начин да ги възпрем; и трето, как да направим една вълна толкова силна, че да потисне всички други вълни, или как единият огън да погълне другия. Когато остане една вълна, тя ще бъде лесно потисната и ще си замине, а този вид Самадхи се нарича “без семена.” То не оставя нищо и Душата се проявява точно такава, каквато е, в Нейното собствено величие. Само тогава ние узнаваме, че Тя не е комбинация; Тя е единственото нещо във вселената, което е несъставно и просто, и като такава не може да бъде родена и не може да умре; Тя е безсмъртната, неразрушима и вечно-жива същност на разума.