Предговор



страница3/9
Дата13.09.2016
Размер2.01 Mb.
#9646
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Прана


Пранаяма не е, както мнозина си мислят, нещо свързано с дишането; всъщност, между тях няма много общи неща, ако въобще има такива. Дишането е само едно от множеството упражнения, чрез които ние достигаме до истинската Пранаяма. Пранаяма означава контрол върху Прана. Според философите на Индия, цялата вселена е съставена от два материала, единият от които те наричат Акаша. Той е вездесъщата и всепроникваща субстанция. Всичко което има форма, всичко което е следствие от комбинация, е еволюирало от тази Акаша. Акаша е това, което се превръща във въздух, течности и твърди вещества; Акаша е това което се превръща в слънцето, земята, луната, звездите, кометите; тя става човешкото тяло, растенията и всичко, което виждаме, всичко, което може да бъде почувствано и което съществува. Тя не може да бъде възприета, защото е толкова фина, че се намира отвъд обикновеното възприятие; тя може да бъде видяна само когато стане груба и приеме форма. В началото на творението съществува само тази Акаша. В края на всеки цикъл твърдите вещества, течностите и газовете - всички се разтварят отново в Акаша, а при следващото сътворение по подобен начин всичко произлиза от нея.

От коя сила бива създадена Акаша във вселената? От силата на Прана. Точно както Акаша е безкрайният и всепроникващ материал на вселената, така Прана е нейната безкрайна и всепроникваща сила. В началото и в края на един цикъл, всяко нещо се превръща в Акаша, а всички сили които съществуват, се разлагат обратно до Прана; в следващия цикъл от Прана еволюира всичко, което ние наричаме енергия. Прана е тази, която се проявява като движение; тя е тази, която се проявява като гравитация и магнетизъм; тя се проявява също като действията на тялото, нервните импулси, мисловната сила. От мисълта до най-низшата сила - всичко е проявление на Прана. Общата сума от всички сили във вселената, умствени и физически, когато се разложат до тяхното първоначално състояние – се нарича Прана. “Когато не е имало нито нещо, нито нищо, когато тъмнината е обгръщала тъмнина, какво е съществувало тогава? Тази Акаша е съществувала неподвижна.” Физическото движение на Прана е било спряло, но тя е съществувала през цялото време.

В края на един цикъл енергиите, които са били проявени във вселената стихват и стават потенциални. В началото на следващия цикъл те отново започват да действат, започват да “удрят” Акаша и от нея еволюират всички разнообразни форми. Докато Акаша се променя, Прана също се видоизменя във всички многообразни проявления на енергията. Познанието за Прана и нейното контролиране е всъщност онова, което в се има в предвид под Пранаяма.

Това ни отваря вратата към една почти безгранична власт. Да предположим например, че някой е разбрал съвършено Прана и може да я контролира - тогава коя сила на земята не би била негова? Той би бил способен да измести дори слънцето и звездите от техните места, би бил способен да контролира всичко във вселената - от атомите до най-големите слънца, защото контролира Прана. Това е смисълът и целта на Пранаяма. Когато йогинът стане съвършен, в природата няма да има нищо, което да не е под негов контрол. Ако той заповяда на боговете или на душите на умрелите да дойдат, те ще се появят по негова заповед. Всички сили в природата ще му се подчиняват като роби. Когато невежите видят силите на йогина, те ги наричат чудеса. Една от характерните черти на индуския ум е, че той винаги търси най-крайното възможно обобщение, оставяйки детайлите да бъдат разработени впоследствие. Във Ведите се поставя въпросът: “Кое е това, познавайки което, ние ще узнаем всичко?” Така всички книги и философии които са били създадени и написани само за да докажат онова, чрез познанието на което всичко останало бива узнато. Ако човек иска да узнае тази вселена частица по частица, той трябва да изучи всяко отделно зрънце пясък, което би отнело безкрайно много време; той не може да познае всички тях. Тогава как може да бъде придобито познание? Как е възможно човек да стане всезнаещ по отношение на всички детайли? Йогините казват, че зад това проявление, състоящо се от безброй части, съществува едно обобщение. Зад всички частни идеи, стои един обобщен, абстрактен принцип; разберете него – и вие сте разбрали всичко. И точно както цялата вселена е била обобщена от Ведите в Единственото Абсолютно Битие и този, който е разбрал това Битие, е разбрал цялата вселена, така всички сили са били обобщени до Прана и онзи който е проумял Прана, е проумял всички сили във вселената - умствени или физически. Онзи който е привел под контрол Прана, е контролирал своя собствен ум и всички умове, които съществуват. Човек който е придобил контрол върху Прана, е привел под контрол собственото си тяло и всички тела, които съществуват, защото Прана е обобщеното проявление на силата.

Това с което се занимава Пранаяма, е как да контролираме Прана. Всяко нейно обучение и упражнение имат тази единствена цел. Всеки човек трябва да започне от там, където се намира и да се научи да контролира нещата, които са най-близо до него. Това тяло е много близо до нас, по-близо от всичко останало във външната вселена, а умът ни е най-близък от всичко. Праната която създава тялото и ума, е по-близо до нас от всяка друга Прана във вселената. Тази малка вълна на Прана, която представляват нашите собствени енергии, умствени и физически, е най-близката ни от всички вълни в безкрайния океан на Прана. Ако успеем да контролираме тази малка вълна, единствено тогава ще можем да имаме контрол над цялата Прана. Йогинът който направи това, постига съвършенство. Той става почти всемогъщ, почти всезнаещ. Във всяка страна виждаме секти, които са се опитвали да придобият контрол върху Прана. В тази страна има лечители чрез психическо въздействие, лечители чрез вяра, спиритуалисти, християнски учени, хипнотизатори и т.н. и ако изследваме тези различни групи, в основата на всяка една ще открием същия контрол върху Прана, независимо дали те го знаят или не. Ако сварите заедно всички подобни теории, идеята за контрола върху Прана ще бъде утайката, която ще остане. Всички те манипулират с тази единствена сила, само че несъзнателно. Те са попаднали на откритието на една сила, която използват несъзнателно, без да знаят нейната природа, но тя е същата, която използва и йогинът и която възниква от Прана.

Прана е жизнената сила във всяко същество. Мисълта представлява най-финото и най-висшето действие на Прана. От друга страна както виждаме, мисълта не е всичко. Съществува и това, което наричаме инстинкт или несъзнателна мисъл, най-низшето ниво на действието. Ако ни ужили един комар, ръката ни ще го удари автоматично и инстинктивно. Това е едно от израженията на мисълта. Всички рефлективни действия на тялото принадлежат на това ниво на мисълта. Има и друго нейно ниво – съзнателното. Аз разсъждавам, преценявам, мисля, виждам всички “за и против” на нещата – и все пак дори това не е всичко. Знаем, че разумът е ограничен. Разумът може да стигне само до определено място, отвъд което той не може да излезе. Кръгът в който той се движи е наистина много, много тесен. И все пак, ние откриваме някои факти, които идват отвън и се впускат вътре в този кръг. Както приближаването на комети към земята, определени неща навлизат в този кръг; те със сигурност идват отвъд неговите предели, въпреки че самият разум не може да излезе отвъд. Причините за феномените, които нахълтват в тези тесни граници лежат извън тях. Освен това, умът може да съществува на още по-високо ниво, свръхсъзнателното. Когато той достигне до това състояние, което се нарича Самадхи – съвършената концентрация, свръхсъзнанието – той преминава отвъд пределите на разума и се изправя лице в лице срещу фактите, които нито един инстинкт или разум някога може да познае. Всички действия на фините сили в тялото, всички различни проявления на Прана, ако бъдат изучени и тренирани, дават тласък на ума, помагат му да се издигне по-нависоко и да стане свръхсъзнателен, откъдето да действа.

В тази вселена съществува една непрекъсната субстанция на всяко ниво на съществуване. Физически вселената е едно: не съществува разлика между слънцето и вас. Ученият ще ви каже, че да твърдите обратното е просто безсмислено. Не съществува действителна разлика между тази маса и мен; масата е една точка от безкрайната материя, а аз – друга. Всяка форма представлява един водовъртеж в необятния океан на материята и нито една от тях не е нещо постоянно. Точно както в една буйна река може да има милиони въртопи и водата във всеки от тях е различна във всеки момент - въртейки се бързо в кръг за няколко секунди и после излизайки навън, а нейното място е запълвано от ново количество вода – така и цялата тази вселена е една постоянно изменяща се маса от материя, в която всички форми на живот са като безбройни водовъртежи. Определено количество материя влиза в един такъв водовъртеж, да речем в човешкото тяло, остава там за известен период от време, после се променя и отива в друг, например, този път животинско тяло, откъдето след още няколко години тя навлиза в друг водовъртеж, например в един къс от минерал. Това е една постоянна промяна. Няма такова нещо като моето тяло или вашето тяло, освен само на думи. Определена точка от тази единна, необятна маса от материя се нарича луна, друга слънце, трета човек, четвърта земя, пета растение, а шеста минерал. Нито една от тях не е постоянна, а всичко се променя - материята вечно се конкретизира и разпада. Така е и с ума. Материята е представлявана от етера; когато действието на Прана е най-фино, същият този етер във фино състояние на вибрация, представлява ума и това показва, че има още една цялостна и непрекъсната маса. Ако само можехте да усетите тези фини вибрации, щяхте да видите и почувствате, че цялата вселена е съставена от фини вибрации. Подобно състояние може понякога да бъде породено от някои лекарства, докато те са все още в сетивата ни. Може би много от вас си спомнят знаменития експеримент на Сър Хъмфри Дейви - когато райският газ го завладял – как, по време на своя лекция, той останал неподвижен като парализиран; след това казал, че цялата вселена е съставена от идеи. За известно време, за него сякаш грубите вибрации са били спрели и са съществували само фините, които той нарекъл идеи; около себе си е можел да види само фини вибрации, всичко се било превърнало в мисъл; цялата вселена била един океан от мисли - той и всички останали били станали малки мислени водовъртежи.

Така дори и във вселената на мисълта ние откриваме единство; затова накрая, когато достигнем до Аза разбираме, че този Аз може да бъде само Един. Отвъд вибрациите на материята в нейните груби и фини аспекти, отвъд движението има само Едно. Дори в проявеното движение съществува само единство. Тези факти повече не могат да бъдат отричани. Съвременните физици също са демонстрирали, че общият сбор от всички енергии във вселената е неизменен. Било е доказано също така, че общият сбор от енергията съществува в две форми. Тази енергия става потенциална, стихва и навлиза в покой, а след това се проявява и изразява като всички многообразни сили; след това отново се връща към спокойното си състояние и после пак се проявява. Така тя продължава да инволюира и еволюира във вечността. Контролът на Прана, както беше изтъкнато по-рано, се нарича Пранаяма.

Най-очевидното проявление на Прана в човешкото тяло е движението на белите дробове. Ако то спре, като правило всички останали проявления на сила в тялото също ще спрат незабавно. Но има хора, които са тренирали себе си по такъв начин, че тялото да продължи да живее, дори когато това движение е спряло. Има такива хора, които могат да се заравят в земята в продължение на дни и да живеят без да дишат. За да достигнем по-финото, ние трябва да се възползваме от помощта на по-грубото и по тази начин бавно да пътуваме към най-финото, докато не постигнем нашата цел. В действителност Пранаяма означава контролиране на това движение на белите дробове, което е свързано с дишането. Това не означава, че дишането поражда движението; напротив, движението е причина за дишането. Поради дихателното движение въздухът бива всмукван навътре подобно на действието на помпа. Прана движи белите дробове, а движенията на белите дробове всмукват въздуха. Затова Пранаяма не е дишане, а контролиране на мускулната сила, която движи белите дробове. Тази мускулна сила която стига от нервите до мускулите и от тях към белите дробове, като ги кара да се движат по определен начин, е Прана, която трябва да контролираме чрез практиката на Пранаяма. Когато Прана бъде овладяна, ние незабавно ще открием, че всички останали нейни действия в тялото бавно ще бъдат приведени под контрол. Самият аз съм виждал хора, които имат контрол върху почти всеки един мускул от тялото си; и защо не? Ако аз имам контрол върху определени мускули, защо това да не е така и за всеки мускул или нерв? Защо това да е невъзможно? В настоящето този контрол е изгубен и движението е станало автоматично. Ние нямаме тази сила, защото не я упражняваме. Това се нарича атавизъм.

От друга страна знаем, че движението, което е станало латентно може отново да бъде проявено. Чрез усърдна работа и практика, определени движения в тялото, които са станали изцяло латентни, могат да бъдат приведени под съвършен контрол. Следвайки тази насока на мисълта ние виждаме, че това не е невъзможно, а напротив, има голяма вероятност всяка част от тялото да може да бъде приведена под съвършен контрол. Това йогинът прави чрез Пранаяма. Може би някои от вас са чували за Пранаяма, че когато вдишвате въздух, трябва да се опитате да изпълните цялото си тяло с него или с Прана. На английски език Прана се превежда като дъх и вие може би ще попитате как би могло да бъде направено това. Вината е на преводачите. Всяка част на тялото може да бъде изпълнена с Прана или жизнената сила и когато успеете да направите това, вие ще можете да контролирате цялото тяло. Всяка болест и нещастие, които тялото преживява, ще бъдат под абсолютен контрол; и не само това, вие ще бъдете способни да контролирате също така и друго тяло. Всичко в този свят е заразно, независимо дали добро или зло. Ако вашето тяло е в определено състояние на трептене, то ще има способността да поражда същите трептения и у другите. Ако сте силни и здрави, тези които живеят около вас също ще имат склонността да станат силни и здрави, но ако сте болни и слаби, хората около вас също ще развият тенденцията да станат такива. В случаите когато един човек се опитва да излекува друг, първият начин е просто предаването на здравето от единия на другия. Това е примитивният начин на лекуване. Съзнателно или несъзнателно, здравето може да бъде предадено. Ако един много силен човек живее с много слаб, той ще го направи малко по-силен, независимо дали го осъзнава или не. Когато това се прави съзнателно, то става по-бързо и има по-добър ефект. Има и такива случаи в които самият човек, който лекува може да не е много здрав, но все пак ние знаем, че той може да донесе здраве за друг. Това означава, че първият човек има малко повече контрол върху своята Прана, може да я приведе до определено състояние на вибрация за известно време и да я предаде на друг човек.

Имало е случаи когато такива процеси са били пренасяни на разстояние, но в действителност не съществува такова нещо като разстояние, в смисъл на прекъсване. Къде е това разстояние, в което има някакво прекъсване? Има ли някакво разстояние между вас и слънцето? Това е една непрекъсната маса от материя, от която слънцето е една част, а вие – друга. Има ли някакво прекъсване между една част на реката и друга? Тогава защо една сила да не може да пътува? Няма причина за това. Случаите на лекуване от разстояние са съвършено верни. Прана може да бъде предадена на много големи разстояния; но на стотици измами, има само един истински случай. Този процес на лекуване не е толкова лесен, за колкото се смята. В повечето обичайни случаи на подобно лекуване ще видите, че лечителите просто се възползват от естествено здравото състояние на човешкото тяло. Идва един алопат1 и лекува пациенти болни от холера, като им предписва своите лекарства. След това идва един хомеопат и им дава своите лекарства и ги лекува може би в по-голяма степен отколкото алопата, защото той не тревожи пациентите си, а дава възможност на природата да се занимае с тях. Лечителят чрез вяра лекува още по-добре, защото той предава силата на своя ум и чрез вяра събужда латентната Прана на пациента.

Има обаче една грешка, която лечителите чрез вяра постоянно правят: те мислят, че вярата лекува човек директно. Но само вярата не покрива цялото поле. Има такива болести, при които най-лошите симптоми са, че пациента никога и не помисля, че е болен. Самата огромна вяра на пациента е един от симптомите на болестта и обикновено по този начин той показва, че скоро ще умре. В такива случаи принципа на лекуване чрез вяра е неприложим. Ако само вярата лекуваше, тези пациенти също щяха да бъдат излекувани. Истинското лекуване става чрез Прана. Чистият човек, който контролира Прана има силата да я доведе до определено състояние на вибрация, което може да бъде предадено на другите, събуждайки в тях подобни вибрации. Аз ви говоря. Какво се опитвам да направя? С една дума, аз привеждам ума си в определено състояние на вибрация и колкото повече успявам да го направя, толкова повече вие ще бъдете повлияни от това, което казвам. Всички знаете, че колкото съм по-ентусиазиран, толкова повече вие се радвате на лекцията; а ако съм по-малко ентусиазиран, на вас няма да ви е много интересно.

Хората с гигантски волеви сили, тези които променят цели светове, могат да приведат своята Прана до високо ниво на трептене, и то е толкова велико и силно, че моментално увлича всички; хиляди хора биват привличани към тях, а половината свят започва да мисли като тях. Великите пророци на света имат най-удивителния контрол върху Прана, който им дава колосална волева сила; те са били привели своята Прана до най-висшето състояние на движение и това е което им е давало силата да властват над света. Всички проявления на сила възникват от този контрол. Хората може и да не знаят тази тайна, но това е единственото обяснение. Понякога във вашето собствено тяло потока на Прана гравитира повече или по малко около една определена част; нейният баланс бива нарушен, а когато това стане, възниква онова, което ние наричаме болест. Да излекуваме болестта означава да премахнем излишната Прана или да доставим това количество, което липсва. Това отново е Пранаяма – да знаем кога има повече или по-малко Прана в определена част на тялото, отколкото би трябвало да има. Чувствата на такъв човек стават много фини и умът му чувства, че има по-малко от необходимата Прана например в някой пръст на крака или ръката му и той ще има силата да я достави. Това са някои от многообразните функции на Пранаяма. Те трябва да бъдат изучавани бавно и постепенно и както виждате, цялата сфера на действие на Раджа Йога се състои в действителност в това, човек да се научи да контролира и да насочва Прана според различните нейни нива. Когато е концентрирал своите енергии, той овладява Прана, която се намира в неговото тяло. Когато човек медитира, той също концентрира Прана.

В един океан има вълни огромни колкото планини, има по-малки вълни, още по-малки и по-малки, а накрая са мехурчетата. В основата на всички тях обаче, е безкрайният океан. Мехурчето е свързано с необятния океан от едната страна, а огромната вълна – от другата. По същия начин един човек може да бъде колос, а друг – малко мехурче, но всеки е свързан с безкрайния океан от енергия и всяко животно което съществува, има рождено право върху него. Навсякъде където има живот, в основата му лежи извор от безкрайна енергия. Започвайки само като гъба, като най-дребното, микроскопично мехурче, и през цялото време черпейки от този безкраен източник на енергия - една форма се променя бавно и неотклонно, докато с течение на времето не стане растение, после животно, човек, и накрая Бог. Това се постига в продължение на милиони, милиони векове, но какво е времето? Увеличаването на скоростта, ускоряването на борбата може да прекара мост над бездната на времето. Онова което отнема дълго време да бъде завършено, може да бъде съкратено чрез засилване на интензивността на действието, казва йогинът. Един човек може да продължава бавно да черпи енергия от безкрайната маса, която съществува във вселената и вероятно на него ще са му необходими сто хиляди години, за да стане Дева, или бог, после други петстотин хиляди години, за да стане още по-извисен, и може би пет милиона години, за да стане съвършен. Но ако се ускори това развитие, времето ще се съкрати. Защо да не е възможно с достатъчно големи усилия, да се достигне същото това съвършенство за шест месеца или шест години? Няма предели за това. Разумът го доказва. Ако една машина, с определено количество гориво, се движи с две мили в час, с по-голямо количество гориво тя ще измине същото разстояние по-бързо. По същия начин, защо да не може душата, интензифицирайки своите усилия, да достигне съвършенство още в този живот? Всички същества накрая ще достигнат същата цел и ние знаем това. Но кой може да чака милиони векове? Защо да не постигнем това веднага, дори в това тяло - в тази човешка форма? Защо да не получим това познание и тази безкрайна сила сега?

Идеалът на йогина и на цялата наука Йога се състои в това, да научи хората как - увеличавайки способността си за асимилация - да съкратят времето необходимо за достигане на съвършенството, вместо бавно да напредват от една точка към друга и да чакат докато цялата човешка раса стане съвършена. Какво са направили всички велики пророци, светци и мъдреци на света? В ограничения период от време на един живот те са изживели целия живот на човечеството и са изминали цялата дължина на времето, необходимо за един обикновен човек да достигне до съвършенството. В един живот са станали съвършени; те нямат мисъл за нищо друго и не живеят нито миг заради някаква друга идея - по този начин пътят за тях бива съкратен. Такъв е смисълът на концентрацията и интензифицирането на силата на асимилация – това скъсяване на времето. Раджа Йога е науката, която ни учи как да придобием силата на концентрация.

Какво общо има Пранаяма (контрола над жизнената енергия, Прана) със спиритуализма? Спиритуализмът е също проявление на Пранаяма. Ако е вярно, че духовете на умрелите съществуват, твърде е вероятно около нас да има стотици и милиони от тях, които ние нито можем да видим, нито да почувстваме или докоснем. Можем да преминаваме отново и отново през техните тела и те също няма да ни виждат и усещат. Това е като една окръжност в друга, една вселена в друга. Ние имаме пет сетива и представляваме Прана в определено състояние на вибрация. Всички същества в едно и също състояние на вибрация ще могат да се виждат взаимно, но ако има такива, които представляват друго - те няма да бъдат разпознавани от първите. Можем да увеличаваме светлината докато изобщо спрем да я виждаме, но може да има същества с достатъчно силни очи, за да я виждат. Ако вибрациите на светлината са твърде ниски, ние отново няма да я виждаме, но има животни, които може би я виждат като котките и бухалите. Нашият обсег на зрение включва само едно ниво на вибрация на Прана. Да вземем атмосферата, например; тя се състои от един върху друг слоеве въздух, но тези които са по-близо до земята са по-плътни от онези отгоре, и колкото по-високо се изкачвате, атмосферата става все по-фина и по-фина. Или вземете океана; колкото по-дълбоко слизате, толкова повече се увеличава налягането на водата и затова животните, които живеят на дъното му не могат никога да излязат на повърхността, защото иначе ще се пръснат на парчета.

Представете си вселената като океан от етер, който се състои от слой върху слой, всеки от които с различни степени на вибрация под въздействието на Прана; далеч от центъра, трептенията са по-слаби, а по-близо до него стават все по-бързи и по-бързи; една степен на трептене представлява една област. После си представете, че всяка от тези области с различни честоти на вибрации е “нарязана” на отделни нива – като едно от тях обхваща милиони и милиони мили, а после идва друго, с по-висша степен на вибриране, което също се простира върху милиони мили, и т.н. Следователно е възможно тези, които живеят в едно ниво на трептене да притежават силата да се разпознават едни други, но да не виждат другите, които са над тях. И въпреки това, точно както чрез микроскопа и телескопа ние можем да увеличим обхвата на нашето зрение, по същия начин чрез Йога можем да доведем себе си до състояние на вибрация на друго ниво и така да получим способността да виждаме какво се случва там. Да предположим, че тази стая е пълна със същества, които не виждаме. Те представляват Прана в едно състояние на вибрация, а ние в друго. Представете си, че те са в състояние на по-бързи вибрации, а ние – в това на по-бавни. Прана е материалът от който те са съставени, както и ние. Всички сме части от същия океан на Прана и те се различават от нас само по скоростта си на трептене. Ако мога да доведа себе си до състояние на по-бързо трептене, нивото в което се намирам сега, моментално ще се промени за мен: повече няма да виждам вас; вие ще изчезнете, а ще се появят тези същества. Може би някои от вас знаят, че това е вярно. Цялото това довеждане на ума до по-висше състояние на вибрация, се съдържа в една дума от Йога – Самадхи. Всички тези състояния на по-висши вибрации - свръхсъзнателните вибрации на ума - са включени в смисъла на тази единствена дума, Самадхи, и по-низшите състояния на Самадхи ни дават виждането на такива същества. Най-висшата степен на Самадхи идва тогава, когато възприемем действителния факт или материала, от който са съставени всички различни степени от същества и “като познаем тази единствена буца пръст, ние получаваме познание за цялата пръст във вселената.”

Така виждаме, че Пранаяма включва всичко, което е вярно дори и от спиритуализма. Подобно на това ще откриете, че винаги когато някоя секта или група от хора се опитва да търси нещо окултно и мистично или скрито - това което те в действителност практикуват, е Йога или опита да се контролира Прана. Ще видите, че навсякъде където съществува някакво свръхестествено проявление на сила - това е проявлението на Прана. Дори и физическите науки могат да бъдат включени в Пранаяма. Какво привежда в действие парния двигател? Прана, която въздейства върху парата. Какво представляват феномените на електричеството и всички като тях? Какво представлява физическата наука? Науката за Пранаяма, само че чрез външни методи. Прана която се проявява като умствена сила, може да бъде контролирана единствено чрез средствата на ума. Онази част от Пранаяма, която се опитва да контролира физическите проявления на Прана чрез физически средства, се нарича физическа наука, а онази част, която се опитва да контролира проявленията на Прана като умствена сила и чрез умствени средства, се нарича Раджа Йога.



ІV

Психичната Прана

Според йогините има две нервни течения в гръбначния стълб, които се наричат Пингала и Ида и един празен канал наречен Сушумна, който преминава през гръбначния мозък. На долния край на този празен канал се намира онова, което йогините наричат “Лотосът на Кундалини”. Те го описват като триъгълен по форма и в него, според символическия език на йогините, лежи една сила наречена Кундалини, която е навита. Когато тази Кундалини се пробуди, тя се опитва да премине през празния канал и докато се издига малко по малко, пред йогина като че ли се разкриват слой след слой от неговия ум и различни видения и чудни сили идват при него. Когато тя достигне до мозъка, той става съвършено непривързан към тялото и ума; тогава душата открива, че е свободна. Ние знаем, че гръбначният стълб е изграден по точно определен начин. Ако обърнем числото осем хоризонтално ще видим, че то се състои от две части свързани по средата си. Представете си, че прибавяте осмица върху осмица и ги трупате една върху друга – това представлява гръбначният стълб. Лявата част е Ида, дясната е Пингала, а празният канал които преминава през средата на гръбначния стълб, е Сушумна. Там където завършва гръбначният канал, в края на кръстните прешлени, надолу излиза един тънък нерв, а каналът продължава дори през него, само че много по-фин. Каналът е затворен в долния си край, който е разположен до така наречения сакрален сплит и който е триъгълен по форма според съвременната физиология. Различните сплитове които имат своите центрове в различните точки на гръбначния стълб, биха могли съвсем добре да представят “лотосите” на йогина.

Йогинът разграничава няколко центъра (чакри), започвайки с Муладхара, основния, и завършва със Сахасрара - хилядолистния лотос намиращ се в мозъка. И така, ако приемем, че различните сплитове представляват отделните лотоси, идеята на йогина може да бъде разбрана много лесно чрез езика на съвременната физиология. Знаем, че има два вида нервни импулси, протичащи по нервите, единият е аферентен, а другият е еферентен; единият е сетивен, а другият двигателен; единият е центростремителен, а другият – центробежен. Първият вид пренася възприятията до мозъка, а вторият вид – от мозъка към тялото. Всички тези вибрации и импулси в края на краищата са свързани с мозъка. Трябва да помним още няколко други факта, за да разчистим пътя за обяснението, което ще последва. При мозъка гръбначният стълб завършва с нещо подобно на луковица в продълговатия мозък, която не е прикрепена за него, а плува свободно в мозъчна течност, така че ако главата на човек бъде ударена, силата на този удар ще се разсее по течността и луковицата няма да бъде наранена. Това е един важен факт, който трябва да запомним. Второ, трябва също да знаем, че от всички центрове, определено трябва да запомним три Муладхара (основният), Сахасрара (хилядолистния лотос в мозъка) и Манипура (лотосът, който се намира на нивото на пъпа).

Сега ще разгледаме един факт от физиката. Всички ние чуваме за електричеството и различни други сили, свързани с него. Какво е електричеството никой не знае, но доколкото е известно това е вид движение. Има много и различни движения във вселената; каква е разликата между тях и електричеството? Представете си, че тази маса се движи, че молекулите, които я съставляват се движат в различни посоки; ако те бъдат накарани да се движат в една посока, това би било чрез електричеството. Електрическото движение кара молекулите на едно тяло да се движат в една посока. Ако всички въздушни молекули в една стая бъдат накарани да се движат в една посока, стаята ще се превърне в една гигантска батерия за електричество. Трябва да запомним още нещо от физиологията – центърът, който регулира респираторната или дихателната система в човека, упражнява един вид контролиращо въздействие върху системата на нервните импулси.

Сега ще видим защо се практикува дишането. На първо място, чрез ритмичното дишане се поражда тенденцията на всички молекули в тялото да се движат в една и съща посока. Когато умът се видоизмени във воля, нервните движения преминават в един вид движение, подобно на електричеството, тъй като е било доказано, че нервите проявяват полярност под въздействието на електрическите течения. Това показва, че когато волята е трансформирана в нервни движения тя се видоизменя в нещо като електричество1. Когато всички движения на тялото са станали съвършено ритмични, тялото сякаш се превръща в гигантска батерия от воля. Тази колосална воля е точно онова, към което йогинът се стреми. Следователно това е физиологическото обяснение на дихателните упражнения. Те имат склонност да привеждат тялото до състояние на ритмично действие и чрез дихателния център, ни помагат да контролираме другите центрове. Целта на Пранаяма тук е да бъде издигната навитата сила, наречена Кундалини, до Муладхара.

Всичко което виждаме, което си представяме или сънуваме – ние трябва да възприемем в пространството. Това е обикновеното или елементарното пространство, наречено Махакаша. Когато йогинът чете мислите на друг човек или възприема свръхсетивни обекти, той ги вижда в друг вид пространство, наречено Читтакаша или умственото пространство. Когато възприятието е станало без никакви обекти и душата сияе в своята собствена природа, то се нарича Чидакаша или пространство на познанието2. Когато Кундалини се събуди и навлезе в канала на Сушумна, всички възприятия са в умственото пространство. Щом тя достигне до края на канала, който се отваря в мозъка, възприятието е без никакви обекти и е в пространството на познанието. Ако вземем аналогията за електричеството ние виждаме, че човек може да праща поток от електричество само по жица3, но природата не се нуждае от жици, за да изпраща огромни потоци от електричество. Това доказва, че жицата в действителност не е необходима, а само нашата неспособност да минем без нея ни кара да я използваме.

По подобен начин, информацията за всички усещания и движения на тялото са изпращани до мозъка и от него към тялото по жиците на нервите. Групите от сетивни и двигателни нерви отговарят Ида и Пингала на йогите. Те са главните канали, по които аферентните и еферентните импулси (т.е. към и от мозъка) се движат. Но защо умът да не изпраща новини без никакви жици и да не реагира без тях? Ние виждаме, че в природата това става. Йогинът казва, че ако можете да правите това, вие сте се освободили от оковите на материята. Как може да стане то? Ако успеете да накарате електричеството да мине по Сушумна, канала в средата на гръбначния стълб, вие сте решили проблема. Умът е създал тази мрежа на нервната система и пак той трябва да я разруши, така че жиците повече да не са му нужни, за да работи. Единствено тогава при нас ще дойде всяко познание и робуването на тялото ще си отиде; ето защо е толкова важно ние да контролираме Сушумна. Ако успеем да изпратим умствения поток през този кух канал без да използваме нишките на нервите като жици, йогинът казва, че проблемът ще бъде решен и твърди, че това може да бъде направено.

При повечето хора каналът на Сушумна е затворен в долния си край; в него не протича никакво действие. Йогините ни предлагат практика, чрез която той може да бъде отворен и нервните движения да започнат да преминават през него. Когато едно усещане бива отнесено до съответния център, той реагира. Тази реакция, в случая на автоматичните центрове4, бива последвана от движение; в случая на съзнателните центрове, тя е последвана първо от възприятие и после от движение. Всяко възприятие е реакция на някакво външно действие. Как тогава възникват възприятията в сънищата? Там няма външно въздействие. Това означава, че сетивните движения са складирани някъде. Например, виждам един град; възприятието на този град идва като реакция на усещанията породени от външните обекти, които се съдържат в този град. С други думи, било е породено определено движение в мозъчните молекули от движението във входящите (в мозъка) нерви, които от своя страна са задвижени от външните обекти в града. Сега, дори след дълго време, аз мога да си спомня този град. Този спомен5 е съвсем същият феномен, само че в по-бледа форма. Но откъде се появява действието, което пуска в ход дори тази по-бледа форма на сходни вибрации в мозъка? Със сигурност не от първоначалните усещания. Следователно трябва да е вярно, че тези усещания са складирани или “навити” някъде и чрез своето действие, те пораждат бледата реакция, която ние наричаме възприятия по време на сън.

Центърът, в който се намират всички тези остатъчни усещания, и в който те сякаш са натрупани, се нарича Муладхара, или коренното хранилище, а навитата енергия на действието е Кундалини или “навитата”. Много е вероятно остатъчната двигателна енергия също да се съхранява в този център, тъй като след дълбока медитация върху външни обекти, онази част от тялото, където се намира центърът на Муладхара (мястото около кръстния сплит) се сгорещява. Ако тази навита енергия се издигне, активира се и после бъде съзнателно накарана да се движи по канала на Сушумна, докато тя въздейства върху отделните центрове един след друг, ще последва огромна реакция. Когато една съвсем малка част от енергията премине през някое нервно влакно и причини реакция от центровете, възприятието което се получава е или сън, или въображение6. Но когато чрез силата на продължителна вътрешна медитация огромното количество складирана енергия премине през Сушумна и “удари” центровете, реакцията е колосална, безкрайно по-висша от реакцията под формата на сън или въображение, и неизмеримо по-силна от реакцията в резултат от сетивното възприятие. А когато достигне до столицата на всички усещания, мозъка, целият мозък сякаш реагира едновременно и резултатът е пълният блясък на просветлението, възприятието на Аза. Докато Кундалини преминава от център на център, слой след слой на ума на йогина се отваря и той започва да възприема вселената в нейната фина или каузална форма. Единствено тогава причините за тази вселена, и като усещане, и като реакция, биват разкрити такива каквито са и от това произтича всяко познание. И тъй като причините за нея са вече известни, познанието за следствията следва със сигурност.

Затова събуждането на Кундалини е единственият начин за постигане на Божествената мъдрост, свръхсетивното възприятие и реализацията на духа. Това събуждане може да стане по различни начини – чрез любов към Бог, по милостта на светците или чрез силата на аналитичната воля при философа. Навсякъде където има някакво проявление на свръхестествена сила или мъдрост, това означава, че малък поток от Кундалини е намерил своя път през Сушумна. Само че в мнозинството от тези случаи, хората по един невеж начин се натъкват на някаква практика, която освобождава само една малка част от навитата Кундалини. Всяка духовна практика, съзнателно или несъзнателно, води към тази цел. Човекът който мисли, че получава отговор на своите молитви, не знае че тяхното сбъдване се осъществява чрез собствената му природа, че той е успял чрез своето психическо състояние на молитва да пробуди частица от тази огромна сила, която е складирана в самия него. Онова което човек почита с различни имена в невежество, страх и мъка - за него йогинът провъзгласява на света, че то е действителна сила, която се съхранява във всяко същество и която е майката на вечното щастие, ако само знаем как да се приближим към нея. А Раджа Йога е наука за религията, единствената логическа основа на всяка форма на религиозно обожание, на всички молитви, ритуали, церемонии и чудеса.



V


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница