Предговор

ІІ

Раджа Йога е разделена на осем нива. Първото е Яма¹ и се състои от следните обети или правила, според които човек не трябва да убива, не трябва да присвоява нищо, да получава никакви дарове, трябва да бъде истинен и целомъдрен. Следващото е Нияма² и се състои от физическа чистота, доволство (от собственото положение), практика, учение и себеотреченост в името на Бог. После идва Асана³, или правилната поза; Пранаяма, или контролът върху Прана; Пратяхара, въздържане на сетивата от сетивните обекти; Дхарана или концентрацията на ума в една точка; Дхяна, медитацията, и Самадхи, свръхсъзнанието. Както виждаме, Яма и Нияма представляват моралното обучение. Без тях като основа никаква практика на Йога не може да бъде успешна. Когато те бъдат установени, йогинът ще започне да получава плодовете от своята практика; но без тях тя никога не би дала някакъв резултат. Йогинът никога не трябва да помисля да нарани някого – чрез мисъл, дума или постъпка. Неговото милосърдие не трябва да бъде насочено само към хората, а трябва да излезе отвъд тях и да обхване целия свят.

Следващата стъпка е Асана, или позата. Когато я практикува, човек трябва всеки ден да изпълнява група от упражнения, физически и умствени, докато не достигне определени по-висши състояния. Затова е абсолютно необходимо да намерим за себе си позата, в която можем да останем за дълго. Човек трябва да избере онази поза, която е най-лесна за него. Една поза може да бъде много удобна за мислене при определен човек, докато за друг тя може да бъде много трудна. По-късно ще открием, че по време на изследването на психологическите състояния, в тялото продължава да тече доста активна дейност. Тогава ние ще трябва да пренасочим нервните импулси в един нов канал. Ще започнат различни видове вибрации и целият ни организъм сякаш ще бъде реконструиран. Но главната дейност ще бъде съсредоточена около гръбначния стълб, затова най-важното, което е необходимо за положението на тялото, е да държим гръбначния стълб свободен, да седим изправени, като държим гръдния кош, врата и главата в една права линия. Нека тежестта на тялото бъде понесена от ребрата и тогава вие ще можете да заемате лесни и удобни положения на тялото с изправен гръбначен стълб. Лесно ще установите, че не можете да мислите много възвишени мисли, когато сте прегърбени. Тази част от (Раджа) Йога малко прилича на Хатха Йога, която се занимава изцяло с физическото тяло и има за цел да го направи много силно. Но тук всъщност ние нямаме нищо общо с нея, защото нейните практики са много трудни, не могат да бъдат научени за кратко време и в крайна сметка не водят до голямо духовно развитие. Много от тези практики ще откриете при Делсарте⁴ и други учители, такива като заемането на различни пози, но тяхната главна цел е физическа, а не психологическа. Няма нито един мускул в тялото, върху който човекът да не може да установи съвършен контрол. Дори сърцето може да спре или да продължи да работи по негова заповед и всяка част от тялото може да бъде контролирана по подобен начин.

Резултатът от този раздел на Йога (Хатха Йога) е да се постигне дълъг живот за практикуващите я; здравето е главната идея и цел на Хатха-йогина. Той е решен никога да не се разболее и никога не го прави. Той живее дълго; сто години са нищо за него; той изглежда съвсем млад и свеж на 150 години, без един бял косъм. Но това е всичко. Едно баняново дърво живее понякога до 5000 години, но то си остава баняново дърво и нищо повече. Така че ако човек живее дълго, той е просто едно здраво животно. Един или два обикновени урока от Хатха-йогините могат да бъдат много полезни. Например, някои от вас ще открият, че срещу главоболие е добре да поемате студена вода през носа, веднага щом се събудите; през целия ден умът ви ще бъде бодър и свеж и вие никога няма да настивате. Това е много лесно да се направи; потопете си носа във вода, смръкнете малко през ноздрите си и направете движение подобно на помпа в гърлото си.

След като човек се е научил да седи неподвижен и изправен, той трябва да започне да изпълнява от някои определени школи една определена практика, наречена пречистване на нервите. Тази част е била отхвърлена от някои, като непринадлежаща на Раджа Йога, но тъй като толкова голям авторитет като коментатора Шанкарачаря я препоръчва, смятам за уместно тя да бъде спомената и ще цитирам някои насоки от неговия коментар върху Шветашватара Упанишад: “Умът чиито нечистоти са били отмити от Пранаяма, става устойчив и стабилен в Брахман; затова се оповестява Пранаяма. Първо трябва да бъдат пречистени нервите, след това идва силата да се практикува Пранаяма. Запушвайки дясната ноздра с палеца, вдишайте въздух през лявата ноздра, според способността ви; после, без пауза, издишайте въздуха през дясната ноздра, запушвайки лявата. След това поемете въздух през дясната ноздра и го изпуснете през лявата, според способността ви; с практикуването на това от три до пет пъти в четири часа от деня – преди зазоряване, в средата на деня, вечер и в полунощ, за петнадесет дни се постига чистота на нервите; след това започва Пранаяма.”

Практиката е абсолютно необходима. Вие можете да седите и да ме слушате по един час всеки ден, но ако не практикувате, няма да се придвижите и крачка по-напред. Всичко зависи от практиката. Ние никога не бихме могли да разберем тези неща, докато не ги изпитаме. Ще трябва сами да ги видим и почувстваме за себе си. Няма да ни помогне просто да слушаме обяснения и теории. Има няколко пречки за практиката. Първото е нездравото тяло: ако тялото не е в добро състояние, практиката ни ще бъде възпрепятствана. Затова трябва да поддържаме тялото в добро здраве; трябва да внимаваме какво ядем и какво пием, а също и какво правим. Винаги използвайте умствено усилие, това което обикновено се нарича “Християнска наука,” за да поддържате тялото здраво. Това е всичко – нищо повече за тялото. Не трябва да забравяме, че здравето е само едно от средствата за постигане на целта. Ако здравето беше целта, ние щяхме да сме като животните; животните рядко се разболяват.

Втората пречка е съмнението: ние винаги се съмняваме в нещата, които не виждаме. Човекът не може да живее само от думи, колкото и да се опитва. Затова в нас възниква съмнението дали има някаква истина в тези неща или не; дори и най-добрите от нас понякога се съмняват. С практиката обаче, дори само за няколко дни, ние ще зърнем нещо малко, но то ще бъде достатъчно, за да ни окуражи и да ни даде надежда. Както казва един коментатор върху философията на Йога, “Когато получим едно доказателство, колкото и да е малко то, това ще ни даде вяра в цялото учение на Йога.” Например след първите няколко месеца практика, вие ще започнете да откривате, че можете да четете мислите на другите; те ще се появяват при вас в картинна форма. Може би също така ще чувате нещо, което се случва на голямо разстояние, когато концентрирате ума си с желанието да чуете. Тези бегли погледи ще дойдат, първоначално малко по малко, но достатъчно, за да ви дадат вяра, сила и надежда. Например, ако концентрирате ума си на върха на носа си, само след няколко дни ще започнете да улавяте най-прекрасни аромати, което ще бъде достатъчно да ви покаже, че съществуват определени умствени възприятия, които могат да станат очевидни без контакта с физическите обекти. Но ние винаги трябва да помним, че това са само средства; смисълът, целта, същността на цялото това обучение е освобождението на душата. Абсолютният контрол над природата и нищо по-малко от него, трябва да бъде крайната ни цел. Ние трябва да бъдем господари, а не роби на природата; нито тялото, нито ума, трябва да бъдат наши господари, а също така не трябва и да забравяме, че тялото е мое, а не аз съм негов.

Един бог и един демон отишли да научат за Аза от един голям мъдрец. Те се учили от него дълго време. Накрая мъдрецът им казал: “Вие самите сте Съществото, което търсите.” Те и двамата си помислили, че техните тела са Аза. Върнали се обратно всеки при своя народ много доволни и казали, “Научихме всичко, което можеше да се научи; яж, пий и се весели - ние сме Аза; няма нищо отвъд нас.” Природата на демона била невежа и помрачена; затова той никога не се запитал нещо повече от това, а бил съвършено доволен от идеята, че той е Бог и че под “Аз” се имало в предвид тялото. Богът имал по-чиста природа. Първоначално той допуснал грешката да си мисли: “Аз, това тяло, съм Брахман: затова нека го поддържам здраво, силно и добре облечено и да му доставям всякакви радости. Но за няколко дни открил, че мъдрецът, техният учител, не може да е имал в предвид това и че трябва да съществува нещо по-висше. Затова той се върнал и попитал: “Господине, учихте ли ме, че това тяло е Азът? Ако е така, всички тела умират, а Азът не може да умре.” Мъдрецът отвърнал: “Открий това сам; ти си Това.” Тогава богът си помислил, че светецът иска да каже, че Азът са жизнените сили, които създават тялото. Но след време той открил, че когато яде, тези жизнени енергии остават силни, а когато гладува – те са слаби. Богът отново се върнал при мъдреца и рекъл: “Господине, да не би да искахте да кажете, че жизнените сили са Азът?” Светецът отговорил: “Открий това са м за себе си; ти си Това.” Богът се върнал у дома си още веднъж, мислейки че може би умът е Азът. Но след кратко видял, че мислите са толкова различни, в един момент добри, а в друг – лоши; умът бил твърде изменчив, за да бъде Азът. Той отишъл при мъдреца и казал: “Господине, не мисля, че умът е Азът; но това ли искахте да кажете?” “Не,” рекъл мъдрецът, “Ти си Това; открий го сам за себе си.” Богът се прибрал у дома си и накрая открил, че той е Азът, който е отвъд всяка мисъл, онзи който е без рождение и смърт, който мечът не може да прониже и огънят да изгори, въздухът не може да изсуши и водата да намокри - че той е безначалното и безкрайното, неподвижното, неосезаемото, всезнаещото и всесилното Същество; че той не е нито тялото, нито ума, а е отвъд всички тях. Тогава той бил удовлетворен; но бедният демон не достигнал до истината поради своята любов към тялото.

В този свят има много такива демонични натури, но има също и някои божествени. Ако един човек предложи на хората да ги научи на някоя наука, която увеличава силите им за сетивни удоволствия, той ще намери големи множества, които са готови за нея. Но ако се заеме с това да покаже на другите върховната цел ще види, че са малцина онези, които искат да го чуят. Много малко хора притежават силата да схванат висшето, а още по-малко имат търпението да го достигнат. Но съществуват такива, които знаят, че дори и тялото да може да доживее до хиляда години, резултатът накрая ще бъде същият. Когато силите които държат тялото заедно го напуснат, то трябва да се разпадне. Не е бил роден още човекът, който е успял и за миг да спре своето тяло да се променя. Тялото е име на поредица от промени. “Както водите на една река се изменят пред очите ви във всеки един момент и винаги идват нови маси от вода, които въпреки това приемат подобна форма - така е и с това тяло.” Но все пак тялото трябва да бъде поддържано силно и здраво. То е най-добрият инструмент, който имаме.

Това човешко тяло е най-великото тяло във вселената и човешкото същество е най-великото същество. Човекът е по-висш от всички животни и от ангелите; никой не е по-велик от човека. Дори и Девите (боговете) ще трябва да се върнат отново на земята, за да достигнат спасение като приемат човешко тяло. Единствено човекът може да достигне съвършенство - това не могат дори и Девите. Според юдеите и мохамеданите, Бог е сътворил човека след като е създал ангелите и всичко останало и след сътворяването на човека, Той накарал ангелите да отидат и да го поздравят; всички направили това, освен Иблис⁵; затова Бог го проклел и той станал Сатана. Зад тази алегория се крие голямата истина, че този човешки живот е най-великият живот, който съществува. По-низшите създания, животните, са неразумни, и са съставени предимно от Тамас⁶. Животните не могат да създадат никакви възвишени мисли; нито ангелите, нито Девите могат да достигнат до директна свобода без да се родят като хора. По аналогичен начин, в човешкото общество твърде голямото богатство или крайната бедност са големи препятствия за висшето развитие на душата. Великите хора на света са произлизали почти винаги от средните класи. Там силите са добре разпределени и балансирани.

Връщайки се към нашия предмет, ние стигаме до Пранаяма, контрола на дъха. Какво общо има това с концентрирането на силите на ума? Дъхът е като маховик за тази машина тялото. В една голяма машина вие ще откриете първо маховото колело да се движи, като това движение бива предавано на все по-фини и по-фини елементи от машината, докато не се задвижи и най-финият и деликатен неин механизъм. Дъхът е като този маховик, който доставя и регулира движещата сила за всичко в това тяло.

Веднъж имало един министър при един велик крал. Той изпаднал в немилост. Кралят заповядал за наказание той да бъде затворен на върха на една много висока кула. Това било сторено и министъра бил оставен да умре там. Той обаче имал вярна жена, която дошла до кулата през нощта и извикала съпруга си, за да разбере с какво може да му помогне. Той й казал да дойде отново при кулата на следващата нощ и да донесе със себе си дълго въже, здрав канап, връв, копринена нишка, един бръмбар и малко мед. Добрата жена много се зачудила, но се подчинила на мъжа си и донесла нещата, които той искал. Той й казал да завърже здраво копринената нишка за бръмбара, после да намаже рогата му с капка мед и да го пусне да пълзи по стената на кулата с главата нагоре. Тя изпълнила тези указания и бръмбарът започнал своето дълго пътуване. Надушвайки меда отпред, той бавно пълзял нагоре с надеждата да достигне меда, докато накрая не достигнал върха на кулата и министърът не хванал копринената нишка. Той казал на жена си да завърже другия й край за връвта и след като изтеглил връвта, се повторило същото и със здравия канап и накрая с въжето. Останалото било лесно. Министърът слязъл от кулата с помощта на въжето и избягал. Дихателните движения са “копринената нишка” в нашето тяло; когато я уловим и се научим да я контролираме, ние хващаме “връвта” на нервните течения, после “здравия канап” на мислите и накрая “въжето” на Прана, контролирайки което достигаме свободата.

Ние не знаем нищо за своите собствени тела; не можем и да знаем. В най-добрия случай можем да вземем едно мъртво тяло и да го разрежем на парчета, а има и такива, които са способни да вземат едно живо животно и да го нарежат на части, за да видят какво има в тялото му. И все пак, всичко това няма нищо общо с нашите тела. Ние знаем много малко за тях. Защо е така? Защото нашето внимание не е достатъчно разграничаващо, за да улови фините движения, които се случват вътре. Можем да узнаем за тях, само когато умът стане по-фин и “навлезе” навътре в тялото. За да придобием фино възприятие, трябва да започнем първо с грубите. Трябва да уловим онова, което задвижва цялата машина. Това е Прана, най-очевидното проявление на която е жизненият дъх. След това, заедно с дъха, ние бавно ще навлезем в тялото, което ще ни даде възможност да открием фините сили и нервните импулси, които задвижват цялата система. Веднага щом ги възприемем и се научим да ги чувстваме, ще придобием контрол върху тях и върху цялото тяло. Умът също бива задвижван от тези нервни импулси, затова накрая ще достигнем до състояние на съвършен контрол над тялото и ума, като превърнем и двете в наши слуги. Ние трябва да придобием тази сила. Поради това в началото трябва да започнем с Пранаяма или задържането на Прана. Пранаяма е дълга тема и ще отнеме няколко урока, за да я опиша напълно. Ще правим това малко по малко.

Постепенно ще разглеждаме причините за всяко упражнение и какви сили в тялото биват задействани чрез него. Всички тези неща ще настъпят в нас, но това изисква постоянна практика и доказателството за тях ще дойде чрез практиката. Никакво количество разсъждения не може да бъде доказателство, докато не сте демонстрирали това за самите себе си. Веднага щом започнете да чувствате тези импулси да се движат по цялото ви тяло, всички съмнения ще изчезнат, но това изисква усилена всекидневна практика. Трябва да практикувате най-малко по два пъти на ден, а най-доброто време за това е сутрин и вечер. Когато нощта преминава в ден, а денят в нощ, настъпва състояние на относително спокойствие. Ранната сутрин и ранната вечер са двата момента на спокойствие. Вашето тяло има склонност да остава в покой по това време. Ние трябва да се възползваме от естествените условия и да започнем да практикуваме в тези часове. Създайте си правило да не се храните преди да сте практикували; ако го направите, силата на глада ще победи леността у вас. В Индия всички деца са учени никога да не се хранят преди да са практикували или извършили своето поклонение към Бог и след време това става естествено за тях; едно момче никога няма да се почувства гладно докато не се е изкъпало и не е практикувало.