Предговор

ІІІ.

Сега стигаме до главата, в която се описват силите на Йога.

1. Дхарана е задържането на ума върху някой определен обект.

Дхарана (концентрация) е когато умът се задържа върху някой обект, независимо дали в тялото или извън него и остане в това състояние.

2. Непрекъснатият поток от познание към този обект, е Дхяна.

Умът трябва да се опита да мисли за един обект и да се задържи на едно определено място, като върха на главата, сърцето и др. и ако той успее да получи усещания единствено от тази част за сметка на всички останали, това ще бъде Дхарана, а когато той успее да се задържи в това състояние за определено време, то се нарича Дхяна (медитация).

3. Когато умът изостави всички форми и размишлява само върху смисъла, това е Самадхи.

Това състояние идва, когато в медитацията бъде изоставена външната форма. Да предположим, че аз съм медитирал върху книга и че постепенно съм успял да концентрирам ума си върху нея и възприемам само вътрешните усещания или нейното значение, неизразено чрез никаква форма – това състояние на Дхяна се нарича Самадхи.

4. (Когато тези) три (се практикуват) по отношение на един обект е Самяма.

Когато човек може да насочи ума си към който и да е определен обект и да го фиксира в него, а после да го задържи там за дълго време, разделяйки обекта от вътрешната част, това е Самяма; или Дхарана, Дхяна и Самадхи като едното следва след другото и трите правят едно. Формата на обекта е изчезнала и само неговото значение остава в ума.

5. Чрез постигането на това идва светлината на познанието.

Когато човек е успял в практикуването на Самяма, всички сили са под негов контрол. Това е великият инструмент на йогина. Обектите на познанието са безкрайни и се разделят на груби, по-груби и най-груби и на фини, по-фини и най-фини и т.н. Самяма трябва да бъде практикувана първо по отношение на грубите обекти, а когато започнете да придобивате познание за тях, бавно и на етапи, трябва да се премине към по-фини обекти.

6. С това човек трябва да се занимае на етапи.

7. Тези три са в по-голяма степен вътрешни от онези, които ги предхождат.

Преди тях ние разгледахме Пратяхара, Пранаяма, Асана, Яма и Нияма; те са външните части на тези три – Дхарана, Дхяна и Самадхи. Когато човек ги е постигнал, той може да достигне всезнание и всемогъщество, но това няма да бъде спасението; Тези три няма да направят ума Нирвикалпа, неизменен, но ще оставят семената за получаване на нови тела. Само когато семената са, както казва йогинът, “изпържени”, те губят способността си да създават бъдещи растения. Тези сили не могат да изпържат семената.

8. Дори и те са външни по отношение на безсеменното (Самадхи).

Следователно ако се сравнят с безсеменното Самадхи, дори те са външни. Ние все още не сме достигнали истинското Самадхи, най-висшето, а само едно по-низше ниво, в което вселената все още съществува такава, каквато я виждаме и в нея са всички тези сили.

9. Чрез потискане на впечатленията обезпокояващи ума и чрез събуждането на впечатление на контрола, се казва, че умът който постоянства в този момент на контрол, е постигнал контролиращи модификации.

С други думи, в това първо състояние на Самадхи модификациите на ума са били контролирани, но не по съвършен начин, защото ако беше така, нямаше да има модификации. Ако има модификация, която подтиква ума да се втурне навън през сетивата и йогинът се опита да я контролира, самият този контрол би бил модификация. Една вълна ще бъде възпряна от друга вълна, така че това няма да бъде истинско Самадхи, в което всички вълни утихват, тъй като самият контрол ще бъде вълна. И все пак това по-низше Самадхи е много по-близо до висшето, отколкото когато умът “бълбукайки” излиза навън.

10. Неговият поток става неизменен чрез навик.

Потокът на непрестанния контрол на ума става неизменен, когато се практикува ден след ден, а умът придобива способността за постоянна концентрация.

11. Ако силата на поемането на всички видове обекти вътре (в ума) бъде разрушена, а силата на концентрирането върху един обект бъде проявена, Читта придобива модификацията наречена Самадхи.

Умът приема различни обекти и тича след всякакви неща. Това е по-низшето състояние. Има по-висше състояние на ума, когато той се заеме с един обект и изключи всички останали, на което резултатът е Самадхи.

12. Еднопосочност на Читта има тогава, когато впечатлението което е минало и това което е настоящо, са подобни.

Как да разберем, че умът е станал концентриран? Идеята за времето ще изчезне. Колкото повече време минава незабелязано, толкова по-концентрирани сме. В обикновения живот виждаме, че когато сме увлечени от някоя книга, ние изобщо не забелязваме времето и когато оставим книгата, често се изненадваме колко много часове са минали. Цялото време ще има тенденцията да се превърне в настояще. Затова се дава дефиницията: Когато миналото и настоящето се слеят в едно, се казва че умът е концентриран.¹

13. По този начин се обяснява тройната трансформация на форма, време и състояние, във фината или грубата материя и в органите.

Чрез тройните изменения на умственото вещество по отношение на формата, времето и състоянието се обясняват съответните промени в грубата и фината материя и в органите. Да си представим един къс злато. Той е трансформиран в гривна и после в обеца. Това са промени по отношение на формата. Същите феномени погледнати от гледна точна на времето ни дават промените във времето. Освен това гривната или обецата може да са лъскави или мътни, дебели или тънки и т.н. Това е промяна в състоянието. Сега позовавайки се на афоризми 9, 11 и 12 ще си спомним, че умственото вещество се променя във Вритти – това е промяна по отношение на формата. Че тази промяна протича в миналото, настоящето и бъдещето е промяна по отношение на времето. А това че впечатленията се различават по тяхната сила в определен период, да речем в настоящето, е промяна в състоянието. Концентрациите които бяха обяснявани в предишните афоризми трябва да дадат на йогина съзнателен контрол върху трансформациите на неговото умствено вещество, което единствено ще го направи способен да практикува Самяма, за която се говори в ІІІ.4.

14. Това върху което действат трансформациите, независимо дали в миналото, в настоящето или в още непроявеното, е онова което е окачествено.

С други думи, окачественото е субстанцията, върху която въздействат времето и Самскарите и тя е винаги проявена и вечно изменчива.

15. Поредицата от промени е причина за многостранна еволюция.

16. Чрез практикуването на Самяма върху трите вида промени, идва познанието за миналото и за бъдещето.

Не трябва да губим от поглед първата дефиниция за Самяма. Когато умът е достигнал това състояние, в което се идентифицира с вътрешното впечатление от обекта, изоставяйки външното и когато, чрез продължителна практика, това впечатление е задържано в ума и той може да навлезе в това състояние моментално - това е Самяма. Ако човек в това състояние иска да знае миналото и бъдещето, той трябва да практикува Самяма върху промените на Самскарите (ІІІ.13.) Някои от тях действат в настоящето, други са действали, а някои чакат, за да могат да действат. Затова като извършва Самяма върху тях, той знае своето минало и бъдеще.

17. Чрез извършване на Самяма върху думата, значението и познанието, които са първоначално смесени, идва познанието за всички животински звуци.

Думата представлява външната причина, значението представлява вътрешната вибрация, която пътува към мозъка през каналите на Индриите, предавайки външното впечатление на ума, а познанието представлява реакцията на ума, с която идва възприятието. Тези три, когато се размесят, образуват нашите сетивни обекти. Да предположим, че аз чуя една дума; първо идва външната вибрация, след това вътрешното усещане пренесено до ума от органа на слуха, а след това умът реагира и аз узнавам думата. Думата която узнавам е смесица от тези три – вибрация, усещане и реакция. Обикновено те са неразграничими; но чрез практика йогинът може да ги разграничи. Когато човек е постигнал това, ако практикува Самяма върху някой звук, той разбира значението, което този звук има за цел да изрази, независимо дали е издаден от човек или от някое животно.

18. Чрез възприемането на впечатленията, (идва) познанието за миналия живот.

Всяко преживяване, което ние имаме, образува вълна в Читта, която после утихва и става все по-фина и по-фина, но никога не изчезва. Тя остава там в миниатюрна форма и ако можем да я издигнем отново, тя става памет. Затова ако йогинът може да изпълнява Самяма върху тези минали впечатления в ума, той ще започне да си спомня своите минали животи.

19. Чрез практикуване на Самяма върху знаците на тялото на някой друг, идва познание за неговия ум.

Всеки човек има определени признаци на тялото си, които го отличават от другите; когато йогинът практикува Самяма върху тези знаци, той узнава природата на ума на този човек.

20. Но не и неговото съдържание, тъй като това не е обект на Самяма.

Той няма да узнае съдържанието на неговия ум, като практикува Самяма върху тялото. Тогава ще е необходима двойна Самяма, първо върху знаците на тялото и после върху самия ум. Тогава йогинът би узнал всичко, което е в ума му.

21. Когато практикува Самяма върху формата на тялото (си), тъй като осезаемостта на формата на тялото е възпрепятствана, а силата на проявление в очите е отделна – йогинът става невидим².

Един йогин, който седи в средата на тази стая, може привидно да изчезне. Той не изчезва в действителност, но няма да бъде виждан от никого. Неговата форма и тяло сякаш се разделят. Трябва да запомните, че това може да бъде направено само когато йогинът е достигнал тази сила на концентрация, в която формата и онова, което е формирано, бъдат разделени. Тогава той практикува Самяма върху това и силата за възприемане на форми бива възпрепятствана, защото тази сила идва от свързването на формата и онова, което е формирано.

22. Чрез това изчезването или укриването на думи, които са били изречени и други подобни неща, също биват обяснени.

23. Карма е два вида – тази която ще донесе плод скоро и тази, която ще донесе плод по-късно. Като изпълняват Самяма върху това или върху знаците, наречени Арищха, поличби, йогините узнават точното време, в което ще се отделят от своите тела.

Когато йогинът изпълнява Самяма върху своята собствена Карма - върху онези впечатления в ума му, които действат в момента и онези, които очакват да започнат да действат - чрез тези които чакат, той узнава точно кога ще отпадне тялото му. Индусите отделят голямо внимание на това познание или съзнанието за близостта на смъртта, защото Гита учи, че мислите в момента на смъртта имат големи сили и значение за предопределянето на следващия живот.

24. Чрез практикуване на Самяма върху приятелството, милосърдието и т.н., йогинът достига превъзходство в съответните качества.

25. Чрез изпълнение на Самяма върху силата на слона и други, йогинът придобива съответните сили.

Когато йогинът е достигнал до тази Самяма и иска сила, той изпълнява Самяма върху силата на слона и я получава. Безкрайната енергия е на разположение на всеки човек, ако само знае как да я получи. Йогинът е открил науката за получаването й.

26. Чрез практикуване на Самяма върху Сияйната светлина (І.36.), идва познанието за финото, скритото и далечното.

Когато йогинът практикува Самяма върху тази Сияйна Светлина в сърцето, той вижда неща, които са много далечни, например неща, които се случват на голямо разстояние, които са скрити зад прегради от планини или които са много фини.

27. Чрез практикуване на Самяма върху слънцето, (идва) познанието за света.

28. Върху луната – (идва) познанието за съзвездията.

29. Върху полярната звезда - (идва) познанието за движението на звездите.

30. Върху кръга на пъпа – (идва) познанието за устройството на тялото.

31. Върху хлътнатината на гърлото – (идва) спирането на глада.

Когато човек е много гладен, ако направи Самяма върху хлътнатината на гърлото, гладът спира.

32. Върху нервът наречен Курма, - (идва) стабилността на тялото.

Когато йогинът практикува, тялото му не е обезпокоявано (след като постигне това).

33. Върху светлината излъчваща се от върха на главата – (той придобива) зрението на Сиддхите.

Сиддхите са същества, които са малко над призраците. Когато йогинът концентрира ума на върха на главата си, той ще види тези Сиддхи. Думата Сиддха не се отнася за онези хора, които са станали свободни – едно значение, което много често й е придавано.

34. Или чрез силата на Пратибха – цялото познание.

Всички тези сили могат да дойдат при онзи, който притежава силата на Пратибха (спонтанно просветление, произтичащо от чистотата) без да се изпълнява никаква Самяма. Когато човек се е издигнал до високото ниво на Пратибха, той притежава тази голяма светлина и прозрение. Всички неща са очевидни за него. Всяко нещо идва при него по естествен начин без практикуването на Самяма.

35. В сърцето – познанието за умовете.

36. Радостта идва от липсата на разграничение между душата и Саттва, които са напълно различни, защото действията на второто са заради първото. Самяма върху “центрираното в аза” дава познание за Пуруша.

Всяко действие на Саттва, която е модификация на Пракрити и се характеризира със светлина и щастие, е заради душата. Когато Саттва е свободна от егоизъм и е просветлена с чистото съзнание на Пуруша, тя се нарича “центрираното в аза”, защото в това състояние тя става независима от всички отношения.

37. От това възниква познанието принадлежащо на Пратибха и (свръхестествените) слух, осезание, зрение, вкус и обоняние.

38. Те са препятствия за Самадхи; но те са сили за светското състояние.

За йогина познанието за радостите идва от свързването на Пуруша с ума. Ако той иска да практикува Самяма върху познанието, че тези две - природата и душата - са различни неща, той достига познанието за Пуруша. От него произтича разграничението. Когато е достигнал до това разграничение, той постига Пратибха, светлината на върховната гениалност. Тези сили обаче, са препятствия за постигането на най-висшата цел, познанието за чистия Аз, и свободата. Но те се срещат по пътя; и ако йогинът ги отхвърли - той достига най-висшето. А ако бъде изкушен да ги придобие - по-нататъшният му прогрес спира.

39. Когато причината за оковите на Читта се разхлаби, йогинът, чрез своето познание за нейните канали на дейност (нервите), влиза в друго тяло.

Йогинът може да влезе в мъртво тяло и да го накара да стане и да се движи, дори докато самият той действа чрез друго тяло. Или може да влезе в живо тяло и да задържи ума и органите на този човек спрени и за известно време и да действа чрез тялото на този човек. Това се прави от онзи йогин, който е достигнал до разграничението на Пуруша и природата. Ако иска да влезе в тялото на друг, той прави Самяма върху това тяло и влиза в него, защото не само неговата душа е вездесъща, но също така и неговият ум, както той учи. Неговият ум е една частица от универсалния ум. Сега йогинът може да действа единствено чрез нервните импулси на това тяло, но когато разхлаби себе си от тях, той може да действа и чрез други неща.

40. Чрез побеждаването на струята на Удана³, йогинът не потъва във водата или в блатата, може да ходи върху тръни и може да умре по своя воля.

Удана е името на нервния поток, който управлява белите дробове и всички горни части на тялото и когато го овладее, йогинът става много лек. Той не потъва във водата; може да върви по тръни и остриета на мечове, може да устои на огън и да напусне този живот, когато пожелае.

41. Чрез побеждаването на потока на Самана, той бива заобиколен от поток от светлина.

Когато пожелае, светлина започва да се излъчва от тялото му.

42. Чрез изпълняване на Самяма за връзката между ушите и Акаша, идва божественият слух;

Акаша е етерът, а ушите са инструментът. Като практикува Самяма върху тях, йогинът придобива свръхестествен слух; той чува всичко. Всичко което е казано на мили разстояние, той може да чуе.

43. Като извършва Самяма върху отношението на Акаша и тялото, като стане лек като памук и т.н., чрез медитация върху тях, йогинът се понася в небето.

Акаша е материалът на това тяло; Акаша е това, което в определена форма е станала тялото. Ако йогинът прави Самяма върху Този Акаша-материал на своето тяло, той придобива лекотата на Акаша и той може да отиде навсякъде във въздуха. Така е в другия случай.

44. Чрез Самяма върху “истинските модификации” на ума извън тялото, което се нарича “велика безтелесност”, изчезва онова което покрива светлината.

Умът в своята глупост си мисли, че той работи в това тяло. Защо трябва аз да бъда обвързан от система от нерви и да влагам Егото (чувството за аза) само в едно тяло, ако умът е вездесъщ? Няма причина за това. Йогинът иска да чувства Егото, където той пожелае. Умствените вълни които възникват при отсъствието на егоизма в тялото, се наричат “истински модификации” или “велика безтелесност”. Когато той успее в правенето на Самяма върху тези модификации, цялото покритие върху светлината си заминава и тъмнината и невежеството изчезват. Всичко изглежда за него пълно с познание.

45. Чрез практикуването на Самяма върху грубите и фините форми на елементите, върху техните същностни черти, върху тяхната неотделимост от Гуните и върху тяхното съдействие за опита на душата - йогинът придобива господство над елементите.

Йогинът прави Самяма върху елементите, първо върху грубите и после върху по-фините състояния. С тази Самяма се занимава в по-голяма степен една секта от будистите. Те вземат буца пръст, правят Самяма върху нея и постепено започват да виждат фините материали, от които тя е съставена, а когато са узнали фините материали в нея - придобиват сила върху този елемент. Така е с всички елементи. Йогинът може да победи всички тях.

46. От това произтича силата на йогина да става малък и другите осем сили, “възвеличаването на тялото,” и неразрушимостта на телесните качества.

Това означава, че йогинът е достигнал осемте сили. Той може да прави себе си малък колкото частица или голям колкото планина, тежък колкото земята или лек като въздуха; той може да достигне всичко което пожелае, може да властва над всичко което поиска, може да победи всеки и т.н. Един лъв би седял в нозете му като агне и всички тези желания ще бъдат изпълнени по негова воля.

47. “Възвеличаването на тялото” е красота, красив цвят на лицето, сила и стоманена твърдост.

Тялото става неразрушимо. Нищо не може да го нарани. Нищо не може да го разруши, докато йогинът не пожелае. “Строшавайки лоста на времето, той живее в тази вселена с това тяло.” Във Ведите е писано, че за такъв човек няма повече болест, смърт и болка.

48. Като прави Самяма върху обективността и силата на просветлението на органите, върху егото, върху тяхната неотделимост от Гуните и върху тяхното съдействие за опита на душата, йогинът придобива господство над органите.

Във възприемането на външните обекти органите оставят своето място в ума и се насочват към обекта; това е последвано от познание. Егото също присъства в това действие. Когато йогинът практикува Самяма на степени върху тях и върху другите две, той побеждава органите. Вземете какъвто и да е обект, който вие чувствате и виждате, например една книга; първо концентрирайте ума си върху нея, после върху познанието което е във формата на книга и после върху Егото, което вижда тази книга. Чрез тази практика всички органи ще бъдат победени.

49. От това при тялото идва силата за бързо движение като на ума, силата на органите да бъдат независими от тялото и победа над природата.

Точно както чрез победата на елементите идва красивото тяло, така от победата над органите идват гореспоменатите сили.

50. Чрез практикуване на разграничение между Саттва и Пуруша, идва всемогъщество и всезнание.

Когато природата е била победена и разликата между Пуруша и природата е била реализирана – че Пуруша е неразрушима, чиста и съвършена – тогава идват всемогъществото и всезнанието.

51. Чрез отказване дори от тези сили идва разрушението на самото семе на злото, което води до Кайваля.

Йогинът достига усамотеност, независимост и става свободен. Когато той се откаже дори от идеите за всемогъщество и всезнание, с това идва абсолютно отхвърляне на удоволствието и на изкушенията на небесните същества. Когато йогинът е видял всички тези удивителни сили и ги е отхвърлил, той постига целта. Какво представляват всички тези сили? Просто проявления. Те не са по-добри от сънищата. Дори всемогъществото е сън. То зависи от ума. Дотогава докато има ум, то може да бъде разбрано, но целта е даже отвъд ума.

52. Йогинът не трябва да се чувства привлечен и да се ласкае от предложенията на небесните същества от страх да не попадне в зло отново.

Има и други опасности; боговете и други същества идват, за да изкушат йогина. Те не искат някой да бъде съвършено свободен. Те са завистливи, точно както и ние, а понякога и по-лоши. Тях много ги е страх да не изгубят своите места. Онези йогини които не достигнат до целта, умират и стават богове; оставяйки директния път, те тръгват по страничните улици и придобиват тези сили. По-късно те отново трябва да бъдат преродени. Но онзи който е достатъчно силен да устои на тези изкушения и отиде право при целта, става свободен.

53. Чрез Самяма върху частица от времето и нейното напредване и непрекъснатост идва разграничението.

Как ние трябва да избягваме всички тези неща, тези Деви, небеса и сили? Чрез разграничение и като разпознаваме доброто и злото. Затова се дава Самяма чрез която може да се засили силата на разграничението. Това става чрез практикуване на Самяма върху частица от времето и нейното напредване и непрекъснатост.

54. Онези неща които не могат да бъдат различени по вид, признак и място, дори те ще бъдат разграничени чрез горната Самяма.

Нещастието от което ние страдаме, идва поради невежеството, от липсата на разграничение между реалното и нереалното. Всички ние вземаме лошото за добро, съня за реалност. Душата е единствената реалност, а ние сме забравили това. Тялото е един нереален сън, а всички ние мислим, че сме тела. Тази липса на разграничение е причина за нещастието. Тя е причинена от невежеството. Когато дойде разграничението, то носи сила и само тогава ние можем да избегнем тези многобройни идеи за тялото, небесата и боговете. Невежеството идва от диференцирането на видове, признаци и място. Например, да вземем една крава. Кравата се различава от кучето по своя вид или порода. Но когато имаме две крави, как да ги различаваме една от друга? Чрез признаци. Ако два обекта обаче са съвсем еднакви, те могат да се различат, понеже се намират на различни места. Когато обектите са така смесени, че дори и този вид различаване няма да ни помогне, силата на разграничение придобита от гореспоменатата практика ще ни даде способността да ги отличим. Най-висшата философия на йогина се базира на факта, че Пуруша е чист и съвършен и единственото съществуващо нещо във вселената, което е “просто.” Умът и тялото са съчетания и все пак ние винаги се идентифицираме с тях. Това е голямата грешка – че е било изгубено разграничаването от тях. Когато силата за това бъде придобита човек вижда, че всичко в този свят, умствено и физическо, е комбинация, и като такова не може да бъде Пуруша.

55. Спасяващото познание е онова познание за разграничение, което обхваща едновременно всички обекти, във всички техни различия.

Спасяващо, защото това познание пренася йогина през океана на раждането и смъртта. Цялата Пракрити във всички нейни състояния, фини и груби, е вътре в обсега на това познание; то обхваща всички неща едновременно - с един поглед.

56. Чрез сходството в чистотата на Саттва и Пуруша, идва Кайваля.

Когато душата реализира, че тя не зависи от нищо във вселената – като се започне от боговете и се стигне до най-низшия атом - това се нарича Кайваля (отделяне). То се постига, когато тази смесица от чистота и нечистота, наречена Саттва (или интелекта) стане толкова чиста, колкото самия Пуруша; тогава Саттва отразява единствено лишената от качества или атрибути същност на чистотата, която е Пуруша.

1. Сиддхите (психическите сили) са придобивани по рождение, чрез химически средства, чрез силата на думите, чрез умъртвяването или чрез концентрация.

Понякога човек се ражда със Сиддхи и разбира се, той ги е придобил в своите предишни животи. Този път той сякаш се ражда, за да се радва на плодовете от тях. Казано е за Капила, великият баща на философията на Санкхя, че той е бил роден Сиддха, което буквално значи човек, който е постигнал успех.

Йогините казват, че тези сили могат да бъдат придобити чрез химически средства. Всички вие знаете, че химията първоначално е започнала като алхимия; хората са тръгнали да търсят философския камък, еликсири на живота и други подобни. В Индия е имало секта, наречена сектата на Расаяните. Тяхната идея е била, че идеалите, познанието, духовността и религията са много добри неща, но тялото е единственият инструмент, чрез който могат да се достигнат всички те. Ако тялото умира толкова често, би отнело много по-дълго време да бъде постигната целта. Например, човек иска да практикува Йога или иска да стане духовен. Но преди да е напреднал кой знае колко, умира. След това той приема друго тяло и започва отново, после пак умира и така нататък. По този начин ще бъде изгубено много време в умиране и повторно раждане. Ако тялото може да бъде направено силно и съвършено, така че да се освободи от раждането и смъртта, ние ще имаме много повече време да станем духовни. Затова тези Расаяни казват, че първо тялото трябва да бъде направено много силно. Те твърдят, че то може да стане безсмъртно. Тяхната идея е, че умът произвежда тялото и ако е вярно, че всички умове са само канали към безкрайната енергия, то тогава не би имало предели за всеки такъв канал да получава неограничено количество сила отвън. Защо е невъзможно да задържим телата си вечно? Ние е трябвало да създадем всички тела, които някога сме имали. Веднага щом едно тяло умре, ще трябва да произведем друго. Ако можем да направим това, защо да не го направим точно тук и сега, без да излизаме от сегашното си тяло? Теорията е съвършено правилна. Ако е възможно да живеем след смъртта и да създаваме други тела, защо да е невъзможно да имаме силата да създаваме тела тук, без да разлагаме напълно това тяло, а просто като го изменяме постоянно? Те също са вярвали, че в живака и сярата се крие най-удивителната сила и че с помощта на определени препарати от тях, човек може да запази тялото си толкова дълго, колкото пожелае. Други са смятали, че определени лекарства пораждат свръхестествени сили в човек, като например той да се носи във въздуха. Много от най-забележителните лекарства на нашето време, ние дължим на Расаяните, особено използването на металите в медицината. Някои секти на йогините твърдят, че много от техните най-големи учители все още живеят в техните стари тела. Патанджали, големият авторитет в Йога, не отрича това.

2. Промяната (на тялото) в други видове става чрез заместването на природата.

Патанджали е заявил, че тези сили идват по рождение, понякога чрез химически средства или чрез умъртвяване. Той допуска също така, че тялото може да бъде запазено за безкрайно дълго време. След това изтъква причината за промяната на тялото в други видове, казва, че това става чрез заместване на природата и го обяснява в следващия афоризъм.

3. Добрите и лошите дела не са директните причини за трансформациите в природата, но те действат като разрушители на препятствията за еволюцията на природата - както един фермер разрушава преградите по пътя на водата, която след това се впуска надолу по силата на собствената си природа.

Водата за напояването на нивите вече е в канала и е спирана само от вратите. Фермерът отваря тези врати и водата потича от само себе си, по закона на гравитацията. Така и целият прогрес и сила са вече в човека; съвършенството е в човешката природа, но е скрито и му е попречено да поеме своята правилна насока. Ако някой може да премахне тази преграда, вътре се впуска природата. Тогава човек достига онези сили, които са вече негови. Онзи когото наричаме лош, става светец веднага, щом преградата бъде разрушена и природата се втурне вътре. Природата е тази която тласка всеки към съвършенството и накрая тя ще заведе всекиго там. Всички тези практики и борби да станем религиозни са само негативна работа – работа на премахване на преградите и отваряне на вратите към съвършенството, което е наше рождено право и наша природа.

Днес теорията на древните йогини за еволюцията ще бъде по-добре разбрана в светлината на съвременните научни изследвания. И все пак, тяхната теория е по-добро обяснение. Двете причини за еволюцията, които предлагат съвременните учени, или по-точно половия подбор и оцеляването на най-приспособените – са незадоволителни. Да си представим, че човешкото познание напредне толкова много, че бъде елиминирано съревнованието – и това за физическото препитание, и другото, за намиране на партньор. Тогава, според съвременните хора, прогресът ще спре и човешката раса ще умре. Резултатът от тази теория е да даде на всеки потисник някакъв аргумент, който да успокои угризенията на съвестта му. Не липсват хора, които – преструвайки се на философи – искат да унищожат всички лоши и некадърни хора (те разбира се, са единствените съдници за кадърността) и така да запазят човешката раса! Но великият древен еволюционист, Патанджали, заявява, че истинската тайна на еволюцията е проявяването на съвършенството, което е вече във всяко същество; че това съвършенство е преградено и зад тази преграда една безкрайна вълна се бори да изрази себе си. Тези борби и съревнования са резултат единствено на невежеството, защото ние не знаем правилния начин да отключим вратите и да пуснем водите вътре. Тази безкрайна вълна трябва да изрази себе си; тя е причината за цялото проявление. Борбата за живот или сексуално удовлетворяване са само моментни, ненужни, странични ефекти, причинени от невежеството. Затова няма причина да вярваме, че борбата е необходима за прогреса. В животното човекът е бил потиснат, но веднага щом вратата се отворила, навън се е втурнал човекът. По същия начин в човека се крие потенциален бог, държан вътре от ключалки и прегради на невежество. Когато познанието разруши тези препятствия - богът проявява себе си.

4. Сътворените умове произхождат единствено от егоизма.

Според теорията на Карма, ние страдаме заради своите добри и лоши дела, а всяка философия има за цел да бъде постигнато величието на човека. Всички писания възпяват величието на човека, на душата и освен това в същия дух проповядват Карма. Една добра постъпка носи такъв резултат, а лошата – друг, но ако на душата може да бъде въздействано от доброто или лошото действие, то тогава тя не струва нищо. Лошите действия изграждат преграда за проявлението на същността на Пуруша; добрите премахват тези препятствия и величието на Пуруша бива проявено. Самата Пуруша никога не се променя. Каквото и да вършите, то никога не разрушава вашето собствено величие, вашата собствена природа, защо нищо не може да въздейства върху душата, а тя е била покрита с един воал, който скрива нейното съвършенство.

С цел да изразходят своята Карма по-бързо, йогините създават Кая-Вюха или групи от тела, чрез които могат да го направят. За всички тези тела те създават умове от егото. Те се наричат “сътворени умове”, за разлика от техните първоначални умове.

5. Въпреки че действията на сътворените умове са разнообразни, първоначалният ум контролира всички тях.

Тези различни умове, които действат в различните тела, се наричат създадени умове, а телата са създадени тела; или с други думи, направени тела и умове. Материята и умът са като две неизчерпаеми хранилища. Когато вие станете йогин, научавате тайната на техния контрол. Той е бил ваш през цялото време, но вие сте били забравили това. Когато станете йогин си го спомняте. Тогава можете да направите всичко с него, да го манипулирате по всеки начин, по който пожелаете. Материалът от който един направен ум е създаден, е съвсем същия, който се използва за макрокосмоса. Не е вярно, че умът е едно нещо, а материята – друго, те са различни аспекти на едно и също нещо. Асмита, егото, е материалът, или финото състояние на съществуване, от който тези направени умове и тела на йогина биват произведени. Затова когато йогинът открие тайната на тези енергии на природата, той може да създава произволен брой тела и умове от субстанцията, известна като его.

6. Сред различните видове Читта, тази която е постигната чрез Самадхи, е без желания.

Сред различните видове умове, които виждаме в различните хора, само онзи вид, който е придобит чрез Самадхи или съвършената концентрация, е най-висшият. Човек който е постигнал определени сили чрез лекарства, чрез думи или чрез умъртвяване, все още има желания, но онзи който е достигнал Самадхи чрез концентрация – само той е свободен от всички желания.

7. Различните видове действия не са нито черни, нито бели за йогините; за другите те са три вида – черни, бели и смесени.

Когато йогинът е постигнал съвършенство, неговите действия и Карма, която е създавана чрез тези действия, повече не го обвързват, защото той не ги желае. Той просто продължава да работи; работи, за да прави добро, но без да го е грижа за резултата, който поради това не идва при него. Но за обикновените хора, които не са достигнали до най-висшето състояние, видовете действия са три - черни (лоши), бели (добри) и смесени.

8. От тези три вида работа, във всяко състояние се проявяват само онези желания, които единствено отговарят на това състояние. (Другите са държани в състояние на временно изчакване.)

Да си представим, че аз съм създал три вида Карма, добра, лоша и смесена и да предположим, че след това умра и стана божество на небето. Желанията в едно божествено тяло не са същите като онези, които съществуват в човешкото тяло; божественото тяло нито се храни, нито пие. Какво става с моите минали неизразходени видове Карма, които като свое следствие са породили желанията за ядене и пиене? Къде биха отишли те, когато стана бог? Отговорът е, че те могат да се проявят единствено в подходящо обкръжение. Навън ще излязат само онези от тях, за които средата е подходяща; останалите ще останат складирани. В този живот ние имаме много божествени, човешки и животински желания. Ако аз приема божествено тяло, ще се проявят само добрите от тях, за които обкръжението е подходящо. А ако приема животинско тяло, ще излязат само животинските желания, докато добрите ще трябва да почакат. Какво означава това? Че по силата на обкръжаващата ни среда ние можем да възпрем желанията. Само онази Карма, която е подходяща и съответства на условията, ще се прояви. Това показва, че силата на обкръжението е големият отпор, чрез който може да бъде контролирана дори самата Карма.

9. Поради идентификацията на паметта и впечатленията има логическа последователност на желанията, въпреки че те се различават в зависимост от вида, пространството и времето.

Различните преживявания се превръщат във фини впечатления; съживените отново впечатления стават памет. Думата памет включва несъзнателната координация на миналия опит сведен до впечатления, с настоящото съзнателно действие. Причина за действие в едно тяло става само онази група от впечатления, които са били придобити в сходно тяло. Преживяванията на несходно тяло са държани в състояние на временно изчакване. Всяко тяло действа така, сякаш то е потомък на една поредица от тела от един и същи вид; затова, логическата последователност от желания не може да бъде нарушена.

10. Тъй като жаждата за щастие е вечна, желанията са без начало.

Целият опит е предшестван от желание за щастие. Няма начало на опита, тъй като всеки нов опит се гради върху тенденцията породена от миналия опит; затова желанието е без начало.

11. Тъй като са обединявани от причината, следствието, поддръжката и обектите, при отсъствието на тези, те (желанията) също отсъстват.

Желанията са обединени от причина и следствие¹; ако бъде събудено едно желание, то не умира без да породи своето следствие. От друга страна, умственото вещество е голямото хранилище и поддръжка за миналите желания, сведени до формата на Самскари; докато не бъдат изразходени, те няма да умрат. Освен това, докато сетивата възприемат външните обекти - ще възникват нови желания. Ако е възможно да се освободим от причината, следствието, поддръжката и обектите на желанията - само тогава те могат да изчезнат.

12. Миналото и бъдещето съществуват по своята собствена природа, а качествата имат различни пътища.

Идеята тук е, че битието никога не произлиза от небитието. Миналото и бъдещето, въпреки че не съществуват в проявена форма, съществуват във фина форма.

13. Те (качествата) са проявени или фини, тъй като са от природата на Гуните.

Гуните са трите вида субстанции – Саттва, Раджас и Тамас, чието материално състояние е сетивната вселена. Миналото и бъдещето възникват от различните състояния на проявление на тези Гуни.

14. Единството на нещата идва от единството на промените.

Въпреки че има три субстанции, понеже техните промени са координирани, всички обекти притежават своето единство.

15. Тъй като възприятието и желанието варират по отношение на един и същи обект, то умът и обектът са от различна природа.

С други думи, има обективен свят независим от нашите умове. Това е опровержение на будисткия Идеализъм. След като различните хора гледат на едно и също нещо по различен начин, това нещо не може да представлява просто въображението на някой отделен индивид²

16. Нещата биват познати или непознати на ума, в зависимост от оцветяването, което те му придават.

17. Състоянията на ума са винаги познати, тъй като неговият господар, Пуруша, е неизменен.

Цялата същина на тази теория се състои в това, че вселената е както материална, така и ментална. Тези две състояния са в процес на постоянно изменение. Какво представлява тази книга? Тя е комбинация от молекули в състояние на непрекъснато изменение. Едни частици влизат вътре в нея, а други излизат навън; тя е като един водовъртеж, но кое създава единството й? Кое я прави да изглежда същата книга? Промените са ритмични; те изпращат впечатления към моя ум в хармоничен ред, които са свързани в една неизменна картина, въпреки че отделните части непрестанно се променят. Умът и тялото са като два слоя на една и съща субстанция, които се движат с различна скорост. Понеже единият се движи относително по-бавно, а другият относително по-бързо - ние можем да различим двете движения. Например, един влак се движи, а успоредно на него се движи файтон. Тяхната скорост може да бъде определена до известна степен. Но е необходимо и още нещо. Движението може да бъде възприето единствено когато съществува нещо, което е неподвижно. Но когато две или три неща се движат едно спрямо друго, ние възприемаме скоростта на по-бързото, а после тази на по-бавните. Как може умът да възприеме нещо? Той също е в състояние на постоянно изменение. Следователно е необходимо нещо друго, което се движи по-бавно, а после трябва да стигнете до друго, което е още по-бавно и така нататък – това би продължило до безкрайност. Поради тази причина, логиката ви принуждава да спрете някъде. Трябва да завършите тази последователност като достигнете до нещо, което никога не се променя. Зад тази безкрайна верига на движението стои Пуруша - неизменният, безцветният и чистият. Всички тези впечатления само се отразяват върху него, както един прожекционен апарат хвърля изображения върху екрана, без изобщо да го оцвети.

18. Тъй като умът е обект, той не е самоосветляващ се.

Навсякъде в природата се проявява една колосална сила, но тя не е самоосветляваща се и по същността си не е разумна. Такъв е единствено Пуруша и той е този, който дава своята светлина на всичко. Силата на Пуруша е тази, която “се процежда” навън през всяка материя и сила.

19. Той е неспособен да познае и двете едновременно.

Ако умът беше самоосветляващ се, щеше да е способен да познае едновременно себе си и обектите, което той не може. Тогава когато осъзнава обекта, той не може да мисли за себе си. Следователно Пуруша е самосияен, а умът не е.

20. Ако се допусне друг осъзнаващ разум, тези предположения щяха да бъдат правени до безкрайност и резултатът щеше да е объркване на паметта.

Нека предположим, че има друг разум, който осъзнава обикновения ум; тогава щеше да трябва да има още един, който да осъзнае предния и това не би имало край. То щеше да причини объркване на паметта и нямаше да има натрупване на памет.

21. Тъй като същността на познанието (Пуруша) е неизменен, когато умът приеме неговата форма, той става съзнателен.

Патанджали казва това, за да направи по-ясен факта, че познанието не е качество на Пуруша (то е неговата същност). Когато умът се доближи до Пуруша, той сякаш се отразява в ума, който става знаещ за известно време и изглежда сякаш самият той е Пуруша.

22. Оцветен от виждащия (Пуруша) и видяното, умът е способен да разбере всичко.

От едната страна на ума се отразява външният свят или видяното, а от другата се отразява виждащият. Така идва цялата сила за познание в ума.

23. Умът, въпреки че е оцветен от безбройни желания, работи заради друг (Пуруша), защото той действа като комбинация.

Умът е съставен от различни неща и затова не може да работи сам за себе си. Всяко нещо на този свят което е комбинация (от поне две неща), има цел на тази комбинация нещо трето, заради което се осъществява това съчетание. Комбинацията която е умът, е заради Пуруша.

24. За разграничаващия възприемането на ума като Атман спира.

Чрез дискриминация йогинът узнава, че Пуруша не е умът.

25. След това, решен на разграничение, умът достига предходното на Кайваля (отделянето) състояние.

Практикуването на Йога води до развиване на силата за разграничение, към чистота във виждането. Воалът пада от очите и ние виждаме нещата такива, каквито са. Виждаме, че природата е едно съчетание, показващо цялата тази панорама пред Пуруша, който е свидетелят; че тази природа не е Господ, че всички комбинации на природата са просто за да покажат феномените на Пуруша, коронования крал вътре в нас. Когато чрез продължителната практика се зароди разграничението, страхът изчезва, а умът достига отделяне.

26. Мислите които възникват като препятствия към това, са породени от впечатленията.

Всички идеи които се появяват и ни карат да вярваме, че се нуждаем от нещо външно, което да ни направи щастливи, са препятствия към съвършенството. Пуруша е щастието и блаженството по самата си същност. Но познанието за това е покрито от миналите впечатления. Тези впечатления трябва да излязат навън и да бъдат изразходени.

27. Тяхното унищожение е по същия начин, по който това става с невежеството, егото и т.н., както беше казано по-рано (ІІ.10).

28. Ако онзи който достигне до правилното разграничаващо познание за същностите, се откаже от неговите плодове - при него идва резултатът на съвършеното господство - Самадхи, наречен облака на добродетелта.

Когато йогинът е достигнал до това разграничение, силите споменати в предната глава се появяват в него, но истинският йогин отхвърля всички тях. При него идва едно характерно познание, една определена светлина, наречена Дхарма-мегха или облакът на добродетелта. Всички велики пророци в света, които историята познава, са я притежавали. Те са открили цялата основа на познанието вътре в самите себе си. За тях Истината е била станала действителна. Мирът, покоят и съвършената чистота са станали тяхната собствена природа, след като са се били отказали от суетата на силите.

29. От това произтича спирането на болката и действията. Когато този облак на добродетелта е дошъл, тогава няма повече страх от падане и няма нищо, което да може да завлече йогина надолу. Край на болката.

30. Познанието лишено от покритието на нечистотите става безкрайно, а познаваемото става малко.

Самото познание е там; неговото покритие е изчезнало. Едно от будистките писания дефинира какво се има с в предвид под (състоянието на) буда като безкрайно познание – безкрайно като небето. Исус е достигнал това състояние и е станал Христос. Всички вие ще достигнете това състояние. Когато познанието стане безкрайно, познаваемото става малко. Цялата вселена, с всички нейни обекти на познанието става като едно нищо пред Пуруша. Обикновеният човек смята себе си за много малък, защото за него познаваемото изглежда безкрайно.

31. После приключват последователните трансформации на качествата, тъй като те са постигнали целта си.

След това всички тези разнообразни трансформации на качествата, които се изменят от вид на вид – спират завинаги.

32. Промените които съществуват по отношение на отделните моменти и които биват възприемани на другия край (на края една поредица) са последователност.

Тук Патанджали дефинира думата последователност като промените, които съществуват по отношение на отделните моменти. Докато аз мисля, минават много моменти и във всеки момент има промяна на идеята, но аз възприемам само онези промени, които се намират на края на една поредица. Това се нарича последователност, но за ума, който е реализирал своето вездесъщие, няма последователност. За него всичко е станало присъстващо; за него единствено настоящето съществува, миналото и бъдещето са изгубени. Над времето е установен контрол, цялото познание присъства там, в една секунда. Всичко бива узнато мигновено.

33. Разлагането на качествата по обратния ред лишено от всякакъв мотив и направено заради Пуруша, е Кайваля, или установяването на силата на познанието в неговата собствена природа.

Задачата на природата е приключила - тази безкористна задача, с която нашата мила бавачка, природата, се е била натоварила. Тя сякаш е хванала нежно за ръка самозабравилата се душа и й е показала всички преживявания във вселената, всички проявления - водейки я все по-нависоко и по-нависоко чрез различни тела, докато нейното загубено величие се е възвърнало и тя си е спомнила своята собствена същност. Тогава добрата майка се връща обратно по пътя, по който е дошла, за другите, които също са загубили своя път в безследната пустиня на живота. Така работи тя – без начало и без край. И така, през удоволствие и болка, през добро и зло, безкрайната река от души тече към океана на съвършенството, на себереализацията.

Слава на онези, които са реализирали своята собствена природа. Дано те благословят всички нас!

Приложение

Някои текстове свързани с йога

Шветашватара Упанишад

ІІра глава

6. Където огън е добит, където въздухът е контролиран, където се излива Сома¹, там се създава (съвършен) ум.

8. Поставяйки тялото в правилно положение, като гръдния кош, гърлото и главата са държани изправени, карайки органите да навлязат в ума, мъдрецът прекосява всички страшни течения с помощта на сала на Брахман.

9. Човекът с добре насочени усилия контролира Прана; и когато тя е успокоена, той издиша през ноздрите си. Мъдрецът който постоянства, възпира ума си както кочияшът удържа непокорните коне.

10. В (самотни) места като планинските пещери, където подът е равен и чист от камъчета, огън, пясък, където няма обезпокояващи шумове от хора или водопади, в благоприятни места полезни за ума и приятни за очите – трябва да бъде практикувана Йога (умът трябва да бъде концентриран).

11. По същия начин снеговалежът, димът, слънцето, вятърът, светулката, светкавицата, кристалът, луната – появяването на тези форми постепенно проявява Брахман в Йога.

12. Когато възприятията възникващи от земята, водата, светлината, огъня и етера са започнали, тогава Йога е започнала. При онзи който е получил тяло изградено от огъня на Йога, не идва болест, нито старост, нито смърт.

13. Първите знаци за навлизането в Йога са лекотата, здравето, липсата на алчност, яснотата на изражението, красивият глас, приятният аромат на тялото и малкото количество екскременти.

14. Както златото или среброто, което първоначално е покрито с кал, а после щом е изчистено - засиява в пълен блясък, така и въплътеният човек, виждайки истината за Атман като единствена – достига целта и за него нещастието свършва.

Яджнавалкя, цитиран от Шанкара

(От Шветашватара Упанишад Бхашя)

“След практикуването на положенията на тялото както е необходимо и според правилата, тогава О Гарджи, човекът който е овладял Асана, ще практикува Пранаяма.

“Като се седне в удобна поза, върху еленова (или тигрова) кожа, поставена върху трева Куша, като се почете Ганапати с плодове и сладки, като се постави дясната длан върху лявата и главата и гърлото бъдат държани в права линия, устните бъдат затворени и неподвижни, а тялото насочено на изток или на север, и като се фиксират очите на върха на носа – избягвайки твърде обилната храна или гладуването – Надите трябва да бъдат пречистени, без което практиката би била безплодна. Като се мисли за (семенната дума¹) “Хам,” там където се съединяват Ида и Пингала (дясната и лявата ноздра) Ида трябва да бъде изпълвана с въздух за дванадесет Матри (секунди); след това йогинът медитира на същото място с думата “Ранг” и докато медитира така, бавно издишва въздуха през Пингала (дясната ноздра). След това въздухът вдишан през Пингала, трябва да бъде издишан бавно през Ида по същия начин. Това трябва да бъде практикувано в продължение на три или четири години тайно (сам в някоя стая), според наставленията на Гуру, в ранна утрин, на обед, вечер и в полунощ докато нервите бъдат пречистени. Лекотата на тялото, ясното изражение, добрият апетит, чуването на Нада², са знаците за пречистването на нервите. След това трябва да бъде практикувана Пранаяма, която се състои от Речака (издишване), Кумбхака (задържане на дъха) и Пурака (вдишване). Съединяването на Прана с Апана е Пранаяма.

“За шестнадесет Матри тялото трябва да се напълни от главата до краката (с Прана), за тридесет и две Матри Прана трябва да бъде изхвърлена и за шестдесет и четири трябва да бъде направена Кумбхака.

“Има друга Пранаяма, в която Кумбхака трябва да бъде направена първо за шестдесет и четири Матри, после Прана трябва да бъде изхвърлена за шестнадесет и след това тялото трябва да бъде изпълнено за шестнадесет.

“Чрез Пранаяма навън биват изхвърлени нечистотите на тялото; чрез Дхарана – нечистотите на ума; чрез Пратяхара – нечистотите на привързаността; а с помощта на Самадхи бива премахнато всичко, което скрива суверенната власт на Душата.”

29. Чрез достигането на медитация, при чистия (Пуруша) идват всички сили на природата.

30. Медитацията е премахването на привързаността.

31. Тя става съвършена чрез премахването на модификациите.

32. Чрез Дхарана позата и изпълнението на задълженията на човек стават съвършени.

33. Контролирането на Прана става с помощта на изхвърлянето и задържането.

34. Позата е това, което е стабилно и удобно.

36. Медитацията става съвършена също чрез непривързаността и практиката.

74. Чрез разсъждение върху принципите на природата и чрез отказване от тях като “Не това, не това,”³ разграничението става съвършено.