Предговор

Пратяхара и Дхарана

Постоянно слушаме как всички на света учат, “Бъди добър,” “Бъди добър,” “Бъди добър.” Едва ли има дете родено в която и да е страна, на което да не са казвали, “Не кради,” “Не лъжи,” но никой не казва на детето как то може да не прави това. Думите няма да му помогнат. Защо то да не стане крадец? Ние не го учим как да не краде, а просто му казваме, “Не кради.” Само когато го научим как да контролира ума си, му помагаме наистина. Всички действия, вътрешни и външни, се осъществяват когато умът се свърже с определените центрове, наречени органи. Доброволно или не, той бива накаран да се свърже с центровете и ето защо хората се чувстват нещастни и извършват глупави постъпки, които - ако умът беше под контрол - те не биха направили. Какъв би бил резултатът от контрола върху ума? Ако го имаше, той не би се съединявал с центровете на възприятие и тогава естествено чувствата и желанията му биха били под контрол. До тук всичко е ясно. Но възможно ли е това? Съвършено възможно е. Виждате го и в наши времена; лечителите чрез вяра учат хората да отричат нещастието, болката и злото. Тяхната философия е по-скоро заобиколна, но тя също е едно ниво от Йога, на което те по някакъв начин са спрели пътя си. Винаги когато успеят да накарат човек да отхвърли страданието като го отрече, те в действителност използват част от Пратяхара, тъй като правят ума на човека достатъчно силен да игнорира сетивата си. В малка степени и за известно време, хипнотизаторите също стимулират у пациента един вид болестна Пратяхара чрез своето внушение. Така нареченото хипнотично въздействие може да въздейства само върху един слаб ум. И докато един шарлатанин, чрез средствата на фиксирания поглед или по някакъв друг начин, не успее да доведе ума на субекта в един вид пасивно, болестно състояние - неговите внушения никога няма да подействат.

Но контролът върху нервните центрове, който е установен за известно време от хипнотизатора върху хипнотичния пациент или пациента на лечението чрез вяра е осъдителен, защото той води до пълна гибел. Това не е истински контрол върху мозъчните центрове на човек чрез силата на неговата собствена воля, а представлява едно зашеметяване на ума на пациента за известно време чрез внезапни удари, които са нанасяни върху него от волята на някой друг. Това може да бъде оприличено на следното: вместо да опитаме да възпрем лудото препускане на буен конски впряг чрез средствата на юздите и мускулната сила, да накараме някой друг да нанесе тежки удари по главите на конете, за да ги зашемети, като по този начин ги направи кротки. При такъв процес човекът върху който се въздейства губи част от своите умствени енергии, докато накрая умът, вместо да придобие сила и съвършен контрол, става безформена и безсилна маса и единствената цел на пациента става приюта за душевно болни.

Всеки опит за контрол, който е несъзнателен и не произтича от ума на контролирания, не само е пагубен, но в края на краищата е обречен на провал. Целта на всяка душа е свободата и господството - свободата от робството на материята и мисълта и господството над вътрешната и външната природа. Вместо да води към това, всеки поток от волята на друг човек, в каквато и форма да идва той, независимо дали като директен контрол върху органите или като насилствен контрол, докато човек е в някакво болестно състояние – само запоява още една брънка към вече съществуващата тежка верига на робството на миналите мисли и миналите суеверия. Затова внимавайте как позволявате на другите да ви въздействат. И внимавайте да не доведете някого несъзнателно до гибел. Наистина, някои успяват да правят добро на много хора за известно време като дават нова насока на техните склонности, но същевременно те носят гибел за милиони чрез несъзнателните внушения, които пръскат наоколо, предизвиквайки в мъжете и жените онова болестно, пасивно и хипнотично състояние, което ги прави накрая почти бездушни. Следователно, всеки един който иска някой друг да вярва сляпо в нещо или повлича хората след себе си чрез контролиращата сила на своята по-силна воля - вреди на хората, дори и да не иска това.

Затова използвайте собствените си умове - сами контролирайте своите тела и умове и помнете: ако не сте болен човек, нито една външна воля не може да ви повлияе; така че избягвайте всеки – колкото и велик и добър да е той – който ви кара да вярвате сляпо. По цял свят има танцуващи, подскачащи и виещи секти, които се разпространяват като зараза, когато започнат да пеят, танцуват и проповядват; те също са един вид хипнотизатори. Те упражняват изключителен контрол за известно време върху чувствителните хора и - колко жалко! – много често, в края на краищата, унищожават цели раси. Да, наистина е по-здравословно за един индивид или за една раса да си останат лоши, отколкото да бъдат привидно добри чрез такъв болестотворен външен контрол. Сърцето на човек унива при мисълта за това какви огромни щети са нанесли на човечеството такива безотговорни, но в същото време добронамерени религиозни фанатици. Те не знаят, че умовете които достигат до внезапен духовен подем под въздействие на техните внушения от музика и молитви, просто правят себе си пасивни, болни и безсилни и се отварят за всяко чуждо внушение, може би и лошо. Тези невежи и заблудени хора дори и не сънуват, че докато се поздравяват със своите чудотворни сили да трансформират човешките сърца - за които те смятат, че някое седящо в облаците Същество ги е изляло отгоре им - в същото време посяват семената на бъдещ упадък, престъпления, лудост и смърт. Знайте, че това е опасно и го избягвайте с всички средства, които са по силите ви.

Онзи който е успял в свързването с, или отделянето на своя от центровете по своя воля, е успял в Пратяхара; Пратяхара означава “събиране към,” възпиране на силите на ума насочени навън и освобождаването му от робството на сетивата. Когато бъдем способни да направим това, тогава ще имаме истински характер; единствено тогава ще сме направили една голяма крачка към свободата; преди това сме само машини.

Колко е трудно да бъде контролиран умът! Той много уместно се сравнява с полудяла маймуна. Имало една маймуна, неспокойна по природа, каквито са всички маймуни. Като че ли това не стигало, но някой й дал да пие вино на воля, така че тя станала още по-неспокойна. След това я ужилил скорпион. Когато човек бъде ужилен от скорпион, той подскача насам-натам цял ден; така че бедната маймуна се намирала в по-лошо състояние от всякога. За да направи нейното нещастие пълно, един демон се вселил в нея. Какви думи биха могли да опишат неконтролируемото безпокойство на тази маймуна? Човешкият ум е като тази маймуна, непрестанно активен по природа; освен това той се опиянява от виното на желанието, увеличавайки по този начин своята буйност. След като желанието завладее ума му, идва ужилването на завистта от успеха на другите и накрая демонът на гордостта се вселява в него, карайки го да си придава голяма важност. Колко е трудно да бъде контролиран такъв ум!

Затова първото упражнение е да седим за известно време, като оставим ума да си тече свободно. Той клокочи и се пени през цялото време. Той е като маймуна, която подскача насам-натам. Нека тя скача, колкото си иска; вие просто чакайте и наблюдавайте. Познанието е сила, казва поговорката, и това е вярно. Докато не узнаете какво прави умът, не можете да го контролирате. Дайте му свобода; в него може да се появят много грозни и противни мисли. Но вие ще откриете, че с всеки изминал ден неговите приумици стават все по-слаби и по-слаби, че с всеки ден той става все по-спокоен. В първите няколко месеца ще откриете, че умът има много, много мисли, а по-късно ще видите, че те са намалели в известна степен, а след още няколко месеца, те ще стават все по-малко и по-малко, докато накрая умът не бъде поставен под съвършен контрол; но ние търпеливо трябва да практикуваме ежедневно. Веднага щом парата бъде пусната в действие, двигателят трябва да тръгне; веднага щом се появи нещо пред нас, ние трябва да го възприемем; затова човекът, за да докаже че той не е машина, трябва да демонстрира, че не се намира под контрол на нищо. Този контрол на ума и възпирането му да се свърже с центровете (на възприятие), е Пратяхара. Как се практикува тя? Това е огромна работа, която не може да бъде свършена в един ден. Само след търпелива, продължила години работа, можем да успеем.

След като сте практикували Пратяхара за известно време, направете следващата крачка, Дхарана, или задържането на ума в определена точка. Какво означава това? Принуждаването на ума да почувства определени части на тялото за сметка на други. Например, опитайте се да почувствате само ръката си за сметка на всички останали части. Когато Читта или умственото вещество бъде затворено и ограничено в едно място, това е Дхарана. Тази Дхарана може да бъде различни видове; едновременно с нея е добре да поиграем малко с въображението си. Например, умът трябва да бъде накаран да мисли за една точка в сърцето. Това е много трудно; по-лесно е да го направим, ако си представим един лотос там. Този лотос е пълен със светлина, сияйна светлина. Концентрирайте ума си върху това. Може да мислите за лотоса на мозъка като пълен със светлина или за различните центрове, споменати по-рано.

Йогинът трябва винаги да практикува. Той трябва да се опита да живее сам; приятелството с различни видове хора разсейва ума; той не трябва да говори много, защото говоренето също разсейва; не трябва да работи много, защото твърде усилената работа разсейва ума; той не може да бъде контролиран след цял ден тежка работа. Човекът който спазва горните правила може да стане йогин. Такава е силата на Йога, че дори и малка част от нея носи огромна полза. Тя няма да нарани никого, а напротив, ще донесе полза на всекиго. Преди всичко, тя ще намали нервната възбуда, ще донесе спокойствие, ще ни направи способни да виждаме нещата по-ясно. Темпераментът ни ще стане по-добър и здравето ни също ще се подобри. Доброто здраве ще бъде един от първите нейни признаци, както и красивият глас. Недостатъците на гласа ще изчезнат. Това е един от многото резултати, които ще настъпят. При онези които практикуват усилено, ще се появят още много признаци. Те понякога ще чуват звуци като звън на камбани на голямо разстояние, които се сливат и достигат до ушите като един продължителен звук. Понякога ще бъдат виждани някои неща, като например малки петънца светлина, които се носят и стават все по-големи и по-големи; и когато тези неща настъпят, знайте че прогресирате бързо.

Тези които искат да бъдат йогини и да практикуват усилено, първо трябва да се погрижат за своята диета. Онези които искат само малко практика за всекидневния напрегнат живот, нека те не ядат много; иначе могат да ядат каквото пожелаят. За тези които искат да направят бърз прогрес и да практикуват усърдно, строгата диета е абсолютно необходима. Те ще намерят за ползотворно да се хранят само с мляко и зърнени храни в продължение на няколко месеца. Докато тяхното устройство става все по-фино и по-фино, в началото те ще откриват, че най-малката нередовност ги изкарва извън равновесие. Преди човек да е достигнал съвършения контрол, една хапка храна в повече или по-малко ще смущава цялата му система; след това той ще може да яде каквото пожелае.

Когато човек започне да се концентрира, дори падането на игла ще му се струва като гръмотевица, която преминава през мозъка му. Тъй като органите стават по-фини, възприятията също стават по-фини. Това са етапите, през които ние трябва да преминем и всички онези които постоянстват, ще успеят. Откажете се от всякакви спорове и всичко друго, което ви разсейва. Има ли нещо в сухите и неразбираеми интелектуални приказки? Те само изваждат ума извън равновесие и го смущават. Фактите на фините нива трябва да бъдат реализирани. С говорене ли ще стане това? Затова се откажете от празните приказки. Четете само онези книги, които са били написани от хора постигнали реализация.

Бъдете като бисерната мида. Има една красива индийска басня, в която се разказва, че ако вали когато звездата Свати е в зенита си и капка от тази дъждовна вода падне в някоя мида, тя се превръща в перла. Мидите знаят това и когато звездата свети, излизат на повърхността на водата и остават да чакат, за да уловят скъпоценната дъждовна капка. Когато тя капне отгоре им, мидите бързо затварят черупките си и се гмуркат на дъното на морето, където търпеливо превръщат капката в перла. Ние трябва да постъпим по същия начин. Първо чуйте, след това разберете и накрая, изоставяйки всичко което ви разсейва, затворете умовете си за външните влияния и развийте истината вътре във вас. Има опасност да пропилеете своите енергии, ако често приемате една идея само защото е някаква новост за вас и после се отказвате от нея заради друга, по-нова. Заемете се с едно нещо, правете него - завършете го и не се отказвайте преди да сте видели края му. Този който може да стане луд по една идея, само той вижда светлината. Онези които само “гризват” по нещо оттук и после друго оттам, никога няма да постигнат нищо. Те може и да погъделичкват нервите си за момент, но с това се приключва всичко. Те ще бъдат роби в ръцете на природата и никога няма да излязат отвъд сетивата.

Онези които наистина искат да бъдат йогини, трябва да се откажат – веднъж завинаги – от това гризане на разни неща. Заемете се с една идея. Превърнете тази идея в своя живот – мислете за нея, мечтайте за нея, живейте я. Нека мозъка, мускулите, нервите и всяка част от вашето тяло да се изпълнят само с тази идея - оставете на мира всяка друга. Това е пътят към успеха и начинът, по който великите духовни гиганти са създавани. Другите са само говорещи машини. Ако наистина искаме да бъдем блажени и да направим и другите блажени, ние трябва да отидем по-надълбоко. Първата стъпка която трябва да направим, е да не безпокоим напразно ума си и да не общуваме с хора чиито идеи са смущаващи. Всеки от вас знае, че определени хора, определени места, определени храни ви отблъскват. Избягвайте ги; а онези които искат да се изкачат до най-висшето, трябва да избягват всяка компания, независимо дали добра или лоша. Практикувайте усърдно; няма значение дали ще живеете или ще умрете. Вие трябва да се гмурнете и да работите, без да мислите за резултатите. Ако сте достатъчно храбри, за шест месеца ще бъдете съвършени йогини. Но онези които вземат съвсем малко от това и по малко от всичко останало, не правят прогрес. Няма полза само да слушате уроци. За онези които са пълни с Тамас, които са невежи и нечувствителни, онези, чиито умове никога не могат да се концентрират върху никоя идея и които само копнеят за нещо, което да ги развлича – за тях религията и философията са просто обекти за забавление. Това са непостоянните хора. Те чуват нещо да се говори, мислят го за много хубаво, а после се прибират у дома си и забравят всичко. За да успеете, трябва да притежавате огромно постоянство, огромна воля. “Ще изпия океана,” казва упоритата душа, “по моя воля планините ще се сринат.” Имайте такъв вид енергия, такъв вид воля, работете усилено и ще постигнете целта.

Досега разгледахме бегло различните етапи в Раджа Йога, освен по-фините като тренирането на концентрацията – целта към която Раджа Йога ще ни отведе. Ние виждаме, че цялото наше познание като човешки същества, което наричаме рационално, е свързано със съзнанието. Моето съзнание за тази маса и за вашето присъствие, ме кара да знам, че масата и вие сте тук. В същото време, има голяма част от моето битие, за която аз не съм съзнателен. Всички органи вътре в тялото, различните части на мозъка – никой не е съзнателен за тях.

Когато ям храна, аз го правя съзнателно; когато я асимилирам - го правя несъзнателно. Когато всички части на тялото ми са подсилвани от кръвта, това става несъзнателно. И все пак аз съм този, който прави това – в това едно тяло не може да има двадесет други дỳши. Как знам, че го правя аз, а не някой друг? Някой може да се опита да ме убеди, че моята работа е само да ям и да смилам храната, а подсилването на тялото от храната се прави за мен от някой друг. Това не може да е вярно, защото може да бъде демонстрирано, че почти всяко действие за което ние сме несъзнателни в момента, може да бъде доведено до нивото на съзнанието. Сърцето бие очевидно без нашия контрол. Никой от нас тук не може да контролира сърцето си. Но чрез практика човек може да постигне контрол дори върху сърцето си, докато то не започне да бие по негова воля – бавно или бързо, или почти да спре. Върху почти всяка част от тялото може да се постигне контрол. Какво показва това? Че функциите които са под нивото на съзнанието, също се изпълняват от нас, само че ние правим това несъзнателно. Следователно има две нива, на които работи човешкият ум. Първо е съзнателното ниво, на което всяко действие винаги придружавано от чувството за егото. После идва несъзнателното ниво, където нито едно действие не е придружавано от чувството за его. Тази част от умствената дейност, която не е съпътствана от егото е несъзнателна дейност, а онази която е съпроводена от чувството за “аз”, е съзнателна дейност. При по-низшите животни несъзнателната дейност се нарича инстинкт. При по-висшите животни, както и при най-висшето от всички, човекът, преобладава онова, което се нарича съзнателна дейност.

Но всичко не свършва дотук. Има още по-висше ниво, на което може да действа умът. Той може да излезе отвъд съзнанието. Точно както несъзнателната дейност е под нивото на съзнанието, така съществува друга дейност, която е над съзнанието и която също не е придружавана от чувството за его. Чувството за “аз” е само средното ниво. Когато умът е над или под тази линия, това чувство за “аз” не съществува и все пак умът работи. Когато той излезе отвъд тази линия на самосъзнанието, той навлиза в Самадхи или свръхсъзнанието. Но как например ние разбираме, че човек който е в Самадхи, не е слязъл под нивото на съзнанието и не е деградирал вместо да се издигне нагоре? И двата вида (умствени) дейности не са съпроводени от его. Отговорът е, че чрез следствията и по резултатите от дейността ние познаваме това, което се намира отдолу и отгоре тази линия. Когато човек навлезе в дълбок сън, той навлиза в ниво, което е под съзнателното. Той работи с тялото си през цялото време - диша, може би се движи в съня си, без това да е съпроводено от някакво чувство на его; той е несъзнателен и когато се върне от съня си е същият човек като онзи, който е отишъл да спи. Общият сбор от познанието, което той е имал преди да навлезе в съня, е същото; то не нараства ни най-малко. Не идва никакво просветление. Но когато човек навлезе в Самадхи, ако влезе в него като глупак, излиза като мъдрец.

Кое поражда разликата? От едното състояние човек излиза съвсем същия какъвто е бил, когато е влязъл в него, а от другото излиза просветлен, пророк и светец, целият му характер е изменен - целият му живот е променен и просветлен. Това са двете следствия. Понеже тези следствия са различни, причините за тях също трябва да са различни. Тъй като това просветление с което човек излиза от Самадхи е много по-висше от онова състояние, което може да бъде придобито в несъзнателност и от това, което може да бъде достигнато чрез размишление в съзнателност, следователно то трябва да е свръхсъзнателно състояние.

Това накратко, е идеята за Самадхи. Какво е нейното приложение? То е следното: Полето на разума и на съзнателните действия на ума е тясно и ограничено. Има една малка окръжност, в която човешкия разум трябва да се движи. Той не може да излезе извън нея. Всеки негов опит да го направи е невъзможен и все пак отвъд това се намира всичко, което е скъпо за човечеството. Всички въпроси дали има безсмъртна душа, Бог или някакво висше съзнание, което направлява вселената, са отвъд полето на разума. Той никога не може да им отговори. Какво казва разумът? Той казва, “Аз съм агностик; не знам дали отговорът е да или не.” И все пак тези въпроси са толкова важни за нас. Без техния правилен отговор, човешкият живот би бил безсмислен. Всички наши етически теории, всички наши морални отношения, всичко, което е велико и добро в човешката природа, е било моделирано според отговорите, които са дошли отвъд този кръг. Затова е много важно ние да получим отговори на тези въпроси. Ако животът е само една кратка игра, а вселената е само “случайна комбинация от атоми,” тогава защо аз трябва да правя добро на другите? Защо трябва да проявявам милосърдие, справедливост и съчувствие? Най-доброто нещо за нас в такъв свят би било да се възползваме от момента и всеки да живее сам за себе си. Ако няма надежда, защо трябва да обичам своя брат, а не да му прережа гърлото? Ако не съществува нищо отвъд, ако няма свобода, а само ненарушими и мъртви закони, то тогава единственото което аз трябва да правя, е да се опитвам да бъда щастлив тук. Днес ще откриете хора които казват, че те имат за основа на своя морал утилитарното гледище. В какво се състои то? Да се осигури възможно най-много щастие за възможно най-голям брой хора. Защо да правя това? Защо да не създавам най-голямото нещастие за най-много хора, ако това ще ми помогне? Как биха отговорили на този въпрос утилитаристите? Откъде знаете кое е правилно и кое е погрешно? Аз съм движен от своето желание за щастие и го удовлетворявам – това е в природата ми; не знам нищо отвъд това. Имам своите желания и трябва да ги удовлетворя; защо трябва да се оплаквате? От друга страна, откъде идват всички тези истини за човешкия живот, за морала, за безсмъртната душа, за Бог, за това да бъдем добри и преди всичко - да бъдем себеотрицателни?

Цялата етика, всяка дейност и цялата човешка мисъл се градят върху тази единствена идея за себеотрицанието. Цялото понятие за човешкия живот може да бъде обобщено с тази единствена дума - себеотрицание. Защо трябва да бъдем себеотрицателни? Вие наричате себе си рационалист и утилитарист, но ако не ми покажете поне едно основание за утилитаризма, аз бих ви нарекъл нерационален човек. Кажете ми една причина, поради която да не бъда егоист. Да помолиш някого да бъде себеотрицателен, може да бъде нещо хубаво от гледна точка на поезията, но поезията не е разумът. Защо да не бъда егоист, защо да бъда добър? Защото Г-н или Г-жа Еди-си-кои казват така, не е отговор за мен. Къде е ползата от това да бъда себеотрицателен? За мен смисълът се състои в това да бъда егоист, ако това означава най-много щастие. Какъв е отговорът на този въпрос? Утилитаристът никога не може да го даде. Отговорът е, че този живот е само една капка в безкрайния океан, една брънка от безкрайна верига. Откъде са взели идеята за себеотрицанието онези, които са я проповядвали? Ние знаем, че тя не е инстинктивна, защото животните които имат инстинкти, не я познават. Тя не е и на разума; разумът не знае нищо за нея. Откъде са дошли тези идеи?

При изучаването на историята ние откриваме, че всички велики учители които някога са живели на света, поддържат една обща идея. Всички те заявяват, че са получили своите истини от отвъд, само че много от тях не са знаели къде е това. Например, един от тях би казал, че при него е дошъл ангел във формата на човешко същество с криле и му е известил: “Чуй, О човече, това е посланието.” Друг твърди, че някоя Дева (божество) или сияйно същество му се е явило. Трети казва, че е сънувал как някакъв негов предшественик е дошъл и му е разкрил определени неща. Той не е знаел нищо освен това. Но общото е това, че всеки от тях претендира, че това познание е достигнало до него из отвъд, а не чрез неговата мисловна сила. На какво учи науката на Йога? Тя учи как всички те са били прави да твърдят, че цялото тяхно познание е дошло при тях някъде отвъд разума, но то също така е дошло от тях самите.

Йогинът учи, че умът има едно по-висше ниво на съществуване, което се намира над разума – това е свръхсетивното състояние и когато човек го достигне, познанието намиращо се отвъд разума идва при него. Метафизическото и трансценденталното познание идва при този човек. Това състояние на излизане извън разума, надвишаващо обичайната човешка природа, може понякога да дойде при човек, който не разбира науката за него; той неочаквано попада на него. И когато това стане, той обикновено започва да го интерпретира като идващо отвън. Това обяснява защо едно вдъхновение или трансценденталното познание - въпреки че е едно и също в различните страни - в една страна ще изглежда, че идва чрез ангел, в друга чрез Дева, а в трета – чрез Бог. Какво означава това? Това значи, че умът е внесъл познанието според своята собствена природа и откриването му е било интерпретирано според вярването и образованието на човека, чрез когото то е дошло. Действителният факт е, че тези различни хора сякаш са се натъквали неочаквано на това свръхсъзнателно състояние.

Йогинът казва, че наистина има голяма опасност от това. В много случаи има опасност да не се стигне до мозъчно разстройство, а като общо правило ще откриете, че тези хора, на които това състояние се е случило ненадейно и което те не са разбирали - колкото и велики да са били – все пак са вървели пипнешком в тъмнината и обикновено са подхранвали някакъв вид странно суеверие едновременно с познанието си. Те са се открили за различни халюцинации. Мохамед е твърдял, че Архангел Габриел е дошъл един ден при него в пещерата му и го взел на гърба на небесния кон Харак, за да посети небесата. Но при все това, Мохамед е казал и някои удивителни истини. Ако прочетете Корана, ще откриете най-възхитителните истини примесени със суеверия. Как бихте обяснили това? Този човек несъмнено е получил вдъхновение, но това сякаш е станало с него случайно. Той не е бил трениран йогин, и не е знаел причината за това, което прави. Спомнете си доброто, което Мохамед е сторил на света, но си припомнете и злините, които са извършени поради неговия фанатизъм! Помислете си за милионите, които са били посечени заради неговите учения, за майките лишени от децата си, за децата превърнати в сираци, за многобройните разрушени изцяло страни, за милионите и милиони избити хора!

Ние виждаме тази опасност изучавайки живота на големите учители като Мохамед и някои други. Все пак откриваме, че в същото време всички те са били вдъхновени. Но винаги когато някой пророк е попадал на свръхсъзнателно състояние извисявайки своята емоционална природа, той се е връщал от него не само с много истини, но и с някакъв вид фанатизъм, с някакво суеверие, което е нанесло толкова щети на света, колкото величието на неговото учение е помогнало на хората. За да извлечем нещо разумно от масата противоречия, които наричаме човешки живот, ние трябва да надраснем своя разум, но трябва да направим това бавно и научно, с редовна практика, като същевременно отхвърляме всяко суеверие. Трябва да се заемем с изучаването на свръхсъзнателното състояние точно така, както бихме направили с всяка друга наука. Трябва да положим своите основи върху разума и да го следваме до там, до където може да ни заведе, а когато той се провали, пак същият този разум ще ни покаже пътя към най-висшето ниво. Когато чуете някой да казва, “Аз съм вдъхновен,” след което започне да приказва нерационално, отхвърлете го. Защо? Защото тези три състояния – инстинкт, разум и свръхсъзнание, или с други думи, несъзнателното, съзнателното и свръхсъзнателното – принадлежат на един и същи ум. В един човек няма три ума, а едно от неговите състояния се развива в другите две. Инстинктът се развива в разум, а разумът – в трансцендентално съзнание; следователно, нито едно от тези състояния никога не противоречи на другите. Истинското вдъхновение никога не противоречи на разума, а го завършва. Точно както откривате великите пророци да казват, “Идвам не за да руша, а за да градя,” така вдъхновението винаги доизгражда разума и е в хармония в него.

Всички отделни етапи в Йога имат за цел да ни отведат научно до свръхсъзнателното състояние, Самадхи. И което е повече и жизненоважно да разберем - вдъхновението е в природата на всеки човек точно толкова, колкото е било и в тази на древните пророци. Тези пророци не са били уникални; това са били хора като вас и мен, но велики йогини. Те са достигнали до свръхсъзнанието и вие и аз също можем да постигнем това. Те не са били странни хора. Самият факт, че някой човек някога е достигал до това състояние доказва, че това е възможно за всеки човек. И не само че е възможно, но в края на краищата всеки трябва да го достигне - и това е религията. Опитът е единственият учител, който имаме. Можем да си говорим и разсъждаваме през целия си живот, но ние не сме способни да разберем и една дума от истината, докато сами не я изпитаме. Не можете да се надявате човек да стане хирург като просто му дадете няколко книги. Не можете да задоволите любопитството ми да видя някоя страна, ако само ми покажете нейна карта. Аз трябва да имам действителен опит. Картите могат да създадат единствено по-голямо любопитство в нас да достигнем съвършеното познание. Отвъд това, те нямат никаква стойност. Вкопчването в книгите само изражда човешкия ум. Съществувало ли е някога по-ужасно богохулство от твърдението, че цялото познание за Бог е затворено в тази или онази книга? Как смеят хората да наричат Бог безкраен и в същото време да се опитват да го напъхат между кориците на една малка книга? Разбира се онова избиване и колене е отминало¹, но светът все още е много здраво обвързан от вярата си в книгите.

За да се достигне до свръхсъзнателното състояние по научен начин, е необходимо да се премине през различните етапи на Раджа Йога, които ви обяснявах досега. След Пратяхара и Дхарана ние достигаме до Дхяна или медитацията. Когато умът бъде приучен да остава фиксиран върху някакъв вътрешен или външен обект, той получава силата да тече в един непрекъснат поток към тази точка. Това състояние се нарича Дхяна. Когато човек така е интензифицирал силата на Дхяна, че стане способен да отхвърли външната част от възприятието и остане да медитира само върху вътрешната му част или неговия смисъл, това състояние се нарича Самадхи. Трите заедно – Дхарана, Дхяна и Самадхи – се наричат Самяма. Или с други думи, ако човек може първо да се концентрира върху някой обект, ако след това е способен да продължи да бъде в състояние на концентрация и накрая, чрез тази продължителна концентрация, да поддържа единствената мисъл за вътрешната страна на възприятието, на което обектът е бил следствие - този ум придобива контрол над всичко.

Това медитативно състояние е най-висшето състояние на съществуване. Но докато съществува желанието, никакво истинско щастие не може да дойде. Единствено съзерцателното изследване от позицията на свидетел е това, което може да ни донесе истинска радост и щастие. Животното намира своето щастие в сетивата, човекът – в своя интелект, а богът – в духовното съзерцание. Единствено за душата постигнала това съзерцателно състояние, светът наистина става красив. Многообразните изменения на природата представляват една панорама от красота и възвишеност за онзи, който не се смесва с тях и не желае нищо.

Тези идеи трябва да бъдат разбрани в Дхяна или медитацията. Чуваме един звук. Първа е външната вибрация; след това е нервното движение, което я отнася до ума; трета идва реакцията на ума заедно с просветването на познанието за обекта, който е бил външната причина за тези различни изменения от етерни вибрации в умствени реакции. В Йога тези три процеса се наричат Шабда (звук), Артха (смисъл) и Джнана (познание). На езика на физиката и физиологията те се наричат етерна вибрация, нервен или мозъчен импулс и психическа реакция. Тези три процеса, въпреки че са напълно отделни, са се смесили по такъв начин, че са станали съвсем неразличими. В действителност ние не сме способни да възприемем нито един от тях, а възприемаме само техния комбиниран ефект и го наричаме външен обект. Всеки акт на възприятие включва тези три процеса и няма причина, поради която ние да не бъдем способни да ги разграничим.

Когато умът стане силен и контролиран чрез предварителна подготовка и придобие силата за фино възприятие, той трябва да се заеме с медитация. Медитацията трябва да започне с материални обекти и постепенно да се издига към все по-фини и по-фини, докато не се достигне до медитацията без обект. Умът трябва първо да се заеме с възприемането на външните причини за усещанията, после с вътрешните импулси и накрая със собствените си реакции. Когато успее да възприеме външните причини за усещанията сами по себе си, умът ще придобие силата да възприема всички фини материални реалности, всички фини тела и форми. Когато успее във възприемането на вътрешните импулси и движения сами по себе си, той ще придобие контрол върху всички умствени вълни – в самия себе си или в другите – дори преди те да са се преобразували във физическа енергия; а когато бъде способен да възприеме умствената реакция сама по себе си, йогинът ще достигне познание за всичко, тъй като всеки сетивен обект и всяка мисъл са резултати от тази реакция. Тогава той ще е видял самите основи на своя ум и този ум ще бъде под негов съвършен контрол. При йогина ще дойдат различни сили, но ако той се поддаде на изкушението на някоя от тях, пътят към по-нататъшния му прогрес ще бъде възпрепятстван. Такава е опасността от стремежа към удоволствия. Но ако йогинът е достатъчно силен да отхвърли дори тези свръхестествени сили, той ще постигне целта на Йога, пълното потискане на вълните в океана на ума. Тогава в пълния си блясък ще засияе величието на душата, необезпокоявана от вълните на ума и движенията на тялото; и йогинът ще намери себе си такъв, какъвто е, и винаги е бил - същността на познанието, безсмъртен и всепроникващ.

Самадхи е достояние на всяко човешко същество – дори повече, на всяко животно. Всеки, от най-низшето животно до най-висшия ангел, по едно или друго време ще трябва да достигне до това състояние и тогава, единствено тогава, истинската религия ще започне за него. Преди това ние само се стремим към нея. В момента няма разлика между нас и онези, които нямат религия, защото не притежаваме опит. За какво ни е концентрацията, ако не за да ни доведе до това преживяване? Всеки от етапите по пътя към постигането на Самадхи е изучен, правилно пригоден, всички тези нива са научно организирани и ако бъдат практикувани точно, със сигурност ще ни доведат до желаната цел. Тогава всяка мъка ще спре, всички нещастия ще изчезнат; семената на действията ще бъдат изгорени и душата ще бъде свободна завинаги.