Рефлексията като способност на ученика да осмисля равнището на своите достижения, е резултат от процес на самопознание, самопреживяване и условие за самовъзпитание и саморазвитие. Това важи особено за адекватната самооценка, адекватния „аз-образ, т.е. тогава, когато рефлексията е на високо равнище и сумира подбудите и усилията на личността за самовъзпитание. Чрез рефлексията личността сменя позициите си в процеса на дейността, достига до умение да сменя гледните си точки и по този начин да постига по-голяма ефективност, по-пълно единство между съзнание и поведение. Способността за рефлексия формира у учениците самочувствие, което има голяма значение за техния социален статус и социална активност.
Като ядро на самосъзнанието, рефлексивната способност е резултат от функционирането на механизма на саморегулацията, на самопознанието /самонаблюдение, самоанализ и др./, което формира аз-концепцията на личността; на самопреживяването /удовлетвореност, неудовлетвореност/, което формира самооценката на личността /адекватна, неадекватна/; на самоизменението /автокорекция/ на личността. Развитието на тази способност зависи от много фактори, главният от които е учебно - възпитателният процес в училището. До сега рефлексивните способности обаче не са заели своето място като конкретни цели на учебно-възпитателния процес.
Интериоризация— термин, с който се означава процесът на натрупване на опит чрез преобразуване на външни действия във вътрешни психически. Терминът се използва в единство с понятието екстериоризация.
Интериоризация — термин, с който се означава процесът на натрупване на опит чрез преобразуване на външни действия във вътрешни психически. Терминът се използва в единство с понятието екстериоризация.
Психодиагностика - процес на изучаване състоянието на ученика, равнището на неговото психическо развитие. Приема се, че психодиагностика може да се осъществява на две равнища: на равнище научно изследване и на равнище педагогическа практика.
