2.Биологична възраст- Бирен и Ренер твърдят: “ Биол. възраст е оценка на позицията на индивида по отношение на неговия потенциален жизнен обхват. В биол. възраст влизат функционалните способности на системата от жизненоважни органи на индивида. Тя е индекс на биол. здраве. Жизнеспособността на даден индивид може да бъде по-добра или по-лоша в сравнение с друг индивид на същата хронологична възраст. Колкото по-млада е биол. възраст в сравнение с хронологичната, толкова повече се очаква, че ще живее индивида.
3.Психологична възраст - отнася се до адаптивните способности на индивида сравнени с тези на други в същата хронологична възраст. Адаптацията на индивида се осъществява чрез различни псих. конструкти: когнитивни, поведенчески, мотивационни фактори. По тези псих. индекси, когато са налице позитивни псих. характеристики, в сравнение с други хора на същата възраст, индивидите се разглеждат като псих. млади. Ако тези позитивни адаптивни способноси не зависят от хронологичната възраст, индивидите се водят псих. стари.
4.Функционална възраст - касае способността на човек да функционира ефективно в дадена среда. Индивидът се нуждае от някои физически и псих. умения, за да функционира самостоятелно. На 45 год. човек е много по-функционален от на 25 г. Понеже функц. възраст не съвпада с хронологичната се изработват таблици за оценяване на функц. способности на човека.
5.Социална възраст - отнася се до социалните роли и очаквания, които хората имат по отношение на себе си и на други членове на обществото. Напр.: ролята на майката и поведенията, които я съпътстват - ако трябва да направим предикция на поведението на жена на 30 год. , за нея е по-важно да знаем, че има 3-годишно дете, отколкото че е защитила дисертация, защото социалната възраст е свързана с определен кръг задължения и отговорности, но и с определени права.
Соц. възраст не винаги съвпада с хронологичната.
Интелектуален акт - разрешаване на проблем постигнато не чрез съзерцание а чрез активни действия на индивида благодарение на които се постига най - добра координация със средата. Естествен подбор на полезни действия на индивида който е различен от подбора на еволюцията и се подчинява на няколко закона:
