Прес клипинг на тема: „Здравеопазване” 30. 05. 2014 Национални вестници

Броят на регистрираните аптеки се колебае около 3900, от които 3700 работят и отчитат ръст на оборотите и следват пазарната тенденция. Тече постепенен процес на замяна на отпадналите строго индивидуални аптеки с аптеки, включени под една или друга форма във вериги. През миналата година общите продажби на лекарства, добавки, медицински изделия и козметика през аптеките са за 2.239 млрд.лв., което представлява ръст в стойност от 5.6% по данни на IMS Health.

Средните обороти на една аптека достигнаха 643 хил. лв. при около 600 хил. лв. през 2012 г.

"Броят на действащите аптеки е един и същ. Отпадащите се заместват веднага от нови. Липсата на други нови инвестиционни проекти въобще за ритейл бизнеса в България тласка някои хора и компании да оперират аптеки, ако бизнесите им са стагнирани. Причината е, че бизнесът показва известна устойчивост

- есенциалната нужда от здраве и това, че покупките в аптеките не подлежат на отлагане, обслужват интереса към тях", коментира д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на анализаторската компания IMS Health за България.

По думите му процесът на концентрация продължава. "Има непрекъснато процес на модернизация - технологична, на практиките, на бизнеса. В контраст с този процес работят около 1000-1200 обекта, които имат минимално значение за оборота, а осигуряват минимален доход на собственика си", казва той. Вече около 75% от продажбите минават през аптека, част от някакъв тип верига с повече от един обект

- истинска верига, виртуална верига, кооперирана верига, дълга, къса и пр. Конкуренцията все повече се изнася между веригите аптеки, а не толкова между единични аптеки и вериги. Съответно конкуренцията е на съвсем друго ниво и изискванията да останеш на пазара са много по-високи. "Ако се включат наемът на помещението, мебелировката, цената на персонала, която е различна за регионите на страната, и първоначалното зареждане, отварянето на една нова аптека струва между 100 и 200 хил в зависимост от бизнес плана за аптеката", изчислява д-р Трифонов. "Не съм виждал нова аптека, която да е в помещение, по-малко от 100 кв.м. Причината е, че обектите задължително трябва да са отворени към клиентите, да има свободни зони със стока, където те да избират сами. Дори не слагам в общата тенденция най-новата ни аптека, която е на площ от 1000 кв.м и е своеобразен здравен хипермаркет", казва Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки и съсобственик на аптеки "Ремедиум".

По-малко или повече лекарства

Продуктовото портфолио в аптеките зависи много от специализацията. Има аптеки, които продават предимно лекарства с рецепта и те могат да са в основата и на 90% от оборота.

"Особено в провинцията има много аптеки, които са в близост до медицински център или болница, или в самата им сграда и продават изключително лекарства. От тях голяма част са по лекарско предписание и платени от здравната каса. Това е идеята на тези специализирани аптеки - да обслужват потока от болни възможно най-бързо", коментира Костов. По думите му обаче да разчиташ за оборота само на една категория е доста рисково и непрофесионално. "Нормално е да има баланс, да има диверсификация и колкото тя е по-голяма, колкото аптеката по-добре управлява категориите си, толкова по-конкурентоспособна е", смята той.

Принципното изчисление, че от продажба само на скъпи лекарства не се печели, е по-скоро болезнена истина за фармацевтите. За продажба на най-скъпите медикаменти, което става в 99% от случаите с протокол от здравната каса, аптеката получава 2 лв. такса, след като се приспадне ДДС -1.67 лв. Така през нея минава оборот, от който тя не печели нищо. Независимо дали е специализирана в лекарства с рецепта или диверсифицира с добавки, козметика, билки и др., според общите изчисления при аптеките средно 75% от оборотите идват от лекарствени средства, а една четвърт - от нелекарствени. "Нетната доходност е обърната -две трети от нея е от продукти без рецепта, a едва една трета - от медикаментите по лекарско предписание", казва д-р Трифонов.

Дори и в най-големите градове на България с изключение на София основен двигател за покупки в аптеките са цените. Встрани от множеството възрастни хора, които търсят най-евтиния медикамент, авторекламата с това, че продаваш на най-ниските цени, продължава да върши работа, дори и това да не е така. "Аптеките, които продават на ниски цени, са успешни. Очевидно е, че пациентът търси това. На съвсем малко по-платежоспособен пазар като софийския веднага започват да изникват и други фактори. Вече става въпрос за възможност за избор, за качеството на обслужване, за пълна гама продукти, сред която клиентът да намери всичко, което търси, а не само определени групи продукти. Клиентите не искат да се връщат в аптека, която може да изпълни само част от рецептата. Една аптека вече трябва да продава всичко, свързано със здравето, дори и индиректно", коментира Николай Костов.

Законодателството за фармацевтичния пазар все още не позволява окрупняване на бизнеса. Според лекарствения закон едно физическо или юридическо лице може да притежава не повече от четири аптеки. Това принуждава собствениците на по-големи вериги да регистрират множество на брой фирми, собственици на по четири обекта.

"Има вериги от 250, 100 или подобен брой обекти. Така в сектора има едно хибридно положение между официално наличие на къси вериги от четири и неофициално наличие на вериги, по-големи от четири аптеки, което в момента като че ли устройва всички", смята д-р Трифонов. По думите му страхът от навлизането на чужди вериги аптеки, който до известна степен беше преодолян с въвеждането на правилото за четири аптеки, съвсем е изчезнал. Причината е, че цените на лекарствата в България са най-ниските в ЕС, а аптечният пазар е изключително ценово ориентиран, "дискаунтърски". Така при сегашните мизерни маржове и нетна печалба веригите аптеки не биха могли да очакват доходността от аптечния бизнес, която имат в Западна Европа.
Проф. Д-р Георги Михайлов:

Човешкото здраве е безценно, но спасяването му има много сериозна, реална цена

Капитал Daily Приложение  стр. 44,45  



Проф. Михайлов, преди точно една година направихме интервю с вас за хематологията в България, новостите в тази специалност и проблемите с напускането на младите хематолози. Какво се промени за вас и вашите колеги в професионален план през тази година?

Проблемите в направлението кадрово осигуряване на държавата стоят от толкова много години, че не е сериозно да смятаме, че за една година тенденцията би могла да бъде обърната. Това, което се надига вече в общественото пространство като дискусия и на мен ми беше приятно да чуя господин Иван Нейков като бивш министър на социалните грижи, е, че подходът към обезпечаването на младите специалисти и младите хора изобщо в България трябва да се промени сериозно като философия и повишаването на доходите, което предстаВлява основният проблем на България, която е страна с най-ниски доходи в ЕС, да бъде на базата на квалификацията. Това означава априори, че специалистите с висше медицинско образование не биха могли да започнат своята професионална кариера с възнаграждение от порядъка на няколкостотин, казвам в ниския порядък, евро, тъй като това поставя на изпитание живота на техните семейства, тяхната логистика, свързана с професията и извънпрофесионалната среда, и всичко това довежда до появата на желание за търсене на реализация в други части на територията и на ЕС, и на света изобщо.

Аз лично виждам, че вече започва сериозна дискусия около тези въпроси. Другото, което наблюдавам, и то с голяма доза тъга, е, че горчивият опит от емиграцията връща голяма част от младите хора в България. Ясно е за всеки, който е живял някъде в чужбина, че емигрантският живот в никакъв случай не е лесен и не може толкова елементарно да бъдат преодолени всички бариери в едно друго общество, за да може човек да се инкорпорира адекватно в него и да бъде балансиран и спокоен за бъдещето си и бъдещето на своето семейство. И голяма част от младите хора, които заминаха, учиха в чужбина, имаха желание да останат, по силата на доста сложните взаимоотношения напоследък са принудени буквално да се върнат у нас. Ясно е на всеки интелигентен човек, че не всички могат да бъдат алокирани в градове като Лондон, Ню Йорк, Париж, Берлин и че навсякъде трябва да търсим оптималните параметри за израстването на личността в професионално, в социално, в личностно отношение. Винаги ще има излив на специалисти към по-големи центрове, към по-съвършени общества, но не бива да стигаме до явлението, което навремето се наричаше в Ирландия "кървене на страната", когато ирландците масово са емигрирали в САЩ. Сега Ирландия е една от страните с най-бърз растеж в рамките на Европа. Моите родители винаги ми споделяха една немска поговорка - "След всеки декември идва май", така че историята, животът са едно махало, няма вечно пропадане и вечно катерене нагоре. Всеки, който се интересува от циклите в историята, оценява това, но ние трябва да търсим решение всеки ден, не да се уповаваме на историята. Тук мога да кажа за нашия екип и за нашата болница, че нейното ръководство успя в толкова кризисен момент за страната, каквито са последните 5-6 години, да приласкае един голям екип от млади хора, от които немалка част взеха по една или две специалности и формираха модерен екип от ентусиазирани специалисти, мога вече да кажа, а не само от ентусиазирани лекари, които са много полезни в тежка професия, каквато е онкохематологията. Разбира се, финансовото обезпечаване е в рамките на максималното, което е средното за страната, тъй като естествено ние не можем, административното ръководство не може да даде обезпечаване, еквивалентно на това в Западна и Централна Европа. Търси се обаче максималното в рамките на възможностите на търговското дружество и освен това се търси максималното, за да получат те комфорт, че са желани специалисти, контактите, международните прояви, пътуванията, краткосрочните и дългосрочните специализации в чужбина в големи центрове по онкохематология, тъй като нашата дисциплина като всички сериозни дисциплини е интегративно достояние на световния опит.

Има напуснали и при нас, но огромният брой от младите лекари останаха в България и това е един добър показател освен всичко останало, с което се занимаваме. Това ни дава правото да кажем, че сме звено с много сериозен кадрови ресурс освен с технологичен. Бяхте във франция с един от най-известните български актьори, Стефан Данаилов. Каква е разликата в лечението на хематологичните заболявания у нас и във франция? Самият проф. Данаилов спомена, че не вижда разлика. Не бих искал да засягаме темата за лечението на професор Стефан Данаилов, това е личен въпрос. Но за франция спокойно можем да споменем, тъй като контактите ми там са свързани с историята на моя живот, аз съм работил там като специализант. Безспорно е, че стратегията на лечение като цяло е една и съща, но безспорно е и друго - че както технологичното, така и кадровото осигуряване на центровете от нивото на "Сейнт Антоан", за който стана дума, "Сен Ауи", големите университетски центрове в Западна Европа и лекарственото насищане, терапевтичната палитра, терапевтичният инструментариум, бил той лекарствен или биологичен, или радиологичен, хирургичен, ако искате, са в много по-добра готовност за прецизно лечение, отколкото при нас.

***

ЛЕКАРИТЕ ОТ СПЕШНА ПОМОЩ В СОФИЯ ПОДАДОХА КОЛЕКТИВНО ОСТАВКА В ЗНАК НА ПРОТЕСТ СРЕЩУ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА УВОЛНЕНИЕТО НА ДИРЕКТОРА ИМ Д-Р ГЕОРГИ ГЕЛЕВ И ЗАМЕСТНИКА Д-Р АНГЕЛ АНГЕЛОВ, ЗА КОЕТО СЪОБЩИ ЗАМ.-МИНИСТЪРЪТ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО БОЙКО ПЕНКОВ. ТЕ СЕ СЪБРАХА ПРЕД МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, ЗА ДА ИЗРАЗЯТ ПРОТЕСТА СИ И НАСТОЯВАТ ЗА ПО-ДОБРИ УСЛОВИЯ НА ТРУД И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ. ТЕЖКИТЕ ПРОБЛЕМИ В СПЕШНАТА ПОМОЩ ОТНОВО ПРИВЛЯКОХА ВНИМАНИЕ СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ СЛУЧАЙ НА ПОЧИНАЛА МЛАДА ЖЕНА ПРЕДИ ДВА ДНИ. "КАТЕГОРИЧНО НЕ ПРИЕМАМ УПРЕЦИТЕ ЗА ЛОША ОРГАНИЗАЦИЯ И НЕДОСТАТЪЧЕН КОНТРОЛ"; КАЗА ГЕЛЕВ ПРЕД BTV. ПО ДУМИТЕ МУ ПРОБЛЕМИТЕ СА СИСТЕМНИ И РЪКОВОДСТВОТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СПРАВИ САМО С НЕДОСТИГА НА КАДРИ, ЛИНЕЙКИ И ОБОРУДВАНЕ.

- Медицинската наука е една от най-бурно разбиващите се области на човешкото познание. Всеки месец в научните лаборатории на водещи фармацевтични компании се синтезират десетки нови молекули - бъдещи лекарства, чиято единствена цел е да атакуват и излекуват дадено все още неконтролирано заболяване.

Редките болести са голяма група, различни по своята същност заболявания, една част от които се предава генетично от поколение на поколение, а друга се явява спонтанно в хода на човешкия живот. Ние като хематолози се занимаваме и с двата вида редки заболявания, при които има нарушения в кръвта и/или кръвотворните органи. Определено през последните 10 години продължителността и качеството на живот на нашите пациенти значимо се подобриха, като при някои заболявания това подобрение е драматично. Например пациентите с хронична миелогенна левкемия, които в миналото преживяваха средно около пет години, понастоящем с въвеждането на т.нар. прицелно (таргетно лечение) живеят вече повече от десет години и над 80% от тях се чувстват напълно здрави. В съвременната онкология и хематология прицелното лечение навлиза все по-широко в ежедневната практика. Това е лечение с молекули - медикаменти, които атакуват точния болестен механизъм в левкемичната (или друга ракова) клетка, като съхраняват здравите тъкани на пациента. Така при хроничната миелогенна левкемия например преживяемостта на пациентите рязко нарасна, хората се върнаха по работните си места, чувстват се (и са) здрави и се очаква продължителността на живота им да се удължи максимално. Това е пример как една левкемия от фатално заболяване се превръща в хронично такова, което изисква поддържане подобно на захарния диабет и предпразполага към дълга преживяемост с добро качество на живот.

Какъв е броят на пациентите, които годишно преминават през вашата клиника в болница "Св. Марина", Варна?

- Hиe сме единствената хематологична клиника в Североизточна и Източна България и броят на нашите пациенти е голям. Обслужваме 8 области на страната, но имаме пациенти и от други, no-отдалечени региони. През клиниката ни преминават по няколко пъти 8 годината около 440 пациенти с редки заболявания.

- За щастие България не е изолирана от участие в клиничните изпитвания на нови молекули - бъдещи лекарства за пациенти както с редки, така и с по-често срещани хематологични и онкологични заболявания. Ние, лекарите от водещите хематологични и онкологични клиники в България, положихме неистови усилия, за да докажем, че сме в състояние да провеждаме такива изпитвания, че можем да спазваме всички правила на добрата клинична практика и да проследяваме в детайли пациентите си. Участието 8 такива изпитвания е много престижно и в САЩ и Западна Европа широко се рекламира и разяснява на пациентите. Затова там болните силно желаят да се бключат в тези проучвания, които във всички случаи дават още по-големи надежди в борбата с коварните злокачествени (и не само злокачествени) заболявания. Препоръките на Американската асоциация по хематология например за лечение на злокачествените кръвни заболявания поставят на първо място участието на пациента в клинично изпитване. За съжаление в България има криворазбрано отношение към клиничните проучвания и не без участието на някои медии в главите на хората се е вдянало разбирането, че това са опасни "опити с хора", че пациентите са "морски свинчета" и пр. Всичко това се поражда от липсата на информация и недостатъчната здравна култура на нашето население. За да достигне една молекула - бъдещо лекарство, до клинично проучване върху пациенти, тя минава през дълъг път от синтеза й в научната лаборатория, през прилагане на опитни животни, след това на здрави доброволци и чак тогава се пристъпва към I фаза на клиничното изпитване върху пациенти, които са лекувани до този момент с наличните лекарствени средства безрезултатно. Преди проучваното

лекарство да се приложи на пациентите, най-стриктно се отчитат възможните странични лекарствени реакции и ефективността му спрямо заболяването, което се третира. Ние в България работим само клинични проучвания на медикаменти във II и III фаза, т.е. когато тяхната ефективност и безопасност са вече изяснени, но трябва да се набере определен брой пациенти, за да се регистрира медикаментът в агенциите по лекарства в САЩ и Европа.