Парамедици, а не лекари в линейките

Внезапна смърт на млада жена. Обвинения за закъсняла линейка. Проверка. Заплаха за уволнение на директор. Протест на подчинените му в негова защита. Това е телеграфното описание на случай от последните дни, поставящ за пореден път проблемите на спешната помощ във фокуса на общественото внимание. Историята беше подробно разказана от медиите, представени бяха различни гледни точки и мнения, но в обясненията кой крив и кой прав някак си се губят съществените поуки, които могат да се извадят от нея. А те са три и са адресирани до гражданите, работещите в спешните центрове и до политиците.

Първо за гражданите. Медиците не са вълшебници. Идването на линейка не значи 100% връщане към живота. Разбирам болката и гнева на роднините, преживял съм загуба на близък човек и знам каква е надеждата, че идващият екип на Спешна помощ ще направи чудо. Но животът има граници, пред които цялата модерна медицина е безсилна. Нека да не става дежурно обвинението, че някой е починал, защото линейката е закъсняла. Смъртта настъпва поради сериозни причини, много от които не могат да бъдат преодолени нито с бърза реакция, нито с оборудване, нито с познания.

Сега за работещите в спешните центрове и техните преки ръководители. Да нямаш в линейка от Спешна помощ дефибрилатор е грубо нехайство. Да се очаква от теб да оказваш спешна помощ, а оборудването ти да не го позволява, е престъпна небрежност. Няма никакво значение, че в конкретния случай използването му вероятно не е било необходимо, липсата на апарата ни показва степента на готовност на екипите да окажат спешна помощ при всякакви състояния. И тук обясненията с недостига на персонал не минават. Някой трябва да понесе отговорността за липсващата техника - този, който не я е поставил там, или този, който не я е поискал, или този, който не я е дал. И това важи не само за дефибрилаторите, а за всичко, което е необходимо и което отличава истинската линейка от таксиметровия автомобил.

И третата поука, най-важната - за политиците. Организацията на спешната помощ у нас е остаряла и недофинансирана. Нескромно ще припомня концепцията, която предложихме през 2011 г. за развитието й, се намира още на сайта на здравното министерство. За съжаление, всичките ми опити да обясня необходимостта от инвестиции в реформи останаха неразбрани от финансовото министерство. Картина, която изглежда не се е променила и днес. Към 2011 г. на спешната помощ бяха нужни ежегодно 150 милиона лева (два пъти повече от осигуряваните). Но не само средствата са проблем. Цялата идея за возещи се лекари в автомобили, консултиращи и лекуващи безплатно по домовете или просто транспортиращи нуждаещи се от някакви здравни услуги е дълбоко архаична. Мястото на лекарите е в болниците. Целта на Спешна помощ трябва да бъде не да обслужи всеки пациент вкъщи, а да поддържа жизнените показатели на истински спешните пациенти до бързото им транспортиране в болницата. Необходими са млади хора, специфично обучени на ограничен брой, но животоспасяващи дейности, които не е нужно да бъдат лекари. Парамедиците при добро заплащане и организация ще отговорят на тези нужди, както го правят в много страни по света. Спешните отделения трябва да бъдат интегрирани в големите многопрофилни болници, където лекарите да имат възможност за уточняване на диагнозата и осъществяване на най-доброто лечение. Такъв модел желаехме да се приеме и последвалите години само затвърдиха убедеността ми, че сме били прави. Без подобна реформа и осигурено финансиране системата е обречена и ще става все по-непригодна да се справя със задачите си. Нито "малки пироговчета", нито екзотични идеи за местостоянки на линейките ще помогнат. Както няма да помогнат и "моркови" от типа на лесна специализация, защото са глупави като концепция, трудни за осъществяване, че бих казал и вредни. Национален консенсус, твърда политическа воля и пари - това е рецептата за лечение на Спешната помощ, а и за цялото здравеопазване.


100 лв. глоба за "боклук" към доктор

Владимир Симеонов

Стандарт  стр. 7  

100 лв. глоба за обида и налитане на бой към лекар от Спешния център ще плати петричанин, постанови районният съд. На 8 април около 20,30 ч Николай К. пристигнал вбесен в спешния център, където видял дежурния д-р Петър Илиев. Започнал да му крещи: "Боклук, нещастник, за затвора си". Веднага била извикана полиция, униформените задържали пияния мъж и спасили доктора от побой. Малко преди това Николай пил заедно с приятел. Когато тръгнали да се прибират към квартала си, приятелят му, също порядъчно подпийнал, паднал на земята. Николай се обадил на спешния телефон, но междувременно качил падналия на такси и го придружил до болницата. Там вдигнал скандала на лекарите, че са се забавили. Оказало се, че по това време екипът бил на адрес в село и затова не е реагирал веднага. След като се върнали в Петрич обаче, медиците веднага тръгнали с линейка към посочения адрес, но междувременно разбрали, че пострадалият вече е в кабинета. Пред съда Николай се извинил на д-р Илиев, съжалил за агресивното си поведение и признал, че е бил пиян.

Русе и съседният румънски град Гюргево подновяват темата за сътрудничество в сферата на здравеопазването. Обмисля се обмяна на опит между лекарите, а в бъдеще и споделяне на обща леглова база при лечението на пациентите от двете страни на Дунав. Затова предстои разработването на трансграничен проект за взаимодействие при кризи. В него ще бъде привлечен като партньор Центърът за спешна помощ в Русе, съобщи изпълнителният директор на Асоциация "Еврорегион Данубиус" Лили Ганчева. Има желание здравните заведения от област Русе да възобновят сътрудничеството си с болницата в Гюргево. Това стана ясно след среща на областния управител Венцислав Калчев с администратора на окръг Гюргево Думитру Беану и румънския депутат Николае Флориан. Още преди години гюргевската болница е подписала споразумение за партньорство с МБАЛ-Русе, припомнят запознати.

София може да остане без спешна помощ заради масово напускане на лекари в знак на протест срещу уволнението на шефа на Центъра за бърза помощ д-р Георги Гелев в сряда.

"83 служители, сред които 25 лекари от Центъра за спешна медицинска помощ в София, са подали оставка", заяви заместник-директорът на центъра Светлана Богданова. Причината за масовото напускане е предложението на здравния министър Таня Андреева шефът на Център "Спешна помощ“ - София д-р Гоерги Гелев и заместникът му д-р Ангел Ангелов да бъдат уволнени. Предложението на министър Андреева дойде след смъртта на 40-годишната фотографка Елизабет Димитрова, чиито близки твърдят, че линейката е закъсняла 55 минути. От Спешна помощ обаче обясниха, че медицинският екип е пристигнал за 18 минути. Медиците от спешния център предупреждават, че ако ръководството бъде уволнено, след 30 дни те ще напуснат работа.

"Ако всички лекари, които са подали молби, напуснат, това означава, че след месец София ще остане с 5-6 линейки“, твърди протестиращият д-р Пламен Паликарски. Освен че подадоха колективно предизвестия за напускане, около 50 служители на спешния център излязоха на протест пред Министерството на здравеопазването в защита на началниците си. 10 линейки с включени светлини оградиха ведомството и затрудниха движението в центъра. Протестиращите внесоха подписка в министерството, която са подкрепили 250 от общо 400 служители на Спешна помощ от цялата страна.

Взехме решението от безсилие заради последното безумие, което се случва в системата на спешната помощ. Нещата са извън поносимостта, обясни пред "Монитор" началникът на дежурната 4-та смяна в спешния център д-р Иван Димитров. Всички служители в центъра носят лентички "Протест", а пациентите са посрещани с бележка на вратата, която призовава здравният министър Таня Андреева и ръководството на Българския лекарски съюз да напуснат заеманите постове. Шефът на Спешна помощ д-р Гелев, който е в болнични до края на юни, заяви, че не знае за протеста и молбите на напускане. "Няма да подам оставка. Категорично не приемам упреците за лоша организация и недостатъчен контрол в Спешната помощ", заяви д-р Гелев пред Би Ти Ви. Според него проблемите в сектора ще съществуват, докато не бъде решен проблемът с ниското заплащане на медицинските кадри. В момента един лекар в Спешна помощ получава между 600 и 800 лв., а според шефа на центъра минималната заплата трябва да бъде 1500 лв. В момента в София има само 189 лекарски щатни бройки, но само 90 от тях са заети. Столицата разполага с 11 линейки, въпреки че според европейските стандарти те трябва да са 60.

В деня на протестите, полк. проф. Николай Петров вчера е предложен за началник на ВМА и за висшето офицерско звание "бригаден генерал", считано от 3 юни 2014 г. Това предложи правителството на президента. Медикът трябва да бъде назначен от президента с указ.

Чиновници в Центъра за спешна помощ в София са назначавани с по-високи заплати, отколкото лекарите и фелдшерите. Въпросните облагодетелствани администратори не са завършили нито университет, нито колеж и имат само средно образование. Това показва експресен одит на Министерството на здравеопазването.

Мениджмънтът, осъществяван от директора на центъра д-р Георги Гелев, не е добър. Вътрешните правила за работа там не са ефективни, контролът върху бързината и качеството на работата е слаб, са установили проверяващите.

Оказва се, че директорът Гелев няма стратегия за управление на човешките ресурси.

В графиците одиторите са открили куп несъответствия между длъжностите и поименните разписания на спешните медици. На адреси понякога са пускани линейки само с фелдшер, но не и с лекар.

"Всичко това не обезпечава икономичното и ефективно разходване на бюджетните средства", твърдят проверяващите в одитния доклад.

Оказва се още, че допълнителните възнаграждения на медиците са определяни на око

и по симпатия. Във вътрешните правила за определяне на работната заплата на работниците и служителите в центъра не са описани критериите за даване на премии или парични бонуси. Няма нито система, нито методика за оценка на работните места и на длъжностите.

Към 31 декември 2013 г. там работят 25 лекари, почти половината без специалност, с което пък е нарушен стандартът по спешна медицина.

Оказва се, че спешният център в столицата е единственият в страната, който е плащал на шофьори за "извънреден" труд, без те да са изкарали колите поне веднъж на дежурство от паркинга. Така отчетените като "резервни шофьори" в счетоводните документи за различните дежурства са различен брой. За дневна смяна те са 7 човека, като 3-ма от тях са включени в графика на мястото на отсъстващи такива. От останалите 5-има шофьори нямат изминати километри и те на практика не са изпълнявали служебните си задължения, за които са назначени, но дежурствата са заплатени. Не се следи и дали изписаните лекарства и горива отиват за дейността на центъра.

На министър Андреева са предложени три кандидатури за шеф на ЦСМП и в петък една от тях ще бъде одобрена след разговори, а от 20 юни когато д-р Гелев се връща от отпуск ще се извърши и рокадата.
Четирима избягали за месец във Варна

Добромир Радушев

Монитор  стр. 2,3  

Само за последния месец четирима лекари са напуснали Спешна помощ във Варна. Екипите, които трябва да обслужват град като Варна, по стандарт трябва да са 10. Заради дефицит на кадри обаче на смяна работят обикновено по 7 екипа и непрекъснато имат проблеми с недоволни пациенти, че закъсняват. Това заяви д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ.

През последния месец Спешна помощ-Варна са напуснали 4-ма лекари. "Това означава един екип по-малко. Колегите им могат да го компенсират с допълнителни дежурства, които са за сметка на тяхното здраве. Хората напускат в цялата страна, защото заплащането е унизително, условията на труд са ужасни, стресът е голям, хаосът е невероятен и нямат перспективи. Няма как да бъдат задържани в системата. Във Варна има много незаети лекарски места. Идват, изкарват няколко месеца и като си видят фиша за заплатата, като ги заплашат 2-3 пъти - напускат. Като разберат, че не могат да специализират, младите колеги са в пълното си право да си търсят перспективи", коментира още д-р Кателиева.
Трошат с камъни колите в махалите

Ели Крумова

Монитор  стр. 2  

Две строшени с камъни линейки в ромските махали на Пловдив за две години. Това е неприятната статистика, станала достояние на медиите през 2011 г. и 2013 г. При първия случай от август 2011 г. колата на Спешна помощ била на адрес в Столипиново. По това време в гетото набирал скорост слух, че линейки обикалят из квартала, за да отвличат и изкормват деца за органи. Линейката се отзовала на сигнал за пациентка в критично състояние с кръвно над 200. Нямало проблеми между близките на болната и лекарката, която била на смяна, но на връщане неизвестен вандал хвърлил камъни и потрошил стъклата на автомобила. Тогава зам.-директорът на ЦСМП д-р Димитър Христозов обясни, че линейките са застраховани и ремонтът ще отнеме не повече от ден. Въпреки това инцидентът в Столипиново притеснил много дежурния екип.

"Страхуваме се, но спешен случай няма да откажем. Ще отидем, ако трябва до пациента с полиция, но ще се отзовем на всеки сигнал", бяха категорични тогава медиците от пловдивската Спешна помощ.
Нямат възможност да специализират

Монитор  стр. 2  

Медиците са недооценени, те не могат да специализират, защото графиците им са свръхнатоварени, обясни за "Монитор" председателката на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ д-р Десислава Каталиева. Това е и основната причина в центровете да са хора без специалност, посочи тя.

За това настояват в писмо и подписка, внесена в Министерството на здравеопазването от асоциацията.

Затова от асоциацията настояват не само да се отпуснат повече бройки по държавна поръчка, но и лекарите от спешните центрове, които правят специализация, да са на индивидуални програми и възможност за гъвкаво присъствие на лекции.

Д-р Каталиева заяви, че колегите й искат да се регламентира с наредба статутът на фелдшерите, които сега работят в центровете, както и на лекарските асистенти, които медицинските колежи започват да обучават от тази есен. Към момента тези длъжности са "хвърчащи", за тях не е разписано нито какви са задълженията им, нито какви са правата и отговорностите им. Д-р Каталиева определи като парадокс факта, че парамедиците, за които все още няма щатове в спешните центрове, имат статут, докато специалистите по медицински грижи, каквито са фелдшерите и лекарските асистенти, не.
Д-р Гелев заварил линейки тип "Флинстоун"

Мариана Тодорова

Монитор  стр. 3  

Когато поел Спешна помощ, д-р Георги Гелев заварил разруха и линейки тип "Флинстоун".

На 88 линейки се падат 30 дефибрилатора. Това заяви шефът на Бърза помощ по време на изслушването му в парламентарната здравна комисия вчера. Той уточни, че апаратурата е скъпа - около 15-20 хил. лв., и не може да се разнася от кола в кола. Дефибрилаторите се монтират в линейките. Имало и 6 преносими, които можели да се ползват, ако колата не е оборудвана с такъв.

"Проверките са тенденциозни. Никой не оценява проблемите, върху които сме акцентирали многократно през последните години", категоричен бе Гелев. Той коментира и последния случай, завършил със смърт. По думите му 7 мин. е търсен свободен екип, който е отишъл на адреса за 19 мин.

"Проблемите в Спешна помощ не са от вчера", заяви здравният министър Таня Андреева по време на заседанието на ресорната комисия в Народното събрание за проблемите в Спешна помощ. Резултатите от всички проверки показват нарушения на правилата. Нарушения има и в правилника за работа на Спешна помощ, има липса на контрол, както и нарушения в разпределението на екипите и други.
Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация:

В Румъния колите идват за 4 минути

Монитор  стр. 13  

За да се реформира спешната помощ, на първо място са необходими средства. За това настояват и работещите в системата на спешната помощ. Не достигат средства, няма и достатъчно кадри. Оттам идват и проблемите в организацията, в апаратурата. Освен пари, разбира се, е необходима и добра организация. За да се постигне обаче тази организация, са необходими добра воля и административен капацитет, което е приоритет на Министерството на здравеопазването. Но трябва да тръгнем от парите. Преди няколко месеца по наша покана ни гостуваше д-р Арафат, който е бащата на реформата в спешната помощ в Румъния, която е една от най-добрите в Европа. Те са започнали още преди 15 години цялостно да реформират сектора с добра организация, с апаратура, включили са дори системата на пожарната и вътрешното министерство, които са разделени на различни нива. Случаите предварително се отсяват, на определени адреси се изпращат дори пожарникари, за да окажат бърза помощ. Линейките пристигат в рамките на 4 минути, ако е необходимо се изпраща лекар, или в други ситуации пожарникари поддържат живота на човека до идването на медиците. Но там са инвестирани огромни средства и техните няколко правителства продължават да инвестират средства в системата. В обучение на екипите, в заплати, в закупуване на апаратура, оборудване, включително в закупуване на хеликоптери и т.н.

У нас много неща не са допустими. Не бих се ангажирал обаче да кажа кой е виновен и кой не. И защо при последния смъртен случай тази линейка не е имала дефибрилатор, на какво се дължи въпросното забавяне. Всъщност големият проблем е, че на дежурство са били 11 екипа, което е крайно недостатъчно за София. Не е виновен нито д-р Гелев, нито някой друг. Години наред говорим, че с трици маймуни не се ловят. Трябва сериозно преосмисляне на цялата ни система и сериозно финансиране, за да тръгнат нещата.
Добри Кожухаров: В този си вид Бърза помощ дискриминира хората

Монитор  стр. 13  

Трагедията с починалата фотографка Елизабет Димитрова и драмата с нейния съпруг Тони отново поставиха на дневен ред проблема със спешната медицинска помощ в София. Разбираме всичко - ниските заплати, ужасните условия на труд, озверелите пациенти, липсата на адекватна защита. Всичко това се пише на гърба на медицинските екипи и те са най-потърпевши. Обаче е редно, преди лекарите и сестрите да обвиняват държавата и пациентите, да се поставят на мястото на нуждаещите се от спешна помощ и техните близки.

Примерът с екипа, който бе извикан в сутрешния блок на TV7 да спасява Тони Димитров, е класически. Въпросната лекарка нарече как ли не колегите - "еничари", "подставени лица", "провокатори" и други подобни глупости. Накратко, същата преди малко повече от две години отказа да вземе моя баща в държавна болница и препоръча частна такава. Срещу съответното заплащане, разбира се. Веднага казвам, пари на ръка не са искани, но намекът бе повече от ясен. И така моето семейство беше принудено да плати на частната болница за транспорт, след като спешната помощ отказа да го закара в ИСУЛ. Защо и кой е отказал, така и не стана ясно, но това няма особено значение. Остана усещането, че Бърза помощ избирателно се отнася към пациентите. Това си е чиста дискриминация - най-вече по възраст и заболяване. И това е една от причините хората да приемат спешните екипи за някакви чиновници, които само отчитат дейност, без да има реална помощ. Е, какво странно има тогава в агресията на пациентите и близките им? Та нали става въпрос за живот!
Петя Бахарова: Неочаквана развръзка

Монитор  стр. 13  

Три пъти през последния месец виках Бърза помощ. Мой близък губеше способността да вижда и говори. Състоянието му беше критично, кошмарно и в компетенциите на спешната помощ.

След преживяното трябва да отбележа, че при всичките повиквания екипите идваха на двайстата минута. Междувременно звънях на близки лекари, защото не можех безучастно да стоя и просто да чакам. Имах едно наум, че бързата помощ може да закъснее, да се замотае безкрайно, защото няма ден без подобни примери в живота ни. При първото идване на линейката, а това стана на петнайстата минута от обаждането, изпитах огромно облекчение. Бях готова да разцелувам лекарката, появила се толкова бързо. Не помня името на жената с бяла престилка, за което се извинявам, но искам да є благодаря, че ни помогна. Тя стоя почти час, докато не овладя положението. Съгласи се да говори с наш близък лекар и прие препоръките му. Съобщи ни в кои лечебни заведения може да бъде откаран пациентът заради районирането. Придружи ни до трета болница по наша молба и докато не се увери, че нещата са в сигурните ръце на колегите є, не ни остави. Подобна беше картината и при последвалите още две идвания на Бърза помощ.

Мнозина сигурно ще кажат, че моят пример е изключение, че сме късметлии или просто ни е споходило щастливо стечение на обстоятелствата. Може и да е така, но няма как да не призная, че "сблъсъкът" с Бърза помощ ми дава надежда за това, че не всичко е толкова трагично и лишено от човечност. Направи ми впечатление обаче колко много си приличат и трите лекарки от спешното, с които контактувах. Бяха уморени и състарени. Носеха вехтите си докторски чанти като товар на перманентната криза в "Спешно отделение". Въпросът е какъв ще е краят на този БГ сериал?

Заплатите на чиновниците в Спешна помощ в София са двойно по-високи от тези на медицинския персонал. Това става ясно от проверка на медицинския ДАНС в центъра. Тя беше представена вчера от здравния министър д-р Таня Андреева пред ресорната комисия в парламента. Оказа се, че счетоводители са вземали по 2340 лева, шефът на автопарка - 1729 лв., докато лекарите са се разписвали за 1172 лева, а сестрите - за 787 лева. Освен това администрацията е 31 души при щат 579 души, като 100 от тях са незаети.

"Това е повече, отколкото в големите болници, които приемат годишно по десетки хиляди пациенти", посочи д-р Андреева. Проверката установила още, че шофьори се водели на работа, за да вземат пари за извънреден труд, без да са поемали сигнали. Неправилно са били разпределяни бонуси, лоша била организацията на работата и екипите не били добре окомлектовани.

По-рано през деня медици, сестри и шофьори от столичната Спешна помощ излязоха на протест пред здравното министерство. Те се заканиха да хвърлят дружно оставки, ако предложеният за уволнение техен директор д-р Георги Гелев наистина бъде освободен. Те поискаха и увеличение на заплатите си със 100%, което би струвало на бюджета около 4-5 млн. лева само за София.

От одита стана ясно още, че часовете на тръгване и пристигане на линейката, която закъсня фатално и млада фотографка почина, са били фалшифицирани. Протестиращите се кълняха, че колата е стигнала за 19 минути, д-р Гелев продължаваше да твърди същото на изслушването в парламентарната здравна комисия, но докладът от проверката е категоричен, че има забавяне. Освен това сателитна снимка доказва, че линейката първо е била на адрес на ул. "Вардар", но в кв. "Филиповци", и чак след това е тръгнала за улица със същото име, но в кв. "Надежда", където почина Елизабет Димитрова.