- Очевидно "квотата" за достъп е нищожна, ако човек трябва да си го осигури сам, колко ще му струва?

- На месец средно 2000 лв. Но дори и за тези, които го получават с рецепта по НЗОК, има несигурност. В другите европейски държави осигурителните институции плащат изцяло терапията, у нас здравната каса поема 75%. Засега пациентите не доплащаме, защото производителите на добра воля поемат останалите 25% като отстъпка към здравноосигурителната каса. Но ако това се промени, всеки от пациентите ще трябва или да дава около 500 лв. всеки месец, или да мине на друго лечение. Сумата не е по джоба на 99% от хората, още повече че заради състоянието си те имат и други неизбежни разходи. При преустановяване на биологичната терапия в началото всичко изглежда наред заради акумулирания ефект от лечението. Но още на втория-третия месец започва влошаване на състоянието.

- Никой не може да каже, защото няма регистър на болните. Още повече че има и критерии за достъп, не може да се прилага на всеки болен. Здравната каса поема лечението само при серопозитивен ревматоиден артрит, при отрицателен ревматоиден артрит, което не означава, че не си болен и няма да се увредиш, не се поема.

- Невинаги тези, от които реално зависи лечението, ни чуват, макар че има голям напредък в диалога. Сегашното положение е някакъв вид постижение, защото до 2010 г. въобще не се реимбурсираше биологично лечение. С усилията на организацията и националните консултанти се извоюва поемането на терапията, макар и на 75%, и в момента няма препарат, който да липсва. Но от края на миналата година касата непрекъснато си оптимизира бюджета и се говори, че реимбурсацията може да падне още. Тогава фирмите производители със сигурност няма да могат да доплащат и ще трябва пациентите сами да заплащат непосилно висока цена за лечение, което изцяло се поема от здравните каси в чужбина. А благодарение на него медицинските показатели се подобряват неимоверно и човек може да е пълноценен. При контрол на заболяването то се овладява, а без лечение човек се инвалидизира.

Човечеството трупа хиляди тонове излишни килограми и затлъстява със скорост, която предвещава пандемия. По последни данни броят на хората в света, които са с наднормено тегло и затлъстяване, надхвърли 2,1 млрд. души Това е около 2,5 пъти повече в сравнение с 1080 г., когато в проблемната графа са били 875 милиона души.

Повече от половината от затлъстелите хора живеят в 10 страни, показва най-мащабното досега проучване, в което са включени 188 държави. Това са Китай, Индия, Русия, Бразилия, Мексико, Египет, Германия, Пакистан, Индонезия. Само в САЩ живеят малко над 13% от дебелите в света.

В глобален мащаб делът на възрастните с индекс на телесната маса от 25 нагоре, което е най-популярната мярка за наднормено тегло, се е увеличил от 28,8% на 36,9% за мъжете и от 29,8% на 38% за жените, предупреди авторитетното сп. "Лансет". Като правило в развитите държави проблемът с килограмите е по-изявен при силния пол. В тези страни с най-бързи темпове се увеличават и непропорционалните деца и юноши - това вече са 23,8% от момчетата и 22,6% от момичетата.

Експерти отдават тенденцията не само на преяждането, а и на "модернизацията на нашия свят", което води до липса на физическа активност. Поемането на много повече колории, отколкото се нуждаем, все пак остава водещата причина. В търсене на стратегии за избягване на пандемията и свързаните с това инсулти, инфаркти, диабет учените стигат до ново понятие - нещо като тлъстогенна среда. В това влагат сбора от фактори, които насърчават хората да се хранят нездравословно и да водят заседнал живот. Улиците са доминирани от завадения, които предлагат пържени храни, хамбургери, сладки напитки, сладкиши. А улесненията в бита ни превръщат в мързеливци.

Какво обсъждат диетолози от 4 континента на конгреса по затлъстяване в София, четете в интервю на 19-а стр. с основния организатор на форума у нас - доц. Светослав Ханджиев, председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването.

Избрахме 17 българи, които през следващите 5 г. ще представят интересите на страната ни в Европарламента. Ще участват в обсъждането и приемането на бюджетите на съюза. Ще са част от формирането на политиката на ЕС. Затова "24 часа" попита новите български евродепутати какво ще направят по 7 важни и чувствителни теми, които засягат всички българи:

1. Заетост

2. Още пари по еврофондовете

3. Енергетика

4. Земеделие

5. Здравеопазване и образование

6. Бежанци

7. Отбрана

Вчера публикуваме отговорите на Илияна Йотова от БСП и Мария Габриел от ГЕРБ, днес - още един отговор. След като оповестим всички позиции, ще анализираме къде съвпадат намеренията, за да откроим точките на съгласие за общи действия.

***

АНГЕЛ ДЖАМБАЗКИ, ВМРО: Евросредства за лечение на стерилитет, а не фондове за интеграция на циганите

Трябва да участваме във всеки енергиен проект, който отговаря на европейските изисквания и осигурява работни места

Първо искам да направя уговорката, че темите, за които ме питате, в голямата си част са свързани и с вътрешната политика на страната. За да има добър резултат в Европа, трябва да се подобри законодателната база в България.

Заетост. Основната ни цел трябва да бъдат качественото образование и квалификация, за да могат младите да се реализират.

Икономиката на България трябва да се движи от предприемачеството - при либерални условия и без ненужни ограничения, но и при подчертано съблюдаване на принципите на социалната отговорност. Без излишно бреме за работодателите, но и без днешната несигурност за работещите.

Нужни са облекчения за работодателите, които наемат служители до 30-годишна възраст.

Намаляване на разрешителните режими, ограничаване на бюрократичните условия.

Здравеопазването ни е болно. Нужна е спешна реформа, която да гарантира качество на здравните услуги. Корупцията с източването на здравната каса, с остарялата болнична база са част от проблемите. Статистиката показва, че младите медици напускат България, за да работят в страни, които оценяват по достойнство отговорността на работата им.

Здравната и социалната политика трябва да си сътрудничат. Докато здравеопазването издъхва, социалните плащания към определени социални групи са неограничени. Не може да се плащат помощи на деца, за да отглеждат децата си, каквато е ситуацията при циганите, но пък държавата да не може да подпомага семействата с репродуктивни проблеми.

За ВМРО демографската криза е от първостепенно значение, а безхаберието на държавата е престъпно. По-важно е да усвояваме евросредства за превенция и лечение на стерилитет, отколкото да поощряваме циганите с фондове за една измислена интеграция.

Земеделие. Стимулиране на българите за купуване на български плодове и зеленчуци. Монополното положение на големите чужди вериги магазини пречи. Предложението на ВМРО - процент от предлаганите стоки в хранителните вериги да са задължително от български производител.

Необходима е подкрепа за стартиращия бизнес чрез фонд за развитие на България. Трябва да се прилага политика за насърчаване на износа и за защита на малкия и среден български бизнес с приоритет върху производството.

Отбарана. България е външна граница на Европейския съюз към източния свят, а като такава трябва да разполага със способи за нейното охраняване. Несериозно е при огромната вълна нелегални имигранти от Африка към България, запътили се към Западна Европа, на границата да има една бразда -без кльон, без достатъчен брой граничари, без оборудване. В края на 2013 г., когато се установи кризата с нелегалните имигранти, българското правителство трябваше да изиска от Европейския съюз средства за обезпечаването на сигурността. Въпреки че българският еврокомисар Кристалина Георгиева отговаря именно за кризисните ситуации, тя подходи по най-наглия начин - бежанците и имигрантите щели да преборят демографската криза в България.

Енергетика. Този въпрос има два аспекта - борбата с енергийните монополисти и участие в енергийни проекти.

От една страна, българската държава трябва да гарантира на потребителите справедливо заплащане за ползван ток, а не да покровителства чужди монополисти, които грабят.

От друга, България категорично трябва да отстоява своите национални интереси.

Това означава да участва във всеки енергиен проект, който отговаря на европейските изисквания, който ще гарантира работни места и вливане на средства в реалната икономика.

Още пари от еврофондовете. Работата на всеки един български евродепутат - без значение от коя политическа сила, е да се бори за всеки един евроцент, отпуснат на страната ни, да бъде усвоен и то по предназначение.

В подкрепа на бизнеса да се съкратят сроковете и да се опростят процедурите, да се осигури безплатна информация и консултации за достъп европейските фондове.

От изключителна важност е достъпът до гаранционни и иновационни фондове.

Бежанци. Усвояване на средствата по програмите за бежанците. Подчертавам - бежанци, а не имигранти. По въпроса с имигрантите ВМРО има твърда позиция, че те трябва да се върнат, откъдето са дошли.

Много по-строг контрол върху това кой влиза в България, кой е бежанец от военен конфликт и кой е просто нелегален имигрант. Последните трябва незабавно да се екстрадират в родините им.

Лекарите от Спешна помощ подадоха колективна оставка вчера. Те излязоха на протест пред Министерството на здравеопазването в подкрепа на шефа си д-р Георги Гелев, който ще бъде отстранен от поста му. "Този протест може да се тълкува като форма на безсилие", коментира пред "Труд" д-р Иван Димитров, лекар в Центъра за спешна медицинска помощ.

Д-р Димитров е един от лекарите, които са на работа, докато колегите му протестират. Той сподели, че всички медици са обединени около идеята, че уволненията в ръководството не са решение на проблема. В знак на това листчета с надпис "Протест" се подават от джобовете на престилките им. Вече тече 30-дневното предизвестие на техните оставки.

Едно от исканията е свалянето на здравния министър Таня Андреева.

"Искаме достойно отношение към работата ни и най-вече достойно заплащане", подчерта д-р Димитров. Според него трябва да има промени и в работното време, както и осигуряване на необходимата техника.

"Конкретно в София, нещата са извън границите на поносимостта. За да са на разположение 60 екипа, трябва да има достатъчно лекари, които да бъдат мотивирани да си вършат работата", казва той. Вчера на работа в столицата е имало 12 екипа, но има дни, в които дежурства дават и 17 екипа.

Протестът не повлия на процеса на работа в Спешната помощ. Пред здравното министерство са отишли лекари, които не са били на смяна и са отделили от личното си време да изразят мнението си.

Попитан за случая с починалата фотографка Елизабет Димитрова, д-р Иван Димитров не пожела да коментира работата на колегите си. "Тук-там може да няма дефибрилатори в линейките", допълни той.

Кой преценява кога и как да сложи дефибрилатор в реанимобила, не стана ясно.
Някой подправи данните за линейката на Елизабет

Труд  стр. 10,11  

Часовете на тръгване и пристигане на линейката за фотографката Елизабет Димитрова, която почина на улицата в столицата в понеделник, без да дочака Спешна помощ, са подправени.

Това обяви шефът на Изпълнителната агенция "Медицински одит" д-р Симеон Василев след проверка. По-късно пред "Труд" той уточни, че става дума за разлика в рамките на няколко минути, като има разминаване в регистрите на Спешна помощ и на телефон 112. Той обаче не уточни нито колко са тези минути, нито в каква посока е разминаването.

Д-р Василев не уточни и в кой документ са подправени часовете. Източници на "Труд" съобщиха, че най-вероятно става дума за журнала, който се намира в колцентъра на Спешна помощ.

Близките на жената разказаха, че са чакали линейката 55 минути.

По думите на шефа на т.нар. медицинска ДАНС д-р Василев медиците не постъпили професионално и не са предприели реанимационни действия при пристигането си, а в линейката не е имало необходимото оборудване - била е без дефибрилатор.

Пред комисията по здравеопазване шефът на Спешна помощ - София д-р Георги Гелев, който е предложен за уволнение, уточни, че центърът притежава 88 линейки, а има само 30 дефибрилатора. "Това не е преносим уред - да го подхвърляме от тази линейка в другата. Тук въпросът не е в дефибрилацията", каза д-р Гелев.

"Въпросът е, че заварваме починала жена. За конкретния случай 7 минути колегите не са могли да намерят екип. Принудени сме да извадим екип от адрес, насочваме го натам за 19 минути от GPS. От него е ясно кога тръгва линейката и кога спира", обясни д-р Гелев.

Здравното министерство разпространи вчера сутринта одит на Спешна помощ-София от май т.г., в който са установени пропуски, грешки и несъответствия по отношение на графиците на работещите. Това, както и липсата на стратегия по управление на човешките ресурси, не само може да предизвика незаконосъобразно разходване на бюджетни средства, но и до нарушения, пише още в документа. Според одита в Спешната помощ на София заплатите на някои от служителите са увеличени с по-висока стъпка, отколкото на други, без обективни критерии.

При този одит изключително тенденциозно е проверявано това и онова, коментира д-р Георги Гелев.

"Не приемам обвинението, че има някаква насоченост. Всички проверки, които са правени, са по сигнали", отвърна здравната министърка Таня Андреева пред здравната комисия.

Кметът на София Йорданка фандъкова настоя за спешно решаване на проблема с недостига на екипи в писмо до здравната министърка. Според кметицата заплатите на лекарите и сестрите трябва да бъдат увеличени, за да са мотивирани да работят в линейките. Вчера фандъкова обясни, че не се е чувала с министърката или друг представител на министерството, за да обсъдят ситуацията.

Тя припомни, че общината е имала различни идеи за подобряване работата като локализиране на линейките на бензиностанции из града, организиране на превоз за възрастни и психично болни хора, както и на деца до 3 години до здравни заведения за сметка на общинския бюджет.

***

Лекарите от Спешна помощ стачкуват. Смесени чувства предизвиква техният бунт. Безсъмнено е, че трудът им е стресов и в прения смисъл на думата животоспасяващ. Че работят при примитивни условия, калпава организация и липса на специалисти, линейки, техника. А за калпавия синхрон със 112 да не говорим, че вече пришки ни излязоха на устата. Но да се подправят документи от криворазбрана колегиална солидарност си е престъпление. И то престъпление, погубило човешки живот.

9.12.2004 г. Неделчо Първанов умира в чакалнята на софийската Централна гара, след като чака Бърза помощ.

Спешните екипи пристигат с 40 минути закъснение, за да констатират смъртта му.

31.12.2005 г. Петър Корделски умира в Националната кардиологична болница. 6 часа близките безуспешно викали лекар и 8-9 пъти се обаждали на телефон 150.

27.04.2006 г. Кирчо Ангелов на 46 г. от столичния квартал "Орландовци" умира от инсулт заради закъсняла линейка. Бързата помощ е пристигнала 40 минути след първото позвъняване.

27.03.2008 г. Комисията за защита от дискриминация се самосезирала за смъртта на проф. Румен Георгиев. Твърдението е, че Бърза помощ са подходили селективно и са забавили изпращането на линейка в Студентски град, където преподавателят в НАТфИЗ е получил инсулт.

22.06.2008 г. Анка Веселинова от столичния квартал "факултета" пада на двора си и повече от два часа чака линейка. След това издъхва в болница.

30.01.2009 г. 56-годишният Димитър Стоев умира малко преди изпита си за директор на столично училище.

Според официалната информация от пресцентъра на просветното министерство линейката е пристигнала след броени минути, след като му прилошало.

Версията обаче не съвпада с тази на присъствали на разигралата се трагедия. Те заявиха, че линейката е дошла с 20-минутно закъснение.

12.02.2011 г. Закъсняла линейка на Бърза помощ не даде шанс за живот на двегодишната Анастасия. Момиченцето е имало диагноза бронхиолит, а родителите му го завели в 7-а поликлиника в София. Лекарите там незабавно викнали Бърза помощ. Според изчисленията на шефа на Бърза помощ Георги Гелев линейката е стигнала за 5 минути. Проверката на "По света и у нас" обаче показва, че линейката е закъсняла.

5.02.2012 г. 46-годишният Красимир Кръстев се почувствал зле и помолил за помощ съседите си Анета и Златан Иванови. Комшията започнал да звъни на спешния телефон.

В следващия половин час Иванови се обадили още пет пъти. Линейката обаче закъсняла с 2 часа.

Единствената полза от екипа била да констатира смъртта на мъжа.

06.02.2012 г. Актьорът Ангел Георгиев почина от тежко заболяване.

Съпругата му Ваня споделя: "Четири часа чакахме Бърза помощ и Ачо издъхна."

7.05.2013 г. В час по физическо на ученик от 5-и клас от столичното 81 СОУ "Виктор Юго" му става лошо и припада. Учителят звъни на тел. 112 в 13,46 ч. Линейката пристига едва в 14,20 ч, при това не е била оборудвана с необходимата апаратура. Детето е починало.

24.11.2013 г. Дете на 4 години умира в хотел "Хилтън" - София, докато чака да дойде линейка. Момиченцето е сираче със сърдечен порок и е осиновено от германци. Линейката се бави повече от 40 минути. По това' време в хотела се провежда първият национален конгрес по Спешна медицина и се разискват проблемите на сектора.

28.04.2014 г. Жената на актьора Венци Кисьов споделя, че повикали линейка в 16,30 ч, в 21 часа се обадили от Спешна помощ, че не могат да ги обслужат.

Имало повиквания и преди тях - от 14 часа, които още чакали медицински екипи. Обяснили и че София има нужда от 86 линейки, но всъщност наличните били само 16.

Реформата в спешната помощ в Румъния е направена от имигрант от Сирия. Това е държавният секретар по здравеопазването д-р Раед Арафат. През зимата той беше в България, за да разкаже за своя опит. През 1990 г. Арафат полага началото на Мобилната служба за спешни случаи и реанимация, станала известна по-късно като SMURD. В началото ползва една кола, оборудвана за бърза помощ. Тя обаче не може да пренася пациентите до болницата и екипът на Арафат само оказва първа помощ, докато дойде истинската линейка. От 1991 г. започва и сътрудничество с пожарната в града. Постепенно моделът се налага из цялата страна. Въвежда се обща система за повикванията - те се обработват в диспечерски центрове с представители на медицинските служби, пожарната и полицията. Първи най-често идват парамедици, които са зачислени към пожарните. Те оказват първа помощ, което често е животоспасяващо. Подобни екипи дежурят и в отдалечени райони. В градовете пък има и моторизирани екипи. Като резултат смъртните случаи при спешни повиквания намаляват, а в големите градове линейката идва до 8-10 минути.

Линейките в София тръгнаха на бунт. 83 медици от Спешния център в столицата хвърлиха оставки след заканата на здравно министерство да уволни шефа им д-р Георги Гелев и заместника му д-р Ангел Ангелов. Скандалът избухна, след като 40-годишната фотографка Елизабет издъхна на улицата в понеделник вечер, без да дочака "Бърза помощ". "Часът на тръгване и на пристигане на въпросната линейка е бил подправен", заяви директорът на Медицинската ДАНС д-р Симеон Василев пред БТА. Д-р Гелев обаче контрира, че фалшификацията е невъзможна и GPS системите ще го докажат. Здравното ведомство има план Б, ако "Бърза помощ" спре работа, обясни министър д-р Таня Андреева. Осигурени са екипи от ВМА, "Пирогов" и Окръжна болница, които да поемат спешните случаи.

Масови оставки в Спешна помощ предизвика последният скандал с починалата 40-годишна фотографка Елизабет в София. След заканата на здравното министерство да уволни шефа на спешния център в столицата д-р Георги Гелев заедно със заместника му д-р Ангелов, както и да накаже екипа на закъснялата с близо час линейката, медиците масово започнаха да хвърлят оставки.

83 от хората в Спешния център в София са със заявления за напускане, каза Александър Иванов, който протестираше вчера пред здравното министерство заедно с линейката, която кара. Според здравно министерство засега е постъпила официално само една оставка. Към недоволството на медиците от "Бърза помощ"-София се присъединиха и техни колеги от Окръжна болница, "Пирогов" и страната. Искаме достойни условия на труд, нормални заплати и работеща техника, каза Иванов. Напълно подкрепяме протеста на колегите си, уволнението на д-р Гелев няма да реши проблемите, за които говорим от години, каза Десислава Кателиева, председател на Асоциацията на спешните медици, преди да влезе в народното събрание, където здравната комисия направи импровизирана дискусия за проблемите в Спешна помощ.

Лоша организация в работата на ЦСМП-София, липса на правила за определяне на заплатите и на графиците на работа са сред основните нарушения, които здравният министър д-р Таня Андреева докладва на депутатите. Проверката на вътрешния одит показа, че главният счетоводител взима над 2000 лева, а един лекар 1171 лева, а сестра - 781 лева, каза д-р Андреева. Според нея това не е правилно разпределение на трудовото възнаграждение. Затова тя иска да уволни шефа на столичната "Бърза помощ". Не може заради лоши мениджъри да си позволим да загиват хора, заяви министърката. Шефът на Спешна помощ д-р Георги Гелев обаче веднага я контрира. Предварителният ви доклад е напълно тенденциозен. Според него заплатата на счетоводителя е дадена с включени допълнителни материални стимулирания, а тази на лекарите и на сестрите - без тях. Д-р Гелев напомни и че неведнъж е посочвал всички проблеми, които седят пред Спешната помощ в София, но никой министър не е пожелал да ги реши.

От 88 линейки имаме само 30 с дефибрилатор, да не говорим, че няма кой да работи в Спешна помощ заради ниските заплати, обясни той. За 2012 година "Бърза помощ" в столицата е изпълнила над 120 хиляди повиквания с 450 души персонал. За 2002 година изпълнените повиквания са били 106 хиляди с 504 души персонал.