Превод: Лилия Сталева chitanka info
ЕРМИТАЖА, 23 НОЕМВРИ 1757 ГОДИНА
Изтегляне 5.08 Mb. Pdf просмотр
|
| ЕРМИТАЖА, 23 НОЕМВРИ 1757 ГОДИНА Ако се умираше от мъка, нямаше да бъда жив. Но тъй или иначе, аз взех решението си. Приятелството между нас угасна, госпожо, но дори когато не съществува вече, то пази още неизвестни свои права, които аз умея да зачитам. Не съм забравил добрините ви спрямо мене и можете да разчитате на цялата признателност, която може да се изпитва към човек, когото вече не трябва да обичаме. Всяко друго обяснение би било излишно. Уповавам се на съвестта си и ви предоставям на гласа на вашата. Исках да напусна Ермитажа и трябваше да го сторя. Но приятелите ми настояват да остана тук до пролетта и понеже те желаят това, ще ги послушам, ако вие нямате нищо против. След като написах и пратих писмото, единствената ми мисъл беше да прекарам спокойно зимата в Ермитажа, грижейки се за здравето си, стараейки се да си възвърна силите и да взема мерки да си отида напролет, без шум и без да разгласявам скъсването ни. Но това не влизаше в сметките на Грим и на госпожа д’Епине, както ще видите след малко. Няколко дни след това с голямо удоволствие посрещнах Дидро, който най-сетне ми направи толкова често обещаваното и ненаправено посещение. Не би могъл да намери по-подходящ момент. Дидро беше най-старият ми приятел, почти единственият, който ми бе останал. Можете да си представите колко му се зарадвах, особено след станалите събития! Сърцето ми беше препълнено, излях го в неговото. Осведомих го за много факти, които му бяха премълчали, преиначили или измислили. Казах му всичко, което беше станало, всичко, което можех да споделя с него. Не скрих и това, което знаеше прекалено добре и без мене, че една несподелена и безумна любов ме бе погубила. Но изрично поддържах, че госпожа д’Удто е била в неведение за чувствата ми или поне не от мене е 491 научила за тях. Говорих му за недостойните маневри на госпожа д’Епине с цел да улови най-безобидните писма, които ми е писала зълва й. Пожелах той да узнае тия подробности от устата на лицата, които тя се бе опитала да подкупи. Терез му разказа точно как бе станало това. Но как се смаях, когато дойде ред на майката и когато тя заяви и неотстъпно повтори, че не знаела нищо по този въпрос! Изрази се точно така и през цялото време поддържаше същото. Само преди четири дни бе признала лично на мене, а сега ме изобличава в лицето, пред моя приятел! Това нейно държане ми се стори решаващо и аз осъзнах остро колко съм бил неблагоразумен, като съм държал толкова дълго до себе си подобна жена. Не я обсипах с нападки. Едва благоволих да й отправя няколко презрителни думи. Дадох си сметка колко много дължа на дъщерята, чиято неподкупна честност бе в противовес с недостойната низост на майката. Но още в същия миг взех решението си относно бабичката и чаках само сгоден случай, за да го приведа в изпълнение. Този случай се представи по-рано, отколкото очаквах. На 10 декември получих отговора на госпожа д’Епине на предишното ми писмо. Ето съдържанието му: Изтегляне 5.08 Mb. Сподели с приятели:
|