457
в сърце, което се разтваря, за да го изслуша, се затваря пред хитростта и вероломството. Колкото до затруднението ви да разберете писмото ми, то е за мене още едно доказателство за обичайната ви ловкост. Нима смятате, че съм така безнадеждно наивен, за да повярвам, че не сте го разбрали? Не. Но аз ще победя хитрините ви с много откровеност. Ще се обясня по-ясно, та още по-малко да ме разберете.
Двама влюбени, свързани крепко помежду си и достойни за
това красиво чувство, ми са скъпи. Очаквам,
че няма да се сетите кои са, освен ако ги назова!
Предполагам, че са се опитали да ги разделят и са си послужили с мене, за да възбудят ревност у единия от тях.
Изборът не е много удачен, но той се е сторил удобен на човешката злоба. И аз подозирам, че тази злоба се таи у вас. Надявам се, че сега съм по-ясен.
Значи, жената, която най-много уважавам, е извършила с мое знание безчестието да раздели сърцето си и тялото си между двама любовници, а на мен се приписва позорната чест да бъда единият от тия подлеци? Ако съм убеден, че само за миг сте могли да си помислите това за нея и за мене, бих ви възненавидил до последния си час.
Но аз ви
смятам годна да го кажете, но не и да го вярвате. В
такъв случай не разбирам на кого от трима ни сте искали да навредите. Ако обаче милеете за спокойствието си,
молете се да не сте имали нещастието да успеете. Не съм скривал нито от вас, нито от мене моето лошо мнение за известен вид връзки. Но аз искам те да завършат така почтено, както са се породили, и незаконната любов да се превърне във вечно приятелство. Нима аз, който никога не
съм сторил зло никому, ще навредя, без да съм виновен, на приятелите си? Не, никога не бих ви простил това и бих станал ваш непримирим враг. Ще зачитам само тайните,
които сте споделили с мене, защото никога няма да стана нелоялен.
Не
вярвам неизвестността, която ме терзае, да трае още дълго. Скоро ще узная дали не греша. Тогава може би
458
ще се наложи да ви искам прошка и ще го направя с по- голяма охота, отколкото каквото и да е досега в живота ми.
Но знаете ли как ще изкупя грешката си през малкото време, което ще прекарам край вас?
Правейки нещо, което никой друг освен мене не би направил: казвайки ви откровено какво мислят за вас в обществото и от какво страда вашето добро име. Въпреки всички ваши мними приятели, когато аз си отида, вие ще трябва да се сбогувате с истината. Няма да срещнете вече човек, който да ви я каже.“
Сподели с приятели: