Превод: Лилия Сталева chitanka info
ЖЕНЕВА, 1 ДЕКЕМВРИ 1757 ГОДИНА (СВИТЪК Б, № 11)
Изтегляне 5.08 Mb. Pdf просмотр
|
| ЖЕНЕВА, 1 ДЕКЕМВРИ 1757 ГОДИНА (СВИТЪК Б, № 11) „След като ви дадох в продължение на няколко години всички доказателства за приятелство и съчувствие, сега ми остава само да ви съжалявам. Вие наистина сте нещастен. Пожелавам ви съвестта ви да бъде също така спокойна, както моята. Това би могло да бъде необходимо за спокойствието ви занапред. Понеже сте искали да напуснете Ермитажа и сте били длъжен да го сторите, учудвам се, че приятелите ви са ви задържали. Колкото до мене, аз не се съветвам с моите 492 приятели, когато трябва да изпълня дълга си, и нямам какво повече да ви кажа за вашия дълг в случая.“ Така неочакваното и недвусмислено изпъждане не ми позволи да се колебая нито миг. Трябваше да си отида незабавно при каквото и да е време, както и да се чувствах, па макар и да трябваше да нощувам в горите и на снега, който покриваше тогава земята, и каквото и да кажеше и да стореше госпожа д’Удто. Защото аз желаех действително да й угодя във всичко, но не чак дотам, че да извърша низост. Оказах се в по-страшно затруднение от когато и да било досега в живота ми. Но решението ми беше безвъзвратно. Заклех се, каквото и да стане, да не преспя в Ермитажа, след като изтече седмицата. Сметнах за свой дълг да извадя вещите си, решен по-скоро да ги оставя посред полето, отколкото да не предам ключовете на осмия ден. Защото държах главно да свърша всичко това, преди да може да се пише в Женева и да се получи отговор оттам. Чувствах се по-смел от когато и да било преди това. Всичките ми сили се бяха възвърнали. Честолюбието и възмущението, на които госпожа д’Епине не беше разчитала, ми ги вдъхнаха. Добрият случай подпомогна смелостта ми. Данъчният прокурор на принц дьо Конде господин Мата чул за затрудненото ми положение. Той ми предложи една къщичка в градината си на Мон-Луи, в Монморанси. Приех с готовност и признателност. Лесно се споразумяхме. Поръчах да закупят набързо някои мебели освен тия, с които разполагах вече, колкото да има къде да спим Терез и аз. Натоварих покъщнината си с голяма мъка, като платих скъпо и прескъпо. Въпреки леда и снега се преместих за два дни и на 15 декември предадох ключовете на Ермитажа, като платих възнаграждението на градинаря, тъй като не можех да платя наема. Колкото до госпожа Льо Васьор, аз й заявих, че ще трябва да се разделим. Дъщеря й се опита да ме разколебае, но аз бях непреклонен. Изпратих я в Париж с колата на куриера заедно с всички вещи и покъщнина, които бяха нейни и на дъщеря й. Дадох й и малко пари, като се задължих да плащам наема й у някое у децата й или другаде и да се грижа за издръжката й, доколкото ми е възможно, като никога не я оставя без хляб, докато има за мене самия. 493 Най-сетне два дни след пристигането си в Мон-Луи написах на госпожа д’Епине следното писмо: Изтегляне 5.08 Mb. Сподели с приятели:
|