ОБОН, 10 ОКТОМВРИ 1758 ГОДИНА

504
място във вашия предговор, където по повод на Дидро цитирате един откъс от «Еклезиаста» (той се лъже,
всъщност това е от «Еклезиастика»), книгата падна от ръцете ми. След разговорите ни през лятото ми се стори, че вие се убедихте, че Дидро е невинен във връзка с поверените от вас тайни, които вие твърдите, че уж е издал.
Той може би има някаква вина спрямо вас. Не зная. Зная само, че тази вина не ви дава право да го обиждате публично. Не може да не знаете, че го преследват, а ето че присъединявате към воя на завистниците и гласа на бивш приятел. Не мога да скрия от вас, господине, колко много се възмущавам от жестокосърдечието ви. Не съм близък приятел на Дидро, но го уважавам и споделям живо огорчението, което нанасяте на един човек, когото, поне спрямо мене, сте упреквали винаги само в известна слабост. Господине, нашите принципи са премного различни, за да се съгласуваме когато и да било. Забравете съществуването им. Това няма да ви бъде трудно. Никога не съм вършил на хората достатъчно добро или зло, за да го помнят дълго. Аз от своя страна ви обещавам,
господине, да забравя вашата личност и да си спомням само вашето дарование.“
Това писмо не само ме огорчи, но ме и възмути и възвръщайки си най-сетне гордостта в дълбоката си покруса, аз му отговорих със следното:
МОНМОРАНСИ, 11 ОКТОМВРИ 1758 ГОДИНА.
„Господине, четейки вашето писмо, ви направих честта да се изненадам и бях достатъчно глупав, за да се развълнувам, но го намерих недостойно за отговор.
Не искам да се занимавам повече с преписването на нотите на госпожа д’Удто. Ако намира за неподходящо да запази тези, които вече съм й предал, може да ми ги върне

505
и аз ще й върна получените пари. Ако ги задържи, ще трябва все пак да изпрати някого за останалите нотни листове и за парите. Умолявам я също да ми върне проспекта, който съм й предал. Сбогом, господине.“
Смелостта на злочестника дразни подлеците, но се харесва на доблестните сърца. Изглежда, че писмото ми е накарало Сен-Ламбер да се замисли и той е съжалил за стореното. Но много горд на свой ред,
за да го признае открито, той използва, а може би и сам подготви случая да притъпи удара, който ми бе нанесъл. Две седмици по-късно получих от господин д’Епине следното писмо (Свитък Б № 10).

Изтегляне 5.08 Mb.

Сподели с приятели: