Превод: Лилия Сталева chitanka info
МОНМОРАНСИ, 21 МАЙ 1760 ГОДИНА
Изтегляне 5.08 Mb. Pdf просмотр
|
| МОНМОРАНСИ, 21 МАЙ 1760 ГОДИНА „Като прегледах набързо, господине, пиесата, която сте ми изпратили, потреперах от отвращение, че съм възхвален в нея. Не приемам този грозен подарък. Убеден съм, че изпращайки ми го, не сте искали да ме оскърбите. Но вие не знаете или сте забравили, че имах честта да бъда приятел на един достоен за уважение човек, отвратително очернен и оклеветен в този пасквил.“ Дюшен показал това писмо. Дидро, който би трябвало да се трогне, се засегна. Неговото честолюбие не можа да ми прости превъзходството, което проявих с този великодушен жест, и узнах, че жена му бълвала навред отрова против мене със злост, която малко ме засягаше, защото знаех, че всички я познават като махленка. Дидро намери на свой ред отмъстител в лицето на абат Мореле, който съчини малка брошура против Палисо по подобие на „Малкият пророк“, озаглавена „Видение“. Той оскърби много неблагоразумно в брошура госпожа дьо Робек, чиито приятели го хвърлиха в Бастилията. Защото лично аз съм убеден, че тя, по природа неотмъстителна и тогава на смъртно легло, нямаше пръст в тази работа. Д’Аламбер, който беше много близък с абат Мореле, ми писа, за да ме замоли да поискам от госпожа дьо Люксамбур да се застъпи за 543 освобождаването му, обещавайки й в знак на благодарност да й отдаде възхвала в „Енциклопедията“. Ето отговора ми: „Не чаках писмото ви, господине, за да изкажа пред госпожа дьо Люксамбур огорчението си от задържането на абат Мореле. Тя знае, че аз се интересувам от него, ще узнае и вашето участие и това би било достатъчно, за да се заинтересува лично от участта му, да знае, че той е достоен човек. Обаче, макар тя и господин маршалът да ми оказват честта да проявяват благоразположение към мене, което е утехата в живота ми, и макар името на вашия приятел да е пред тях препоръка за абат Мореле, не зная до каква степен ще им бъде удобно да използват в този случай влиянието, свързано с техния ранг, и уважението, дължимо на техните личности. Не съм дори убеден, че въпросното отмъщение засяга принцеса дьо Робек толкова, колкото вие си въобразявате, и дори ако е така, не бива да очакваме, че удоволствието от отмъщението принадлежи изключително на философите и че когато те пожелаят да бъдат жени, жените ще станат философи. Ще ви уведомя какво ми е казала госпожа дьо Люксамбур, когато й покажа писмото ви. Междувременно смятам, че я познавам достатъчно, за да ви уверя предварително, че дори ако има удоволствието да допринесе за освобождаването на абат Мореле, тя никога не би приела тази ласкателна дан на признателност, която й обещавате за «Енциклопедията», макар че това би било чест за нея, защото тя не върши добрини, за да бъде възхвалена, а за да удовлетвори доброто си сърце.“ Не пожалих нищо, за да събудя участието и състраданието на госпожа дьо Люксамбур в полза на клетия затворник, и това ми се удаде. Тя отиде във Версай специално за да се срещне с граф дьо Сен- Флорантен и това пътуване съкрати престоя й в Монморанси, понеже маршалът беше принуден да замине по същото време за Руан. Кралят го изпращаше там като губернатор на Нормандия, понеже искаше да 544 потуши някои вълнения в парламента. Ето писмото, което ми писа госпожа дьо Люксамбур два дни след заминаването си (Свитък Д №23): Изтегляне 5.08 Mb. Сподели с приятели:
|