Превод от немски: димо даскалов

Човекът от тази епоха посочва празното още съдържание на своята Съзнателна душа в силен копнеж към духовния свят. Един слаб лъч се насочва към този свят.

Съществата на духовния свят, който непосредствено граничи със земния свят, и човешките души трудно намират допир. Свръхсетивната подготовка на Михаел за неговата по-късна мисия на Земята може да бъде почувствана от човешката душа при най-големи пречки.

За да разберем душевното настроение, което се изразява в Декарт, нека сравним този философ с Августин, който за външното формулиране изтъква същата опора за изживяване на духовния свят както и Декарт. Само че при Августин това става от пълната имагинативна сила на Разсъдъчната или Чувстваща душа /Живял е от 354 до 430 година/. С право намираме едно сродство между Августин и Декарт. Само че интелектът на Августин още е един остатък на космическия Интелект, докато у Декарт той е вече проникващият в човешката душа интелект. Именно в развоя на духовния стремеж от Августина до Декарта можем да видим, как космическия характер на мислителните сили се изгубва и как след това той отново се явява в човешката душа. Но същевременно ние виждаме, как Михаел и човешката душа могат да се намерят при големи трудности така, че Михаел може да насочи в човека това, което някога е управлявал в Космоса.

Против тази среща действат луциферическите и ариманическите Сили. луциферическите Сили искат да направят да се развие в човека само това, което му е било присъщо в неговото космическо детство: Ариманическите сили, като техни противници и все пак сътрудничейки с тях, биха искали да развият само постигнатите в по-късни епохи сили и да оставят космическото детство да изсъхне.

При такива повишени съпротивления човешките души от Европа обработваха това, което кръстоносните походи донесоха от изток на запад като духовни импулси съдържащи се в идеите на древните възгледи. Силите на Михаел живееха мощно в тези идеи. Космическата Интелигентност, която Михаел управляваше като свое старо духовно наследство, царуваше в тези възгледи за света.

Как можеха те да бъдат приети, тъй като съществуваше една пропаст между силите на духовния свят и човешките души? Те попаднаха в едва развиващата се Съзнателна душа. От една страна те срещнаха препятствието, което съществуваше поради още слабо развитата Съзнателна душа. Те заглушиха дейността на тази Съзнателна душа, парализираха я. Но от друга страна те не срещнаха вече едно почиващо още на имагинацията съзнание. Човешката душа не можеше вече да ги съедини със себе си с пълно разбиране. Те бяха приети или по един повърхностен начин или суеверие. В това състояние на духа трябва да се вгледаме, когато искаме да разберем такива движения на мислите, които от една страна са свързани с имената на Уйклиф, Хус и други, а от друга страна с това, което носи името "розенкройцерство".

За това ще говорим по-нататък. /Продължението на това второ съзерцание и третото съзерцание следват/

Гьотеанум, 30 ноември 1924 година.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
/Във връзка с предидущото изложение от второто съзерцание върху силите на Михаела в първото развитие на Съзнателната душа/
127. В началото на епохата на Съзнателната душа човешката душа развива още в слаба степен своите интелектуални сили. Възниква една несвързаност между това, към което душата се стреми в своите несъзнателни основи, и това, което могат да й дадат силите от областта, в която се намира Михаел.

128. В тази липса на връзка съществува до висока степен възможност за луциферическите същества да за държат човека при космическите детски сили и да го накарат да върви в неговото по-нататъшно развитие не по пътищата на божествено-духовните същества, с които той беше свързан от самото начало, а по пътищата на Луцифер.

ПРЕЧКИ И СЪДЕЙСТВИЯ ЗА СИЛИТЕ НА МИХАЕЛ ПРИ ИЗГРЕВА НА ЕПОХАТА НА СЪЗНАТЕЛНАТА ДУША

Внедряването на Съзнателната душа предизвиква из цяла Европа едно смущение в изживяването на религиозните вероизповедания и на култа. На прехода на 11-то и 12-то столетие виждаме една ясна проява на това смущение във възникването на така нареченото "доказателство за съществуването на Бога" /особено чрез Анселм фон Кентърбъри/. Съществуването на Бога трябваше да бъде доказано чрез основания на ума. Такъв един стремеж можеше да се яви само тогава, когато беше на изчезване старият начин на изживяване на "Бога" със силите на човешката душа. Защото това, което се изживява по този начин, то не се доказва логически.

Съществуващата по-рано форма беше такава, че човек имаше душевното възприятие на духовните същества /Интелигенции/ до Бога нагоре; новият начин, новата форма беше тази, човек да си образува по интелектуален начин мисли върху "първопричините" на вселената. За първи начин хората имаха на разположение силите на Михаел, намиращи се в духовната област, която граничи не посредствено със земната област. Тези сили въоръжиха душата със способности за да може да възприема Интелигенциите на вселената като същества, които се намират зад мисловните сили насочени към сетивния свят. За втория начин трябваше тепърва да се образува едно съединяване на душата със силите на Михаел.

В областта на култа, започвайки от Уйклиф в Англия /15-ия век/ в Бохемия в широки области на човешкото религиозно изживяване се получи едно колебание в едно такова централно учение, каквото е това за причастието. В причастието човек можеше да намери своята връзка с духовния свят, който му бе отворен от Христа, защото можеше да се съедини в своето същество с Христа така, че фактът на сетивното съединение беше едновременно духовен факт.

Разсъдъчната или Чувстващата душа можеше да си представи това съединение. Защото тази душа още имаше както за духа така и за материята идеи, които бяха близки една от друга, така че едната /материята/ можеше да бъде представена като преминаваща в другия /в духа/. Обаче такива идеи не могат да бъдат интелектуалистични идеи, които изискват също доказателства за съществуването на Бога; те трябва да бъдат такива, които още съдържат нещо от имагинацията. Чрез това в материята се чувства действащият дух, а в духа стремежът към материята. Идеи от този род имат зад себе си космическите сили на Михаел.

Нека само си помислим, колко много неща се разколебаха в това време за човешката душа! Колко много неща се разколебаха от тези, които бяха свързани с най-вътрешното и най-свещено изживяване на душата! Личности, в които същността на Съзнателната душа беше проблеснала най-ясно, които имаха такова душевно устройство, което ги свързваше със силите на Михаел с такава сила, до каквато другите трябваше да стигнат едвам след столетия, Хус, Уйклиф и други, се явиха на сцената на историята. От гласа на Михаела, който звучеше в техните сърца, те наложиха правото на Съзнателната душа да се издигне до схващането на най-дълбоките религиозни тайни. Те чувстваха: Интелектуалността, която възникна със съзнателната душа, трябва да бъде способна да обхване в областта на своите идеи това, което в древни времена можеше да се постигне чрез имагинацията. Срещу това схващане стоеше положението, че древното, исторически предадено положение на човешката душа беше изгубило всяка вътрешна сила за по-голяма част от хората. Това, което в историята се нарича затруднения в живота на вероизповеданията, с което в началото на действието на Съзнателната душа се занимаваха великите събори на реформацията, всичко това е свързано с живота на онези човешки души, които още не чувстваха в себе си Съзнателната душа, но които също в наследената Разсъдъчна или Чувстваща душа не можеха вече да имат нещо, което да им даде вътрешната сила и сигурност.

Може действително да се каже, че такива исторически човешки изживявания, каквито се явиха на съборите в Констанца, в Базел, показват горе в духовния свят разливането надолу на Интелектуалността, която иска да проникне в човеците, а долу областта на Земята, с неотговарящата вече на времето Разсъдъчна или Чувстваща душа. Помежду плуват силите на Михаел, поглеждайки назад към своята минала връзка с божествено-духовното и гледайки надолу към човечеството, което също притежаваше тази връзка, но което сега трябваше да премине в една сфера, в която Михаел трябва да му помогне от духа, но която той /Михаел/ не трябва да съедини вътрешно със себе си. В този стремеж на Михаела, който е необходим в космическото развитие, но който отначало означава едно смущение в равновесието на Космоса, има своите основи това, което човечеството трябваше да изживее през тази епоха и по отношение на най-свещените истини.

Ние проникваме с нашия поглед дълбоко в характерните черти на това време, когато разгледаме случая с кардинала Николай от Куза /За него може да се прочете в моята книга "Мистика в зората на модерния духовен живот"/. Неговата личност е като една гранична колона на времето. Той искаше да доведе до всеобща валидност възгледа, който не се бори с неуредиците на света с мечтателски тенденции, а със здравия човешки разум искаше да вкара в неговите релси това, което беше излязло от тях. Нека погледнем неговото действие на събора от Базел, а и иначе сред неговата църковна община, и ще забележим това.

Ако с това Николай от Куза е изцяло наклонен към поврата на развитието предизвикано от събуждането на Съзнателната душа, от друга страна ние го виждаме да изявява възгледи, които показват в себе си по един блестящ начин силите на Михаел. Той поставя в своето време добрите стари идеи, които водеха чувството на човешката душа към развитието на способности за възприемане на интелигентните същества в Космоса Когато Михаел още управляваше мировата Интелигентност. "Учението невежество", за което той говори, е едно разбиране поставено над възприемането насочено върху сетивния свят, което води мисълта над Интелектуалността обикновеното знание е една област, където в незнание, в невежество но в замяна на това в едно живяно виждане може да бъде обхванато духовното.

Така Николай от Куза е онази личност, която чувствайки в собствения духовен живот смущението на космическото равновесие чрез Михаела си искала интуитивно да допринесе колкото е възможно повече за това, защото това смущение да бъде насочено за доброто на човечеството.

Между това, което по този начин излизаше духовно наяве, скритом живееше нещо друго. Отделни личности, които имаха чувство и разбиране за положението на Михаеловите Сили във вселената, искаха така за подготвят силите на своята душа, че да намерят съзнателен достъп до духовната област, която граничи непосредствено със земната област, в която област Михаел полага своите усилия за човечеството.

Те се стремяха да добият правото за това смело духовно начинание благодарение на това, че външно в живота по отношение на тяхната професия, а и иначе се държаха така, че не можеше да се забележи разликата в тяхното съществуване с това на другите хора. Благодарение на това, че изпълняваха така в обикновения смисъл и с любов своите задължения към земното, те можеха да обърнат свободно вътрешността на своето човешко същество към горепосочената духовна област. Това, което те направиха в тази насока, беше тяхна работа и работа на онези, с които "тайно" се свързаха. Отначало светът съвсем не беше засегнат от този духовен стремеж по отношение на това, което ставаше във физическата област. Но всичко това беше необходимост, за да доведе душите в необходимата връзка със света на Михаела. Не се касаеше за "тайни общества" в никакъв лош смисъл, нито за нещо, което търси скришното, понеже се страхува от светлината на деня. Напротив касаеше се да се съберат хора, които в това събиране се убеждават, че, който принадлежи към тях, има едно правилно съзнание за мисията на Михаел. Работещите по този начин задружно не говорят тогава за своята работа пред тези, които поради неразбиране биха само искали да смущават тяхната задача. Тези задачи се състояха на първо място в едно действане в духовни течения, които не протичат сред зимния живот, а граничещия духовен свят, но изпращат своите импулси в земния живот.

С това се обръща вниманието върху работата на хора, които стоят във физическия свят; но те действат задружно със същества на духовния свят, със същества, които самите те не стъпват на физическия свят, не се въплъщават в него. Това, което по един не отговарящ на действителността начин в света наричат с името "розенкройцери", за не го ви говоря тук. Истинското Розенкройцерство се намира напълно в линията на действие на Михаеловата мисия. То помогна на Михаела да приготви на Земята това, което той искаше да подготви като своя духовна работа за една по-късна епоха.

Какво можеше да се случи с това, ще можем да оценим, когато насочим вниманието си към следващото.

Трудностите, даже невъзможностите на Михаел да действа в човешките души, които бяха описани, са свързани с това, че той самият не иска да дойде със своето същество в никакъв допир с физическото настояще на земния живот. Той иска да остане в онова отношение на силите, които са съществували в миналото за духове от новия ред и за хората. Всякакъв допир с това, с което човек трябва да дойде в допир като живеещ в настоящия физически земен живот, Михаел би искал да го счита като едно очистване на неговото същество. Но в обикновения човешки живот действува духовното изживяване на душата във физическия земен живот и обратно, този последният действа върху първия. Това е едно обратно действие, което се изразява именно в настроението към нещо земно. Подобно действие едно в друго става по правило не винаги с личности, които стоят в обществения живот. Ето защо за Михаел препятствията бяха особено големи в неговото действие при реформаторите.

Трудностите от тази страна розенкройцерите преодоляха благодарение на това, че те държаха своя външен живот в смисъла на земните задължения съвършено настрана от тяхната работа с Михаела. Когато със своите импулси Михаел се натъкваше на това, което един розенкройцер подготвяше за него, той в никой случай не беше изложен на опасността да се докосне до нещо земно. Защото такъв допир беше отстранен от това, което свързваше розенкройцера с Михаела, благодарение на особеното състояние на душата, което беше създадено.

Чрез това истинската воля на розенкройцерите създаде на Земята за Михаела пътя, който той трябва да намери за своята бъдеща земна мисия.

/Следва трето съзерцание./ Гьотеанум, 06 декември 1924 година.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
131. В започващата епоха на Съзнателната душа еманципиралата се в човека Интелектуалност иска да се занимае с истините на вероизповедание и на култа. Чрез това душевния живот на човека трябва да изпита едно разколебаване. Хората искат да докажат логически нещо съставляващо, което по-рано беше изживявано в душата. Те искат да обхванат с логическо умозаключение съдържанието на култа, които трябва да бъдат обхванати в имагинации; искат даже да ги оформят според тези умозаключения.
132. Всичко това е свързано с факта, че Михаел иска да избегне при всички обстоятелства всякакъв допир с настоящия земен свят, в който човекът трябва да навлезе, но въпреки това трябва да придружава по-нататък в човека космическата Интелектуалност, която управляваше в миналото. Поради това чрез силите на Михаел в развитието на света настъпва по необходимост едно смущение на космическото равновесие.
133. Мисията на Михаел е улеснена благодарение на това, че определени личности истинските розенкройцери устройват своя външен земен живот така, че този живот не действа с нищо в техния вътрешен душевен живот. Благодарение на това те могат да развият вътре в себе си сили, чрез които действат в духовния свят задружно с Михаел, без този последният да бъде изложен на опасността да бъде вплетен в настоящите земни събития, което би било невъзможно за него.

ТРЕТО СЪЗЕРЦАНИЕ

СТРАДАНИЕТО НА МИХАЕЛ НАД РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ПРЕДИ ДА НАВЛЕЗЕ В ЕПОХАТА НА СВОЯТА ЗЕМНА ДЕЙНОСТ

В по-нататъшния напредък на епохата на Съзнателната душа все повече престава да съществува възможността за едно свързване на Михаел с общото човешко същество. В това човешко същество се внедрява очовечената Интелектуалност. В тази Интелектуалност изчезват имагинативните представи, които могат да покажат на човека живата Интелигентност в Космоса. За Михаел започва възможността да може да се приближи до човека едвам в последната третина на 19-ия век. По-рано така можеше да стане само по пътищата, които хората търсят като истински розенкройцерски пътища.

Човекът гледа в природата със своя покълващ интелект. Той вижда един физически, един етерен свят, в които самият той не се намира. Чрез великите идеи на Коперник, на Галилей той добива един образ на света, който се намира вън от човека; но той изгубва своя собствен свят. Той гледа себе си и няма никаква възможност да стигне до едно разбиране върху въпроса, Що е той.

В глъбините на неговото същество се пробужда това, което е предназначено да носи неговата интелигентност. С него се свързва неговият Аз. Така човекът носи сега в себе си три неща: Първо: В своето духовно-душевно същество, явяващо се като физическо-етерно, той носи това, което някога, още през сатурновия и слънчевия период и след това постоянно отново, го беше поставило в царството на божествено-духовното. То е онова, в което човешките същества и Михаел могат да си схождат. Второ човекът носи в себе си своето по-късно физическо и етерно естество, онова естество, което се беше развило през време на лунния и земния периоди. Всичко това е произведение и дейност на божествено-духовното; но божествено-духовното не присъства вече живо в него.

То започва да присъства отново живо, когато Христос минава през Тайната на Голгота. В това, което действа по духовен начин във физическото и етерното тяло на човека, може да бъде намерен Христос.

Трето, човекът има в себе си онази част на неговото духовно-душевно естество, което през Лунния и Земния период прие една нова същност. В тази същност Михаел остана действащ, докато в това, което беше обърнато към Луната и Земята, той стана все по-недействащ. В нея той запази за човека неговия човешки-божествен образ.

Това Михаел можа да върши до изгряването на епохата на Съзнателната душа. След това цялото духовно-душевно естество на човека потъна, така да се каже, във физическо-етерното, за да извлече от него Съзнателната душа.

В съзнанието на човека възлезе светещо това, което неговото физическо тяло и неговото етерно тяло можаха да му кажат върху физическото и етерното естество на природата. От неговия поглед изчезна това, което астралното тяло и Азът можеха да му кажат върху самите себе си.

Настъпва едно време, през което в човечеството оживява чувството, че то не може да проникне със своето разбиране самото себе си. Започва едно търсене на познанието за човешката същност. Това търсене не може да бъде задоволено с познанието, което съвремието може да даде. Хората се обръщат исторически към миналите времена. В духовното развитие на човечеството възниква хуманизмът. Хората се стремят към хуманизма, не защото имат човека, а защото са го изгубили. Ако биха го имали, тогава Еразъм Ротердамски и други биха действали изхождайки от съвършено други отсенки на душата, а не от това, което хуманизмът беше за тях.

По-късно Гьоте намери във Фауст един образ на човека, който беше изгубил напълно човека.

Това търсене "на човека" става все по-силно. Защото хората са поставени пред избора, или да затъпеят по отношение чувстването на собственото същество, или да развият копнежа към него като един елемент на душата.

До 19-то столетие най-добрите хора развиват в най-различни области на европейския духовен живот идеи по различен начин исторически, естествено-научен, философски, мистични които представляват един стремеж да бъде намерен човекът в това, което е станало интелектуалистичен светоглед.

Възраждане, духовно новораждане, хуманизъм бързат, даже щурмуват към една духовност в една посока, в която тя не може да бъде намерена; безсилие, илюзия, заглушаване в посоката, в която тя трябва да бъде търсена. Изблик на силите на Михаел, в изкуството, в познанието, в човека, само още не в оживяващите сили на Съзнателната душа. Едно разколебаване на духовния живот. Михаел насочва всички свои сили назад в космическото развитие, за да добие сила да държи "змея" под нозете си в равновесие. Именно под тези напрежения на силите от страна на Михаел се раждат най-великите творения на ренесанса. Но те са още едно възобновяване чрез Михаел на силите на Разсъдъчната или Чувствена душа, а не едно действие на новите сили.

Ние можем да видим Михаела изпълнен със загриженост, дали ще бъде също в състояние да побеждава и по-нататък "змея", когато вижда, как в една област хората искат да добият от новосъздадения образ природата един образ на човека. Михаел вижда, как е наблюдавана природата и как от това, което хората наричат "природни закони" те искат да създадат един образ на човека. Той вижда, как хората си представят, че еди кое си свойство на едно животно се усъвършенства, еди коя си органическа връзка става по-хармонична и чрез това "се ражда" човекът. Обаче пред духовното око на Михаела не се ражда "един човек", защото това, което хората си представят като усъвършенстване, като хармонизиране, то е именно само "мислено" никой не може да види, че то действително става, защото то никъде не се случва.

И така живеят хората в такова мислене за човека в недействителни образи, в илюзии; те преследват един образ на човека, който само вярват, че имат; обаче в действителност в тяхното зрително поле няма нищо. "Силата на духовното слънце осветлява техните души, Христос действа; но не могат още да забележат това. В тялото царува силата на съзнателна та душа; но тя не иска още да проникне в душата". Ето така може да бъде чуто вдъхновението, което Михаел изговаря в непълната със страх загриженост. Да не би силата на илюзията, която завладява хората, да даде на "змея" толкова сила, че за Михаела да стане невъзможно да подържа равновесието!

Други личности се стремят с повече вътрешно-художествената сила да почувстват природата и човека като едно цяло. Мощно звучат думите, които Гьоте е произнесъл, когато е охарактеризирал действието на Винкелман в една хубава книга: "Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му позволява едно чисто, свободно очарование; тогава вселената, ако тя би могла да чувства самата себе си, като постигнала своята цел, би възникнала и би се удивлявала на върха на своето собствено развитие. "Това, което възбуждаше Лесинг в огъня на духа, което одушевяваше в Хердер великия поглед върху света: То звучи в тези думи на Гьоте. И цялото творчество на Гьоте е като едно всестранно откровение на тези негови думи. В своите "естетически писма" Шилер беше обрисувал идеалния човек, който така, както звучи в тези думи, носи вселената в себе си и я осъществява в социално обединение с други хора. Но откъде произхожда този образ на човека? Той блести като утринно Слънце над пролетта на Земята. Обаче той е проникнал в чувството на хората чрез съзерцанието на гръцкия човек. Съхраняваха го хора, в които живееше един мощен вътрешен импулс на Михаела; но те можаха да дадат форма на този импулс само тогава, когато потопяваха погледа на своята душа в древното минало. Когато искаше да изживее, да почувства "човека", Гьоте изпитваше най-силните конфликти със Съзнателната душа. Той го потърси във философията на Спиноза; през време на пътуването в Италия, когато вникна в същността на древните гърци, едва тогава той вярваше, че го е предчувствал. Но накрая, от Съзнателната душа, която се изразява в стремежа на Спиноза, той премина в угасващата Разсъдъчна или Чувстваща душа. Той може само да пренесе безкрайно много от тази Разсъдъчна душа в Съзнателната душа в своя всеобхватен възглед за природата.