Превод от немски: димо даскалов

Говори се, че с преодоляването на философската епоха в средата на 19-то столетие е изплувала епохата на естествената наука. Говори се също така, че тази епоха на Естествената наука още трае и днес, като същевременно мнозина твърдят, че човечеството отново е намерило определени философски намерения.

Всичко това отговаря на пътищата на познанието, за които е вървяло новото време, но то не отговаря на пътищата на живота. Със своите представи човекът още живее в природата, въпреки че внася в схващане то на природата механическото мислене. Но със своята воля човекът живее до такава голяма степен в една механика на техническия процес, че отдавна вече това е предало на епохата на естествената наука нова отсенка. Ако искаме да разберем човешкия живот, ние трябва първо да го разгледаме от две страни. От своите минали земни съществувания човек донася със себе си способността да си образува представи за космическото естество, намиращо се в окръжността на Земята и за това, което действа в областта на Земята. Чрез своите сетива той възприема космическото, което действа на Земята и със своята мислителна организация си представя космическото, което действа от окръжността на Земята върху самата Земя. Така живее той чрез своето физическо тяло във възприемането, чрез своето етерно тяло в мисленето.

Това, което става в неговото Астрално тяло и в неговия Аз, царува в скритите области на душата. То царува например в съдбата. Но първо човек не трябва да го търси в сложните отношения на съдбата, а в елементарните, в простите процеси на живота.

Човекът се свързва с определени сили на Земята, като ориентира своя организъм в тези сили. Той се научава да стои и да ходи изправен, научава се да се поставя със своите мишници и ръце в равновесие със земните сили.

Но тези сили не са такива, които действат на Земята от Космоса, а са чисто земни сили.

В действителност нищо от това, което човек изживява, не е една отвлеченост. Само че той не прозира, откъде иде изживяването и поради това от идеите върху действителностите той образува отвлечености. Човек говори за механическата закономерност. Той вярва, че е извлякъл /абстрахирал/, тази механическа закономерност от отношенията в природата. Но това не е така, а всичко, което човек изживява като чисто механически закони в своята душа, той го е изпитал вътрешно в своето отношение на ориентиране спрямо земния свят /в своето стоене изправен, в своето ходене и пр./.

Но с това механическо се характеризира като нещо чисто земно. Защото закономерността в природата, в цвят, в звук и т.н. е вляла в земното от Космоса. Едва в областта на Земята към закономерността в природата се всажда механическото, както и самият човек застава срещу това механическо със своето изживяване едва в областта на Земята.

Огромна част от това, което днес действува чрез техниката върху културата и в което човекът е вплетен до най-висока степен със своя живот; не е природа, а под-природа. То е един свят, което се еманципира от природата, отивайки надолу /по посока на долу/.

Нека погледнем, как ориенталецът, който се стреми към духа, търси да излезе от състоянията на равновесие, които идват от земното. Той заема едно положение на медитация, което го пренася в чистото космическо равновесие. Тогава Земята не действа вече върху ориентирането на неговия организъм. /Казвам това не за да бъде то подражавано, а за изяснение на изнесеното тук. Който познава моите съчинения, той знае, как в това отношение източният духовен живот се различава от западния. /

Човекът се нуждаеше да развие отношение към чисто земното, за да може да развие своята Съзнателна душа. Така в ново време се роди тенденцията да бъде осъществено и в действията това, в което човек трябва да вживее. Вживявайки се в чисто земното естество, човек се натъква на силите на Ариман. Той трябва да се постави със своето собствено същество в правилно отношение с тези сили на Ариман.

Обаче в досегашното протичане на епохата на техниката той не намира възможност да се постави в едно правилно отношение спрямо ариманическата култура. Човек трябва да намери силата, вътрешната сила на познанието, за да не бъде надделян, овладян от ариманическото естество в техническата култура. Следователно под-природата трябва да бъде разбрана. Но тя може да бъда разбрана само тогава, когато в духовното познание човекът ще може да се издигне най-малко толкова високо към извънземната над-природа, колкото дълбоко е слязъл с техниката в под-природата. Епохата се нуждае от едно познание издигащо се над природата, защото вътрешно човечеството трябва да се справи с едно опасно действащо съдържание на живота, което е потънало под природата. Естествено тук не ще говорим за това, и не трябва да говорим, че трябва отново да се върнем към предишни състояния на културата, а за това, човек да намери пътя, по който да постави новите отношения на културата в едно правилно отношение към себе си и към Космоса.

Днес много малко хора чувстват, какви важни задачи изникват тук за човека в духовно отношение. Електричеството, което след неговото откритие бе възвеличено като душа на природното съществуване, трябва да бъде познато в неговата сила, която увлича човека надолу от природата в под-природата. Но човекът не трябва да се подава на това увличане.

Във времената, когато още не съществуваше една независима от природата техника, човекът намираше духа, когато насочваше своя поглед върху природата. Техниката, която се обособи като независима, накара човека да се взира в механистично-материалното, което стана за него научно. Но в механистично-материалното липсва сега божествено-духовното, което е свързано с произхода на човешкото развитие. В тази сфера царува чисто Ариманическото.

Но в духовната наука се създава другата сфера, в която никак не съществува нещо ариманическо. И именно чрез познавателното приемане на онази духовност, в която ариманическите същества нямат никакъв достъп, човекът добива сила, за да застане в света срещу Ариман.

Гьотеанум, март 1925 година.

/Във връзка с предидущото съзерцание върху природата и под-природата/