Превод от немски: димо даскалов
Изтегляне 2.26 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- GA-26 РУДОЛФ ЩАЙНЕР
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВНЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОДизготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие 
GA-26РУДОЛФ ЩАЙНЕРРЪКОВОДНИАНТРОПОСОФСКИПРИНЦИПИАНТРОПОСОФСКИ ПЪТНА ПОЗНАНИЕТОМИСТЕРИЯТА НАМИХАИЛ1924-1925НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОДпревод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВС Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е СТР. 1. Антропософски ръководни принципи……..................................5 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума……..........................................................................6 3. Принципи 1-37 ………………………………………...................6 4. Върху образната природа на човека…….....................................16 5. Принципи 38-61 …………………………………….....................19 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата.....24 7. Принципи 62-68 ……………………………….............................27 8. Духовни области на света и човешкото себепознание…...........28 9. Принципи 69-75 ………………………………….........................30 10. Как трябва да се използват ръководните принципи……..........31 11. Принципи 76-78 ……………………………….……..................34 МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ І. Настъпване на епохата на Михаел……........................................34 Принципи 79-84 …………………………………..........................37 ІІ. Духовното състояние на човека преди настъпването епохата на Михаел.........................................................................38 Принципи 85-87 ……………………………….............................40 ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел…….................................................................40 Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество……………..........43 Принципи 88-105 ……………………….......................................45 ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман…….…….................48 Принципи 106-108 ……………………….……..........................51 V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия….........................52 Принципи 109-111 ……………………………………................55 VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел……..........55 Принципи 112-114 …………………………………...................58 VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека……...................59 Принципи 115-117 …………………………………...................62 VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека.........63 Принципи 118-120 ……………………………..........................66 ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана…................................................................................66 Принципи 121-123 …… ……………………..............................70 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер……...........................................71 Принципи 124-126 …………………………………......................77 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действат в първото развитие на съзнателната душа…………...................78 Принципи 127-130 ………………………………….....................82 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа………..............................................................82 Принципи 131-133 …………………………………….................86 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност. . . . . . . . . . . . . . . ....................................................87 Принципи 134-136 ……………………………….........................92 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса……..............................92 Принципи 137-139 ………………………………….....................98 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота……….............................................................98 Принципи 140-143 ………………………………….....................104 7. Какво се открива, когато насочим поглед назад в миналото върху повтарящите се земни съществувания? ………................104 Принципи 144-146 ……………………………………..................108 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане? …………………………………................108 Принципи 147-149 …………………………………….................111 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане? . . . . . . . . . . . . . . . . . . ................................112 Принципи 150-152 …………………………………....................116 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?.…..............116 Принципи 153-155 …………………………...............................119 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания…….....................................................119 Принципи 156-158 ……………………………………................122 12. Гнозис и антропософия……………………………...................122 Принципи 159-161 ……………………………….......................126 13. Свободата на човека и епохата на Михаел…………................126 Принципи 162-164 …………………………………...................129 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество? ………………….........................................................130 Принципи 165-167 …………………………………...................132 Човекът в неговата макрокосмическа същност…………...............133 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света…………………………..............................136 Принципи 171-173 ………………………………….....................139 2. Памет и Съвест…………………………………...........................140 Принципи 174-176 ……………………………………….............143 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време…………………....................................................................143 Принципи 177-179 …………….....................................................146 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа…. . .........................................................................................147 Принципи 180-182 ……………………………………..................149 5. От природата към под-природата………....................................150 Принципи 183-185 …………………………………...................152 АНТРОПОСОФСКИ РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ На това място в бъдеще трябва да бъдат намерени един вид ръководни антропософски принципи. Те трябва да се схващат в смисъла, че съдържат съвети относно насоката, която лекциите и беседите трябва да могат да приемат в отделните групи на обществото чрез ръководещите членове. Добре е, когато обществото се развива така, че в отделните групи се проявява по един напълно свободен начин това, което ръководещите членове имат да кажат. Чрез това животът на обществото се обогатява и се изгражда по един разнообразен начин. Обаче в обществото трябва да може да се роди едно единно съзнание. Това може да стане тогава, когато на всякъде се познават подбудите, които са давани на отделни места. Ето защо тук ще предаваме в съкратена форма това, което аз давам в Гьотеанума на обществото под формата на лекции. Представям си, че тогава онези личности, които изнасят лекции или ръководят събеседвания в групите /клоновете/, ще приемат даденото като направляваща линия, за да свържат с него по един свободен начин това, което ще говорят. С това ще се допринесе за една единна форма на действие в обществото, без да се помисли по някакъв начин, че тук има една принуда. Работата ще може да стане плодотворна за обществото, когато този процес бъде посрещнат с надлежната отзивчивост и любов, когато ръководещите членове ще уведомяват и Президиума на Гьотеанума за съдържанието и формата на техните лекции и подбуди. Само по този начин ние ще се превърнем от един хаос от различни групи в едно общество с едно духовно съдържание. Ръководните линии, които са дадени тук, трябва един вид да откриват теми, да посочват теми. Тогава в антропософската литература, състояща се книги и цикли, ще могат да се намерят на различни места опорни точки, за да може да се развие посочената тема така, че да може да образува съдържанието на събеседванията в групите. Даже и тогава, когато чрез ръководещите членове в отделните групи се явяват нови идеи, те могат да бъдат свързани с това, което се дава по описания начин от Гьотеанума като една рамка на духовното действие на обществото. Неоспорима истина е, а срещу тази истина не трябва да се прегрешава, че духовната дейност трябва да произтича само от свободното разгръщане на действащите личности. Но съвсем не е нужно да се прегрешава срещу това, когато в обществото единият действува по един правилен начин в хармония с другия. Ако това не би искало да бъде така, тогава принадлежността на отделния член или на групата към обществото винаги ще остане нещо външно. Обаче тази принадлежност трябва да бъде нещо, което да се чувства като вътрешно. Положението не може да бъде такова, че съществуването на антропософското общество да се използва от тези или онези личности само като удобен случай, за да каже това, което такава личност иска лично да каже, изхождайки от едно или друго намерение, а обществото трябва да бъде огнище, разсадник на това, което е антропософия. Всичко друго може да се отглежда и развива вън от неговите рамки. обществото не може да бъде използувано за такава цел. През последните години не беше в полза за обществото, че някои отделни членове внесоха в него своите собствени желания, понеже считаха, че с увеличаването на обществото ще намерят едно поле на действие за тези техни собствени желания. Можем да се каже: - Но защо срещу такива опити не са взети необходимите мерки, за да бъдат те пресечени? Ако това бе станало, тогава днес навсякъде бихте слушали да се говори: - Да, ако тогава бяха се приели подбудите от една или друга страна, къде бихме се намира ли днес? Но приети са били много неща, които плачевно са се провалили и това ни върна назад. Но вече достатъчно с тези прийоми. Опитът с примера, който отделните експериментатори искаха да дадат в обществото е направен вече. По добни неща не трябва да се повтарят до безкрайност. Президиумът на Гьотеанума трябва да бъде едно тяло, което иска да отглежда и развива антропософия, а обществото трябва да бъде един съюз на хора, които искат живо да се разбират с него по отношение отглеждането на антропософията. Не трябва да се мисли, че това, което се поставя като цел, може да бъде постигнато от днес за утре. За това ще бъде необходимо време и ще трябва да се прояви търпение. Ако се вярва, че за няколко седмици ще може да се осъществи това, което бе вложено като намерения на Коледното тържество, това може да донесе само вреда. АНТРОПОСОФСКИ РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ, ДАДЕНИ КАТО ПОДБУДИ ОТ ГЬОТЕАНУМА 1. Антропософията е един път на познание, който иска да доведе духовното в човешкото същество до духовното във Вселената. Тя се явява в човека като една нужда на сърцето и на чувството. Тя трябва да намери своето оправдание в това, че може да задоволи тази нужда. Само онзи може да признае антропософията, който намира в нея това, което той трябва да търси от своето сърце. Ето защо антропософи могат да бъдат само хора, които чувствуват определени въпроси относно човешкото същество и относно света като една жизнена необходимост така, както човек чувствува глад и жажда. 2. Антропософията дава познания, които се добиват по духовен начин. Но тя върши това само поради факта, че ежедневният живот и науката основана на сетивното възприятие и на дейността на ума довеждат до една граница на жизнения път, където душевното съществуване на човека би трябвало да умре, ако не би могло да премине тази граница. Този ежедневен живот и тази наука не водят до границата така, че да трябва да се спре до тази граница, но тази граница на сетивния възглед се разкрива чрез самата човешка душа изгледът в духовния свят. 3. Има хора, които вярват, че с границата на сетивния възглед са дадени също и границите на всякакво разбиране. Ако биха обърнали внимание на това, как добиват съзнание за тези граници, те биха открили също в това съзнание и способностите, които им позволяват да преминат отвъд тях. Рибата плува до границите на водата; тя трябва да се върне обратно, защото и липсват физическите органи, за да може да живее извън водата. Човекът стига до границите на сетивния възглед; той може да познае, че по пътя към тази граница в него са се развили душевни способности, които му позволяват да живее душевно в елемента, който не може да бъде обгърнат от сетивния възглед. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА 4. За да има сигурност в своето чувстване и за крепкото развитие на своята воля човекът се нуждае от едно познание на духовния свят. Защото той може да чувства величието, красотата и мъдростта на природния свят в най-голям размер: Това не му дава никакъв отговор на въпроса за неговото собствено същество. Това собствено същество подържа веществата и силите на природния свят в живоподвижната човешка форма дотогава, докато човек мине през вратата на смъртта. След това природата поема в себе си тази форма. Тя не може да я подържа, а само да я разложи. Великата, красива и изпълнена с мъдрост природа дава наистина отговор на въпроса: Как се разлага човешката форма, но не и на този, как тази форма бива поддържана. Никакво теоретическо възражение не може да заличи този въпрос от Чувстващата човешка душа, ако самата тя не иска да се заглуши, да се притъпи. Съществуването на този въпрос, трябва да поддържа живо копнежа за духовните пътища на мировото познание по непосредствен начин във всяка човешка душа, която е действително будна. 5. За да има вътрешно спокойствие, човекът се нуждае от себепознанието в духа. Той намира самия себе си в своето мислене, в своето чувстване и в своята воля. Той вижда, как мисленето, чувстването и волята са зависими от природно-физическото човешко същество. В тяхното разгръщане те трябва да следват здравето, болестта и повреждането на тялото. Всяко заспиване ги заличава. Обикновеният жизнен опит познава до каква висока степен духовното изживяване на човека зависи от съществуването на тялото. Тогава в човека се събужда съзнанието, че в този обикновен жизнен опит себепознанието може да бъде изгубено. Първо възниква плахият въпрос: Може ли да съществува едно себепознание надвишаващо обикновената жизнена опитност, а с това и сигурността за съществуването на едно истинско себе? Антропософията иска да даде отговор на този въпрос на основата на една сигурна духовна опитност. При това тя не се опира на някакво мнение или вяра, а на едно изживяване в духа, което в неговата същност е също така сигурно, както изживяването в тялото. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА 6. Когато насочим погледа върху неживата природа, ние намираме един свят, който се проявява в закономерни връзки. Ние търсим тези връзки и ги намираме като съдържани е на природните закони. Но ние намираме също, че чрез тези закони неживата природа съставлява едно цяло със Земята. Тогава можем да преминем от тази земна съвкупност, която царува във всичко неживо, към възгледа за живия растителен свят. Ние виждаме, как извънземния свят изпраща от далечините на пространството силите, които излъчват живото от лоното на неживото. В живото ние виждаме онази същност, която се изтръгва от чисто земната връзка и се превръща в изявително онова, което действа на Земята от далечините на мировото пространство. И в най-незначителното растение ние виждаме същността на извънземната светлина, както в окото виждаме светещия предмет, който стои пред него. В това отношение на съзерцанието можем да видим разликата между земно-физическото, което царува в неживото, и извънземното, което проявява своите сили в живото. 7. Ние намираме човека поставен с неговото извън-душевно и извъндуховно същество в този свят на земното и извънземното. Доколкото той е поставен в земното, което обхваща неживото, той носи на себе си своето физическо тяло; доколкото развива в себе си онези сили, които внасят живота от мировите далечини в земното, той има едно етерно или жизнено тяло. Съвременната насока в познанието никак не е взела под внимание тази противоположност между земното и етерното. Именно поради тази причина тя е развила върху етерното естество най-невъзможните възгледи. Страхът, да не би да се изпадне във фантастичност, накара учените да се въздържат да говорят за тази противоположност. Обаче без едно такова говорене не може да се стигне до никакво разбиране на човека и на света. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА 8. Можем да разгледаме човешкото същество доколкото то е съставено от физическо тяло и етерно тяло. Тогава ще открием, че всички явления у човека, които изхождат от тази страна, не водят до съзнание, а напротив остават в несъзнателната област. Съзнанието не се прояснява, а напротив се затъмнява, когато се повишава дейността на физическото и на етерното тяло. Състояния на немощ, на безсилие могат да се констатират като резултат от едно такова повишение. Като вървим по една такава ориентация на разсъждението, стигаме дотам, да признаем, че в организацията на човека а също и на животното влиза в действие нещо, което не е от еднакво естество с физическото и етерното. То не действа, когато физическото и етерното действа от своите сили, а напротив, започва да действа по свой начин, когато последните престават да действат. Така стигаме до понятието астрално тяло. 9. Действителността на това астрално тяло може да бъде намерена, когато чрез медитация преминем от мисленето, което е подбуждано от сетивата, към едно вътрешно съзерцание. За целта трябва да обхванем подбуждащото отвън мислене вътрешно и да го изживеем интензивно като такова в душата, без неговото отношение с външния свят; после чрез укрепването на душата, което сме добили чрез такова обхващане и изживяване, да съзрем, че съществуват вътрешни органи на възприятие, които виждат нещо духовно там, където в животното и човека, физическото и етерно тяло се задържани в техните граници, за да се роди съзнанието. 10. Съзнанието се ражда не чрез едно продължение на онази дейност, която се получава като резултат от физическото и етерното тяло, а напротив, тези две тела трябва да стигнат със своята дейност до нулева точка, даже и под нея, за да се "създаде място" за царуването на съзнанието. Те не са производители на съзнанието, а дават само почва, върху която трябва да стои духът, за да произведе в земния живот съзнание. Както върху Земята човек се нуждае от една почва, върху която да може да стои, така и духовното се нуждае от една материална основа в земното, върху която да може да се разгърне. И както в мировото пространство планетата не се нуждае от почва, за да утвърди своето място, така и духът, чието виждане не е насочено чрез сетивата върху материалното, а е насочено чрез собствената сила върху духовното, не се нуждае от тази материална основа, за да възбудят в себе си своята съзнателна дейност. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ДАВАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА 11. Себесъзнанието, което обгръща себе си в "Аза", възниква от съзнанието. Това последното се ражда, когато духовното в човека се проявява чрез това, че силите на физическото и етерното тяло разграждат тези тела. В разграждането на тези тела се създава почвата, върху която съзнанието разгръща своя живот. Обаче, за да не бъде разрушен организмът трябва да последва едно ново съграждане. Така, когато за едно изживява не на съзнанието е станало едно разграждане, разграденото трябва да бъде отново съградено. Във възприятието на това съграждане лежи изживяването на себесъзнанието. Този процес може да бъде проследен чрез вътрешно съзерцание. Тогава може да се почувства, как съзнателното е пренесено в себесъзнателното благодарение на това, че човек създава от себе си едно копие на просто съзнателното. Просто съзнателното има своя образ в онази част на организма, която е станала един вид празна чрез разграждането. То се вмъква в себесъзнателното, когато празнотата бива отново запълнена от вътре. същността, която е способна да извърши това запълване, е изживяна като "Аз. 12. Ние намираме действителността на "Аза" тогава, когато развием по-нататък вътрешното виждане, чрез което астралното тяло бива обхванато познавателно, чрез това, че проникваме изживяното в медитация мислене с волята. Първо ние сме се отдали на това мислене безволево. Благодарение на това стигаме до там, че нещо духовно навлиза в това мислене, както при сетивното възприятие цветът навлиза в окото, звукът в ухото. Когато сме стигнали до там, да изобразим чрез един волев акт онова, което по този начин сме оживили в съзнанието чрез пасивно отдаване, това в този волеви акт се явява възприятието на собствения "Аз". 13. По пътя на медитацията можем да намерим освен формата, в която "Азът" се явява в обикновеното съзнание, още три други форми: 1. В съзнанието, което обгръща етерното тяло, "Азът" се явява като образ, който обаче е същевременно деятелна същност и като такава придава на човека форма, растеж, строителни сили. 2. В съзнанието, което обгръща астралното тяло, "Азът" се извява като член на един духовен свят, от който той получава своите сили. 3. В съзнанието, което бе посочено като последно, което трябва да бъде постигнато, "Азът" се показва като една духовна същност самостоятелно, относително независима от за обикалящия я духовен свят. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 14. Втората форма на "Аза", която бе посочена в изложението на третия ръководен принцип* /*Става въпрос за третия ръководен принцип от предидущата група, или тук 13-ия ръководен принцип/, се явява като "образ" на този Аз. Чрез съзирането на този образен характер се хвърля също светлина върху същността на мислите, в която "Азът " се явява пред обикновеното съзнание. Хората търсят чрез всевъзможни съзерцания "истинския Аз" в обикновеното съзнание. Обаче едно сериозно взиране в изживяванията на това съзнание показва, че "истинският Аз" не може да бъде намерен в него; напротив, там може да се яви само мисловният отблясък, който е по-малко от един образ. Истинността на този факт ни завладява едвам тогава, когато преминем към "Аза" като образ, който живее в етерното тяло. И само чрез това ние сме подбудени към търсенето на Аза като истинска същност на човека. 15. Виждането на формата, в която "Азът" живее в астралното тяло, довежда до едно истинско чувстване на отношенията на човека с духовния свят. Тази форма на Аза за обикновеното изживяване е потопена в тъмните глъбини на безсъзнанието. Човек прониква в тези глъбини и влиза във връзка с мировата духовна същност чрез Инспирацията. Пред обикновеното съзнание стои само един слаб чувствен отблясък от тази царуваща в глъбините на душата Инспирация от далечините на духовния свят. 16. Третата форма на "Аза" ни позволява да проникнем с погледа в самостоятелната същност на човека всред един духовен свят. Тя събужда в нас чувството, че със своята земно-сетивна природа човекът е само едно откровение на това, което той е в действителност. С това е дадено изходната точка на истинското себе познание. Защото онова Себе, което изгражда човека в неговата истинност, ще се открие на познанието едва тогава, когато той премине по-нататък от мисълта на Аза към неговия образ, от образа към творящите сили на този образ и от там към духовните носители на тези сили. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 17. Човекът е едно същество, което разгръща своя живот по средата между две мирови области. С развитието на неговото тяло той е включен в един "долен свят"; със своето душевно същество той образува един "среден свят" и със своите духовни сили той се стреми към един "горен свят". Той получава развитието на своето тяло от това, което природата му е дала; своето душевно същество той носи като свой собствен дял за себе си; а духовните сили той намира в себе си като дарове, които го водят над самия него, за да участвува в един божествен свят. 18. Духът е творящ и в трите тези мирови области. Природата не е лишена от дух. В познанието човек изгубва и природата, ако не може да види в нея духа. Обаче все пак той ще намери духа като спящ в съществуването на природата. Но както в човешкия живот сънят има своята задача и "Азът" трябва да спи определено време, за да бъде истински буден през другото определено време, така и мировият Дух трябва да спи "на мястото, където се намира природата", за да бъде истински буден на друго място. 19. По отношение на света човешката душа е едно сънуващо същество, ако насочва вниманието си към духа, който действа в нея. Този дух събужда тъчащите в собствената вътрешност сънища на душата към вземане участие в света, от който произхожда истинската същност на човека. Както сънуващият се затваря пред окръжаващия физически свят и се вплита в собственото същество, така и душата би трябвало да изгуби своята връзка с Духа на света, от който тя произхожда, ако не би искала да чува събуждащия зов на духа в самата себе си. ДРУГИ РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 20. Присъщо на истинското разгръщане на душевния живот на човека е, той да добие пълно съзнание в своето същество за действието от духа. Мнозина последователи на новия естественонаучен светоглед са в това отношение така силно в плен на един предразсъдък, че казват, каква всеобхващаща причинност единствено царува във всички явления на света. Когато човек вярва, че може да бъде причина за нещо от собственото си същество, това може да създаде само една илюзия. Новото природознание иска да следва във всичко вярно наблюдението и опита. Чрез този предразсъдък за скритата причинност на собствените човешки подтици то съгрешава против този свой принцип. Защото свободното действие от вътрешността на човешкото същество е един съвсем елементарен резултат на човешкото самонаблюдение. Ние не трябва да го отричаме, а да го доведем в хармония с вникването във всеобщата причинност в природния ред. 21. Непризнаването на този подтик от духа във вътрешността на човешкото същество е най-голямата пречка за постигането на едно разбиране и вникване в духовния свят. Защото нераждането на собственото същество във връзката на природата означава отклоняването на погледа на душата от това същество. Обаче човек не може да проникне в духовния свят, ако първо не схване духа там, където той е даден съвсем непосредствено: В безпристрастното себенаблюдение. 22. Себенаблюдението съставлява началото на наблюдението на духа. И затова то може да бъде истинско начало, защото при едно истинско размисляне човек не може да остане при него, а трябва да премине от него към другото духовно съдържание на света. Както човешкото тяло се атрофира ако не приема физическа храна, така и наблюдаващият в истинския смисъл себе си човек ще почувства, че неговото Себе се атрофира, ако не съзира, как в това Себе действат силите на един действащ вън от него духовен свят. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 23. Минавайки през вратата на смъртта, човекът навлиза в духовния свят, чувствайки, как от него отпада всичко, което той е добил като впечатления и като душевно съдържание чрез сетивата на тялото и чрез мозъка през време на земния живот. Тогава неговото съзнание има пред себе си в една обхватна картина под формата на образи това, което е искал да внесе през време на земния живот под формата на лишени от образ мисли в паметта, или което е останало незабелязано за земното съзнание, но все пак е направило едно подсъзнателно впечатление на душата. След няколко дни тези образи избледняват до пълно изчезване. Когато са се изгубили напълно, човек знае, че е положил и своето етерно тяло, в което може да познае носи теля на тези образи. 24. След полагането на етерното тяло човекът още притежава астралното тяло и Аза като членове, които му остават. Докато той още притежава астралното тяло, то позволява на съзнанието да изживее всичко, което през време на земния живот е съставлявало несъзнателното съдържание на почиващата в сън душа. В това съдържание се намират съжденията, които духовните същества от един по-висш свят отпечатват в астралното тяло по време на съня, които обаче остават скрити за земното съзнание. Човек преживява още веднъж своя земен живот, но така, че сега съдържанието на неговата душа е сцената на неговите дела и на неговото мислене от гледна точка на духовния свят. Преживяването става по обратен път: Първо последната нощ, след това предпоследната и т.н. 25. Изживяната в астралното тяло оценка, присъда върху живота след минаването през вратата на смъртта трае толкова, колкото време е заел през време на земния живот самият сън. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 26. Едва след полагането на астралното тяло, след завършване оценката върху изминалия земен живот, човекът навлиза в духовния свят. В този свят той се намира в отношение със съществата от чието духовно естество, намира се в такова отношение с тях, в каквото се е намирал на Земята със съществата и процесите на природните царства. Тогава всичко, което в земния живот е било външен свят, в духовното изживяването става вътрешен свят. Тогава човекът не само възприема този външен свят, а го изживява като свой вътрешен свят, изживява го в неговата духовност, която на Земята оставаше скрита за него. 27. Човекът, какъвто той е на Земята, а духовния свят става външен свят. Душата гледа този човек, както на Земята гледа звездите, облаците, планините, реките. И този външен свят не е по-малко богат на съдържание в сравнение с това, което в земния живот му се явява като Космос. 28. Силите, които човешкият дух развива в духовната област, действат по-нататък в изграждането на земния човек, както извършените дела в земния живот от физическия човек действат по-нататък като съдържание на душата в живота след смъртта. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 29. В развитото имагинативно познание действа това, което живее във вътрешността на човека по душевно-духовен начин и през неговия живот изгражда физическото тяло, върху основата на което развива човешкото съществуване във физическия свят. Срещу физическото тяло, което постоянно се възобновява в обмяната на веществата, стои вътрешното човешко същество, което се развива в своята същност постоянно от раждането /съответно зачатието/ до смъртта, срещу физическото пространствено тяло стои вътрешното тяло, което се проявява във времето. 30. В инспиративното познание живее образно това, което човешкото същество изпитва през времето между смъртта и едно ново раждане всред една духовна околна среда. Там може да се види, защо е човекът според неговото същество във взаимоотношението на света, след като е напуснал вече своето физическо и своето етерно тяло, благодарение на които живее в земното съществуване. 31. В интуитивното познание бива осъзнато въздействието на минали земни животи в настоящия живот. В тяхното по-нататъшно развитие тези минали животи са се освободили от връзките, в които са се намирали с физическия свят. Те са се превърнали в чиста духовна ядка на човека и действат като такива в настоящия живот. Благодарение на това те са също обект на познанието, което човек може да развие като имагинативно и инспиративно познание. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 32. В главата на човека физическият организъм е един отпечатък на духовната индивидуалност. Физическата и етерната част на главата стоят като завършени образи на духовното, а до тях стоят като самостоятелни душевно-духовни същества астралната и Азовата част. Ето защо в главата на човека имаме работа с развитието едно до друго на относително самостоятелното физическо и етерно естество, от една страна, и на астралния и Азов организъм, от друга страна. 33. В онази част на човека, която съставлява крайниците и обмяната на веществата, че тирите членове на човешкото същество са свързани един с друг. Организмът на Аза и астралното тяло не са до физическата и етерна част на човека. Те се намират в тези последните, действат в техния растеж и в тяхната двигателна способност и т.н. Но благодарение на това частта на крайниците и на обмяната на веществата е като един зародиш, който иска да се развие по-нататък, който постоянно се стреми да стане глава и през време на земния живот на човека е постоянно задържан да постигне това. 34. Ритмическият организъм стои по средата. Тук организмът на Аза и астралното тяло се свързват променливо с физическата и етерната част и отново се освобождават от нея. Дишането и кръвообращението са физическият израз на това съединение и освобождение. Процесът вдишването изобразява свързването; процесът на издишването изобразява освобождението. Процесите в артериалната кръв представляват свързването; процесите във венозната кръв освобождението. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 35. Можем да разберем човешкото физическо същество само тогава, когато го разглеждаме като образ на душевно-духовното. Взето за себе си физическото тяло на човека остава неразбрано. Но в неговите различни части то е по различен начин образ на душевно-духовното. Главата е най-съвършеният, завършен образ на душевно-духовното. Всичко, което принадлежи на системата на крайниците и на обмяната на веществата, е като един образ, като една картина, която още не е завършена, но върху която още се работи. Всичко, което принадлежи на ритмичния организъм на човека, се намира по отношение на връзката на душевно-духовното с телесното между тези противоположности. 36. Който разглежда човешката глава от тази духовна гледна точка, има в това разглеждане едно помощно средство за разбиране на духовните имагинации; защото във формите на главата имагинативните форми са сгъстени някакси до физическата гъстота. 37. По същия начин в разглеждането на ритмичната част на човешкия организъм имаме едно помощно средство за разбиране на инспирациите. Физическият изглед на жизнените ритми носи в сетивния образ характера на Инспирацията. В системата на крайниците и на обмяната на веществата, когато ги разглеждаме в пълното им действие, в разгръщането на необходимите или възможни действия, имаме сетивно-свръхсетивния образ на чисто свръхсетивната Интуиция. Каталог: files -> literature -> 1-ga 1-ga -> Взаимовръзки 1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие 1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева 1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина 1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г 1-ga -> Взаимовръзки 1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г 1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101 1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г 1-ga -> Превод от немски: димо даскалов Изтегляне 2.26 Mb. Сподели с приятели:
|