Приемната грижа и резилиансът – практиката във Франция
- екипът от професионалисти
Изтегляне 419.47 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- - родното семейство
- екипът от професионалисти, който придружава детето в неговото социално-психично израстване, координира и оценява ефекта на намесите и ги променя в посоката на потребностите на детето. Част от този екип е и приемното семейство, което би следвало да поеме част, или цялата грижа, която семейството предлага, в зависимост от оценката на нуждите, ситуацията и дългосрочното планиране за детето в риск. Основен ангажимент на приемното семейство е осигуряване на семейна среда за израстване на детето, което означава осигуряване на реално и символично пространство за включване на детето в семейството, подпомагане на изграждането на единна лична история, в която с необходимия респект присъства семейната му история и връзки, подпомага изграждането на позитивен приемлив образ на родното семейство и на подкрепя връзката с него, в зависимост от целите на дългосрочния план за детето. В зависимост от възрастта на детето и неговите специфични нужди, грижите за справяне в училище, за професионално ориентиране, взаимоотношенията с другите, трудности в социализацията могат да се поделят в екипа с другите членове – психолози, социални работници, педагози. В действителност е важно присъствието на други специалисти в работата с детето по няколко причини. От една страна по този начин се осигурява професионален отговор на нуждите на детето, което увеличава възможностите му за резилианс в по-късна възраст. Не по-малко важно е и разширяването на спектъра от срещи на детето с други хора, което увеличава възможностите за среща с резилианс-наставник, този друг, който приема детето такова каквото е, приема го като личност, не като жертва и по този начин му отваря друга житейска перспектива. - родното семейство, присъства в живота на детето и характерът, честотата, целите на присъствието отново се определят от спецификата на случая. Когато има изградена силна емоционална връзка, когато връзките със семейството играят наистина роля на добра база, на добра основа тогава, приемната грижа може да се възприема като помагаща на родното семейство в един период на временни трудности. В този случай дългосрочната цел е или връщане в семейството или отглеждане в приемното семейство до навършване на пълнолетие, което се налага поради физическа невъзможност на родното семейство да поеме грижата за детето си, например заболяване, социален проблем. Не би трябвало да се стимулира трайна раздяла със семейството поради заболяване или поради бедност. Случай на две деца, момче на 4 години и момиче на 6, в ситуация на крайно неглижиране и живот бедност. Живеят само със своята майка, след смъртта на бащата. Майката е без образование и квалификация, от културна среда, която фаворизира зависимата роля на жената в семейството, и ориентира развитие на способности само за домакинска работа и отглеждане на деца. Жената няма никаква подкрепа от близки, намира си случайна работа на полето и живее с децата в крайна мизерия. Настанени са в център за спешен прием и екипът се изправя пред деца, които говорят само майчин език, хигиенните им навици съответстват на живот на полето, имат добра емоционална връзка с майката и помежду си, изключително ограничена познавателна сфера, беден поведенчески репертоар, ориентиран към оцеляване ( тъпчене с храна, криене на храна,”кражби” на храна). Екипът от професионалисти е раздвоен в търсенето на решение за настаняване – ако децата останат с майката, няма реалистична вероятност да се навакса социализацонното изоставане на децата, което вероятно ги обрича трайно да отпаднат от училище, след като започнат. Майката не е в състояние да осигури на приемливо ниво удовлетворяване на материалните потребности на децата, както и подкрепа за развитие. Едновременно с това, добрата емоционална връзка е много важна и свидетелство за това е и бързият прогрес на децата при настаняването в центъра. Социалните работници от системата за закрила предлагат настаняване в приемно семейство, от същата етническа група, но в друго населено място. След много дискусии екипът от центъра приема като добра за децата идеята да живеят в приемно семейство, за да „наваксат” социалното и познавателно изоставане, но при условие, че майката сериозна ще присъства в живота на децата и ще се работи за подкрепа и евентуално връщане на децата при нея. Тук раздялата с майката би била вредна и опасна за децата и е важно да се осигури възможност за наистина споделяне на грижата между майката и приемното семейство. Когато връзката с родното семейство е предвидимо непостоянна, поставяща детето в ситуация на обект на капризите на родители, с отсъстваща родителска идентификация и има сериозен риск от многократно повтаряне на изоставянето вероятно е по-добре да се търси друго постоянно решение на детето. В този случай приемната грижа би следвало да се приема като временна, като подготовка за трайно решение, като осиновяване например. Специфичен случай за нашата страна е т.н доброволна приемна грижа. При нея приемното семейство няма трудов договор, не получава възнаграждение за отглеждането на детето, а само за издръжката му. Обикновено тези семейства се интересуват от конкретно дете, и са по-скоро готови да му предоставят дългосрочна грижа. Тяхното функциониране понякога твърде се доближава до това на семейство на осиновители. Вероятно е добре тези семейства да се ориентират към грижа за деца, за които осиновяването се приема като най-добра възможност, но практически не много реалистична (поради възраст, етническа принадлежност или други фактори). В тези случаи приемното семейство играе ролята на подпора в основата на детето, ако имаме предвид къщата, като символ на личността, в контекста на резилианса, т.е. то поема, дори заменя, сериозна част от ролята на родното семейство, като променя основите и от неустойчиви ги прави устойчиви. Трябва да се има предвид, че такова настаняване в приемна грижа може да премине в осиновяване и това не бива да ни притеснява, ако е в интерес на детето, по този начин всъщност се легитимира реалната символична връзка. Дете на 6 години е настанено в доброволно приемно семейство, с което създава емоционална връзка на привързаност. Детето е изоставено при раждане, живяло е до този момент в дом. Семейството има две пораснали деца, които живеят в чужбина. След две години семейството решава да осинови детето. Решението е прието от службите по закрила нееднозначно, но в действителност това е едно много добро решение от гледна точка на интереса на детето. При отсъстваща или опасна за детето връзка с родното семейството (изоставяне в родилния дом, тежко физическо или сексуално насилие) посоката на работа би трябвало да е към бързо осиновяване или отново към дългосрочна приемна грижа, ако реалното осиновяване е малко вероятно. Невена е на 6 години, майка й е я е изоставила, когато е била на 2 години и от тогава няма вести от нея. След това за нея се е грижел бащата и новата му съпруга, но след раждане на тяхно бебе я дават в дом за деца от 3 до 7 години. Взимат я понякога за събота и неделя. Бащата е психично болен, преди две години се самоубива. Когато отива на море с приемното семейство, те забелязват, че детето гледа настойчиво половите органи на мъжете на плажа. Постепенно детето започва да разказва и става ясно, че е била сексуално насилвана от своя баща. Бабата по бащина линия проявява интерес да подържа връзки с детето, но не може да се грижи за нея на този етап, за в бъдеще ще види. Бащата не е подържал връзки с майка си и детето не я познава. Невена е настанена в доброволно приемно семейство, което я отглежда като свое дете заедно с по-големите си родни деца. Много е важно, и професионалистите и приемното семейство, и семейството на осиновителите да са наясно че: - смяната на семейството не означава заличаване на семейната история на детето, никога не се започва отново, „на чисто”, каквато често е фантазията на осиновителите, и на някои доброволни приемни семейства. Дори настаняването или осиновяването директно от родилния дом не заличава семейната история на детето. Като всяко човешко същество, то е родено от хора, които са в родство с други и тяхната история, включително изоставянето съставляват историята на детето. Тази е причината по един или друг начин в юношеска възраст осиновените деца да поставят въпроса за своя произход и примитивната и невежа ни нормативна, възпитателна, институционална практика в това отношение са основната причина за множеството случаи на разсиновяване в този период. Момиче на четири години е настанено в професионално приемно семейство от специализирана институция за деца от 3-7 г.Настанено е в тази институция поради невъзможност на майката на детето да се грижи за него, тъй като страда от тежко психично заболяване. Детето се адаптира много добре в семейството на село, изгражда отношения на силна привързаност като към дядо и баба, изгражда близки отношения с внучката на семейството и другите членове на семейството. Подържа, по-скоро епизодична, връзка с родната майка. Момичето е осиновено на 8 годишна възраст в друг град и въпреки становището на социалните работници, подкрепяли приемното семейство през периода на настаняване, осиновителката, жена на 50 години, неомъжена, дава ново име на детето, след преместването в големия град не спазва обещанията за запазване на връзката между детето и приемното семейство и я прекъсва. Няма вероятност, при действащата нормативна уредба в България, осиновителката да подкрепи подържането на връзка с родната майка на детето. Няма вероятност и институциите, включително тези по закрила да я насочат към ползване на услуги, за да осмисли колко рисковано е това прекъсване на връзките и историята на детето. Поради тази причина вероятността системата да се намеси, когато се стигне до разсиновяване, за съжаление е голяма. - детето има нужда от приемане на своята лична история, за да може да продължи конструктивно напред, без да повтори травматичния модел на своите биологични родители. Важно е да се знае, че това не е еднократен акт, а често съпътства целия период на израстване на детето. Семейството, поело ролята на нова опора, нова база за живота на детето, постепенно заема своето място, включвайки „неградивната опора” на биологичното семейство във връзката с детето. Всеки родител знае, че израстването на детето не е процес, включващ само позитивни и щастливи моменти, това е труден път на съзряване, който за децата, преживели травма, понякога е доста по-труден. Новото семейство следва да е готово за това, да си дава сметка, че приемането на неща като изоставяне, като насилие от тези, които би трябвало да се грижат за теб, да са ти опората и сигурността, не е лесен, а е мъчителен процес, при който има успехи и провали. Трудността в разбирането на неразбираеми неща може да се прояви по различен начин – бягства, самонаранявания, предизвикателни актове, кражби. По-често те са израз на страданието на детето и на липсата на отговори на важните въпроси – кой съм аз, откъде идвам, защо родителите ми са изоставили, защо родителите ми са ме наранявали? Приемното семейство, или семейството на осиновителите ще трябва да помогне на детето да намери отговорите на тези въпроси. г) Резилиансът отваря важно пространство на другите социални актьори като детската градина, училището. Социалната мрежа участва в „остойностяването” на човека и в този смисъл тя може да има силно компенсиращо влияние по отношение на обезценяващите влияния на други фактори. Резилиансът ни помага да се върнем към смисъла на нещата, да се запитаме как се случи така, че училището, а вече и детската градина се превърнаха в места, несигурни, непривлекателни за децата, често възприемани от тях като заплашителни. Как стигнахме до там да местим едно дете от една детска градина в друга, защото „застрашава сигурността на другите деца, или им пречи”, защото вече като че ли приехме това за нормално в началното училище. И може би ще ни позволи да се замислим как училището може да бъде сигурно място за всяко дете, и за нараненото също. Отговорът е прост – като го приеме като дете, като личност, а не само като ученик. Но изпълнението е трудно, изисква промяна на нагласата на възрастните – и родители и учители. В заключение бих казала, че предложението резилианс-подоходът да бъде приет като обща концепция за развитие на приемната грижа се аргументира и с в известна степен еклектичния му характер, т.е. обединението на различни идеи и тези от други школи, наличието на различни интерпретации като психоаналитична, когнитивно-поведенческа и пр. дават едно по-широко пространство за професионална дискусия. София, май-юни 2010 г. 1 Ратифицирането на Конвенцията на ООН за защита правата на детето 2 Le Guide des Assistentes familiales, L”ASSMAT, Julliet 2009 3 В България обучението на кандидатите за приемни семейства се извършва от доставчици на социални услуги, не на образователни услуги, т.е. те следва да имат лиценз за услугата приемна грижа, не лиценз за обучителен център. 4 Професионалното становище, е че децата се настаняват в центъра за семейно настаняване, и той носи отговорността за тях. Грижата в приемното семейство е само част от общата грижа, за това центърът има определен капацитет. 5 В един от случаите фамилният асистент заедно с настането младо момиче вземат решение за аборт без да го консултират с екипа на центъра, което се смята за грубо нарушение от професионалн характер. 6 Във Франция понятието социален работник и сборно понятие, наименованието на професиите е социален асистент и специализиран възпитател 7 Le projet institutionnel , 2009 8 Във Франция влизането във висшите т.н.„ Les Grandes ecoles”, за разлика от влизането в университетите, е с изключително сериозни изпити. Подготовката за тях се извършва в „подготвителни класове”, в които се включват отличниците от средните училища. Тя трае две години и се признава за две години от университеското учене. 9 В различните центрове има различни правила и жената разказва за друг център, в който е работила преди този. В Нузет правилото е, че посещенията на родното семейство се извършват само в центъра, не в дома на приемното семейство, чиито адрес те дори не знаят. 10 Le placement Familial, une vieill histoire a reinventir, sous la direction de Denise Basset et Arlete Pale, Paris 2002 11 Пак там, стр.65 12 Myriam David, Le placement familial, de la pratique a la theorie, ESF, Paris 1990 13 Bernard Beclin, Placement familial 93, L”Hartman, Paris, 2009 14 Според измененията от … 15 Felitti et al.,1998, Browne, Hamilton-Giachritsis & Vettor, 2007, Falshaw & Browne, 1997, 2002) 16 Widom, 1989, 1991 17Serge Tisseron, La Resilience, Presse universitaire de France,2007, Paris 18 Пак там 19 Boulby, J Attachment et perte Paris, 1973 20 Резилиансът – да го открием, сборник под общата редакция на Петрова-Димитрова, Н., София 2007г. 21 Lazurus , R.S. Folkman, S “Stress, Appraisal and Coping”, New York, 1984 22 Resilience and Developmental Psychopathology Julia Kim-Cohen, PhD Department of Psychology, Yale University, P.O. Box 208205, New Haven, CT 06520, USA; Implications of Resilience Concepts for Scientific Understanding MICHAEL RUTTER Developmental Psychopathology, SGDP Centre, Institute of Psychiatry; Journal of Traumatic Stress, Vol. 20, No. 6, December 2007, pp. 1019–1028 (C _ 2007) Psychometric Analysis and Refinement of the Connor–Davidson Resilience Scale (CD-RISC): Validation of a 10-Item Measure of Resilience Laura Campbell-Sills Department of Psychiatry, University of California San Diego, La Jolla, CA Murray B. Stein Department of Psychiatry, University of California San Diego, La Jolla, CA; Department of Psychology, San Diego State University; and VA San Diego Healthcare System, San Diego, CA De Crespigny Park, Denmark Hill, London, United Kingdom 23Jumelles roumaines placées et résilience : approche Clinique comparative neglected romanians twin sisters and resilience : clinical compared approach Mihaela Pamfil Claude de Tychey1 Université Nancy 2 Université Nancy 2 Joelle Lighezzolo Amandine Theis Université Nancy 2 Université Nancy 2 Philippe Claudon Rosine Diwo Université Nancy 2 Université Nancy 2 Mariana Popa Université de Bucarest 24 Cyrulink,B. La resiliencerisques igbonogique, 1999 25 Falshaw & Browne, 1997, 2002 Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 419.47 Kb. Сподели с приятели:
|