Приети текстове на заседанието от

• 
  ПРИЛОЖЕНИЕ ІI
  Продукти, предмет на годишните безмитни тарифни квоти, посочени в член 3
  

P7_TA-PROV(2012)0351

Положението в Сирия

PE493.586

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2012 г. относно Сирия (2012/2788(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид предходните си резолюции относно Сирия,

– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 23 юли, 25 юни, 14 май, 23 април и 23 март 2012 г. относно Сирия; като взе предвид заключенията относно Сирия на Европейския съвет от 29 юни 2012 г. ,

– като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Сирия от 15 март, 14 и 27 април, 27 май, 3 и 18 юни, 6, 8 и 20 юли, 3, 4, 8 и 18 август и 5 септември 2012 г.,

– като взе предвид изявленията на члена на Комисията, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи относно Сирия от 17 и 31 юли и 29 август 2012 г.,

– като взе предвид тридневното посещение на председателя на Международния комитет на Червения кръст в Сирия от 4 до 6 септември 2012 г.,

– като взе предвид решението от 17 август 2012 г. на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и генералния секретар на Лигата на арабските държави Набил ел Араби да назначат Лахдар Брахими за нов съвместен специален представител за Сирия,

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 509/2012 на Съвета от 15 юни 2012 година за изменение на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и последващите решения на Съвета за прилагане на тези мерки,

– като взе предвид резолюция 66/253 на Общото събрание на ООН относно положението в Сирийска арабска република от 3 август 2012 г.,

– като взе предвид резолюции 19/1 от1 март 2012 г., S-19/1 от 1 юни 2012 г. и 20/L.22 от 6 юли 2012 г. на Съвета по правата на човека към ООН относно положението с правата на човека в Сирия,

– като взе предвид доклада на независимата международна анкетна комисия на ООН относно Сирия от 15 август 2012 г.,

– като взе предвид решението на Организацията за ислямско сътрудничество от 13 август 2012 г. временно да прекрати членството на Сирия,

– като взе предвид Националния пакт и Общата политическа идея за прехода в Сирия, които бяха заявени след конференцията на сирийската опозиция, проведена под егидата на Арабската лига в Кайро на 2-3 юли 2012 г.,

– като взе предвид резултата от срещата на Групата за действие в Женева, проведена на 30 юни 2012 г.,

– като взе предвид плана „Анан“ и резолюции № 2042, 2043 и 2059 на Съвета за сигурност на ООН,

– като взе предвид заключенията и препоръките на „Проект за следващия ден: подкрепа за демократичен преход в Сирия“, публикуван през август 2012 г.,

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание, Конвенцията за правата на детето и Незадължителния протокол относно участието на деца във въоръжени конфликти, както и Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, по които Сирия е страна,

– като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че според ООН от началото на жестоките репресии срещу мирни демонстранти в Сирия през март 2011 г. са били убити почти 20 000 души, повечето от тях цивилни; като има предвид, че бруталното насилие - като например използването на тежка артилерия и обстрел срещу населени места, и ужасяващите убийства, извършвани от сирийската армия, силите за сигурност и милицията „Shabiha“, както и от различни опозиционни сили, непрекъснато се увеличават; като има предвид, че е имало няколко кланета и масови целенасочени (от упор) убийства на мъже, жени и деца; като има предвид, че през последните месеци драматично ескалират използването на мъчения, масовите арести и повсеместното разрушаване на населени места; като има предвид, че из цяла Сирия големи и малки градове се държат под обсада и са бомбардирани, наред с останалото от хеликоптери и изтребители, от водени от правителството сили; като има предвид, че чрез засилената милитаризация на конфликта положението се доближава до гражданска война;

Б. като има предвид, че всякаква по-нататъшна милитаризация на положението в Сирия би оказала сериозно въздействие върху цивилното население, което вече е изправено пред бързо влошаваща се хуманитарна ситуация, и би продължило да влияе върху широкия регион, особено върху Йордания и Ливан, по отношение на сигурността и стабилността, с непредвидими последици и резултати;

В. като има предвид, че според оценки на ООН около 5 000 души са били убити през август в резултат на продължаващите битки, което означава, че над 20 000 души са загинали от началото на конфликта; като има предвид, че поради ескалирането на насилието и несигурността по отношение на сигурността и хуманитарните условия в Сирия, съседните страни, особено в последните седмици, поемат значително увеличен брой сирийски граждани, търсещи убежище конкретно в Турция, Йордания и Ливан; като има предвид, че 235 000 бежанци от Сирия са регистрирани или очакват регистриране от Върховния комисариат на ООН за бежанците; като има предвид, че над 75 % от тези бежанци са жени и деца; като има предвид, че стотици хиляди бежанци не се регистрират; като има предвид, че се счита, че над 100 000 бежанци са избягали от Сирия през границите с Йордания, Ливан, Ирак и Турция, като средният брой през август е бил 500-2 000 души днешно; като има предвид, че според оценки на ООН над 1,2 милиона души са вътрешно разселени в рамките на Сирия и около 3 милиона се нуждаят от спешна хуманитарна помощ; като има предвид, че сирийският режим нарочно е отрязал достъпа до храна, вода, електричество и медицински материали за цели общности като в Хомс и напоследък в Алепо; като има предвид, че Турция поиска от Съвета за сигурност на ООН да разгледа възможността за установяване на безопасна зона за цивилни лица, защитавана от съседните държави;

Г. като има предвид, че на 2 август 2012 г. Кофи Анан обяви своята оставка като съвместен специален пратеник на ООН и Лигата на арабските държави за Сирия поради неотстъпчивостта от страна на сирийския режим, нарастването на въоръженото насилие и неспособността на Съвета за сигурност на ООН да се обедини енергично в подкрепа на неговите усилия за прилагане на мирния план от шест точки; като има предвид, че бившият алжирски външен министър Лахдар Брахими неотдавна беше назначен за нов съвместен специален представител за Сирия на ООН и Лигата на арабските държави;

Д. като има предвид, че сирийският режим е загубил всякакво доверие и легитимност като представител на сирийския народ;

Е. като има предвид, че наложеното вето от страна на Русия и Китай попречи на Съвета за сигурност на ООН да приеме резолюция за одобряване на резултатите на Групата за действие за Сирия и също така не позволи въвеждането на предложените мерки за привеждане в съответствие с плана на Анан от шест точки съгласно член 41 от Устава на ООН; като има предвид, че международната общност досега не успя да се обедини и да отговори по подходящ начин на кризата в Сирия;

Ж. като има предвид, че президентът Башар ал-Асад и неговият авторитарен режим нямат място в бъдещето на Сирия; като има предвид, че президентът трябва да се оттегли, за да се избегне по-нататъшно ескалиране на кризата и за да бъде възможно в страната да се осъществи мирен и демократичен преход; като има предвид, че няколко бивши политически и военни водачи на режима, както и посланици, избягаха в съседни държави и по-далече;

З. като има предвид, че е необходима внушаваща доверие алтернатива на настоящия режим; като има предвид, че тази алтернатива следва да бъде приобщаваща и представляваща многообразието на сирийското общество и да зачита изцяло всеобщите ценности като демокрация, правова държава, права на човека и основни свободи, с особено внимание към правата на етническите, културните и религиозните малцинства и жените; като има предвид, че установяването на приобщаващо и представително временно правителство от силите на опозицията може да допринесе за тази алтернатива;

И. като има предвид, че ЕС на няколко пъти наложи целенасочени санкции на Сирия и още повече засили оръжейното си ембарго срещу Сирия; като има предвид, че въпреки действащото ембарго на ЕС за оръжия, боеприпаси и друго военно оборудване, както и забраната за износ на технологии за мониторинг, няколко докладвани инцидента, свързани с оръжейни доставки през водите на ЕС, и изтеклите подробности за бизнес сделки между дружества от ЕС и различни сирийски дружества, групи и лица, обхванати от санкциите на ЕС, показаха вътрешната некомпетентност на ЕС да изпълни докрай собствените си решения и регламенти;

Й. като има предвид, че различни външни участници, пряко или чрез регионални канали и съседни страни, продължават активно да подкрепят страните в конфликта с финансова, оперативна, логистична и тактическа подкрепа и помощ, включително доставка на оръжия, боеприпаси и всякакво друго военно оборудване, предоставяне на логистична подкрепа, предоставяне на комуникационни средства и всякаква друга помощ, която може да бъде използвана за военни цели, което подчертава пан-регионалния характер на конфликта; като има предвид, че по-нататъшната милитаризация на конфликта може да донесе единствено по-големи страдания за сирийския народ и региона като цяло;

К. като има предвид, че Комисията обяви на 7 септември 2012 г., че ще бъдат мобилизирани допълнителни 50 млн. евро под формата на хуманитарна помощ в подкрепа на хора, нуждаещи се от такава помощ в рамките на Сирия, и тези, които преминават границите; като има предвид, че според ECHO ЕС вече е предоставил 142 млн. евро, а общата помощ от ЕС, включително помощта от държавите членки, възлиза на около 224 млн. евро;

Л. като има предвид, че представители на сирийската опозиция проведоха няколко срещи през последните месеци с цел преодоляване на вътрешните различия и създаване на единен фронт, и обявиха Национален пакт и Обща политическа идея за прехода в Сирия, както и заключенията и препоръките на „Проект за следващия ден: подкрепа за демократичен преход в Сирия“; като има предвид, че въпреки всички усилия сред опозицията продължават да съществуват вътрешни различия и напрежение;

М. като има предвид, че на 1 юли 2012 г. в Женева Групата за действие за Сирия се споразумя за принципите и насоките за воден от Сирия преход, който включва създаване на преходен държавен орган, упражняващ пълни правомощия на изпълнителната власт;

1. Отново осъжда възможно най-строго все по-нарастващото използване на безогледно насилие от режима на президента Асад срещу сирийското цивилно население, по-специално целенасочените убийства на деца и жени, както и масовите екзекуции в селата; изразява дълбоката си загриженост във връзка със сериозността на нарушенията на правата на човека и евентуалните престъпления срещу човечеството, разрешени и/или извършвани от сирийските органи, сирийската армия, силите за сигурност и свързаните с тях милиции; осъжда незаконните извънсъдебни екзекуции и всички други форми на нарушения на правата на човека, извършени от групи и сили, противопоставящи се на режима на Асад;

2. Приветства усилията на съседните на Сирия държави да приемат бежанци от Сирия и да им предоставят хуманитарна помощ и призовава за увеличаване на международната подкрепа и подпомагане в тази връзка; подчертава ключовото значение на намирането на устойчив отговор на хуманитарната криза както в Сирия, така и сред бежанците от Сирия в съседните държави; настоятелно призовава съседните на Сирия държави да продължат да предоставят закрила на бежанци от Сирия и разселени лица и в съответствие със своите международни задължения да не експулсират или връщат такива лица в Сирия; призовава ЕС да вземе подходящи отговорни мерки за възможния приток на бежанци към негови държави членки; подчертава необходимостта от сътрудничество с Червения кръст; приветства готовността на ЕС да предложи допълнителна подкрепа, включително финансови ресурси, за да помогне на съседните държави, включително Турция, Ливан и Йордания, да приемат увеличаващия се брой бежанци от Сирия, и призовава ЕС и неговите държави членки да засилят своите усилия за намиране на алтернативни начини за доставка на хуманитарна помощ на народа на Сирия въпреки всички пречки и трудности;

3. Призовава сирийския режим да позволява бързото предоставяне на хуманитарна помощ и пълен достъп на хуманитарни организации и международни медии в Сирия, както и да улеснява осъществяването на хуманитарни паузи, за да бъде възможно безопасно доставяне на хуманитарна помощ; отново подчертава, че международното хуманитарно право трябва напълно да се спазва от всички участници в кризата; подчертава, че не следва никога да се отказва медицинска помощ на тези, които са ранени и се нуждаят от помощ, и призовава всички участващи страни да защитават цивилното население, да разрешават пълен и безпрепятствен достъп до храна, вода, електричество и да се въздържат от използване на всякакви форми на сплашване и насилие срещу пациенти, лекари, медици и хуманитарни работници;

4. Поднася своите съболезнования на семействата на жертвите; отново заявява своята солидарност с борбата за свобода, достойнство и демокрация на сирийския народ и приветства неговата смелост и решителност, като обръща специално внимание на жените;

5. Призовава всички въоръжени участници да прекратят незабавно насилието в Сирия; призовава сирийското правителство незабавно да изтегли сирийската армия от обсадените градове и незабавно да освободи всички задържани протестиращи, политически затворници, защитници на правата на човека, блогъри и журналисти;

6. Осъжда факта, че Съветът за сигурност на ООН не успя да действа и не постигна съгласие по резолюция, която да придаде по-силен и ефективен натиск за слагане на край на насилието в Сирия; повтаря своя призив към членовете на Съвета за сигурност на ООН, по-специално Русия и Китай, да спазват своята международна отговорност за прекратяване на насилието и репресиите срещу сирийския народ, включително чрез подкрепа за принудителното спазване на резолюции № 2042 и 2043 на Съвета за сигурност на ООН; продължава да подкрепя усилията на ЕС и неговите държави членки в тази област; призовава ЗП/ВП да направи всичко възможно да гарантира приемането на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, като упражни ефективен дипломатически натиск върху Русия и Китай;

7. Подчертава, че ЕС следва да има готовност да предприема допълнителни мерки и да продължава да проучва в рамките на Съвета за сигурност на ООН всички възможности в рамките на концепцията на ООН относно „отговорността за защита” в тясно сътрудничество със САЩ, Турция и Арабската лига с цел оказване на помощ на сирийския народ и прекратяване на кръвопролитията;

8. Подкрепя призивите на няколко опозиционни групи и на турското правителство за създаване на безопасни убежища по протежение на турско-сирийската граница и евентуално в Сирия, както и за създаване на хуманитарни коридори от страна на международната общност; призовава ЗП/ВП да активира разговорите с Турция, Арабската лига и сирийската опозиция за създаване на тези безопасни убежища, които да приемат сирийски бежанци и да позволят на онези, които са преследвани от режима, да намерят убежище и защита;

9. Повтаря призива си към президента Асад и неговия режим да предадат незабавно властта, за да позволят осъществяването на мирен, приобщаващ и демократичен воден от Сирия преход възможно най-скоро;

10. Призовава всички страни да се споразумеят относно (местни) примирия възможно най-скоро, за да се позволи по-широко договорено и смислено прекратяване на огъня;

11. Изразява своята загриженост във връзка с по-нататъшното милитаризиране на конфликта и сектантското насилие; отбелязва ролята на различни регионални участници, включително на доставката на оръжие, и е загрижен за страничните ефекти на сирийския конфликт в съседните държави; призовава Съвета да разгледа приемането на допълнителни ограничителни мерки срещу външните участници и групи, участващи в операции на място за оказване на активна подкрепа на режима на Башар ал-Асад;

12. Осъжда изразеното намерение от страна на сирийския режим да използва химически оръжия срещу „външни терористични заплахи“, напомня на президента Асад задълженията на правителството му съгласно Женевския протокол за неизползване на химически оръжия и призовава сирийските органи да спазват стриктно поетите от тях международни задължения;

13. Поддържа продължаващите усилия на ЕС за увеличаване на натиска върху режима на президента Асад чрез ограничителни мерки, призовава ЕС да обмисли разширяване на обхвата на ограничителните си мерки за външни лица или групи, които безспорно предоставят или улесняват решаваща финансова и оперативна подкрепа за сирийските органи;

14. Приветства решението на срещата на високо равнище на Организацията Ислямска конференция от 14-15 август 2012 г. за замразяване на членството на Сирийската арабска република в Организацията за ислямско сътрудничество и всичките й органи, специализирани и членуващи в нея институции;

15. Приветства усилията, положени от представители на сирийската опозиция за създаване на единен фронт, както и неотдавна оповестените Национален пакт и Обща политическа идея за прехода в Сирия, както и заключенията и препоръките на „Проект за следващия ден: подкрепа за демократичен преход в Сирия“; насърчава сирийската опозиция да продължи по този път с цел създаване на надеждна алтернатива на режима и настоятелно призовава ЗП/ВП и държавите членки на ЕС да положат всички усилия за обединяване на сирийската опозиция; приветства силната подкрепа, оказвана от Турция, Ливан и Йордания на сирийското население; настоятелно призовава ЗП/ВП да положи всички усилия за започване на разговори с турските, ливанските и йорданските органи, Арабската лига и сирийската опозиция за подготвяне на мирен преход в Сирия след Асад;

16. Отново изразява своята силна подкрепа за призива на комисаря на ООН по правата на човека за сезиране на Международния наказателен съд от Съвета за сигурност на ООН за официално разследване на ситуацията в Сирия; поема ангажимент да гарантира, че всички тези, които са отговорни за нарушения на права на човека и нарушения на международното право, ще бъдат идентифицирани и държани отговорни; изразява решителна подкрепа за работата на независимата международна анкетна комисия относно Сирия, която има за цел разследването на всички нарушения на международните норми на правата на човека и на международното хуманитарно право, извършени в страната, за да се гарантира, че отговорните лица ще бъдат подведени под отговорност, и призовава държавите членки на ЕС да гарантират по време на 21-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека, че комисията може да продължава своята дейност с подходяща подкрепа, ако това е необходимо;

17. Призовава за мирен и истински политически преход към демокрация, воден от Сирия, който да отговори на законните искания на сирийския народ и да се основава на приобщаващ диалог на всички демократични сили и компоненти на сирийското общество, с цел започване на процес на дълбоки демократични реформи, който също така отчита необходимостта от гарантиране на национално помирение и следователно да е ангажиран да осигури спазване на правата на малцинствата, включително етническите, религиозните, културните и други малцинства;

18. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и парламента на Руската федерация, правителството и парламента на Китайската народна република, правителството и парламента на Република Турция, правителството и Консултативното събрание на Държавата Катар, правителството и Камарата на представителите на Съединените американски щати, правителството на Кралство Саудитска Арабия, правителството и парламента на Хашемитско кралство Йордания, правителството и парламента на Ливанската република, генералния секретар на ООН, генералния секретар на Лигата на арабските държави и правителството и парламента на Сирийската арабска република.

P7_TA-PROV(2012)0352

Използване на правосъдието в Русия за политически цели

PE493.588

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2012 г. относно използването на правосъдието за политически цели в Русия (2012/2789(RSP))

– като взе предвид своите предишни доклади и резолюции относно Русия, и по-специално резолюцията си от 15 март 2012 г.¹ относно резултата от президентските избори в Русия, резолюцията си от 16 февруари 2012 г.² относно предстоящите президентски избори в Русия, резолюцията си от 14 декември 2011 г.³ относно резултатите от изборите за Дума и резолюцията си от 7 юли 2011 г.⁴ относно подготовката на изборите за Държавна Дума в Русия през декември 2011,

– като взе предвид текущите преговори за ново споразумение, което да осигури нова всеобхватна рамка за отношенията между ЕС и Русия, както и преговорите за партньорство за модернизация, започнали през 2010 г.,

– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, в които се постановява, че всяко лице има право справедливо и публично разглеждане на неговото дело от компетентен, независим и безпристрастен съд, установен със закон,

– като взе предвид Конституцията на Русия, и по-специално член 118 от нея, който постановява, че правосъдието в Руската федерация се управлява единствено от съдилищата, както и член 120 от нея, съгласно който съдиите са независими и са подчинени единствено на Конституцията на Русия и на федералното право,

– като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС Катрин Аштън от 17 август 2012 г. относно осъждането на членовете на пънк групата „Пуси Райът“ в Русия,

– като взе предвид искането от страна на главния прокурор на Русия да се гласува предсрочно прекратяване на пълномощията на Генади Гудков, член на групата „Справедлива Русия“ в Държавната Дума, на 12 септември 2012 г.,

– като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че Руската федерация, като пълноправен член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията и принципите на правовата държава и да зачита правата на човека; като има предвид, че поради редица сериозни нарушения на принципите на правовата държава и приемането на рестриктивни закони през последните месеци съществува растящо безпокойство по отношение на изпълнението от страна на Русия на нейните международни и национални задължения;

Б. като има предвид, че Европейският съюз продължава да бъде ангажиран с по-нататъшно задълбочаване и развитие на отношенията между ЕС и Русия, което се вижда от ангажимента на Европейския съюз сериозно да участва в преговорите за ново рамково споразумение за по-нататъшното развитие на отношенията ЕС-Русия, и като има предвид, че Европейският съюз и Русия са установили задълбочени и широкообхватни отношения, особено в областта на енергетиката, икономиката и бизнеса, и са станали взаимозависими в контекста на глобалната икономика,

В. като има предвид, че през последните няколко месеца положението с правата на човека в Русия драстично се влоши и че руските органи наскоро приеха поредица от закони, които съдържат двусмислени разпоредби и могат да бъдат използвани за допълнително ограничаване на опозицията и участниците от гражданското общество и пречат на свободата на изразяване на мнение и на сдружаване; като има предвид, че тези аспекти следва своевременно да бъдат разгледани като приоритетен въпрос, по-специално по време двустранните срещи и преговори между ЕС и Русия ;

Г. като има предвид, че смъртта на Анна Политковская, Наталия Естемирова, Анастасия Барбурова, Станислав Маркелов и Сергей Магнитски остава без последствия;

Д. като има предвид, че Михаил Ходорковски и неговият съдружник Платон Лебедев бяха признати за виновни в умишлено присвояване от Московския районен съд в Хамовники на 30 декември 2010 г.; като има предвид, че разследването, съдебният процес и присъдата бяха окачествени от международната общност като политически мотивирани;

Е. като има предвид, че случаят на Сергей Магнитски е само един от многото случаи на злоупотреба с власт от страна на руските правоприлагащи органи, които грубо нарушават принципите на правовата държава и все още не са наказали виновниците за смъртта му; като има предвид, че съществуват множество други съдебни дела, при които се използват основания, изградени на базата на политически подбуди, за да се елиминира политическата конкуренция и да се застраши гражданското общество;

Ж. като има предвид, че осъждането на членовете на руската пънк група „Пуси райът“ на две години лишаване от свобода заради протестна проява срещу президента Владимир Путин, извършена в московска православна катедрала, е непропорционално;

З. като има предвид, че Думата е планирала да гласува на 12 септември 2012 г. прекратяване на пълномощията в Думата на Генади Гудков поради икономически дейности по време на мандата му, без да се следват необходимите демократични процедури; като има предвид, че за да се спазват принципите на правовата държава, парламентарните правила следва да се прилагат еднакво и безпристрастно спрямо всички членове на Думата; като има предвид, че други членове на групата „Справедлива Русия“ като Дмитрий Гудков и Иля Пономарьов са изправени пред подобни обвинения;

И. като има предвид, че новото законодателство в областта на НПО и законодателството относно правото на свобода на събранията могат да бъдат използвани за потискане на гражданското общество, потъпкване на противоположните политически възгледи и упражняване на тормоз над неправителствените организации, демократичната опозиция и медиите; като има предвид, че през юли 2012 г. Руският парламент прие закон, който предвижда статут „чуждестранен агент“ за руските нестопански организации, които участват в политическа дейност и получават финансиране от чужбина;

Й. като има предвид, че противно на изявленията и обещанията от страна на президента Путин и министър-председателя Медведев натискът върху политическите свободи на руските граждани нараства; като има предвид, че президентът Путин заяви неотложната нужда от преодоляване на огромната корупция в Русия и се ангажира пред обществеността да укрепи принципите на правовата държава в Русия, както и изрази загрижеността си относно независимостта на съдебната и правната система в Русия;

1. Отбелязва, че пълноценните и конструктивни отношения между ЕС и Русия ще зависят от усилията за укрепване на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на основните права; подчертава факта, че в средносрочен и дългосрочен план политическата и икономическата стабилност и развитието в Русия зависят от утвърждаването на принципите на правовата държава и появата на истински демократичен избор;

2. Счита, че Русия, като член на Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, следва да спазва произтичащите от това задължения, които е поела; посочва, че новото развитие на положението е в посока, обратна на реформите, необходими за подобряване на демократичните стандарти, принципите на правовата държава и независимостта на съдебната власт в Русия;

3. Приветства решението на Върховния съд от 25 юли 2012 г. да преразгледа както делото на Ходорковски, така и делото на Лебедев в съответствие с препоръките на президентския Съвет по правата на човека от декември 2011 г.; отбелязва намаляването с три години на присъдата на Лебедев; призовава за продължаване на цялостно преразглеждане на тези дела въз основа на международния ангажимент на Русия за справедливи и прозрачни съдебни процеси и за пълно спазване и изпълнение на констатациите и препоръките на президентския Съвет по правата на човека във връзка с делото на г-н Ходорковски;

4. Призовава руските органи да подведат под отговорност извършителите на убийствата на Ана Политковская и Наталия Естемирова и ги приканва настоятелно да проведат надеждно и независимо разследване по случая Магнитски и други случаи и да сложат край на повсеместната безнаказаност и ширещата се корупция в държавата;

5. Изразява силната си тревога по повод на други политически обосновани процеси, по-специално наказателното преследване на научни дейци, обвинени в шпионаж поради сътрудничество с чуждестранни научни институции, присъдата по наказателното дело срещу опозиционната активистка Таисия Осипова, осъдена на 8 години затворническа колония при процес, посочен като политически мотивиран, при използването на съмнителни и вероятно фалшифицирани доказателства и без да се спазени стандартите за справедлив съдебен процес, задържането и предявените политически обосновани наказателни обвинения срещу над дванадесет участници в протестната демонстрация в Москва на 6 юни, неправомерно обвинени във връзка с предполагаемите „масови безредици“, и наказателното преследване на активисти от опозицията като Алексей Навални, Борис Немцов и Сергей Удалцов;

6. Изразява дълбокото си разочарование от решението и непропорционалната присъда, издадена от Руския районен съд в Хамовники по делото срещу Надежда Толоконикова, Мария Альохина и Екатерина Самуцевич, членове на пънк групата „Пуси райът“; отбелязва със загриженост, че този случай се добавя към увеличаването в последно време на политически мотивираното заплашване и преследване на опозиционни активисти в Руската федерация, тенденция, която буди нарастваща загриженост в Европейския съюз; отново изразява убедеността си, че тази присъда ще бъде преразгледана и отменена в съответствие с международните ангажименти на Русия;

7. Отбелязва искането на главния прокурор за гласуване на предсрочно прекратяване на правомощията на Генади Гудков като член на Думата поради икономическа дейност по време на парламентарния му мандат в противоречие с член 289 от Руския наказателен кодекс; подчертава, че започването на парламентарната процедура за отнемане на депутатския мандат на Генадий Гудков, член на опозиционната партия Справедлива Русия, е широко възприемано като сплашване, насочено към законната политическа дейност на опозиционна партия, подкрепила исканията на протестното движение; призовава Русия да не прилага произволно законите за целите на репресии срещу членове на опозицията;

8. Изразява безпокойството си обаче относно влошаващата се среда за развитие на гражданското общество в Русия, по-специално във връзка с приетите наскоро поредица закони относно демонстрациите, НПО, клеветите и интернет, които съдържат двусмислени разпоредби и могат да доведат до произволно прилагане; припомня на руските органи, че едно модерно и проспериращо общество трябва да признава и защитава индивидуалните и колективните свободи на всички свои граждани; призовава в този контекст руските компетентни органи да изменят новите закони относно НПО, така че да предпазят гражданските асоциации, получаващи финансова подкрепа от реномирани чуждестранни фондове, от политическо преследване;

9. Изразява загриженост и относно закона за екстремизма с оглед широкото право на преценка при тълкуването на неговите основни понятия за „екстремистки действия“ и „екстремистки организации“, което според Венецианската комисия на Съвета на Европа може да доведе до произвол и ограничаване на свободите на сдружаване, на изразяване на мнение и на убежденията; призовава руските органи да разгледат тези будещи безпокойство въпроси чрез изменение на закона;

10. Припомня, че бившият президент Медведев създаде работна група за реформа на изборната система и подобряване на спазването на принципите на правовата държава и основните права в Русия; припомня, че Европейският парламент настоятелно призова руските органи да продължат тези реформи и постоянно предлага помощ от страна на ЕС, включително посредством рамката, която предоставя партньорството за модернизация;

11. Осъжда наскоро приетото законодателство за търсенето на наказателна отговорност за публична информация относно сексуалната ориентация и половата идентичност в различни руски райони, както и сходните планове на федерално равнище; припомня на руските органи задълженията им да подкрепят свободата на изразяване и правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица;

12. Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията за последователна и задълбочена подкрепа за активистите на гражданското общество и представителите на новото масово социално движение; призовава ЕС да оказва постоянен натиск върху руските органи с цел спазване на стандартите на ОССЕ за правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и независимостта на съдебната власт;

13. Подчертава, че непрекъсната размяна на мнения с Русия относно правата на човека в рамките на консултациите между ЕС и Русия в областта на правата на човека е важна като начин за консолидиране на нашата оперативна съвместимост във всички сфери на сътрудничество, и изисква подобряване на формàта на тези срещи с цел повишаване на ефективността, със специално внимание към общите действия срещу расизма и ксенофобията, и отваряне на този процес за ефективния принос от страна на Европейския парламент, Държавната дума и неправителствени организации за защита на правата на човека, и очаква диалогът да се провежда последователно в Русия и в държава – членка на ЕС;

14. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и парламента на Руската федерация, Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

P7_TA-PROV(2012)0353

Предложения за Европейски банков съюз (ЕБС)

PE493.618

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2012 г.: Към банков съюз (2012/2729(RSP))

– като взе предвид доклада на председателя на Европейския съвет от 26 юни 2012 г., озаглавен „Към един истински икономически и паричен съюз“,

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 и 29 юни 2012 г.,

– като взе предвид изявлението от срещата на високо равнище на еврозоната от 29 юни 2012 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 октомври 2009 г., озаглавено „Рамка на ЕС за трансгранично управление на кризи в банковия сектор“ (COM(2009)0561),

– като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2010 г., съдържаща препоръки към Комисията относно трансграничното управление на кризи в банковия сектор¹,

– като взе предвид изявлението на държавните и правителствените ръководители, направено на срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг от 24 и 25 септември 2009 г., по отношение на трансграничните плащания и финансовите институции от структурно значение,

– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат²,

– като взе предвид предложението на Комисията от 6 юни 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на директиви 77/91/ЕИО и 82/891/ЕО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/EО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО и 2011/35/ЕС и на Регламент (EС) № 1093/2010 (COM(2012)0280),

– като взе предвид Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции³,

– като взе предвид препоръка 13 от доклада представен на председателя на Комисията Барозу на 25 февруари 2001 г. от групата на високо равнище по въпросите на финансовия надзор в ЕС, с председател г-н Jacques de Larosière, в която се заявява „групата призовава за създаването на съгласувана и функционална регулаторна рамка за управление на кризи в ЕС“,

– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно подобряването на рамката на ЕС за икономическо управление и за стабилност, по-специално в Еврозоната¹, и по-специално препоръка 6 от нея,

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск²,

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1096/2010 на Съвета от 17 ноември 2010 г. за възлагане на Европейската централна банка на специфични задачи, свързани с дейността на Европейския съвет за системен риск³,

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията⁴,

– като взе предвид доклада на своята комисия по икономически и парични въпроси относно предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета за създаване на Европейски банков орган (A7-0166/2010),

– като взе предвид писмата на своята комисия по икономически и парични въпроси, изпратени на Комисията и на европейските надзорни органи (ЕНО), относно независимостта на ЕНО,

– като взе предвид Меморандума за разбирателство от 1 юни 2008 г. относно сътрудничеството между органите за финансов надзор, централните банки и министерствата на финансите от Европейския съюз в сферата на трансграничната финансова стабилност⁵,

– като взе предвид предложението на Комисията от 20 юли 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (COM(2011)0452),

– като взе предвид предложението на Комисията от 20 юли 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат (COM(2011)0453),

– като взе предвид Втора Директива на Съвета 77/91/ЕИО от 13 декември 1976 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни¹, Трета Директива на Съвета 78/855/ЕИО от 9 октомври 1978 г. относно сливанията на акционерни дружества² и Шеста Директива 82/891/ЕИО на Съвета от 17 декември 1982 г. относно разделянето на акционерните дружества³,

– като взе предвид своята позиция от 16 февруари 2012 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозитите (преработка)⁴,

– като взе предвид своята позиция от 5 юли 2011 г. относно предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за обезщетение на инвеститорите⁵,

– като взе предвид становището на комисията по икономически и парични въпроси от 31 август 2011 г. за комисията по бюджети относно „Позиция на Парламента относно проектобюджета за 2012 г. във вида, в който е изменен от Съвета“ (2011/2020(BUD)),

– като взе предвид устния въпроса към Комисията относно предложенията за Европейски банков съюз (O-000151/2012 – B7-0360/2012),

– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че изявлението на държавните и правителствените ръководители, направено на срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг от 24 и 25 септември 2009 г. призова за постигане на споразумение по решаване на въпросите, свързани с трансграничните плащания и финансовите институции от структурно значение, до края на 2010 г.;

Б. като има предвид, че е от съществено значение да се мобилизират всички усилия за стабилизиране на европейския финансов пазар и за прекъсване на връзката между банките и суверените с цел да се започне движение към истински икономически и паричен съюз;

В. като има предвид, че през юли 2010 г. Парламентът установи – чрез своята резолюция относно трансграничното управление на кризи в банковия сектор и своя доклад относно предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета за създаване на Европейски банков орган – решения по въпросите на трансграничното управление на кризи, а именно интегриран надзорен механизъм, реформа на схемите за гарантиране на депозитите и създаване на Европейски фонд за стабилност;

Г. като има предвид, че за банките в еврозоната ЕМС би могъл чрез обичайно вземане на решение да разполага с възможност за директно рекапитализиране на банките;

Д. като има предвид, че Европейският съвет и Съветът най-после стигат до същите заключения като Парламента по отношение на необходимостта от по-интегрирана надзорна система и понастоящем призовават за създаването на банков съюз чрез установяването на общ надзорен механизъм в съчетание със схеми за гарантиране на депозитите и схема за плащания;

Е. като има предвид, че пълноценното парламентарно участие е от съществено значение за демократичната легитимност на процесите, водещи до създаването на такъв банков съюз, както ясно се посочва в четвъртия „основен елемент“, определен в горепосочения доклад на Херман ван Ромпой, а именно засилването на демократичната легитимност и отчетност;

Ж. като има предвид, че Парламентът участва пълноценно в създаването на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН), включително създаването на Европейски банков орган, чрез процедурата за съвместно вземане на решение;

З. като има предвид, че в явно противоречие с тези принципи, но също и с правото на инициатива на Комисията, Европейският съвет е изискал от последната да представи предложение за единен надзорен механизъм, като е посочил като единствено правно основание член 127, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз, отнемайки по този начин законодателните правомощия на Парламента по въпросите на единния пазар, които се решават чрез процедурата на съвместно вземане на решение;

И. като има предвид, че участието само на държавите членки в процедурата, което няма да ускори процеса и да го направи по-ефективен, ще изпрати на обществеността негативен сигнал в момент, в който необходимостта от по-голяма прозрачност и демократична подкрепа е широко призната;

1. Отново заявява, че в момент на криза общностният метод трябва винаги да преобладава, тъй като това е единственият начин да се гарантира способността на Съюз да излезе от кризата по-силен;

2. Настоятелно призовава политическите лидери да насърчават демократичната легитимност във всички дейности на Европейския съюз;

3. Подчертава необходимостта от засилване на демократичната легитимност по отношение на предложения банков съюз и общия надзорен механизъм чрез пълноценно участие на Парламента като съзаконодател;

4. Подчертава необходимостта от надлежно разглеждане на потенциалните странични ефекти от банковия съюз в еврозоната за държавите членки извън еврозоната;

5. Подчертава, че ще разгледа предложенията за банковия съюз като пакет, в случай че те изменят законодателство, прието чрез процедурата на съвместно вземане на решения;

6. Подчертава, че всяка съществена промяна в областта на надзора, включително прехвърляне към други институции, трябва да бъде придружено от равностойно увеличаване на прозрачността и отчетността на тези институции спрямо Парламента, който трябва да притежава пълни права на проучване и пълни правомощия във връзка с назначаването и бюджетните процедури;

7. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на Европейския съвет и на парламентите и правителствата на държавите членки.

P7_TA-PROV(2012)0354

Южна Африка: избиване на стачкуващи миньори

PE493.604

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2012 г. oтносно Южна Африка: избиване на стачкуващите миньори (2012/2783(RSP))

– като взе предвид съвместния план за действие за стратегическо партньорство между Южна Африка и ЕС, който е единственото по рода си партньорство, сключено между ЕС и африканска държава към днешна дата,

– като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ–ЕО („Споразумението от Котону“),

– като взе предвид Декларацията на МОТ относно основните принципи и права в областта на труда и последващите действия,

– като взе предвид Глобалния договор на ООН и Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия,

– като взе предвид рамката за устойчиво развитие на Международния съвет по минно дело и метали,

– като взе предвид споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, подписано между Европейския съюз и Южна Африка през 1999 г., завършено през 2009 г. с разпоредби относно политическото и икономическото сътрудничество,

– като взе предвид изявлението за пресата на президента Джейкъб Зума от 17 август 2012 г.,

– като взе предвид забележките на върховния представител Катрин Аштън от 23 и 24 август 2012 г. след 11-ия политически диалог на министерско равнище Южна Африка–ЕС с външния министър Nkoana-Mashabane,

– като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ–ЕС от 30 май 2012 г. относно социалното и екологичното въздействие на минното дело в държавите от АКТБ,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че 34 души бяха застреляни и най-малко 78 бяха ранени на 16 август 2012 г. по време на сблъсъци между полицията и стачкуващи миньори в мината за добив на платина „Marikana Lonmin“ в Северозападна провинция, Южна Африка; като има предвид, че това беше предшествано от няколко дни на насилствени стачни действия, при които бяха убити десетима души, включително двама охранители и двама полицейски служители;

Б. като има предвид, че 270 миньори бяха арестувани по време на стачките и обвинени за смъртта на собствените си колеги по силата на закон от ерата на апартейда за „общата цел“;

В. като има предвид, че в резултат на обществения протест прокурорите оттеглиха обвиненията в убийство срещу арестуваните на 16 август 2012 г. миньори, докато делото за обществено насилие срещу тях беше отложено до приключване на разследванията;

Г. като има предвид, че стрелбата представлява най-кървавият инцидент между полицията и протестиращи от края на апартейда през 1994 г. насам;

Д. като има предвид, че инцидентът трябва да се разглежда в по-широката перспектива на огромните социално-икономически неравновесия, пред които е изправена тази държава; като има предвид, че след падането на режима на апартейда Южна Африка съумя да изгради една демократична държава, но все още е изправена пред значими икономически и социални предизвикателства, при запазване на голямо неравенство, както и на висок процент на бедност и безработица;

Е. като има предвид, че след кървавите събития президентът Зума публично осъди това трагично състояние на нещата;

Ж. като има предвид, че президентът Зума създаде съдебна анкетна комисия за разследване на убийствата, а Независимата полицейска дирекция за разследвания в Южна Африка (IPID) също започна разследване на убийствата; като има предвид, че беше създаден междуведомствен комитет, натоварен със задачата да намери трайно решение на проблемите, предизвикали тези убийства;

З. като има предвид, че липсата на реформа на механизмите за решаване на трудови спорове доведе до значителни икономически разходи за Южна Африка и се явява пречка за чуждестранните инвестиции;

И. като има предвид, че стачкуващите миньори бяха в спор по повод на заплащането със собственика на мината, „Lonmin“, регистрирано в Лондон предприятие за добив на платина, трето по големина в света;

Й. като има предвид, че за спора допринесе интензивното политическо и синдикално съперничество, по-специално напрежението между Националния съюз на миньорите (NUM) и Сдружението на миньорите и строителните съюзи (AMCU);

К. като има предвид, че изключеният бивш председател на Младежката лига на Африканския национален конгрес (ANCYL), Julius Malema, подкрепя стачкуващите миньори и AMCU;

Л. като има предвид, че от Южна Африка се изнасят минерали и минни продукти, включително към държавите от Европейския съюз; като има предвид, че минният сектор се влияе от по-слабото търсене и увеличените оперативни разходи;

М. като има предвид, че някои работници в мината за добив на платина „Marikana Lonmin“ все още стачкуват за по-високи заплати;

Н. като има предвид, че имаше силно полицейско присъствие на 5 септември 2012 г., когато повече от 3000 стачкуващи миньори преминаха по улиците в близост до мината „Marikana“ в най-големия мирен протест след стрелбата на 16 август 2012 г.;

О. като има предвид, че действието се разпространи към други мини, с четирима ранени на 5 септември 2012 г. при сблъсък в мината „Gold One Modder East“, където охраната стреля с гумени куршуми по стачкуващите миньори;

1. Силно осъжда бруталното убийство на стачкуващите миньори на 16 август 2012 г., както и предходното насилие, отнело живота на десетима души, включително на двама охранители и двама полицейски служители;

2. Изразява искрено съчувствие на семействата на всички, които са загубили живота си от началото на кризата в мината „Marikana“;

3. Приветства решението на президента Зума за създаване на анкетна комисия и инициативата на IPID за разследване на убийствата;

4. Призовава анкетната комисия да поддържа прозрачност, да действа напълно независимо и безпристрастно и да гарантира, че нейните разследвания допълват тези на IPID;

5. Настоятелно призовава всички засегнати страни да работят с анкетната комисия за установяване на фактите около случилото се в „Marikana“;

6. Призовава анкетната комисия да разследва първопричината за прекомерната употреба на сила от страна на полицията и изразява дълбоката си загриженост относно използването на закона от ерата на апартейда за „общата цел“ от органите;

7. Изразява загриженост, че утвърдените социални партньори на Южна Африка губят легитимност сред гражданите в резултат на продължаващото признаци на корупция на всички равнища;

8. Призовава южноафриканските органи и „Lonmin“ да гарантират, че жертвите и техните семейства имат достъп до правосъдие и получават необходимото обезщетение и грижи;

9. Призовава всички задържани лица да бъдат третирани справедливо и в съответствие със съдебните процедури, включително с безпристрастни и прозрачни полицейски разследвания;

10. Изразява съжаление поради факта, че „Lonmin“ не подходи към трудовия спор с необходимата чувствителност, която този въпрос заслужаваше, и не пое каквато и да е отговорност, но приветства съобщението на дружеството, че, противно на предишното си искане, няма да уволни стачкуващите в случай че не се върнат на работа;

11. Изразява дълбока загриженост относно заплахата от насилие, отправена от стачкуващите миньори, по-специално с оглед на съобщенията за сплашване на миньори, които са били заплашвани със смърт в случай че продължат да работят; призовава всички заинтересовани страни да гарантират, че протестите ще останат мирни;

12. Изразява загриженост, че конфронтацията в мината „Gold One Modder East“ е знак, че работническите протести могат да обхванат сектора на златодобива, което може да доведе до разпространение на насилието;

13. Припомня на всички страни за тяхното задължение да спазват международното право, включително принципите и приоритетите на МОТ, както и конституцията на Южна Африка, която гарантира правото на сдружаване, събрания и свобода на изразяване;

14. Призовава южноафриканските органи, синдикатите и „Lonmin“ да продължат да правят всичко по силите си за достигането до бързо, цялостно и справедливо решение на конфликта и спора за възнагражденията, с цел да се постигне мир и стабилност в района;

15. Призовава за спешно разрешаване на продължаващите спорове и конфликти между NUM и AMCU;

16. Настоява да бъде разгледан въпросът за подходящите заплати за работниците в южноафриканските мини и неравенството в заплащането;

17. Признава, че правителството на Южна Африка предприе редица стъпки за подобряване на условията на труд в минната промишленост, и настоятелно приканва органите да продължат своите усилия;

18. Призовава правителството на Южна Африка да разгледа необходимостта от развитие на уменията в полицейската служба в Южна Африка, по-специално в овладяването на съпътствани от насилие демонстрации и използването на бойни боеприпаси; призовава за засилване на сътрудничеството за обучение на полицейски служители между ЕС и Южна Африка;

19. Призовава Комисията да създаде механизъм за контрол, насочен към предотвратяване на вноса в ЕС на минни продукти, добити без социални и трудови гаранции и без гаранции по отношение на безопасността и околната среда; насърчава Комисията да създаде етикет за качество за минни продукти, добити в съответствие с минимални социални и трудови стандарти и стандарти за безопасността и околната среда;

20. Настоятелно призовава правителството на Южна Африка да потърси начини за премахване на първопричините за възникналото насилие, включително обезпокоителните различия между богати и бедни, увеличаването на младежката безработица и условията на живот и труд за работниците, и по този начин да сложи край на крайното икономическо неравенство;

21. Изразява готовност да продължи да подкрепя Южна Африка и подчертава необходимостта от трайно и по-целенасочено партньорство, за да се помогне на държавата да преодолее социално-икономическите предизвикателства, пред които е изправена;

22. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, парламента и правителството на Южна Африка, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, Панафриканския парламент и Африканския съюз.

P7_TA-PROV(2012)0355

Преследване на рохингия мюсюлмани в Бирма

PE493.587

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2012 г. относно преследването на мюсюлмани от общността рохингия в Бирма/Мианмар (2012/2784(RSP))

– като взе предвид предишните си резолюции относно Бирма/Мианмар, и по-специално резолюцията от 20 април 2012 г.¹,

– като взе предвид доклада за напредъка от 7 март 2012 г. на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно Бирма/Мианмар от 23 април 2012 г.,

– като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител на ЕС Катрин Аштън от 13 юни 2012 г. относно кризата в северния щат Ракхайн в Бирма/Мианмар;

– като взе предвид размяната на мнения по въпроса с общността рохингия, която се проведе в неговата подкомисия по правата на човека на 11 юли 2012 г.,

– като взе предвид изявлението на члена на Европейската комисия Георгиева от 9 август 2012 г. относно достъпа на хуманитарна помощ до общността рохингия и други засегнати общности,

– като взе предвид изявлението на министрите на външните работи от АСЕАН от 17 август 2012 г. относно неотдавнашните събития в щата Ракхайн,

– като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

– като взе предвид членове 18–21 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) от 1948 г.,

– като взе предвид член 25 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) от 1966 г.,

– като взе предвид решенията, предоставящи възможност на Бирма/Мианмар да бъде домакин на Югоизточноазиатските игри през 2013 г. и да поеме председателството на АСЕАН през 2014 г.,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А. като има предвид, че след като встъпи в длъжност през март 2011 г. новото правителство на президента Тейн Сейн предприе многобройни стъпки за разширяване на гражданските свободи в страната, по-голяма част от политическите затворници бяха освободени и редица от тях бяха избрани за членове на парламента в рамките на частични избори, влязоха в сила предварителни споразумения за прекратяване на огъня с повечето въоръжени етнически групи и много политически дисиденти се завърнаха от изгнание с надеждата за помирение;

Б. като има предвид, обаче, че дискриминацията срещу малцинство рохингия се засили,

В. като има предвид, че на 28 май 2012 г. изнасилването и убийството на будистка жена разпали серия смъртоносни сблъсъци между будисткото население, което е мнозинство в Ракхайн, и мюсюлманската малцинствена общност рохингия в щата Ракхайн,

Г. като има предвид, че през следващите дни общностното насилие се разпространи между двете общности, с прекомерното участие на тълпи и сили за сигурност от Ракхайн, насочени към общността рохингия, при което загинаха десетки, хиляди домове бяха разрушени и над 70 000 души бяха вътрешно разселени; като има предвид, че на 10 юни 2012 г. беше обявено извънредно положение в шест общини от щата Ракхайн;

Д. като има предвид, че президентът Тейн Сейн първоначално изрази становището, че единственото решение за хората от общността рохингия е те да бъдат изпратени в бежански лагери с подкрепата на ВКБООН или да бъдат презаселени в други страни;

Е. като има предвид, че хората от общността рохингия, много от които са установени в щата Ракхайн от векове, не са признати като една от 135-те национални групи на Бирма/Мианмар и следователно им се отказват права на граждани по силата на Закона за гражданството от 1982 г., биват възприемани от много граждани на Бирма като незаконни имигранти от Бангладеш и са обект на системна и сериозна дискриминация, включително ограничения в области като свободата на движение, сключване на брак, образование, здравеопазване и заетост, както и конфискуване на земя, принудителен труд, произволен арест и тормоз от страна на органите на властта;

Ж. като има предвид, че с оглед на постоянното преследване, се счита че 1 милион души от малцинството рохингия са избягали към съседни страни през годините; като има предвид, че само 300 000 са избягали в Бангладеш, където положението им в дългосрочен план остава неразрешено, като бангладешките органи на властта наскоро наредиха на международните хуманитарни НПО, предоставящи основни услуги, свързани със здравеопазване и изхранване на нерегистрирани бежанци, както и на местното население в областта Кокс Базар, да прекратят дейностите си, и понастоящем според сведенията връщат търсещите убежище лица от общността рохингия обратно;

З. като има предвид, че Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Комисията (ECHO) отпусна 10 милиона евро за подкрепа на бежанците от общността рохингия и на местното приемащо население в Бангладеш за 2012 г.;

И. като има предвид, че на 17 август 2012 г. правителството на Бирма назначи независима комисия за разследване, съставена от 27 представители на гражданското общество и политически и религиозни организации, с цел разследване на причините за избухването на сектантско насилие и изготвяне на предложения;

1. Изразява притеснение от продължаващото етническо насилие в западните части на Бирма, което доведе до голям брой загинали и ранени, до разрушаване на имущество и разселване на местното население, и изразява загриженост, че тези сблъсъци между общностите могат да изложат на риск прехода към демокрация в Бирма/Мианмар;

2. Призовава всички страни да се въздържат и настоятелно призовава органите на властта в Бирма да прекратят произволните арести на членове на общността рохингия, да предоставят информация за местоположението на стотиците задържани от започването през юни 2012 г. на операциите за сигурност в щата Ракхайн и незабавно да освободят произволно задържаните;

3. Призовава правителството на Бирма/Мианмар незабавно да даде на агенциите на ООН и на хуманитарните НПО, както и на журналисти и дипломати, безпрепятствен достъп до всички области в щата Ракхайн, и да гарантира неограничен достъп до хуманитарна помощ за цялото засегнато население, и да гарантира, че разселените членове на общността рохингия се ползват от свобода на движение и че им е позволено да се върнат по местата, където пребивават, когато това е безопасно за тях;

4. Приветства създаването на независима комисия за разследване, но изразява съжаление поради отсъствието на представител на общността рохингия;

5. Призовава правителството на Бирма/Мианмар да изправи пред правосъдието виновниците за насилствените сблъсъци и други свързани нарушения в щата Ракхайн, и да възпре екстремистките групи, които подбуждат омраза между общностите, разпространяват заплахи срещу хуманитарните и международните агенции и пропагандират изгонване или трайно разделение на двете общности;

6. Призовава ЕСВД да подкрепи с всички възможни средства правителството на Бирма в неговите усилия да стабилизира положението, да прилага програми, насърчаващи помирението, да създаде по-широк социално икономически план за развитие на щата Ракхайн и да продължи напредъка на Бирма/Мианмар по пътя към демокрацията;

7. Изразява своята висока оценка за гражданите на Бирма, които изразиха подкрепата си за мюсюлманското малцинство и за плуралистичното общество, и призовава политическите сили да заемат ясна позиция в тази посока; счита, че приобщаващият диалог с местните общности би могъл да бъде важен елемент с оглед на смекчаването на многобройните етнически проблеми в Бирма/Мианмар;

8. Настоява, че малцинството рохингия не може да бъде оставено извън новоразвиващата се отвореност към една мултикултурна Бирма/Мианмар, и призовава правителството да измени Закона за гражданството от 1982 г., така че да го приведе в съответствие с международните стандарти за правата на човека и със своите задължения съгласно член 7 на Конвенцията на ООН за правата на детето, с оглед даване на граждански права на членовете на малцинството рохингия и на другите малцинства без гражданство, както и с цел да осигури равно третиране на всички граждани на Бирма, като по този начин прекрати дискриминационните практики;

9. Изразява загриженост по повод арестуването на 14 международни хуманитарни работници по време на размириците, и призовава за незабавното освобождаване на петимата работници, които продължават да са в затвора;

10. Настоятелно призовава правителството на Бирма да позволи на специалния докладчик на ООН по правата на човека в страната да проведе независимо разследване за нарушенията в щата Ракхайн; призовава Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) да създаде свое бюро в Бирма/Мианмар с пълен мандат за защита, насърчаване и техническо подпомагане, както и бюра в щатовете в страната, включително в щата Ракхайн;

11. Насърчава правителството на Бирма да продължи да прилага демократичните реформи, да установи принципите на правовата държава, и да гарантира спазване на правата на човека и основните свободи, по-специално свободата на изразяване и на събирания (включително в интернет пространството);

12. Настоятелно призовава всички страни в региона да окажат помощ на бежанци от Бирма/Мианмар и да подкрепят правителството на Бирма в намирането на справедливо решение за първопричините;

13. Настоятелно призовава по-специално Бангладеш да продължи да приема настоящата донорска подкрепа и всички допълнителни мерки за подкрепа, и да позволи на хуманитарните организации да продължат работата си в страната, особено в светлината на събитията в щата Ракхайн и произтичащите от тях допълнителни бежански потоци, които имат крайна нужда от основни грижи;

14. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителствата и парламентите на Бирма/Мианмар и на Бангладеш, на върховния представител на ЕС, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), на междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния представител на ООН по правата на човека за Мианмар, на върховния комисар на ООН за бежанците и на Съвета на ООН по правата на човека.

P7_TA-PROV(2012)0356

Азербайджан: случаят на Рамил Сафаров

PE493.589

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2012 г. относно Азербайджан: случаят с Рамил Сафаров (2012/2785(RSP))

– като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Азербайджан, и по-конкретно относно правата на човека,

– като взе предвид установената практика на международното право относно трансферите, и по-специално Конвенцията за трансфер на осъдени лица, съгласно която е договорено развиването на сътрудничество с цел справедливост и социална рехабилитация на осъдени лица, като им се даде възможност да изтърпят своите присъди в собствените си общества,

– като взе предвид изявлението на своя председател Мартин Шулц от 5 септември 2012 г. относно помилването на Рамил Сафаров в Азербайджан,

– като взе предвид съвместното изявление на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Катрин Аштън и члена на Комисията Щефан Фюле от 3 септември 2012 г. относно освобождаването на г-н Сафаров,

– като взе предвид изявлението на генералния секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд от 4 септември 2012 г.,

– като взе предвид официалното писмо, получено от Министерството на публичната администрация и правосъдието на Унгария на 15 август от заместник министъра на правосъдието на Азербайджанската република Вилайат Захиров,

– като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно преговорите по Споразумението за асоцииране между ЕС и Азербайджан¹,

– като взе предвид изявлението на унгарския министър председател Виктор Орбан от 3 септември 2012 г., в което той увери, че Унгария е действала в съответствие с международните си задължения,

– като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между ЕС и Азербайджан, влязло в сила през 1999 г., и текущите преговори между двете страни за ново споразумение за асоцииране, което да замени предходното,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че Рамил Сафаров е бил в затвор в Унгария от 2004 г. след брутално убийство на свои арменски колега по време на курс, финансиран от програмата на НАТО „Партньорство за мир” в Будапеща; като има предвид, че г-н Сафаров се призна за виновен и не изрази съжаление, оправдавайки своето действие с факта, че жертвата е бил арменец;

Б. като има предвид, че на 31 август 2012 г. г-н Сафаров, лейтенант от азербайджанските въоръжени сили, осъден за убийство с доживотна присъда в Унгария, беше прехвърлен в Азербайджан съгласно отдавнашно искане на азербайджанските държавни органи;

В. като има предвид, че незабавно след прехвърлянето на г-н Сафаров в Азербайджан, азербайджанският президент Илхам Алиев го помилва в съответствие с Конституцията на Азербайджанската република и член 12 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица;

Г. като има предвид, че в член 9 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица, по която Унгария и Азербайджан са страни, е записано, че лице, осъдено на територията на дадена държава може да бъде трансферирано на територията на друга държава, за да излежи наложената му присъда, при условие че са изпълнени условията на конвенцията;

Д. като има предвид, че заместник министърът на правосъдието на Азербайджанската република Вилайат Захиров изпрати официално писмо до министъра на публичната администрация и правосъдието на Унгария на 15 август 2012 г., в което заявява, че изпълнението на решенията на чуждестранните съдилища относно трансфера на осъдени лица, които да излежат останалата част от своите затворнически присъди в Азербайджанската република се изпълняват съгласно член 9, параграф 1, буква а) от конвенцията, без каквато да била промяна на присъдите; като има предвид, че освен това той е уверил, че съгласно наказателния кодекс на Азербайджанската република наказанието на осъден на доживотен затвор може да бъде подменено единствено от съд със срок на лишаване от свобода за определен период, както и че осъденият може да бъде освободен условно едва след изтърпяване на поне 25 години от присъдата; като има предвид, че впоследствие азербайджанските държавни органи отрекоха да са давали каквито и да било дипломатически уверения на унгарските държавни органи;

Е. като има предвид, че лейтенант Сафаров е бил тържествено посрещнат в Азербайджан и няколко часа след своето завръщане е бил амнистиран от президента, освободен и повишен в чин майор по време на публична церемония;

Ж. като има предвид, че решението за освобождаването на г-н Сафаров предизвика повсеместни международни реакции на неодобрение и осъждане;

З. като има предвид, че на 31 август 2012 г. арменският президент Серж Саркисян обяви, че Армения суспендира дипломатическите си отношения с Унгария;

И. като има предвид, че Азербайджан участва активно в европейската политика за съседство и в Източното партньорство, че е сред учредителите на Евронест и че е поел ангажимент за зачитане на принципите на демокрацията, правата на човека и правовата държава, които са основните ценности, на които се опират тези инициативи;

Й. като има предвид, че Азербайджан стана непостоянен член в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за периода 2012—2013 г. и че се ангажира да защитава ценностите, залегнали в Устава на ООН и Всеобщата декларация за правата на човека;

K. като има предвид, че Азербайджан е член на Съвета на Европа и страна по Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ), както и по редица други международни договори в областта на правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права;

1. Подчертава значението на принципите на правовата държава и на спазването на поетите задължения;

2. Изразява съжаление относно решението на президента на Азербайджан да помилва Рамил Сафаров, убиец, осъден от съдилищата в държава — членка на Европейския съюз; счита това решение за жест, който би могъл да допринесе за по-нататъшно ескалиране на напрежението между две страни и който изостря чувството на несправедливост и задълбочава разделението между тези страни, и освен това изразява загриженост, че този акт излага на опасност всички мирни процеси на помирение в засегнатите общества и може да подкопае евентуалното бъдещо развитие на мирните контакти между хората в региона;

3. Счита, че макар президентското помилване на г-н Сафаров да отговаря на буквата на Конвенцията относно трансфера на осъдени лица, то противоречи на духа на това международно споразумение, договорено, за да позволи трансфера на лице, осъдено на територията на една държава, така че то да излежи остатъка от своята присъда на територията на друга държава;

4. Счита президентското помилване на г-н Сафаров за нарушение на дипломатическите уверения, дадени на унгарските органи в искането на Азербайджан за трансфер на основата на Конвенцията относно трансфера на осъдени лица;

5. Изразява съжаление относно посрещането като герой на г-н Сафаров в Азербайджан и решението да бъде повишен в чин майор и да му се изплати заплата за осем години със задна дата при пристигането му и изразява загриженост относно примера, който това дава за бъдещите поколения и относно насърчението и признанието, които той е получил от азербайджанската държава;

6. Счита, че огорчението в Азербайджан и Армения относно липсата на съществен напредък по отношение на мирния процес в Нагорни Карабах не оправдава нито актове на отмъщение, нито безплодни провокации, които добавят допълнително напрежение към една вече напрегната и неустойчива ситуация;

7. Изразява подкрепата си за продължаващите усилия на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), специалния представител на ЕС за Южен Кавказ и държавите членки да разведрят напрежението и да осигурят напредък към мир в региона;

8. Подкрепя съпредседателите на групата „Минск“ на ОССЕ в усилията им да осигурят съществен напредък в мирния процес в Нагорни Карабах с оглед на намиране на трайно, всеобхватно уреждане на въпроса в съответствие с международното право;

9. Настоява ЕС да играе по-важна роля при решаването на конфликта в Нагорни Карабах, като подкрепи прилагането на мерки за изграждане на доверие, които ще сближат арменската и азербайджанската общност и ще разпространят идеите за мир, помирение и доверие между всички страни;

10. Повтаря позицията си, че споразумението за асоцииране, което е в процес на договаряне понастоящем между ЕС и Азербайджан, следва да включва клаузи и целеви показатели, свързани със защитата и насърчаването на правата на човека и принципите на правовата държава;

11. Осъжда всички форми на тероризъм и използването на заплахи за тероризъм;

12. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на ЕСВД, Европейския съвет, Комисията, на правителствата и парламентите на Азербайджанската република и Република Армения, на Съвета на Европа, на ОССЕ и на специалния докладчик на ООН по правата на човека и борбата срещу тероризма.

P7_TA-PROV(2012)0357

Борбата с множествената склероза в Европа

PE488.326

Декларация на Европейския парламент от 13 септември 2012 г. относно борбата с множествената склероза в Европа

– като взе предвид член 123 своя правилник,

A. като има предвид,че около 600 000 европейци страдат от множествена склероза (МС), която е най-често срещаното невродегенеративно разстройство и е основна причина за нетравматична инвалидност при младите хора;

Б. като има предвид, че повечето от хората с МС получават тази диагноза в разцвета на професионалния си живот и почти половината от тях напускат работното място в рамките на три години след установяване на диагнозата;

В. като има предвид, че в Европа съществуват огромни неравенства в достъпа до облекчаващи заболяването лечения, както и в качеството на грижите, което се влоши през последните месеци;

1. Призовава Комисията и Съвета да:

– насърчават в рамките на инициатива „Хоризонт 2020“ по-близко научно сътрудничество сравнителни изследвания по въпросите на МС;

– насърчават равноправен достъп до лечение в процеса на размисъл за хроничните заболявания и политики на гъвкава заетост за лицата с хронични неврологични разстройства, като например МС;

2. Призовава държавите членки да:

– насърчават равноправен достъп до качествени грижи като например използват сертифицирани образователни инструменти за обучение (напр. „професионална медицинска сестра в областта на МС“) за разработване, стандартизиране и поставяне на целеви показатели в обучението на специализирания помощен медицински персонал;

– подкрепят европейския регистър за МС като насърчават събирането на информация за пациентите на национално равнище;

3. Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица¹, на Съвета, Комисията и парламентите на държавите членки.