Обща характеристика на ВиК дружествата

3.1.2. Обща характеристика на ВиК дружествата

Преди 1989 г. се извършват няколко по-значителни промени в състава и структурата на институциите, които са натоварени с функции по управление на този отрасъл. Като краен резултат се оформя структура, която се състои от 27 ВиК предприятия, отговорни за предоставяне на услуги по водоснабдяване и канализация в 27-те съществуващи тогава окръга на страната и едно общинско ВиК, натоварено със същите функции за гр. София. С проучвателни и проектантски функции на ВиК съоръжения в цялата страна е натоварена специализирана организация - институт “Водоканалпроект”, София. През целия този период управлението на предприятията от отрасъла е централизирано. То се извършва от специализирана дирекция към Министерство на строителството, архитектурата и благоустройството. Финансирането на развитието на ВиК мрежата също се осъществява централизирано за всички предприятия от отрасъла.

След началото на прехода към пазарна икономика в страната започват да се извършват по-радикални промени във ВиК отрасъла. През 1989 г. се закриват СД „ВиК” към министерството, института “Водоканалпроект” и стопанските предприятия “ВиК”. Техни правоприемници стават “Водоканалинвест” ЕООД, София, което поема инвеститорските функции в отрасъла и “Водоканалинженеринг” ЕООД, София, което отговаря за проектирането на ВиК системи. На общините се дава право да образуват собствени общински фирми, които могат да излизат от състава на регионалните ВиК предприятия. След две години това право се отнема на общините.

В резултат на трансформация на предприятията от отрасъла в търговски дружества през 1995 г. се оформя структура на отрасъла, която се състои 29 държавни ЕООД-та и 14 общински фирми, 10 от които са със смесени комунални дейности.

С подписаното Споразумение между правителството на страната и Световната банка за реализацията на проект за институционален капацитет и модернизация на ВиК дружествата (известен още като проект “Воден заем”) през 1995 г. се поставя условие тези дружества да станат държавно-общински, като държавата прехвърли безвъзмездно на общините 49% от дяловете си.

През 1995-1999 г. започва процес на преобразуване на 22 ВиК дружества, които участват в проекта “Воден заем” от държавни в държавно-общински с 51% държавно и 49% общинско участие. Дяловете между общините се разпределят пропорционално на броя на населението в тях и не съответстват на стойността на изградената ВиК инфраструктура на територията им. До 2000 г., когато беше прекратен този процес на преобразуване на собствеността, бяха създадени 16 дружества с държавно-общинска собственост, която бе разпределена в съотношение: 51% - държавна и 49% - общинска собственост.

С приемане на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги¹ през 2005 г. всички ВиК дружества приеха статута на ВиК (водни) оператори. Това стана пряко, по силата на самия закон, чийто чл. 2, ал. 1 гласи: „ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги”.

В регулирането на ВиК отрасъла освен МРРБ участват още и следните централни държавни институции:

• 
  Министърът на околната среда и водите отговаря за управлението на водните ресурси и разпределението им между отделните потребители. Басейновите дирекции към МОСВ издават разрешения на водните оператори за водоползване и за заустване на пречистените води в съответния водоприемник.
  
• 
  Министърът на здравеопазването отговаря за контрола върху качеството на питейните води чрез бившите Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), сега Регионални здравни инспекции (РЗИ).
  
• 
  Държавната комисия за енергийно и водно регулиране утвърждава бизнес плановете и съответно цените на услугите, предоставяни от ВиК дружествата, съгласно Закона за ВиК услугите.
  

Таблица 3.1. Основна информация за ВиК дружествата в България

Представените данни показват, че ВиК дружествата се характеризират с различна форма на собственост, обслужвано население (като брой и като количество доставена вода) и вид на предоставяните услуги. Всяка една от тези характеристики, самостоятелно или в комбинация, може да бъде фактор, определящ състоянието и развитието на изследваните ВиК дружества.

Формите на собственост на ВиК дружествата в страната са представени в следващата таблица.

Таблица 3.2. Разпределение на ВиК дружествата по форма на собственост

Обслужваното население и обемът на общо доставената вода са показателни за големината на едно ВиК дружество и в таблицата по-долу са разпределени дружествата в групи в зависимост от стойностите тези два показателя за 2009 г.

Таблица 3.3. Разпределение на ВиК дружествата по обем на доставената вода и обслужваното население

Съпоставянето на данните за формата на собственост на ВиК дружествата и големината им показва, че държавата участва приоритетно в управлението на по-големите оператори.

Таблица 3.4. Разпределение на ВиК дружествата по форма на собственост и големина

По данни на НСИ към 31.12.2009 г. ВиК дружествата обслужват 4186 от общо 5339 селища в страната (78,4% от селищата). В зависимост от броя на обслужваните населени места ВиК дружествата в България попадат основно в две групи – обслужващи малко на брой селища (1-20 селища) и обслужващи над 100 селища. Анализът на данните показва, че средно едно ВиК дружество обслужва около 70 населени места. Най-много селища (241) са обслужвани от "ВиК" ЕАД, гр. Бургас.

ВиК дружествата предоставят на своите клиенти набор от т.нар. регулирани услуги, както е показано в Таблица 3.5.

Таблица 3.5. Разпределение на ВиК дружествата по големина и вид на предоставяните услуги

Разпределението на ВиК дружествата по райони за басейново управление на водите съгласно описания подход в методологическата част е следното:

Таблица 3.6. Разпределение на ВиК дружествата по райони за басейново управление на водите и големина

Анализът на представените данни показва, че в Дунавския район за басейново управление на водите попадат най-много ВиК дружества – почти 40% от всички дружества в страната, което съответства на териториалния обхват на района. На второ място е ИБР както по територия, както и по общ брой на ВиК дружества в района.

Представянето на ВиК дружествата по форма на собственост е различно по райони за басейново управление, както следва:

Таблица 3.7. Разпределение на ВиК дружествата по райони за басейново управление на водите и собственост

Държавата, в лицето на МРРБ, има най-силно присъствие в дружествата в Дунавски и Черноморски район за басейново управление, докато в Източнобеломорски район над половината от дружествата са общински. Тази структура е създадена поради исторически сложилото се развитие, стартиране и спиране на процесите по преобразуване на отрасъла, и даването на по-голяма свобода на общините.