Приложение 3 Анализ на дейността на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор



страница5/22
Дата15.10.2018
Размер2.42 Mb.
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Повечето от авариите произтичат от състоянието на азбестоциментовите тръби, докато по-малък дял аварии идва от износването на стоманени и поцинковани тръби и връзките между тях. Когато се извършват планови и други ремонти или се отстраняват аварии, ВиК дружествата предварително уведомяват кметовете и населението за времето и продължителността на ремонта. Режимно водоподаване се въвежда само след заповед на кмета на общината. В заповедта се определя периода на прекъсване на водата в населените места на съответната община. Тези заповеди се разгласяват в общия случай предварително чрез местните кабелни телевизии и регионалния печат. За 2007 година според данни за 49 ВиК компании процентът на населението, засегнато от прекъсване на водоснабдяването, е 25.2%. Този процент обхваща спирания на водата поради аварии и режим на водоснабдяване. Планираните прекъсвания на водоподаването, отстранени в предвидения срок се равняват средно на 92.1%.

Най-често споменаваните проблеми от дружествата, които се появяват при отстраняване на авариите са:


  • липса на точен подземен кадастър;

  • наличие на други съоръжения в близост до ВиК мрежата (телефонни и електрически кабели);

  • тежката административна процедура по съгласуване на ремонтните дейности с оторизираните инстанции;

  • моралното остаряване, амортизираността или липса на малка механизация в дружествата.

Качество на питейната вода

С влизане в сила на Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели10 се допуска наличие на амоняк и нитрити до 0,5 мг/л. Това са показателите, които най-често са давали отклонения в дружествата от БДС за вода за пиене. В общия случай качеството на подаваната вода при анализираните ВиК от централното водоснабдяване отговаря на Наредба № 9. Всички химически показатели са със стабилни показания с изключение при силни дъждове и снеготопене, когато се влошава мътността на повърхностните водохващания, а оттам и на подаваната вода.

Отклоненията по микробиологични показатели са редки, като констатираните причини са свързани с некачествено обеззаразяване на питейната вода. Според данни от бизнес плановете (2009-2013 г.) на 49 ВиК дружества средното годишно постигнато ниво на проби по микробиологични показатели, които отговарят на нормативните изисквания, е 0.922. Нивото на проби по физико-химични и радиологични показатели е дори по-добро - 0.941. Около 80% от водоизточниците в наблюдаваните ВиК се хлорират с белина. За дозирането на белината най-често се използват медицински системи. За подобряване на качеството на обеззаразяване е необходимо да се закупят дозаторни помпи, които и сега се използват, но на много по-малко места.

При контролиране качеството на водата се работи в тясно сътрудничество с РЗИ (бившите РИОКОЗ). За целта са изготвени програми за мониторинг, където са определени реда и начина на взимане на пробите, пунктовете за пробонабиране, показателите, по които се извършва постоянният и периодичният мониторинг.

Голяма част от съществуващите в момента ВиК дружества, нямат необходимия капацитет - като човешки ресурс (най-вече квалифицирани специалисти) и като финансови възможности, техника и лабораторна база за изпълнение на всички задължения, които имат ВиК дружествата по отношение извършване на мониторинг на качеството на подаваната от тях питейна вода в съответствие с нормативните изисквания. Преодоляването на този проблем в най-кратък срок следва да бъде един от приоритетните въпроси, поставен за решаване при развитие на ВиК сектора, тъй като заплашва да стане причина за налагане на санкции на страната за неизпълнение на европейското законодателство.

Всички показатели, които се изискват от Наредба 9 се наблюдават от лабораториите на дружествата. Лабораториите на ВиК дружествата за мониторинг на качеството на водата в големите дружества са добре оборудвани. Това, което е необходимо да се направи е закупуване на допълнително оборудване, като компютри, изграждане на постоянна връзка чрез Интернет между лабораториите на ВиК и РЗИ. Назначаването на микробиолози, които да следят за поддържането на микробиологичните характеристики на водата, също е един от нерешените въпроси в това направление.

В повечето ВиК дружества като критичен проблем се очертава опазването на отредените им санитарно-охранителни зони. Част от тях са без ограждения, поради кражба, както на самите мрежи, така и на част от коловете. При тях не се използват постоянна охрана, което ги прави уязвими и за в бъдеще.

Налягане в мрежата и режими на подаването на вода

Осигуряването на постоянното налягане във водопроводната мрежа е една важна характеристика на услугата по водоснабдяване, като максималната му стойност не трябва да надвишава 60 метра. Според Бизнес Планове на 47 ВиК дружества за 2007 година постигнатото ниво на броя СВО, при които е установено налягане по-високо от нормативно определеното, е 55.3%. Нивото на случаи с по-ниско от нормативното налягане е по-малко - 36.6%.



Експлоатация на канализационната мрежа и пречистване на отпадъчни води

Изграждането и поддържането на канализационната мрежа в анализираните ВиК дружества е подценена дейност. Дори големи градове – областни центрове не са изцяло канализирани. Недостатъчна е степента на изграденост на канализационната мрежа в по-малките градове и селата.

Експлоатационните проблеми с канализацията възникват основно от: неправилно оразмерени участъци от канализационната мрежа (с по-малка пропускателна способност), съществуването на участъци с обратни наклони, чести запушвания на канализационните отклонения от неправилната експлоатация и лошокачественото строителство. В някои жилищни комплекси има заустени канализационни отклонения (битови води) в дъждовните профили, които заедно с липса на техника за изчистване на наносите, наслагвани през годините и честите кражби на капаците на уличните канализационни шахти допълват проблемните области при експлоатация на канализационната мрежа.

Авариите, които възникват в канализационната мрежа са причинени от запушвания или пропадане (разместване) на тръбите; пропадане на участъци от нея, частично пропадане на ревизионни шахти; кражба на решетки на уличните оттоци и капаци на ревизионните шахти. Нивото на броя аварии на канализационната мрежа, спрямо дължината й е 1.25.

В най-често срещания случай ПСОВ обхващат водите на областния град и на съседните му населени места. В населените места извън областния център по правило отпадъчните води не се пречистват и директно се заустват в реки или дерета.

С изключение на новоизградените модерни и модернизирани стари пречиствателни станции, състоянието на ПСОВ е проблематично. Повечето от тези инсталации имат проблеми с биологичното стъпало на пречистване. Цялостната технология на пречистване на водите е доста остаряла и не отговаря на съвременните изисквания. Въпреки усилията е налице бавно въвеждане на нови ПСОВ.



Информационни управленски технологии

Дружествата се стремят към поетапно компютъризиране на всички отдели и дейности и свързването им в една обща компютърна мрежа, позволяваща връзка и обмен на информация между всички отдели. В момента най-често със самостоятелни мрежи работят и обслужват дейността си отделите „Инкасо” и „Финансово-счетоводен” във ВиК дружествата.

В другите управленски звена като планиране, ценообразуване, техническия отдел и кадастър, ТРЗ и персонал, административния отдел и диспечерските пунктове в централата на дружествата най-често се срещат самостоятелни компютърни работни места.

Неразвитата инфраструктура и комуникации в по-малките населени места затруднява развитието и разширението на компютъризацията по селищата и техническите райони.



Обслужване на потребителите

Плащането на сметките от клиенти на дружествата се извършва по банков път – при големите предприятия или в специално открити за целта каси в центрове за обслужване на населението или в офиси на самите дружества.

За отчитане на плащанията и издаване на съответни документи в дружествата се използва специализиран софтуер. Постъпващите от изградените каси данни се обработват от звената за информационно обслужване и се предоставят на финансово-счетоводното направление.

Сериозен проблем с нарастващо значение за дружествата са несъбраните вземания от техни клиенти. Тези вземания се увеличават и са особено характерни след периоди на увеличаване на цените на водата. ВиК дружествата се опитват за прилагат различни форми на въздействие за събиране на дължимите си вземания. Така например, гратисният период за плащане, през който не се начисляват лихви за населението е 30 дни от датата на възникване на плащането, а за фирми и бюджетни учреждения - 15 дни.

Общо 27 ВиК дружества имат собствена интернет страница. Малко на брой ВиК дружества притежават сертификат по ISO 9001 и 14000.

В дружествата има опити за прилагане на система за приемане и отговор на жалби. Устните жалби и оплаквания се приемат и регистрират в централата на дружествата. Писмените жалби се регистрират в специален регистър.



Транспорт и поддръжка на транспортния парк

Транспортният парк на ВиК дружествата е твърде разнообразен и се състои от леки и лекотоварни автомобили, багери, самосвали, товарни автомобили, автокранове, специални автомобили, лаборатория за откриване на течове, работилница, каналочистачни машини и автобуси. По-голяма част от транспортната техника е произведена в началото на 90-те години и е с изтекъл амортизационен срок.

Транспортната техника физически е разпределена за ползване по експлоатационни и технически райони. Една част от нея е на разположение на централата на дружеството. Степента на централизация е различна в дружествата, а също така зависи от възприетата система на обслужване на автопарка. Повечето ВиК дружества предпочитат сами да извършват поддръжката на автомобилния парк. Аргументите за това са в специализираността на техниката и липсата на частни фирми, които предлагат такова обслужване. Заедно с предимствата трябва де се отчете, че тази система икономически не е рационална, защото понякога се налага транспортиране на 50-60 и повече километра на повредените машини, за извършване на ремонтна дейност.

Честото авариране на разнородната и сравнително стара техника е основният проблем, с които се сблъскват дружествата при използването й. Това налага поддържането на значителен брой квалифициран персонал от автомонтьори, ел. техници, заварчици и шлосер-монтьори, които извършват планово-профилактични ремонти (ППР), текущи и основни ремонти.

Някои ВиК дружества извършват услуги на граждани и фирми с багери, самосвали, автокранове и друга специализирана техника. Приходите от тази дейност обаче са незначителни.

Анализът на експлоатационната дейност на ВиК дружествата позволява да се направят следните обобщения:



  • ВиК дружествата управляват водопреносна мрежа, която обхваща почти напълно населението на обслужваните райони. Канализационната мрежа е на много по-ниска степен на изграденост. Необходими са специални усилия и ангажираност за изграждане на нови и модернизиране на съществуващите ПСОВ.

  • Висок е делът на загуба на вода във всички ВиК дружества. Основният причинител на високите загуби на вода е състоянието на вътрешните водопроводни мрежи, както и кражбите от некоректни потребители. Тези мрежи са изключително износени и за възстановяването им трябва да се насочат солидни инвестиции.

  • Многобройни и чести са авариите на ВиК мрежата, което също е последица от лошото й състояние. ВиК дружествата разполагат с ограничени и износени физически ресурси за справяне с този проблем.

  • Качеството на подаваната вода в общи линии отговаря на нормативните изисквания. Констатираните отклонения от нормите са сравнително редки и те биха могли допълнително да се ограничат със закупуване на допълнителни съоръжения за обработка на водата.

  • Лабораториите за контрол на качеството на водата са оборудвани с необходимите съоръжения и разполагат с квалифициран персонал. Те също трябва да се приведат в съответствие с допълнителните изисквания, които се поставят в тази област чрез осигуряване на допълнителни специалисти- микробиолози и чрез закупуване на нова техника.

  • Много сериозен проблем за дружествата е опазването на санитарно- охранителните зони.

  • Дружествата не разполагат с подземен кадастър на изградената инфраструктура (в някои случаи и на ВиК мрежата), което пречи на цялостната експлоатация на съоръженията и ефикасността на аварийните дейности.

  • Състоянието на транспортната и специализирана техника създава сериозни проблеми пред дейността на дружествата. Ремонтните дейности, които предимно са централизирани водят до непълно натоварване на съществуващите ресурси.

  • Съществува реална нужда и предпоставки за оптимизиране на складовото стопанство на дружествата. Модерните и не толкова скъпи системи за управление на складовото стопанство трябва да намерят приложение в ежедневната дейност на дружествата.

  • По-малко от половината ВиК дружества вече имат присъствие в интернет пространството. Техните интернет страници, както и използването на PR и маркетингови кампании ще създаде по-висока степен на доверие между ВиК дружествата и клиентите им и ще подобри имиджа на дружествата от отрасъла.

  • ВиК отрасълът е все още слабо покрит със сертификати по системи за управление на качеството ISO 9000 и ISO 14000.

Анализът и обобщенията, направени в този раздел, водят до поставяне на средна оценка на дефанзивния и стратегически институционален капацитет (вж. Таблица 3.9). Дружествата имат на разположение водоснабдителна мрежа, която е силно развита и използваните технологии позволяват да се задоволяват в текущ и бъдещ план нуждите на населението, бизнеса и администрацията с вода, която в основни линии отговаря на изискванията за качество. Изключително високата степен на амортизация на водопреносната и канализационната мрежа, изоставащото развитие на канализационната мрежа и пречистването на отпадъчни води представляват сериозна заплаха за нормално функциониране на дружествата през следващите години.

Изоставане се отчита и по отношение на въвеждането на информационни управленски системи, системи за управление на качеството, маркетинга и обслужването на клиентите на фирмите.

Таблица 3.9. Оценка на институционалния капацитет по отношение на експлоатационната дейност на предприятията


Експлоатационна дейност

Оценка

Институционален капацитет

Дефанзивен

Стратегически

Средна









3.1.3.5. Управление на човешките ресурси

В тази част се анализират основни количествени и качествени характеристики на персонала в дружествата, фирмената политика в тази област и състоянието на индустриалните отношения в тях.

Броят на персонала във ВиК дружествата първоначално е бил съобразяван с нормативи, използвани за определяне на необходимия щат, утвърдени преди повече от 25 г., когато ВиК фирмите са били подведомствени на Дирекция “Водоснабдяване и канализация” към Министерство на строителството. Тези нормативи предпоставят броят на персонала да бъде в зависимост от величината на наличните активи на всяко дружество - дължина на водопроводната и канализационната мрежа, брой на водоемите, шахтите, помпените станции, СОЗ, ПСПВ, ПСОВ, КПС и др.

Други по-актуални ориентири, които се използват при определяне на щата на дружествата са степента на компютъризация във фирмите, техническото обезпечаване на експлоатацията, обема на ремонтната и аварийна дейност, приемането на нова мрежа за експлоатация. Създаването на нови отдели (като например правен отдел, звено за обществени поръчки и звено за управление на проекти) във връзка с новите нормативни актове и дейности на дружествата са също сред причините за промяна на броя на персонала.

Средносписъчният брой на персонала към 2007 г. на повечето държавни ВиК дружества се колебае между 300 и 950 д. За общинските дружества броят на персонала най-често варира между 30 и 90 д. Тенденцията в развитие е по-скоро към задържане на броя на персонала на постоянно ниво.

Общата численост на персонала в дружествата може да се определи като висока, а резервите за оптимизиране използването на персонала като големи. Запазването на свръхзаетост в дружествата се дължи основно на две причини. Едната е прекалената социална отговорност и загриженост за персонала, която се очаква от държавните дружества не само от този отрасъл, а въобще. Втората е по-практична и се определя от нуждата от подсигуряване с резервен персонал в условията на нарастващи по честота и обем ремонтни дейности, които изискват и повече персонал и повече немеханизиран ръчен труд. Неразвитостта на връзките или липсата на контрагенти за предоставяне на специализирани услуги, като например техническо и ремонтно обслужване на транспортния парк и другата специализирана техника на дружествата, също налага наемане на постоянен щат на персонал, който не може да се използва пълноценно.

В повечето ВиК дружества се забелязва преструктуриране на работните места. Освободените поради пенсиониране места не се заемат от нови кадри, което се отразява на възрастовата структура на заетия персонал.

Като положителна практика в повечето наблюдавани дружества може да се оцени широко използваното съвместяване на професии. Този дял достига до 20-30% от производствения персонал. Например в техническите райони се съвместяват дейностите инкасатор - водопроводчик; водопроводчик – помпиер; пазач на помпена станция и помпиер; водопроводчик – шофьор и т.н.

Около 20-30% от заетите лица в дружествата са жени, които намират реализация най-вече в администрацията. Във ВиК дружествата определено делът на мъжката работна сила преобладава, което изцяло съответства на характера на труда в отрасъла.

Средната възраст на персонала в дружествата в началото на 2006 г. е над 42 години. Въпреки кризата в някои региони съществува проблем с привличането на млади специалисти и особено на млади ВиК инженери.

Проследяването на тенденциите в промените на числеността, половата и възрастовата структура на персонала, насочва към извода, че в средносрочен план дружествата би трябвало да се “отворят” в по-голяма степен към привличане на млада, квалифицирана работна сила и (евентуално) към назначаването на жени на подходящи длъжности. Ситуацията на регионалните пазари на труда дава възможност за извършването на прецизен подбор на нова работна сила във фирмите.

Делът на административния персонал в централните управления през последните години е между 9 и 12%, което може де се оцени като сравнително висока стойност. Една от причините за това е ниската степен на компютъризация на управленските процеси, липсата или частичното развитие на управленски информационни системи и тяхната организация.

Структурата на персонала според образователното равнище е сравнително благоприятна. Около 15% от заетите лица имат основно образование, а хората с висше и полувисше образование са около 14%. Над 60% от персонала е завършил професионални гимназии или СПТУ. Тази добри качествени характеристики са важна предпоставка за ефективно функциониране на дружествата.

Прави впечатление, че високата квалификация и образование са концентрирани в централното управление, докато в районите има недостиг на кадри с такива характеристики. Случва се дори образователното равнище на техническите ръководители на районите да не отговаря на изискванията. Често се получава, поради липса на подходящи кандидатури в малки общини, тази длъжност да е заета от хора, неотговарящи на изискванията.

Професионалната квалификация на персонала се нуждае от постоянно поддържане и подобряване. През последните години в дружествата ежегодно се разработва програма за професионално обучение. Това обаче са първи стъпки в това направление.

Сравнението на реалните стойности на показателите за изпълнение в дружеството с “еталонната им стойност” показва следното по отношение числеността на персонала (вж. Таблица 10).

Таблица 3.10. Еталонни показатели за изпълнение


Показатели за изпълнение

Еталонна стойност*







Водоснабдяващ персонал на единица дейност

Зап. Европа: 4 - 11

Полша: 13-19



Канализационен персонал на единица дейност с ПСОВ

Зап. Европа: 0.29 - 0.47


Полша: 0.35-1.22

Канализационен персонал на единица дейност без ПСОВ

* Вж. Халкроу, Доклад по проект: Регулиране в сектор “Водоснабдяване и канализация”, С., 2002 година.

По първия използван показател “водоснабдяващ персонал на единица дейност” дружествата в България се колебаят около границите на еталонния интервал, възприет в Полша. Някои от тях са много близо до горните оптимални стойности, характерни за страните от Западна Европа. При показателя “канализационен персонал на единица дейност” обаче дружествата значително изостават и от двата еталонни интервала. Подобряването на тези стойности трябва да се има предвид при извършване на по-дълбоки промени в политиката към персонала на дружествата през следващите години.

Степента на синдикализация в дружествата е висока. Средно около 70-80% от целия персонал на дружествата членува в браншовия синдикат “Водоснабдител” към КНСБ или в КТ “Подкрепа”. Индустриалните отношения във връзка със заплащането, обезщетенията, работното време, почивките и отпуските, условията на труд, социалното партньорство се регулират от колективни трудови договори, сключени между синдикатите и ръководството на всяка фирма.

Въведени са редица добри практики за осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд. Съвместно със синдикатите са учредени Комитети по условията на труд. Изготвени са програми за подобряване на тези условия и са определени приоритетните работни места, с оглед намаляването на трудовите злополуки и подобряване условията на труд. Работодателят е задължен периодично да осигурява профилактична диагностика на здравното състояние на персонала, работещ във вредни условия. При финансови възможности и в зависимост от конкретни случаи съществува практика да се заделят ресурси за задоволяване потребностите от социален характер на работещите в дружествата.

Ръководствата на дружествата и синдикатите поддържат партньорски отношения, които са предпоставка за високопроизводителен труд. Фирмите от отрасъла не познават синдикални протести и не са изпитвали трусове, породени от остри индустриални конфликти.

Макар да има натрупани добри практики и да са разработени отделни документи (колективни трудови договори, щатни разписания, длъжностни характеристики, правила за образуване и разпределение на средствата за работна заплата и пр.), в дружествата няма “писана технология” за управление на персонала. В организационно отношение провеждането на политиката по отношение управлението и развитието на персонала е разделена между различни структурни звена. Най-често с това се занимават звената по “Нормиране и работна заплата” и “Кадрово осигуряване и деловодство”. Главните решения по подбора, назначаването, освобождаването, стимулирането, (квалификацията) се вземат от управителя на дружеството. Съответните служители в посочените отдели имат главно разработващи и изпълнителски функции.

Изготвеният анализ на човешките ресурси позволява да се направят следните обобщения:


  • Числеността на персонала през последните години е относително постоянна величина. Забелязва се известно преструктуриране на работните места в дружествата. Все още обаче, при определянето на числеността на персонала не се използват показатели от еталонни сравнения, които са базирани на икономически и оперативни резултати.

  • Образователната структура на персонала е благоприятна. Тя се характеризира с висок дял на специалистите с високо (висше и средно) образование.

  • Неблагоприятните структурни характеристики основно се свеждат до: относително висок дял на административния персонал; недостиг на висшисти в техническите райони; увеличаване на средната възраст на персонала.

  • Няма разработена и одобрена на фирмено равнище цялостна система за управление на персонала. Разчита се на прилагането на отделни добри практики. В организационно отношение рядко се срещат специално обособени звена, които да изпълняват функциите по управление на персонала в дружествата.

  • Политиката по отношение на персонала е институционализирана главно в колективните трудови договори, щатните разписания, длъжностните характеристики и вътрешнофирмените документи по нормиране на труда.

  • Сравнително редовното професионално обучение подпомага поддържането и повишаването на професионалната квалификация и подпомага съвместяването на професии.

Анализът и обобщенията, направени в този раздел аргументират средна оценка по отношение на дефанзивния и стратегическия институционален капацитет на изследваните дружества (вж. Таблица 3.11). При съществуващото състояние на управление на човешките ресурси дружествата могат да осигурят в общи линии текущо и бъдещо обслужване на системите, а с това и на клиентите си. Въпреки направените промени, дружествата не разполагат с модерна система за управление на човешките ресурси. Освен това, наличните човешки ресурси като обем не съответстват на мащаба на дейност и на икономическите резултати от бизнеса.

Много и в друга посока системни усилия са необходими за разработването и въвеждането на модерна система за управление на човешките ресурси. Тази реформа трябва да бъде в синхрон с наложителните промени в експлоатационната дейност, организационно-управленската структура и финансовото управление на дружествата.

Таблица 3.11. Оценка на институционалния капацитет по отношение на управлението на човешките ресурси в предприятията


Управление на човешките ресурси

Оценка

Институционален капацитет

Дефанзивен

Стратегически

Средна







3.1.3.6. Обобщаваща оценка на институционалния капацитет на изследваните дружества

Обобщаващата оценка на институционалния капацитет черпи ресурси от направените оценки по елементи. Нейното специфично свойство е, че дава възможност да се обхване в едно цяло институционалния капацитет на предприятията, както и да се сравни институционалния капацитет между отделните елементи. На тази основа би могло да се разработят програми за продължаващи и по-концентрирани реформи.

Общият извод, които се налага от проследяването на оценките, представени във Фигура 3.5. е, че предприятията досега са започнали и са обърнали внимание предимно на дефанзивния си институционален капацитет. Дори при него не се забелязва поне един елемент, който да е развит в най-висока степен. Следователно е необходимо да се положат още усилия за приключване на този етап от развитието.

Фигура 3.5: Обобщаваща оценка на институционалния капацитет на ВиК дружествата



Дефанзивен

Стратегически

Собственост и правна форма на предприятията

Собственост и правна форма на предприятията

Организационно-управленска структура

Организационно-управленска структура

Експлоатационна дейност

Експлоатационна дейност

Управление на човешките ресурси

Управление на човешките ресурси

Развитието на стратегическия институционален капацитет е изоставаща задача. Само при два от четирите елемента може да се твърди, че е отбелязан напредък по него. Червените зони показват особено чувствителните области, на които трябва да се обърне внимание и да се заделят ресурси за компенсиране на изоставането. Ако се приеме твърдението, че резултатността на системата се лимитира от най-слаборазвития й елемент, то тогава може да се окаже, че без развитие на стратегическия институционален капацитет, оперативните и финансовите резултати на дружествата от отрасъла ще бъдат силно ограничени и за в бъдеще.

3.1.3.7. Проучване на мнението на ВиК дружествата

С цел отчитане на мненията и становищата на ВиК дружествата при разработването на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България бяха изготвени и разпратени въпросници на 64 компании. Участието в проучването е на доброволен принцип и в резултат настоящият анализ се основава на отговорите, получени от 18 ВиК оператори, които към 2009 г. обслужват 3 419 994 души или 45,3% от общото население в страната и са доставили 193 048 хил.м3 вода или 48,5% от общо доставената вода от ВиК дружества в страната. Проучването обхваща въпроси, свързани с: капацитета; съществуващите проблеми и възможните решения, свързани с дейността по предоставяне на услуги, които се регулират, и на такива извън регулация; инвестиционната дейност; и оценка на дискусионни предложения в общественото пространство.

Проучването, което няма представителен характер, не предполага извеждането на категорични изводи, а по-скоро представя идеи и посоки за разсъждения. Поради тази причина анализът на получените мнения е представен в отделна точка в рамките на настоящата част за оценка на капацитета.

Разпределението на водните оператори по големина е сходно с разпределението, посочено в т. 3.1.2 от настоящия раздел. Представените ВиК оператори в проучването са основно общинска и държавно-общинска собственост, докато участието на държавни ВиК компании е под средното за страната (вж. Таблица 3.12).

Таблица 3.12. Разпределение на анкетираните ВиК дружества по форма на собственост


Форма на собственост

Разпределение (%)

Държавна

16,7

Държавно- общинска

33,3

Общинска

33,3

Общинско- частна

5,6

Частна

11,1

Общо

100


Оценка на елементи на капацитета на ВиК дружествата

Около половината от представителите характеризират квалификацията на работещите в съответното ВиК дружество като добра и/или броят на кадрите като достатъчен. Не може да бъде изведена ясна зависимост между големината на ВиК дружествата и оценката, дадена от респондентите, с изключение на дружествата, характеризиращи капацитета си като оптимален. И трите компании, дали подобен отговор, попадат в категорията на големи оператори. В този смисъл дружествата, които доставят над 10000 хил. м3 вода, имат преимущество както по отношение на по-ефективното разпределяне на кадрите си, така и при наемането на по-квалифицирани работници според изразеното от тях становище. Компаниите, които посочват, че имат нужда от допълнителен персонал и квалификация на персонала са предимно малки.

В изследваните дружества не съществува силна нужда от наемане на допълнителен и/ или по-квалифициран персонал – Таблица 3.13.

Таблица 3.13. Необходимост от допълнителен персонал



Звена

Необходим допълнителен персонал

Нужда от по- квалифициран персонал

Отговорили положително




Отговорили положително

 

Брой

%

Средно (брой)

Брой


%


І. Общи административни звена:
















Финансово- счетоводни

5

27,80%

1

5

27,80%

Правно и адм. обслужване

5

27,80%

1

1

5,56%

Програмно и информационно обслужване

4

22,20%

1

4

22,20%

Управление на персонала

2

11,10%

1

2

11,10%

Автотранспорт и механизация

4

22,20%

1

4

22,20%

 

 

 

 

 

 

ІІ. Специализирани административни звена:







 

 

 

Проектанти, кадастър, инвестиции

8

44,40%

3

9

50,00%

Продажби и инкасо

4

22,20%

2

4

22,20%

Контрол на качеството на водата

8

44,40%

2

5

27,80%

В категорията „общи административни звена” се открояват звената за правно и административно и финансово-счетоводно обслужване, където малко над ¼ от респондентите биха наели 1 допълнителен работник. Преобладаващото мнение е, че персоналът е достатъчно квалифициран. Оптимална е заетостта в звеното по „управление на персонала”. В категорията на специализираните административни звена най-силна необходимост от допълнителен персонал има звеното по „контрол на качество на водата” и „проектанти, кадастър и инвестиции” като в последното дефицитът на кадри е най-осезаем. Трябва да се отбележи също, че няколко от компаниите споделят, че тази дейност не би трябвало да е в компетенциите на ВиК операторите, а да се извършва от РЗИ.

Необходимост от допълнително обучение има в различни области, като преобладаващите са: ГИС, CAD, нови информационни технологии, работа с клиенти и т.н.

За разлика от сравнително добрата обезпеченост с работна сила, дружествата изпитват недостиг на оборудване (вж. Таблица 3.14).

Таблица 3.14. Необходимост от допълнително оборудване



Допълнително оборудване

Дял на положителните отговори (%)

Приблизителна стойност на необходимата техника (лв.)

Транспортна и строителна техника

83,3%

1 186 000

Оборудване за контрол и мониторинг

88,9%

293 143


Техника за автоматизация на управлението

83,3%

283 500

Хардуер и софтуер за осъществяване на дейността

66,7%

237 727

Анализът показва, че стойността на оборудването варира значително, като между нея и големината на водния оператор съществува правопропорционална връзка, т.е. колкото е по-голямо дружеството, толкова е по-висока стойността на необходимата техника.

Респондентите имат разнопосочно мнение относно промените в нормативната база, свързани със създаването на Водните асоциации – дяловете на респондентите, които дават положителна и отрицателна оценка са почти равни с лек превес на отговорите, подкрепящи предложението. Сходно разпределение на мненията има относно прехвърлянето на активите на общините и държавата. Около половината оператори смятат стъпката за необходима и логична, докато останалите не подкрепят идеята като споделят, че това е еднократен акт, който няма да доведе до нужните промени. 50% от дружествата подкрепят обвързването на инвестиционната дейност с изготвянето на Регионални генерални планове и генерални планове на агломерации с над 10 хил.екв.ж.

Според респондентите, взаимовръзките, които съществуват между конкретното ВиК дружество и институциите, които имат отношение към работата на водните оператори, са преобладаващо добри (вж. Таблица 3.15).

Таблица 3.15. Оценка на взаимовръзките с институции, които са важни за работата на ВиК операторите






Собственик (МРРБ, общини)

ДКЕВР

Водната асоциация

Басейнова дирекция

РИОКОЗ (РЗИ)

 

Брой

%

Брой

%

Брой

%

Брой

%

Брой

%

Добри

10

55,60%

12

66,70%

3

16,70%

12

66,70%

13

72,20%

Отлични

4

22,20%

4

22,20%

1

5,60%

3

16,70%

2

11,10%

Лоши

 

 

 1

5,60%

 1

5,60%

2

11,10%

1

5,60%

Много лоши

2

11,10%

 

 

 

 

 

 

 

 

Важни

1

5,6%

 

 

 

 

1

5,60%

1

5,60%

Неизяснени

 

 

1

5,60%

 11

 61,10%

 

 

 

 

Без отговор

1

5,6%

 

 

2

11,10%

 

 

1

5,60%

Анализът показва, че изключение правят само контактите с Водните асоциации. В около една четвърт от случаите такава още не е създадена, а според 33,3% от респондентите дори и да е създадена, тя е все още недействаща и не е потърсила контакт с ВиК компаниите.

Преобладаващото мнение е, че ВиК дружествата не са натоварени с изпълнението на несвойствени функции (72,20%). Сред проблемите, които компаниите се налага да разрешават без да смятат, че са в тяхната компетенция, са мониторингът на качеството на питейната и на отпадъчните води, поддръжката и експлоатацията на електрическата мрежа, прекъсване на водоснабдяването на незаконните строежи, отчитането на индивидуалните водомери в етажната собственост, охраната на съоръжения, квалифицирани като стратегически за националната сигурност, посредничество между общините и частните инвеститори при изграждането на съоръжения публична общинска собственост, както и решаването на проблемите, свързани с водоснабдяването на ромското население.

Половината от участващите представители на ВиК дружествата в изследването не смятат, че има функции, които би трябвало, но все още не са в компетенциите им. Останалите респонденти предлагат в набора от функции, изпълнявани от тях, да се включи строителният надзор. Необходимо е и по-активно участие на компаниите в инвестиционни процеси, свързани с ВиК инфраструктурата и в разработването и приемането на нормативните документи, свързани с работата на операторите.

Във вътрешен план компаниите набелязват няколко аспекта на работа, които заслужават промяна. Сред тях са въвеждане на вътрешна комисия при назначаването на нови служители, окрупняване на райони и създаване на аварийни групи за работа в отдалечени населени места, въвеждане на дежурства и спешен телефон и на интегрирана информационна система на управление, намаляване на загубите и повишаване на събираемостта на вземанията, както и аутсорсинг на дейността по отчитане и поддръжка на водомери и инкасиране на дължими суми. Във външен план около 40% от респондентите споделят, че е нужна по-добра комуникация и диалог между институциите. Изразено е предложение за осигуряване на помощ от общинската полиция за охрана при спирането на водата на нередовните абонати.

Оценката на капацитета на дружествата за извършване на инвестиционна дейност е обект на специален интерес. Преобладаващата оценка на респондентите относно капацитета им за изпълнение на инвестиционни проекти е незадоволителна (вж. Таблица 3.16).

Таблица 3.16. Оценка на капацитета на ВиК дружествата за изпълнение на инвестиционни проекти




Да

Не

Брой

%

Брой

%

Има ли ВиК дружеството назначени проектанти с правоспособност, които да са в състояние да изготвят проект за изграждането на нова водопроводна и/или канализационна мрежа?

7

38,9%

11

61,1%

С наличния си капацитет и при наличието на готов проект може ли ВиК дружеството да изгради нова водопроводна и/или канализационна мрежа, без да наема външни изпълнители?

9

50%

9

50%

Има ли ВиК дружеството капацитет да изпълнява ролята на строителен надзор при изпълнение на инфраструктурни проекти във водния сектор?

6

33,3%

11

61,1%

Анализът на получените данни показва, че съществува връзка между големината на компаниите и капацитета на назначените проектанти да изготвят проекти за нови инвестиционни дейности, като по-големите ВиК дружества притежават специалисти с нужните компетенции. Въпреки това, именно големите оператори считат, че нямат наличен капацитет за изграждането на нова водопроводна/канализационна мрежа без да наемат външни изпълнители, нито да изпълняват ролята на строителен надзор при изпълнението на инфраструктурни проекти във водния сектор. Обяснението би могло да се търси във факта, че инвестиционните дейности на големите ВиК дружества често са сложни и капиталоемки и за изпълнението им е нужна специализирана техника и квалифициран персонал.

Съгласувателните процедури при кандидатстване по проекти във водния сектор са представени в следващата таблица.



Таблица 3.17. Съгласувателни процедури при проекти във водния сектор по фази

Проектна фаза

Всички общини съгласуват с ВиК

Някои общини съгласуват, други не

Няма община, която да съгласува с ВиК

Брой

%

Брой

%

Брой

%

При възникване на идеята за проекта

6

33,3%

7

38,9%

2

11,1%

При изготвяне на съответните формуляри за кандидатстване за финансиране

5

27,8%

3

16,7%

7

38,9%

При избор на консултант за изготвяне на пред-инвестиционните проучвания

2

11,1%

1

5,6%

12

66,7%

При изготвяне на пред-инвестиционните проучвания

5

27,8%

4

22,2%

6

33,3%

При одобрение на пред-инвестиционните проучвания

6

33,3%

5

27,8%

4

22,2%

При избора на консултант за изготвяне на работни или идейни проекти

2

11,1%

2

11,1%

11

61,1%

При изготвяне на работни или идейни проекти

6

33,3%

6

33,3%

4

22,2%

При изготвяне на тръжните документи за строителство

0




1

5,6%

14

77,8%

При избора на строител за съответния проект

2

11,1%

2

11,1%

12

66,7%

По време на строителния процес

6

33,3%

6

33,3%

4

22,2%

При приемане на изградената инфраструктура

11

61,1%

3

16,7%

2

11,1%

Представените данни показват, че в общия случай, когато община кандидатства за проект във водния сектор, тя рядко съгласува своите намерения с ВиК дружеството. Като цяло общините разкриват намеренията си пред водните оператори в най-ранната фаза на проекта (възникването на неговата идея) и в последния етап, когато трябва да се приеме изградената инфраструктура. Изборът на консултантски екип и на строител, както и изготвянето на тръжната документация са сред етапите, които най-рядко се съгласуват с компаниите, предоставящи водоснабдителни услуги. Не съществува връзка между големината на дружеството и нивото на „съгласуваност” между ВиК дружеството и съответните общини. Интересно е да се отбележи, че ВиК дружествата, които са общинска собственост, не се ползват с привилегии при съгласуване на намеренията на общините с тях.

Около 67% от респондентите считат, че биха участвали в реализацията на инфраструктурни проекти, ако тяхното участие се насърчава. ВиК дружествата предоставят редица предложения за промени за подпомагане на участието им в реализацията на инфраструктурни проекти. Сред тях са получаването на финансова помощ и подкрепа от трети страни; изграждането на звена, които да имат капацитет да разработват необходимата документация; осъществяване на по-добра комуникация между институциите, както и промяна в нормативната уредба. Според респондентите сроковете за реализиране на предложените промени варират значително: от 3 месеца до 10 години.


Анализ на съществуващите проблеми и възможните решения, свързани с дейността по предоставяне на услуги, които се регулират, и на такива извън регулация

В Таблица 3.18 са представени най-честите проблеми, които ВиК дружествата срещат по отношение на услугите водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчни води, както и възможните решения за отстраняването им.



Таблица 3.18. Проблеми пред ВиК дружествата и възможни решения

Проблеми

Възможно решение

Брой обекти

Средна стойност (хил.)

Водоснабдяване

Мътност на водата

Изграждане на ПСПВ

6

375,00

Недостиг на вода

Изграждане на ново водохващане / водопроводи

10

962,71

Аварии/ загуби

Подмяна на ВиК мрежата/ реконструкция / подновяване

9

3 341,11

Невъзможност за поддържане на нормално налягане

Подмяна

3

50 673,33

Повишено количество нитрати

Пречиствателна станция/ алтернативни източници

13

1 470,67

Режимно водоснабдяване

Подмяна и реконструкция на водопроводната мрежа

8

5 487,50

Влошени качества на водата

Изграждане на каскада / хлораторна станция

5

75 825,00

Повишено количество хром

Модул за пречистване на питейна вода

 3

2 600,00

Канализация

Преливане на канализацията/ недостатъчен капацитет (по време на дъжд)

Реконструкция на канализационната мрежа и съоръжения/ промяна на диаметъра

7

24 348,33

Липсва канализационна мрежа/ незавършена

Изграждане на канализация, колектор и пречиствателна станция

4

2 100,00

Малък диаметър на мрежата

Увеличение на диаметъра на канализационната мрежа

5

8 380,00

Недостатъчен хидравличен капацитет на съществуващата канализация

Изграждане на обходен колектор

1

70 000,00

Пречистване на отпадъчни води

Няма изградена пречиствателна станция

Изграждането на пречиствателна станция

15

30 213,00

Недостатъчно качествено механично пречистване

Рехабилитация

1

1 900,00

Не се третира азот и фосфор

Реконструкция и модернизация на ПСОВ

2

7 300,00

Остаряла ПСОВ

Реконструкция и модернизация

2

16 500,00

Незавършено утайково стопанство

Ново строителство и рехабилитация на старите съоръжения

1

15 600,00

Анализът показва, че стойността на различните решения варира значително сред компаниите и поради тази причина е взета средната стойност. Съществува правопропорционална връзка между стойността на мерките, предложени за разрешаване на проблемите и големината на ВиК компаниите при услугите водоснабдяване и канализация. От друга страна, представените стойности на решенията са по-високи, тъй като на няколко съществуващи проблема е предложено едно решение.

Въпроси, свързани с оценката на дискусионни предложения в общественото пространство

Оценката, която респондентите дават относно предоставянето на ВиК услугите чрез концесия, е по-скоро отрицателна (вж. Таблица 3.19). Допълнителният анализ не разкрива взаимовръзки между мнението им и големината или формата на собственост.

Таблица 3.19. Мнение относно предоставяне на ВиК услугите чрез концесия





Брой

Дял (%)

Положително

5

29,4%

Отрицателно

8

47,1%

Всичко зависи от концесионния договор

1

5,9%

Нужни са допълнителни проучвания и оценки

3

17,6%

Мнението на ВиК дружествата, отговорили на въпросника относно по-активното участие на частния бизнес в предоставянето на услуги във водния сектор варира значително (вж. Таблица 3.20). Потенциалното му включване, според респондентите, трябва да е съпътствано от задълбочени проучвания. Отговорите не са повлияни от собствеността и големината на ВиК компаниите.

Таблица 3.20. Мнение относно по-активното включването на частния бизнес в предоставянето на услуги във ВиК отрасъла






Брой

%

Положително

5

29,4%

Отрицателно

4

23,5%

Нужни са допълнителни проучвания и оценки

2

11,8%

Може да се включи, но само в съпътстващи дейности

3

17,6%

Друго

3

17,6%

За разлика от набора разнопосочни мнения, касаещи включването на частния сектор, ВиК дружествата са единодушни относно въвеждането на единни цени на услугите на национално или басейново равнище, като 88,2% от респондентите оценяват идеята като неподходяща и/или неосъществима. Около 82% от компаниите смятат за удачно въвеждането на „водно” подпомагане на социално слаби домакинства чрез системата за социално подпомагане. Важно е да се отбележи, че според отговорилите сумите за подпомагане трябва да се превеждат директно на дружествата.

Според 66,7% от респондентите прехвърлянето на управлението и стопанисването на държавната собственост от областните управи в една или няколко „Водни компании” ще има по-скоро негативен ефект. Някои от анкетираните лица считат, че промяната ще доведе до по-неефективно управление в сектора и създаването на допълнителна бюрократична тежест. Положителното мнение е съсредоточено в допускането, че създаването на подобни компании ще доведе до централизирането на финансов ресурс и неговото по-ефикасно разпределение. Анализът показва, че формата на собственост и големината на дружествата не оказват значимо влияние върху предоставените отговори.

ВиК дружествата, участвали в изследването предоставят различни мнения и препоръки относно бъдещата Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България. Според компаниите промените трябва да обхващат:



  • Създаване и изграждане на единна система за управление на водите в Република България.

  • Комплексен подход към всички промени. Стратегията трябва да очертае рамка, с която се дава възможност за развитие на сектора с перспектива от 25-30 години напред. Целесъобразно е да се даде възможност за избор на Водните асоциации при определяне на формата на възлагане на управление като същевременно държавата си запази възможността да гарантира и защити интересите на по- малките населени места.

  • Разработване на Закон за ВиК услугите, с който да се регламентират взаимоотношенията между ВиК операторите и клиентите, но и да се подобри регулаторната рамка, така че целевите нива за качество да станат изпълними.

  • Осигуряване на достатъчно средства за реконструкция на довеждащи водопроводи и вътрешна водопроводна мрежа по всички населени места, както и за ПСОВ.

  • По-надлежна регламентация, касаеща случаите, свързани със строителство на инфраструктурни обекти по ОПОС (водопроводи, канализация и ПСОВ) - предоставянето им безвъзмездно на ВиК операторите, решаване на въпроса, свързан с финансирането – ВиК асоциацията и евентуално прехвърляне на финансови ангажименти към ВиК дружествата.

  • Определяне и оборудване на регионални лаборатории, които да изпълняват мониторинг на водите. В малки водоснабдителни зони, когато няма наднормени показатели, анализите от периодичния мониторинг да се правят по-рядко.




Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Water -> IVodi -> NSURVS
NSURVS -> Приложение 6 Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности в управлението на водите
NSURVS -> Приложение 9 Стратегия за управление на дейностите при минералните води
NSURVS -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
Water -> 1. Айтос област Бургас, община Айтос, Айтос
NSURVS -> Приложение 2 Анализ на водностопанската инфраструктура
NSURVS -> Приложение 4 Анализ на удовлетвореността на населението и бизнеса от предоставяните услуги във водния сектор


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница