- КАК МОЖА ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ НА МЕН?

3 - КАК МОЖА ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ НА МЕН?

„Йосиф им каза: Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го обърна за добро”

Битие 50:19-20
В първа глава разделихме на две основни категории всички хора, които се чувстват наранени. Към първата група спадат онези, които наистина са преживели някаква несправедливост, а във втората включихме тези, които само си въобразяват, че някой ги е оскърбил.

Нека започнем, като отговорим на един въпрос: Ако някой наистина се е отнесъл несправедливо към вас, имате ли право да се сърдите? За справка вижте живота на Йосиф, любимият син на Яков (Битие 37-48 гл.).

Малко по-късно десетте му по-големи братя отидоха на полето, за да нахранят стадото на своя баща. Яков изпрати Йосиф, да види как си вършат работата. Като съзряха Йосиф, по-големите му братя започнаха да заговорничат против него, казвайки: „Ето го този със сънищата. Нека го убием! Как ли ще му се изпълнят тогава? Кани се да ни става водач. Като го убием, нека се опита да ни бъде водач.” После го хвърлиха в една дупка, за да умре. Те взеха дрехата му, разкъсаха я и я опръскаха с животинска кръв с намерението да убедят баща си, че той е изяден от див звяр.

Но след като го хвърлиха в дупката, те видяха едни исмаиляни, запътили се за Египет. Тогава Юда каза: „Хей, момчета, я почакайте малко. Какво ще спечелим, ако го оставим да изгние в тази дупка. Нека да го продадем като роб и да спечелим малко пари. Съвсем същото ще е, като да е умрял. Повече няма да ни дразни, а и ще си поделим спечеленото!” И така, те го продадоха за дванадесет шекела сребро. Йосиф ги беше оскърбил и те го продадоха, лишавайки го от семейството му и наследството му. Запомнете добре, че тези, които сториха това, бяха негови братя – от един баща, една плът и една кръв.

В днешно време нашата американска култура е толкова различна, че за нас е непонятна една такава суровост от страна на тези мъже. Единствено прякото убийство надминаваше по жестокост тяхната постъпка. В старите библейски времена е било много важно да имаш синове. Синовете са били тези, които са носели името на бащата и са наследявали имота му. Братята на Йосиф го лишиха от името на баща му и от бащиното му наследство. Те изтриха неговото име, лишавайки го напълно от самоличност. Всичко, което беше близко и познато на Йосиф, изчезна.

Когато някой бъде продаден като роб в друга страна, той остава роб до смърт. Ако се ожени, съпругата му също ще бъде робиня, както и всички деца, които би имал!

Жестоко е да се родиш роб, но по-жестоко би било, ако си се родил наследник на голямо богатство и велико бъдеще и някой ти ги отнеме. На Йосиф сигурно щеше да му бъде по-лесно, ако не знаеше колко велик можеше да бъде. Сега сякаш беше жив мъртвец. Уверен съм, че той не може да не е бил изкушен от желанието неговите братя да го бяха убили. Това, което сториха братята на Йосиф, беше една огромна жестокост.

Йосиф беше продаден на един човек на име Потифар. Той служеше като началник на стражата на фараона. В продължение на десет години Йосиф служеше при Потифар. Нямаше никаква вест от семейството си и беше убеден, че баща му го счита за мъртъв. Те живееха своя живот без него. Йосиф не се надяваше на помощ от баща си.

С течение на времето Йосиф намери благоволение у своя господар и към него се отнасяха добре. Потифар постави Йосиф да управлява семейството му и всичко, което притежаваше.

Но точно, когато положението на Йосиф започна да се подобрява, нещо лошо започна да се крои в сърцето на съпругата на неговия господар. Тя го беше пожелала и желаеше да извърши прелюбодеяние с него. Всеки ден се опитваше да го прелъсти, но все не успяваше. Един ден тя остана сама с него в къщата, притисна го в единия ъгъл и започна да настоява да легне с нея. Той отново отказа и избяга, оставяйки дрехата си във вкопчените й ръце. Когато той стори това, тя изпищя: „Изнасилват ме!” Потифар хвърли Йосиф в затвора на Фараон.

Затворът на Фараона по нищо не прилича на нашите американски затвори. Проповядвал съм в няколко затвора и колкото и да е неприятно там, те са като клубове по интереси в сравнение с тъмниците на Фараона. Никаква светлина или простор. Стаята ти представлява една тъмна и студена дупка. Условията варират между непоносими и нечовешки. Оставяли затворниците да изгният там, като им давали храна, колкото да не умрат от глад – хляб „печален” и вода „печална” (ІІІ Царе 22:27). Давали им толкова храна, колкото да продължат страданията им. Според Псалм 105:18, краката на Йосиф бяха оковани във вериги, тялото му бе поставено в железа. Той бе вкаран в затвора, за да умре.

Ако беше египтянин, може би щеше да има някаква малка надежда за милост, но той беше роб чужденец и с провинение за изнасилване, поради което шансовете му за свобода бяха нищожни. Положението му беше безнадеждно, просто жив мъртвец.

Ослушайте се и доловете мислите му във влажната тъма на затвора. „Служих на господаря си честно и почтено в продължение на десет години. Верен съм му повече от собствената му съпруга. Не измених на Господа и на господаря си и всеки ден бягах от сексуалната неморалност. И каква награда получавам за това? Затвор!

„Сякаш колкото повече се опитвам да върша това, което е правилно, толкова повече се влошава положението ми. Защо Бог допусна това да се случи? И Божието обещание ли ще откраднат братята ми? Защо този мощен Бог на завета не ме защити? Такава ли е любовта и верността на Господа към Неговите служители? С какво съм заслужил цялата тази участ? Мислех, че Бог се грижи за мен.”

Убеден съм, че той се бореше с такива или подобни мисли.

Свободата в живота му беше максимално ограничена, но той все още можеше да избира как да приеме всичко, което му се случваше. Дали да изпита нараняване и огорчение от своите братя и в крайна сметка от Господа? Или пък да изгуби всяка надежда за изпълнение на Божието обещание, лишавайки се от най-слабия подтик към живот?

Вероятно Йосиф счете тези свои сънища за Божие благоволение над живота си. Той още не беше разбрал, че получава тази власт, за да служи, а не да бъде отделен. Често в тези периоди на обучение нашият ум е погълнат от безнадеждността на обстоятелствата, в които се намираме, вместо от това, колко велик е Господ Бог. Като резултат идва обезсърчението и ние започваме да търсим някой, който е отговорен за нашето отчаяние. И когато си помислим, че Бог може да ни отърве от цялата тази бъркотия, а още не го е направил, започваме да обвиняваме Него.

В ума на Йосиф постоянно се е въртяла следната мисъл: „Винаги съм живял според знанието си за Господа. Не съм нарушил Неговите закони и природа. Аз само повторих един сън, който Сам Бог ми беше дал. И ето какъв е резултатът! Предаден съм от братята си и живея в робство! За баща си съм мъртъв и той никога няма да дойде в Египет, за да ме потърси.”

Йосиф чувстваше братята си виновни за своето нещастие. Заради тях той лежеше сега тук в този затвор. Може би той си е мислел за времето, когато щеше да дойде на власт според съня, даден от Господа. Колко различно щеше да бъде всичко, ако неговите братя не го бяха лишили от бъдещето му!

Не чуваме ли често нашите братя и сестри да падат в същия капан, отправяйки обвинения към някого? Например:

„Ако не беше съпругата ми, сега щях да съм служител. Тя много ми пречи и провали толкова много от това, за което съм копнял”.

„Ако не бяха моите родители, сега щях да живея нормален живот. Те са виновни за настоящето ми състояние. Как може другите да имат нормални родители, а аз не? Ако майка ми и баща ми не се бяха развели, собственият ми брак щеше да бъде в много по-добро положение”.

„Ако пасторът не подтискаше моята дарба, сега щях да съм по-свободен и полезен. Той ми пречеше да изпълнявам служението на моя живот. Той настрои хората от църквата срещу мен”.

„Ако не беше бившият ми съпруг, аз и децата ми сега нямаше да сме в това материално затруднение”.

„Ако не беше еди коя си жена от църквата, аз все още щях да имам уважението на църковните лидери. Със своите клюки тя унищожи всяка моя надежда за благоволение от тяхна страна”.

Списъкът от обвинения е безкраен. Лесно е да обвиняваш някой друг за своите собствени проблеми и да си представяш колко по-добре щеше да си сега, ако ги нямаше всички онези, които са около теб. Ти си сигурен, че те са виновни за твоето разочарование и наранено сърце.

Искам да обърна особено внимание на следното изречение: Никой мъж, жена, дете или дори дяволът не могат да променят Божията воля за теб. Единствено Господ управлява твоята съдба. Братята на Йосиф сериозно се опитаха да унищожат видението, което той получи насън. Те си мислеха, че вече е невъзможно то да се сбъдне в живота на Йосиф. Със собствените си уста те изрекоха думите: „Елате сега, да го убием, и да го хвърлим в един от тия ровове… И ще видим какво ще излезе от сънищата му!” (Битие 37:20). Те бяха решили да го убият. Това не беше нещастен случай. Те бяха намислили да сторят това! Не искаха да му оставят дори и най-малък шанс за успех!

Е, смятате ли, че когато Йосиф бе продаден в робство, Небесният Отец погледна Сина и Святия Дух и каза: „Сега какво ще правим? Вижте какво сториха братята му. Провалиха целия Ни план за Йосиф. Трябва бързо да измислим нещо! Имаме ли резервен план?”

Мнозина християни се държат в кризисни ситуации по такъв начин, сякаш точно това се случва на небето. Можете ли да си представите Отец да казва нещо подобно на Исус: „Знаеш ли, Исусе, уволниха Джим, защото един негов брат от църквата го натопи. Какво ще правим? Нямаш ли някое свободно работно място долу, не земята?” Или пък нещо друго: „Исусе, Сали е на тридесет и четири, а още не се е омъжила. Имаш ли някой подходящ ерген за нея долу, на земята? Мъжът, който бях определил за нея, се ожени за най-добрата й приятелка, защото тази приятелка беше разпространила клюки за нея и така привлече сърцето му.” Всичко това звучи абсурдно, но все пак начинът, по който реагираме в критични състояния, показва, че точно така гледаме на Бога.

Нека видим как Йосиф би се чувствал в църквата днес. Ако беше като повечето от нас, знаете ли какво щеше да прави той? Щеше да обмисля отмъщение. Щеше да се успокоява с мисли като тези: „Само да ми паднат в ръчичките, ще ги убия! Заслужават си го заради това, което ми сториха. За всичко ще си платят.”

Но, ако Йосиф наистина мислеше по този начин, Бог щеше да го остави да изгние в онзи затвор! Ако беше излязъл от затвора с този мотив, той щеше да убие предците на десет от общо дванадесетте племена на Израел. В това число влизаше и племето на Юда, от където щеше да произлезе Христос.

Точно така, онези, които се отнесоха толкова подло с Йосиф, бяха патриарсите на Израел! А Бог беше обещал на Авраам, че от тях ще се роди народ. И в крайна сметка Исус щеше да дойде от потомството им! Йосиф не робуваше на чувството си за нараняване и така Божият план беше твърдо положен в живота му, както и в живота на неговите братя.
Можеше ли да му се случи нещо по-лошо от това?
ЗАТВОРЪТ не беше само време на изпитание за Йосиф, но и една възможност. Той беше затворен с още двама души. И веднъж те имаха доста живи и обезпокоителни сънища. Йосиф ги разтълкува с изумителна точност. Единият щеше да бъде върнат на служба, а другият – екзекутиран. Йосиф помоли този, който щеше да си възвърне благоволението на Фараон, да си спомни за него, когато се върне на служба. И когато това стана, изминаха цели две години без никаква вест от този човек. Това беше още едно разочарование за Йосиф, още една възможност да се почувства наранен.
Бог винаги има план
Един ден Фараонът видя на сън нещо много обезпокоително. Никой от неговите магьосници или мъдреци не беше в състояние да му даде тълкувание. Тогава възстановеният служител си спомни за Йосиф. Той разказа как в затвора Йосиф беше разтълкувал вярно собствения му и този на неговия другар сън. Йосиф беше изправен пред Фараона, където той разтълкува съня – предстоеше глад и мъдро го посъветва как да се подготви за тези времена. Фараонът веднага повиши Йосиф и му даде да бъде по власт втори и да управлява в цял Египет. Йосиф, с помощта на Божията мъдрост, се подготви за жестокия глад, който предстоеше.

По-късно глад настъпи по всички земи и братята на Йосиф дойдоха в Египет, да търсят помощ. Ако Йосиф беше таял нещо в сърцето си против тях, сега беше моментът то да излезе на яве. Той би могъл да ги хвърли в затвора до края на живота им, да ги измъчва или дори да ги убие, защото нямаше в Египет кой да го обвини, понеже беше втори след Фараона по власт, а на самия Фараон би му било все едно за тях.

Но това, което направи Йосиф, е, че им даде жито безплатно. После ги настани в най-добрата земя на Египет и те ядяха от тлъстината й. С една дума, получиха най-плодородната земя. Всъщност Йосиф сложи край на всичко, като благослови онези, които го бяха проклели, вършейки добро на хора, които го бяха намразили (Матей 5:44).

Бог знаеше предварително какво щяха да сторят Йосифовите братя. Той знаеше всичко това още преди да беше дал съня на Йосиф и още преди който и да е от тези братя да се беше родил.

Йосиф не само, че не отвърна на злото със зло, но стори нещо повече. Вижте какво каза той на братята си, когато те отново станаха едно: „Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота. Защото вече две години гладът върлува в страната, а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва. Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление. И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог…” (Битие 45:5-8).

Вижте какво казва псалмистът: „После призова глад на земята, унищожи всички запаси от хляб. Изпрати човек пред тях – Йосиф, който бе продаден като роб” (Псалм 105:16-17).

Е, кой изпрати Йосиф? Неговите братя или Господ? От устата на двама свидетели виждаме, че Бог бе този, който го изпрати. Йосиф каза ясно на своите братя: „И тъй, не ме изпратихте вие тук.” Да видим какво казва Духът!

Както по-рано отбелязах, никой смъртен, нито дяволът може да попречи на Божия план във вашия живот. Ако положите живота си в тази истина, тя ще ви освободи. Има само един човек, който може да осуети Божия план във вашия живот. И този човек сте вие самият!

Погледнете народа на Израел. Бог им беше изпратил спасител, Мойсей, който да ги изведе от Египет, страната на робството, и да ги въведе в Обетованата земя. След като прекараха една година в пустинята, изпратиха съгледвачи да огледат Обещаната земя. Те се върнаха роптаещи. Бяха се уплашили от народите в тази земя, които ги превъзхождаха по численост и мощ.

Целият народ с изключение на Исус Навиев и Халев бяха единодушни в опасенията си. Хората се чувстваха така, сякаш че Господ ги беше извел, за да умрат. Те се бяха обидили на Мойсей и на Господа. Това отношение продължи повече от година. Понеже се поддадоха на чувството си на нараняване, Бог не позволи на това поколение да стъпи в земята, която им беше обещал да притежават.

Много хора служат на Господа с плам и са изпадали в трудни ситуации, защото подли хора или плътски християни са злоупотребили с тях. Вярно е, че към тях са се отнесли несправедливо, но ако оставим нараняването да пусне дълбоки корени в нашия живот, това само ще улесни реализирането на намерението на врага, а то е – да ни отдели от Божия план за нас.

Ако се съпротивите на огорчението, вие ще сте изпълнили Божията воля. В противен случай ще станете пленник на дявола и ще подпомогнете пъклените му планове. Изборът е ваш. Много по-изгодно ще е, да се освободите от огорчението си.

Никога не трябва да забравяме, че нищо не се случва в нашия живот, без Бог да го допусне предварително. Ако дяволът можеше да ни унищожи, когато си поиска, той щеше да стори това много отдавна, защото ненавижда човека. Винаги носете в сърцето си следните стихове:
„Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите” (І Коринтяни 10:13).
Забележете, че се казва „и изходен път”. Бог вече е видял предварително всяко препятствие, което ще срещнем в живота си, без значение колко голямо или малко е то и е промислил изходен път за нас. Но което е най-удивителното, точно онази ситуация, която наподобява на пълен провал на Божия план в живота ни, всъщност се оказва нашият спасителен път, но само, ако останем в покорство и се съпротивим на огорчението в сърцето си.

И така, винаги помнете: „Покорявайте се на Бога, като живеете освободени от всяко огорчение! Противете се на дявола и той ще бяга от вас!” (Яков 4:7). А ние му се противим, като не се поддаваме на огорчението. Нашето видение или сън може би ще се случат по необичаен за нас начин, но Неговото Слово и обещания никога няма да отпаднат. Но чрез собственото си непокорство рискуваме те да ни отминат!