Примамката на сатана джон Бивиър Бъдещето ти зависи от това послание



страница15/15
Дата01.11.2017
Размер1.84 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15
    Навигация по данной странице:
  • ЕПИЛОГ

14 - ЦЕЛТА: ПОМИРЕНИЕТО

Чули сте, че е било казано на старовременните: Не убивай, и който убие, излага се на съд. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, се излага на съд; и който рече на брата си Рака, се излага на Синедриона; а който му рече „бунтовни безумецо” се излага на огнения пъкъл. И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там пред олтара и иди първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си

Матей 5:21-24

ТОЗИ цитат е взет от Проповедта на планината. Исус започна с думите: „Чули сте, че е било казано на старовременните” и после продължава: „а пък Аз ви казвам”.

Исус продължава този тип съпоставяне по време на цялото Си послание. Първо Той цитира правилата от Закона, които регулират външните ни действия. След това показва как да ги изпълняваме в сърцата си. И така в Божиите очи не е убиец само оня, който убива физически; убиец е и този, който мрази брата си. Това какво е сърцето ти, показва всъщност какъв си в действителност!

В тази част от проповедта Исус ясно очертава последствията от това, да оскърбиш брата си. Той илюстрира сериозността от стаения към ближния гняв или горчивина. Ако някой се гневи на брата си без причина, той се излага на съд. Ако гневът ти роди плод и ти наречеш брата си „рака”, излагаш се на Синедриона!

Думата „рака” означава „празноглавец” или „глупак”. По времето на Исус този термин е бил използван от евреите, за да се укоряват. Ако гневът ти достигне до там, че да наречеш брата си глупак, ти се излагаш на ада. Думата глупак означава малоумен. „Безумният рече в сърцето си: Няма Бог” (виж Псалм 14:1). В онези дни да наречеш брата си безумец, се е считало за сериозно обвинение. Никой не би казал подобни думи, освен ако гневът, който храни към брата си, не се е превърнал в омраза. Тези думи се равняват днес на израза „върви по дяволите”, изречен в пълна сериозност към някой брат.

Исус им показваше, че ако не се избавят от гнева си, омразата ще се настани в техните сърца. И ако заживеят с тази омраза, тогава се излагат на ада. После Исус им каза, че ако си спомнят, че са оскърбили свой брат, най-важно от всичко на света е, да го намерят и да се помирят с него.

Защо трябва да гледаме с такава значимост на помирението –заради нас самите или заради брата си? Ние трябва да сторим това повече заради ближния си, за да му помогнем по-бързо да се възстанови от чувството си на оскърбеност. Дори и ние да не изпитваме към него някакъв гняв, Божията любов не желае гневът да се запази в сърцето му и ние да не предприемем нищо, за да възстановим чистите взаимоотношения. Кой е прав и кой крив няма никакво значение. По-важно е да помогнем на брата си да не се спъне, отколкото да докажем собствената си правота.

Има безброй начини да нанесеш оскърбление.

Може би човекът, когото сме наранили, всъщност само си въобразява, че към него сме се отнесли несправедливо, докато в действителност нашето поведение е било напълно безукорно. Той може да е получил неточна информация, от която да си е извадил неправилни изводи.

От друга страна, той може да разполага с точна информация, от която пак да си е направил неправилни изводи. Това, което сме казали, може да е било изцяло изопачено от различните начини, по които сме го поднесли. Въпреки, че не сме имали намерение да нараняваме, нашите думи или действия може да са били видени под различен ъгъл.

Често ние съдим себе си по своите намерения, а всички останали – по техните действия. Възможно е да имаме едно намерение, докато начинът, по който го изразяваме, да му придаде съвсем различен облик. Понякога истинските ни мотиви са умело скрити дори от самите нас. На нас ни се иска да вярваме, че те са чисти. Но когато ги прокараме през Божието Слово, започваме да ги виждаме по съвсем различен начин.

В крайна сметка ние може би наистина сме съгрешили против този човек. Били сме прекалено нервни и в пристъп на гняв сме се отнесли несправедливо към него. Или може би този човек се е нахвърлил остро към нас и ние сме реагирали по същия начин.

Няма никакво значение в кого е вината. Оскърбеният ни брат е с помрачено разбиране и той е положил своите преценки върху предположения, слухове и догадки, мамейки себе си, въпреки че може дълбоко да е убеден, че разпознава нашите истински мотиви. Как можем да съдим точно, ако нямаме точна информация? Трябва да вземем под внимание факта, че този човек вярва с цялото си сърце, че е бил онеправдан. Каквато и да е причината той да се чувства така, ние трябва да сме готови да се смирим и да се извиним.

Исус ни учи да се помирим, дори и вината да не е наша. Нужна е зрялост, за да вървим смирени към помирение. Предприемането на първата крачка често е по-трудно за онзи, който е нанесъл оскърблението. Ето защо Исус каза на този, към когото дойде оскърблението: „отиди при него…”.




Да помолиш за прошка този, когото си оскърбил
АПОСТОЛ Павел каза:
И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание” (Римляни 14:19).
Този стих ни показва как да отидем при брата, когото сме наранили. Ако дойдем с разгневено сърце, няма да донесем мир, а само още повече ще усложним положението. Трябва да търсим мир по пътя на смирението, загърбвайки личната си гордост. Това е единственият начин да намерим истинското помирение.

Имало е случаи, когато съм отивал при хора, които някога съм наранил или които по някаква причина са таили гняв към мен, макар и да са се отнасяли доста рязко към мен. Казвали са ми, че съм невнимателен, горд, груб, рязък, егоист и какво ли още не.

Естествената ми реакция бе да се оправдавам, казвайки: „Не, това не е вярно. Вие просто не ме разбирате!” Но с тези думи само подклаждах още повече огъня на тяхното огорчение. Не е този начинът да се потърси мира. Ако защитаваме себе си и „правата си”, никога няма да постигнем истински мир!

Вместо това, аз се научих да слушам и да си държа устата затворена. Ако има нещо, с което не съм съгласен, им изказвам своето уважение към всичко, което са казали, и им обещавам, че ще преосмисля своите намерения и отношение. След това им се извинявам за това, че съм ги наранил.

Но когато те са точни в своята преценка за мен, си го признавам: „Вие сте прави. Моля ви да ми простите.”

Още веднъж искам да повторя, че всичко се заключва в това, просто да се смирим, ако ще търсим помирение. Може би заради това Исус каза следното:


Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница. Истина ти казвам, никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант” (Матей 5:25-26).
Гордостта се оправдава. Смирението се съгласява и казва: „Ти си прав. Аз наистина сторих това. Моля те, прости ми.”
Но мъдростта, която е отгоре, преди всичко е чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна” (Яков 3:17).
Божията мъдрост е умолима. Тя не е твърдоглава и не държи на своето си, когато става въпрос за лични отношения. Този, който притежава Божията мъдрост, не се бои да приеме чуждото мнение, стига само то да не противоречи на истината.
Как да отидем при някой, който ни е оскърбил
СЛЕД като видяхме какво трябва да сторим, когато сме оскърбили брата си, нека сега да размишляваме какво трябва да сторим, когато някой брат ни е оскърбил нас.
И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи му вината между теб и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си” (Матей 18:15).
Мнозина прилагат този стих с различен смисъл от оня, който Исус бе вложил в него. Ако се чувстват наранени, те се изправят срещу този, който ги е оскърбил с дух на отмъщение и гняв. Те използват стиха за свое оправдание, когато осъждат такъв човек.

Тези хора не схващат единствената причина, поради която Исус ни е казал да отидем при брата си. Мотивът ни трябва да бъде не осъждение, а помирение. Той не иска от нас да отидем при брата си и да му кажем колко отвратително се е държал с нас. Призвани сме да отмахнем петното, което ни пречи да възстановим взаимоотношението.

Това е същото, което Господ прави, за да ни върне при Себе Си. Ние съгрешихме на Господа, но Той „препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас” (Римляни 5:8). Готови ли сме да се откажем от своята самозащита и да умрем за гордостта си, за да заздравим взаимоотношенията си с този, който ни е оскърбил? Бог дойде при нас, преди ние още да Му бяхме поискали прошка. Исус реши да ни прости още преди да бяхме осъзнали своя грях към Него.

Въпреки че Той дойде при нас, ние не сме се помирили с Отца, докато не приемем Неговото Слово на помирение.


А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исуса Христа и даде на нас да служим за примирение; сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението. И тъй, от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога” (ІІ Коринтяни 5:18-20).
Словото на примирението започва с това, че всички съгрешихме против Господа. Това, че можем да бъдем отделени завинаги, ни кара да желаем силно примирението и спасението си.

В Новия Завет учениците учеха, че хората са съгрешили против Господа. Но защо трябва да казваме на хората, че са съгрешили? За да ги осъдим ли? Но Бог не осъжда. „Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него” (Йоан 3:17). Причината за това не е ли по-скоро, да накара хората да осъзнаят състоянието си, да се покаят от греховете си и да поискат прошка?

Какво води хората към покаяние? Отговорът на този въпрос можем да открием в Римляни 2:4
Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?”
Божията благост ни води към покаяние. Божията любов не ни оставя да бъдем обречени на ада. Той показа любовта Си, като изпрати Исус, Своя Единороден Син, на кръста да умре за нас. Бог пръв идва при нас, въпреки че ние съгрешихме против Него. Но Той идва не, за да ни осъди, а за да ни прибере при Себе Си – за да ни спаси!

Тъй като трябва да сме подражатели на Бога (виж Ефесяни 5:1), ние трябва да приложим примирението и към брата, който е съгрешил против нас. Исус установи следния ред на действие: отиди при него и му покажи греха, не за да осъдиш, но за да премахнеш всичко, което лежи между двама ви, за да има между вас примирение и възстановяване. Божията благост в нас ще поведе брата към покаяние и възстановяване на взаимоотношенията.


И тъй, аз затворник за Господа, ви моля да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани, със съвършено смирение, кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа” (Ефесяни 4:1-3).
Ние опазваме свръзката на мира, като приемем съвършено смирение, кротост и дълготърпение и си понесем един на друг слабостите в любов. Всичко това спомага да заздравим връзките на любовта.

Бях се отнесъл несправедливо към хора, които искаха да хвърлят осъждение върху мен. В резултат на това изгубих всяко желание да се примиря с тях. Всъщност аз си мислех, че те не искат да се помирят; според мен те просто искаха аз да разбера, че са вбесени от поведението ми.

Други, които съм онеправдавал, са идвали при мен, изпълнени със смирение. В такива случаи аз бързо променях отношението си и им исках прошка – понякога преди още да са свършили да говорят.

Идвал ли е някой някога при вас, за да ви каже: „Само искам да ти кажа, че ти прощавам за това, че не се държа като истински приятел или че не стори това или онова за мен”?

И след като са изрекли на един дъх всичко това, те поглеждат така, сякаш, че ти казват: „Дължиш ми извинение.”

Ти си объркан и наранен и не знаеш какво да предприемеш. Те не са дошли, за да се помирят с теб, а за да те сплашат и да те манипулират.

Не трябва да отиваме при брата, който ни е наскърбил, ако не сме решили в сърцето си, че сме простили, независимо от това, как той ще реагира на нашите действия. Трябва да отмахнем всяко чувство на враждебност към него. Ако не сторим това, тази враждебност впоследствие може да ни подтикне да нараним брата си, а не да му донесем изцеление.

Какво става, когато отидем да се помирим с правилни мотиви, но този, който е съгрешил против нас, не желае да ни слуша?


Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша и тях, кажи това на църквата; и ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник” (Матей 18:16-17).
Всяка една от тези стъпки има една единствена цел: примирението. Всъщност Исус казваше: „Не спирай да опитваш.” Вижте какво е мястото на този, който е нанесъл оскърблението във всяка една от тези стъпки. Много често ние споделяме за това, което сме пострадали от брата си, на чужди хора, преди да отидем първо при брата си, както Исус ни е заповядал да сторим! Ние постъпваме така, защото не сме научили нашите сърца на това, което Исус ни е заръчал. Чувстваме се невинни, когато разкажем на околните случката от нашата гледна точка. Това сякаш прави каузата ни по-справедлива и ние получаваме утеха, когато другите се съгласят с това, колко лошо са се отнесли с нас. Такова поведение е продиктувано само от егоизъм.
Същността на нещата
АКО запазим Божията любов като наш мотив, никога няма да отпаднем. Любовта никога не отпада. Ако обичаме другите по начина, по който Исус обича нас, ние винаги ще бъдем свободни дори и когато другият човек откаже да се помири с нас. Нека да погледнем внимателно следния стих от Библията. Божията мъдрост ни помага при всяка ситуация.
Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци” (Римляни 12:18).
Той казва: „Ако е възможно…”, защото ще има времена, когато другите ще откажат да сключат мир с нас. Или пък ще има такива, които ще искат за компенсация да компрометираме взаимоотношенията си с Бога. И в двата случая не е възможно да съхраним връзката.

Обърнете внимание, че Бог казва: „…доколкото зависи от вас”. Трябва да сторим всичко, на което сме способни, за да се помирим с другия човек до толкова, доколкото това не противоречи на нашата вярност към истината. Не бива да се отказваме да заздравяваме взаимоотношенията си с другите прекалено бързо.

Никога няма да забравя един случай, когато приятел ме посъветва да не се предавам в една много конфликтна ситуация. „Джон, знам, че можеш да си намериш стихове в Библията, които да оправдаят твоето оттегляне, но преди да сториш това, постарай се да извоюваш Божия мир над тази ситуация и в молитва.”

След това той добави: „Един ден, когато се обърнеш назад, ще съжаляваш и ще си задаваш въпроса, дали наистина стори всичко, което можеше, за да спасиш това взаимоотношение. По-добре е да знаеш, че си изчерпал всички налични средства и че си сторил всичко, на което си способен, без да накърниш истината.”

Бях много благодарен за този съвет и в него разпознах Божията мъдрост.

Да не забравяме думите на Исус:


Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада” (Матей 5:9).
Той не каза: „Блажени пазителите на мира”. Пазителите на мира избягват конфронтацията на всяка цена, за да съхранят мира, дори и с риск да накърнят истината. Но мирът, който те поддържат, не е истински мир. Това е един повърхностен и крехък мир, който е краткотраен.

Миротворецът ще се изправи с любов и ще донесе истината, така че мирът, който бъде постигнат, ще бъде траен. Той няма да се задоволи с повърхностни и изкуствени взаимоотношения, но копнее за искреност, истина и любов. Такъв човек отказва да прикрие оскърблението си с политическа усмивка. Той установява мир с една дръзновена любов, която никога няма да отпадне.

По същия начин се отнася и Бог към хората. Не е по волята Му някой да отпадне, но Той няма да накърни истината заради някакво взаимоотношение. Той желае помирение с истинско посвещение, а не повърхностно помирение. Това създава връзки на любов, които никое зло не може да разкъса. Той е положил живота Си за нас. На нас ни остава единствено да Му подражаваме.

Запомнете, че в основата на всичко е Божията любов. Тя никога не отпада, никога не избледнява и никога не свършва. Тя не търси своето и не държи сметка за зло (І Коринтяни 13:5).

Апостол Павел написа, че любовта ще победи всеки грях.
И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна, за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа, изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога” (Филипяни 1:9-11).
Божията любов е разковничето за свободата от капана, в който е заложена примамката, наречена оскърбление. Това е любов, която е изобилна и постоянно расте, ставайки непоклатима в сърцата ни.

Мнозина в нашето общество днес са измамени от онази повърхностна любов, която говори, но няма дела в себе си. Любовта, която ни предпазва от падане, полага самоотвержено своя живот – дори и когато става въпрос за благото на врага. Когато вървим в тази любов, стръвта на сатана не може да ни прелъсти да я погълнем.




ЕПИЛОГ



ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ
СЕГА, когато сте прочели тази книга, Божият Дух може да ви е припомнил взаимоотношения в миналото или настоящето, в които да не сте простили на други хора. Чувствам, че е Божията воля да ви помоля, да кажете заедно с мен една проста молитва на освобождение.

Но преди да се помолите, поискайте от Святия Дух да ви разходи във вашето минало, изявявайки ви всички хора, спрямо които таите някаква непростителност. Бъдете внимателни пред Господа, докато Той ви показва кои точно са те. Не е необходимо да издирвате нещо, което го няма. Той ясно и недвусмислено ще ви изяви всичко. Докато Господ прави това, вие може би ще изпитате отново силата на болката, която сте чувствали тогава. Не се страхувайте. Господ ще бъде точно до вас и ще ви утешава.

Докато освобождавате тези хора от вината за това, което са ви причинили, представяйте си ги всеки един от тях поотделно. Прощавайте на всеки един поотделно. Опростете дълга, който те имат към вас. И тогава се молете с тази молитва, но не се ограничавайте само в тези редове. Започнете с тях и се оставете Божият Дух да ви води:
Отче, в името на Исус, изповядвам, че съгреших против Теб, като не простих на тези, които са ме наранили. Покайвам се от този грях и Те моля за прошка.

Аз също признавам, че нямам сили да им простя от себе си без Твоята помощ. Но с цялото си сърце избирам да им простя. (Кажете техните имена – освободете всеки един поотделно от вината му.) Поставям под кръвта на Исус цялото зло, което те са ми сторили. Те вече нищо не ми дължат. Опрощавам всеки грях, който са сторили против мен.

Небесни Отче, така, както моят Господ Исус Христос Те помоли да простиш на онези, които съгрешиха против Него, така сега аз Те моля да простиш на тези, които съгрешиха против мен.

Моля Те да ги благословиш и да ги въведеш в по-близки взаимоотношения със Себе Си. Амин.
А сега напишете имената на хората, чиято вина вече отмахнахте, в една тетрадка и запишете, че на тази дата сте взели решение да им простите.

Може да ви се наложи да се упражнявате в това, да не се поддавате на старото чувство на оскърбление. (Прочетете глава 13, ако не разбирате какво означава това.) Вземете решение да се молите за тях, както се молите за себе си. Тетрадката ще ви напомня винаги за това. Ако мисли продължават да нападат вашия ум, изгонете ги с помощта на Божието Слово и заявете вашата решителност да простите. Вие сте поискали от Божията благодат, за да простите, а няма непростителност, която да е по-силна от Божията благодат. Бъдете дързостни и воювайте с единственото добро оръжие – вярата.



Когато познаете, че сърцето ви се е закрепило и сте простили безвъзвратно, отидете при тях. И не забравяйте, че отивате, за да се помирите, и че го правите за тяхна полза, а не за ваша. Ако направите всичко това, вие ще предрешите победата. Вие ще спечелите брат (вижте Матей 18:15). Това е угодно в Божиите очи.
А на Онзи, Който може да ви пази от препъване и да ви представи непорочни с радост пред Своята слава, на Единствения Бог наш Спасител чрез Исуса Христа нашия господ да бъде слава и величие и преди всичките векове, и сега, и до всичките векове. Амин.” (Юда 24-25).



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница