През 50-те години физиците, изучаващи елементарните частици и работещи в областта на квантовата електродинамика (КЕД), започват да разработват „теория за електрослабите взаимодействия“. През 70-те години Шелдън Лий Глашоу (роден през 1932 г.), син на руски имигрант в САЩ, доказва, че освен субатомните частици, наричани „горни“, „долни“ и „странни“, съществува и четвърти кварк, наречен „омагьосан“. Тази теория обяснява как частиците си взаимодействат помежду си. Очевидно големите субатомни сили се нуждаят от малки сили като необходимо допълнение.
Социолозите са разработили паралелна теория за силата на слабите връзки.
Слаба връзка е тази, при която няма пряка собственост, финансов интерес, контрол, контакт или съединяване, но съществува някаква връзка в резултат на знания, непреки връзки („приятел на приятел“), географско местоположение, професионална група или друг случаен или страничен канал. Пример за силата на слабите връзки е начинът, по който хората научават за възможности за работа. Освен обявите и агенциите за подбор на персонал основният източник на информация не са близките приятели и роднини или съществуващи работодатели, а неформалните мрежи, приятели на приятели и информация, получавана случайно от други източници.
Или да вземем две общности, застрашени от разруха заради големи пътни проекти. В едната има много и силни връзки в рамките на монолитни организации като църквата, няколко големи организации и местния съвет, но почти никакви връзки отвъд пределите на силните. Всяка група е изолирана от другите. В другата общност има малко силни връзки, но множество слаби между по-малките съвкупности от групи по интереси, като нито една от тях не е особено силна или влиятелна. В първата общност всяка от монолитните групи вдига голям шум, но не успява да се мобилизира в широк фронт; всяка от групите бива игнорирана. Във втората общност слабите връзки постепенно предизвикват масов ентусиазъм на единен, ситуативен протест, който успява да блокира пътния проект.
Силициевата долина символизира силата на слабите връзки. Там има голям брой независими, жестоко конкуриращи се фирми – тя далеч не е монолитна индустриална структура, в която има няколко големи фирми, радващи се на удобни връзки помежду си – и все пак между фирмите и хората съществуват връзки. Мениджърите често си сменят работата, клюкарстват в баровете, посещават браншови събития, участват в специализирани сътрудничества, спортуват заедно и споделят информация. За сравнение, Път 128 извън Бостън има същата индустриална структура – много конкуриращи се фирми, – но далеч по-малко неформални слаби връзки; хората са много по-потайни и изолирани едни от други и много по-малко участват в широк набор от социални контакти.89
Силата на слабите връзки е тясно свързана с друг силов закон, който разгледахме в глава 5, принципа на Джаред Даймънд за средната степен на фрагментация, който гласи, че не ви е необходимо прекомерно единство, нито прекомерна фрагментация; вместо това вашето човешко общество или фирма трябва да бъдат разделени на няколко групи, които се конкурират помежду си, но също така поддържат сравнително свободна комуникация помежду си.
Какво означава това? Силата на слабите връзки обяснява както принципа 80/20, така и начина, по който може да се упражнява влияние през гранитите. Ако слабите връзки вършат работа, нямате нужда от силни. Нямате нужда от собственост. Нямате нужда дори от контрол. Можете да постигнете 80 процента от целите си само с 20 процента от мунициите. Всъщност силните връзки могат да бъдат по-неефективни от слабите, защото силните връзки поощряват чувството за вътрешна идентичност, която притъпява апетита или способността да възприемете целия набор от слаби външни връзки.
Сподели с приятели: |