Принципът 80/20
„Предупредителният период“ на зараждаща се промяна
Изтегляне 0.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Теория на чумата
„Предупредителният период“ на зараждаща се промянаПрекъснатото равновесие притежава няколко много интригуващи и потенциално благоприятни характеристики. Технологията може да остане латентна или до голяма степен неизползвана в продължение на няколко години, преди внезапно да си пробие път. Грънчарското колело например е изобретено преди около 3500 години, но е използвано едва две и половина хилядолетия по-късно. Очилата са изобретени през XIII век от монаха Роджър Бейкън (починал през 1294 г.), но са използвани масово едва в модерните времена. Леонардо да Винчи чертае прототипи на хеликоптери и много други неща, но не разполага е механизми за пускова мощност. Развитието на капитализма през XVIII век силно съкращава периода между изобретението и бързото разпространение на новите технологии. В рамките на десетилетия енергията на парата е използвана за всевъзможни цели: фабрики, параходи, жп локомотиви. Пазарите осигуряват стимули за въвеждане и разпространение на новите технологии. Но дори днес те не влизат в употреба веднага след изобретяването. Вместо това прекарват години, тънейки в безполезния склад на ентусиаста и новатора, преди да избухнат на масовия пазар: примери за това са клетъчните телефони, записващите видеоустройства и интернет. Закономерността е не просто стабилност/прекъсване/ ново равновесие, а по-скоро стабилност за дълго време, последвана от много по-кратък, но важен период на зачатъчна промяна, последван от прекъсване, а след това бърз преход към новото равновесие. Промяната не се случва ненадейно. Има период на „предупреждение“, „подгряване“ или „съзряване преди прекъсването“, в който естеството на зачатъчната промяна е очевидно за бдителния поглед, макар все още тя да не е настъпила. Теория на чуматаТеорията на чумата описва как се разпространяват заразните болести. Оказва се, че прогресирането на всяка такава болест, от Черната смърт през СПИН до не толкова сериозни инфекции, може да се представи доста точно, като се изчислят пропорциите на съответното население, което е заразено, в различни времеви периоди (години, месеци или дни), а после да се екстраполира какво ще се случи, ако темпът на развитие на болестта, измерен като съотношение между заразените и все още незаразените, остане постоянен. Логично е да предположим, че темпът на заразяване ще бъде приблизително постоянен, ако коригираме пропорциите на населението, което в определен момент е заразено или здраво. Струва си да обясним тази формула, защото тя е особено полезна, когато изчисляваме колко бързо ще се разпространи дадена нова технология или нов бизнес метод. Да предположим, че през първия месец 100 души от население от един милион са болни от чума; така че 999 900 души нямат чума. Към втория месец 500 души страдат от чума, а 999 500 – не. През третия месец 2500 са заразени, а 997 500 са здрави. Когато разполагаме само с три опорни точки като тези, има голяма вероятност да успеем да предвидим колко хора ще се заразят от чума през месеците от 4-ти до 48-и. Към четвъртия месец около 12 300 души вероятно ще имат чума, а 987 700 няма да бъдат заразени, формулата за тези прогнози е следната: х = f / (1-f) където:
f – процентът на съответното население, заразено с чума; 1 – f – процентът на населението, незаразено с чума. Според тази теория темповете на растеж при х ще останат постоянни. Обикновено се случва така, че делът на засегнатото от чумата население се увеличава бързо и с растящи темпове, след това достига момента на инфлексия и се забавя, а после бързо забавя темпото: типична S-образна крива. Бързият първоначален растеж настъпва, когато броят на заразените, които могат да заразят други хора, достигне определено критично ниво. Темпът на увеличение на заразата намалява, когато повечето хора, податливи на инфекцията, са вече заразени и болестта остава без нови хора, които да колонизира. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|