Продажба. Задължения на страните
Чл. 189 (1) Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът
Изтегляне 465 Kb.
|
Свързани:
1 Лекции ОП - ОЧ -az
| Чл. 189 (1) Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.
(2) Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи. Чл. 190 (1) Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това. (2) В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите. Чл. 191 (1) Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото. (2) Продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска. (3) Когато купувачът е избягнал съдебното отстранение или е освободил вещта от правата, които трети лица са имали върху нея, чрез заплащане на парична сума, продавачът може да се освободи от отговорност, като заплати на купувача тази сума, лихвите върху нея от деня на плащането и разноските. Чл. 192 (1) Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение. (2) Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е премълчал известни нему права на трети лица. Продавачът отговаря не само ако е продал чужда вещ, но дори и своя, ако тя е обременена с права на трети лица, които могат да се противопоставят на купувача, т.е при неизпълнение на задължението си да прехвърли право. В случая продавачът отговаря за съдебното отстранение, за евикция. Видове евикция: пълна и частична. Пълна евикция – продавачът не е прехвърлил никакви вещни права на купувача, т.е. въобще не е бил носител на съответното вещно право. Прехвърлил е право, което сам не притежава. Частична евикция – продавачът има някакво вещно право, но то е в обем по-малко от тези, които би следвало да прехвърли. Според това докъде третото лице е осъществило принудително правата си: 1.Бъдеща евикция – купувачът е осъзнал, че не е получил това което е трябвало да получи, но третото лице още не е упражнило правото си и не е отстранил купувача. 2.Ефективна евикция – третото лице е реализирало правата си и е отстранило изцяло или от части купувача. Законодателят създава троен режим като комбинира евикциите: 1.Бъдеща евентуална пълна евикция – чл.189 ЗЗД; 2.Правила за бъдещата евентуална частична евикция – чл.190 ЗЗД; 3. Правила за настъпилата евикция – чл.191 ЗЗД. Правилата имат двойно предназначение: 1.Да възстановят еквивалента в продажбено отношение; 2.В следствие на ненадлежното правно състояние , купувачът търси вреди , цели и да се възмезди. Правилата дават система от субективни права, с която купувача разполага срещу продавача за възмездяване. Отговорността в значителна част е безвиновна обективна отговорност. В по- редки случаи е виновна. Основната уредба е на пълната бъдеща евикция. Изтегляне 465 Kb. Сподели с приятели:
|