Проект " прогнози и перспективи за развитие на българското образование"
Как оценявате личностните качества на съвременните млади хора, завършващи училище и ВУЗ
Изтегляне 3.06 Mb.
|
2. Как оценявате личностните качества на съвременните млади хора, завършващи училище и ВУЗ (Възможни отговори: да, не, донякъде) - способни да работят в група и да допринасят за постигане на резултат, който е групова, а не индивидуална заслуга; - не - притежават чувство за отговорност и самодисциплина; - не - умеят самостоятелно да вземат решения; - донякъде - имат чувство за принадлежност към различен вид общности и са готови да служат на интересите на общността; - не - умеят да оценяват и управляват риска; - донякъде - инициативни са, проявяват любознателност и творческа нагласа; - донякъде - имат развито социално чувство и гражданска отговорност? - не 3. Има ли, според Вас, промяна в образователната мотивация на българските семейства, като част от стратегията за тяхното възпроизводство, и какви ефекти очаквате в бъдеще от това върху демографското развитие в страната и изискванията към качеството на образованието? Поляризира се отношението към образованието, което е следствие и от изменението на финансовото състояние на населението, включително икато последица от това, че в страната не се създаде здравословна широка обществена прослойка от средната класа. Към общообразователната система на бюджетна издръжка ще се намали взискателността за качество на образованието, но ще се увеличават изискванията към частните и престижни учебни заведени яв страната. Минималният 1% от населението, който се класифицира според социологическите проучвания като богато обезпечен ще имат, както и в момента, възможността и нагласата да обучават наследниците си в чуждестранни колежи и висши учебни заведения. 4. Какви, според Вас, са основните цели на образованието, свързани с: Статукво в момента - интересите на общността и обществото - Поддържане на социална заетост сред учителите, включително на психологически непригодни за тази дейност личности - интересите на индивида и неговото семейство - Образоване на младото поколение и заместване на семейството като обучаваща институция и авторитет
- интересите на общността и обществото - Създаване на отговорни и самостоятелни личности, които да бъдат градивна част от обществото - интересите на индивида и неговото семейство - Поддържаща семейството институция, градивна и обучаваща, подпомагаща създаването на самостоятелно мислещи индивиди - интересите и условията на труда - Създаваща трудови навици и подкрепяща изграждането на системи от трудови взаимоотношения 5. Какви, според Вас, са наложителните промени в институционалното изграждане на образователната система, които да я направят адекватна на перспективите и приоритетите на икономическото и социалното развитие на България? Как трябва да се въведат тези промени – постепенно или радикално? Модернизиране на системите за обучение при следване на националните ни възрожденски традиции без да се осъществяват непрекъснати експерименти с обучаваните. Постоянство, повтаряемост и проследимост на предоставяните и усвояваните знания. Организационните промени трябва да се прилагат радикално, за да не се осакатяват още поколения от наличното в момента образование. 6. Какви, според Вас, трябва да са основните задължения, права и отговорности на основните участници в образователния процес: - обществото, респ. държавата, представлявана от МОН - Държавата трябва първоначално да обедини обществото по отношение на обща стратегия за развитие на различните степени на националното образование и съответно да подкрепи институционално и ресурсно изпълнението на приетата стратегия за действие - училището, респ. учителите и тези, които осигуряват образователни ресурси (автори на учебници, издателства и др.) - Учителите да бъдат личности със самоуважение, самочувствие и авторитет, да бъдат и педагози, които да могат да напътстват обучаемите. Учебниците да бъдат занимателни и едновременно с това информативни, като поднасят преподаваната материя на достъпен, но не прост език, обогатявайки езиковата култура на учениците. При рецензирането на учебниците да се взема предвид и мнението на авторитети в съответната научна област, както и на обществени съвети или професионални обединения - учениците, респ. техните семейства - Семейството трябва да носи отговорност за възпитанието и поведението на своите членове. Училището има помощна, а не водеща роля в процеса на създаване на съзнателни членове на обществото. Обществената култура и културата на отделното семейство оказват влияние върху ролята на учениците и техните семейства в общообразователния процес. 7. Какви структури на гражданското общество, според Вас, трябва да контролират образователния процес? Как си представяте ролята на училищните настоятелства? Обществени съвети, съставени на широка основа с представители на държавата и бизнеса. Научните кръгове могат да имат частични контролни функции, поне що се отнася до учебните заведени яна бюджетна издръжка. Училищните настоятелства трябва да се състоят от авторитетни за дадения географски район на страната личности, които да могат да управляват избора на инвестиции и допълнително финансиране на училищата. 8. Какви възможни стратегии виждате за мобилизиране на нови източници за финансиране на образованието и за тяхното адекватно разпределение? Как си представяте въвеждането на ваучерна система в образованието и какви ефекти очаквате? Някои от възможните източници са: Отдаване под наем на свободни училищни площи за производствени цели, като в същото време там могат да се провеждат и практиките по трудово обучение на учениците; Коопериране на бизнеса с ВУЗ и съответно възлагане на платени разработки и изследвания на определени проблеми на студентите. Изграждане на високотехнологични паркове към ВУЗ Освобождаване от данък печалба на даренията за държавни и общински обучаващи институции Мобилизиране на средства от СИФ и последващо (от 2007 г.) от кохезионния фонд на ЕС Вместо ваучерна система за предпочитане са индивидуалните попечителски фондове за заплащане на висшето образование, депозитни сметки или кретиди за студентите, както и заплащане на учебните такси на отделни студенти от бизнеса с ангажимент за последваща реализация за договорен период от време (например 3 - 5 години) на обучения във финансиралата образованието фирма. 9. Известно е, че днес, въпреки номинално безплатното образование, много семейства отделят средства за заплащане на регламентирани и нерегламентирани образователни услуги. Как, според Вас, този процес може да стане прозрачен и да се подчини на нормалните пазарни правила със съответните права и отговорности на всеки от участниците? Реално да се спазват квалификационните изисквания по отношение на преподавателите, вкл. да се въведат изисквания за правопис и правоговор, както и за професионална пригодност. 10. Как предлагате да се реши въпросът за достъпа до образователната система на неравностойните социални групи от обществото и какви са, според Вас, необходимите държавни мерки за смекчаване или елиминиране на негативните социални последици от закриване на училища и университети с цел оптимизиране на системата? Достъпът на неравностойните социални групи – само чрез финансова подкрепа от държавата, тъй като става сериозен проблем тяхната неграмотност. Негативни ефекти има само закриването на у-ща, не на унверситети. 11. Има ли действащи пазарни механизми в областта на образованието и ефективни ли са те? Няма такива. Няма незвисими класации за университетите правени преди всичко от бизнеса. 12. Доколко е адекватно на реалностите и перспективите специализираното професионално образование у нас и в каква посока трябва да се развива то? Няма връзка между това образование и потребностите на пазара на труда. 13. Какви са причините за липсата на мотивация за активно сътрудничество между университетите и бизнеса за подготовка на кадри, разработване на интелектуални продукти и приложни научни изследвания и какви законодателни и административни мерки са необходими за осъществяване на положителна промяна? Бизнесът все още не е осъзнал дългосрочните предимства които му дава сътрудничеството с университетите, а разчита на собствени програми за квалификация. От друга страна, университетите не пренастройват своите програми с цел решаване на проблемите на бизнеса. 14. Коя институция (МОН, независима специализирана институция или друга), според Вас, трябва да определя профилите и специалностите в училищата и университетите и как си представяте този процес? Независима институция, но след проучване на тенденциите на пазара на труда у нас и световните тенденции, с участието на представители на бизнес-организациите. 15. До каква степен получените от работещите образователни дипломи и сертификати се ценят от бизнеса и отговарят на търсенето на труд? Не се ценят, понеже са силно девалвирани и не дават представа за реалните познания и умения. 16. Какви, според Вас, са днешните конкурентни предимства и недостатъци на следните категории работещи в България: - изпълнителски кадри в обслужващите дейности – ниски заплати; - изпълнителски кадри в технологично развитите производства- ниски заплати, добри професионални умения, лоялност; - изпълнителски кадри в общественото и стопанското управление – няма такива; - ръководни кадри в общественото и стопанското управление – няма такива
- способни да мислят чрез решаване на проблеми – не; - способни да намират изход от различни ситуации – донякъде; - можещи да преодоляват утвърдени мнения и разбирания по даден проблем, ако фактите и критическият им анализ ги подтикнат да променят схващането си – донякъде; - имат изградени способности и нагласи да овладяват непрекъснато нови компетентности, за да отговорят адекватно на динамичното развитие на социалната и технологичната ситуация - не; - способни ясно, точно и разбираемо да представят своето мнение по даден въпрос, да обсъдят аргументирано чуждото мнение и да убедят събеседника си (аудиторията) в необходимостта от вземане на нужното решение – не 2. Как оценявате личностните качества на съвременните млади хора, завършващи училище и ВУЗ (Възможни отговори: да, не, донякъде) - способни да работят в група и да допринасят за постигане на резултат, който е групова, а не индивидуална заслуга – не; - притежават чувство за отговорност и самодисциплина – донякъде; - умеят самостоятелно да вземат решения – донякъде; - имат чувство за принадлежност към различен вид общности и са готови да служат на интересите на общността – донякъде; - умеят да оценяват и управляват риска – не; - инициативни са, проявяват любознателност и творческа нагласа – донякъде; - имат развито социално чувство и гражданска отговорност – не 3. Има ли, според Вас, промяна в образователната мотивация на българските семейства, като част от стратегията за тяхното възпроизводство, и какви ефекти очаквате в бъдеще от това върху демографското развитие в страната и изискванията към качеството на образованието? Възможно е, но в един много далечен план. 4. Какви, според Вас, са основните цели на образованието, свързани с: - интересите на общността и обществото – високо качество, равен достъп, повишаване конкурентоспособността на икономиката, повишаване на общото благосъстояние на обществото, преодоляване на бедността, подготвени за европейския пазар на труда; - интересите на индивида и неговото семейство – високо качество, успешна социална реализация; - интересите и условията на труда – приложимост на знанията, стремеж към осъвременяване на знанията 5. Какви, според Вас, са наложителните промени в институционалното изграждане на образователната система, които да я направят адекватна на перспективите и приоритетите на икономическото и социалното развитие на България? Как трябва да се въведат тези промени – постепенно или радикално? Конкурентен пазар на образователните услуги, ново образование за учителите, и съответно нов модел на заплащане на учителския труд, реформата трябва да бъде по-бърза, защото идоставането се натрупва. Промяна на функциите на МОН от административно-разпоредителни в контролно-регулативни. Децентрализация на системата до най-ниско равнище – училище, детска градина и обслужващо звено. Премахване на множеството посреднически структури в системата Създаване на независими агенции за оценка на качеството на образованието и изготвяне на рейтингова система на училищата и университетите. 6. Какви, според Вас, трябва да са основните задължения, права и отговорности на основните участници в образователния процес: - обществото, респ. държавата, представлявана от МОН – консенсус по основните установени принципи , приоритети, мерки, дейности, срокове и финансови ресурси за реформа МОН – провежда общата политика в сектора чрез редица законови и подзаконови нормативни актове; контролира функционирането на системата, съблюдавайки за спазването на принципите равенство, свободен избор, конкуренция и партньорство; провежда активен диалог с основните участници в образователния процес; осъществява ефективно разпределение на ресурсите за образование на основата на ясно дефинирани правила Обществото – инициира дискусии за подобряване на отделни аспекти във функционирането на образователната система; заема ясна и открита позиция по най-актуалните проблеми на образователната система; упражнява стриктен контрол върху общото управление на системата. - училището, респ. учителите и тези, които осигуряват образователни ресурси (автори на учебници, издателства и др.) – Основно преобучение, преквалификация и обучение, отчитане потребностите на учениците и поставянето им в центъра на образователния процес; задържане на учениците в училище; предоставяне на качествени образователни услуги чрез използването на нови методи и средства за преподаване - учениците, респ. техните семейства – Ясно да формулират своите интереси и потребности в образователния процес и да ги отстояват чрез различните форми на участие в управлението на училищата Родители – активно партньорство с училищното ръководство и педагозите; контролиране работата на децата; създаване на непрекъснат стремеж към придобиване на нови знания и умения у децата; създаване у децата на чувство на уважение към учителите и техния труд Ученици – отговорност към учебния процес и уважение на учителския труд. 7. Какви структури на гражданското общество, според Вас, трябва да контролират образователния процес? Как си представяте ролята на училищните настоятелства? Най-вече училищните настоятелства и асоциации на родителите, асоциации за равен достъп до образованието и премахване на дискриминацията в образованието, независими институции за контрол на качеството Училищните настоятелства следва да участват активно в дейността на училището – от избора на директор, през активния диалог с учители, подпомагане (организационно и финансово) и предлагане на различни училищни инициативи, контрол по спазването на основните принципи на образованието в конкретната образователна институция. 8. Какви възможни стратегии виждате за мобилизиране на нови източници за финансиране на образованието и за тяхното адекватно разпределение? Как си представяте въвеждането на ваучерна система в образованието и какви ефекти очаквате? Възможни стратегии за мобилизиране на нови източнци за финансиране на образованието – най-вече чрез различни форми на публично-частно партньорство (публично-частни фондове за отпускане на стипендии на ученици и студенти, ефективна система за стажантски програми), активни контакти и съвместни проекти с представители на бизнеса. Универсалната ваучерна система предполага свободен осъзнат и информиран избор на училище и значително диверсифициране на предлагането на качествени масови образователни услуги, което в близките една две години у нас едва ли ще се случи. Затова следва да започне създаването на необходимите условия за внедряването й. Тази система предполага свобода, реална равнопоставеност и активно участие на семейството в образователния процес и в някои Европейски страни дава много добри резултати. Ваучерната система следва да генерира конкуренция в сектора посредством изравняване статута на образователните институции независимо от формата им на собственост. Това ще ще създаде натиск върху учебните заведения да повишат качеството на предоставяните услуги. Ваучерната система създава стимули за общо повишаване на ефективността на образователната система чрез преминаването от финансиране на институции към финансиране обучението на ученици. Така в центъра на образователната система са поставени потребителите на образователната услуга, които направляват нейното развитие чрез своите нужди. 9. Известно е, че днес, въпреки номинално безплатното образование, много семейства отделят средства за заплащане на регламентирани и нерегламентирани образователни услуги. Как, според Вас, този процес може да стане прозрачен и да се подчини на нормалните пазарни правила със съответните права и отговорности на всеки от участниците? Да се премахне селекцията на входа на учебните заведения, да се въведат единни изпити /чрез тест/ при завършване на основното и средното образование, с оценките от които да може да се постъпва в следващите образователни нива. 10. Как предлагате да се реши въпросът за достъпа до образователната система на неравностойните социални групи от обществото и какви са, според Вас, необходимите държавни мерки за смекчаване или елиминиране на негативните социални последици от закриване на училища и университети с цел оптимизиране на системата? На първо място решението на проблема с достъпа до образователната система на групите в неравностойно положение изисква разработването на стратегия за образователната им интеграция. Необходима е също така дискусия по проблема между всички групи ангажирани с образователната политика – държавни институции, учители, родители, работодатели, синдикати и други неправителствени организации. 11. Има ли действащи пазарни механизми в областта на образованието и ефективни ли са те? В България няма действащи пазарни механизми в областта на образованието. 12. Доколко е адекватно на реалностите и перспективите специализираното професионално образование у нас и в каква посока трябва да се развива то? Професионалното образование у нас в момента не отговаря на потребностите учащите и пазара на труда, като основните причини за това са остарелите учебни програми, недобре развитата материална база и слабите връзки с бизнеса. Насоките, в които трябва да се развива професионалното образование произтичат от посочените проблеми – осъвременяване на учебните програми, оптимизиране броя и вида на професионалните направления, тясно сътрудничество с бизнеса и подобряване на материалната база. 13. Какви са причините за липсата на мотивация за активно сътрудничество между университетите и бизнеса за подготовка на кадри, разработване на интелектуални продукти и приложни научни изследвания и какви законодателни и административни мерки са необходими за осъществяване на положителна промяна? Университетите не проявяват достатъчна инициативност, не се стремят да разширят контактите си с бизнеса от една страна поради слаба организация, а от друга – поради страха от промени в организационно и образователно отношение, които ще се наложат при евентуално засилване на сътрудничеството. Предприемачите от своя страна не са подложени на натиск, който да ги кара да търсят сътрудничество с университетите за разработване и прилагане на интелектуални продукти. От друга страна бизнесът е наясно и с недостатъчно адекватната на реалностите подготовка, която се получава в нашите висши училища, което ги кара да се съмняват в успеха на подобни начинания. Каталог: wp-content wp-content -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца wp-content -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения wp-content -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране wp-content -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България Изтегляне 3.06 Mb. Сподели с приятели:
|