Проект " прогнози и перспективи за развитие на българското образование"
Изтегляне 3.06 Mb.
|
14. Коя институция (МОН, независима специализирана институция или друга), според Вас, трябва да определя профилите и специалностите в училищата и университетите и как си представяте този процес? МОН съвместно с организациите на работодателите, представители на директорите на училищата и ректорите на университетите, ученици и студенти. 15. До каква степен получените от работещите образователни дипломи и сертификати се ценят от бизнеса и отговарят на търсенето на труд? Получените от работещите дипломи се ценят слабо от работодателите дотолкова, доколкото удостоверяват наличието на някакваи базисни познания в съответната област. От друга страна обаче е ясно, че тези дипломи не са свързани с достатъчни практически знания и умения. 16. Какви, според Вас, са днешните конкурентни предимства и недостатъци на следните категории работещи в България: - изпълнителски кадри в обслужващите дейности – предимства: широки възможности за реализация, ниска безработица, висока мобилност и гъвкавост. Недостатъци: голямо текучество на работната сила, малки възможности за професионално развитие, сезонен цикъл на заетостта, ниска езикова квалификация; - изпълнителски кадри в технологично развитите производства – предимства: високо заплащане, възможности за бързо професионално развитие. Недостатъци – слабо търсене на работна ръка в сектора, бавно развитие на сектора, висока натовареност, бързо променящи се изисквания, необходимост от непрекъснато усъвършенстване; - изпълнителски кадри в общественото и стопанското управление – предимства: бърза реализация на пазара на труда, динамичност, мобилност, бърза приспособимост. Недостатъци – текучество на работната сила, малки възможности за бързо професионално развитие, ниска езикова и базова квалификация. - ръководни кадри в общественото и стопанското управление – предимства: динамичност, гъвкавост, предприемчивост, висока възвращаемост. Недостатъци: висока натовареност, висока отговорност, ниска езикова квалификация. 17. Моля, избройте силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред българската образователна система с оглед предстоящото членство на България в ЕС и необходимостта от по-висока конкурентноспособност на българската работна сила? Силни страни – изключително високи, но редки индивидуални постижения. Слаби страни – необхванато в образователната система ромско малцинство, ниско качество на езиковата подготовка в масовото средно и висше образование, остаряло учебно съдържание и методи на преподаване. Слаба връзка на образованието с пазара на труда. Възможности – отпимизиране на мрежата от средни и висши училища и повишаване на общата ефективност на разходите в сектора. Заплахи – увеличаване дела на отпадналите и необхванати от системата ученици; пълно несъответствие на българското образование с това в страните от ЕС. 18. Какви предизвикателства пред държавната политика в областта на трудовия пазар и образованието поставя възможността за свободното движение на работната сила в ЕС и очакваната имиграция към България преди и след членството й в Общността? Качествени актуални знания за всеки млад човек, както и владеене на английски език и компютърна грамотност. 19. Какви промени в политиката за развитие на човешките ресурси (образователна, данъчна, иновационна, социална, регионална и т.н.) поставя новата икономика, базирана на знанието? Изисква преди всичко огромни усилия от страна на институциите и обществото за ускорена промяна на съществуващата образователна система 20. Какви, според Вас, са предизвикателствата пред българското училище, свързани с въвеждането на съвременни образователни технологии, базирани на компютъризацията на учебния процес? Интензивна петгодишна програма за подготовка на учителите, въвеждане на софтуер за преподаване на основни учебни предмети и осигуряватне на компютри, мрежа и интернет, поддръжка и непрекъснато осъвременяване на приложния софтуер. 21. Какви условия трябва да създаде държавата в процеса на образованието на един човек, за да бъде той успешно социализиран, добър професионалист, предпочитан партньор за работа, способен да се учи цял живот? Свободен избор, увеличено предлагане на качествени услуги 22. Какви възможности и заплахи пред образователната система, според Вас, поставя започналият процес на децентрализация в България? Не виждам заплахи 23. Какви са Вашите прогнози за осъществяване на реформи в образователната система с оглед готовността на основните политически сили да ги реализират при присъщия им конформизъм и популизъм? Умерен песимизъм В. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ В МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА 1. Как оценявате компетентностите на днешните младежи, завършващи училище и ВУЗ (Възможни отговори: да, не, донякъде) - способни да мислят чрез решаване на проблеми - донякъде - способни да намират изход от различни ситуации - донякъде - можещи да преодоляват утвърдени мнения и разбирания по даден проблем, ако фактите и критическият им анализ ги подтикнат да променят схващането си - донякъде - имат изградени способности и нагласи да овладяват непрекъснато нови компетентности, за да отговорят адекватно на динамичното развитие на социалната и технологичната ситуация - донякъде - способни ясно, точно и разбираемо да представят своето мнение по даден въпрос, да обсъдят аргументирано чуждото мнение и да убедят събеседника си (аудиторията) в необходимостта от вземане на нужното решение? - донякъде 2. Как оценявате личностните качества на съвременните млади хора, завършващи училище и ВУЗ (Възможни отговори: да, не, донякъде) - способни да работят в група и да допринасят за постигане на резултат, който е групова, а не индивидуална заслуга - донякъде - притежават чувство за отговорност и самодисциплина - донякъде - умеят самостоятелно да вземат решения - донякъде - имат чувство за принадлежност към различен вид общности и са готови да служат на интересите на общността - донякъде - умеят да оценяват и управляват риска - донякъде - инициативни са, проявяват любознателност и творческа нагласа - донякъде - имат развито социално чувство и гражданска отговорност? - донякъде (Наша забележка: Така формулираните затворени отговори са твърде ограничаващи и неподходящи към спецификата на отделните определени качества и не дават възможност да се оцени действителното състояние. Би трябвало да се формулират като: изцяло, повечето, частично, малка част, почти не, не. Отговорът “донякъде” има нюанс на негативна характеристика, която не може да се разпространи нито като качествена характеристика върху всички младежи, нито като количествена). 3. Има ли, според Вас, промяна в образователната мотивация на българските семейства, като част от стратегията за тяхното възпроизводство, и какви ефекти очаквате в бъдеще от това върху демографското развитие в страната и изискванията към качеството на образованието? Макар и не рязка и не цялостна, но е забележима положителната промяна в отношението на българските граждани към образованието.Вече се осъзнава (макар и не напълно от всички обществени групи) неговото значение за постигане на подходяща и необходима заетост и трудова реализация, в същото време – и за осигуряване на по-високи доходи и адекватна вътрешна и международна мобилност. Не би могло да се даде категорична еднопосочна прогноза относно ефекта от промяната върху демографското развитие, тъй като то едновременно се влияе от редица други фактори - на първо място от жизненото равнище от доходите в това число. Но аналогично на установилата се тенденция в културно и икономически развитите страни, може да се предполага, че и в България стремежът към осигуряване на по-високо положение на следващите генерации, ще доведе частично до намаляване на физическото възпроизводство на населението, поради необходимостта от осигуряване на средства за заплащане на високото и качествено образование. 4. Какви, според Вас, са основните цели на образованието, свързани с: - интересите на общността и обществото:
- интересите на индивида и неговото семейство;
- интересите и условията на труда?
5. Какви, според Вас, са наложителните промени в институционалното изграждане на образователната система, които да я направят адекватна на перспективите и приоритетите на икономическото и социалното развитие на България? Как трябва да се въведат тези промени – постепенно или радикално?
6. Какви, според Вас, трябва да са основните задължения, права и отговорности на основните участници в образователния процес: - обществото, респ. държавата, представлявана от МОН; задължения на обществото: осигуряване на целева подкрепа на положителните реформи, материални и финансови ресурси, мотивация, обратна връзка/информация, превантивен контрол; задължения на държавните институции, респективно МОН, НАПОО, други осигуряване на стратегии за развитие на образованието (като процес и като система), нормативна и методическа уредба, организиране и разпределяне на материалните и финансови ресурси, контрол и мониторинг върху дейностите по образованието, определяне на потребностите от образование, непосредствена административна и методическа помощ за учебните институции в образователната дейност - училището, респ. учителите и тези, които осигуряват образователни ресурси (автори на учебници, издателства и др.) осигуряване на качествено преподаване, създаване на мотивация в учещите за усвояване на учебния материал, развитие на обща и поведенческа култура в учещите, собствен пример, новаторски дух и прилагане на новаторски подходи, висока професионална (педагогическа) квалификация, високо съзнание за отговорността на дейността, която извършват, реактивност към промените в изискванията, новаторски подход, осигуряване развитието на аналитичност, логичност и креативност чрез преподаването и учебните материали. - учениците, респ. техните семейства?
7. Какви структури на гражданското общество, според Вас, трябва да контролират образователния процес? Как си представяте ролята на училищните настоятелства? По-скоро следва да се говори за съдействие, взаимодействие и обратна връзка със структурите на гражданското общество по отношение на образованието. Контролът се осъществява по законов регламент и с оглед последствията от него преди всичко като функция на държавните институции. Необходимо е да се приложат действени форми за взаимодействие между институциите и гражданските организации в областта на интелектуалното развитие, образованието и професионалното обучение. Във всички случаи училищните настоятелства следва да включват в състава си хора с високо образование, интелектуални и морални качества, с организаторски способности, комуникативни. Засега училищните настоятелства не показват ясни постижения при изпълнението на една от основните си функции – осигуряването на връзка между семействата и училището за възпитанието на децата. 8. Какви възможни стратегии виждате за мобилизиране на нови източници за финансиране на образованието и за тяхното адекватно разпределение? Как си представяте въвеждането на ваучерна система в образованието и какви ефекти очаквате?
9. Известно е, че днес, въпреки номинално безплатното образование, много семейства отделят средства за заплащане на регламентирани и нерегламентирани образователни услуги. Как, според Вас, този процес може да стане прозрачен и да се подчини на нормалните пазарни правила със съответните права и отговорности на всеки от участниците?
10. Как предлагате да се реши въпросът за достъпа до образователната система на неравностойните социални групи от обществото и какви са, според Вас, необходимите държавни мерки за смекчаване или елиминиране на негативните социални последици от закриване на училища и университети с цел оптимизиране на системата? България има развита мрежа от училища и университети на своята малка територии и закриването на училища и университети е основателно, в случаите,когато не е налице достатъчен демографски ресурс. Следователно, при закриването на училища(и университети-най-често филиали) следва да се осигури от страна на държавата/общините необходимия училищен транспорт за придвижване на малките групи деца от различни населени места до образователния център. За част от неравностойните групи основен проблем е да се развива собствената, на семействата и на общността нагласа за придобиването на образование като начин за осигуряване на заетост, доходи, достоен живот. Държавата, независимо от все още недостатъчните средства прави вече много за привличане на децата от неравностойни социални групи в училище и включването им в образователен процес(включително за децата с увреждания). 11. Има ли действащи пазарни механизми в областта на образованието и ефективни ли са те? Пазарни подходи се прилагат преди всичко в областта на висшето образование и по-малко в средното общо и в професионалното (почти само в частните училища). Трябва обаче да се гледа на пазарния механизъм и от друга страна – доколко учениците и студентите оправдават изразходваните от държавата обществени средства за тяхното обучение. Също така пазарният механизъм следва да се разпростре и върху ефективността от работата на учителите. Засега не може да се каже, че пазарните механизми са навлезли достатъчно и в трите посочени направления в областта на образованието, както и че действат достатъчно ефикасно. 12. Доколко е адекватно на реалностите и перспективите специализираното професионално образование у нас и в каква посока трябва да се развива то? Проблемът не е еднопосочен що се отнася до реалностите. Актуалните потребности на икономиката зависят от конкретните изисквания на работодателите,а те са непосредствено произтичащи от техническото и интелектуално равнище на осъществяването производство и услуги. Т.е. често самите реални потребности не предизвикват и не стимулират създаването на високо качество на работната сила чрез високо качество на образованието.От друга страна създаването на резерв от качество на работната сила, необходимо за следващи периоди, когато то ще е потребно, за съжаление в отделни среди се възприема като “излишен разкош”, за който не е ефективно да се изразходват средства. Затова е абсолютно необходимо на всички равнище на управление да се възприеме концепцията от Лисабон за изграждането до 2010 г. на икономика на знанието на основата на най-високо качество на образованието и съобразяването му с бъдещите потребности. Професионалното образование следва най-тясно да се обвърже с изискванията на работодателите за наличие на практически умения у завършващите. Но от това не следва то да се ограничава само до фактическото ниво, заявявано от работодателите, тъй като в много случаи това означава фактически застой във възприемането на нови техники и технологии. Проблемът трябва да се решава чрез учебните програми на основата на ефективно съотношение ”теория-практика”, а в него – на съотношението между знания за прогресивни/високи технологии и фактически потребности .Освен това работодателите следва ясно да заявяват своите потребности от квалифицирана работна сила, за да бъде тя своевременно обучена с максимална приближеност до реалните им потребности и в същото време с допустимо изпреварване с оглед на предизвикателствата в развитието на технологиите. 13. Какви са причините за липсата на мотивация за активно сътрудничество между университетите и бизнеса за подготовка на кадри, разработване на интелектуални продукти и приложни научни изследвания и какви законодателни и административни мерки са необходими за осъществяване на положителна промяна?
14. Коя институция (МОН, независима специализирана институция или друга), според Вас, трябва да определя профилите и специалностите в училищата и университетите и как си представяте този процес? Министерство на образованието и науката, съвместно с Министерство на труда и социалната политика, Националната агенция за професионално образование и обучение, национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Университетите следва да представят свои документално аргументирани предложения за обсъждане и съгласуване в тези институции, като се приложи пазарният принцип на договаряне поне в частта, за която се изразходват публични средства. Предложенията в окончателния им вид следва да бъдат съгласувани с национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите. Такава процедура не означава нарушение на автономията на висшите училища, а реализиране на отговорностите за изразходване на публични сред0ства за образование, както и на отговорности за осигуряването на заетост на завършилите различните нива и профили на образование. При определянето на профилите/направленията и специалностите основният принцип следва да бъде перспективата за заетост, адаптивност на работната сила и на предприятията към пазара на труда и икономическите промениш, перспективата на развитие на тези профили с оглед развитието на икономиката на знанието. Недопустимо е да се произвеждат специалисти, обучавани по професионални направления и специалности, неперспективни в бъдещето или без търсене в настоящето. До определянето на окончателните параметри следва да се стига след задълбочен итеративен процес и на основата на анализ на използването на специалистите в практиката. За това са необходими не само и не толкова социологически проучвания, но и организирана статистика, както и документиране на най-важните данни. Това следва да се прави за да се избегне деформация на изводите (и следователно на прогнозите) поради субективни оценки и преценки. 15. До каква степен получените от работещите образователни дипломи и сертификати се ценят от бизнеса и отговарят на търсенето на труд? Известна част от работодателите са настроени негативно към качеството на продукта на образованието, формално проявяващо се в сертификационните документи. В много голяма степен оценката на тези документи зависи от интелекта, образованието, мениджърската подготовка, нагласата и конкретните потребности на работодателя. Критичната позиция, че българското образование е преди всичко теоретично би следвало да се преоцени и да се разглежда конкретно.Основа на знанията е теорията, базисната подготовка, върху която се изгражда развитието на умения, а впоследствие чрез практиката – на опит. За съжаление именно от страна на работодателите и конкретния бизнес не се създават условия за провеждане на практическо обучение за развитие и утвърждаване на уменията за придобиване на практически опит. Поради това една от основните задачи в бъдеще е постигането на ефективно съдействие от страна на бизнеса за осигуряване на работни места за практическо обучение, на стажантски места за придобиване на опит, както и на участие в подобряването и адаптирането на учебните програми и учебното съдържание към потребностите на икономиката. Независимо от съществуващите недостатъци българските дипломи и сертификати по принцип се ценят. Доказателство за това е търсенето на български специалисти извън страната. Каталог: wp-content wp-content -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца wp-content -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения wp-content -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране wp-content -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България Изтегляне 3.06 Mb. Сподели с приятели:
|