Проект " прогнози и перспективи за развитие на българското образование"

Третата група задачи са свързани с нуждите на отделния ученик, респ., на неговото семейство. Азбучна истина е, че високият образователен статус е една от главните предпоставки за добра лична реализация и обществен просперитет, осигуряващи заедно с това един добър модел на семейно възпроизводство – подобряване, а не разпиляване на постигнатия от семейството социален, имуществен и жизнен статус. Това означава, че именно в този пункт трябва най-вече да търсим основите на личната и семейна образователна мотивация, респ. демотивация, защото ако личността и нейното семейство не разпознаят в предлагания им образователен продукт това, което им е нужно, те ще загубят всякакъв интерес към него. Опитите мотивацията да се замени с властова принуда, може би бяха възможни при тоталитарното общество, но днес са пълен анахронизъм.

- качества и компетентности, които повишават индивидуалните способности на личността. Тук спадат добрите комуникационни умения; овладените способности за учене; изграждането на адекватно отношение към света, основано на хуманитарни, социални, математически и природонаучни компетентности; способността да се вземат правилни решения на базата на осъзнаване и анализ на проблемите; овладяване на основни и специфични знания и умения за професионална реализация;

- качества и компетентности, които повишават възможностите на личността да се интегрира в различни професионални и граждански общности – способност за работа в група; готовност за споделяне на цели и отговорности; вписване в социалната стратификация, хармонично съчетавайки респекта към различните социални йерархии със съзнанието за собствена значимост.

Всички тези качества и компетентности на личността е възможно да се формират в една образователна среда напълно различна от привичната за нашето училище репродуктивност, властова подчиненост и методики, насочени към пасивно възприемане на готови отговори. Нуждата от промяна в това отношение е изключително силна, но тя не може да се извърши само на основата на добрите пожелания. Необходима е радикална промяна в цялостната организация на учебния процес и най-вече на начина, по който се проверяват и оценяват образователните постижения.

- способност да се мисли чрез решаване на проблеми;

- способност да се намират изходи от различни ситуации;

- способност за преодоляване на утвърдени мнения и разбирания по даден проблем, когато фактите и техният критически анализ предполагат промяна на схващанията;

- изграждане на способности и нагласи за непрекъснато овладяване на нови компетентности, за да се отговори адекватно на динамичното развитие на социалната и технологичната ситуация;

- способност ясно, точно и разбираемо да се представя собственото мнение по даден въпрос, да се обсъди аргументирано чуждото мнение и да се убеди събеседникът (аудиторията) в необходимостта от вземане на нужното решение.

- способност да се работи в група и да се допринася за постигане на резултат, който е групова, а не индивидуална заслуга;

- чувство за отговорност и самодисциплина;

- умения за самостоятелно вземане на решения;

- чувство за принадлежност към различен вид общности и готовност да се служи на интересите на общността

- умения за оценка и управление на риска;

- инициативност, любознателност и творческа нагласа;

- развито социално чувство и гражданска отговорност.

а) Четене, т. е. разбиране, използване и рефлектиране на писмени текстове, с цел постигане на собствени цели, собствено знание и собствен потенциал за развитие като активен участник в обществения живот;

б) Създаване на собствени изказвания и текстове, т. е. такова използване на езиковите изразни средства, което ще позволи на активния участник в обществения живот да предава най-пълно и с максимално въздействие информация и да бъде адекватен участник във всички комуникативни ситуации и при изпълнението на всички комуникативни задачи;

в) Владеене на чужди езици, с цел реализиране на горните две компетентности в пространството на Европейския съюз. Като минимум е необходимо владеенето на английски език като общ за всички жители на съюза, но с оглед запазване на културното разнообразие трябва да се овладяват колкото се може повече чужди езици;

г) Владеене основите на съвременните комуникационни технологии, така че отделният човек да е в състояние да следи непрекъснатите новости в този изключително динамично развиващ се сектор и да си служи активно с тях за собствени образователни, професионални и комуникационни цели.

2. Компетентности в областта на хуманитарната ценностна система и общественото устройство и развитие. Активният участник в обществения живот трябва не само да познава етическите, естетическите и обществените ценности, но и да е в състояние да разпознава и разрешава проблеми от хуманитарен и обществен характер.

3. Математика, т. е. осъзнаване и разбиране ролята, която числовите отношения играят в света, способност за извършване на базови математически съждения и математически действия, които ще позволят на отделния човек да разрешава различни проблеми, които актуалната или бъдещата ситуация ще поставят пред него.

4. Природни науки, т.е. способност да се прилага природонаучното знание, да се разбират природните феномени и явления, и да се осъзнава как природният свят може да се променя в резултат на човешките действия и какви са последствията от това.
Едва когато всички тези компетентности са налице, можем да сме сигурни, че бъдещият член на обществото ще е в състояние да се впише адекватно в неговите структури и да участва пълноценно в света на труда. Това, между другото означава и че тези базови компетентности са условие, без което не може да се осъществи успешно професионално образование. Така че спорът на кой от двата вида образование трябва да се даде приоритет – на общото или на професионалното – по същността си е непродуктивен. Двата вида образование са двете страни от един и същи процес.
5. Задачи на професионалното образование
Сегашната система за професионално образование е наследник на социалистическата, която, както вече видяхме, се основаваше върху принципите на плановата икономика, териториалното разделение на труда, а в известен смисъл и на репресивната система, наречена “жителство”, стриктно контролираща процесите на миграция и движение на работната сила. Основните пороци на тази система са:

- Централно определяне на вида и броя на учебните заведения, както и на изучаваните от тях специалности и обема на приема.

- Овладяване на специфични професионални умения, свързани с технологии на миналото или днешния ден, но трудно адаптиращи се към технологични трансформации.

- Подценяване на базовите компетентности, влизащи в прерогативите на общото образование. Твърде слаба връзка между базови и професионални компетентности.

Решаването на проблемите с професионалното образование трябва да тръгне от друга постановка на въпроса. Основният въпрос е не какви ще са нуждите на една или друга професия, а какво ще е съотношението в работната сила, разпределена според основните функционални роли на света на труда и съответно какви трябва да са необходимите компетентности, за да се впише човекът успешно в изискванията на функционалната роля. Съществуват множество модели за класификация на функционалните роли и професиите. За целите на нашето изследване ние приехме следната четиристепеннна скала:
- изпълнителски кадри в обслужващи дейности;

- изпълнителски кадри в технологично развитите производства;

- изпълнителски кадри в общественото и стопанското управление;

- ръководни кадри (вкл. аналитични специалисти) в общественото и стопанското управление.

- какъв процент от общо заетите (вкл. и самозаетите, и предприемачите) би попаднал във всяка от четирите категории;

- какви са базовите и технологичните компетентности, които трябва да притежава участникът във всяка от тези категории;

- по какъв начин да се получат базовите и технологичните компетентности;

- как законодателно да се регламентира образователният ценз, необходим за участието във всяка една от четирите категории.
При решаването на горните проблеми трябва да се държи сметка, че светът на технологиите непрекъснато се изменя и организацията по придобиване на технологични компетентности трябва да е много гъвкава, за да може динамично да обхваща участниците в професионалния обмен при вяка нововъзникнала нужда. Поставен по този начин, въпросът автоматично ни води към отговора, че сега съществуващата система на професионално образование с нейната тромавост и непрекъснато чакане на разпореждания е напълно непригодна да отговори на съвременните изисквания. В същото време е ясно, че професионалното образование, особено на изпълнителските кадри, трябва да е много близо до бизнеса и реалните условия на труд, включително непосредствено участие в реалната производствена практика. Сащо така много важен е и въпросът за връзката между образователните степени и функционалните роли в света на труда. Всичкото това обаче може да се реши, ако се изгради една адекватна на условията ортанизация на образователния процес и се изпрати в музея наследената от тоталитаризма.
6. Организация на образователния процес
За да отговорим на въпроса как да се организира образователният процес, така че да се решат изложените по-горе задачи, свързани с:

- наличието на обществени групи с различни образователни потребности (тук не включваме учениците със специфични образователни потребности, където проблемите са ясни),

- нуждата да се формират базови компетентности и личностни качества съгласно Лисабонските критерии,

- връзката между базовите компетентности, формирани в процеса на общото образование и технологичните компетентности, формирани от професионалното,

трябва да си дадем сметка, че за целта са нужни съществени промени в:

- определяне обхвата и задачите на различните образователни степени;

- компетентностите, които всяка образователна степен формира;

- отношението между образователна степен и функционалните роли в света на труда

- начините за организация и финансиране на образователния процес и свързаните с тях отговорности на всеки от участниците в него;

- регулацията на образователния процес с ясно определяне на субектите, отговорни за тази регулация.

Нека разгледаме всеки един от тези проблеми поотделно, като започнем от въпроса за ролята, правата и отговорностите на всеки от участниците в процеса.
А) Участници в образователния процес и техните функционални роли
По презумпция участниците в образователния процес са три, а именно:

а) обществото, респ. държавата;

б) ученикът, респ. неговото семейство;

в) училището, респ. всички структури, осигуряващи образователния процес.
1. Обществото, респ. Държавата с всичките нейни органи за централно и местно управление, но също така и с цялата структура на пазарното стопанство във всичките му аспекти (като субекти, т. е. отговарящи за получаване на образованието, и като обекти, т.е. потребяващи резултата на образованието – изградената гражданска личност от една страна и "работната сила" - от друга). От качество­то на образователния продукт зависи както цялостното състояние на гражданското общество (само отговорният гражданин може да изгради също така отговорно общество), така и специално на стопанския живот и икономическия просперитет - добре образованите членове на обществото създават по-качествен обществен продукт и оттам цялостното благосъстояние на обществото расте.
Обществото дава своята “поръчка” чрез Държавните образователни изисквания, предвидени от Закона за народната просвета, чрез учебните планове и учебните програми. В тях ясно трябва да са указани не само видът и количеството на учебния “материал” (т. е. готовите отговори), но най-вече – какви компетентности трябва да притежава бъдещият гражданин. Съвременната българска образователна ситуация се характеризира с повишен интерес към заучаване на готови отговори и с твърде незадоволителна готовност и способност на училището да формира специфичните компетентности, за които единната европейска образователна рамка говори.
Мотивацията на обществото и държавата се заключава в очакването нейните граждани да имат ясно съзнание за ценностите на общността, да познават обществените си ангажименти, да се интегрират успешно в обществените и гражданските структури, да притежават достатъчни професионални компетентности, за да могат да поемат сами отговорността за собствения си живот и да участват активно в задоволяването на общите нужди – обществена инфраструктура, държавен апарат, солидарност към слабите и нетрудоспособните. Особеността на тази обществена мотивация се състои в това, че тя по принцип е недиференцирана, насочена е в еднаква степен към всеки отделен индивид като към равноправна статистическа единица. И това е естествено, доколкото в една демократична държава всички граждани имат еднакви права и задължения.

2. 
   Ученикът, респ. неговото семейство.
   

В зависимост от това какъв е господстващият тип образование, ученикът може да се яви като “клиент” на образователната система, искащ да придобие определени компетентности, които по-късно да реализира на пазара на труда, или да си остане пасивен “обект”, който системата на надзора формира по свой образ и подобие. Ако приемем, че образованието на компетентностите е това, към което се стремим, то тогава ученикът ще бъде активен субект с изисквания към образователната система, равноправен на първия “клиент” – обществото (държавата) - защото от количеството и качеството компетентности, които владее, ще зависи и социалният му статус.