Проект " прогнози и перспективи за развитие на българското образование"


Благоприятна икономическа, институционална среда и управление в подкрепа на предприемачеството



страница2/18
Дата13.01.2018
Размер3.06 Mb.
#45422
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

Източник: Световна банка
1. Благоприятна икономическа, институционална среда и управление в подкрепа на предприемачеството
Ролята на институциите за насърчаване развитието на новата икономика на знанието е значителна. За да премине България на по-висок етап на икономическо развитие, т.е. от “инвестиционно-ориентиран” към “иновационно-ориентиран” тип на икономиката2, е необходимо провеждане на ефективна иновационна политика. Цялостната стратегия за насърчаване създаването, внедряването и разпространението на иновации в учебните заведения, бизнеса, икономиката и обществото като цяло следва да бъде съпътствана от задължителен мониторинг на прилагането на стратегията. Ключово важни елементи на стратегията са:

 въвеждане на ефективни мерки за насърчаване създаването, внедряването и разпространението на иновации сред бизнеса,

 създаване на по-тясно сътрудничество между университетите и бизнеса в областта на приложните изследвания,

 силна държавна подкрепа в областта на фундаменталните изследвания,

 насърчаване на частните инвестиции в научно-изследователската и развойната дейност,

 увеличаване на общите публични и частни инвестиции в човешки капитал като цяло,

 осигуряване на ефективна подкрепа за създаване и развитие на иновативни малки и средни предприятия.
Задачите на институциите за създаването на икономика основана на знанието са най-вече по линия на осигуряването на достатъчно ефективни стимули за всички икономически агенти да създават ново знание, както и по линия на бързото разпространение на това ново знание сред бизнеса, икономиката и обществото като цяло. Това включва:

 защита на правата на собственост (в т.ч. интелектуалната собственост),

 защита на конкуренцията,

 благоприятно данъчно облагане при създаване, внедряване и разпространение на иновации,

 мобилност на капитала,

 гъвкав трудов пазар,

 насърчаване създаването на достатъчен научен потенциал в държавните учебни заведения за фундаментални и приложни изследвания,

 създаване на ефективна регулаторна рамка за бизнеса,

 облекчен достъп до финансиране за иновативни малки и средни предприятия,

 ефективна съдебна система,

 насърчаване на високотехнологичния износ,

 облекчаване на тарифните и не тарифните ограничение пред вноса на иновативни продукти, техники и технологии,

 насърчаване създаването на публични-частни партньорства,

 предвидимост на законодателната рамка за насърчаване на дългосрочните инвеститори.


Основните предизвикателства, които новата икономика на знанието поставя пред образователната система, са свързани преди всичко с:

 повишаване качеството на обучението в областта на точните науки,

 осъществяване на по-тясно сътрудничество с бизнеса за реализирани на съвместни проекти в областта на приложните изследвания,

 създаване на капацитет за ефективно усвояване на публичните и частните инвестиции в НИРД,

 създаване на адекватна информационна и комуникационна инфраструктура в училищата и университетите,

 търсене на нови източници на финансиране и



 инвестиране в по-добър маркетинг на научно-изследователските продукти.
2. Национална иновационна система, способна да реализира продукти с високо съдържание на знание
Създаването на ефективно функционираща иновационна система е изключително важно за устойчиво повишаване конкурентноспособността на българската икономика и за успешно справяне с конкурентния натиск на пазарните сили в европейската икономика. Основните показатели, по които Световната банка оценява иновационния потенциал на страните, са брой на заетите в НИРД, брой на новите патенти и брой на статиите в научни списания спрямо общия брой на населението.

Показатели за равнището на иновационната система


България

Западна Европа

Изследователи, заети в НИРД


9479.00

25661.29

Изследователи, заети в НИРД, на 1 млн. население


1170.25

3245.51

Патенти от Американското патентно и търговско бюро


5.00

576.00

Патенти от Американското патентно и търговско бюро на 1 млн. души


0.63

82.46

Научни и технически статии


801.00

4163.60

Източник: Световна банка
И по трите показатели България изостава значително от развитите западни европейски икономики.
Заетите в НИРД като дял от работната сила в България е едва 0.49 на сто за 2002 г. при средно равнище от 1.31 на сто за 25-те страни-членки на ЕС и 1.42 на сто за 15-те стари страни-членки на ЕС. За пример в тази област могат да послужат страни като Финландия и Дания, където заетите в НИРД са съответно 2.72 на сто и 2.16 на сто от работната сила. Неблагоприятен е фактът, че България е в по-лоша позиция дори от страни като Кипър и Полша, чиито дял на заетите в НИРД е най-нисък в Европа.
Основната част от заетите в НИРД в България са в правителствения сектор – 0.32 на сто от работната сила или 69.8 на сто от общия персонал, зает в НИРД в страната. В бизнес сектора и сектора на висшето образование заетите в НИРД са пренебрежимо малко – съответно 0.05 на сто и 0.11 на сто от работната сила или 11.1 на сто и 19.0 на сто от общия персонал, зает в НИРД. Това е доказателство за наличието на все още силно централизирана система на НИРД и за слабия интерес на бизнеса и висшите учебни заведения да развиват този потенциал. Фактът, че повечето университети в България са държавни, показва, че НИРД все още не е приоритет на държавната политика в областта на образованието. Бизнесът в България все още не осъзнава, че създаването на нови продукти, техники и технологии ще повиши конкурентноспособността им и ще им позволи за завладеят нови пазарни ниши в рамките на Единния вътрешен пазар на ЕС. По-голямата част от компаниите в България нямат развити фирмени стратегии за управление на човешките и иновационните ресурси. Структурата на заетите в НИРД в развитите европейски икономики е коренно различна. Средно за ЕС заетите в НИРД в бизнес сектора и сектора на висшето образование са съответно 0.59 на сто и 0.54 на сто от работната сила. Ролята на държавата е ограничена до поддържането на критична маса заети в НИРД главно в областта на фундаменталните изследвания, които изискват по-голямо финансиране и са свързани с по-голям риск, който бизнесът и висшите учебни заведения нямат интерес да поемат.
Структурата на разходите за НИРД по институционални сектори също красноречиво показва големият интерес в тази област на бизнеса и висшите учебни заведения в Европа. Докато за 15-те стари страни-членки на ЕС 65 на сто от разходите в НИРД се правят от бизнеса и 21 на сто от висшите учебни заведения, в България бизнесът и висшите учебни заведения осигуряват съответно 18.5 на сто и 10.0 на сто от общите разходи. НИРД все още е приоритет само на държавата, която осигурява 71.4 на сто от общите разходи в НИРД.
Сътрудничеството между университетите и компаниите в изследователската област в България е сравнително слабо. Това изисква предприемане на адекватни мерки от всички заинтересовани страни – държава, бизнес и висши учебни институции - за реализиране на общи проекти в областта на приложните изследвания. Стойността на този показател за България по данни на Световната банка е 2.50 при средно за Западна Европа – 4.62.
За периода 1998-2002 г. се наблюдава тенденция на увеличаване на персонала, зает в НИРД, в областта на естествените, обществените и хуманитарните науки и съответно намаляване на персонала, зает в НИРД, в областта на техническите науки. Това най-вероятно е следствие от процеса на преориентиране на икономиката от индустриалния сектор към сектора на услугите. Техническото и технологичното равнище на българските предприятия обаче все още не е на задоволително равнище и не отговаря достатъчно на европейските стандарти. Конкурентните предимства на българския бизнес все още се базират на ниски производствени разходи, но тази бизнес стратегия е губеща в дългосрочен план. Необходими са технически и технологични нововъведения, за да може българският бизнес да посрещне успешно предизвикателствата на пазарните сили в ЕС. Следователно, персоналът, зает в НИРД, в областта на техническите науки трябва да се увеличи.
По данни на Евростат получените от България европейски високотехнологични патенти на 1 милион души население за 2002 г. са едва 0.61 при средно равнище от 26.1 на сто за ЕС и средно равнище от 30.92 за 15-те стари страни-членки на ЕС. България има по-добри позиции в тази област в сравнение със страни като Полша, Латвия, Чехия и Румъния, но тя все още е много далеч от Финландия, Холандия и Германия, които имат съответно 120, 93 и 45 високотехнологични патенти на 1 милион души население.
Получените патенти от Американското патентно и търговско бюро (АПТБ) от България са едва 0.83 на 1 милион души население. Средно за Европа този показател е 59.92.
Научните и техническите статии на 1 милион души население са едва 97.59 за България при 478.51 средно за Западна Европа.
Други важни показатели за равнището на иновационната система са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) като процент от БВП, получените и платените авторски и лицензионни такси на 1 милион души население, индустриалното производство като процент от БВП, административната тежест за стартиращите компании, наличието на рисков капитал, както и равнището на високотехнологичният износ като процент от индустриалния износ. Таблицата по-долу показва, че по всички тези показатели България изостава значително от Западна Европа.


Показатели за равнището на иновационната система

България

Западна Европа

ПЧИ като % от БВП


2.70

7.24

Платени авторски и лицензионни такси (млн. долари)


23.00

1455.92

Получени авторски и лицензионни такси (млн. лв.)


4.00

542.09

Платени авторски и лицензионни такси на 1 млн. население


2.90

289.52

Получени авторски и лицензионни такси на 1 млн. население


0.50

84.18

Индустриално производство като % от БВП


52.13

56.27

Административна тежест за стартиращи компании


2.30

4.51

Наличие на рисков капитал


2.50

4.32

Високотехнологичен износ като % от индустриалния износ


2.00

17.34

Източник: Световна банка
В неокласическата теория за растежа в основата на дългосрочния икономически растеж стои технологичният прогрес. Иновациите, т.е. новите продукти, техники и технологии, правят предприятията по-конкурентоспособни, създаващи по-голяма добавена стойност. Степента на технологично развитие на страните е основен показател за потенциала им да повишат конкурентоспособността си. Технологичното развитие, от друга страна, може да се постигне по различен начин в зависимост от способността на икономиките да създават иновации. Създаването на нови продукти, техники и технологии, и техният трансфер са двата източника на технологично развитие. Богатите страни в света създават иновации, а другите по-бедни страни, които нямат капацитет да развиват сами иновации, ги внасят от чужбина. Това дава основание технологичното развитие на икономиките по света да се оценява ежегодно от екипа на Световния икономически форум по три показатели – “иновационен”, “комуникационно-информационен” и “трансферен”.
Според последния Доклад за глобалната конкурентноспособност (2004-2005) на Давос България продължава да има сравнително добри позиции по степен на технологично развитие. По този показател страната ни е класирана на 59-то място сред 104 анализирани страни. По иновационен потенциал България заема 46-то място и изпреварва редица държави от Централна и Източна Европа. Основният извод от доклада е, че България притежава иновационни ресурси, но тези ресурси следва да се развиват с цел осъществяване на успешен преход от “инвестиционно-ориентиран” към “иновационно-ориентиран” тип икономика.
Основният проблем в областта на технологичното развитие на България е свързан със слабото разпространение на съвременните иновации сред бизнеса. Ролята на преките чуждестранни инвестиции за стимулиране на трансфера на нови технологии от развитите страни в България все още е незначителна. Други проблеми в областта на технологичното развитие на България са недостатъчното промоциране на сектора на ИКТ от държавата, неефективното сътрудничество между университетите и индустрията, ниските разходи за НИРД на бизнеса, слабата конкуренция в ISP сектора, превесът на лицензирани чужди технологии, вместо развиване на собствени, слабо разпространеният достъп до Интернет в училищата и недостатъчното разпространение на персоналните компютри.
Конкурентноспособността на българската икономики зависи преди всичко от конкурентноспособността на бизнеса. В този смисъл, от качеството на фирмените стратегии и от ефективността на бизнес средата зависи до голяма степен дали българската икономика ще се превърне в конкурентноспособна икономика, базирана на знанието. За основни недостатъци на фирмените ни стратегии се смятат най-вече слабото използване на професионален мениджмънт в управлението, характера на конкурентното предимство под формата на ниски разходи за труд и използването на предимно чужди лицензирани технологии. Силните черти на българските бизнес стратегии се свързват предимно със сравнително добрата степен на ориентация към клиента, упражняването на известен контрол върху международната дистрибуция на определени продукти и услуги и доброто разпространение на регионалните продажби.
Българските компании трябва да се стремят непрекъснато да подобряват начина, по който се конкурират с останалите икономически агенти, ако искат да се развиват успешно. Компаниите би следвало да преминат постепенно от конкурентен модел на сравнителните предимства (с ниски разходи за труд или на база природни ресурси) към модел на конкурентните предимства, който се базира на иновационни продукти, техники и технологии. От дистрибуционни канали на чужди корпорации местните компании би трябвало да се развиват в посока изграждане на собствени дистрибуционни канали.
В зависимост от степента на икономическо и социално развитие на страните успешните фирмени стратегии имат различни характеристики.


Страни с ниски доходи

Страни със средни доходи

Страни с високи доходи

*конкурентни предимства на базата на евтини ресурси


*големи регионални продажби

*капацитет за иновации

*ефективност на производствения процес


*контрол върху международната дистрибуция

*дял от международните пазари

*няколко етапа на добавена стойност


*нови търговски марки

*мотивиращо заплащане

*разчита се на професионално управленско ниво


*фирмени разходи за НИРД

*готовност да се делегират права



*предимно лицензирана чужда технология






*добро обучение на персонала




Източник: Porter, Michael E., Chapter 1.2. Building the Microeconomic Foundations of Prosperity: Findings from the Business Competitiveness Index, the Global Competitiveness Report 2003-2004
Според Индекса на човешко развитие на Програмата за развитие на ООН България е определена като страна със средни доходи. Следователно, успешните бизнес стратегии на компаниите в страната би трябвало да са насочени към реализирането на големи регионални продажби, постигане на контрол върху дистрибуцията на определени продукти или услуги в световен мащаб, разработване на нови търговски марки, инвестиране в НИРД, трансфериране на лицензирани чужди технологии, както и инвестиране в квалификацията на работната сила. Задачите на образователната система са преди всичко да подготви качествени кадри в областта на стопанското управление и точните науки, да активизира сътрудничеството си с бизнеса в областта на приложните изследвания и разработването на ефективни бизнес планове и маркетингови стратегии по частни поръчки, да предложи на бизнеса качествено професионално обучение на персонала, както и да потърси сътрудничеството на бизнеса за насърчаване на предприемачеството и предприемаческия дух сред младите хора.
3. Добре обучен човешки капитал
Новата икономика на знанието поставя множество предизвикателства пред системата на образованието и обучението. В тази област България е постигнала най-голям успех в сравнение с останалите области, по които се следи напредъка на страните, но реформата в образованието и обучението е силно наложителна, ако България иска да запази сравнително добрите си конкурентни позиции. Създаването на ново знание под формата на нови продукти, техники и технологии изисква креативно мислене, аналитични способности и обучение през целия живот от работната сила. Това предполага качествено реформиране на образователната система с оглед придобиване на основни познания и умения в основното образование и творческо и критично мислене от младите хора в средното и висшето образование. Изключително важно е внедряването на съвременни обучителни методики с широко използване на информационните и комуникационните технологии и преди всички качествено нов тип преподавателски състав.
Основните индикатори, по които Световната банка следи напредъка на страните в областта на образованието и обучението, са грамотност на възрастното население, ниво на записванията в средното образование и ниво на записванията във висшето образование. И по трите показателя България има добри позиции в сравнение с развитите европейски икономики. Това доказва, че страната ни има базисен човешки капитал за създаване и разпространение на иновации, но той следва да се развива.
Динамичната и конкурентноспособна икономика предполага наличие на гъвкава образователна система, способна да отговаря на предизвикателствата на съвременното икономическо и социално развитие. Новата икономика на знанието е свързана с развитието на високотехнологични сектори, които създават висока добавена стойност, а това предполага достатъчно кадри в областта на инженерните науки, математиката, академичните и приложните изследвания.
Завършилите естествени и технически науки на 1000 души от населението между 20 и 29 г. в България са 8.3 на сто по данни на Евростат за 2003 г., което поставя страната ни в относително добра позиция в сравнение с повечето европейски икономики. Лидери в тази област са страни като Ирландия, Франция и Литва, където равнището на този показател е съответно 24.2 на сто, 22.2 на сто и 16.3 на сто.
Структурата на научните работници по области на науката също показва наличие на достатъчен научен потенциал, който обаче не се използва достатъчно ефективно.



Структура на научните работници по области на науката

1998

2000

2003

Обществени и хуманитарни науки


28.0

31.6

34.3

Селскостопански науки


6.3

5.9

5.6

Медицински науки


18.5

17.3

16.4

Технически науки


27.1

24.6

22.5

Естествени науки


20.1

20.6

21.2



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница