Проект " прогнози и перспективи за развитие на българското образование"
Регулация на образователния процес
Изтегляне 3.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Всеки да знае точно и конкретно собствените си права и собствените се отговорности. Препоръки
- И така, за да се реализира успешно образователната реформа различните субекти трябва да извършат: ДЪРЖАВАТА
- Разбиване на наследената тоталитарна организация на образователната система чрез ясно дефиниране правата и отговорностите на всеки един от участниците в образователния процес.
- Да се разреши въпросът със собствеността на образователната инфраструктура като едно от условията за осъществяване на реална и равноправна конкуренция на образавателния пазар.
- Специализацията се отглага до края на горните класове на средното образование;
- Професионалното образование е изцяло преместено след завършване на средното образование;
- Освен “езици” и “математика” останалите учебни предмети да не следват традицията по дисциплини. Широко застъпване на алтернативи за придобиване на умения и интердидциплинарно образование.
- Децентрализация на професионалното образование и активно включване на бизнеса и неговите организации в него.
- Освен законодателните мерки държавата трябва
- ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ СТРУКТУРИ
- Образователните институции трябва да инвестират в по-добър маркетинг на научно-изследователските си продукти. Това е важна стъпка в посока търсене на алтернативни източници на финансиране.
- Ключово важно за повишаване конкурентноспособността на българския бизнес е реалното участие на образователната ни система и бизнеса в европейското изследователско пространство.
- Съвместно с бизнеса активно да контролира качеството на образователния продукт чрез различните системи на мониторинг. . . .
- 1. Образователните (де)мотивации като част от семейната стратегия за възпроизводство в България
- 3. Образователни потребности на различни социални групи в България – количествени отношения, регионално разположение.
- 5. Стратификация на обществените групи по отношение функционалните роли в света на труда. 6. Задачи и функции на различните образователни степени.
- ВЪПРОСИ КЪМ ИЗБРАНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛИТИКАТА, АДМИНИСТРАЦИЯТА, ОБРАЗОВАНИЕТО И БИЗНЕСА ОТГОВОРИ: А. ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БИЗНЕСА – РАБОТОДАТЕЛСКА ОРГАНИЗАЦИЯ
- 1. Как оценявате компетентностите на днешните младежи, завършващи училище и ВУЗ (
7. Регулация на образователния процес Една от причините за неуспеха в образователната реформа е неправилната регулация на процеса. Още в Закона за народната просвета, приет в 1990 г., залегна изискването за въвеждане на държавни образователни изисквания, които ясно да регламентират какво се очаква от ученика в края на четвърти, в края на осми и в края на дванадесети клас. Тези държавни образователни изисквания се писаха в продължение на цели десет години и едва през 2000 г. бяха приети и обнародвани в Държавен вестник. На базата на държавните образователни изисквания бяха изработени и нови учебни програми, които влязоха в сила за гимназиалния курс още през 2000 г., а за останалите класове се въвеждат поетапно и до днес. В Закона за образователния минимум и учебния план (1999) пък беше прието да се организират държавни зрелостни изпити, които да удостоверяват как училището и ученикът изпълняват държавните образователни изисквания. Тези зрелостни изпити не са въведени и до днес поради съпротивата, с която бяха посрещнати от всички посоки. Покрай всичко друго, тази съпротива показва, че всички участници в процеса се страхуват да покажат обективното състояние на нещата – всички са наясно, че в този момент образователната система не е в състояние да докаже, че ефективно изпълнява задачата да формира залегналите в ДОИ компетентности. Междувременно, същите тези Държавни образователни изисквания бяха почти напълно забравени. От всичко написано в тях – какво трябва да знае и умее ученикът – учителите прочетоха единствено и само “учебното съдържание”, т. е. отново се концентрираха върху познатия терен на готовия отговор. Защо се получи така? Отговорите са поне няколко. Първият е, че системата яростно се съпротивлява срещу всяка реформа, инстинктивно бранейки статуквото и съществуването си. Вторият е, че не бяха разработени и предложени ефективни методики за обучение, формиращо компетентности. Наличните методики акцентират на “учебното съдържание”.
Изходът е в създаването на стройна, прозрачна и отговорна система за регулация на образователния процес. А това означава: - Ясни и конкретни Държавни образователни изисквания, в които да са формулирани преди всичко компетентности, а не готови отговори. На тяхна база – изработване на конкретни учебни програми, в които да е видно как да се постигнат изискваните от ДОИ компетентности. Разработване на методика за преподаване и последваща квалификация на учителите. - Ясни и конкретни правила за обективна и независима оценка на постигнатите образователни резултати. На базата на тази проверка - издаване на образователни сертификати (дипломи), които да гарантират наличието на заложените в ДОИ компетентности. - Категорично и ясно разделяне на субектите, отговорни за горните две задължения.
Обществената поръчка, изразена в Държавни образователни изисквания, учебни програми и методики, по право се пада на Министерството на образованието и науката. То е органът, който представлява обществото от гледна точка на целите и задачите на образованието. Така зададената поръчка се поема от независими и отговорни учебни заведения, чието задължение е да намерят най-ефективния начин да формират зададените от ДОИ и учебните програми компетентности у учениците. Финансирането на тези институции да става не на принципа на бюджетирането, а на принципа на резултатите. Всеки ученик, записвайки се в съответното училище, донася със себе си и онази част от държавния бюджет, която му се полага, за да получи компетентности в рамките на задължителния образователен минимум. А ако училището предлага, а ученикът желае да получи компетентности, надхвърлящи общообразователния минимум, то той си доплаща за това сам. По този начин между училищата ще се оформи истинска и отговорна конкуренция за привличане на ученици. И единственото, което може да даде предимство в тази конкуренция е качеството на образованието защото: Независима държавна агенция по оценяването ще извършва външна оценка на постигнатите образователни резултати. Тя ще трябва на базата на ДОИ да изработи публично известни критерии, според които ще оценява определени компетентности по определена методика. От практиката на повечето европейски страни е установено, че в хода на дванадесетгодишния образователен цикъл са необходими най-малко четири национални независими проверки. В различните страни те са регламентирани по различен начин. У нас би било удобно те да се провеждат в края на всеки образователен етап – края на четвърти, края на седми, края на десети и края на дванадесети клас, което да бъде и държавният зрелостен изпит. Тази независима държавна агенция трябва да бъде категорично отделена както от министерството, така и от непосредствените образователни институции и да има статут, подобен на статута на Сметната палата. Само така ще се гарантира обективност и прозрачност на проверката. По този начин с една и съща проверка ще се оценява доколко ученикът владее необходимите компетентности и в същото време, дали училището е успяло да ги формира у него. Само по този начин учителят и ученикът ще се превърнат в отговорни съюзници, а не в (безвластен) господар и (разхайтен и непослушен) роб, както е в момента. Реформата в българското образование може да се случи само ако се приеме една подобна организация и регулация на процеса. С други думи от властова структура, каквато е било в продължение на сто и двадесет години, българското училище трябва да се върне към своите собствени демократични и отговорни принципи от времето на Възраждането. При една подобна организация и регулация гражданското общество би имало ефективни инструменти да наблюдава и въздейства върху образователния процес. Съществуващата повече по инерция институция на училищните настоятелства, която в момента почти напълно е изпразнена от реално съдържание, вече ще има сериозни основания за съществуването си. Училищното настоятелство ще следи под лупа цялостната дейност на училището, защото в това училище ще е ясно, че се вливат прозрачни по произхода си средства (от ваучери и такси), за да се постигне обективен образователен резултат. И доколкото става дума за собствените деца, училищното настоятелство много внимателно ще следи как се изразходват средствата и как се води образователният процес, за да се постигнат по-добри резултати. За да завършим, можем да формулираме в едно изречение принципа, по който да се извърши образователната реформа: Всеки да знае точно и конкретно собствените си права и собствените се отговорности. Препоръки На базата на направените изследвания и анализи могат да се направят някои конкретни препоръки за провеждане на образователната реформа. И тъй като приемаме, че в съвременната ситуация е нужно отделните участници в образователния процес и заинтересованите от образователните резултати да бъдат равнопоставени, това означава, че всеки от тях трябва да поеме своята част от отговорностите за извършване на тази образователна реформа. По тази причина и направените препоръки са адресирани към държавата, образователните структури, бизнеса и гражданското общество като равнопоставени партньори. И така, за да се реализира успешно образователната реформа различните субекти трябва да извършат: ДЪРЖАВАТА Заедно с гражданското общество, бизнеса и научните общности да уточни основните задачи пред образованието и неговите социални функции като на базата на постигнатия консенсус по тези въпроси преосмисли принципите, върху които се изграждат образователните програми и по този начин преодолее наследената от ХІХ век партикуларизация на знанието и спомогне за интеграцията му около нови функционални принципи. Да приеме законодателни и нармативни актове, чрез които да преструктурира образователните институции в съответствие с новите задачи и социални функции на образованието като се съобрази със следните принципи: - Разбиване на наследената тоталитарна организация на образователната система чрез ясно дефиниране правата и отговорностите на всеки един от участниците в образователния процес. - Създаване на условия за реална конкуренция между образователните структури като се въведе ясен принцип на финансиране, при който средствата вървят след ученика, а не след институцията и заплащането на образователния продукт зависи единствено и само от неговото качество. - Да се разреши въпросът със собствеността на образователната инфраструктура като едно от условията за осъществяване на реална и равноправна конкуренция на образавателния пазар. - За да се гарантира качеството на образователния продукт като се изработи нормативна и институционална основа за обективно независимо оценяване (най-добре чрез специална държавна агенция със статут подобен на статута на Сметната палата). Да се въведе система за периодично външно оценяване най-малко четири пъти по време на средното образование (в края на образователните етапи, примерно в края на четвърти, в края на седми, в края на десети клас и държавен зрелостен изпит в края на дванадесети клас). - Да се създаде възможност за равен достъп до образование на всички като за целта се предприемат мерки и се създадат фондове за подкрепа на учениците от рисковите групи и на учениците с изявени способности. - Ясно дефиниране на задачите, които стоят пред отделните образователни степени и съответствуващите компетентности, които те гарантират. Да се обвържат професионалните и образователните статуси като в Кодекса на труда, Закона за държавния служител и др. под. закони се регламентират образователни изисквания за заемането на различни по характера си длъжности. - Издаваните образователни сертификати да гарантират наличието на предписаните от Държавните образователни изисквания компетентности. Тези сертификати, особено в сферата на професионалното образование, да бъдат издавани с активното участие на браншовите камари и други бизнес организации. - Децентрализация на системите за управление и регулация на образователния процес в общото и професионалното образование. Държавата, в лицето на Министерството на образованието и науката, да изпълнява само функциите на задаващия образователната поръчка чрез изработване на Държавни образователни изисквания, учебни програми, методики за преподаване и др. а чрез Държавна агенция по оценяване да контролира качеството на образователния продукт и да гарантира образователните сертификати. - Създаване на законови възможности за насърчаване на бизнеса и работодателите да инвестират в образованието чрез повишаване квалификацията на работниците и служителите си, както и да назначават лица в неравностойно положение. - Преформулиране целите, задачите и институционалната организация на професионалното образование, съгласно един от трите сценария, предложени от Световната банка. Авторите на настоящия доклад застават зад третия сценарий, съгласно който: Специализацията се отглага до края на горните класове на средното образование; Изборната система и хомогенното групиране на учениците образуват вътрушна система за избор в рамките на дадено училище; Професионалното образование е изцяло преместено след завършване на средното образование; Елементи на професионалното образование се вграждат в общообразователните програми във все по-голяма степен; Освен “езици” и “математика” останалите учебни предмети да не следват традицията по дисциплини. Широко застъпване на алтернативи за придобиване на умения и интердидциплинарно образование. - Децентрализация на професионалното образование и активно включване на бизнеса и неговите организации в него. - Необходимо е по-тясно обвързване на политиката на трудовия пазар и образователната политика с данъчната, инвестиционната, демографската и други икономически политики, защото повишаването на качеството на работната сила в страната изисква синхронизирани действия. - Да се създаде нормативна рамка за непрекъснато професионално обучение (образование през целия живот) чрез създаване на специални учебни програми, съобразени с европейските и световните стандарти и чрез въвеждане на система за лицензиране и акредитиране на учебни организации. На първо време е нужно да се създадат условия за адекватно задоволяване на повишения интерес към придобиване на квалификация в сферите “продажби и маркетинг”, “управление и администрация”, “компютърни умения”, “счетоводство и финанси” и “чужди езици”. Освен законодателните мерки държавата трябва: Да увеличи публичните инвестиции в образованието като процент от БВП, както и да насърчи частните инвестиции, защото от качеството на работната сила зависи конкурентнопсособността на бизнеса и икономиката като цяло. Да разработи стратегии за мобилиизране на нови финансови източници и за адекватното им разпределение за повишаване ефективността на образователната система. Да подпомогне и координира разработването на ефективни методики на преподаване, обвързани както с новите образователни технологии, така и с преориентиране от образование на готовия отговор към образование на компетентностите. Да създаде ефективна система за непрекъсната квалификация на учителите и преподавателите. Да разработи повече и по-ефективни програми за повишаване на образованието и квалификациите на неравностойните групи на трудовия пазар, което е важна предпоставка за постигане на Лисабонските цели в сферата на заетостта. Да приеме развитието на човешките ресурси като основен приоритет на държавната политика. В този смисъл, България следва да разработи цялостна стратегия за повишаване конкурентноспособността на работната сила с План за действие с конкретни цели и срокове и отговорни институции. Редовният мониоринг на търсенето и предлагането на работната сила ще даде възможност за навременно адаптиране на образователните и обучителните програми към изискванията на новата икономика и бизнеса. Изключително важно е държавата съвместно с бизнеса и неправителствените организации (гражданското общество) да разработи цялостна информационна система, където инвеститорите да могат да намерят информация за наличните специалисти в страната със съответните образователни и квалификационни равнища, а нуждаещите се лица да получат адекватно професионално ориентиране и информация за търсенето на труд от местни и чужди инвеститори. Непрекъснатото професионално обучение би могло да се насърчи чрез разработване на специални програми на регионално, отраслово и фирмено равнище; предприемане на мерки за ориентиране на учебните програми и учебното съдържание към бъдещите изисквания на бизнеса и икономиката; въвеждане на съвременни стандарти за професионално обучение, съобразени с европейските и световните стандарти, и въвеждане на системи за лицензиране и акредитиране на учебните организации. ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ СТРУКТУРИ На базата на постигнатия консенсус по задачите и социалните функции на образованието, превърнат в конкретни образователни стандарти и учебни програми, да овладеят новите образователни технологии, чрез които да се премине от образование на готовия отговор към образование на компетентностите. Необходимо е по-тясно сътрудничество между университетите и бизнеса, за да могат младите хора да придобият практически умения и опит преди започване на трудовата си кариера, за да се насърчат приложните иследвания и за да може да се улесни трансфера на научни продукти кък икономиката. Изключително важно е да се създадат условия за предприемаческа активност във висшите училища и научните организации с цел насърчаване на връзката изследване-внедряване-производство. В България липсва цялостна стратегия за създаване, внедряване и разпространение на иновации (преди всичко съвременни методи на преподаване, широко използване на информационни и комуникационни технологии и качествен преподавателски състав) в образователната система с план за действие и задължителен мониторинг на изпълнението на стратегията. Съществуващият силно консервативен и затворен характер на системата създава реална опасност България да загуби сравнително добрите си конкурентни позиции по отношение на качеството на работната сила. Обучението по предприемачество следва да бъде задължителна дисциплина в повечето висши учебни заведения, като това е един от начините да се повиши предприемаческата култура на младите хора и да се стимулира процеса на създаване на иновативни малки и средни предприятия. Образователните институции трябва да инвестират в по-добър маркетинг на научно-изследователските си продукти. Това е важна стъпка в посока търсене на алтернативни източници на финансиране. Новата икономика на знанието е свързана с развитието на високотехнологични сектори, които създават висока добавена стойност, а това предполага достатъчно кадри в областта на инженерните науки, математиката, академичните и приложните изследвания. Ключово важно за повишаване конкурентноспособността на българския бизнес е реалното участие на образователната ни система и бизнеса в европейското изследователско пространство. БИЗНЕСЪТ Заедно с гражданското общество и държавата, съвместно с научните общности да уточни кръга на компетентностите и личностните качества, от които има потребност и да ги предложи при изработването на образователните стандарти и учебни програми. В това отношение модел за следване е Кръглата маса на европейски индустриалци от Лисабон 1995 г., на която е приет заключителен документ за компетентностите и личностните качества, необходими на гражданина на Европейския съюз. в момента Европейската комисия разработва обща рамка на образователните компетентности на гражданина на Европейския съюз. Съвместно с образователните структури да изгради консултативни центрове за професионална реализация и кариерно развитие към висшите училища, с което ще се улесни преходът от университета към работното място. Въвеждането на ежегодна класация на бизнеса (местни и чужди инвеститори) за най-елитните университети и професионални училища в страната, които предлагат най-качествено образование по различните специалности, ще създаде условия за по-висока конкуренция между университетите. Силен стимул за непрекъснато подобряване качеството на обучението би могло да бъде обвързването на класацията с възможност за изпълнение на съвместни проекти между бизнеса и елитните образователни институции. Все още силно се подценява ролята на НИРД за повишаване конкурентноспособността на българския бизнес и икономика като цяло. Необходимо е да се увеличат както държавните инвестиции в областта на фундаменталните изследвания, така и да се насърчат частните инвестиции на бизнеса и образователните институции в областта на приложните изследвания. Необходими са технически и технологични нововъведения, за да може българският бизнес да посрещне успешно предизвикателствата на пазарните сили в ЕС. Следователно, персоналът, зает в НИРД, в областта на техническите науки трябва да се увеличи. За да осъществи успешен преход от конкурентен модел на сравнителни предимства към модел на конкурентни предимства, българският бизнес следва да инвестира в подобряване на фирмените стратегии, което включва преди всичко осигуряване на професионален мениджмънт, инвестиции в непрекъснато подобряване квалификационното равнище на работниците и служителите, ефективно използване на информационните и комуникационните технологии и създаване на добро сътрудничество с образователните институции за създаване и внедряване на иновации. ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО Заедно с бизнеса и научните общности да предефинира основните задачи пред образованието и да очертае ясно социалните му функции. Постигането на консенсус, съобразен с насоките зададени от европейската рамка на образователните компетентности е задължително условие за успешна образователна реформа. Да изпълни с ново съдържание институциите за граждански контрол над образованието и преди всичко на Училищните настоятелства като ги превърне в основния фактор за регулацията на образователния процес, заменяйки държавата във функцията й на работодател по отношение на учители и директори на училища. Непровителствените организации да се включат активно в разработването на стратегии и програми за провеждане на образователната реформа, както и при реализацията на алтернативни програми за формиране на компетентности. Съвместно с бизнеса активно да контролира качеството на образователния продукт чрез различните системи на мониторинг. . . . В хода на изследванията и анализите авторите на доклада констатираха пълна или значителна липса на данни и изследвания, които да осветлят отделни аспекти от изучавания проблем. Ето защо се обръщаме към организацията възложител, както и към други заинтересовани организации, с предложението да подкрепят и изследователски проекти, които ще дадат повече яснота за връзката между образование и общество. По този начин ще се разкрият по-големи възможности за вземане на адекватни решения в областта на образователната политика. Прилагаме кратък набор от теми за анализ и изследване, във връзка с проблеми, за които напълно или в значителна степен, липсват емпирични данни: 1. Образователните (де)мотивации като част от семейната стратегия за възпроизводство в България 2. Лисабонските критерии и общата рамка за образователни компетентности на европейския гражданин и готовността на българското училище да ги покрие. Механизми и методи за проверка. 3. Образователни потребности на различни социални групи в България – количествени отношения, регионално разположение. 4. Принципи за изграждане на образователните програми. Нова организация на образователния процес чрез преодоляване на традиционното разделяне на знанието по дисциплини и интегрирането му около функционални компетентности. 5. Стратификация на обществените групи по отношение функционалните роли в света на труда. 6. Задачи и функции на различните образователни степени. ВЪПРОСИ КЪМ ИЗБРАНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛИТИКАТА, АДМИНИСТРАЦИЯТА, ОБРАЗОВАНИЕТО И БИЗНЕСА ОТГОВОРИ: А. ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БИЗНЕСА – РАБОТОДАТЕЛСКА ОРГАНИЗАЦИЯ 1. Как оценявате компетентностите на днешните младежи, завършващи училище и ВУЗ (Възможни отговори: да, не, донякъде) - способни да мислят чрез решаване на проблеми; - донякъде - способни да намират изход от различни ситуации; - донякъде - можещи да преодоляват утвърдени мнения и разбирания по даден проблем, ако фактите и критическият им анализ ги подтикнат да променят схващането си; - донякъде - имат изградени способности и нагласи да овладяват непрекъснато нови компетентности, за да отговорят адекватно на динамичното развитие на социалната и технологичната ситуация; - донякъде - способни ясно, точно и разбираемо да представят своето мнение по даден въпрос, да обсъдят аргументирано чуждото мнение и да убедят събеседника си (аудиторията) в необходимостта от вземане на нужното решение? - не Каталог: wp-content wp-content -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца wp-content -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения wp-content -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране wp-content -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България Изтегляне 3.06 Mb. Сподели с приятели:
|