Проект на продукт 1 Проект на анализ на социално-икономическото развитие на България във връзка с изготвянето на Договора за партньорство

По отношение на механичния прираст на населението в периода 2007 – 2011 г. той е с отрицателни стойности, както и като цяло за периода 2000 – 2010 г. (-3,0 по Country Fact Sheet), т.е. наблюдава се емиграция на населението:

Общо за целия период от 2001г. до 2011г. в резултат на външна миграция постоянното население на страната е намаляло с 175 244 души. През 2010 г. 27 708 лица са заявили промяна на своя настоящ адрес от страната в чужбина. От тях близо 45% са мъже и 55% - жени. Близо 48% от емигрантите са на възраст 20 - 39 години. Във възрастовата група 40 - 59 години относителният дял на емигрантите е 31%. Най-младите емигранти (под 20 години) съставляват 15%, а тези на 60 години - близо 6%.

2. 
   Здравеопазване, спорт и физическа активност
   

Спрямо ЕС 27 за 2011 г. по индикатора „Достъпност до здравни грижи” България е на 3-то място, а по отношение на индикатора Превенция заема 12 място.

Разходите за функция „Здравеопазване” формират относителен дял от 12,4% в структурата на разходите по функции по консолидирания държавен бюджет за 2011 г. и 4,33% от БВП на страната.

Болестност и заболеваемост

През 2011 г. редица заразни болести в България са ликвидирани или сведени до единични случаи. Регистрирани са общо 58 259 случая на остри заразни болести (без грип и ОРЗ, туберкулоза, СПИН и полово предавани инфекции), с 10 580 по-малко в сравнение с 2010 г. (68 839 случая) – съответно заболеваемост 791,07‰ и 910,12‰.

По данни на НЦОЗА, през 2011 г. нараства болестността и заболеваемостта²⁸ от злокачествени новообразувания спрямо предходната година. Показателите са съответно – 3602,7‰ и 448,7‰ спрямо 3469,2‰ и 425,6‰.

Статистическите данни за хоспитализираната заболеваемост за периода 2005-2011г.²⁹ показват, че броят на хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения нараства от 1 614 313 (20 857,0‰) до 1 961 177 (26 688‰) общо, както и по възрастови групи. Най-голям е броят на хоспитализираните в стационарите на лечебните заведения на 100 000 население сред лицата над 65 годишна възраст (45 279.6), следва групата на децата от 0 до 17 години (25 079.2) и най-ниска е във възрастовата група 18-64 г. (21 768.9) – 2 пъти по-ниска от тази над 65 години.

По данни на НЦОЗА броят на лицата с първично определена трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане над 16-годишна възраст през последните години намалява и през 2011 г. достига 64 370 души, но се наблюдава увеличаване на броя на пожизнените лица с трайно намалена работоспособност В същото време следва да се отчете, че броят на освидетелстваните и преосвидетелствани лица с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане е значителен – през 2011 г. е 181 518 души, почти по равно разпределени между мъже и жени. Най-висок е относителният дял на тези лица от възрастовата група 50-59 години (38,3%), следвани от възрастта 60 и повече години (34,9%). Всяко четвърто лице с трайно намалена работоспособност над 16 годишна възраст е с над 90% трайно намалена работоспособност След 2008 г. се регистрира увеличаване на броя на децата до 16-годишна възраст, признати за лица с вид и степен на увреждане, който през 2011 г. е 4 797 деца (при 3 833 за 2010 г.) или 4,6 на 1000 население до 16 години (3.5‰ за 2010 г.). Най-голям е броят и делът на децата със степен на увреждане 50-70% – 1991 (41,5%). Всяко четвърто дете с увреждане е със степен 71-90% увреждане (24%), с най-тежката степен над 90% са 16.5%.

Броят на психично болните под наблюдение на психиатричните заведения намалява от 2075,2‰ през 2010 г. на 2060,8‰ през 2011 г. и това са предимно лица с умствена изостаналост, шизофрения, афективно разстройство и др.³⁰ Реалният брой на психично болните вероятно е по-голям, предвид промените в нормативната уредба, които отменят задължителния характер на регистриране и наблюдение на психично болните от психиатрични структури.

През 2011 г. продължава тенденцията на намаление на общия брой на децата, настанени в домовете за медико-социални грижи за деца. Към 31.12.2011 г. настанените в тях са 2 319, като респективно в сравнение с края на 2010 г. намалението е с 5,5%. Към 31.12.2011 г. коефициентът на институционализация на децата до 3-годишна възраст, изразен чрез отношението на броя на децата, настанени в ДМСГД към края на годината, на 1 000 деца от населението в тази възрастова група е 8,3 на 1 000 деца на възраст до 3 навършени години. В сравнение с 2010 г. коефициентът е почти без изменение, като причината за това е по-значителното намаление на броя на децата в тази възрастова група в страната.

По показателя „недостатъчна физическата активност” с най-висок дял сред страните в Европейския съюз е България (82,0%), следвана от Гърция, Унгария, Румъния, Италия, Полша и Латвия. Никога не са се занимавали със спортна дейност 58,0% от българите, регулярно я практикуват (5 и повече пъти седмично) едва 3% от тях³¹.

През последните десетилетия тенденцията в нивото на физическата активност на населението в България е неблагоприятна по отношение на всички възрастови групи^32,33,34,35. Изследване, проведено в над 100 държави в света за нивото на физическа активност на населението, показва, че България заема 76-то място – 26,8% (съответно 24,7% за мъжете и 28,8% за жените)³⁶.

Особено сериозен е проблемът с ниската физическа активност при децата в ученическа възраст. Национално представително проучване при ученици на възраст 6-19 г. през 2010-2011 г. показва, че с препоръчваната физическа активност от минимум 60 минути на ден са само 24% от изследваните деца, а 35% от децата са физически активни по-малко от два дни в седмицата³⁷.

Проведеното през 2011 г. национално проучване на храненето и хранителния статус сред 4 336 ученици на възраст 7-18 години показва, че при голяма част от учениците се наблюдава ниска физическа активност. Само 20-36% от момичетата и 37-47% от момчетата имат умерена до интензивна физическа активност почти всеки ден.

3. 
   Образование, професионални умения и учене през целия живот
   

Образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява през 2011 в сравнение с предходните години, следвайки ясно изразената тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование при същевременно намаление на броя на хората с основно и по-ниско образование.

Броят на учениците във всички видове общообразователни училища е 608.8 хил., от които 109.3 хил. в селата. В сравнение с предходната учебна година (2009/2010 г.) броят на учениците в общото образование намалява с 6.7 хил., или с 1,1%.

Общият брой на учащите в професионалното образование и обучение през 2010/2011 учебна година е 145.7 хил. и в сравнение с предходната учебна година намалява с 15.8 хил., или с 9,8%.

През учебната 2010/2011 година общообразователни училища са напуснали по различни причини 14.5 хил. ученици, от които 12.3 хил. учащи се в основното образование. Най-голям е относителният дял на учениците, които са напуснали по семейни причини - 6.9 хил., или 47,5% от общия брой на напусналите, следван от заминалите в чужбина – 31,8%, и на напусналите поради нежелание да учат – 14,9%.

През 2010/2011 учебна година в училищата и паралелките за деца със специални образователни потребности учат общо 4.4 хил. деца, или с 0.1 хил. (3,2%) по-малко в сравнение с предходната учебна година.

През 2011 г. по отношение на структурата на професионална ориентация на лицата, което е водещ фактор за развитието на пазара на труда и по-специално предлагането на квалифицирана работна ръка, най-висок е делът на завършващите в областта на стопанските науки и администрацията (32,5%), следван от този на завършващите в областта на науки за обществото и човешкото поведение (15,8%), технически науки и технически професии (11,4), педагогически науки (5,6%) и здравеопазване (5,5). Тази структура на вливащите се млади специалисти на пазара на труда се запазва и през предходните четири години.

Образователно ниво на населението

Към 1.02.2011 г. броят на лицата с висше образование е 1 348.7 хил., или всеки пети (19,6%) е висшист, a лицата, завършили средно образование, са 2 990.4 хиляди (43,4%). Делът на лицата с начално и по-ниско образование е 13,9% (или всяко седмо на 100 лица). Образованието на мъжете като цяло е малко по-високо от това на жените поради по-големия относителен дял на мъжете със средно и по-високо образование – 63,6 срещу 62,4%. Жените обаче завършват значително по-често висше образование от мъжете, като към същия период с висше образование са 791.8 хил. жени (22,3%), а мъжете висшисти са съответно 556.9 хиляди (16,7%).

Тенденцията е делът на завършващите висше образование да нараства като спрямо 2000 г. техният брой се е увеличил с 16,35%, достигайки до 64 043 души през 2011 г. спрямо 46 718 души през 2000 г. По данни на НСИ най-осезателно се увеличава техният брой през 2008 г. (54 910 души), 2009 г. (57 803 души) и 2010 г. (60 523).

През учебната 2011/2012 г. студентите - български граждани, в университети и специализирани висши училища, са 253.2 хил., или 95,9%, което е със 7.6 хил. повече в сравнение с учебната 2010/2011 година. Броят на чуждестранните студенти е 10.8 хил., или с 8,1% повече от предходната.

По данни от 2011 г. 40,1% от населението в селата е с високо образование (средно и висше), докато в градовете този процент е 71,6%.⁴⁰

Относителният дял на населението във възрастовата група 25-64 навършени години, участващо в образователния и обучителен процес е непроменен за последните две разглеждани години (2010 – 2011 г.) – 1,2%. По данни от Country Fact Sheet за България за 2010 г. разпределението на тези лица между групата на тези с ниско образователно придобито ниво и с високо образователно придобито ниво е съответно 20,6% (за ЕС 27 – 27,3%) и 23,2% (за ЕС 27 – 25,9). Страната е на задоволително ниво по отношение на ниско придобиваното образователно ниво, тъй като е 6,7% по-добре от средното равнище за ЕС, но също така е и под средните нива на придобиване на високо образование.

Преждевременно напускащи образователната система

За 2011 г. лицата, които са „рано напуснали образование и обучение” представляват 12,8% от общо учащите се. За 2010 г. по Country Fact Sheet този процент е 13,9%. Положителна и трайна е тенденцията по отношение на редуциране на този процент, като за периода 2008 – 2011 г. той спада с 2,0 п.п. По полово разпределение водещо е мястото на жените, от които 13,7% са преждевременно напуснали образователната система през 2011 г., 14,5% - през 2010 г., 15,8% - през 2009 г., 15,5% - през 2008 г. При мъжете процентите са съответно: за 2011 г. – 12,0%, за 2010 г., - 13,2%, за 2009 г. – 13,7%, за 2008 г. – 14,1%.

Средната продължителност на образователния процес за ЕС 27, измерена в години, е 17,3 за 2010 г., докато за България тя е 15,8. В страните от ЕС се отчита трайна тенденция на запазване и леко покачване на средния брой години, прекарани в учебни заведения в периода 2000 (16,7 години) – 2010 г. (17,3 години). Аналогична е картината и за България, съответно през 2000 г. е 14,2 години, достигайки през 2010 г. до 15,8 години.

При последното преброяване относителният дял на неграмотните лица (неумението да се чете или пише) е 1,7% от населението на 9 и повече навършени години, или един на всеки 60 души е неграмотен. Жените са с доста по-висок относителен дял на неграмотните (2,0%) в сравнение с мъжете (1,3%).

През 2011 г. за първи път се отчита броят на лицата, които никога не са посещавали училище Броят на тези лица е 81.0 хил., или 1,2% от населението на 7 и повече навършени години. Тревожен е фактът, че те никога не са се включвали в образователната система.⁴¹

За същата година са налице значителни разлики в относителния дял на неграмотните лица при трите основни етнически групи – при българи 0,5% са неграмотни, при турската етническа група – 4,7%, и при ромската – 11,8%. При групата на децата от 7 до 15 години включително – при ромския етнос 23,2% от тази възрастова група не учат, при турската етническа група този дял е 11,9%, а при българската – 5,6%.

Всеки пети от младежите до 24 годишна възраст има по-ниско от средно образование.

По данни за 2009 г.⁴² в сравнение със страните от Европейския съюз България е на последно място по възможности и умения за четене на ученици на възраст над 15 години (41,0% при средно за ЕС 27 19,6%). Това е представлява изключително висок риск за икономиката, тъй като нивото на компетентност и възможностите за професионална реализация на бъдещите участници на пазара на труда са с тенденции към ограничаване.

4. 
   Заетост и пазар на труда
   

Населението в трудоспособна възраст (15 – 64 навършени години) към края на 2011 г. е 4 523 хил. души, или 61.7% от цялото население. Над трудоспособна възраст (65+ години) са 1 760 хил. души, или 24.0%, а под трудоспособна възраст (до 15 годишна възраст) - 1 045 хил. души, или 14.3% от населението на страната. Тенденцията е населението в трудоспособна възраст да намалява (2008 г. – 63,2%, 2009 г. – 63,1%, 2010 г. – 62,7%), поради отрицателния баланс при възпроизводството на трудовото население, дължащ се на спад в раждаемостта и увеличаващата се средна продължителност на живот, респективно покачващите се граници за пенсионна възраст. Друг съществен фактор е трайно установения процес на емиграция на населението в трудоспособна възраст с цел намиране на по-добра професионална реализация и възможности за по-добро заплащане на труда.

Към 31.12.2011 г. в страната има 3 321 хил.⁴³ икономически активни лица и 3 025 хил. икономически неактивни лица на 15 и повече години или 52,33%⁴⁴ представлява работната сила на страната за 2011 г. През периода 2007 – 2011 г. тя отбелязва тенденция за намаляване, като нивото от 2011 г. е най-ниското. В абсолютен брой по години икономически активните лица са: за 2007 г. – 3 492.8 хил., 2008 г. – 3 560.4 хил., 2009 г. – 3 491.6 хил., 2010 г. – 3 400.9 хил. Снижаване с 0,7 п.п. спрямо 2010 г. се наблюдава и при общия коефициент на икономическа активност, достигайки 51,3%.данните в таблица.

Коефициентът на икономическа активност при лицата в трудоспособна възраст⁴⁵ за 2011 г. е 66,0% (69,6% за мъжете и 62,4% за жените), като неговата негативна тенденция за последните няколко години (за 2007 г. – 66,3%, за 2008 г. – 67,8%, за 2009 г. – 67,2%, за 2010 г. – 66,5%) се дължи както на намаляване на броя на лицата в трудоспособна възраст, така и на икономически активните лица в същата възрастова група.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.). Към 31.12.2011 г. 100 лица излизащи от трудоспособна възраст се заместват от 68 лица, влизащи в трудоспособна възраст, докато за 2010 г. са били 74, за 2009 г. – 82, за 2008 г. – 91 лица. Негативната тенденция е резултат от влошените демографски процеси и същевременно с това се дължи на интензивния емиграционен процес на лица във възрастовата група 20 – 39 годишна възраст.

Коефициент на заетост

През 2011 г. общият брой на заетите лица достига 2 949.6 хил., или с 1,1% по-малко в сравнение с 2010 г. (по данни на НСИ за 2010 коефициентът на заетост е 46,7%, 3052.8 хил.), като общата тенденция е за намаляване на заетите лица. Мъжете са 49,6% (за 2010 г. – 51,3%) общо заетите, а жените – 41,9% (за 2010 г. – 42,4%). Въпреки предприетите мерки и програми за насърчаване на заетостта през 2011 г., и в частност тази при жените, както и през предходния двугодишен период (2009 – 2010 г.) се запазва тенденцията на търсене на работна сила за нискоквалифицирани, физически дейности, подходящи за мъжкия пол.

Спадът в заетостта в условията на ръст на БВП се дължи на общия нисък икономически растеж, значителното свиване на бизнеса, особено при МСП и относително бавното възстановяване на вътрешното търсене.

Коефициентът на заетост на населението в трудоспособна възраст е 58,5%, или с 1,2 п.п. по-нисък в сравнение с 2010 г. (59,7%) и с 4,1 п.п. в сравнение с 2009 г. (62,6%). Запазва се пропорционалното разпределение в полза на мъжката заетост.

Фигура 1. Разпределение по пол на заетите лица за периода 2007 – 2011 г., хил. души

В структурата на заетостта по пол⁴⁷ от 2009г. насам се наблюдават положи­телни промени по отношение на жените. Повече от половината от всички заети лица продължават да са мъже, но техният дял продължава да намалява – 52,1% (1536.3 хил. души), при 52,7% през 2010г. През 2011г. жените представляват 47,9% (1413.3 хил. души), при 47,3% през предходната година. Коефициентът на заетост на мъжете е 49,6% (при 51.3% през 2010г.), а на жените – 41,9% (при 42.4% през 2009г.), като се отчита спад, съответно с 1,7 и с 0,5 процентни пункта.

Данните за образователната структура⁴⁸ на заетите показват намаление на за­етостта при всички категории лица, като се запазва правопропорционалната зави­симост между степента на образование и величината на коефициента на заетост. Амплитудата между двете крайни стойности (за лицата с висше образование и за лицата с начално и по-ниско образование) остава значителна – 60,7 п. п., при 61,6 п. п. през 2010г. През 2011г. тя е по-малка, защото заетостта в групата на лицата с висше образование е намаляла с по-висок темп, отколкото при лицата с начално и по-ниско образование.

Заетост на трудоспособното население и по статус

Таблица 2. Възрастова структура на трудоспособното население за периода 2007 – 2011 г., %