Проектиране на технологичен процес за изработване на М850Е



страница2/3
Дата19.10.2018
Размер256 Kb.
#91149
1   2   3

Технически данни


Консумирана мощност

W

850

скорост на въртене на празен ход

min-1

10000

диаметър / дебелина на диска

mm

125/6

присъединителна резба на вретенето




М14

тегло

kg

1,7

4 Технологичност на конструкцията

4.1 Определение за технологичност .Фактори влияещи върху технологичноста на конструкцията .Избор на фактори оказвашти влияние

Конструктивното решение на ВСЕкИ един детайл, възел или ЦЯЛОТО изделие Е от ОСОбЕНО важно значение, тъй кАТО въз основа на него СЕ търси най-ПОДХОДЯЩИЯТ ТЕХНОЛОГИЧЕН вариант за реализиране™ им. В този смисъл В процеса на ПРОЕкТИРАНЕ И кОНСТРУИРАНЕ на изде­ЛИЯТА ТРЯбВА да се постигне взаимно УДОВЛЕТВОРЕНИЕ между фУНкЦИОНЯ ното ИМ предназначение и минималните разходи за тяхното производся во. ВСИЧкО ТОВА дава ПРАВО да се предявят определени претенции къи

кОНСТРУкЦИЯТА, кОИТО са известни кАТО технологичност на кОНСТРУк­ЦИЯТА. Следователно създаването на високотЕхнопогичнд конструкция

ТРЯбВА ДА се разглежда кАТО единство на ПРОЕкТИРАНЕ, производство И ЕкСПЛОАТАЦИЯ, кОЕТО ОТ СВОЯ СТРАНА предполага кОМПЛЕКСЕН подход за ОЦЕНкА на разходите В УкАЗАНИТЕ ЕТАПИ. ЕДНА ТАкАВА ПОСТАНОВкА ПРЕД­ПОЛАГА невъзможността за прилагане на приоритетност кЪМ ОТДЕЛНИТЕ случаи, ЗА кОЙТО И ла Е етап за СМЕТкА НА останалите. ОТ друга страна прилаганеот на кОМПЛЕкСНИЯ ПОДХОД ВОДИ ДО известно огранича­ВАНЕ на възможностите ЗА рационални решения по отношени технологич­НОСТТА на кОНСТРУкЦИЯТА.

Изложените съо6раЖения позволяват да се направи извода, че оценяване технологичността на дадена конструкция обезателно трябва да се свърже с сбема на производството. това означава, че една кон­струкция ако е удачна за масово производство, то тя би била непод­ходяща за серийно и изобщо неприемлива за единично производство, тази взаимна връзка предполага използуването на различни технологични ре­шения водещи до наличието на разнообразна степен на механизация и автоматизация на отделните процеси, същевременно не трябва да се смята, че всяка една нова конструкция е необходимо да се съсбразява със съществуващата технология в съответното звено от електропромиш-леността. Противното би довело до игнориране на възможността за конструктивно и технологично развитие. Предлагането на нови конст­руктивни решения води ДО използуването на нови материнето на ВИСОкОПРОИЗ-водителни технологии, следователно И кОНСТРУкЦИЯТА И технологията СЛЕДВА да съответстват на ДИНАМИкАТА на развитие на производството.

4.2 Видове оценка качествена и количествена
технологичността на конструкцията характеризира голямото РАЗнообрдзиЕ от свойства на всякд една конструкция, които се ПРОЯ­ВЯВАТ в различни НАПРАВЛЕНИЯ.ЕТО ЗАЩО ВЪЗНИкВА НЕОбХОДИМОСТТА ОТ оценяване НА ТЕХНОЛОГИЧНОСТТА НА кОНСТРУкЦИЯТА, ОТ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТАкИВА ПОкАЗАТЕЛИ, кОИТО да ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА извършване на ТАкА-

ва оцЕнкА. Съгласно (2,5) технологичността на конструкциятд се

оценява НА ДВА ЕТАПА - ПРЕДВАРИТЕЛЕН (кАЧЕСТВЕН ВИД) И ЗАкЛЮЧИТЕЛЕН (кОЛИЧЕСТВЕН ВИД).

4.2.1.Качествена оценка (предварителна)

Качествената оцЕнкд на технологичността на конструкциятд се

бАЗИРА НА ОбЩИТЕ ПРИНЦИПИ ЗА повишаване ТЕХНОЛОГИЧНОСТТА, ЛИЧНИЯТ ОПИТ НА ПРОЕкТАНТА И СПРАВОЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ ДАННИ. ЕДИН ТАкЪВ ПОДХОД ГАРАНТИРА ЛОГИЧЕСкА ОбОСНОВАНОСТ на ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ ЕТАП, кА­ТО ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ ИГНОРИРА ИНТУИТИВНИЯТ СЛУЧАЙ НА оценяване, ВСИЧкО ТОВА ЩЕ бЪДЕ РЕАЛИЗИРАНО ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ СЕ ПОДбЕРАТ ПОД­ХОДЯЩИ ПОкАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНкА на отделните ФАкТОРИ на ТЕХНОЛОГИЧНОСТ. ТА. в /2/ СА посочени ТАкИВА, кОИТО МОГАТ ДА бЪДАТ ВЪЗПРИЕТИ - кА-ЧЕСТВЕНИ, ЕВТИНИ и ДОСТЪПНИ суровини И МАТЕРИАЛИ, ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ДРУИГ по-евтини материали С ПО-ДОбРИ фИЗИКО-МЕХАНИЧ-НИ СВОЙСТВА, ПРОСТИ геометрични ФОРМИ на ОбРАбОТВАНИТЕ ПОВЪРХНИНИ И ВЪЗМОЖНО по-ГОЛЯМ ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ на НЕОбРАбОТВАНИТЕ ПОВЪРХНИНИ, ЕДИНСТВО НА кОНСТРУкТИВНИТЕ, ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ И ИЗМЕРВАТЕЛНИТЕ бАЗИ, ТЕХНОЛОГИЧНОСТ НА ИЗПОЛЗУВАНИТЕ ЗАГОТОВкИ, т.Е. ВЪЗМОЖНОСТТА ИМ ЗА получаване ПО НАЙ-рационален начин С РАЗМЕРИ, ИЗИСКВАЩИ МИНИМАЛ-НИ разходи за ОбРАбОТВАНЕ. освен това Е посочено» ЧЕ СЕ препоръчва да СЕ използуват оценките: ДОбРА - лоша, допустима - недопустима.

независимо, че на този етап СЕ търси логическата ОбОСНОВА-
ност, кАТО най-СЪЩЕСТВЕН НЕДОСТАТЪк се явява неговата СУбЕкТИВНОСТ
И неопределеност. той НЕ Е В състояние да предложи ОЦЕНкА за ИкО-
НОМИЧЕСкИ ЕфЕкТ МАкАР, ЧЕ ПОСЛЕДНИЯТ ТРЯбВА да бЪДЕ решаващ
ИЗбОРА НА ОПТИМАЛНИЯ вариант

4.3 Количествена оценка на технологичността на детайли алгоритам за оценка



, където:

К.ТЧ – базов коефициент на точност на обработване; КТЧ – достигнат коефициент на точност на обработване.

От своя страна достигнатият коефициент на точност на обработване се определя от израза:



, където:

ТСР – среден клас на точност на обработване на детайла (на изделието); Ni – брой на размерните звена от даден клас на точност; Т – номер на класа на точност.

Количествена оценка на изделието -освен за отделните детайли, количествено оценяване за технологичността на конструкцията следва да се извършва и за цялото изделие. Това става посредством предварително разпределение на детайлите по определени признаци: по предназначение; рационално съчетаване на формата; клас на точност и грапавост на обработваните повърхнини; приемственост; използвани материали; сложност и взаимозаменяемост.

1)За детайлите разпределени по предназначение – основни, допълнителни, спомагателни и нормализирани, крепежни.

- коефициент за умело пространствено съчетаване на елементите от конструкцията на изделието: , където:



NДОП – брой на допълнителните детайли, близки до основните, без които не може да се изгради конструкцията; N - общ брой на всички детайли от различните видове.

- коефициент за използване на спомагателни и нормализирани детайли при оформяне на конструкцията: , където:



NСП – брой на спомагателните детайли, имащи второстепенна функция при изграждане на конструкцията; NН – брой на нормализираните детайли.

- коефициент за използването на крепежни детайли:



, където:

NK - общ брой на всички крепежни детайли.

- коефициент за икономичността на оформената конструкция:



, където:

NC – брой на специалните детайли; NОC – брой на основните детайли.

Конструкцията е по-технологична, ако стойностите на изчислените коефициенти са съответно КДОП=0,30,5; КСН2; КИК1; КИ.ОФ7.

5.Структyрна технолологична схема на изделието


абсорбер



001-

1




кутия

Л



001-

1


изолация






001-

1



Транспортен канал


Р

Л


001-

1

Издута ламарина

Ш

П



001-33

1



стъкло



Из

ряз




001-35

1




Плосък колектор



Сгл


001-28

1





6.Структорни технологични уравнения

6.1Структорни технологични уравнения

Tсл.к. = Ткут.. + Tиз+ Табср.+ Ттр.к.+ Тиз.л. + Тстък. + Тсглк


Tсл.к. - ТП на изработване на слънчев колектор

Ткут. - ТП на изработване на кутия

Тиз.- ТП на изработване на изолация

Табср- ТП на изработване на абсорбер

Т.тр.к. - ТП на изработване на транспортен канал

Тиз.л.-ТП на изработване на издута ламарина

Тстък..- ТП на зработване на стъклото

Тсгл-ТП на сглобяване

Тк-ТП на контрол

6.2 Структyрно технологично уравнение на възел


6.3 Структyрно технологично уравнение на детайла



, където:

ЧТП – частни технологични процеси, от които е съставен технологичния процес на детайл.

7. Техологичен процес сглобяване

7.1 Същност на технологичния процес на сглобяване определяне на основните тех. елементи оределяне на оснвните конструктивни елементи .Видове съединения



Сглобяване се нарича процесът на съединяване на детайлите във възли (възлово сглобяване) и на възлите в изделия (общо сглобяване)

Детайл се нарича елементарна част на изделието, изработена от един материал без използване на операции за сглобяване.

Възел се нарича елемент на изделието, получен от съединяването на два или повече детайли. Възелът може да се сглобява отделно от другите елементи на изделието. Той се състои или само от детайли, или от детайли и възли.

Базов (детайл или възел) се нарича елементът, от който започва сглобяването на възела или изделието. Така например статорното тяло е базов детайл при сглобяването на статорния възел, а статорния възел – базов възел при сглобяването на цялата машина.

Група се нарича се нарича разглобяемо или неразглобяемо съединение на съставни части на изделието, за които е целесъобразна самостоятелна организация на производството. Като група се дефинира също така съвкупността от съставни части на изделието, които изпълняват обща функция. Те се съединяват по между си или с други части на изделието. Групата се състои от детайли и възли и от подгрупи или само от детайли и възли.

Съединяването на детайлите и възлите може да бъде подвижно и неподвижно. Подвижно е например съединяването на ротора и статора на електрическите машини. Неподвижното съединяване бива разглобяемо и неразглобяемо. Сглобяването бива стационарно и поточно.

За да се анализира процесът на сглобяването на дадено изделие, неговата структура се представя нагледно чрез схеми на сглобяването. Използват се два вида схеми – схеми на сглобяваните елементи; технологични схеми на сглобяването. Схемите на сглобяваните елементи показват връзките между отделните детайли и разделянето на изделията на сглобявани единици. Те дават нагледна представа за възможността на изделията да се сглобяват и за тяхната технологичност. Технологичните схеми на сглобяване се съставят въз основа на схемите на сглобяваните елементи, като към тях се прибавят данни за изпълняване на операциите за сглобяване.

Видове съединения:

- в зависимост от свободата на относителното движение на сглобяваните елементи – подвижни и неподвижни;

- в зависимост от възможностите за разглобяване на възлите – разглобяеми и неразглобяеми;

- в зависимост от формата на сглобяваните повърхнини – съединени по равнини повърхности; цилиндрични съединения; сферични съединения; резбови (винтови) съединения; шлицови съединения и шпонкови съединения; сложни съединения.

- в зависимост от метода на осигуряване точността на съединенията при сглобяването – съединения, осъществени в условията на пълна взаимозаменяемост; съединения, осъществени в условията на непълна взаимозаменяемост; съединения, осъществени в условия на групова взаимозаменяемост; съединения, осъществени при взаимно нагаждане на детайлите; съединения, при осъществяването на които се предвижда регулиране на взаимното разположение на детайлите и възлите

7.2 Методи за постигане на функционална точност на изделието при сглобяване (три метода)-същност на методите ,избор и анализ на метода за сглобяване на изделието

В зависимост от обема на производството и характера на размерните вериги на изделията точността на сглобяването може да се осигури по няколко метода: метод на взаимозаменяемост; метод на подбирането (селекцията); метод на компенсирането.

Метод на взаимозаменяемостта.

За успешното прилагане на този метод е необходимо такова оформяне на конструкцията на изделията и такова разчленяване на сглобяваните елементи, при което се получават възможно по-прости размерни вериги на сглобяване, съставени от минимален брой звена. Важно условие за взаимозаменяемост е също така осигуряването на единство на базите за сглобяване и за механично обработване.

По метода на взаимозаменяемост сглобяването може да бъде:

- сглобяване при пълна взаимозаменяемост. Това означава, че исканата точност на затварящото звено се постига във всички сглобяеми изделия чрез включването в размерната верига на нейните съставни звена без каквото и да е избиране, подбиране или изменение на тяхната големина. Основни предимства са: сравнително просто постигане на исканата точност на затварящото звено, ремонтната дейност (на детайли и възли) се реализира лесно, използване на по-ниско квалифицирани работници при сглобяване на изделията. От друга страна, като известен недостатък може да се посочи изискването за по-голяма точност при изработване на детайлите. Този метод е намерил широко приложение в едросерийното и масовото производства. Така например, при синхронните машини статорите, роторите, лагерните щитове и т.н са напълно взаимозаменяеми.

- сглобяване при частична взаимозаменяемост. Това означава, че исканата точност на затварящото звено се постига не във всички, а в по-голямата част от сглобяваните изделия чрез включването в размерната верига на съставните и звена без каквото и да е избиране, подбиране или изменение на тяхната големина. За да се осигури размерната взаимозаменяемост на възлите и на изделията като цяло, трябва да се съставят и решат техните размерни вериги. Допуските, получени при решаването на размерните вериги, трябва да отговарят на следните изисквания:

1)Допускът на затварящото звено да бъде равен на сумата от допуските на съставните звена;

2)Допуските на съставните звена трябва да са в границите на икономичната точност на механичното обработване.

Метод на подбирането (селекцията).

Този метод се използва в случаите, в които е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно да се получи необходимата степен на точност на детайлите, осигуряващи тяхната взаимозаменяемост, и когато в процеса на експлоатация няма да се налага подмяна на детайлите. Съществуват два вида подбиране: групово и индивидуално.

При груповото подбиране постигането на исканата точност на затварящото звено се осъществява чрез включване в размерната верига на всяко изделие на съответните звена, принадлежащи към една от групите на които те предварително са разпределени. Следователно, тук детайлите се изработват със сравнително големи допуски и благодарение на предварителната им селекция по допуските на съответните размери, съединенията могат да имат много малки допуски на хлабините или стегнатостите. Това е основното предимство на този метод. Има и известни недостатъци: влагане на допълнителен труд за сортиране; изразходване на допълнителни средства за закупуване (изработване) на специални инструменти и уреди за измерване; съществува възможност да останат детайли, които не могат да се сглобят помежду си. Този метод намира приложение при изработването на големи електрически машини и апарати.

При индивидуално подбиране детайлите се комплектоват по двойки, като към даден детайл чрез измерване се подбира най-подходящият за сглобяване с него. Този метод се използва при неголям обем на производството и когато е необходимо да се получи възможно най-голямо еднообразие на съединенията.



Метод на компенсирането.

При този метод разликата между резултатната грешка на затварящото звено и грешката на звеното, допустима от условията на работа на изделието, се отстранява чрез компенсиране. Компенсирането може да се направи чрез снемане на стружки (нагаждане) или чрез изменение на размерите на някои от звената (регулиране).

Компенсирането чрез нагаждане може да осъществи чрез индивидуално нагаждане, чрез съвместно обработване на взаимносвързаните детайли. Предимството на метода е, че могат да се обработват детайлите с допуски, икономически целесъобразни за дадени производствени условия. Недостатък е необходимостта от влагането на допълнителен труд (най-често високо квалифициран) за нагаждане на размаха на компенсиращото звено, както и ниската степен на точност на нагаждащите повърхности. По тази причина то се използва сравнително рядко.

Компенсирането чрез регулиране е възможно, когато в конструкцията на възела (изделието) са предвидени регулируеми елементи. То може да осигури непрекъснати или дискретни стойности на регулираната величина. Извършва се по няколко начина:

1)Регулиране чрез преместване – използва се при съединяване на детайли с резба или с фиксиращи елементи (щифтове, шплинтове и др.);

2)Регулиране чрез поставяне на компенсиращи детайли – използва се, когато е възможно, чрез подлагане на шайби или подложки, за да се компенсира грешката на размерната верига;

3)Регулиране чрез деформация – използва се за регулиране на пружинната сила чрез изменение на предварителната деформация;

4)Автоматично компенсиране – използва се при съединенията, които имат саморегулиращи се елементи (за компенсиране на хлабините при зъбните предавки).

7.3 Организационни форми и технически схеми на сглобяване . .Единично производство

Според по горе посочените методи най-приложим остава метода на пълна взаимозаменяемос той е и най- разпространен и напално пасва за моето издели

Tехн.схеми на сглобяване тяло с капак се пребавя статорен възел след това се пребавя статорния пакет и изолацията до тук зглобяването е по метода на взаеменяемоста прибавяме и четкодърйателите по сащия метод следва вала които е чрез регулране с преместване следва колектора тои се изпалнява по пална взаемозаменяемостслед тожа се прибавя зъбната двойка с автоматично компенсиране и редуктурна кутия също по автоматично компенсиране

8. Проетиране на технологичен процес за конструктивен елемент за производство



8.1 Структорна технологична схема и уравнение на изделието



yкрепващ пръстен


Л



001-28

1







Тяло пластмаса


Л






Изолац.пластини

Р




001-28

1

001-28

1

















Колекторни пластини



Л



001-28

1



Колектор



Ш


001-28

1




ВАЛ



Р
С

Шл





001-28

1






Котвен пакет



Ш





001-28

1















































вентилатор



Л


001-28

1

Котвена намотка





001-28

1

лагер



Б
Д

С



001-29

1




Котвен възел



СГЛ
К

001-28

1



Е.и.с.

Л

Р


001

1


Ткот.в=Твал+Ткп+Ткол+Ткот.н+Тлаг+Твент+Тсгл+Тк

8.2 Характеристика на ЧТП за изработване на възела и отделните детайли


Котвеня пакет е изграден от няколко ЧТП шихтованите магнитни системи се изработват от отделни изолирани пластини или дискове от електро техническа стомана . Съставът , с-вата и означение на различните видове електрическа стомана се изучава в курсовете по проектиране на ел. машини и апарати . Най- често използванте форми на пластини за статорни и роторни пакети за електрически машини са дискове и сегменти за шихтовани магнитни системи също така и щанцоване полагане на изолация полагане на намотки в каналите и др.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница