Проектодоклад относно ролята на националния съдия в европейската съдебна система (2007/2027(ini)) Комисия по правни въпроси Докладчик: Diana Wallis pr ini
Обобщение и анализ на получените отговори10
Изтегляне 0.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Достъп до правото на Общността
- 3. Обучение по право на Общността
- 5. Позоваване на правото на Общността от страните
- 6. Националният съдия в качеството си на „първи съдия“ на правото на Общността
- 7. Мерки за гарантиране на по-добро разбиране и употреба на правото на Общността от националните съдии
- 8. Копие от въпросника, изпратен до националните съдии 1. Обща информация
- (а) Съпоставка между отговорите на „старите“ и „новите“ държави-членки
- (б) Вид на обхванати съдилища
- 2. Достъп до правото на Общността (а) Осведоменост за достъпа до правото на Общността
- (в) Правно езиково обучение
- 3. Обучение по право на Общността (а) Обща информация
- (б) Курсове на обучение, организирани от европейски органи
- 4. Преюдициалното производство (а) Осведоменост за производството
- (б) Практически опит във връзка с препращанията
- (в) Продължителност на производството пред СЕО
- (г) Преформулиране на препратени въпроси
- (д) Насоки за препращане на въпроси до СЕО
- (е) Въздействие на заключението на СЕО върху националните производства
Обобщение и анализ на получените отговори10ИНДЕКС 1. Обща информация (а) Съпоставка между отговорите на „старите“ и „новите“ държави-членки (б) Вид на обхванати съдилища
(а) Осведоменост за достъпа до правото на Общността (б) Езикови бариери
(в) Правно езиково обучение (i) Участие в правно езиково обучение на равнище държава-членка (ii) Институции, предоставящи правно езиково обучение 3. Обучение по право на Общността (а) Обща информация (б) Курсове на обучение, организирани от европейски органи
(а) Осведоменост за производството (б) Практически опит във връзка с препращанията (в) Продължителност на производството пред СЕО (г) Преформулиране на препратени въпроси (д) Насоки за препращане на въпроси до СЕО (е) Въздействие на заключението на СЕО върху националните производства (ж) Препоръки за подобряване на производството
5. Позоваване на правото на Общността от страните (а) Честота (б) Засегнати области (в) Защо такива области биват засягани пред националните съдии 6. Националният съдия в качеството си на „първи съдия“ на правото на Общността (а) Общи данни за отношението на съдиите (б) Преглед на отделни отговори
7. Мерки за гарантиране на по-добро разбиране и употреба на правото на Общността от националните съдии (а) Обобщение на предложенията (б) Подобрения във всички аспекти на обучението на съдии по правото на Общността
(в) По-добър достъп до информация
(г) Подобрения в начина, по който се създава законодателството на Общността
(д) Подобряване на езиковите способности на съдиите (е) Подобрения от националните органи и съдебната система
(ж) ЕС трябва да „действа по-малко и по-добре“
(з) Подобрения на равнище СЕО
(и) Обучение на адвокати (й) Промяна на основните характеристики на Съюза 8. Копие от въпросника, изпратен до националните съдии 1. Обща информация На 18 юли 2007 г. вашият докладчик изпрати въпросници до всички постоянни представителства за разпространение до националните съдии. Общият брой получени отговори надхвърли 2300, на осем езика на Общността. С цел практичност беше извършен първи подбор въз основа на пълнотата на получените отговори и за отразяване на възможно най-добрия баланс между държавите-членки. Общият брой обработени отговори като първа стъпка беше 1160, като останалите отговори и няколко въпроса бяха запазени за последващ анализ. Бяха получени отговори от всичките 27 държави-членки, като най-много от анализираните отговори дойдоха от Германия (44%), Полша (19%), Франция (6%), България (6%), Словения (5%) и Австрия (4%). (а) Съпоставка между отговорите на „старите“ и „новите“ държави-членки Значителна част от респондентите бяха от държавите-членки, присъединили се през 2004 и 2007 г. (37%) и поради това е налице приемлив баланс между тези отговори и онези на другите държави-членки (63%). (б) Вид на обхванати съдилища Въпросникът обхващаше широк спектър от съдилища, като най-големите групи бяха административни, трудовоправни, финансови, социални и трудови съдилища. 
Административни 2. Достъп до правото на Общността (а) Осведоменост за достъпа до правото на Общността Малка част от респондентите (8%) са заявили, че въобще не са осведомени за начина на достъп до източници на правото на Общността. От тези, които в действителност знаят как да получат достъп до правото на Общността, 18% редовно са осъществявали достъп до съдебната практика на Съда на Европейските общности (нататък наричан СЕО11), докато голяма част (65%) са правили това рядко, а 17% никога не са го правили. 
В рамките на ЕС бяха видни някои различия в осведомеността. Осведомеността относно достъп до правото на Общността липсваше повече в „старите“ държави-членки (10%), отколкото в „новите“ (5%). Въпреки това, измежду тези, които не са запознати как да осъществят достъп до правото на Общността, съдиите от „старите“ държави-членки са се консултирали със съдебната практика на СЕО по-често (вж. графиката по-долу).  
Отговорите се различаваха значително и по отношение на тематичната област на националния съд. Като пример, при съдиите, работещи в областта на интелектуалната собственост, съдиите, занимаващи се предимно с финансови или данъчни дела, и административните съдии (съответно 75%, 60% и 46%) има много по-голяма вероятност да се консултират със съдебната практика на СЕО редовно, отколкото при техните колеги в съдилища, занимаващи се с трудовоправни въпроси или социално право (съответно 20% и 25%). В заключение, нито един съдия, занимаващ се със семейно или наказателно право, не заяви че се консултира със съдебната практика на СЕО редовно. (б) Езикови бариери 39% от респондентите считат, че чуждите езици представляват пречка за достатъчна информираност за правото на Общността. (i) Съдебна практика от други държави-членки Основното оплакване засяга достъпа до чужди съдебни решения, включително като пример тези на върховните съдилища на всяка държава-членка. Няколко съдии споменаха факта, че техническите термини са особено трудни за разбиране на чужд език. Един германски съдия, специализиращ в областта на финансовите въпроси, изрази становището, че прочитането на решенията на съдилища в други държави-членки е от значение, но отнема толкова много време, че е почти неосъществимо с оглед на времевите ограничения на съдебната система. Френски съдия сподели, че не би се позовал на чужда юриспруденция или коментари поради риска от неточност или погрешно разбиране, които биха имали тежки последствия за засегнатите лица. Накрая, друг съдия изтъкна, че е изпитвал истински затруднения при прилагане на чуждо законодателство, когато последното е било установено от съответните стълкновителни норми. (ii) Проблеми при превода Много съдии от „новите“ държави-членки, по-специално Полша, Словения и Унгария, се оплакаха, че не цялата съдебна практика на СЕО е била преведена на техните езици преди датата на присъединяване. Няколко съдии от „новите“ държави-членки не бяха осведомени, че acquis, и по-специално съдебна практика на СЕО, са налични на техните собствени езици. Значителен брой съдии от множество държави-членки коментираха въпроса за превода на съдебни решения. Много съдии изразиха безпокойство по отношение на времето, необходимо за изготвяне на текстове на всички езици на дадено решение на СЕО или становище на генерален адвокат. Много съдии определиха качеството или надеждността на преводите на актове на Общността или съдебна практика на техните езици като незадоволително. Германски съдия също отбеляза някои несъответствия между текстовете на различни езици на един и същ акт на Общността. (iii) Сравняване на текстове на различни езици на актове на Общността Няколко съдии споделиха, че са изпитвали значителни затруднения при сравняване на текстове на различни езици на акт на Общността за целите на тълкуването, за да видят дали е съществувала необходимост от препращане за даване на преюдициално заключение. Обхватът и качеството на тази сравнителна процедура ще зависят от езиковите способности на съответния съдия. Няколко съдии споменаха тази процедура, заключавайки, че не са били в състояние да я извършат пълноценно (вж. също раздел 4, буква ж), точка ix) за подобен случай). (iv) Наличие на информация, различна от законодателство или съдебна практика Няколко съдии споменаха проблема с липсата на научни коментари по правото на Общността на техния език. Все пак бяха споменати няколко конкретни информационни елемента, като бюлетина на агенция на ЕС (OHMI12) и някои обяснения на законодателни предложения, предоставени от Комисията. (v) Неясноти в самото право на Общността Поставяйки настрана проблема с преводите, много съдии изразиха становището, че начинът на формулиране на правото на Общността е това, което най-много затруднява достъпа до него. Един съдия коментира, че неяснотите в правото на Общността като цяло го правят трудно за прилагане в национални съдилища. Подобен коментар беше направен по-настойчиво по отношение на стила на решенията на СЕО, и в частност на доводите или обосновката, които не винаги са ясно разбираеми за националните съдии (вж. раздел 7 по-долу). (в) Правно езиково обучение Средностатистически, само 20% от респондентите са вземали участие в поне един езиков курс, обхващащ правни въпроси. Тази стойност изглежда прикрива някои различия между държавите-членки, както може да бъде забелязано в графиката по-долу. (i) Участие в правно езиково обучение на равнище държава-членка 
Единадесет държави-членки бяха взети предвид в горната графика, като броят на респондентите от останалите държави-членки не беше определен като достатъчен за осигуряване на надеждни данни. От наличните данни може да се заключи, че степента на участие в такива правни езикови курсове остава относително ограничена във всички държави-членки (под 40%), че тя е ниска за повечето, но не за всички държави-членки, присъединили се през 2004 г., и че е много ниска (под 10%) за Румъния и България. (ii) Институции, предоставящи правно езиково обучение 
Горната диаграма показва, че голяма част от респондентите, които са изучавали чужда правна терминология, са направили това в университета, по принцип по време на тяхното следване на юридически специалности. Значителна част от тези лица са посещавали такива курсове, докато са учили в университет в държава-членка, различна от собствената, например, като част от програмата Еразъм или от програма за магистратура по право (LLM). Малка част (6%) са посещавали курсове, които не са били провеждани от университет, тяхно национално министерство или орган за съдебно обучение. Тези „други“ курсове са били провеждани от Британския съвет, Гьоте институт, Академията по европейско право, Европейската мрежа за съдебно обучение, ФАР и в един от случаите - от частен преподавател. Английският език е бил най-търсеният (53%), следван от френския като другия основен език (37%). Някои съдии посещавали курсове по испански и немски език (по 4% всеки), като други езици се срещат много рядко (вж. по-долу). 
3. Обучение по право на Общността (а) Обща информация 61% от респондентите никога не са посещавали европейска програма за обучение или някаква национална програма за обучение в областта на правото на Общността. 33% от респондентите са участвали в национална програма за обучение в областта на правото на Общността. 14% от респондентите са участвали в програма, организирана от европейски орган. В заключение, 10% от респондентите са посещавали както курсове, организирани от национални органи, така и курсове, организирани от европейски орган. Налице е ясна връзка между посещаването на национални и европейски курсове на обучение. Съдиите, които са посещавали курс, организиран от национален орган, е по-вероятно да са посещавали и курсове, организирани от европейски органи. (б) Курсове на обучение, организирани от европейски органи Най-често споменавани бяха семинарите и курсовете на обучение, организирани от Академията по европейско право в Трир. Европейската мрежа за съдебно обучение и нейната програма за обмен за съдии бяха често срещани, докато няколко съдии от „новите“ държави-членки са посещавали програми по TAIEX и ФАР (вж. по-долу). Няколко съдии повдигнаха въпроса за разходите, а голяма част изтъкнаха, че такива курсове не трябва да представляват лична финансова тежест за съответните съдии. Един германски съдия изрази становището, че покриването единствено на пътните разноски и разноските по настаняване е недостатъчно, тъй като самият курс на обучение е скъп. 
Забележка: тази класификация е чисто показателна, с оглед на това, че Академията по европейско право (АЕП) е организирала голям брой семинари от името на TAIEX и ФАР за „новите“ държави-членки, като пример. 4. Преюдициалното производство (а) Осведоменост за производството Явно мнозинство от респондентите съдии (54%) се определиха като запознати с производството за препращане към Съда на Европейските общности. Въпреки това се вижда също, че е два пъти по-вероятно респондентите да се определят като неосведомени за производството (32%), отколкото като много осведомени (14%). Привидно съществуват широки различия между отделните държави-членки. В България, Белгия и Франция например, огромното мнозинство от респондентите (съответно 84%, 87% и 94%) са се определили като незапознати с преюдициалното производство. Респондентите от Австрия, Чешката република и Германия се определят като най-слабо незапознати за производството (съответно 12%, 13% и 18% от отговорите са „незапознат“). Видно е също, че държавите-членки с най-голям процент респонденти, определили се като много осведомени за преюдициалното производство, са Дания, Австрия и Швеция, т.е. това не са държавите-членки основателки на ЕС (вж. графиката по-долу). 
При сравняване на осведомеността за преюдициалното производство с областите, в които работят разгледаните съдилища, се вижда, че съдиите, специализиращи във финансово или данъчно право (напр. ДДС и т.н.) са по-наясно с производството (52% много осведомени, 48% осведомени и 0% неосведомени). (б) Практически опит във връзка с препращанията 123 респонденти съдии заявиха, че са извършили поне едно препращане за преюдициално заключение по време не професионалната си кариера. Това се равнява на малко повече от 5% от общия брой респонденти. Тази стойност беше разпределена неравномерно измежду държавите-членки, като Унгария се оказа единственият представител на „новите“ държави-членки, с шест препращания. Няколко съдии са обмисляли да направят препращане, а един съдия в социален съд се е въздържал от такова препращане, тъй като страните са се опасявали, че то може прекомерно да забави делото. Двама други съдии от първоинстанционен съд са имали желание да направят препращане към СЕО, но не са могли поради ограниченията на юрисдикцията на СЕО по силата на дял IV от Договора за ЕО, по-специално по отношение на въпросите относно имиграция. Повечето съдии дадоха относително подробни отговори на този въпрос, както може да се види на графиката по-долу. 
(в) Продължителност на производството пред СЕО Средната продължителност на преюдициалното производство беше 18,5 месеца. Тази стойност не може да се съпоставя със собствените статистики на СЕО, които се съдържат в неговите годишни доклади, тъй като някои от препращанията, взети предвид от съдиите в техните отговори по настоящия въпросник, датират от 80-те години на миналия век и преди това. Средната стойност, получена тук, е около един месец и половина под последната налична средна стойност за приключили дела от СЕО (19,8 месеца за 2006 г.)13. В един случай препращането е отнело над 35 месеца, докато в осем други случая то е приключило в рамките на една година. На въпроса дали считат конкретна част от преюдициалното производство за прекомерно дълга, повечето съдии (43%) са отговорили отрицателно. Значителна част от съдиите (36%) определиха, че производството като цяло е твърде дълго, като един съдия от Обединеното кралство заяви, че това би могло да се обясни с факта, че СЕО е претоварен с работа. Един шведски и един германски съдия са очаквали препращането да отнеме дълго време, тъй като зададените въпроси сами по себе си са били много дълги и сложни. Накрая, двама съдии определиха производството в техния случай като бързо, като едно от решенията е било издадено от СЕО без устно производство или становище на генерален адвокат. По отношение на отговорите, свързани с конкретни части от производството, най-критикуваната част беше устното производство, подчертано както от финландски, така и от германски съдия. Един германски административен съдия критикува продължителността на периода, в рамките на който държавите-членки могат да представят своите писмени наблюдения. В заключение, препращането на един от респондентите е било забавено от две последователни промени в разпределянето на неговото дело в рамките на структурата от състави на Съда на Европейските общности. (г) Преформулиране на препратени въпроси Само малка част от съдиите (11%), които са имали опит с преюдициално производство, заявиха, че техните въпроси са били преформулирани до известна степен от Съда на Европейските общности. Въпросите на двама съдии са били напълно преформулирани, като един съдия от Обединеното кралство определи това преформулиране като прекалено. Четири други препращания са били само леко преформулирани. В един случай съответният съдия изтъкна, че значението на въпроса е било допълнително подчертано с преформулирането от страна на СЕО. В друг случай, СЕО е обединил два въпроса в един. (д) Насоки за препращане на въпроси до СЕО 60% от препращащите съдии споделиха, че са разполагали с насоки за формулиране на своите препращания, докато 40% не са разполагали с такива насоки. Измежду тези, които не са разполагали с насоки, четирима съдии изтъкнаха, че такива насоки не са били нито необходими, нито уместни. Тези, които все пак са търсили насоки, са правили това по различни начини. Най-често използваният източник за насоки е бил други колеги в рамките на съдилището на съдията (29%). Интернет страницата на Съда на Европейските общности и бележката на Съда по въпроса (15%), обучение (13%), учебници и научни трудове (13%) фигурираха сред относително често срещаните отговори. Допълнителни споменати източници включваха собствената съдебна практика на СЕО (10%), доводите на страните (6%), съдебна практика от национални върховни съдилища (4%), предишен личен опит (4%), специализиран съдия или съветник в съда (4%), и накрая министерството на правосъдието (2%). Значителен брой съдии са търсили насоки от няколко от гореизброените източници. 
(е) Въздействие на заключението на СЕО върху националните производства Голямо мнозинство от респондентите (89%) са определили заключението на СЕО като директно приложимо спрямо фактите по делото, позволявайки сравнително безпроблемно приключване на преюдициалното производство. Един съдия изтъкна, че решението е било толкова ясно, че само разходите са останали за определяне на национално равнище. Малка част (11%) от респондентите не считат, че решението е довело до ясно решение на национално равнище. Един съдия определи отговора като напълно безполезен, а друг заяви, че ключов и изричен въпрос е бил оставен неразгледан от СЕО. Друг съдия изтъкна, че е най-добре на СЕО да се задават недвусмислени въпроси (въпроси с отговор „да/не“), за да се избегнат неясни отговори, които биха били трудни за прилагане спрямо фактите по делото. В три случая заключението е довело до промяна или премахване на национално законодателство, докато в два други случая националните съдии посочиха, че тяхното правилно прилагане на преюдициалното заключение е било отменено по-късно при обжалване. Един съдия определи това като „проблем на поколенията“, като апелативни или върховни съдилища не отдават достатъчно признание на върховенството на правото на Общността. Един допълнителен случай претърпя извънсъдебно уреждане, което премахна всяка необходимост от прилагане на преюдициалното заключение. Накрая, страните по два други случая предадоха допълнителни факти след заключението на СЕО, които го направиха неприложимо спрямо фактите. Каталог: RegData -> commissions -> juri -> projet rapport -> 2008 commissions -> Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) №223/2009 относно европейската статистика (com commissions -> Заседание Понеделник, 4 ноември 2013 г., 16. 15-18. 30 ч. Вторник, 5 ноември 2013 г., 00-12. 30 ч и 15. 30-19. 00 ч commissions -> {peti}Комисия по петиции {18/12/2012}18. 12. 2012 commissions -> Заседание Понеделник, 8 октомври 2012 г., 15. 00-18. 30 ч. Вторник, 9 октомври 2012 г., 00-12. 30 ч и 15. 00-18. 30 ч commissions -> {peti}Комисия по петиции juri -> Parlamento europeo 2008 -> European parliament juri -> {juri}Комисия по правни въпроси {03/01/2013 2013 juri -> {juri}Комисия по правни въпроси Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|