Проектодоклад относно ролята на националния съдия в европейската съдебна система (2007/2027(ini)) Комисия по правни въпроси Докладчик: Diana Wallis pr ini
(ж) Препоръки за подобряване на производството
Изтегляне 0.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5. Позоваване на правото на Общността от страните (а) Честота
- (в) Защо такива области биват засягани пред националните съдии
- 6. Националният съдия в качеството си на „първи съдия“ на правото на Общността
- (а) Общи данни за отношението на съдиите
- (б) Преглед на отделни отговори
- 7. Мерки за гарантиране на по-добро разбиране и употреба на правото на Общността от националните съдии (а) Обобщение на предложенията
- (б) Подобрения във всички аспекти на обучението на съдии по правото на Общността
- (в) По-добър достъп до информация
- (г) Подобрения в начина, по който се създава законодателството на Общността
- (д) Подобряване на чуждоезиковите способности на съдиите
- (е) Подобрения от националните органи и съдебната система
- (ж) ЕС трябва да „действа по-малко и по-добре“
- (з) Подобрения на равнище СЕО
- (и) Обучение на адвокати
- (й) Промяна на основните характеристики на Съюза
- 8. Копие от въпросника, изпратен до националните съдии
| (ж) Препоръки за подобряване на производството
Настоящият подраздел трябва да се разграничава от подразделите по-горе (раздел 4, букви б) до е)). В действителност тук са разгледани предложения за подобряване на производството от всички респонденти съдии, независимо от това дали са правили препращания или не. 210-те получени отговора са класифицирани в различни теми, които са допълнително развити по-долу. Както може да се види в графиката на стр. 19, съдиите предимно приканват за повече обучение и по-добър достъп до информация за производството (42%). Много голям брой респонденти (24%) критикуват продължителността на производството. Стилът и доводите на решенията на СЕО бяха критикувани от 10% от респондентите. Освен това, няколко съдии (6%) предложиха различни вътрешни реформи по отношение на СЕО. В заключение, равен брой съдии предложиха по-тясно участие на препращащите съдии в преюдициалното производство.
Най-често препоръчваното подобрение на преюдициалното производство (42%) беше свързано с обучението на национални съдии и по-добър достъп до информация за производството. Френски съдия заяви, че известно количество експертни познания по тематичната област и производството е съществена предпоставка дори само за обмисляне на препращане. Поради това, първата серия предложения се стремеше към премахване на „страха от неизвестното“, както се изрази един германски съдия. Това следва да включи случаите, при които съдии са били възпрепятствани дори да обмислят препращане поради липсата на експертни познания, но също и тези, при които едно препращане не е било извършено поради опасения за обявяването му за неприемливо от СЕО. Идеите включваха специализирани правни и езикови курсове на обучение с много силно наблягане върху конкретни аспекти (напр. литовските и естонските съдии бяха особено многобройни в предложението за практически работни срещи и хипотетични съдебни дела), правни публикации и посещения до Съда на Европейските общности. Някои от респондентите отправиха молба за основна актуална информация или редовен електронен бюлетин за висящи и приключили преюдициални заключения. Много призоваха за официален формуляр, шаблон или насоки за добри практики, които биха могли да използват при препращания. Първоинстанционен съдия от Германия препоръча изготвянето на наръчник за препращания за даване на преюдициални заключения, в сътрудничество с национални органи, в съответствие с практическите насоки, използвани за Директивата за събиране на доказателства14. Един съдия изтъкна, че производството би било по-удобно, ако има по-ясни указания за това как следва да се обобщават фактите в препращането. От друга страна, двама съдии от Франция и Полша при все това изтъкнаха, че са били напълно удовлетворени от официалните насоки, предоставени през 2005 г. от техните съответни министерства и налични в Интернет. Втора много често срещана тема беше опасението от дублиране на въпрос, който вече е препращан до СЕО. В тази връзка, един съдия предложи идея за създаване на атлас с въпросите, които вече са препращани, организиран по теми в съответствие с модела, разработен в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси15 . Друга идея предложи хоризонтален механизъм, който систематично да осведомява всички съдии в ЕС за препращания, направени в тяхната тематична област. Български съдия изтъкна, че процедурата за проверка дали дадени въпроси вече са били препращани следва при всички положения да се опрости. Германски патентен съдия изрази становището, че информацията за индивидуални препращания, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, е недостатъчна и следва да се допълни. Трета често срещана тема се изразяваше в желанието за възможност за получаване на всичката съответна информация по препращания за даване на преюдициални заключения през Интернет. Един полски съдия отиде по-далеч и предложи да има възможност за препращания по електронен път.
Възприеманата прекомерна продължителност на производството беше засегната много ярко в коментарите на съдии от шестнадесет държави-членки. Счете се, че тази продължителност оказва възпиращо въздействие върху използването на препращания. Много съдии заявиха, че са запознати с производството, но избягват да го използват именно поради въпросното забавяне. Например, австрийски съдия изтъкна, че такива забавяния са напълно недопустими в областта на социалното право. Един германски съдия от съд от по-висша инстанция сподели, че е имал особени затруднения при разбирането на причината за забавянето между края на устното производство и издаването на преюдициалното заключение, и че подобни забавяния в чисто национален контекст вероятно биха били определени като злоупотреба или закононарушение. Няколко съдии също промениха посоката на разсъжденията, за да заключат, че съществуващият неизползван потенциал сред националните съдии би означавал, че СЕО рискува да бъде отрупан с препращания, ако продължителността на процедурата се съкрати. Няколко съдии приканиха за конкретното ускоряване на производството в определени спешни случаи, като в областта на убежището. Един съдия изтъкна, че препращанията за даване на преюдициално заключение следва да имат приоритет над други видове дела пред СЕО, докато друг съдия изрази желание съществуващото ускорено производство да се използва по-често16. Малко съдии действително отправиха предложения относно това каква би следвало да е средната продължителност на едно производство. Все пак, един финландски съдия предложи 3-4 месеца, а шведски съдия предложи 7-8 месеца.
Стилът и съдържанието на решенията на СЕО бяха от особено значение за много съдии, предимно, но не само, от Германия. Най-честото оплакване беше свързано с езиковата яснота на решенията. Друга серия отговори беше свързана с прекомерната дължина на решенията. Един финландски съдия, например, изрази желание за по-кратки решения, по-близки до решенията на финландския върховен административен съд. Няколко съдии изразиха становището, че доводите на СЕО често са твърде общи или абстрактни, за да могат да се прилагат правилно спрямо фактите по национални дела. Няколко други съдии изразиха неудовлетворение относно начина, по който СЕО се отнася към прецеденти. Един съдия изрази желание решенията да бъдат по-изрични по отношение на начина, по който те са свързани с предишна съдебна практика, докато друг съдия изрази предпочитание за система, основана предимно на принципи, вместо на прецеденти. Накрая, един съдия предложи СЕО да се възползва повече от obiter dicta. При все това, не всички отговори по настоящата точка бяха оплаквания. Един съдия определи диалога на СЕО с националните съдилища като „стимулиращо различен“ от начина, по който нейният национален конституционен съд се отнася към съдиите, извършващи препращания.
Значителен брой съдии изразиха желание за по-тясна обвързаност на препращащия съдия по време на всички етапи на производството. Един финансов съдия от Германия заяви, че след разширяването рискът съдии, генерални адвокати или длъжностни лица на СЕО да участват в дадено преюдициално заключение, без да са запознати със съответната национална правна система, е дори по-голям отпреди. Съдията подчерта факта, че това често е ставало ясно едва след становището на генералния адвокат и тогава вече е било твърде късно националният съдия да отреагира. Поради това, този съдия препоръча официална възможност за коментари от препращащия съдия, макар и осъзнавайки, че това накърнява ускоряването на производството и поради това следва да се вмества в много кратък период. Няколко от респондентите се съгласиха в по-широк смисъл. Съдия от трудов съд препоръча задължителна консултация с препращащия съдия преди СЕО да може да преформулира някоя част от препращането. Друг съдия призова за „диалог“ за преформулиране на въпросите според нуждите. Допълнително предложение, отправено от двама съдии, се състоеше в покана за препращащия съдия да участва в устното производство с цел гарантиране, че заключението на СЕО остава уместно спрямо висящото национално дело. Един съдия, специализиращ по финансови въпроси, изрази желание за „специален стол“ за препращащи съдии, които полагат усилието да присъстват в СЕО за заседанието, и възможността да отговарят на въпроси от всички страни и да бъдат изслушвани от съдия-докладчика.
Съдии от множество държави-членки предложиха структурни промени в СЕО. Най-честото предложение беше да се насърчава специализацията на съдии на СЕО и да се създават специализирани състави в тази връзка. Беше определено, че това би направило решенията на СЕО по-приемливи за специализираните национални съдии. Датски съдия предложи прехвърлянето на компетентността за издаване на преюдициални заключения на Първоинстанционния съд в определени области, в които съдебната практика на СЕО вече е добре развита. Германски съдия от регионален върховен административен съд предложи по-тясното участие на генералните адвокати в националните производства, които са предмет на препращането. Един австрийски съдия отиде по-далеч и предложи първоинстанционни съдилища на Общността във всички държави-членки. Друга идея дойде от един германски съдия, който изрази желание съдиите на СЕО да се избират пряко от националните съдии, вместо да се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите-членки, както се прави в момента по силата на член 223, параграф 1 от Договора за ЕО. Накрая, двама съдии от върховни съдилища от различни държави-членки бяха на мнение, че СЕО следва да дава заключения само по най-съществените за правния ред на Общността дела, т.е. форма на изборна юрисдикция.
Малък брой германски и датски съдии, предимно от съдилища от втора инстанция, предложиха ограничаване на правото на първоинстанционните съдилища да препращат въпроси до СЕО. Един съдия изтъкна, че съдилищата от по-ниска инстанция следва да сезират съответните съдилища от по-висша инстанция, преди да имат право да препращат даден въпрос до СЕО. Друг съдия заяви, че съдиите от първа инстанция разчитат на механизма за преюдициално заключение като начин за избягване на необходимостта от вземане на решения по трудни дела. Един съдия предложи предоставяне на правомощия на страните за блокиране на решението на даден съдия да прави препращане.
Няколко съдии от Германия изразиха желание юрисдикцията на СЕО да бъде напълно разширена до областите, обхванати от дял IV от Договора за ЕО и дял VI от Договора за ЕС, в частност убежище и имиграция. Подобно на това, двама полски съдии призоваха своята държава-членка да направи декларация по смисъла на член 35, параграф 2 от Договора за ЕС.
Няколко отговора, предимно от „нови“ държави-членки, призоваха за създаването или подсилването на националните органи или помощни бюра, предназначени за подпомагане на съдии, възнамеряващи да правят препращане. Други изразиха предпочитание за идеята да има специализирани помощници в рамките на всеки съд, или в рамките на съдилищата от по-висша инстанция. Накрая, един магистрат, работещ в касационен съд, прикани за създаването на служба в рамките на Съда на Европейските общности, с която националните съдии да могат да се свързват пряко за по-добро ръководене на техните изследователски дейности.
Няколко от респондентите изтъкнаха, че критериите за прилагане acte clair следва да се облекчат, с оглед на все по-широкото и по-често прилагане на правото на Общността. Един съдия от върховен съд сподели мнението, че ако националните съдилища прилагат член 234, параграф 3 от Договора за ЕО стриктно в съответствие с критериите, установени в съдебната практика на СЕО17, последният би бил отрупан с молби от съдилища от по-висша инстанция. Първоинстанционен съдия сподели, че понятието за съд „чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право“ е неясно.
Един съдия изрази безпокойство, че германското процесуално право би позволило повторно констатиране на фактите, след като потенциално от първоинстанционния съд е било направено препращане за даване на преюдициално заключение. Този повторен преглед на фактите би застрашил полезността на заключението на СЕО, с оглед на това, че то би се основало на неактуален фактически състав. 
5. Позоваване на правото на Общността от страните (а) Честота При над хиляда отговора на този въпрос (1109) се вижда доста ясно, че страните рядко се позовават на правото на Общността пред национални съдии (вж. графиката по-долу). 
С помощта на претеглен показател графиката по-долу показва отляво надясно в нарастващ ред държавите-членки, в които страните най-често са се позовавали на правото на Общността според отговорилите съдии. Някои държави-членки не можеха да бъдат включени в тази графика поради липсата на достатъчно отговори. С изключение на Белгия и Португалия е налице относително ясна тенденция, че правото на Общността се изтъква по-често в „старите“ държави-членки. Забележимо е, например, че в България, Полша и Чешката република „никога“ не са правени позовавания на правото на Общността пред мнозинство от съдии. Общо казано, позовавания на правото на Общността са правени „рядко“ пред множество съдии, освен в Дания, Финландия и Швеция, където това се е случвало по-често. 
С помощта на същия претеглен показател също така се вижда, че правото на Общността е било най-често позовавано в съдилища, специализирани по финансови въпроси, административни въпроси и такива, свързани с интелектуалната собственост. 9% от всички респонденти отбелязаха, че правото на Общността е било изтъквано пред тях „често“ или „много често“. Въпреки това, тази стойност достига 41% за финансови съдилища, 28% за административни съдилища и 25% за съдилища за дела в областта на интелектуалната собственост. Освен това, отговорите също ясно показаха, че от колкото по-висша инстанция е съдът, толкова по-вероятно е пред него да се направи позоваване на правото на Общността. Тази тенденция става особено ясна при върховни и касационни съдилища, както може да бъде видяно на графиката по-долу. 
(б) Засегнати области 533-те анализирани отговора отразиха факта, че правото на Общността навлиза в множество и различни области на дейност на национално равнище. Две много често споменавани области са защита на потребителите (9%) и гражданско и процесуално право (11%). Политика на конкуренцията (9%), дискриминация на основание пол (8%), заетост (7%), основни свободи (6%), околна среда (5%), митници (4%) и ДДС (2%) също присъстват ярко в отговорите. Също е видно, че много съдии са споменали въпроси, свързани с убежище (3%). Съдиите, които са споменали селското стопанство, имаха предвид предимно общата организация на пазари, включително млечните продукти. Съдиите, споменаващи основните свободи, предимно цитираха проблеми, свързани със свободното движение на хора (свободното движение на работници и Директивата за правата на гражданите18). Бяха повдигнати няколко свързани въпроса, като командироването на работници, преносимостта на пенсионни права и социалното осигуряване. Беше споменато и свободното движение на стоки, по-специално фармацевтични средства, и свободното движение на услуги, особено здравни услуги и услуги, които могат да се предоставят без преминаване на граница (напр. хазартни услуги в Интернет). Свободата на установяване беше силно застъпена в контекста на прехвърлянията на предприятия. Бяха споменати няколко аспекта на политиката на конкуренцията: картели, вертикални ограничения, сливания и държавни помощи. Същото може да бъде споменато по отношение на правата на интелектуална собственост (дизайни, авторско право, търговски марки, патенти, Директивата за упражняването на права19). Бяха засегнати множество области, свързани със защитата на потребителите, включително пакетни пътувания, продажби по домовете, злоупотребяващи писма за „спечелени награди“ и обезщетения. В областта на гражданското и процесуалното право, съдиите споменаха признаването, компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела20, Римската конвенция21, давностните срокове, договорното право и законодателството на Общността в областта на връчването на документи, правната помощ22 и събирането на доказателства. Този граждански аспект също беше виден в честите позовавания на новия регламент Брюксел II23 и издръжките в контекста на делата по семейно право. Малък брой съдии, предимно от Румъния и България, се позоваха на Европейския съд по правата на човека и член 6 от Европейската конвенция за правата на човека. 
(в) Защо такива области биват засягани пред националните съдии 43 съдии предоставиха причини за позоваването на някои области от правото на Общността от страните преди тях. Несравнимо най-често даваният отговор (42%) беше свързан с очевидна или потенциална несъвместимост между директиви и национални мерки за прилагане. Румънски съдия коментира, че тази съдебна функция е важна за прилагането на правото на Общността в реални условия. В тази връзка имаше чести позовавания на директиви в областта на защитата на потребителите, включително Директивата за продажби от разстояние24 и въпроса за електронната търговия. Трудовото законодателство и дискриминацията също бяха споменати от няколко съдии в този контекст. Финландски съдия заяви, че причината за позоваване на правото на Общността в случай на дискриминация на основание пол се изразява във факта, че страните често допускат, че общностното право би им осигурило по-широки права отколкото националното законодателство. Правото на Общността също беше споменато като помощно средство за тълкуване на национално законодателство, което е непълно или недостатъчно. Първоинстанционен съдия от Германия изтъкна, че макар и директивите обикновено да се транспонират задоволително, хората често не осъзнават, че зад дадена национална мярка стои правото на Общността и поради това не успяват да забележат случаи на неправилно транспониране. Друг германски съдия, този път от регионален съд от по-висша инстанция, коментира, че националното законодателство често изостава от правото на Общността. Често срещано (14%) сред респондентите становище беше, че правото на Общността се споменава от страните в области, които по своя характер предполагат презгранична дейност или взаимозависимост между държави-членки (напр. митници, транспорт, търговско право, несъстоятелност, свободно движение на хора). Няколко съдии (14%) подчертаха факта, че когато Общността е издала много правни актове в дадена област, има по-голяма вероятност страните да са запознати с тях и да се позовават на тях. В тази връзка бяха споменати областите на екологичното право и телекомуникациите. Беше изразено подобно становище по отношение на наличието на голямо количество съдебна практика на СЕО в дадена област, на която може директно да се правят позовавания, например, относно конкурентно право или гражданско и търговско право. Според няколко от респондентите (12%), основната причина за позоваване на правото на Общността се състои в необичайно международните възгледи на някои страни по съдебни процеси и засегнатите финансови интереси. Становището беше изразено по отношение на свободното движение на стоки, правата на интелектуална собственост, конкурентното и дружественото право. По отношение на гражданското процесуално право в частност, 9% от респондентите изтъкнаха, че на равнище на Общността е било предприето действие за улесняване на достъпа до правосъдие и опростяване на работата на съдиите и поради това страните предпочитат да разчитат директно на инструменти на Общността. Двама словенски съдии заявиха, че такива инструменти повишават правната сигурност и прозрачността. Други съдии изразиха същото становище, особено по отношение на въпроси, свързани с екзекватура и несъстоятелност. Накрая, няколко съдии обясниха защо правото на Общността не е било позовано от страните, или защо страните всъщност са били много сдържани да се позовават на него. Публичните органи са правили това само, когато са специализирани в дадена област. Същото беше споменато за други страни, например, в областта на конкурентното право, където са замесени важни икономически интереси. Беше определено, че адвокатите се чувстват по-уверени по отношение на националната съдебна практика, която е по-добре известна и сигурна от правна гледна точка, както коментира един съдия. Друг съдия от германски съд от по-висша инстанция в граничен район сподели, че равнището на осведомеността за правото на Общността се различава много между отделните страни и това е основният фактор за определяне на честотата, с която се правят позовавания на правото на Общността. 6. Националният съдия в качеството си на „първи съдия“ на правото на Общността 853 съдии отговориха на този въпрос. Тъй като отговорите се различават значително по съдържание, те ще бъдат анализирани най-напред според някои показатели и след това под формата на тематичен преглед. (а) Общи данни за отношението на съдиите Първият показател има за цел да даде някаква представа за отношението на съдиите към играенето на роля в правния ред на Общността. Най-често срещаният отговор изразяваше сериозна ангажираност и силно чувство за отговорност, че правото на Общността вече е неразделна част от националния правен ред и трябва да се прилага, където е уместно (48%). Голям брой от съдиите (17%) изразиха безразличие към тази роля. Няколко от респондентите (13%) изразиха безпокойство по отношение на правото на Общността и малък брой (2%) действително имаха опасения от него. От друга страна, 8% от респондентите изразиха желание да научат повече за правото на Общността, а еднакъв процент бяха ентусиазирани за своята роля. Малък процент от съдиите (4%), включително един датски съдия, който има докторска степен (PhD) по европейско право, бяха много самоуверени в това отношение. Всъщност, един български съдия от регионален съд дори беше „горд“ с възможността за прилагане на правото на Общността, въпреки допълнителното предизвикателство, което това представлява. Вторият показател прави опит да измери възприеманата трудност на тази роля за националните съдии. Преобладаващото мнозинство от националните съдии беше на мнение, че тази задача е или трудна (52%), или много трудна (23%). От друга страна, малка част от респондентите бяха на мнение, че задачата е или относително проста (7%), или в действителност лесна (18%). Третият и последен показател се опитва да установи доколко съществена е тази роля за съдиите. В този случай отговорите също бяха особено ясни, като голямо мнозинство от съдиите изразиха становището, че ролята им на първи съдии на правото на Общността е или напълно несъществена в ежедневните им дейности (27%), или почти несъществена (26%), или незначителна (25%). Допълнителни 4% се определиха като незаинтересовани от правото на Общността, но изразиха надежда, че това ще се промени с времето, предвид на скорошното присъединяване на съответната държава-членка. Накрая, малцинство от съдиите (14%) счетоха тази роля като важна, а някои (4%) я определиха като ключова в ежедневните им дейности. Следователно, ако трябва да представим профил на един типичен първоинстанционен съдия въз основа на отговорите на този въпрос, той би изглеждал накратко по следния начин: „Гледам на себе си преди всичко като на национален съдия. Имам сериозно отношение към правото на Общността, въпреки че боравенето с подобно сложно законодателство е голяма отговорност. Също така, рядко го използвам в ежедневната си работа, тъй като страните почти не се позовават на него.” (б) Преглед на отделни отговори
Много голяма част от съдиите отговориха, че нито гледат на себе си като на първи съдии на правото на Общността, нито определят ежедневната си работа по този начин, тъй като националното законодателство вече е възприело правото на Общността. В действителност, много от респондентите, особено от Полша, изтъкнаха, че национално законодателство, което правилно прилага правото на Общността, напълно премахва необходимостта от използване на принципа на директен ефект на директивите. Поради това, повечето съдии бяха на мнение, че биха приложили правото на Общността пряко и независимо от дадена мярка за прилагане само, ако страните конкретно се позоват на него. Един германски административен съдия се определи като „посредник“ на СЕО за тези страни, които имат желание да достигнат дотам. Един полски съдия определи това отношение като „доста пасивно“ в тази връзка. Често срещано общо наблюдение се изразяваше в това, че нито страните, нито адвокатите някога са разчитали на правото на Общността до значима степен. В резултат на това, един полски съдия изтъкна, че присъединяването към Европейския съюз не е довело до никаква съществена промяна в ежедневната му работа.
Съдия от френски апелативен съд сподели, че много съдии все още не осъзнават, че правото на Общността се прилага отвъд презгранични дела.
Френски съдия коментира, че възприема правото на Общността „с опасения“, тъй като то представлява непознато законодателство, което е труднодостъпно и адвокатите имат дори по-големи затруднения в достъпа до него, отколкото съдиите. Това схващане беше повторено от един съдия от германски съд от втора инстанция, който изрази мнението, че терминологията, използвана в правото на Общността, е „чужда“ или „далечна“. Още едно често срещано безпокойство беше свързано с абсолютния обхват на вторичното законодателство на Общността и схващането, че то постоянно се развива и нараства в количествено отношение и по сложност. Няколко съдии, включително такива, които изразиха значителен ентусиазъм и интерес по отношение на правото на Общността, споделиха, че поддържането на актуални знания в специфични области е особено предизвикателно.
Съдиите често изразяваха безпокойство за факта, че натоварването им на работното място наистина прави всяко задълбочено разглеждане на въпрос, свързан с правото на Общността, много трудно, ако не и невъзможно. Това становище беше подкрепено от схващането, че трябва да се отдели значително повече време за получаване на задоволителна представа за определен аспект от правото на Общността, отколкото времето, необходимо за подобно действие в националното законодателство.
Няколко съдии бяха отрицателно настроени към въздействието на правото на Общността върху националното законодателство. Един германски съдия от финансов съд беше на мнение, че въздействието на правото на Общността повишава риска от „лоши“ съдебни решения и накърнява правната сигурност. В заключение, един съдия от трудов съд се почувства силно „провокиран“ от поставянето му в роля на участник в правния ред на Общността.
Един германски съдия отправи критика по отношение на факта, че първоинстанционните съдии рядко разполагат с техническите средства за боравене с правото на Общността, и инициативата най-често бива оставена на висококвалифицирани адвокати.
Няколко съдии, които никога не са изучавали правото на ЕС по време на своето обучение поради възрастта си, включително един френски съдия, заседаващ в апелативен съд, и един германски съдия в средата на шестдесетте си години, определиха правния ред на Общността като особено предизвикателство.
Няколко съдии от „новите“ държави-членки гледаха много в бъдещето. Например, един словенски съдия изтъкна, че тази специфична страна от работата на съдията би се разраснала естествено с течение на времето.
Няколко съдии изразиха чувство на несигурност при прилагане на правото на Общността. Правната традиция не е толкова позната и методите на тълкуване се различават от тези, които обикновено се използват. Един административен съдия сподели, че правото на Общността има измерение, което тя не може да обхване в ежедневната си работа.
От друга страна, едно порядъчно малцинство от съдии ясно изрази чувство на по-голямо удобство при наличие на пряк контакт с правото на Общността, определяйки това като „очевидна действителност“. Един италиански съдия заяви, че е добре запознат с последствията от това да бъде първи съдия на правото на Общността, но изрази само надежда, че колегите му в другите държави-членки са в същото положение. Друг от отговорилите съдии изтъкна, че макар и тази действителност да става все по-очевидна за съдиите, страните и адвокатите не следват примера непременно. Австрийски съдия, който призна, че първоначално е бил отрицателно настроен към правото на Общността, сподели, че колкото повече го е прилагал, толкова „по-очевидно“ е ставало то. Германски административен съдия отиде по-далеч, като определи ролята като „вълнуваща, но трудна“, тъй като правото на Общността все още е относително ново и не е подкрепено с подходящо обучение и литературни източници. Две административни съдилища в Германия изразиха становището, че е добре повечето въпроси по правото на Общността да могат да се изясняват незабавно на първа инстанция без множество обжалвания. Дори самото разглеждане на тези въпроси в национални съдилища от по-висша инстанция има отрицателно влияние, защото излишно забавя делата. Френски търговски съдия изрази мнението, че първоинстанционните съдии често са на „предната линия“ на правото на Общността и често са изправени пред опозиция от национални съдилища от по-висша инстанция. Друг германски съдия сподели, че е бил постоянно „съпътстван“ от правото на Общността. Макар че то не е заемало централно място (im Vordergrund), все пак винаги е присъствало в съзнанието му (im Hinterkopf).
Един френски съдия сподели, че трябва да се развият определени рефлекси, тъй като много от разпоредбите на правото на Общността трябва да се прилагат по собствена воля на съдията, вместо на една от страните.
Няколко от респондентите конкретно споменаха използването на инструменти в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси (член 61, буква в) от Договора за ЕО), в частност регламента Брюксел I, Директивата за правна помощ и Регламента за връчване на документи25. Един съдия по семейно право беше специално заинтересован от прилагането на новия регламент Брюксел II, тъй като той е донесъл видна „добавена стойност“ за европейските граждани.
Един съдия определи правото на Общността като особено жизненоважно в областта на защитата на потребителите, но също изтъкна, че повечето колеги на национално равнище не са успели да осъзнаят това.
Според двама съдии от различни върховни съдилища, понякога е трудно да се определи дали доктрината acte clair важи в определен случай. Като най-очевидна причина за това беше определен фактът, че е трудно да се установи дали някой национален съд в друга държава-членка е разглеждал подобен въпрос и какво е било решението му. 7. Мерки за гарантиране на по-добро разбиране и употреба на правото на Общността от националните съдии (а) Обобщение на предложенията 790 от респондентите предоставиха коментари или предложения по този отворен въпрос. Всеобхватно и непрекъснато обучение по европейско право през цялото образование и кариера на съдията безспорно беше най-често срещаното предложение (51,1%) и в тази връзка бяха направени много практически коментари (вж. по-долу – буква б)). На второ място беше призивът за повече или по-добра информация (21,5%) и предложения за начина на предоставяне на тази информация. Призивите за по-добро законотворчество на равнище Общност бяха често срещани (9,4%). В заключение, четири категории бяха горе-долу еднакво срещани: въпросът за езиковото обучение (4,4%), начинът, по който правото на Общността следва да се прилага на национално равнище (4,3%), призиви Европа да действа по-малко, но по-добре (4,1%) и накрая въпроси, свързани със СЕО и неговите решения (3,7%). На страница 44 може да бъде видяна графика, отразяваща тези резултати, в края на раздел 7. (б) Подобрения във всички аспекти на обучението на съдии по правото на Общността 
Преобладаващо мнозинство от респондентите в тази категория (75%) подкрепиха засилване на обучението по право на Общността на всички равнища. Най-напред, няколко съдии бяха на мнение, че правото на Общността следва да стане основен или задължителен курс в университетските програми по право, както вече е направено в някои държави-членки. Френски съдия изтъкна, че правото на Общността понякога не се застъпва в достатъчна степен в национални учебни планове в области, където компетентността на Общността е била широко упражнявана. Респондентите настояха дори повече за важността на обучението по право на Общността, особено по отношение на преюдициалното производство, когато стана въпрос за националните учебни заведения за бъдещи магистрати и съдии. Имаше няколко повтарящи се предложения по въпроса за професионално обучение на практикуващи съдии. Първо, обучението трябва да е безплатно за съдиите. Един съдия сподели, че такова обучение е от обществен интерес и представлява част от услугата, предлагана на обществото. Съдия от германски трудов съд изтъкна, че има голямо търсене за такива курсове, но че местата са ограничени и че от участниците често се изисква финансова вноска. Второ, обучението трябва да е редовно, или дори постоянно, като някои съдии считат, че то би било ефективно само, ако се направи задължително. Трето, общото обучение по право на Общността се търси предимно на национално равнище и възможно най-близо до работното място на съдията. Също така имаше значително търсене за по-специализирани курсове и тук се забеляза противоположна тенденция, като съдиите на места изразиха желание такива специализирани курсове да се организират на европейско равнище, например под формата на конференция с участници от други държави-членки. Четвърто, общото обучение трябва да достига до възможно най-голям брой национални съдии от съдилища от всички инстанции. Накрая, обучението беше определено от няколко съдии като важно поради мотивационни причини. Правото на Общността е внушително законодателство и курсовете могат да помогнат за преодоляване на някои колебания в тази връзка.
Голям брой предимно полски, но също унгарски, словенски, български, румънски и германски съдии изискаха националното обучение да е с по-голяма практическа насоченост и да набляга по-малко върху теорията. Това следва да включва решаване на казуси или работни срещи с експерти. Значителен брой съдии също изразиха желание да посетят институции на ЕС, особено СЕО.
Множество съдии от представителна извадка държави-членки отбелязаха важността на програмите за обмен за съдии в ЕС. Като най-важен аспект беше посочена възможността за обсъждане на въпроси от общ интерес със съдии от други държави-членки и запознаване с начина, по който тези съдии се справят с подобни проблеми в различен съдебен контекст. Според един германски съдия, обмените са от ключово значение за съдиите, „мислещи отвъд националните си граници“, които така разширяват своя кръгозор. Освен това, няколко нидерландски, белгийски, словенски и германски съдии изразиха личната си заинтересованост относно обучения на място в СЕО. Беше изразено и известно разочарование по отношение на възприемания недостиг на места за участници в програми за обмен. Например, един съдия изтъкна, че само съдии, работещи в правосъдното министерство, са можели да участват, докато друг съдия изрази мнението, че програмите за обмен са запазени за привилегирована отбрана група, но не посочи никаква конкретна причина за това. Настоящият раздел също включва отговори, които приканиха за повече контакти между националните съдии, като пример под формата на специализирани мрежи, но без действителен обмен. Германски съдия подчерта важността на наличието на лична, вместо анонимна, връзка със съдии в други държави-членки. Съдия от върховен съд коментира, че обмяната на мнения между съдии от целия ЕС е дори съществена с цел прилагане на доктрината acte clair, която изисква националните съдии да проверяват какви други резултати са постигнати от национални съдилища и дали има вероятност постигнатото разнообразие на тълкувателни заключения да накърни единното прилагане на правото на Общността. Един първоинстанционен съдия от Италия отправи препоръка за субсидиране на интернет форуми от ЕС за обсъждане на въпроси от общ интерес, и също подчерта, че чуждоезиковите умения на отделни съдии са определящ фактор и понякога пречка за влизане в такива взаимоотношения на транснационално равнище. Накрая, един шведски съдия настоя за програми за обмен като начин за намаляване на „опасенията“ от чуждото право, които понякога се изпитват от колеги. Въпреки това, такива обмени изискват лична ангажираност и дори вдъхновение. Няколко германски съдии предоставиха специфична обратна връзка за Европейската мрежа за съдебно обучение (ЕМСО). Един съдия е участвал в обмен и беше особено ентусиазиран от запознанството с аспекти на друга правна система и беше готов за бъдещи инициативи. Другите двама респонденти бяха удовлетворени от това, което ЕМСО предлага, но изтъкнаха, че наличните възможности са както недостатъчни, така и недобре познати за националните съдии.
Значителен брой съдии изразиха желание да станат свидетели на повече насърчаване на обща правна култура в Европа, от която правото на Общността съставлява неразделна част. Например, френски първоинстанционен търговски съдия коментира, че правото на Общността не трябва да се разглежда като област, запазена за отбрана група специалисти, а по-скоро като част от ежедневието на адвокати и съдии. Подобно на това, един германски административен съдия заяви, че правото на Общността трябва да присъства естествено в съзнанието на съдиите и обществеността. Германски съдия от финансов съд изрази становището, че всъщност съдията носи огромна отговорност по отношение на правото на Общността. В случаите, когато се засягат правата на гражданите, последните биха могли да разчитат на различни инструменти на Общността; но в случай на нарушение на Директивата за местообитанията26, например, околната среда не би могла да „реагира“ по същия начин и поради това съдията трябва да е особено бдителен. Друг съдия сподели, че националните възгледи за ролята на съдебната система следва да се сближат до известна степен, тъй като регионалните различия в момента са значителни. Беше изразен аргумент, че такова взаимно сближаване се е случило при адвокатите преди много време. Френски съдия изрази аргумент, че по-голямо взаимодействие между национални и общностни съдилища може да се окаже благоприятно за създаването на обща съдебна култура в Европа.
Въпросът за електронното обучение беше засегнат на места в получените отговори. Един словенски съдия изрази становището, че някои по-възрастни съдии са незапознати с новите технологии и предпочитат печатни материали. Няколко съдии все пак определиха глобалната мрежа като потенциално полезна среда за самообучение. Също беше подчертано, че това обучение следва да допълва, а не да бъде заместител на контактите лице в лице между съдиите.
Няколко съдии предоставиха специални коментари за семинарите, предлагани от АЕП. Обратната връзка се изразяваше в това, че такива курсове са или добри, или съществени, но и че въпросът с финансирането на участието в такива курсове трябва да бъде засегнат, което всъщност е същото становище, като изложеното по-горе по отношение на обучението като цяло.
Трима съдии предложиха идея за европейска агенция или орган, чиято задача да бъде предлагане на курсове на обучение по право на Общността на европейско равнище без заместване на главната роля на националните органи. Един португалски съдия прикани за задължителен характер на такива европейски курсове, както и националните органи на обучение впоследствие да вземат пример от предлаганите европейски курсове. Един съдия от върховен административен съд изтъкна, че създаването на такъв орган е от съществено значение за превръщане на правото на Общността в „живо законодателство“, т.е. законодателство, което се прилага на национално равнище. Респондентът отбеляза, че за жалост националните експерти по правото на Общността в администрациите и съдилищата често не са тези, които имат задача да прилагат правото на Общността в реални условия.
Френски съдия отправи препоръка за изучаване и до известна степен хармонизиране на техниките, използвани за изготвяне на съдебни решения във всяка държава-членка. (в) По-добър достъп до информация 
Много съдии призоваха за повече информация относно правото на Общността. Основното опасение се изразяваше в недостатъчното получаване на актуална информация в специфична област, с оглед на изключително бързото темпо на развитие на законодателството на Общността. Опасността от претрупване на съдиите с информация също беше подчертана от няколко от респондентите, според които трябва да се постигне равновесие между дълготрайна липса на информация, от една страна, и заливане с документи, от друга. Например, един австрийски съдия констатира, че информацията относно правото на Общността, налична в Интернет, е представена по несистематизиран начин, който затруднява преценката дали даден документ е най-новата достъпна версия или вече е стара версия. Беше поискана информация на родния език на съдиите. Често ставаше въпрос за специфична информация относно преюдициалното производство, както и информация относно последните промени в правото на Общността и разделянето на компетентността между държавите-членки и Общността.
Много съдии, особено от „новите“ държави-членки (в намаляващ ред по честота: Полша, Словения, Литва, Унгария) засегнаха няколко аспекта, свързани с научните среди и изследователските дейности. Един съдия от върховен съд отбеляза затруднения достъп до научни трудове, публикувани в други държави-членки. Финансов съдия от Германия беше на същото мнение и коментира липсата на презгранично сътрудничество за изследователска дейност в областта на правото на Общността. Освен това, книгите по правото на Общността бяха определени като скъпи и слабо разпространени сред обществеността. Полски съдия добави, че понастоящем нейният съд не може да си позволи да закупи такива книги заради техните цени. Респондентите бяха твърдо на мнението, че всички съществени научни коментари или книги следва да са достъпни на езика на съдията, независимо от степента на разпространение на този език. Един съдия призова за финансиран от Общността превод на подбрани качествени публикации. В заключение, един магистрат, работещ като съветник към касационен съд, и един първоинстанционен съдия насърчиха по-нататъшното развитие на научната литература в областта на правото на Общността. Според тях тази литература не е представена в достатъчна степен в националните правни списания например, и често се публикува с твърде голямо закъснение.
Значителен брой от респондентите приканиха за редовен бюлетин по въпроси на правото на Общността, но също и за съдебни решения в други държави-членки, свързани със съответната тематична област. Основният акцент беше за получаване по електронна поща, но няколко съдии изразиха предпочитание за версия на хартиен носител. Бюлетинът трябва да се изпраща редовно (напр. три или четири пъти в годината), в олекотен и сбит формат, и преди всичко да е ефикасно целенасочен и така напълно полезен за националните съдии. Съдия от съд от втора инстанция в Германия сподели, че един такъв специализиран бюлетин би насърчил съдиите да поддържат актуални знания в своите специфични области без да се налага да преглеждат купища от предимно неуместни материали.
Няколко съдии коментираха липсата на информация относно съдебната практика в други държави-членки. Те споделиха идея за база данни със съдебни решения, събираща решения или резюмета на решения от национални съдилища във връзка с правото на Общността. Съдия от върховен съд заяви, че такава обширна база данни в момента липсва, и че информацията относно чужди съдебни решения при всички положения следва да е безплатна и достъпна на автентичния език и на английски език. Други предложения включваха мрежа от национални бази данни и средство, позволяващо на националните съдии от всички държави-членки да публикуват своите съдебни решения в европейската база данни. Един съдия насочи вниманието към усилията на Международната асоциация на съдиите в областта на бежанското право, чиято база данни е имала затруднения поради липса на финансиране27. В заключение, германски съдия изтъкна, че базата данни Jurifast, достъпна на интернет страницата на Асоциацията на държавните съвети и върховните административни юрисдикции на Европейския съюз28, съдържа полезна информация относно съдебни решения в други държави-членки. Базата данни също предоставя добър преглед на висящи преюдициални производства и прилагането на преюдициални заключения от национални съдилища.
Няколко от респондентите от първоинстанционни съдилища във Франция и Германия приканиха за интегрирането на законодателството на Общността и свързаната съдебна практика в национални кодекси и практически наръчници и коментари, като се има предвид, че за момента то е слабо представено. Съдия от върховен регионален съд в Германия беше на мнение, че ако правото на Общността стане по-тясно свързано с националното законодателство в такива справочни книги, тогава то няма да се възприема като правен ред, който е напълно отделен от националните правила.
Няколко от респондентите призоваха за по-удобни за потребителите функции за търсене с цел достъп до законодателство и съдебни решения на СЕО. В тази връзка бяха представени различни предложения, включително търсене по ключова дума в рамките на съдебните решения, което да направи търсенето „по-ориентирано към проблема“, както и осъвременяване на външния вид на търсачките. В заключение, един от респондентите предложи съдебните решения да бъдат направени по-интерактивни, като на читателите се даде възможност за използване на препратките към дела във всяко решение и за автоматична връзка към това решение, вместо да се налага да провеждат ново търсене. Беше отправено допълнително предложение за обмисляне на публикуването на по-стари становища на генерални адвокати, които невинаги са налични в Интернет.
Гарантирането на по-голямо отразяване на правото на Общността в националните медии и обясняването на начина, по който това законодателство влияе върху ежедневието на гражданите в целия ЕС, бяха определени като важни аспекти от няколко съдии от Швеция, Кипър и Испания.
Като алтернатива на създаването на европейска база данни, както беше предложено по-горе в раздел 7, буква в), точка iv), двама съдии отправиха предложение за по-добро интегриране на функции за търсене в правото на Общността в добре познати и често използвани национални правни бази данни, като германската правна информационна система Juris. (г) Подобрения в начина, по който се създава законодателството на Общността
Значителна част от респондентите (71%) предложиха промени в законотворчеството на общностно равнище. Поредица от отговори настоя за повече яснота и систематичност на езика и структурата на законодателството. Много от респондентите споделиха желанието на първоинстанционен съдия от България за повече опростяване, по-малко двусмисленост и по-голяма точност в законодателството. Германски първоинстанционен съдия предложи избягване на прекомерно кръстосано позоваване на старо законодателство. Френски първоинстанционен съдия коментира, че сложността на актовете на Общността и формулировките понякога достигат „сюрреалистични“ равнища, и че Регламентът за сортовете растения29 и новият регламент Брюксел II са примери за това. Двама от респондентите коментираха, че прилагането ratione temporis на регламентите и особено на директивите е трудно за установяване и е представено по неудобен начин. Съдия, специализиращ по финансови въпроси, също отправи препоръка за съкращаване на официалните имена на директивите и регламентите, които бяха определени като неподходящи за позоваване в съдебни решения. Друго становище, изразено по отношение на езика, се състоеше в това, че той трябва да се използва по-последователно в различните законодателни инструменти. При все това един германски съдия изтъкна, че двусмислието и сложността са неизбежно последствие от нежеланието на държавите-членки да хармонизират своите правни системи, дори в умерена степен. Патентен съдия от последна инстанция подчерта факта, че някои разпоредби се вмъкват в актове на Общността в последния момент. Въпреки това законодателят на Общността е длъжен да гарантира, че такива добавки в последния момент са съвместими с acquis и се вместват в логична регулаторна система. Многословните преамбюли към някои актове на Общността бяха критикувани като излишни от няколко съдии. Двама съдии приканиха за повишена употреба на регламенти за сметка на директиви, с цел правна сигурност и яснота. Няколко от респондентите призоваха за по-голяма прозрачност от страна на Съвета и Парламента по време на законодателния процес, за да се подпомогнат телеологичните тълкувания на актове след тяхното приемане. В заключение, един съдия, който е участвал като експерт в мрежата на общата рамка за позоваване в областта на европейското договорно право, посочи необходимост от по-систематично консултиране със съдебната система от страна на Комисията преди отправянето на законодателни предложения.
Идеята за кодифициране на правото на Общността, като по този начин се избегне необходимостта от позоваване на множество източници с цел решаване на правен въпрос, беше доста често споменавана от френски и германски съдии (22%). Много съдии разгледаха тази идея като част от по-голямо усилие за опростяване на правото на Общността и гарантиране на по-добър достъп до информация.
Малък брой полски съдии и един финландски съдия (общо 6% от отговорите, свързани с този въпрос) изразиха желание за по-качествени преводи на правни актове на Общността и съдебни решения. (д) Подобряване на чуждоезиковите способности на съдиите Съдии от множество държави-членки, с голямо представителство на „новите“ държави-членки, изразиха желание за даване на приоритет на езиковото обучение на съдии. Голям брой от респондентите, които отправиха други предложения, също споменаха това като съпътстващо предложение. В действителност, един словенски съдия определи това като абсолютно наложително, докато полски съдия коментира, че недостатъчните познания по други езици са основен проблем, който възпрепятства напредъка в други области. Италиански съдия коментира, че езиковите познания са предпоставка за пряк контакт между съдии от различни държави-членки, което от своя страна е основата за съдебно сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси. Германски съдия се основа на тази концепция в своята идея за образец, посочващ чуждоезиковите способности на всички съдии в дадена област с цел улесняване на презграничното сътрудничество, използвайки инструменти като например Регламента за събиране на доказателства. Австрийски съдия постави под въпрос това дали езиковите курсове за съдии или съдии-стажанти следва да имат задължителен характер. Всички респонденти се съгласиха, в съответствие с предишни отговори относно правно обучение, че такива курсове следва да са безплатни за участниците. В заключение, съдия от Обединеното кралство предупреди за езикова изолираност, но също припомни за ограничените бюджети, с които разполагат съдебните системи30. По отношение на разнообразните му езикови познания е бил изразен слаб интерес и той не е предприел понататъшни стъпки, придържайки се към националното законодателство. (е) Подобрения от националните органи и съдебната система 
Най-често срещаният отговор, свързан с ролята на националните органи (42%), беше искането за по-добро транспониране и прилагане на правото на Общността на национално равнище. Транспонирането трябва да бъде бързо и пълно. Двама съдии предупредиха за опасност от „позлатяване“, т.е. добавяне на допълнителни изисквания в националните мерки за транспониране, които не се съдържат в първоначалната директива. Няколко съдии, включително съдия от френски апелативен съд, определиха за изключително важно да се публикуват таблици, които показват мястото, където всяка част от дадена директива е била въведена в националното законодателство. В заключение, беше отправено предложение за изискване директивата да се публикува заедно с националния акт или инструмент за нейното транспониране, което би повишило осведомеността за източника на националния акт.
Много съдии (31%) отбелязаха, че предоставянето на възможности за обучение е безполезно, ако натоварването на даден съдия прави невъзможно отделянето на време за такова обучение. Няколко от респондентите се определиха като затрупани с работа и в незавидно професионално положение. Един съдия сподели, че обучението по право на Общността не се взема предвид за повишения и назначавания и това е очевиден възпиращ фактор за изучаване на правото на Общността.
Малка част от съдиите изтъкнаха, че един специализиран орган, съставляващ част от тяхното национално правосъдно министерство, би бил много полезен за тях. Съдии от всички съдилища биха могли да сезират този орган по определени изследователски въпроси или спешни запитвания.
Няколко първоинстанционни съдии от Швеция определиха като добра практика всеки съдия в даден съд да поддържа актуални знания в определена област (включително правото на Общността) и да отговаря на уместни въпроси от колеги. Беше представена допълнителна идея за съдебни координатори по европейско право, какъвто е случаят в Нидерландия. Белгийски съдия изрази желание неговата държава-членка да въведе ролята на съдия за свръзка с цел улесняване на сътрудничеството между съдилища в презгранични спорове, например по семейни въпроси, както вече е направено в някои държави-членки.
Един от респондентите от съд от първа инстанция в Полша насърчи развитието на „електронно правосъдие“ и по-специално повишената употреба на информационни технологии в съдебната система.
Няколко първоинстанционни съдии споделиха, че националните върховни съдилища следва да полагат допълнителни усилия за съгласуване на своята съдебна практика с тази на Съда на Европейските общности, която в някои случаи по-добре защитава потребителите. (ж) ЕС трябва да „действа по-малко и по-добре“
Голям брой съдии призоваха ЕС да създава по-малко законодателство и СЕО да не бъде толкова деен в своето тълкуване на Договорите и вторичното законодателство. Твърде много законодателство беше определено като „несправедливо“ за гражданите и някои съдии счетоха това за тревожно. Тук ключовата дума е въздържаност, особено на законодателно равнище, чрез по-стриктно прилагане на принципа на субсидиарност. Областите, в които съдебната дейност се възприема като прекомерна, включват здравни въпроси и нехармонизирания данък печалба.
Само няколко от респондентите изпитаха затруднения при разбирането на принципа на директния ефект. Например, един съдия определи като изключително трудно да обясни на дадена страна, че е загубила делото, въпреки че националното законодателство е било щателно спазено. Поради това, тези съдии препоръчаха връщане към строго дуалистична система, съгласно която правото на Общността би водило до правни последствия само чрез национални закони за прилагане. Процедурите за нарушение биха били единственият инструмент, с който Комисията разполага с цел гарантиране, че държавите-членки правилно изпълняват своите задължения по Договорите, а отделните граждани нямат роля в този международен процес. (з) Подобрения на равнище СЕО
Много съдии споделиха, че имат проблеми с разбирането на съдебните решения на СЕО. Основната критика от германски съдии се изразяваше в липсата на систематични доводи и вътрешна и външна последователност в заключенията, въпреки че един от респондентите изтъкна, че съдиите от тази държава-членка са навярно твърде загрижени за това. Повечето оплаквания се състояха в това, че стилът на СЕО се различава значително от стила, възприет на национално равнище, и това води до необходимост от полагане на извънредни усилия при изучаване на съдебните решения на СЕО. Съдия от Обединеното кралство също сподели, че решенията на СЕО понякога са неясни, и изтъкна, че прилагането на решенията на национално равнище би било по-лесно, ако те възприемат по-пълния и по-ясен стил на становищата на генералните адвокати.
Няколко съдии от първа до последна инстанция изразиха мнението, че един засилен диалог между националните и общностните съдилища може да се окаже средството за гарантиране на по-добро прилагане на правото на Общността в националните съдебни системи. Това по същество повтаря силно изразеното желание на националните съдии да имат по-голямо участие във всички етапи от преюдициалното производство (вж. раздел 4, буква ж), точка iv)), и да осъществяват повече контакти със съдии и длъжностни лица на СЕО в рамките на своето обучение. В раздел 7, буква в), точка vi) по-горе са разгледани допълнителни становища, свързани с интернет страницата на СЕО. (и) Обучение на адвокати Като се има предвид, че голям брой съдии много разчитат страните да направят позоваване на правото на Общността (вж. раздел 6, буква б), точка i)), за някои от съдиите (6%) изглежда естествено да се постави по-голям акцент върху обучението на адвокати, вместо върху тяхното собствено обучение. Ако адвокатите разчитат повече на правото на Общността, когато то има връзка с техните доводи, съдиите по-често ще бъдат накарани да анализират такива въпроси. Въпреки това, все още трябва да бъде свършена много работа. Според белгийски апелативен съдия, повечето адвокати все още не са осъзнали съществуването на правния ред на Общността и гледат на ЕС по-скоро като на административен апарат, отколкото като на законодателна власт. Съдия от върховен административен съд отбеляза с разочарование, че националната адвокатска колегия е преустановила предлагането на курсове по правото на Общността, тъй като търсенето за такива курсове е било недостатъчно и следователно те са били твърде скъпи. (й) Промяна на основните характеристики на Съюза Много малка част от съдиите предложиха по-радикални промени в конституционната структура на Европейския съюз. Най-често срещаният кандидат за промяна беше езиковият режим на Съюза, като няколко съдии призоваха английският език да стане единственият работен език в Съюза, или дори единственият автентичен език за актове на Общността, с цел улесняване на общуването между съдиите и премахване на всякакви проблеми, свързани с преводи и достоверно тълкуване. В заключение, един съдия препоръча сливането на договорите за ЕО и ЕС в един-единствен договор, както е предложено от Конституционния договор, подписан през 2004 г.31. 
8. Копие от въпросника, изпратен до националните съдии 
Каталог: RegData -> commissions -> juri -> projet rapport -> 2008 commissions -> Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) №223/2009 относно европейската статистика (com commissions -> Заседание Понеделник, 4 ноември 2013 г., 16. 15-18. 30 ч. Вторник, 5 ноември 2013 г., 00-12. 30 ч и 15. 30-19. 00 ч commissions -> {peti}Комисия по петиции {18/12/2012}18. 12. 2012 commissions -> Заседание Понеделник, 8 октомври 2012 г., 15. 00-18. 30 ч. Вторник, 9 октомври 2012 г., 00-12. 30 ч и 15. 00-18. 30 ч commissions -> {peti}Комисия по петиции juri -> Parlamento europeo 2008 -> European parliament juri -> {juri}Комисия по правни въпроси {03/01/2013 2013 juri -> {juri}Комисия по правни въпроси Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|