Проф. Огнян Стамболиев Действащият гпк показа 2-3 недостатъка. Дава възможност за процесуално шиканиране и забавяне на делото
Общи условия – прилагат се във всички инстанции. Съдебните заседания биват
Изтегляне 2.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Обяснения на страните
Общи условия – прилагат се във всички инстанции. Съдебните заседания биват:
Видове заседания Чл. 134. (1) Съдът разглежда делата в открити и в закрити заседания. (2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните. Откритите съдебни заседания биват два вида:
Съдебните заседания са по по принцип публични и по изключение при закрити врати. На публичните заседания могат да присъстват и трети за делото лица. 11 ГПК – принцип на публичността. Счита се, че това е гаранция на принципа на публичността, който гарантира от своя страна принципа на закоността. Публичност и непосредственост Чл. 11. Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание. Публичността може да бъде изключена било по молба на страната, било по почин на съда. Случаите са изрично посочени в 136 ГПК. Изключване на публичността 
Чл. 136. (1) Съдът служебно или по молба на някоя от страните може да постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата, когато: 1. общественият интерес налага това; 2. защитата на личния живот на страните, на семейството или на лицата под попечителство налага това; 3. делото е свързано с търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси; 4. са налице други основателни причини. (2) В случаите по ал. 1 в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това. Начина, по който се изключва публичността е уреден в чл. 137: Разглеждане на молбата за изключване на публичността
Задължение за пазене на тайна
Задължения на председателя Чл. 141. (1) Заседанието се ръководи от председателя. (2) Председателят следи за реда в съдебната зала и може да налага глоби за нарушаването му. (3) Председателят може да отстрани всеки, който не спазва реда. (4) Когато въпреки предупреждението за отстраняване редът в залата се нарушава от страна или неин представител, съдът може да отстрани нарушителя за определено време. След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят го уведомява за действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол. Председателят на състава следи за реда в съдебна зала и може да налага глоби. Може също така да отстрани всеки, който не спазва реда – 141 (3). Ако става въпрос за страна или процесуален представител – отстранява ги временно. Когато се върне се прочита протокола, за да се запознае лицето с междувременно извършените процесуални действия. ПРОТОКОЛ 152 ГПК – доказателствено значение на протокола. Има материална доказателствена сила. Доказателствена сила на протокола Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Протоколът се създава под диктовката на председателя на състава. Той / тя има право да редактира казаното в съдебна зала. Възможно е да допусне грешки. Затова протокола трябва да е на разположение за разглеждане от страните в тридневен срок – 150 (2) изр. 2 ГПК. (2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието Възможно е председателят да определи друг срок. Всяко участващо лице може да иска поправка на протокола в едноседмичен преклузивен срок – тече от деня, в който протоколът е бил на разположение. Поправката се осъществява на база: - ЗВУКОЗАПИС (ако има такъв) Молбата се разглежда в открито съдебно заседание. Изслушват се страните. Изслушва се и съдебния секретар. Всяко заседание започва с извикване на страните. Ако не се яви някоя отстрани делото се оставя настрана – т.е. – първо се гледат делата, за които страните са се явили. Ако и на второто викане не се явява страна? При първо викане не се проверява дали страните са редовно призовани, докато на второ викане се проверява, (ако страната не се е явила) дали е редовно призована. Ако не е – делото се отлага и насрочва за друга дата. Ако страните са редовно призовани и някоя от тях или и двете не се явят – делото се гледа. Първоинстанционно разглеждане Отговор на исковата молба - с него или с изтичане на срока се преклудират редица права на ответника. В отговора ответникът изразява становище по допустимостта и основателността на иска. Това е срокът за възражение за местната подсъдност, в противен случай се гледа от сезирания съд. (това в закона къде е?!) 131 (2) т. 4 становище по обстоятелствата, на които се основава искът; В отговора на исковата молба, ответникът трябва да каже дали признава фактите в нея или не. След това прави своите възражения и упоменава обстоятелствата, на които се основава – т.5 – т.е. – това е защитата по същество. 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; В отговора ответникът посочва и своите доказателства. Съдът пристъпва към подготовка за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Чрез разпореждане – 140 ГПК. Подготовка на делото в закрито заседание Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. (2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото. (3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. В открито заседание съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора – 143 (1) ГПК. Чл. 143. (1) В откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора. Съдът задава въпроси на всяка от страните за субективните твърдения относно фактите, твърдяни от другата страна. Ищецът може да поясни или допълни исковата молба, ако съдът му е дал такива указания. 145 (3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола. Съдът е длъжен да прикани страните към спогодба и да им изясни последиците. Когато страните са се спогодили е по – вероятно да изпълняват добросъвестно спогодбата, докато съдебното решение е по-малко вероятно да бъде изпълнено (!!! – и това съвсем спокойно ни го съобщават на лекция, представете си!). Спогодбата пести време и пари. Съдът я утвърждава с определение и с второ определение прекратява делото. Доклада по делото – 146 ГПК: Доклад по делото Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. (4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими. Има за цел да се поправи правната квалификация на спора. Т.к. при една квалификация се доказват едни факти, при друга – други. Предвижда се устен доклад. Той включва обстоятелствата, от които произтичат права и задължения, кои се признават, кои не се оспорват и как се разпределя доказателствената тежест, за кои факти се сочат доказателствени средства. 146 (4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими. След това отново съдът призовава страните към спогодба! Втора фаза : РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО Втората фаза може да настъпи в същото съдебно заседание или в друго. Това зависи от възможността за събиране на доказателствени средства и извличане на информация от тях. След първа фаза не могат да се правят нови доказателствени искания. Аргумент от 147 ГПК. Нови факти и обстоятелства Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат: 1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно; 2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. СЪДЕБНО ДИРЕНЕ – извличане на информация от доказателствените средства. Съдебното дирене приключва с определение на съда. След това се пристъпва към устни пледоарии. Всяка от страните представя модел на възможно съдебно решение. Първо ищеца, после ответника. Ищецът има право на реплика – ответникът – на дуплика и т.н. докато съдът прецени, че делото е изяснено (от фактическа страна). Обявява устните състезания за приключили с определение – 149 (2) ГПК. 2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението. Писмените защити по стария ГПК не са уредени изобщо. Нарушава се принципът за равенство и състезателност. В новия ГПК – в 149 (3) При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните. – страните могат да поискат срок за писмена защита. Те се представят с копие за другата страна и имат право на допълнителна защита по този въпрос. Писмената защита има три части:
Същото се отнася и за устните пледоарии. В определението за прекратяване на устните състезания посочва датата, на която ще се произнесе. Ако не може да се произнесе в стока – в с ново определение в срока за произнасяне да се определи нова дата. Но това не е преклузивна дата – няма процесуално значение. 11.12.2007 Д О К А З В А Н Е Т О Проф. Огнян Стамболиев За съда доказаният факт е съществуващ, а недоказаният – не е. За да е правилно едно съдебно решение (СР) трябва да съответства на събраните по делото доказателствени средства. Ако не – ще бъде отменено от апелативна или касационна инстанция. 31. Обща постановка на доказването Доказването в ГП-с е вид историческо доказване (за О. Стамболиев няма никакво съмнение в това – и въобще той е винаги страстно убеден в това, което ни казва!). Защо е историческо доказване? Във всеки ГП-с ще бъдат доказвани факти, които са в миналото и в настоящето по някакъв начин да се доведат до знанието на съда. Доказват се факти от миналото, чрез следите оставени от тези факти в настоящето. Тези следи наричаме информационни следи. Всеки факт се осъществява в материална среда – променя я, въздейства й и оставя върху нея информационна следа. Отделен въпрос е доколко следата е достижима, но следа винаги има. В правото съществуват положителни и отрицателни факти. Договорът, сключването му, престиране са положителни факти. Длъжник в забава – отрицателен факт. При презумпцията за бащинство – липсата на бащинство би била също отрицателен факт. Положителните факти – това са случили се факти. Нещо, което се е случило. Не е възможно да се докаже отрицателен факт. (Явно има предвид, че не може да се докаже отрицателен факт чрез пряко доказване!) Както в историята, така и в гражданския процес (винаги съм знаела, че между двете има общо!!!) подлежат на доказване само положителните факти. По изключение в закона е предвидено да се доказват отрицателни факти (макар че точно преди 2 изречения казахме, че това е невъзможно!). Отрицателните факти не могат да се доказват чрез пряко доказване. Доказват се чрез индиции – отново чрез положителни факти. (Доказваме, че съпругът не е баща на детето, чрез положителния факт, че бащата е друг /кръвно изследване?; доказваме, че длъжникът е в забава, чрез положителния факт, че не е платил на падежа!)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Процесуалната дейност, по пътя на която страните и съда се стремят да формират вътрешно убеждение в съдията, че определени факти са се осъществили. А. Главно и насрещно доказване Критерият: дали страната, която го извършва носи доказателствената тежест за този факт или не - 154 ГПК Доказателствена тежест Чл. 154. (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. (2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това. Насрещно – осъществява се от страната, която не носи доказателствената тежест за доказване на този факт. Това е доказване, когато страната отрича определен факт и се стреми да докаже, че фактът твърдян от насрещната страна не се е осъществил. Б. Пълно и непълно доказване. Критерият е целта. ( в учебника така пише!) но както обикновено малкият гений има по-различна спиритично-романтична визия за нещата!. Пълно доказване имаме тогава, когато на 100 процента убеждава състава на съда, че доказвания факт се е осъществил. Непълно – цели да създаде вероятностна представа, че някакъв факт се е осъществил. Вероятностна представа или допускане за осъществяването на факта. Критерият според Стамболиев не е целта, а постигнатия резултат. (Просто, но логично съждение.) Пълното доказване води до несъмнена убеденост в съзнанието на решаващия субект. A при непълното – естествено – няма такава пълна убеденост.
За да изпълни своята цел главното доказване трябва да е пълно! Главно доказване – 100 % - ∑ факт А Насрещната страна – провежда насрещно доказване по отношение на факт А. → за факт А – 91 % - пълното доказване става непълно.
(CHAOS THEORY)!!!! Ефект на пеперудата - метафора за хаоса на динамичните системи. Това физично явление е популярно сред най-широка аудитория с умозрителното философско построение "мах от крилото на пеперуда тук може да предизвика тайфун в другия край на света”.
Обратно доказване – страната се стреми да обори предвидена в закона оборима презумпция. Крайно време е да ви се сведе божествената истина, че всяка законно оборима презумпция е силогизъм! < Ако А, то Б > Страната, която иска да се позове на нея трябва да проведе доказване, насочено към презумпциалната предпоставка. Като се докаже предпоставката – съдът ще приложи презумпцията. Доказването на презумпциалната предпоставка се нарича праводоказване ( това не означава доказване на право!). Ако праводоказването се осъществи – следва обратно доказване, че презумпциалната предпоставка не се е осъществила. В. Пряко и косвено доказване Критерий е предметът. Чрез пряко се доказват правно релевантни факти. Чрез косвено – има за предмет доказателствено релевантни факти – съдът прави извод за правно релевантите факти или за правоотношенията (дали такива има или няма). Предмет на доказване Фактите и връзката между фактите. 153 ГПК! Предмет на доказване Чл. 153. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Според Стамболиев второто е излишно (връзките между фактите). Предмет на доказване би могло да е обогатяването на едната страна и обедняването на другата – връзката между едното и другото също е факт от обективната действителност – подлежи на доказване и за това не е необходимо специално да се упоменава. NB! Правоотношенията не са предмет на доказване! Според професор Сталев фактите са „сетивни дадености”, а правоотношенията са умозрителни дадености. Трактовката на О.Стамболиев – фактите са неща, които могат да бъдат възприети чрез човешките сетива. Правоотношенията са обективни, но не са факти, които променят материалната среда. Юридическите факти биват:
Преюдициалното правоотношение няма да бъде предмет на доказване, но предмет на доказване ще бъдат фактите, които са го предпоставили. Правните норми! – не са предмет на доказване. Т.к. съдът е длъжен да знае правото. Но понякога се поставя въпроса за доказване на правна норма или правен обичай от друга държава. Прибягва се до вещи лица, но то ще даде само текста, а българския съд ще реши КАК да приложи чуждата норма.
Обект на доказване Обектът на доказване трябва да различаваме от обхвата на доказване. Обхватът на доказване е кръгът факти, които трябва да бъдат доказвани! В обхвата на доказване не попадат: 1. 155 ГПК 1. общоизвестните факти; 2. служебно известните факти;
2. Безспорни факти – 153 ГПК Per argumentum a contrario от 153 - Предмет на доказване
146 (1) т. 5 Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа: 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. В доклада си съдът сочи как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Ако съдът не е или погрешно е изпълнил задачата си по точка 5 СР ще е неправилно поради допуснатото от него СПН (съществено процесуално нарушение). Като динамичен фактически състав в ГП-с има хипотеза на взаимозаменяемост на елементите, за да се гарантира реализацията му. (тук ми липсва 1 изречение) Доказателства. Доказателствени средства.
Съвпадение може да има, когато даден факт е условие за действителност на друг факт. За да бъде използвано нещо като доказателствено средство в ГП-с, трябва да отговаря на 2-3-4-ри изисквания.
Видове доказателствени средства
Гласните – в устна форма – по време на съдебното заседание.. Веществени са документите и другите веществени доказателствени средства. Преки и косвено доказателствени средства Преки – имат приоритет – ако преки доказателствени средства не могат да бъдат събрани – ще се ползват косвени. Преките – носят информация за правно релевантни факти. Чрез тях се доказва пряко. Косвени (индиции) – носят информация за доказателства за правно релевантни факти. Доказателствено релевантен факт – факт, от който съдът може да си направи извод за правно релевантен факт. Чрез доказателствено релевантия факт доказваме правно релевантния. А от правно релевантния факт правим извод за материалното правоотношение. Първични и производни доказателствени средства Първични – пряк резултат от осъществен в миналото и подлежащ на доказване факт – т.е. – първично доказателствено средство е следата, чрез която фактът до нас в настоящето. Вторични – възпроизвеждат в себе си първичните доказателствени средства. 18.12.2007 Проф. Огнян Стамболиев Доказателствена сила. Доказателствена стойност Трябва да бъдат разграничени ясно. В учебника се смесват.
Задължение съдът да приеме един или друг факт за осъществен без да има свобода на вътрешното убеждение. Доказателствената сила е в известно противоречие с чл. 12 ( вътрешното убеждение). Вътрешно убеждение Чл. 12. Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. С доказателствена сила се ползват документите. Материална доказателствена сила – напр. акт за раждане – съдът няма право да се колебае дали посоченото в документа лице е майка или не. Формална доказателствена сила - всички подписани документи – където свършва доказателствената сила – почва доказателствената стойност.
(тук приключва теоретичната част на доказването) 33.Обяснения на страните В учебника е точно. Обясненията на страните не са различно нещо от свидетелските показания. За разлика от свидетеля, страната не носи наказателна отговорност. Свидетелите носят наказателна отговорност на общо основание по чл. 290 НК. Но, съгласно чл. 3, изр. 2 страните са длъжни да изясняват пред съда само истината. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. Страните отговарят една спрямо друга. Това е гражданска имуществена отговорност (в 3 ГПК – добросъвестност и т.н.) – Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години. (2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване. Добросъвестност Чл. 3. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. Истина – страната е длъжна да казва онова, което е нейното субективно възприятие – за истината важи наказателно правното обяснение. Обясненията на страните могат да бъдат твърдения и признания. Твърдения – страната довежда до знание на съда изгоден за нея факт. Признания - страната довежда до знание на съда неизгоден за нея факт. Твърденията не са доказателствено средство, поради човешката склонност да се твърдят изгодни факти. И обратно – признанията са. Че признанията са доказателствено средство няма съмнение – раздел 3 – 175, 176 ГПК. Обяснения на странитеСъдебно признание на факт Чл. 175. Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Обяснения на страната Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд.
Според проф. Стамболиев твърденията са доказателствени средства, защото попадат под понятието „обяснения на свидетели”, а те са доказателствено средство. ОБЩО – понятие за доказателствено средство – предвиден от закона източник на информация. ЧАСТНО – твърдения. Твърденията трябва да бъдат доказани, чрез други доказателствени средства, защото доказателствената им стойност е доста ниска a priori. Признанията – 175 - > нямат доказателствена сила, но имат висока доказателствена стойност. Обяснения на страните Страните не са длъжни да се явяват лично по делото, нито да участват в него – както лично, така и чрез процесуален представител. Обикновено в процеса участват процесуални представители и тогава се създава проблема с обяснението на някои факти. Когато такъв проблем възникне – 176 (1) – съдът има право да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. Съдът има право да направи това по собствена инициатива или по искане на другата страна (обикновено). Когато се извършва разпит по 176 страната не носи наказателна отговорност, но трябва да присъства в залата физически. Когато се извършва този разпит, страната застава в центъра на мястото на свидетеля. Обяснения на страната
Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд. Искане на насрещната страна: „Моля да призовете насрещната страна и да я разпитате по чл. 176.” И трябва конкретно да се посочат фактите, които искаме да бъдат установени чрез този разпит и въпросите, които ще бъдат зададена на страната в съдебното заседание – 176 (2). Призовката за разпит е по-различна от обикновената. В нея ще пише: „Ако страната не се яви, съдът има право да приеме, фактите, които са в неин ущърб за установени”. Съдът може да направи този доказателствен извод и когато страната е дала неясни и уклончиви отговори. Но за да направи този извод – съдът трябва да е убеден, че тези уклончиви и неясни отговори се дават с цел определени обстоятелства да бъдат прикрити и прочие, а не защото страната просто не е в състояние да се изразява ясно. В 177 е посочено кои могат да бъдат разпитвани в качеството „страна”. Приложно поле Чл. 177. (1) Като страни по делото дават обяснения: 1. физическите лица; 2. законните представители на юридическите лица; 3. длъжникът и синдикът по дела, свързани с масата на несъстоятелността; 4. съдружниците в събирателно дружество; 5. лично отговорният съдружник в командитно дружество. (2) Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител. Когато страната е непълнолетна или поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя й. 35.Свидетелски показания Свидетел е само онзи, който е конституиран като такъв. Свидетелят е длъжен да се яви. Съдът му напомня за наказателната отговорност по 290 НК. Независимо дали това задължение на съда е изпълнено наказателната отговорност си съществува. След това съдът му напомня да обещае да говори истината. Независимо дали даде или не даде (откаже да даде) обещание – това няма никакво отношение към наказателната отговорност, но може да бъде основание да му се наложи глоба за отказ да изпълни разпореждане на съда. Медиаторът има право да откаже да даде показания! Също – 166 (1) т. 1 и 2. Отказ от свидетелстване
Чл. 166. (1) Никой няма право да се отказва от свидетелстване освен: 1. пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор; 2. роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство. + Лицата във фактическо съпружеско съжителство – 166 (1) т. 2. Пълномощниците не могат да бъдат свидетели – ал.3 + забрана за дублиране на процесуални роли – ал.3 (3) Свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело. Вече не може да се откаже отговор на въпрос, защото съобщения факт е държавна или служебна тайна – заседанието ще бъде при закрити врати. Законен представител на ЮЛ може да бъде свидетел. Допустимост на свидетелските показания По принцип свидетелските показания са допустими за всякакви факти, освен ако: Ограничения:
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: 1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт; 2. опровергаване съдържанието на официален документ; 3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително; 4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения; 5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна; 6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ. (2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.
Според проф. Сталев по отношение на ограниченията на свидетелските показания – те не са ограничение (бариера) пред разкриването на истината, а са гаранция за това. Причината е балканската култура. Изключенията се прилагат стриктно, а не разширено. Разлика с учебника! Забранено е опровергаване съдържанието на официален документ!!! Под това професор Сталев разбира доказване на симулация. Според Стамболиев означава да се твърди, че това, което е в документа не отговаря на истината. Нотариусът е възприел сделката, а това, че е налице прикрита сделка той не е възприел. 164 (1) т. 5 и т. 6 – могат да отпаднат при хипотезата на 164 (2). 164 (1) 5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна; 6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ. 164 (2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните. Съгласието на насрещната страна. Съгласието трябва да е информирано и изрично. В устна форма (пред съда – в съдебно заседание). Всичко забрани отпадат в хипотезата на 165. Условията по 165 трябва да са налице кумулативно. Документът е унищожен, когато физически не съществува или текста върху него не може да бъде възпроизведен. Документът е изгубен тогава, когато страната не знае къде се намира. Почти недоказуемо е това, че страната няма вина. Страната се домогва да докаже, че изразеното от нея съгласие в някои документи е привидно. Такива свидетели ще бъдат допуснати, ако страната разполага с contra – letter. Т.е. трябва да има вероятност, която този документ предполага, за симулация. Ако документът доказва симулацията по безспорен начин – свидетелят няма да бъде допуснат. Свидетелските показания ще бъдат допуснати и когато сделката е била насочена спрямо трето лице и без обратно писмо.
Електронен документ – в действащия ГПК го няма споменат, макар че го има в ЗЕДЕП и следователно не може да се използва като доказателствено средство в процеса. Но от 1.03.2008 ще има разграничение писмен и електронен документ. Чл. 2, чл 3. ЗЕДЕП – понятие: изявление, материализирано върху някакъв носител – белезите са 2: 1) изявление, обективирано върху 2) материален носител. Чл. 2. (1) Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. (2) Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация. Електронен документ Чл. 3. (1) Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. (2) Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Документите се разделят на две групи: 1.електронни и 2. писмени. Документът е вещ, върху която с писмени знаци е материализирано изявление. От веществения характер следва, че трябва да е с относително по-продължително битие (съществуване), т.е. за да има документ тази вещ трябва да съществува относително продължително време. Върху вещта трябва да е обективирано със знаци на някаква писменост (без значение каква) някакво изявление. Разлика между веществено доказателство и документ. В ГП-с една и съща вещ може да се разглежда и като веществено доказателство и като вещ. При документа е без значение естеството на материала на вещта, върху която документът е обективиран – само количествената й и качествена характеристика. Друга характеристика на документа е, че е писмен. К. Цолова ни каза, че винаги, когато ни интересува словестното изявление върху вещта, това е документ. И ако проф. Стамболиев извади напр. един химикал и ни пита това документ ли е или веществено доказателство – трябва да му кажем, че е документ, ако ни интересува изявлението от надписа върху него и веществено доказателство в противен случай. Документите биват оригинални и преписи – правното значение на материализираните знаци НЕ е елемент на документа и не е предвидена правна норма, документът си е документ. Ако има правно значение, документът е относим и ще се включи в делото. Видове писмени документи: ОФИЦИАЛЕН, ЧАСТЕН документ. Съгласно чл. 188 ГПК – конверсия на документ в частен такъв. Конверсия на официален документ Чл. 188. Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните. Грешка при Сталев – „документ е официален, ако е издаден от държавен орган” – органът е фикция и не може да пише; в ГПК – трябва да бъде издаден от длъжностно лице – само то може да издава документи. Втора грешка – „от държавен орган” – съществуват не малко организации (недържавни), които имат право да издават удостоверителни документи. (Дипломата от частно училище е официален документ). Официалният документ трябва да е издаден от длъжностно лице, в това му качество, в рамките на неговата компетентност, по установен от закона ред и форма. Ако един от белезите липсва – това не е официален документ. Формата е предвидена в закона. Печатът не е иманентен белег, освен ако не е предвиден изрично. Официалните документи се делят на две групи: частните също – но делението няма правно значение.
Чл. 179 (1) – на база естеството на изявлението документите биват:
Свидетелстващите са резултат от възприемането от длъжностното лице на факти от обективната действителност и възпроизвеждането им в някаква форма. Диспозитивните – в тях се съдържа изявяване на воля, при волята няма познавателен процес. Официалните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, доказват за съда, че факта, който е отразен действително се е осъществил, съдът няма право на преценка дали се е осъществил или не. Официалните диспозитивни документи не се нуждаят от материална доказателствена сила. Наличието им доказва, че има волеизявление и какво е то. Примери: оценка от изпит в книжката е свидетелстващ документ – екзаминаторът няма право на волеизявление, а само констатира. Заповед да бъдат приети определен брой студенти е разпоредителен документ (заповядва се – следователно има волеизявление); трудов договор, сключен между ректора и професора – частен документ – не действат като длъжностни лица (Ректорът действа като представител на ЮЛ). Частни документи:
При подписаните документи имат формална доказателствена сила, каквато има и всеки документ, което означава, че по чл. 180 ГПК … Частен документ Чл. 180. Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. …съдът ще смята, че автор а волеизявлението ще е лицето, което го е подписало. Интелектуален автор! – подписът – под изявлението. За да има такава сила документът трябва да е редовен от външна страна, тоест да няма закрепвания, изтривания, добавки, поправки, трябва да сме убедени, че никой не е дописал нищо, за да има формална доказателствена сила – на реда на поправката може да има отново подпис – така ще сме сигурни, че тя е направена от подписалото лице. Неподписаните документи нямат формална доказателствена сила. Подпис - начинът, по който лицето обичайно идентифицира себе си писмено + документът трябва да е подписан от грамотно лице. Ако лицето е неграмотно – отпечатък на десния палец и приподписване от свидетели. Свидетелите трябва да изяснят на лицето съдържанието на текста. Неграмотен е този, който не може да чете и разбира езика, на който е написано ( по смисъла на чл. 189 ГПК). Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице В ал 2 на 189 – частен документ, издаден от спяп, но грамотен, написан на писмо, което не може да чете – не е Брайловото – трябва да бъде приподписан от двама свидетели. Официалният документ има достоверна дата – тази, която е е сложена върху него. 181 ГПК – достоверна дата на частен документ – опасност от антидатиране, за да се увредят трети лица. Датата на частния документ обвързва страните (примерно договора), следователно не могат да твърдят недостоверност. Третите лица, на които документа е противопоставим могат да оспорват. Достоверна дата – онази, от която несъмнено е ясно, че документът е съществувал към този момент.
Частните документи делим на нарочни и случайни. Нарочният документ е съставен с цел да докаже факта на съществуването на нещо, а случайния – не с тази цел. Разписката е нарочен документ. С оглед на съдържанието си:
„Написаното от пишещия нищо не доказва, освен, ако не е против пишещия.” И издадените и неиздадените за издателя документи имат доказателствена сила. Електронен документ – може да бъде представен на хартиен носител – препис от електронен документ. Когато електронния документ, така и писмения документ може да бъде оспорен. Чл. 193 вр. 194 ГПК – оспорване на документ. Оспорване на истинността на документ Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.
Проверка на документ Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. (2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение. (3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора. Когато документът доказва вземане – в съда се дава препис. Копието трябва да бъде заверено от страната – върху всяко копие трябва да има надпис: “Вярно с оригинала” и подпис. Оригиналът може да се представи в съдебна зала - > съдът сверява и констатира, че преписът отговаря на оригинала – има силата на официално заверено от нотариус копие. При оспорване на документа страната се домогва да преодолее формалната доказателствена сила на представения документ. Оспорва се по 193 – 194 – авторството, автентичността на документа – другата страна трябва да заяви дали го оспорва, ако присъства, когато документът е представен, ако страната не присъства – най-късно в следващото съдебно заседание. В отговора на исковата молба ответникът трябва да заяви, че оспорва документа, ако той е представен в някое съдебно заседание – отново – най-късно в следващото съдебно заседание. В отговора на исковата молба ответникът може да заяви, че оспорва и тогава, ако документа е представен в някое съдебно заседание – най-късно в следващото съдебно заседание! Процесуалният представител може да поиска да се запознае с документа и в срок да заяви дали ще оспори или не. Понеже срокът е преклузивен – запознаването е в седемдневен срок, ако не се направи искане за оспорване – в последствие документът не може да се оспорва. При оспорване – 193 (2) – страната може да заяви желае ли да се ползва от документа или не. Ако се извърши проверка и документът е подправен следва наказателно производство. Разпределяне на доказателствената тежест – до доказване се счита, че подписът не е автентичен. По оспорването – съдът се произнася с определение! 194 (3)! Оспорването бива два вида:
2) да се заяви, че фактите не са тези (оспорване на истинността); Затова трябва изрично да се заяви какво е оспорването. Ако се представи документ на чужд език – той трябва да е преведен точно, но и заверен от страната – 185 ГПК – “Заверен” означава да е заверен от лицензиран преводач.
Представяне на документ на чужд език Чл. 185. Документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка. 15.01.2008 prof. Ognyan Stamboliev Лекцията е кофти. Четете Мингова и учебника. Вещи лица – четем от учебника. Зловещи лица Съдът ги назначава, когато за изясняване на някои въпроси от значение за делото съдът няма знания. С новия ГПК могат да се назначават и служебно от съда – без искане на страните. 195 ГПК. Това е доразвитие на служебното начало. ВЛ трябва да даде информация по въпроси, по които съдът не е компетентен. При ВЛ съществува категорията специална процесуална правоспособност, за да бъде един субект ВЛ, трябва да притежава необходимите знания. Специална процесуална правоспособност – трябва да има необходимите знания, образование, опит, за да извърши съответната експертиза. Наредби на Министерство на правосъдието, регламент. Възможно е на едно ВЛ да се възложи допълнителна експертиза. Възможно е да се назначи и допълнителен експертиза, която да се извърши от друго ВЛ. Но съдът не е длъжен да назначи такава допълнителна експертиза. Съдиите избягват да отказват назначаването на експертизи. ТР 1 – 2000 – ОСГК – ако не бъде назначена експертиза – съществено процесуално нарушение – възможно е СР да бъде отменено.
Възможно е в всяко едно съдебно заседание по едно дело да влиза различен съдебен състав/ различен съдия. Единственото изискване е СР да се постанови от състава, пред който е завършило разглеждането на делото. Оборима презумпция – заседанието по същество ще бъде в едно СЗ. СР се постановява в тайно съвещание Нарушаването на тайната на съдебното нарушение е съществено процесуално нарушение. При тричленен състав на съда най-младшият член на състава дава първи мнение, за да не се повлияе. След това по-старшия член и накрая – председателя на състава. Подписват СР. Който има особено мнение също подписва, при подписа се пише “ при особено мнение” или “при о. м.” – след, което го излага. 235 (5) Постановяване на СР – взимане на решение от съдебния състав. Датата на постановяване е една, а на обявяване – друга. Обявяване – когато се дава публичност – 235 (5). Писмено с определение – 236. Стабилитет на СР. През няколко фази на стабилизация.
НЕОТТЕГЛЯЕМОСТТА НАСТЪПВА С ОБЯВЯВАНЕ НА СР! Същност на СР Актове на съда:
Видове СР
Конститутувни - СР, при които е установено съществуването на потестативно право и то се реализира чрез решението. Имат материално правни последици. Установителни – СР по установителни искове – установяват, че едно право съществува или не съществува. И за факти. Когато по конститутивен иск съдът е постановил, че правото не съществува. Осъдителни – СР, при тях е установено съществуването на едно притезателно право – осъждат ответника да изпълни притезателното право. Тези СР имат изпълнителна сила – когато бъдат обявени. Съдебно решение при признаване на иска – 237. Съдът само посочва, че се позовава на признаването на иска, не мотивира по същество. Неприсъствени решения – за разлика от типичното СР – неприсъствените решения не подлежат на обжалване, при тях – молби за отмяна. Неприсъствените решения не се мотивират по същество. Типично СР – съдържание – трябва да има мотиви.
Другото за СПН – от учебника. Според Стамболиев - със СР не се установява действителното правно положение, а само “правното положение”. Съдебното решение в ГП трябва да отговаря на събраните доказателствени материали – тогава е правилно. 10.03.2008 41. Съдебното решение и неговите правни последици проф. Анелия Мингова Изтегляне 2.47 Mb. Сподели с приятели:
|
Чл. 189. (1) Частен документ, издаден от не