Проф. Огнян Стамболиев Действащият гпк показа 2-3 недостатъка. Дава възможност за процесуално шиканиране и забавяне на делото

Встъпване на трето лице – едно чуждо на висящия процес лице отправя до съда волеизявление, че желае да помага на една от главните страни по делото, поради което настоява да бъде конституирано като помагач (чл. 218). За да е допустимо встъпването, трябва да са налице:

1. висящ исков процес (процесуално условие);

2. отправено до съда волеизявление на лице, което до този момент е чуждо на процеса, волеизявлението трябва да е писмено и да има за адресат съда пред който делото е висящо. Встъпването е възможно до приключване на съдебното дирене в първа инстанция. Досега беше възможно и във ВКС да се встъпи (съдебна практика), а ГПК ’52: до приключването на устните състезания във втора инстанция. Ако във висящия процес встъпването бъде заявено след като вече се водят съдебни заседания по делото и страните присъстват, възможно е третото лице да поиска устно и това да се протоколира, в противен случай трябва да поиска писмено конституирането си.

3. Законът изисква третото лице да има правен интерес: интерес, решението да бъде постановено в полза на тази страна, на която то ще помага. Помощта ще се изрази в действия, които да доведат до благоприятен резултат. Благоприятното решение за една от главните страни ще се отрази благоприятно и за третото лице, то няма да встъпи просто от приятелски чувства, роднинска връзка и др., колеги.

Третото лице би имало правен интерес в следните случаи: когато то самото би било обвързано от силата на решението (лекцията за разпростиране на СПН) – например при необходимо другарство, когато не са конституирани всички страни – чл. 457, ал. 4 При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия като страна се призовава първоначалният взискател. Присъединените взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото.; при процесуална суброгация, приобретателят може да замести първоначалната страна, но може и само да встъпи като подпомагаща страна. Общото е, че едно трето лице по субективна / обективна законова причина не може да бъде главна страна, то може да встъпи да помага, а то е в идентично правно положение като главните страни. В други хипотези – солидарност, главно и акцесорно правоотношение (развитието на една материалноправна връзка се отразява върху развитието на друга материалноправна връзка), процеса обаче изхожда от едно лице спрямо друго лице (срещу един от солидарните длъжници), без разпростиране на СПН, но при засягане на материалноправната връзка, следнователно има интерес от встъпване на третото лице.

Трета група случаи, в които може да се формулира такъв интерес: когато материалноправното положение на третото лице няма да бъде пряко засегнато, но резултата от висящото дело може да затрудни в бъдеще защитата на неговите права. (Ако между две лица се води спор за един обект, СПН няма да се разпростре върху третото лице, което може да има независими претенции върху обекта, независими претенции, без правна връзка между тях, тогава това трето лице може да трябва да води самостоятелен процес срещу този, който спечели делото. Ако встъпи на страната на ответника той може да предотврати водене на процеси в бъдеще.)

Актът, с който съдът трябва да се произнесе е определение (чл. 220), ако не допусне третото лице, то той му отказва участие в процеса, не прегражда обаче развитието на делото, но тъй като се преграждат възможностите за защита, което в първите два случая на правен интерес (по-горе колеги) може сериозно да се увреди третото лице, законодателят е вкарал изричен законов текст за обжалваемост на определението. С определението третото лице се конституира като страна, па макар и подпомагаща, със сходни права и задължения и статут с този на главната страна. Погледнете ги само чл. 221, чл. 222 и чл. 223!

Заместване на подпомаганата страна

(2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

Като страна по делото правното положение на третото лице се доближава до това на подпомаганата главна страна, има възможност да извършва всички съдопроизводствени действия на главната страна, които се отнасят до съдържанието на съдебното решение, може да попълва делото с факти, да оспорва релевантността на посочени от ответната страна факти, може и да има повеедение, с което да противоречи на подпомаганата страна, така че съдът ще съобрази противоречието по вътрешно убеждение (221 ал. 2). Третото лице няма статута на главна страна, а само на допълнителна страна (подпомагаща, вече няма контролиращи страни!), т.е. не може да извършва разпоредителни действия с иска (отказ, признание, спогодба). Когато имаме встъпване на приобретателя, той не може ли да сключи спогодба, все пак е носител на предмета на спора? (въпрос до провеждащите семинарните занятия); Според К. Цолова – може. (Саше, само ако може да ми кажеш какво означава носител на предмета на спора!?)

По общо съгласие встъпилият може да замести подпомаганата страна, в този случай заместващата страна действа като процесуален субституент – процесуална суброгация. Подпомагащата страна има идентично положение и може сама да обжалва постановеното СР, правото на жалба все пак е част от динамичното развитие на правото на искова защита и принадлежи на всички, които до възникването му са придобили качеството на страна по делото. Подпомагащата страна обаче не може да се откаже от иска, защото тя няма право на иск, но има право на обжалване. Освен това 223 ал. 1 дума, че решението има СПН по отношение на подпомагащата страна, следователно всичко, което има връзка с тези последици не може да бъде отказано на третото лице – подпомагаща страна. Изпълнителната сила няма за субект подпомагащата страна, тя не може да иска осъждане в своя полза, нито може да бъде осъдена, не може да бъде субект и на конститутивното действие. Но когато има прехвърляне на спорното право и приобретателят се включва като подпомагаща страна, той ще бъде субект на всички правни последици, включително изпълнителната сила.