Проф. Огнян Стамболиев Действащият гпк показа 2-3 недостатъка. Дава възможност за процесуално шиканиране и забавяне на делото
Изтегляне 2.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.Формиране на изводи -> 2. Създаване на документ, който се подписва - > 3. Обявяване;
- Решението се постановява след
- Кои факти и доказателства съдът е длъжен да вземе предвид
- Неприсъствено решение – чл. 238
Глава 18 - РЕШАВАНЕ НА ДЕЛАТА – постановяване и обявяване на решенията и правни последици. В ГП-с няма изискването на наказателния процес решението да бъде постановено от състава, който е гледал делото в съдебна фаза. Чл. 235 (1) решението се постановява от този състав, който с определение е приключил съдебното дирене и е провел устните състезания.Чл. 235. (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Ако решението е постановено от съда, участвал в предходен етап от разглеждането на делото – то е порочно. Съдът постановява решение, когато е приключил с разглеждането на материалният правен спор. Самата дейност включва няколко етапа:
На първа инстанция: орган е един съдия, а на въззивна и касационна – има тричленен съдебен състав. Когато има еднолично постановяване на съдебен акт, това съвпада по време с изготвянето на писмения акт, който е решението. При тричленния състав – формирането на изводите е отделно от съставянето на съдебния акт. Формулирането на изводите става на тайно съдебно заседание на тримата, на което те последователно излагат своите изводи. Достатъчно е мнозинство при формулиране на изводите за да е налице постановяване на съдебен акт, дори особеното мнение да е на председателя на състава. Възможно е когато има еднопосочна воля и на тримата изготвения съдебен акт да не бъде подписан и от тримата, но законодателят изисква подпис върху съответния съдебен акт, за да има решение; документът, който докладчикът е изготвил трябва да носи подписа на мнозинството ( т.е. поне на двама). Липсващият подпис може да липсва не поради особено мнение, а по обективни причини – отсъствие - в чужбина, болест и т.н. Тогава следващият по старшинство в състава обосновава причините, поради които съдебния акт не е подписан от един. Към съдебното решение, според 235 (4) и (5) трябва да се изготвят мотиви, които съдържат всички фактически и правни изводи. Диспозитивът следва мотивите, поради което произнасянето и мотивите се правят едновременно (нима?!)...(4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съществен е диспозитивът (правният извод относно спора). Мотивите не пораждат правни последици и не са самостоятелен предмет на обжалване. Същевременно ГПК изисква за финализирането на решаването на делото и обявяването на акта.1.Формиране на изводи -> 2. Създаване на документ, който се подписва - > 3. Обявяване;Това е ФС по финализиране – 190 ГПК стар. (за к’во ни цитира стария закон не мога да разбера?!) Обявяването става в едномесечен срок. По своя характер това е инструктивен срок. Дисциплиниращ. Обявяването се извършва чрез вписване в регистъра на съдебните решения (СР), едва тогава е завършен ФС и сроковете за атакуване за започнали да текат.Решението се постановява след:
Решение при признание на иска Чл. 237. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. (2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. (3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато: 1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави; 2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда. (4) Признанието на иска не може да бъде оттеглено. 3) неприсъствено решение – 238 – 240. Съгласно 235 (3) съдът взема предвид всички факти, които са настъпили и след предявяването на иска, до момента на приключване на съдебното дирене. Приключването на съдебното дирене е онзи момент, след който в устните състезания се дължи само анализ на правната и фактическа страна и дори да се изтъкне факт, който е нов, той не се обхваща от изводите на съда. Съдебното дирене не се възобновява. По новия ГПК съдията не е длъжен да възобнови съдебното дирене (това значи ли, че може и да го възобнови?!). Страните de facto започват да правят проект за СР (всяка от страните) и да ги излагат пред съда. Страната ще може да предяви нов иск въз основа на този факт или да обжалва. Всичко дотук важи и за въззивна инстанция. Кои факти и доказателства съдът е длъжен да вземе предвид?Концентрационно начало в процеса – досега късното попълване на делото с доказателства не водеше до недопустимост, а само до имуществена санкция. Всеки подобен факт следваше да се приеме. Според новия ГПК – късното посочване на нови факти и доказателства, релевантни за спора е недопустимо. Късното попълване преклудира възможността на страните да сочат доказателства, погасява процесуалните им възможности. Ако съдът по погрешка приеме такъв факт – СР ще бъде порочно. Попълването на делото с фактически и доказателствен материал се дължи от страните в определени срокове, определени от закона, или от съда.133 ГПК – в отговора на исковата молба ( и изобщо с отговора на насрещното процесуално действие) се посочват тези факти и доказателства. Не може да се посочи правопогасяващ факт, ако е могъл да го направи още в отговора. 147 ГПК обобщава казаното – до приключване на съдебното дирене.Последици от неподаването на отговор Чл. 133. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, ал. 1, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Нови факти и обстоятелства Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат: 1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно; 2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. Съгласно чл. 7 съдът трябва да напътства страните към техните процесуални действия, ако страна пропусне срок, но и съдът не й е указал за срока, тя не би трябвало да бъде в неблагоприятно положение. В процеса господства формалното начало, засилена отговорност на съда и на страните.Служебно начало Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. (2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Институт на решението, основано на признание на иска Досега признанието на иска не бе формулирано като процесуално действие. А то е процесуално поведение на ответника, с което той признава иска за основателен. Досега това действие нямаше специално значение, а се преценяваше наред с всички останали доказателства. Беше неформално доказателствено средство. Сега не е обикновено доказателствено средство, а разпоредително действие с правото на защита на ответника, едностранно процесуално действие, адресирано до съда, с което ответникът се отказва да получи изгодно за него решение. Мотивите за признанието не са релевантни. В арбитражното производство това е достатъчно, за да се уважи иска. По ГПК обаче – само по искане на ищеца.Решение, постановено върху признание на иска не съдържа анализ на останалия доказателствен материал. Въпреки признанието съдът може да продължи да разглежда спора, ако признатото право противоречи на морала или добрите нрави или, ако е признато право, с което страните не могат да се разпореждат. Решение по 237 ГПК не се обжалва освен, ако не се твърди, че е порочно.Решение при признание на иска Чл. 237. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. (2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. (3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато: 1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави; 2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда. (4) Признанието на иска не може да бъде оттеглено. Неприсъствено решение – чл. 238Неприсъствено решение Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява. Правото да се постанови неприсъствено решение принадлежи на всяка от страните с едностранно волеизявление до съда. Правото може да се упражни само на първа инстанция. Предпоставка е дезинтересиране от спора на някоя от страните – например: ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба, да не се е явил в първото съдебно заседание, като не трябва да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. При наличие на тези 3 кумулативни условия (1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и 2. не се яви в първото заседание по делото, 3. без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие) се поражда право да се иска неприсъствено решение. Съдът постановява такъв акт, който да е в полза на страната – 238 (2). Ответникът пък има право на неприсъствено решение, ако кумулативно ищецът не се яви на 1-во заседание по делото, не е представил писмено възраженията си и няма изявление, че желае делото да се гледа в негово отсъствие.И към условията на ал. 1 и ал. 2 на 238 се прибавят още две условия: по чл. 239 (1) т.1 и т.2, – трябва да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване на страните в съдебно заседание (т.1) и искът вероятно да е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно да е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства (т.2); Според проф. Мингова - да са дадени указания на страните за възможността за неприсъствени решения (вероятно визира точка 1); с оглед наличните доказателства по делото съдът да може да прецени с голяма вероятност дали искът е основателен или неоснователен (а тук – точка 2). Към неприсъствените решения няма мотиви с оглед фактите и доказателствата, а само мотиви по взетото неприсъствено решение. Отхвърлянето на искането за неприсъствено решение – чрез ОПРЕДЕЛЕНИЕ. То е обжалваемо. Когато съдът отхвърли искането с определение, той продължава да разглежда делото. Неприсъственото решение обаче не може да се обжалва.Постановяване на неприсъствено решение Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. (2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. (3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото. (4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. 238 (2) -> ако и двете страни са пасивни, съдът ще прекрати делото с определение. То няма сила на пресъдено нещо. Същият иск отново може да се предяви. СР представлява акт на правораздавателна воля, защото предписва на страните определено извънпроцесуално поведение. СР се разглежда:
42.Видове решения
Решенията, с които се отхвърля иска могат да бъдат единстветно установителни, а тези, с които той се уважава – установителни, конститутивни или осъдителни.
Стабилитет на СР Заздравяването на решението минава през три етапа:
Влизане в сила Чл. 296. В сила влизат решенията: 1. които не подлежат на обжалване; 2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото; 3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. Освен това необжалваеми са въззивни решения с материален интерес до 1000 лв. – 280 (2) Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. и всички касационни СР. (Втората част от изречението ми е непонятна! То оставаше и казасионните СР да са обжалваеми!) Необжалваемостта се свързва с изчерпване на възможностите за инстанционен контрол. Ако се пропусне срока, или жалбата се оттегли или има отказ (от жалбата?!) с определение се прекратява производството при обжалване и то се обжалва с частна жалба (определението). Когато това определение стане необжалваемо и самото решение, което е било обжалвано става необжалваемо и поражда последици. Когато има обжалвано въззивно или касационно СР с насрещна въззивна/касационна жалба (?! Какво е това?! – виж лекцията от 12 май) , които биват оттеглени – следва необжалваемост. (пропуск в т.2 на 296 ГПК) 2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото; Когато касационната жалба е недопустима или не е уважена – необжалваемост.
Основания за отмяна Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: 1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно; 2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото; 3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено; 4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи; 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее; 6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29. (2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. (3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2. При неприсъствени решения има по-различни основания за стабилност и по-леки възможности за тяхното атакуване – 240 ГПК. Защита срещу неприсъственото решение Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (2) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. (3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането. Доколкото неприсъственото решение е станало необжалваемо е възможно то чрез предявяване на иск да бъде атакувано – 240 (2) и (3); 44.Сила на пресъденото нещо Като произход на термина идва от архаичното “пресъждам” = “отсъждам” – ГПК стар – законна сила, материална законна сила. (формална законна сила=необжалваемост –тук нищо не разбрах!); Елементи на СПН 1) Установително действие: страните са длъжни да не оспорват спрямо правораздавателния орган веднъж установеното от него по съдебен спор, защото то е окончателно. Страните имат задължение да не повдигат спора пак. 2) Регулиращо действие – страните се задължават да се ръководят от СР в поведението си. Без СР материалното право не е било достатъчен регулатор, затова СР допълва в поведението на страните това и те си дължат това поведение, т.к. е резултат от окончателен съдебен акт. 3) Непререшимост на спора – отново чрез иск – недопустимост на следващ съдебен процес! Едно съдебно потвърдено право винаги се ползва с максимално дълга погасителна давност. При неприсъствено решение: То има установително и регулиращо действие, но при определени хипотези страните могат да искат пререшаване на спора. 240 (2) ГПК в тримесечен преклузивен срок (ал. 3). (2) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. (3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането. Трите последици на СПН не са между страните, а между страната и съда. 17.03.2008 Проф. Анелия Мингова В-си 45, 46 и 47 Правни последици на съдебното решение (Субективни и обективни предели на силата на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие) 45. Обективни предели на силата на пресъдено нещо
Обективните предели се изразяват в: Чл. 298. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Основанието и петитумът са фактическия състав и съдържанието на спорното материално право. Обективните предели на СПН трябва да съвпаднат с обективните предели на предявения иск. Това, което ищецът е включил като предмет на искането формира предмета на решението, което очертава предмета на правните последици. И ответникът може да определя предмета на делото (напр. с насрещен иск). Оттук предметът на делото се определя от ищеца и в определени случаи от ответника и този предмет ще се ползва със СПН. Какво попада в обективните предели, ако съдебното решение (СР) се отклонява от това, което е поискано? А) съдът е сезиран с повече от един искове (напр. две основания, които обуславят петитума или два различни петитума), но съдът се е произнесъл само по част от исковете. СР може да обхване само това, което съдът е разгледал, следователно то ще се обхване от СПН, по частта от иска, по която съдът не се е произнесъл няма СР, тогава няма и СПН. Страната може да поиска: аа) допълване на решението; бб) може да предяви нов иск за непризнатата част от иска (ще плати отново държавна такса – ДТ, затова законът допуска искане за допълване на решението) Б) съдът се е произнесъл в повече от това, с което е бил сезиран (т. нар. “плюс петитум”). Правните последици се пораждат от СР, въпреки че съдът се е отклонил от иска, неговото решение ще има СПН. Такова решение е процесуално недопустимо и атакуемо чрез обжалване и подлежи на обезсилване. СР е недължимо и следва да бъде коригирано чрез обжалване. Кой период от съществуването или несъществуването на спорното право се обхваща от СПН? Логически най-ранния момент е моментът на възникване на правото, съдът го установява от тогава. Кой е последният момент? Логически, последната възможност на страните да изнесат релевантни факти и съдът да ги включи по делото е приключването на съдебното дирене, началото на устните състезания с анализ на включения до този момент фактически и доказателствен материал. До тогава се отразява състоянието на спорното право. Съдебно дирене извършва и въззивната инстанция и то по същество, следователно до приключване на съдебното дирене на въззивната инстанция. Ако съдът е отрекъл със СПН спорното право, това отричане е на правото както е съществувало към момента на приключване на съдебното дирене. Ползват ли се мотивите със СПН, само решението ли или и констатациите на съда в мотивите се ползват от СПН (а те не са част от решението)? Нормите, които са доказателство за релевантните факти, т.нар. “мотиви” не са установени безспорно и те могат да се повдигат от страните. Чл. 124. (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. Решението влиза в сила на същото основание и за същото искане, следователно СПН се отнася за съвкупността от факти и съдържанието на материалното правоотношение. чл. 212 В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Инцидентният установителен иск , както е уреден, означава че едно правоотношение, което бидейки обуславящо за спорния предмет, трябва да бъде констатирано в мотивите, не може да се ползва със СПН, ако за него страните не са предявили инцидентен установителен иск. Факти, които не са установени със СПН, не могат да се ползват в следващия процес, следователно само предметът на делото, правото и задължението формират СПН. Законът урежда като самостоятелна последица доказателствената сила на мотивите (233 (2) – текстът е сбъркан – или е от стария закон, или е казала нещо друго... ). Обхваща ли СПН и други непредявени основания? Не. Само предявеното основание. Ищецът не е длъжен да посочи, а съдът да изследва всички възможни основания на правото, липсва задължение на ищеца да изчерпва всички възможни основания. Само в брачния процес съществува задължение на съда да изследва и включи в процеса всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Обаче, бате, когато има СР, което отрича правото на собственост (когато е бил предявен отрицателен установителен иск), се приема, че правото е отречено въз основа на всички възможни основания. (Статия на Ж. Сталев) Според проф. Мингова така се засяга принципът на равенство и ответникът е длъжен да доказва само основанието, което се отрича от ищеца. Решението отразява спорното право в това основание и петитум, които са изрично очертани в предмета на делото, с единствено изключение – брачните искове. Преклудиращо действие на СПН: не се преклудират непредявените основания, а ако ответникот има непредявени възражения по повод на посочени от ищецо основания, ако не ги посочи до края на съдебното дирене, те се погасяват. Налице е непререшаемост на СПН, не е възможно чрез следващ иск да се търси друго решение. Единствената възможност да се търси пререшаване на спора е по чл. 240 , а. 1 и 2 – при неприсъствените решения. Ограничения с оглед обхвата на иска – фактите, които могат да послужат за такъв иск, напр. ако има нови доказателства или новооткрити факти, кратък преклузивен срок за предявяване на такъв следващ иск. В други случаи на СР, когато страната открие такива факти следва отмяна на влязло в сила съдебно решение, такава страна не може да предяви нов иск, вместо това може да отмени СПН и да иска повторно разглеждане. Концентрационното начало стеснява възможността за посочване на нови факти и доказателства, след изтичане на преклузивния срок или при липса на обективни причини за късното посочване на тези документи. При висящ исков процес в Первая или Воззивная инстанция, посочването на факти и доказателства се преклудира при кумулативно наличие на двете посочени възможности. Ако обаче съдебното дирене е приключило, всички факти се преклудират и въз основа на тях не може да се предявява нов иск, възможна е само отмяна на влязлото в сила решение. Обхваща ли СПН размера на едно право? Размерът е част от основанието на иска, следователно се обхваща от СПН. Признатият и установен размер е в СПН, обхваща се от силата (power) на СР. При частични искове, а именно носителят на едно право да го предяви в непълен размер (пробен иск, спестява грешни пари за ДТ), ако не се заяви че иска е частичен и съдът уважи иска, тогава не може да се търси останалото, размера ще се обхваща от силата на решението. Иск за останалата част е допустим, дори частичният иск да е бил отхвърлен, но в случая имаме едно неделимо вземане, а вторият съд ще се съобрази със СР по първия иск, ще съобрази че има СПН по първия иск. 46. Субективни предели на СПН 2. Субективни предели на СПН – за кого важи СПН, между кои лица важи съдебно установеното, регулиращото действие на СПН, кои лица не могат повече да предявяват същия иск за същото правоотношение? И отново чл. 298 в първата му алинея: Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. СПН важи за срещупоставените страни по спора, тя не важи между съищците нито между съответниците. Между тези, които преди са спорели, съдът ще установи нещо безспорно. Както главните, така и подпомагащите страни са обвързани от СПН. Процесуалният субституент е обвързан от СПН с насрещната страна. Има ли и други лица, извън страните, които са обвързани от СПН, спрямо една от страните по спора? Чл. 298 ал. 2: във всички случаи, обвързани от СПН са наследниците на страните и техните правоприемници (те имат идентично правно положение с праводателя).
Идентичността в правното положение се отнася обаче и до приемниците на един дълг (трябва да има идентичност в основанията, поради които имаме преминаване на дълга). Ако наследниците противопоставят самостоятелно основание, извън СПН, обстоятелства различни от предмета на същия иск, тогава не са спазени обективните предели на СПН и това ще се яви нов спор. СПН трябва да се е формирала преди да настъпи правоприемството, тогава наследниците ще встъпят в процесуалните права на наследодателя, тогава на същото основание и петитум не може да се води самостоятелен иск. СПН се разпростира и при - 298 ал. 3 Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички - по иск за гражданско състояние, върху всички. Правото не търпи относителни правни състояния, поради което всички други правни субекти трябва да възприемат и са длъжни да не оспорват установеното от съда, процесуалната легитимация по тези искове е ограничена. При другарство също се разпростира СПН. Съпрузите по отношение на имущество включено в СИО са необходими и задължителни другари, чл. 304 ГПК – лицето, което е трябвало да бъде конституирано, в случая другия съпруг, няма право на иск, но има право на отмяна на решение като трето лице. Ако не потърси отмяна, СПН ще важи и по отношение на него. Чл. 304. Отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2). Върху приобретателя на спорното право се разпростира СПН (чл. 226 ГПК). Обстоятелството, че едно право е спорно не лишава лицето от правото да се разпорежда с него. Но приобретателя, ако не се включи да помага в процеса, ще бъде обвързан от решението, тъй като се оказва, че той е придобил правото, за което се спори. Чл. 226. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Акцсорни длъжници – също са обвързани от СПН. При поръчителство, отговорност за чужд дълг, акцесорните длъжници ще бъдат обвързани от СПН и това следва от директна уредба – чл. 142 ЗЗД. Ако процесът се води между кредитор и главен длъжник и главният дълг бъде отречен със СР, на тази отричаща СПН може да се позове и носителят на акцесорното задължение. Обратното не е вярно, ако в процеса дългът бъде установен, това не обвързва акцесорния длъжник. Чл. 142. Поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение. Имуществото на длъжника служи за обезпечаване на неговия кредитор, следователно кредитотът може да търси само имущество на длъжника освен ако има залог или ипотека. Значи ако принудителното изпълнение не е започнало и СПН е формирана, тя обвързва кредитора; ако кредиторът твърди, че вещта, която е у трето лице е на длъжника той има на разположение единствено Павловия иск (на Павел). Ако кредиторът не участва като страна, решението не може да му се противопостави. Чл. 452, чл. 453 и чл. 440: СПН, с което един имот е признат за собственост на длъжника ще ползва кредитора, ако правото на длъжника е отречено – ще обвързва и кредитора, но само преди да е започнало принудителното изпълнение върху вещта. СПН обвързва и държавните органи, те са тези, които трябва да зачитат СПН. 47. Изпълнителна сила и конститутивно действие 3.Изпълнителна сила на СР, като публичноправна характеристика Тя възниква като връзка между страните и органа по изпълнителното производство, изразява се в годността на съдебното решение да предизвика изпълнително производство, има го само при осъдителни искове (установително решение, с което се отменя по реда на извънредния способ едно влязло в сила решение може да послужи за обратен изпълнителен лист и да доведе до принудително изпълнение). Изпълнителната сила (ИС) се поражда от СПН, но има и отклонения: Изпълнителната сила е типична за невлезлите в сила въззивни осъдителни решения, но може да възникне и преди СПН и когато кредиторът поиска това, а съдът допусне предварително изпълнение. В чл. 242 са предвидени хипотезите, в които такова предварително изпълнение се допуска. (ИС се поражда преди СПН, но трябва да имаме съдебен акт). Възможно е СПН да възникне по-рано, а ИС – по-късно (при разсрочване, отсрочване, отново с акт). Чл. 242. (1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. (2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато: 1. присъжда вземане, основано на официален документ; 2. присъжда вземане, което е признато от ответника; 3. от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило. (3) В случаите по ал. 2 съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение. Съгласно новата уредба СР не е единствения изпълнителен титул. Извънсъдебните изпълнителни основания са основания, въз основа на които може да се проведе заповедно производство, а в ГПК има само съдебни изпълнителни основания. 4. Конститутивно действие на СР Това не е публичноправна, а гражданскоправна последица на решението, изразява се в материалноправните последици, които настъпват от съдебното упражняване на едно потестативно право. Конститутивното действие (КД) може да бъде разглеждано като ефект на уважения конститутивен иск. Ако такъв иск бъде отхвърлен резултатът е само СПН на установителното решение, което отхвърля конститутивния иск. КД винаги се поражда от СПН. КД , като всяко гражданскоправно действие важи само между носителя на потестативното право и ответната страна, но никое трето лице не може да отрича, че СПН е настъпила между страните. КД има за предпоставка конститутивно решение, а потестативното право е само условие. Ако правото липсва, но има конститутивно решение, влязло в сила, то КД настъпва, независимо че правото не е било налице. При конститутивно решение имаме две допълнителни хипотези, за разлика от другите решения: 1. ако липсва основното правоотношение, от което се извежда конститутивното право, нищожността на това решение може да се прогласи, и, 2. не може да е валидно решение, постановено между нелегитимирани лица. 24.03.2008 проф. Анелия Мингова Отклонение от типичното развитие на исковия процес въпроси 56 и сл. 1. Другарство – Колеги, другарството ще го откриете в Раздел I, глава 16 от ГПК-то. Другарство е налице, когато в исковия процес на страната на ищеца или ответника участват повече от едно лице. Възможно е другарството да е налице и на двете страни (напр. когато няколко съделители водят иск срещу останалите наследници). Другарството е правнотехнически термин, някои автори предлагат синоним: “процесуално съучастие”. Всяка правна система урежда такъв институт по две причини: 1) да се постигне еднакво решение по отношение на лицата, вместо да се водят с всяко от тях отделни процеси; 2) за процесуална икономия. Чл. 215 ГПК определя условията за допустимост на другарството: 1) необходимо е да има някаква общност в предмета на делата им, нещо общо в основанието и петитума по делата на повече от едно лице. Достатъчно е да е налице един общ юридически факт в основанието на иска, за да имаме общност. Степента на общност може да се изразява и в идентичност на основанието и петитума изцяло. Наличието на част от предмета на делото в делата на повече от едно лице водят до възможност за другарство. Всеки общ елемент води до възможност за другарство, то е право на страните. От процесуална гледна точка става дума за съединяване делата на повече от едно лице за общо разглеждане, т.нар. “субективно съединяване на искове”. Допустимост Чл. 215. Иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са: 1. общи техни права или задължения, или 2. права или задължения, които почиват на едно и също основание. Другарството не винаги е наложително, но ако страните за изявили воля съдът да съедини делата им и са налице условията на закона, съдът не може да откаже. Определението за отказ е атакуемо с частна жалба. Законът отдава голямо значение на връзката в предмета на делата. Другарството бива различни видове: активно другарство (множество ищци), пасивно другарство (множество ответници). Най-често другарството се проявява с исковата молба (няколко ищци, няколко ответници) – начално другарство. Последващо другарство има, когато в хода на един висящ процес, чрез присъединяване към делото се включат и други лица, резултат е от изменение на иска чрез изменение на страна. Волята за съединяване може да принадлежи както на ищеца, така и на ответника, или по инициатива на съда (само под формата на последващо съединяване). Нужно е делата да са в една и съща фаза на развитие. Най-важният класификационен критерий е степента на общност в предметите на делата на отделните другари: 1) необходимо другарство (чл. 216 ал); 2) обикновено другарство.
Още един критерий е наложителността на съединяването: 1) задължително; 2) факултативно другарство. Необходимо е другарството, когато има пълно покриване в предмета на делата, те са тъждествени, еднакви, общо е основанието и петитума им, единствено има повече от един субект, т.е. когато фактическия състав и съдържанието на правоотношението е идентичен, именно естеството на спорното правоотношение. 1. Материалноправният критерий е идентичността на материалното правоотношение, процесуалният критерий е нуждата от еднаквост на процесуалния резултат. Когато една правна връзка има много субекти, за тях процесуалния резултат трябва да е еднакъв. Ако не е еднакъв - решението е атакуемо. 2. По разпореждане на закона решението да трябва да е идентично.
Съдът ще постанови толкова решения, колкото са другарите, но те трябва да са идентични. Независимо от другарството, всеки другар действа самостоятелно, има право да извършва съдопроизводствени действия и да приема такива самостоятелно, каквото и действие да предприеме, то нито ползва, нито вреди на другарите (чл. 216 ал. 1). Всички действия, които са насочени към постановяване на съдебно решение са самостоятелни. Чл. 216. (1) Всеки от другарите действа самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите. Ако необходимите другари имат различно поведение? Ако процесуалните действия се отнасят до фактическата и доказателствена страна, съществувнето на решението, съдът ще действа по вътрешно убеждение (чл. 217 ГПК). Твърдения за общите факти Чл. 217. Ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото. Ако обаче има процесуални действия на разпореждане с предмета на делото (отказ от иск, признаване на иска, воля за неприсъствено решение и др.), за да може да се стигне до ефектите на тези действия, те трябва да произтичат от всички необходими другари (чл. 216 ал. 2, предл. 2 - И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари). Бездействието на някои от необходимите другари води до постановяване на СР въз основа на процесуалните действия на този, който ги прави, но не и ако става дума за разпореждане. Еднаквите решения на въззивната инстанция подлежат на обжалване, ако някой от необходимите другари не упражни правото на жалба, той бива служебно конституиран. Въззивното решение също трябва да важи за всички. Пример за необходимо другарство: при делбата, иска, предявен от един съделител, ще доведе до необходимо другарство, всички имат едно и също материалноправно положение спрямо съделителя ищец; съпрузите в семейната имуществена общност срещу трето лице също, понеже тяхната общност е бездялова. Само при необходимото другарство наблюдаваме деление на факултативно и задължително. Задължително има когато има процесуално задължение (пример: Делба по ЗН). Факултативно има при искове за гражданското състояние – пример: Иск на прокурора за бигамия, който се съединява с иска на първия съпруг (ефектът ще има сила и спрямо този, който не е бил необходим другар по делото), при иск за поставяне под запрещение (не е необходимо всички да участват в делото). Въпрос към асистентите на групите: Какво е другарството по 134 ЗЗД – задължително или факултативно? Обикновено другарство Законът не използва този термин, противопоставя се на другия вид и е налице когато липсва идентичност в предмета на делата, когато поне един юридически факт е различен, но трябва и поне един да е общ. Според закона не е достатъчна някаква друга фактическа или житейска общност. При главно и акцесорно правоотношение, солидарност: материалноправната връзка между няколко субекта може да се развива самостоятелно и независимо. При обикновеното другарство няма да се налага еднаквост на СР, но не е невъзможно, напротив доста често са еднакви. Процесуалноправното положение на обикновените другари води до самостоятелност на другарите, всеки е със собствена процесуална връзка със съда, допустимостта на процеса се преценява отделно. Всеки може да извършва всички процесуални действия , вкл. разпоредителни действия, признание на иска – те ще доведат до възможност да се постанови СР само спрямо този, който признава. След като има поне един общ факт, СР трябва да съдържа еднакво установяване спрямо общия факт! Когато обикновените другари са имали различни противоречиви процесуални действия, съдът по вътрешно убеждение ще кредитира това поведение, което смята, че отговаря на извънпроцесуалната истина. Процесуалното поведение на всеки от другарите е самостятелно, но когато се отнася до общи факти, установяването на съда трябва да е еднакво. При иск срещу двама солидарни длъжници, ако единият от тях е извършил прихващане, решението ще бъде различно. При обжалване на решението, неподаването на жалба от/срещу обикновения другар не води до конституирането му служебно от съда. Самостоятелността в правното положение следва от разликата в материалното положение. Законът, отчитайки, че има общи факти, дава право на другаря да се присъедини в първото заседание по делото. Ако при обжалването съдът не е променил констатациите си относно общите факти, няма промяна. Ако при обжалването, решението се отразява върху констатациите за общите факти (които са в мотивите, не пораждат СПН ), не може да се отрази върху обикновения другар, който не участва пред въззивната инстанция.
Този който търси защита на чужди права ще го прави от свое име, лицето, когато предявява иск/ответника по иска имат качеството на главна страна (нетипична ГС). Кои са тези хипотези:
(3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.
Заместване на подпомаганата страна Чл. 222. Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага.
Могат ли субституенти да предявяват потестативни права? Ако са имуществени права, които обезпечават кредитора, би трябвало да може да ги упражнява. 58.Приемство в процеса Когато в хода на висящ исков процес бъде заместена някоя от главните страни с друга страна. Процесуалните права са лични, ненаследими и непрехвърлими. Следователно когато една страна бъде заместена от друго лице, то се включва в процеса със свое собствено право на иск, затова няма приемство в правото на иск, а приемство в процеса. То е процесуален израз на едно материално правоприемство, което се случва по време на висящия процес. Първоначалната главна страна престава да има такова качество, тази която идва, заема нейното процесуално качество. Промяната на страните не обезмисля извършените до този момент процесуални действия, те запазват силата си, всички извършени действия са валидни, повтаряне на процесуални действия от страната е недопустимо. Новата страна упражнява в пълнота процесуалното си право на защита. Тя може да върши всички процесуални действия, насочени към съдържанието на решението, и всички разпоредителни действия с материалното право, предмет на спора, така и с правото си на защита. Видове приемство в процеса Приемство в процеса Чл. 227. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Законово (чл. 227) – при настъпване на универсално материално правоприемство във висящия процес, законово е, защото не е необходим допълнителен юридически факт за да настъпи правоприемството в процеса, съдът трябва да издири наследниците, за да ги призове по делото. При физическо лице – делото се спира с определение на съда (229 ал. 1 т. 2 - 2. в случай на смърт на някоя от страните) При това ако почине ответника, ангажимента за издирване на наследниците принадлежи на ищеца, който трябва да адреса и да предприеме мерки с оглед запазване на наследството в 6-месечен срок, ако не го направи делото се прекратява. Това обаче не означава, че следващ иск не може да бъде предявен срещу новите наследници (СПН няма). Кога настъпва приемството в процеса? Тук Мингова заби в гигантски, колосални логически размишления без да даде верен според нея отговор, затова не си правих труда да запиша всичко, не беше и възможно. Единият вариант е ex lege, при който може да има нищожност, другият – то да настъпва с конституиране от съда на правоприемника, при което може да има неправилност. Не може да настъпи законово приемство, когато предмет на делото са непрехвърлими, неотчуждаеми права (например продължаване на брачния процес от наследниците е възможно само условно, и представлява друг вид иск).
Няма ограничения в материалноправното прехвърляне, разпореждане със спорното право е всякога възможно, но няма автоматично процесуално приемство, първоначалната главна страна става субституент и трябва да го заяви, защото законът брани интересите на насрещната страна, гарантира процес с първоначалния носител на правото (мотивът е да не се прехвърля правото на неплатежоспособен субект). Новият носител на правото след като няма да участва като главна страна наред с прехвърлилия , може да се включи като подпомагаща страна. По обща воля на двете главни страни и на приобретателя може да се осъществи процесуално заместване. Освен материално правоприемство, за приемство в процеса говорим при две още хипотези (чл. 229 – не стана ясно тоя член за какво е кюпнат тука...) с възникване на суброгация и процесуално правоприемство. При заменяне на страна по 228 по волята на ищеца той може да се замени с друг, ако и ответника и новия ищец дадат съгласието си. Когато ищеца иска да замени ответника с друг и се отказва от иска си спямо него, не е необходимо съгласието на първоначалния ответник.
Отказът от иск дава същата защита като отхвърлящо СР. Ако имаме замяна на ответника извън хипотезата по-горе, то такъв ответник винаги може да бъде страна по ново дело, затова се иска и неговото съгласие. Правните последици на СР ще обвържат и първоначалната страна. При прехвърлянето на материалното право във висящ процес СПН ще обвърже и приобретателя (226 ал. 3), няма значение дали новия субект ще се включи в процеса, ако материалното прехвърляне не може да му се противопостави, прим. той е придобил на оригинерно правно основание или е придобил права преди вписването на исковата молба по делото, то той няма да бъде обвързан. Във всички други случаи е меродавно материалноправното придобиване.
Това е институтът, при който има последващо конституиране на страни в процеса, които са трети лица до момента на конституирането си. Институтът, колеги, има две проявни форми – встъпване и привличане. Във всеки случай става дума за последващо конституиране от съда на едно лице като допълнителна страна във вече висящ процес. Изтегляне 2.47 Mb. Сподели с приятели:
|