Проф. Огнян Стамболиев Действащият гпк показа 2-3 недостатъка. Дава възможност за процесуално шиканиране и забавяне на делото

Главно встъпване – чл. 225;

Висящ исков процес, осъдителен, наличие на претенции по предмета, конкуриращи претенции. Ответникът смята, че има право да държи престацията, три спорещи страни върху един обект (или повече). Ответникът иска да отблъсне претенциите, не иска да привлича още един, срещу който да се бори. Вторият претендент може да е сигурен в правата си и да встъпи още тук, отправя до съда писмено заявление, че желае да се включи с правата на главно встъпило лице, желае да се конституира като подпомагаща страна на ответника. Главно встъпилият предявява два иска – срещу ищеца и ответника. Между главно встъпилия и ответника няма конкуренция, той може да държи вещта на главно встъпилия. Искът срещу ищеца е осъдителен, а срещу ищеца – положителен установителен, помагачи са ответника и главно встъпилия, те се бранят. Главно встъпилият иска да си установи собственото правно основание върху предмета. Така че има три иска. Един е ищец, а двама са ответници, съдът трябва да приключи процеса с три решения, които трябва да са безпротиворечиви помежду си, съдът не трябва първо да разглежда първоначалния иск, нито исковоте на главно встъпилия – три диспозитива. Четири хипотези са възможни (възможни са две – три – четири хипотези!)

1. 
   процесуална икономия като цел на процеса;
   
2. 
   там, където има нещо общо, то да бъде установено безпротивовечиво.
   

Ако делата се гледат отделно СПН на едното няма да се отрази на висящността на другото.

1. 
   Според момента на съединяването - Чл. 210;
   

2) Последващо – в течение на висящия процес ищецът предявява още един иск срещу същия ответник. Тук винаги трябва да има някаква връзка между исковете, недопустимо е ответника да бъде изненадан в последваща фаза на процеса с изцяло нов иск. Става дума за форма на изменение на иска.

1. 
   по почин на страните;
   
2. 
   по почин на съда;
   

3. 
   С оглед на това коя страна е инициатор съединяването може да е по почин на ищеца или по почин на ответника. По почин на ответника – това е единствената възможност за предявяване на насрещен иск. Първоначалното и последващо съединяване винаги е по почин на ищеца.
   

Друго условие за съединяване е еднаквата подсъдност (родовата и по местонахождението на недвижимия имот). Абсолютна предпоставка е еднаквата родова подсъдност. Има изключения – този, който може повече, може и по-малко. Ако едното дело, което е водещо, обуславящо, първо, е подсъдно на ОС като първа инстанция, а другото на РС като първа инстанция. Няма пречка и двете да се гледа от ОС като първа (пример: иск за бащинство с иск за издръжка). Обратното обаче е недопустимо – ако водещото дело е подсъдно на РС, той да разгледа и подсъдното на ОС. Следва делата да се разделят.

1. 
   Кумулативно;
   
2. 
   Евентуално;
   
3. 
   Алтернативно;
   

Според проф. Сталев, съдебната практика, чл. 72 и проф. Мингова?? – евентуалното съединяване има, когато от твърденията на страните личи, че претенциите са в отношение на излючване.

За всеки кумулативно съединен иск се дължи отделна такса, за евентуално съединените – само една такса, т.к. законът приема, че е налице само една претенция, следователно евентуално съединяване е налице, когато от претенциите на страните следва, че те са евентуални, едното изключва другото.

Разликата между кумулативното съединяване и другите два вида се проявява в самия ход на процеса. Когато съдът приеме за общо разглеждане няколко дела, трябва да е ясен видът на съединяването. Общото между всички видове съединяване е, че съдът е длъжен да разгледа исковете паралелно, съдебното дирене приключва за всички съединени искове, съдът дължи решение, което в зависимост от типа съединяване ще е различно. Исковете трябва да се разгледат в един момент процеса. Решението по евентуален иск се дължи само, когато не се получи такова по главния.

Ако има решение по главния, само по него може да има жалба. Но въззивния съд може да стигне до противоположен на първоинстанционния извод. Тогава се възстановява пред въззивната инстанция висящността и по евентуалния иск и той започва да разглежда и двата.
Насрещен иск
Чл. 211. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.

(2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.

Насрещният иск винаги е последващо обективно съединяване. Това е хипотезата, при която ищецът винаги е ответникът по първоначалния иск, а ответнкът е ищецът по първоначалния иск. Винаги има разменени процесуални роли. Насрещният иск е ограничен в много кратък преклузивен срок. Ответникът трябва да насочи насрещната си претенция най-късно в едномесечния срок за отговор на исковата молба. Ако съдът не е дал указания, ответникът може да иска допълнителен срок в първото заседание.
Насрещният иск се подава по общия ред – писмена искова молба, държавна такса, това е самостоятелна защита. Съдът преценява редовността по общите правила. При насрещния иск има допълнителни условия, за да е допустим: ( трите предпоставки – кумулативно)

• 
  Не е необходимо да има съвпадане на местната подсъдност ( отвод за липса на подсъдност не може да се прави). Родовата трябва да е еднаква. Има изключения. (предполагам, че задължителната местна подсъдност по местонахождението на недв. имот е изключение)
  
• 
  При насрещния иск връзка задължително трябва да е налице – 211 (1) – може да е общ ЮФ или връзка на обусловеност.
  
• 
  Насрещният иск е допустим, ако има за предмет право, което може да послужи за прихващане на носителя му с правото на насрещната страна. Връзката е еднородност на престациите, които ги прави компенсируеми.
  

Може ли съдът да раздели първоначалният и насрещния иск? Според проф. Мингова това е възможно, ако няма връзка на обусловеност.(Това е странно виждане от гледна точка на това, че едно от кумулативните изискванеия за допустимост на насрещния иск връзката между първоначалния и него - 211(1)?! Или може би според нея, когато няма връзка на обусловеност, а само общ ЮФ тогава съдът може да ги гледа отделно?!?/

Според друго мнение разделяне е допустимо, защото първоначалният иск е обуславящ, а насрещният – обусловен (най-често), а когато има две обуславящи дела, второто се спира, докато не приключи първото.

Не се допуска предявяване на насрещен иск от първоначалния ищец. Насрещен иск срещу насрещен иск също не се допуска.

 Форма на последващо обективно съединяване на искове. Предметът на инцидентния установителен иск винаги е едно преюдициално спрямо предмета на висящото дело правоотношение. Преюдициално означава обуславящо.

Главният, предявяният иск е по обусловено правоотношение. Във ФС на ПО има друго с обуславящ характер. Възможно е това обуславящо правоотношение да е спорно. Не е ли възможно по обуславящото правоотношение да се вземе становище в мотивите? Защо да се води отделен иск? Това е само една правна възможност. Има ли обуславящо правоотношение, съдът трябва да се произнесе в мотивите си. В рамките на висящия процес всяка от страните по главния иск може да предяви инцидентен установителен иск, с който да постави за разглеждане с първоначалния този въпрос. Дължи се ДТ – винаги има кумулативно съединяване. Ищецът по инцидентния установителен иск може да е всяка от първоначалните страни. В зависимост от позицията на съответната главна страна – този иск може да е положителен или отрицателен установителен. Целта е да се постигне СПН. Правният интерес е налице, когато се оспорва преюдициалното правотношение. Това е само правна възможност.

Инцидентният установителен иск е повлиян от концентрационното начало с оглед на времето, в което може да се предяви. Срокът е различен – за ответника крайна възможност е срокът за отговора на исковата молба. За ищеца – първата възможност е тази, която следва позицията на ответника на първото заседание по делото. Според практиката, ако произнасянето по инцидентен установителен иск може да се предяви и устно в съдебно заседание, съдът дължи произнасяне в отделни диспозитиви. Според практиката, ако е произнасянето е отчетливо в мотивите, оттам се извлича решението. Ако няма произнасяне, трябва да приемем, че ако искът е бил предявен - налице е непълно решение. Ако бъде пропуснат срока, страната има възможност да се осланя на установяване в мотивите. Или всяко от двете страни може да предяви самостоятелен иск, а първоначалния ще бъде спрян до решаване на иска.

Само в условията на евентуалност. Решенията се дължи само ако ищецът по обратния иск не получи защита по първоначалния. Пример за предявяване са неизискуеми и дори непородени права. Искът за подпомаганата спрямо подпомагащата страна. Форма на последващо обективно съединяване, при което няма пълно покриване на страните по първоначалния, а само частично. Ищецът е една от главните страни (подпомаганата), а ответникът е трето лице, което е встъпило или е било привлечено като подпомагаща страна. Обратният иск има за предмет регресното притезание спрямо подпомагащата страна. Възможно е и ищецът, и ответникът да са ищци по обратния иск. Срокове – важи казаното за инцидентния установителен иск. Ищецът – 1-во заседание, ответникът – отговара на исковата молба. Ако се пропусне – регресния иск ще бъде предявен след като приключи висящия процес.