Проф. Огнян Стамболиев Действащият гпк показа 2-3 недостатъка. Дава възможност за процесуално шиканиране и забавяне на делото

СПН не важи между подпомагащата и подпомаганата страна, а между подпомагащата и насрещната и подпомаганата и насрещната страна. Чл. 223 ал. 2 дума за установителното действие на мотивите. В мотивите има констатация на факти, примерно установява се главния дълг и поръчителят има регрес срещу главния длъжник, който не може да му каже че зле е платил и че главен дълг няма. Институтът на подпомагаща страна има само тогава смисъл и когато подпомаганата и подпомагащата страна уреждат бъдещите си отношения въз основа на СПН на решението, а не само материалноправните последици. Установителното действие наричаме обвързващата доказателствена сила между подпомагаща и подпомагана страна, която сила не е изобщо необорима, защото има възражение за лошо воден процес: ако (не) по обективни причини е пропуснато възражение, т.е. умишлено не е направено, тогава само няма да има обвързваща доказателствена сила на мотивите. Трябва да се докаже недобросъвестно поведение за да се събори обвързващото доказателствено действие.

Привличане на трето лице (чл. 219). Инициатива за привличане на трето лице има една от главните страни и то тази, на която ще помага третото лице, това е нейният правен интерес. Различен с встъпването е и срока за привличане (чл. 219 ал. 1). Подпомагането е по-скоро на страната на ответника, при отрицателен установителен иск – на страната на ищеца. Срока за привличане е с отговора на исковата молба (преклузивен срок), така че искането за привличане е винаги писмено, а и то трябва да бъде изпратено до третото лице. За ищеца срокът е първото заседание по делото, но отново това става писмено. Ако съдията не е направил указания на страните за възможността за привличане, той следва да допусне привличане и в един по-късен момент (концентрационното начало влиза във връзка със служебното), чл. 219 ал. 2 – недопустимост на привличането, когато третото лице живее в чужбина, за негова защита, не може да бъде привличано). С изключение на разликите по-горе има пълно покриване между привличане и встъпване. По отношение на интереса няма разлика.

(3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.

Подпомаганата страна може в този висящ процес да предяви за съвместно разглеждане обратния си иск (регресния си иск) срещу третото лице, ако във всички случаи от изхода на делото може да възникне регресно право, то третото лице може да се привлече, въпреки че регресът не е нито изискуем, нито възникнал, имаме условен диспозитив на СР, по искане от рода на: “Ако бъда осъден да платя, то моля разгледайте регресното ми притезание” (придружено с рев). Но съвместно разглеждане може да се иска и когато третото лице е встъпило по своя воля, но в срока за привличане. Тогава само ще имаме установително действие (на мотивите). Регресният иск ще се разглежда, ако длъжникът е привлечен или се включи в срока по 219 ал. 1. Волята на третото лице не е важна за привличането му. Третото лице, когато е привлечено може да се дезинтересира от делото.

Определението, с което се отказва привличане се обжалва, защото страната ще има интерес от регреса или от доказателствената сила на мотивите. Третото лице трябва да бъде уведомявано за развитието на процеса, за да предприема действия.

Особени хипотези: чл. 224 – “Спор между кредитори” – при висящ процес между две главни страни, имаме претенции на трето лице върху предмета на спора, който изключва правото на първия претендент. Ответникът във висящия процес не отрича, че дължи, но не е сигурно кой е правоимащия, така че ако длъжника бъде осъден, ще му се е.е май..та, може да се окаже, че ще бъде осъден срещу лице, на което не дължи и после пак да бъде процес срещу него. Ако длъжникът знае за претенциите, може да заяви пред съда, че: желае да вложи престацията с оглед вида й или да я предаде на посочен от съда пазач, наред с това, че желае да бъде освободен от участие в процеса, т.к. признава дълга и че вместо себе си може да привлече втория претендент на спорното право. Ако съдът уважи тази позиция на ответника, той с определение ще го освободи, привлича другия претендент и приема плащането.

В този случай съдът уведомява претендента, защото той може да откаже да участва в такава ситуация в процеса. Ако откаже участие в процеса, процеса следва да се прекрати, защото длъжника вече е освободен и не може да има едностранно исково производство, престацията се дава на ищеца, но без съдебно решение; СПН не ще се формира, процеса се спестява на страните и съда, но е възможно претендентът да тръгне да води искове срещу ищеца, на когото съдът е дал престацията. Възможно е претендентът да се включи, съдът с определение ще го конституира на мястото на първоначалния ответник. В процеса ще участват двама конкуриращи претенденти, само единия от които ще е правоимащ. Първоначално искът е предявен като осъдителен, в същото време длъжникът е платил, освободил се е от дълга, вторият претендент няма да е ответник по осъдителен иск, той нищо не дължи, между двамата се води спор кой е носителят на правото, първоначалният иск се трансформира в два установителни иска. Съдът трябва да постанови две решения, които се съчетават безпротиворечиво помежду си, но съдът според Мингова може да отхвърли и двата иска.