Програма " околна среда 2007 2013 г."


IV.10. Културно наследство



страница10/13
Дата01.05.2018
Размер1.27 Mb.
#67006
ТипПрограма
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

IV.10. Културно наследство


Натрупаният опит досега показва, че при реализирането на големи инфраструктурни проекти на територията на Р. България, винаги се застрашават археологически културни ценности. По тази причина вече е създадена практика, която е и законодателно регламентирана (чл. 161 от Закона за културното наследство), строителните дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, да се предхождат от археологически проучвания. Най-съществени рискове за археологическите обекти се създават при изграждане на инфраструктура и строеж на нови производствени мощности. Тази „най-пряка” заплаха за културните ценности е успешно преодоляна с провеждането преди строителството на спасителни археологически проучвания.

Към „непреките” въздействия върху обектите на културното наследство на първо място трябва да се посочи замърсяването на околната среда. Особено важно е качеството на атмосферния въздух. Замърсяването на приземния атмосферен слой в най-голяма степен се дължи на производствена дейност, без да се пренебрегват и емисиите от транспорт, битово горене, както и преноса на замърсители. От характерните емисии, отделяни от производствената дейност, съществено значение по отношение въздействието върху културно наследство имат съдържащите сяра съединения.

Серният диоксид е кисел газ, който в резултат на атмосферната химия (влажност на въздуха, наличие на фини прахови частици) се отлага на земната повърхност най-често като киселинен дъжд. Историческите, археологическите и архитектурните паметници, макар и създадени през различни времена и с различно предназначение, като композити най-често съдържат калций като калциев карбонат. Падащите кисели дъждове въздействат върху тях и като резултат образува утайка от CaSO4, която в последствие се отмива и се наблюдава тяхното постепенно разрушаване.

Друг механизъм на въздействие върху обектите на културното наследство е свързан с бихомични процеси (бактериите tiobacilus – използват за метаболизма си сяра), които също водят до постепенното разрушаване на паметниците.



Като косвено въздействие трябва да се отбележи и промяната на културния и традиционен ландшафт в резултат на изграждането и експлоатацията на инфраструктурни обекти.

V. Цели на опазване на околната среда на национално и международно ниво и начина, по който са взети предвид при изготвянето на ОПОС 2014 – 2020 г.

V.1. Цели на опазване на околната среда на национално ниво


Целите на опазване на околната среда на национално ниво се съдържат в съотвветните национални стратегии, програми и планове, поставящи изисквания към опазване на околната среда, изброени в т. І.3 на доклада за ЕО:

  • Приоритети 3 и 7 на Национална програма за развитие: България 2020;

  • Трети национален план за действие по изменение на климата 2013 – 2020 г.;

  • Националната информационна и комуникационна стратегия за мрежата НАТУРА 2000;

  • Национален план за опазване на най-значимите влажни зони в България (2013 -2022 г.);

  • Националната приоритетна рамка за действие за Натура 2000 (проект);

  • Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух, 2007 г.;

  • Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията на Република България за периода 2014 - 2023 г.;

  • Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор и План за действия към нея в краткосрочна (2013 – 2015 г.), средносрочна (2016 - 2021 г.) и дългосрочна (2022 – 2037 г.) перспектива;

  • Национален план за управление на отпадъците за периода 2014 – 2020 г. (проект);

  • Национален стратегически план за поетапно намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране 2010 – 2020 г.;

  • Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителство и разрушаване на територията на Република България за периода 2011 – 2020 г.;

  • Актуализиран Национален план за действие по управление на устойчивите органични замърсители (УОЗ) в България 2012 - 2020 г. (приет с Протокол № 33.2 на Министерския съвет от 05.09.2012 г.);

  • Планове за управление на речните басейни на Източно беломорски, Дунавски, Западнобеломорски и Черноморски райони за басейново управление, 2010 г.;

  • Планове за управление на риска от наводнение/Предварителни оценки на риска от наводнения;

  • Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода 2013 - 2020 г.;

  • Национален план за действие за насърчаване на зелените обществени поръчки за периода 2012-2014 г.;

  • Общински програми за подобряване на качеството на атмосферния въздух.

Цели и конкретни дейности, които следва да бъдат интегрирани в ОПОС 2014 - 2020 г. поставя и документът: Насоки за интегриране на политиката по околна среда (ПОС) и политиката по изменение на климата (ПИК) във фондовете за КП, ОСП и ОПР за периода 2014 - 2020 г.”, фаза „Програмиране на фондовете” към Общата стратегическа рамка (одобрени с Протоколно решение по т. 7 от Протокол № 8 от заседанието на Министерски съвет на Република България, проведено на 01.03.2013 г.).

Анализът на съответствието на вариантите на ОПОС 2014 - 2020 г. с основните стратегически документи, поставящи цели по опазване на околната среда на национално ниво и спрямо заложените интервенции в Насоките за интегриране на ПОС и ПИК показва следното:



  • Нито един от вариантите на ОПОС не влиза в противоречие с целите по опазване на околната среда на национално ниво;

  • Причините за отпадане на дейности, допринасящи за постигане на цели по опазване на околната среда от първи и втори вариант са следните:

    • По отношение на мярка от ТНПДИК: изграждане на инсталации за механично и биологично третиране (МБТ) и инсталации за третиране с оползотворяване на компоста и биогаза - предвид ограничения финансов ресурс по приоритетна ос 2 предвидените мерки са приоритизирани в съответствие с идентифицираните нужди в Националния план за управление на отпадъците и съгласно йерархията на отпадъците (50% от количеството депонирани отпадъци са биоразградими и в тази връзка финансирането ще бъде фокусирано върху намаляване депонираните количества на този вид отпадък). Съгласно коментарите на ЕК не е препоръчително да бъдат финансирани мерки, свързани с депонирането на отпадъци. По ОПОС 2014 – 2020 г. се предвижда да бъдат финансирани анаеробни инсталации за биоразградими отпадъци с улавяне и оползотворяване на биогаз;

    • По отношение на мярка от ТНПДИК: доразвиване на колективните системи за разделно събиране на отпадъците от населението - съгласно националното законодателство разделното събиране при източника е ангажимент на организациите по оползотворяване, като за целта се събират продуктови такси, с които се финансират тези дейности. Съгласно правилата на ЕСИФ ОПОС не може да осигурява финансиране на оползотворяващите организации;

    • По отношение на мярка от ТНПДИК: въвеждане на диференцирано таксуване на изхвърляните отпадъци - отново предвид ограничения финансов ресурс финансирането по ос 2 ще е насочено към проектиране и изграждане на инсталации с цел намаляване на депонираните отпадъци и съпътстваща инфраструктура, а не за изготвянето на стратегически документи/методологии/оценки за подпомагане изпълнението на ангажиментите в областта на управление на отпадъците;

    • По отношение на липсата на предвиждане за финансиране на дейности по Националния стратегически план за управление на отпадъците от строителство и разрушаване на територията на Република България за периода 2011 - 2020 г. - подобни дейности следваше да залегнат в ОПИК, затова и ОПОС не ги включва в обхвата си. В последния вариант на ОПИК тези дейности не са предвидени, но поради ограничения ресурс на приоритетна ос 2, и поради спецификата на дейността и по-специално вероятността за влизане в хипотезата за „държавни помощи” предвид потенциалните бенефициенти, дейността не е включена в ОПОС;

    • По отношение на мерките за борба с инвазивни видове - след получаване на коментари от службите на ЕК за фокусиране на инвестициите от ОПОС 2014 – 2020 г. върху видове и местообитания, които са включени в Директивата за хабитатите и видове, включени в Директивата за птиците, беше решено тези мерки да отпаднат. Също така съгласно последния проект на НПРД мерки за борба с инвазивните видове са предвидени за финансиране от държавния бюджет (мярка 50 - изготвяне на планове за действие за инвазивни видове, вкл. национална инвентаризация на инвазивните видове, които променят или застрашават екологичните характеристики на защитените зони от мрежата Натура 2000), програма LIFE (мярка 19 - управление на инвазивните видове – заплаха за видовете и местообитанията в защитените зони от мрежата НАТУРА 2000 и източник на социално и икономическо въздействие), ФМ на ЕИП и ПРСР (мярка 51 - прилагане на разнообразни управленски практики насочени към намаляване въздействието на инвазивните видове, вкл. контролиране на популациите на инвазивни чужди видове в зоните в НАТУРА 2000; обмен на информация на трансгранично, регионално и междурегионално ниво относно специфични проблеми и мерки за влиянието на изменението на климата върху видовете и екосистемите, по-специално инвазивните видове; създаване и финансиране на икономически механизми за справяне/отстраняване с/на инвазивните видове);

    • По отношение на отпадането на приоритетната ос за подкрепа на ПОС и ПИК (заложена във вариант II на програмата) – дейностите по тази ос, свързани с разработване на законодателство и/или свързани с административния капацитет ще се финансират по Оперативна програма „Добро управление”, а останалите дейности са предвидени по приоритетните оси на вариант III и IV на програмата;

    • По отношение на дейности по третиране на опасни отпадъци и болнични отпадъци (заложени във вариант II на програмата) – след извършен анализ стана ясно, че делът на опасните отпадъци е едва 6% от общото количество битови отпадъци. В тази връзка изграждането на подобно съоръжение със средства от ОПОС за подобно незначително количество отпадъци е нерентабилно и нецелесъобразно. Със същия мотив отпадат за финансиране и съоръженията за болнични отпадъци.

    • По отношение на дейности за устойчиво управление на негодни за употреба пестициди (заложени във вариант II на програмата) – дейностите са отпаднали, тъй като са идентифицирани други източници на финансиране - Швейцарската програма и средства от националния бюджет;

    • По отношение на група дейности Схема за екоиновации в сектор води (заложена във вариант I на програмата) - екоиновациите ще се финансират в обхвата на ОПИК с цел ясна, точна и конкретна демаркация и недопускане припокриване на дейности и съответно ограничаване риска от двойно финансиране;

    • По отношение на дейностите за мониторинг на морските води (заложени във вариант I на програмата) - дейностите по мониторинг на морските води се финансират по Норвежката програма;

    • По отношение на дейността за изграждане на информационна система за генетичните ресурси и традиционни знания за тях (заложена в ПО 3 на вариант I на програмата) - след получаване на коментари от службите на ЕК за фокусиране на инвестициите от ОПОС 2014 – 2020 г. върху видове и местообитания, които са включени в Директивата за хабитатите и видове, включени в Директивата за птиците, беше решено тези мерки да отпаднат. Също така съгласно последния проект на НПРД мерки по отношение на генетичните ресурси са предвидени в програма LIFE (мярка 19 - проучване на необходимостта от развитие и поддържане на системата за запазване на генетични ресурси на растителни видове, формиращи природни местообитания в неблагоприятно природозащитно състояние и ФМ на ЕИП (съгл. ФМ на ЕИП - изготвяне на нормативни документи, база данни с лицата, които по закон имат функции, свързани с генетичните ресурси, дейности за повишаване на капацитета, разработване на практически инструменти за прилагане на законодателните мерки (регистри, разрешителни режими и др.).

В Заключение, Вариант ІV на ОПОС в най-пълна степен допринася за постигане на целите по опазване на околната среда на национално ниво, като най-ясно приоритизира и конкретизира допустимите за финансиране дейности, което създава условия за сигурност на инвестициите от една страна, а от друга - съобразяване с препоръките на ЕК в процеса на изготвяне на ОПОС 2014 - 2020 г.



Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница