Програма " околна среда 2007 2013 г."



страница9/13
Дата01.05.2018
Размер1.27 Mb.
#67006
ТипПрограма
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

ІV.6.2. Животински свят


По отношение на фауната, екологичните проблеми са свързани с преки и косвени въздействия върху популациите. Косвените въздействия възникват предимно при промяна на характеристиките на местообитанията на животинските видове, промяна на основни параметри на околната среда, като съдържание на фини прахови частици, шум, замърсяване на водите, урбанизация, интензификация на земеделските практики, изграждане на транспортна и енергийна инфраструктура, инвазивни видове и др. Преките въздействия са насочени към отделни индивиди и като следствие най-често се наблюдава тяхната пряка смъртност или прогонване от естественото местообитание. За относително голям дял от видовете животни, предмет на опазване в ЗЗ по Натура 2000 е налице тенденция към влошаване на техния природозащитен статус, свързан предимно с критериите „Бъдещи перспективи” и „Площ на разпространение”. Съгласно резултатите от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, голяма част от видовете прилепи (69.2%), земноводните (66.7%), нисшите растения (60%), влечугите (57.1%) имат оценка „неблагоприятно-незадоволително“ природозащитно състояние. 42.9% от влечугите, 31.3% от висшите растения и 6.25% от членестоногите са в неблагоприятно-лошо природозащитно състояние. По отношение на видовете от Анекс II в континенталния регион(CON) 47.9% от видовете са в „благоприятно” състояние, 40.2% са в „неблагоприятно-незадоволително”, 3.4% са в „неблагоприятно-лошо” състояние, 3.4% са с оценка „неизвестно”, а 5.1% не се докладват. В алпийския регион (ALP) 57.3% от видовете са в „благоприятно” природозащитно състояние, 32% са в „неблагоприятно-незадоволително”, 2.7% са в „неблагоприятно-лошо”, а за 8% не се докладва. В черноморския регион (BLS) 58% от видовете са в „благоприятно” природозащитно състояние, 23,2% са в „неблагоприятно-незадоволително”, 7.3% са в „неблагоприятно-лошо” състояние, 4.3% са с оценка „неизвестно“, а за 8.7% не се докладва. В регион черноморски води (MBLS) са налични 4 вида от Анекс II с оценка „неизвестно”.

ІV.7. Отпадъци


Екологичните проблеми по отношение на управлението на отпадъците са в пряка връзка с ОПОС 2014 - 2020 г.

По отношение на битовите отпадъци, въпреки че са предприети и се изпълняват действия за устойчиво управление на тези отпадъци, в страната все още не са достатъчно ефективни системите за разделно събиране на отпадъците за всички населени места; не са развити системи за подготовка за повторна употреба, което води до по-големи количества отпадъци за депониране.

По отношение на строителните отпадъци проблемите са свързани основно с факта, че все още не е изградена национална информационна система за образувани, рециклирани, оползотворени и депонирани строителни отпадъци, поради което данните за оползотворените строителни отпадъци от наличните източници са непълни.

По отношение на отработените масла и отпадъчните нефтопродукти съществуващите проблеми също са свързани по-скоро с организационни мероприятия и необходимост от ефективен контрол – за използване на отработените масла по нерегламентиран начин за отопление, смяна на отработени масла на нерегламентирани за това места.



Утайките от пречистването на отпадъчни води са екологичен проблем за природната среда по отношение на тяхното генериране, съхранение, оползотворяване и обезвреждане. Въпреки, че към момента количествата им не са значителни, следва да се има предвид, че изгражданите към момента ПСОВ по ОПОС 2007 - 2013 г. и предвидените за изграждане ПСОВ за агломерации с над 10 000 екв.ж. по ОПОС 2014-2020 г. ще генерират нови, значителни количества утайки. По тази причина е добре още на този етап, преди утайките от ПСОВ да се превърнат в сериозен проблем, да се предприемат действия, чрез които това да не се допусне.

За болнични и опасни отпадъци като проблем се явяват недостатъчните мерки, целящи предотвратяване и минимизиране на количествата образувани отпадъци, чрез оптимизиране на процеса на разделното събиране, както и стимулиране на употребата на рециклируеми материали.

Във връзка с горното, при приоритизиране на проблемите от гледна точка на йерархията на управление на отпадъците, като най-съществен проблем остава управлението на битовите отпадъци, като не следва да се пренебрегва и проблемът с утайките от пречистване на отпадъчни води.

ІV.8. Вредни физични фактори - шум


ОПОС 2014 - 2020 г. е свързана с реализирането на конкретни обекти, източници на шум, по Приоритетни оси 1 и 2. С изпълнението на Приоритетна ос 2, при вариант I на ОПОС, се предвижда закриване и рекултивация на депа, които не отговарят на нормативните изисквания. Тези дейности са източници на шум в околната среда. Преустановяването на дейността на тези депа премахва част от съществуващите източници на шум в околната среда – често местоположението на депата е в непосредствена близост до населени места и транспортът, извозващ отпадъците минава през териториите им. Във варианти II и III отпада тази дейност, с което проблемът за закриването и рекултивацията на депата няма да бъде повлиян от реализирането на ОПОС. Във варианти III и IV на ОПОС, по Приоритетна ос 2 се предвиждат дейности, свързани с изпълнение на демонстрационни/пилотни проекти с цел – събиране, синтезиране, разпространяване и прилагане на нови мерки, добри практики и управленчески подходи в областта на управлението на отпадъците.

Варианти III и IV на ОПОС включва Приоритетна ос 5, отнасяща се до качеството на атмосферния въздух, с инвестиционен приоритет – предприемане на действия за подобряване на градската среда, включително насърчаване на мерки за намаляване на шумовото замърсяване, което ще подпомогне за разрешаване на този съществуващ проблем.


ІV.9. Население и човешко здраве


Основна категория, използвана при изчисляване на данните за населението от текущата демографска статистика, както и от преброяванията е „постоянното население”. От цялата съвкупност от демографски критерии и процеси се определят специфичните за страната, които определят основните проблеми. Такива в последните години са общо намаляване на населението, което към 2012 г. е 7 282 041 или с 0.7% по-малко от предходната година. В градовете живеят 5 375 069 или 71.6% от цялото население на страната. Тази преобладаваща част от населението на страната е изложено на неблагоприятното въздействие на околната среда в условията на града.

През 2012 г. във всички области, с изключение на област София (столица) (17.9%), населението продължава да намалява. В сравнение с предходната година, най-много е намаляло населението в областите Пловдив, Плевен, Велико Търново, Стара Загора, Хасково Враца, Ловеч, Сливен, Монтана, Пазарджик и Ямбол. Процесът на демографско остаряване на населението, макар и с бавни темпове, продължава. Относителният дял на лицата над 60-годишна възраст е 23.8%, докато относителният дял на младото население е от 0 до 17 години през 2012 г. е 14.4%.

От неблагоприятните тенденции в демографията на страната, продължава да е нивото на раждаемост. Коефициентът на общата раждаемост през 2012 г. е 9,5‰ (2009 г. е 10.7‰). В градовете раждаемостта е 10.6, а в селата - 8.6 на хиляда души от населението. Въпреки намаляването в сравнение с двете предходни години, броят на живородените деца през 2012 г. е по-голям в сравнение с родените по години през периода 1995 - 2007 г.

Все още проблем в демографското развитие на страната продължава да е високо поддържаното ниво на смъртност сред населението. През 2012 г. в общата смъртност на населението се наблюдава увеличение спрямо предходната година. Броят на умрелите лица е 119 181 души, или с 2 097 души повече в сравнение с 2009 г., а коефициентът на обща смъртност – 15.8 на хиляда души, и се е увеличил с 0.3‰. Смъртността на населението в градовете е 14.0 на хиляда, а в селата – 21.6 на хиляда души. Чувствителната разлика в смъртността на градското и селското население е резултат преди всичко на по-интензивния процес на остаряване на населението в селата.

Намаляването на населението, сумирано чрез коефициента на естествения прираст е минус 5.5% за 2012 г., като през предишната година е минус 3.5%, или с 1.1‰ се увеличават по абсолютни стойности. Коефициентът на естествен прираст продължава да е с много висока отрицателна стойност в селата – минус 12.1‰, докато в градовете е минус 1.6‰, което означава, че намалението на населението в страната в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в развитието на населението, живеещо в селата.

Класовете болести, които в най-голяма степен са свързани и с факторите на околната сред са:

ІІ клас: Новообразувания; ІV клас: Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и обмяната на веществата; ІХ клас: Болести на органите на кръвообращението; Х клас: Болести на дихателната система; ХІ клас: Болести на храносмилателната система; ХІІ клас: Болести на кожата и подкожната тъкан; ХІV клас: Болести на пикучо-половата система; ХVІІ клас: Вродени аномалии.

Основните причини през 2012 г. за увеличената смъртност са болести на храносмилателната система, болести на дихателната система, новообразувания, болести на органите на кръвообращението. При децата водещи са инфекциозните болести, болести на кръвообращението, вродени аномалии. Установено е, че намаляват заболяванията от активна туберкулоза през 2012 г. (26.6 на 100 хил.). Регистрираните заболявания от злокачествени новообразувания през 2010, 2011 г. не бележат ръст, като през 2012 г. се наблюдава увеличение на 3703 на 100 хил.

Анализът на данните за заболеваемост на населението показват тенденции към намаляване на някои болести, като все още заболяванията на сърдечно – съдовата система и новообразуванията са значителни. Прогнозира се ръст на заболяванията на нервната система, и най-вече психичното здраве, често в резултат на стресови състояния, част от които са резултат от екологични неблагополучия – в т.ч. несъответстващо на нормативните изисквания качество на водите, замърсяване на въздуха. В тази връзка следва да се отбележи, че най-пряка връзка с ОПОС 2014 - 2020 г. има рискът за човешкото здраве, свързан с подаването на питейни води, неотговарящи на нормативните изисквания за качество, характерен за определени райони в страната. На второ място е замърсяването на атмосферния въздух на немалко населени места с прахови частици, следвани от повишените шумови нива, отделянето на вредности от инсталации и съоръжения за отпадъци и т.н. Не на последно място следва да се посочи и рискът за населението от наводнения и свлачища, който е адресиран най-пълно във вариант IV на програмата.




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница