Програма " околна среда 2007 2013 г."
Изтегляне 1.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ІV.5. Ландшафт
- ІV.6. Растителност и животински свят
IV.4. ПочвиНегативните процеси в почвите, имащи отношение към ОПОС 2014 - 2020 г., се изразяват най-вече с развитие на проблемите свързани с емисии на вредни вещества, вкл. ПГ, в атмосферата, локално почвено замърсяване, ерозия, свлачищни процеси, запечатване на почвите, като същите следва да се съобразят още на етапа на проектиране на обектите, които ще се финансират. Отношение към ОПОС 2014 - 2020 г. имат емисиите от сектор „Отпадъци” и от сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство” (поради необходимостта от промяна в земеползването за целите на изграждане на инсталации и съоръжения по програмата). Локалното замърсяване на почвите е свързано най-често с транспортната мрежа, но и със складовете за опасни вещества, нерегламентирани депа за битови и строителни отпадъци. Проблемите свързани с транспорта се изразяват в локално замърсяване с нефтопродукти, засоляване на прилежащите почви в следствие поддръжката на пътната мрежа в зимни условия, замърсяване на крайпътните пространства с битови отпадъци. Съществен е и проблемът, водещ до замърсяване на почвите от нерегламентирани депа за битови и строителни отпадъци. Почвената ерозия засяга огромни площи от територията на страната. Тя е естествен процес, който е зависим силно от антропогените фактори. Обезлесяването и прочистването на естествената растителност при реализацията на големи инфраструктурни обекти и други проекти, липсата на адекватни противоерозионни мероприятия, неизпълнени рекултивационни и ландшафтно-озеленителни проекти, водят до задълбочаване на проблемите свързани със загуба на почвения ресурс. Свлачищата са също природни процеси и причините за възникването им са свързани със силно пресечения релеф и други специфични геоложки явления в дадения район, но са и много зависими от дейността на човека в силно урбанизирани територии. В тази връзка следва да се подчертае, че вариант IV на програмата ще има най-голямо положително кумулативно въздействие, чрез предвидените мерки за превенция и управление на риска от свлачища. Процесът на почвеното запечатване се отнася за почви, трайно застроени за селищно, туристическо, инфраструктурно /пътища, ж.п. линии/, промишлено и търговско строителство. ІV.5. ЛандшафтПроблемите, свързани с нарушенията на ландшафта и водещи до промяна му и неговите компоненти и имащи отношение къв ОПОС са: Липса на нормативна база - в момента единственият документ, който регламентира опазването и управлението на ландшафтите е Европейската конвенция за ландшафта. Липсата на национално законодателство в областта на ландшафтите е сериозна пречка за правилното оценяване на въздействията върху ландшафта и неговите компоненти и тяхното опазване. Замърсяване на компонентите на ландшафта е в резултат от строителни дейности за изграждане на нови обекти, както и при реконструкция и модернизация на съществуващи в резултат на което се получава замърсяване на компонентите на ландшафта. Промяна в типовете ландшафт е свързано с внасяне на нови ландшафтни елементи в резултат от изграждане на нови съоръжения. Нарушаване на ландшафтите. Нарушенията в ландшафтите могат да бъдат преки и косвени. Преките нарушения са свързани със строителството на нови обекти, вследствие на което се получава насищане на ландшафта с нови антропогенни структури. Косвените промени в ладшафтите се наблюдават вследствие на дейности като промяна в земеползването, развитие на ерозионни и свлачищни процеси, обезлесяване, проекти за оформяне на ландшафта. В тази връзка следва да се подчертае, че вариант IV на програмата ще има най-голямо положително кумулативно въздействие, чрез предвидените мерки за превенция и управление на риска от свлачища. Визуално-естетическите въздействия са в резултат от изграждането на нови структури и обекти. ІV.6. Растителност и животински святIV.6.1. Растителност и флораВ България липсват конкретни данни за съществуващите екологични проблеми по отношение на растителността, което не означава, че такива не съществуват. Косвени доказателства за такива могат да се намерят в резултатите от картирането на местообитанията в защитените зони от Натура 2000, обобщени в Националната приоритетна рамка за действие (НПРД) за Натура 2000, в новото издание на Червената книга на България (Бисерков 2011), и чрез данните по проекта Corine Land Cover (European Topic Centre on Land Use and Spatial Information 2012). Новото издание на Червената книга на България, Том III, включва 166 консервационно значими природни местообитания, принадлежащи към осем основни групи: А Морски местообитания, B Крайбрежни местообитания, C Вътрешни водоеми, D Блата, мочурища и торфища, E Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи, F Храстови съобщества, G Гори и H Вътрешноконтинентални скални местообитания. От тях 28 са критично застрашени (CR), 71 са застрашени (ЕN), 47 са уязвими (VU) и 20 са потенциално застрашени (NT). Част от местообитанията в тези категории са намерили своето място в Червената книга по „естествени” причини, напр. естествено ограничено разпространение в страната, висока консервационна значимост на някои от видовете, влизащи в състава му и пр., но други са включени, тъй като се наблюдават негативни тенденции в разпространението и състоянието им, най-често свързани с антропогенно въздействие. Тъй като последните два критерия са отчитани за период от 100 години назад, на базата на Червената книга не може да се даде точна преценка при кои местообитания негативни тенденции присъстват и в наши дни. Анализът на отрицателните фактори, оказващи въздействие върху местообитанията, дава по-ясна представа кои местообитания от какви фактори се засягат. Идентифицирани са 25 различни фактора, като не са взети предвид фактори като естествени сукцесионни процеси в местообитания, които не зависят от антропогенна намеса (напр. паша или косене при някои тревисти местообитания), естествени промени на субстрата и др. подобни (включени са обаче фактори, свързани с промяната на климата). Не са взети под внимание и фактори, действали в миналото (напр. сечи в гори от черна мура). Едни от най-значимите фактори (оказващи въздействие на над 75% от местообитанията поне в една група) са сечите, (регламентирани и нерегламентирани включително), хидрологичните мероприятия и съоръжения (вкл. такива в морски води, напр. драгиране, както и водоползването), строителството на сгради, съоръжения и линейна инфраструктура, туристическия поток, замърсяване (вкл. на вода, въздух и почви, както и с ТБО), и общото засушаване на климата. Сечите, логично е, засягат най-голям брой горски местообитания (Фиг. IV.6.1-1). Унищожаването, или най-малкото влошаването на състоянието на горите обаче играе роля за влошаване и на съседни местообитания от други групи, най-вече чрез създаване предпоставки за ерозия и/или засушаване. Хидрологичните мероприятия и съоръжения - изграждане на диги, корекция на реки, пресушаване, каптиране и пр. влияе на местообитания от всички групи, свързани повърхностните и/или подземните води. Всички от шестте местообитания в група D Блата, мочурища и торфища, са засегнати или продължават да се влияят от този фактор. Строителството засяга най-голяма част от крайбрежните местообитания по Черноморското крайбрежие. Тази група е подложена и на най-силно въздействие от туристическия поток - присъствие на много хора на относително малка площ през летния сезон. Замърсяването засяга значително почти всички групи местообитания. Голяма част от замърсяването при някои групи, напр. на крайбрежните местообитания, се дължи на туризма. При други съществена роля играе замърсяването на водите или въздуха. Засушаването е най-значителния фактор, свързан с климатичните промени. Както видяхме от изсичането на горите обаче, засушаването може и да е с локален произход, непряко въздействие от унищожаването на горите.    
  
Фигура IV.6.1-1 Засегнати местообитания от най-значимите отрицателни фактори (% от броя местообитания в дадена група): а) сечи; б) хидрологични мероприятия и съоръжения; в) строителство; г) туристически поток; д) замърсяване; е) засушаване (по Бисерков 2011) Изводите от анализа на данните в Червената книга се подкрепят и от резултатите от картирането на местообитанията в защитените зони от Натура 2000, обобщени в НПРД. Съгласно тези резултати, всички дюнни, горски и сладководни местообитания са в неблагоприятно-незадоволително състояние. Голяма част от тревните (94%), крайбрежните (83%), умереноконтиненталните ерикоидни храсталаци (80%), влажните (75%) и скалните местообитания (86%) са също в неблагоприятно-незадоволително състояние. Поне в ЗЗ от Натура 2000, повечето местообитания са в благоприятно състояние по критерии площ и разпространение, като определянето им в категория неблагоприятно-незадоволително състояние се дължи най-вече на такова по отношение критериите „структура и функции”. Сумарно, по-значителни (над 0.1%) промени има при пасищата, ливадите, широколистните, иглолистните и смесените гори, храстите и опожарените площи, като за периода 2000 - 2006 г. почти всички опожарени площи са били залесени (или са се самозалесили). Освен пожарищата, всички останали класове земно покритие са потенциално с консервационна стойност. Примери за дискутираните промени са дадени на следващите фигури/снимки (границите на полигоните от Corine Land Cover са дадени в червено). 
Фигура IV.6.1-2 Промяна на пасище в антропогенен обект (голф-игрище) - застрояване 
Фигура IV.6.1-3 Промяна на ливада в земеделска земя - разораване  
Фигура IV.6.1-4 Изсичане на широколистна гора 
Фигура IV.6.1-5 Изсичане на иглолистна гора 
Фигура IV.6.1-6 Изсичане на смесена гора Съгласно оценката на природозащитното състояние на типовете природни местообитания от Анекс I на Директивата за хабитатите, получена по проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, в континенталния регион (CON) 86.3 % са в „неблагоприятно-незадоволително” състояние, 11 % са в „благоприятно”, а 2.7 % са с оценка „неизвестно”. В алпийския регион (ALP) 83.6 % от природните местообитания са в „неблагоприятно-незадоволително” състояние, а 14.8 % са в „благоприятно”. В черноморския регион (BLS) 93.6% от природните местообитания са в „неблагоприятно-незадоволително” състояние, а 6.4% са в „благоприятно” състояние. В регион черноморски води (MBLS) 5 типа природни местообитания са в „неблагоприятно-незадоволително състояние”, а 1 тип е с оценка „неизвестно”. Каталог: files -> useruploads -> files files -> Цел и правна рамка files -> Европейски съюз европейки фонд за регионално развитие files -> Іii образци на документи за участие в процедурата образец №1 оферта files -> Програма " околна среда 2007 2013 г." Европейски съюз Европейски фонд за регионално развитие Дирекция " Изтегляне 1.27 Mb. Сподели с приятели:
|