І.3. Връзка на ОПОС 2014 – 2020 г. с други планове и програми

ІІ. Аспекти на текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на програмата

По отношение на климатичните изменения: Наблюдава се устойчива и трайна тенденция към повишаване на температурата на въздуха, започнала от края на 1970-те години, която се запазва и през периода 2010 - 2011 г. Количеството на валежите и дебелината на снежната покривка остават относително постоянни. На базата на проведени дългогодишни наблюдения върху средната годишна температура на въздуха и на валежите в страната, може да се направи извода, че България през следващите десетилетия я очаква затопляне и редуциране на валежните количества, особено през топлото полугодие. Спадането на валежните суми ще доведе до промяна във водните ресурси и увеличаване на риска от засушаване. Също така се наблюдава тенденция за увеличаване честотата на проливните валежи, които водят до повишаване на риска от наводнения.

Разпределението на емисиите на ПГ по сектори е както следва: най-много ПГ се отделят от сектор енергетика, следван от земеделие, индустриални процеси, отпадъци и разтворители.

По отношение на атмосферния въздух и неговото качество: За периода 2010 – 2011 г. най-големият източник на серен диоксид за страната ни е енергетиката. Основни източници на азотни оксиди са топлоелектрическите централи. Основните източници на амоняк са селското стопанство и третирането и депонирането на отпадъци. Основен източник на неметанови летливи органични съединения е природата. Битовото отопление е основен източник на ФПЧ₁₀.

Основен индикатор за качество на живот за населението в България по отношение на атмосферния въздух е процентът на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване със SO_x, NO_x, фини прахови частици, озон. Значително нарастване се отчита при без това високия процент на населението, живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ₁₀ над допустимите концентрации, за 2010 - 2011 г. съответно - 51% и 57%. През 2010 г. под 1% (0.57%) от населението на страната живее при нива на замърсяване със серен диоксид над допустимата норма. През 2011 г. процентът се е увеличил до 1.8%, а през 2012 нараства до 2.8%, докато за Европа този процент е под 0.1%.

По отношение на азотните оксиди през 2010 и 2011 г. в България се е увеличил процентът на населението, което живее при нива на замърсяване над допустимите норми, като достига 22%, при ниво за Европа от 6.6%. Въпреки че през 2012 г. дори в РОУКАВ Столичен и Пловдив се отчита ниво от 0% (вероятно дължащо се на използваната методика за изчисляване, а не намаляване на транспортния трафик и на емитираните замърсители).

Нивото на ФПЧ₁₀ е значително над средното за Европа (21.3%), като достига 57% през 2010 г. и 51% през 2011 г. от засегнатото население в страната, а през 2012 г. достига средно до 90%, като в почти всички райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух е 100%.

През 2010 г. в България много малък процент от населението (0.84%) живее при нива на озон над краткосрочната целева норма, докато през 2011 г. процентът от населението, който живее при нива на озон над краткосрочната целева норма се е увеличил значително – 17.4% и е приблизително равен на страните, членки на ЕАОС (17.3%), а през 2012 г. е намалял до по-ниски нива - от 3.81%.

Разгледано е състоянието на повърхностните и подземните води по райони за басейново управление, при отчитане на информацията от Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) и Предварителните оценки на риска от наводнения (ПОРН), публикувани на интернет страниците на Басейновите дирекции в страната. Установено е, че отсъстват или по-точно са предприети и реализирани ограничени реални мерки за подобряване на състоянието на водите.

Общият поглед върху резултатите от провеждания мониторинг показва, че на практика те не носят необходимия обем информация за категорично определяне състоянието на водните тела.

За периода 1996 - 2011 г. се отчита запазване на тенденция за подобряване на качеството на водите, но това не е в сила за всички повърхностни водни тела.

В периода 1997 – 2011 г. се наблюдава, аналогично както при повърхностните, постепенно подобряване на качеството на подземните води за по-голяма част от показателите.

Представените резултати от мониторинг на питейните води, извършван от поделенията на Министерство на здравеопазването за 2009 - 2011 г. дава положителни констатации за тенденциите в състоянието на питейните води в страната. За определени региони се констатират проблеми (несъответствия по отношение на микробоилогични показатели, нитрати, органолептични показатели, манган, тежки метали, флуориди, арсен и др. фактори) с качеството на питейната вода.

Данните за качеството на водите за къпане по Черноморското крайбрежие посочват като основна причина недостатъчния брой и капацитет и недобрата поддръжка на станциите и съоръжения за пречистване на отпадъчни води (при засиленото в последните години строителство), нерегламентирани зауствания и изпускания на непречистени отпадъчни води.

По отношение на геоложката среда: Съвременният облик на територията на България е резултат на продължително и сложно развитие, началото на което е поставено в геоложкото минало. От физико-геоложките явления решаващо значение за нашата страна имат ерозията (отнасяне на почвения пласт под действието на вода или вятър), свлачищата, срутищата, пропадането и сеизмичността. По отношение на влиянието върху инвестиционните проекти като по-важни негативни последствия се явява усложняване на фундирането и изграждането на съоръжения; заемането на земеделски и горски площи и т.н.

По отношение на почвите: най- разпространените форми на увреждане на почвите са химическото замърсяване, различните форми на деградационни процеси/ерозия, вкисляване, засоляване/, почвено запечатване.

По отношение на земеползването се запазва тенденцията за намаляване на земеделските, и в по-малка степен на горските земи, за сметка на увеличаващите се урбанизирани територии. През последните две години се наблюдава леко увеличаване на използваните земеделски площи.

Представени са данни за текущо състояние на почвите по отношение на запасеността с биогенни елементи (органично вещество), съгласно които в периода 2005 - 2011 г. почвите в страната са в добро екологично състояние. Разгледани са основните процеси на увреждане на почвите, водещи до необратима загуба на почви – ерозия (в т.ч. разновиднотите ѝ), уплътняване на почвите (вследстве използване основно на тежка механизация при висока влажност на почвите), почвено запечатване (когато земите трайно се застрояват за различни цели), свлачища, замърсяване на почвите (за периода 2005 – 2011 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органичнизамърсители). Коментирани са тенденциите в употребата на торове, вкисляване и засоляване на почвите, съхранение на забранени и негодни за употреба препарати за растителна защита (намалява броят на необезопасените складове в периода 2010 - 2011 г.), тенденции по отношение на биологичното земеделие (нараства броят на биологичните производители и площите, обхванати от контрола на биологичното производство).

Направена е кратка характеристика на ландшафта в страната, в т.ч. са посочени чувствителните ландшафти (такива ландшафти, които обхващат уникалните ландшафти на природните забележителности, които са под законова защита).

Направена е характеристика по отношение състоянието на биоразнообразието – растителност, животински свят - посочени са данни са основните групи растения и животни, за застрашеността им и значението им за биоразнообразието на страната. Специално внимание е обърнато на защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, които представляват територии, предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение. България е на второ място в ЕС с процент от територията, която е в Натура 2000 (34.3% или 3 905 989 ха обща площ). Представени са данни и за защитените територии (по смисъла на Закона за защитените територии), които са 1012 с обща площ 584 642.6 хa, което представлява около 5.3% от територията и акваторията на страната. За сравнение глобалната система от ЗТ покрива 5% от земната повърхност.

Представена е обобщена информация за културните ценности в страната и необходимостта от тяхното опазване.

Направена е подробна характеристика на състоянието по отношение на управлене на отпадъците в страната. Общото количество на образувани отпадъци през 2012 г. (без образуваните отпадъци по икономически дейности от „Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности. Горско стопанство. Рибно стопанство” и „Добивна промишленост”) е 21 007 kt, (159 kt опасни, и 20 847 kt неопасни в т. ч 3 248 kt битови).

За обхванатия период количеството на образуваните опасни отпадъци е намаляло средно с около 30%, като намалението основно се дължи на образуваните опасни отпадъци в икономическите дейности „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене” и „Производство на основни метали. Производство на метални изделия, без машини и оборудване”.

Увеличението на неопасните образуваните отпадъци се дължи на промяна на методологията на НСИ за оценка на образуваните отпадъци на национално ниво и преизчисляване на количествата на образуваните в икономическа дейност „Събиране и обезвреждане на отпадъци; рециклиране на материали”.

При направеното сравнение по последните налични данни от Евростат (данни за 2010 г.) за образуваните отпадъци на човек (kg/per capita) за година, като са изключени основните минерални отпадъци (предимно отпадъци от добивната промишленост) е видно, че страната ни се доближава до средното ниво за ЕС-27 (за ЕС-27 нормата на образуваните отпадъци е 1847 kg/per capita, а за България е 1940 kg/per capita).

Разгледано е състоянието на управлението на отделните отпадъчни потоци към момента, в т.ч. битови отпадъци (състояние на системата от регионални депа, проекти, свързани с управление на битови отпадъци, количества на битовите отпадъци, почистването на площи, замърсени с неопасни отпадъци и рекултивация на закрити/изоставени депа за битови отпадъци), строителни отпадъци (количества, начин на управление), отпадъци от негодни за употреба батерии и акумулатори, отпадъци от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, излезли от употреба гуми, отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, отпадъци от излезли от употреба моторни превозни средства, отпадъци от опаковки, оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води. За специфичните отпадъчни потоци са създадени организации за управление на отпадъците, чрез които се постигат целите по отношение на тези отпадъци, поставени в нормативната уредба. Разгледано е и състоянието по отношение на управление на болничните и опасни отпадъци, негодните и с изтекъл срок на годност пестициди и УОЗ пестициди. От анализа на текущото състояние на отпадъците се вижда, че основен проблем продължава да е образуването на значиелни количества битови отпадъци за депониране. Проблем е и оползотворяването на утайки, получени от пречистване на отпадъчни води.

По отношение на вредните физични фактори е анализирано състоянието на околната среда от гледна точка на шума, радиацията и лъченията.

Основни източници на шум в околната среда са:

• 
  Транспортните потоци на автомобилния и релсов транспорт;
  
• 
  Въздушен транспорт;
  
• 
  Локални обекти – промишлени предприятия, депа за отпадъци, ПСОВ, паркинги, спортни площадки, работилници, търговски обекти, увеселителни заведения, сервизи за услуги и др.
  

За анализ на текущото състояние на населението и човешкото здраве, в т II.1.12 на доклада за ЕО е направена характеристика на населението по местоживеене, гъстота, разпределение по пол и възраст. Данните показват, че:

• 
  населението в страната през 2012 г. е с 0.8% по-малко от предходната година;
  
• 
  преобладаващата част от населението на страната е изложена на неблагоприятното въздействие на околната среда в условията на града;
  
• 
  гъстотата на населението много слабо намалява през 2012 г. спрямо предишни години, както в страната, така и във всички разглеждани райони;
  
• 
  разпределението на населението по пол показва преобладаване на жените спрямо мъжете, както в цялата страна, така и по отделните райони;
  
• 
  през 2012 г. за страната се отчита намаляване на населението в трудова възраст, като следва - през 2010 г. е 65.7%, а през 2012 г. се отчита 64.4%.
  

От неблагоприятните тенденции в демографията на страната, продължава да е нивото на раждаемост. Естественият прираст на населението по критерия раждаемост е отрицателен във всички райони. Все още проблем в демографското развитие на страната продължава да е високо поддържаното ниво на смъртност сред населението.

Анализът на структурата на заболеваемостта показва най-високи стойности за СЗР, следван от СЦР, а най-ниски са стойностите за СИР и ЮЗР. Водещо място сред заболеваемостта - сърдечно-съдовите заболявания също са най-често срещани в СЗР, СЦР и ЮИР. Ендокринните заболявания се срещат най-често в СИР и СЦР, а най-рядко - ЮИР и ЮЦР.

В определен смисъл съществува възможността за заболяванията от горепосочените заразни болести в резултат на неблагоприятно въздействие върху населението на основните елементи на екологичната верига –почва –вода – растения –човек.