IV.2. Климатични изменения и адаптация към изменящия се климат

IV.3. Води

• 
  Не е приключил етапа на действие на ПУРБ 2010 – 2015 г. и изводите за състоянието на водите са с относителна достоверност. Прегледа на „Плановете...” показва, че липсват действащи методики за характеризиране на състоянието на водите особено що се касае за повърхостните води;
  
• 
  Трудности при определяне на „референтни пунктове”, определящи и база за сравнение за оценка на състоянието на водите;
  
• 
  Отсъствие на данни за някои водни тела;
  
• 
  Различната степен на покриване на водните тела от мрежите за мониторинг – съществените различия в пространствените характеристики (например площ) изискват специфичен подход при определяние на мрежите за мониторинг за всяко водно тяло;
  
• 
  Стремеж към стриктно спазване на РДВ, но никъде в нея (Приложение V) не е записан контролен мониторинг. В приложението е посочен наблюдаващ мониторинг. Колкото да са незначителни и дребнави разликите, има разминаване в стремежа към стриктното прилагане директивата;
  
• 
  Провеждания мониторинг на водите е по-скоро информативен – няма анализ на причини, на източници, на мерките за решаване на възнокналите проблеми и т.н., което е същността на мониторина като цяло;
  
• 
  Общият поглед върху резултатите от провеждания мониторинг показва, че на практика те не носят необходимия обем информация за категорично определяне състоянието на водните тела. Основанията за това са следните:
  

• 
  мониторинговата мрежа не покрива всички повърхностни и подземни водни тела, аналогично крайбрежни и морски води;
  
• 
  мониторинговата мрежа не получава информация за всички изискуеми спрямо Наредба №1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите показатели;
  
• 
  много често, особено при разработването на ПУРБ, се използва подхода на „експертна оценка” на състоянието на водните тела, която след това не се потвърждава, което съответно може да се тълкува като влошаване състоянието на водното тяло;
  
• 
  програмите за собствен мониторинг не винаги, ако не и изобщо не допринасят за определяне на емисионния принос от обекта;
  
• 
  много ниско ниво използване на автоматизирани мониторингови пунктове;
  
• 
  периодичното опробване, особено на повърхностните води, не е обвързано с количествените данни за мониторинговия пункт, в резултат на което получените данни от анализите могат да се интерпретират погрешно;
  
• 
  периодично се променя обхвата (броя на мониторинговите пунктове) на мониторинговата мрежа (напр. Заповед № РД -182/26.02.2013 г. отменя Заповед № РД-715/2010 г., която от своя страна отменя Заповед №РД-867/29.11.2007 г. на МОСВ).
  

• 
  От особена важност е фактът, че настоящия период е в условията на изключително сериозна иконимическа криза, определян в един от сценариите на Програма „Европа 2020” и като „загубено десетилетие”. Това значи практическо замразяване на промишления сектор и „благоприятен” за състоянието на водите период – наличие на по-малко количество зауствани промишлени отпадъчни води;
  
• 
  Нивото на изграденост на ВиК мрежите и в частност наличието на ПСОВ е извършено в крайно ограничена степен. За пример са дадени по-подробно данни за БД Дунавски и Източнобеломорски райони като такива, в които е съсредоточена основната част от населението на страната.
  

Тези проблеми са формулирани и в РДВ.

Основно опасността за състоянието на водите се състои от:

• 
  точкови източници, такива заустващи концентрирано, в малък участък и интензивно замърсители (дори и лимитирани като вид и количество). Това са основно зауствания след ПСОВ, зауствания на колектори без ПСОВ, от индустриални източници с или без Разрешително;
  
• 
  дифузни (площни) източници, такива, които трудно могат да се идентифицират във времето или по-точно се идентифицират твърде късно (особено за подземните води) и съответно мерките за преодоляването им немогат да се реализират за кратък период – спирането на източника на замърсяване продължително след това оказва влияние върху състоянието на водите. Това са торенето в селското стопанство, отсъствието на канализационни мрежи в селищата, стари сметища без изолиращи противофилтрациони екрани, минна дейност и т.н.
  

Друг проблем, към който в момента се пристъпва за разрешаване е този с оценка на вредното въздействие на водите. Вероятността от прогнозиране на наводнения е твърде малка. Основание за този извод са нежелателните ситуации по поречието на р. Дунав, въпреки, че това е може би най-наблюдаваната река в Европа – вероятно поради транспортната й значимост.

На практика резултатата от прогнозируемостта на вредното въздействие на водите „вътре” в територията на страната е практически „нулев” – примери достатъчно.

Прилагането на съвременен подход – като моделиране, топографско заснемане и т.н. имат значение, но то се проявява след време, имат теоретичен характер и крайно трудно могат да се приложат за природен обект с неговата променлива същност.

Определен проблем в това направление се оформя и по отношение спазването на изискванията на защитените територии и защитените зони спрямо предотвратяване на вредното въздействие на водите.

С оглед на Специфична цел 1: Опазване и подобряване на състоянието на водните ресурси, за територията на цялата страна основен проблем са изключително големите загуби на води с питейни качества - над 50 - 60% в добрия случай.

Като съществуващ проблем, касаещ здравното състояние на населението, се явява наличието на множество водоизточници за питейно-битово водоснабдяване, качеството на доставяните води от които не отговарят на нормативните изисквания.