ІІІ. Характеристика на околната среда за територии, които вероятно ще бъдат значително засегнати

ІV.1. Съществуващо замърсяване на атмосферния въздух в населени места

През 2011 г. СДН за ФПЧ₁₀ е нарушена във всички РОУКАВ на територията на страната, т.к. във всеки от тях има поне един пункт, в който са регистрирани повече от 35 средноденонощни стойности, превишаващи ПС за СДН за ФПЧ₁₀ (50μg/m³). Най-голям брой превишения на СДН за страната са измерени в Перник, Видин и Враца.

През 2012 г. СДН за ФПЧ₁₀ отново е нарушена във всички РОУКАВ на територията на страната - във всеки един РОУКАВ има поне един пункт, в който са регистрирани повече от 35 средноденонощни стойности, превишаващи ПС за СДН за ФПЧ₁₀. Най-голям брой превишения на СДН за страната през 2012 г. са измерени във Видин, Перник, Смолян, Димитровград, Пловдив и София - гара Яна.

В Столичен РОУКАВ са установени превишения на нормата по отношение на ФПЧ₁₀ и NO₂. Основен принос към средногодишните и средноденонощните концентрации на ФПЧ₁₀ има секторът транспорт (около 80%). Във всички пунктове за мониторинг на територията на Столична община следващ по принос към средногодишните и средноденонощните концентрации на ФПЧ₁₀ е секторът битово горене (от 10 до 20%). В пункт гара Яна основен принос към средногодишните и средноденонощните концентрации на ФПЧ₁₀ има секторът промишленост (около 90%). Във всички пунктове за мониторинг е констатирано намаляване на приноса на сектора строителство към средногодишните и средноденонощните концентрации на ФПЧ₁₀.

По отношение на NO₂ приносът към наднормените концентрации от различните сектори е както следва: в пунктовете за мониторинг, разположени в урбанизираната част на Столична община основен принос към средногодишните и средночасовите концентрации на NO₂ има секторът транспорт (от 80% до 90%). Следващ по принос към средногодишните и средночасовите концентрации на NO₂ е секторът промишленост (от 10 до 20%). В пункт гара Яна основен принос към средногодишните и средночасовите концентрации на NO₂ има секторът промишленост (около 90%). В пункта Павлово се наблюдава основен принос към средночасовите концентрации на NO₂ на секторът промишленост (около 60%).

Според извършено прогнозно моделиране за оценка на ефекта от изпълнението на предвидените мерки за намаляване количествата на тези замърсители, съществува възможност до края на 2012 г. нивата на ФПЧ₁₀ в атмосферния въздух да достигнат СГН. По отношение на азотните оксиди, прогнозното моделиране, показва, че съществува възможност до края на 2014 г., техните нива да достигнат СГН.

На територията на община Пирдоп, разположена в затворена котловина, има няколко големи източника на вредни емисии на замърсители на атмосферния въздух. При мониторинг на КАВ се установява, че концентрацията на серен диоксид и прах в атмосферата често надвишава действащите в България стандарти. Най-голямо замърсяване с прах, серен диоксид и тежки метали е наблюдавано в северната част на котловината поради спецификата на географското разположение.

Община Перник има влошено КАВ по отношение на ФПЧ₁₀ и SO₂. Източници на прахови емисии на територията на община Перник са индустрията, преработващия сектор, включително енергетиката, обслужващия сектор – транспорт, търговия, административно-битови услуги.

Влияние върху КАВ, по отношение на праховите частици и серните оксиди, оказва също и жилищният сектор, най-вече с емисиите от локалното отопление на жилищата. През последните години особено значение придобиват също строителните дейности, както и незадоволителното състояние на инфраструктурата. Своето въздействие върху КАВ оказват и земеделието, животновъдството, както и откритите складове за насипни товари и депа, хвостохранилища, табани и други.

Летните месеци, дори и при наличие на вятър над 1.5 m/sec показват наднормени стойност на концентрацията на ФПЧ₁₀, метеорологичната предпоставка за това са високите летни температури, редките валежи и сухата подложна повърхност на неподдържани терени на територията на Общината.

Най-редки са случаите на наднормени концентрации на ФПЧ₁₀ през месеците април, май и юни поради естествената за сезона активизация на атмосферната циркулация, честите валежи и ветрове със скорост над 1.5 m/sec.

По-високите концентрации на ФПЧ₁₀ са наблюдавани по време на по-влажни дни през зимата - по време на мъгли - факт, който може да се отдаде на засилено генериране на вторични аерозоли във влажна среда.

Тези сезонни различия в концентрациите на ФПЧ₁₀ могат да бъдат свързани с емисиите, резултат на изгаряне на твърди и течни горива - от битовото отопление на дърва и въглища, паровите централи в близките училища, местните отоплителни котли както и неблагоприятните метеорологични условия.

На територията на община Пловдив е регистрирано нарушение на КАВ и по отношение на NO₂. Автомобилния трафик има основен принос към емисиите NO₂ на местно ниво, повишените концентрации са измерени в близост до натоварени пътища. Те са генерирани на нивото на земята и преобладават над разсейването (дисперсията) или разреждането. Това означава, че концентрациите на местно ниво могат да се натрупват в продължение на периоди от време.

През 2010 г. около 53 % от емисиите азотен диоксид се дължат на автомобилния транспорт, и около 35% от индустрията.

За РУОКАВ Варна нивата на замърсяване с ФПЧ₁₀ са над ГОП. Основните източници на емисии на суспендирани частици (общ прах и фини прахови частици) са: промишлени производства и дейности, транспортна дейност, отопление (битово и комунално), селскостопански дейности. В непосредствена близост до западните жилищни райони на град Варна се намира и Летище Варна с интензивен трафик на пристигащи и отлитащи самолети. Освен това Варна е разположена в съседство с общините Девня, Белослав и Аксаково, които също оказват влияние върху състоянието на атмосферния въздух в община Варна.

В Северен район са категоризирани следните райони за ОУКАВ: Видин, Враца, Монтана, Свищов, Никопол, Плевен, Велико Търново, Горна Оряховица, Русе, Силистра и Добрич. Замърсяването на въздуха с ФПЧ₁₀ е над горния оценъчен праг (ГОП) и се причинява предимно от ТЕЦ, битово отопление, промишлени дейности и пътен транспорт. Всички източници на замърсяване са разположени в страната с изключение на Никопол, където замърсяването по показателя амоняк идва от Турну Магуреле (Румъния).

В Югозападен РОУКАВ, в общините Благоевград и Смолян е установено нарушение на КАВ по отношение на ФПЧ₁₀. Идентифицирани са сезонни вариации на концентрациите на ФПЧ₁₀. Измерените дневни концентрации на ФПЧ₁₀ превишават средноденонощната норма през зимата. Концентрациите на ФПЧ₁₀, получени през всеки ден от двата сезона показват значителни вариации от ден на ден, често стойностите са над нормата през зимата. Всички превишения през 2010 г. са през зимните месеци. Това е пряк резултат от комбинация на емисионни мощности от по-висок клас - повечето емисии са в рамките на отоплителния сезон при неблагоприятни атмосферни условия (ниска температура, безветрие, атмосферна стагнация). По-високите стойности на концентрациите ФПЧ₁₀ са регистрирани по време на отоплителния сезон.

Концентрациите извън отоплителния сезон не показват превишения на ФПЧ₁₀. В периода април – октомври изчислените средномесечни стойности са под средногодишната норма то 40 μg/m³.

Тези сезонни различия в концентрациите на ФПЧ₁₀ могат да бъдат свързани с емисиите, резултат на изгаряне на твърди и течни горива - от битовото отопление на дърва и въглища, паровите централи в близките училища, местните отоплителни котли както и с неблагоприятните метеорологични условия и от опесъчаването.

Качеството на атмосферния въздух в община Кърджали се характеризира с превишения на стандартите за КАВ по отношение на фини прахови частици ФПЧ₁₀, серен диоксид /SO₂/, олово и кадмий като превишения на съответните норми се отчитат през 2010 г. С много голям принос за измерените концентрации на ФПЧ₁₀ с са стойностите на фоновото ниво –16.10 µg/m³ през 2010 г.

Вероятните основни източници на замърсяване с ФПЧ₁₀ са: битовото отопление, промишлените източници на територията на Общината и автомобилния транспорт.

Югоизточен РОУКАВ - за контрол на качеството на атмосферния въздух в района на община Димитровград се използва една автоматична измервателна станция – АИС Раковски. От Програмата за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за качеството на атмосферния въздух могат да се направят следните изводи относно качеството на атмосферния въздух за района на община Димитровград:

ФПЧ₁₀ е характерен замърсител на въздуха за района с наднормени концентрации през почти всички месеци. Те се емитират главно от горивни процеси на промишлени източници, от автомобили с дизелови двигатели (във вид на сажди), от износването на автомобилни гуми, от суспендиране на праха във въздуха от вятър, от движението на автомобилите по пътищата, като последица от зимно опесъчаване, както и от откритите площи, пренос от други райони и т.н.

Обикновено през летните месеци измерените концентрации на ФПЧ₁₀ превишават 1,1-1,5 пъти средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве, а през зимата достигат стойности 2 до 3 (в някои единични случаи и повече) пъти посочената норма. През летните месеци честотата на поява на наднормени концентрации е 3 - 29 % от броя на пробите - главно поради засиления автомобилен трафик, докато през отоплителния сезон 40-80 % от пробите са с наднормени концентрации - главно поради отопление с твърди горива и преноса от ветровете в района.

Серният диоксид е характерен замърсител на приземния въздушен слой на гр. Димитровград и околността с констатирани наднормени концентрации в АИС Раковски. Не се наблюдава ясно изразен сезонен характер (повишени концентрации през отоплителния сезон) и денонощни колебания на концентрациите му. Забелязва се тенденция към намаляване на нивата му във въздуха - резултат от намаляването на използването на твърди горива в бита, масовото газифициране на промишлени, битови и обществени обекти, както и поради намаляването на съдържанието на сяра в котелните и автомобилните горива.

Въз основа на анализа на данните за измерените на територията на община Гълъбово концентрации на различните замърсители за периода до 2010 г. може да се направи изводът, че замърсителите, създаващи проблеми по отношение качеството на въздуха са SO₂ и ФПЧ₁₀. Всички останали показатели са в нормите.

Серния диоксид е характерен замърсител на приземния въздушен слой в региона, с непостоянен, но почти целогодишен характер. Най-високи средномесечни концентрации са регистрирани през зимните месеци. В броя на превишенията на нормите (СЧН, СДН, АП) няма тенденция, тъй като се наблюдават през цялата година. Средногодишните концентрации постепенно намаляват, най-вероятно в следствие на монтираните СОИ в енергийните предприятия „Марица Изток”.

По показател фини прахови частици и през 2010 г. се наблюдават повече от 35 бр. превишения на СДН, като средногодишната норма не е превишавана.

На територията на община Раднево се наблюдава нарушение на КАВ по отношение на серен диоксид и ФПЧ_10, но като цяло тенденцията от 2007 г. насам е към намаляване броя на регистрираните превишения на нормите за серен диоксид.

Серния диоксид е характерен замърсител на приземния въздушен слой в региона. Това се дължи не само на доветите концентрации от енергийните комплекси, при скорост около и над 2 метра в секунда и преобладаваща посока югозапад, юг, югоизток, изток, североизток, а и на използваните в бита твърди горива, както и от транспорта.

Нивата на фини прахови частици са около и малко над ПДК. Част от измерените концентрации в пункта разположен пред община Раднево, намираща се в централната част на гр. Раднево, превишават два и повече пъти нормите. Тези превишавания се наблюдават неравномерно през цялата година, което дава основание да се счита, че през летния сезон ФПЧ₁₀ се дължат предимно на автомобилния трафик по път Е85, свързващ Румъния с Турция и Гърция, на саждите отделяни от автомобилите с дизелови двигатели, износването на автомобилните гуми, от самото движение на автомобили, както и от откритите, неозеленени площи, а през отоплителния сезон на локално ниво основен източник е изгарянето на твърди и течни горива в бита. Причина за това са ниските комини и специфичните метеорологични условия през зимния сезон, при които се намалява възможността за разсейване на атмосферните замърсители.

Основен източник на ФПЧ₁₀, въпреки локалния си характер, са мините. Въпреки, че прякото им влияние върху качеството на въздуха не е голямо, тъй като образуваните емисии остават основно на тяхната територия, те благоприятстват т.нар. вторичен унос. Той също би могъл да стане причина за образуването на високи концентрации.

Други фактори, оказващи влияние върху вторичния унос са лошо състояние на уличната мрежа, наличието на натрупан прах по улични платна и открити площи, използване на пясък и соли при зимното поддържане на улиците, лошо състояние на зелените площи и т.н.

В общините Пазарджик, Стара Загора и Хасково са регистрирани средноденонощни стойности за ФПЧ₁₀ превишаващи допустимата норма. Най-високи концентрации са регистрирани през зимните месеци, което говори за замърсяване от битов характер.

На територията на община Бургас е разположен „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, който е най-голямата нефтопреработвателна компания на Балканския полуостров и едно от най-големите промишлени предприятия в България. Производствените инсталации на дружеството формират 98% от общите емисии на серни оксиди, 91% от емисиите на азотни оксиди, 88% от емисиите на прах и сажди, 100% от емисиите на сероводород и съществената част от емисиите на амоняк на територията на общината. Контролират се още стирен и ксилен, като през 2010 г. са регистрирани 9 превишения на средночасовата норма и 5 на денонощната норма за стирен и са установени 5 превишения на средночасовата норма за ксилен.